Историята на прецизното земеделие започва отдавна Избрана

Прецизното земеделие е комплекс от технологични операции за различна обработка на различните части на полето, вземаща под внимание условията на развитието на растенията. Основна роля в този подход има високата степен на автоматизиране на труда и дигитализацията.

Не е лесно да се проследи историята на прецизното земеделие. Първо, поради факта, че в специализираната литература през годините то се е наричало с различни термини – точно, прецизно, координатно, програмиране на добивите и т. н. Второ, това не е методика, а подход, отделните елементи на който, или техните първообрази, са се използвали още от средата на миналия век. Най-ранните трудове по темата могат да се намерят при Elliot (1987), Schueler and Bae (1987) и Searsy (1989).

Предшественици на прецизното земеделие

За да се разбере защо в Западна Европа се е стигнало до прецизното земеделие, трябва да се проследи развитието на земеделието след Втората световна война. Поради тоталната разруха добивите били плачевни – от 1 ха събирали 2, 5 тона зърно. След това, през следващите 35 години, в аграрния сектор са правени редовни финансови инвестиции, в резултат на което добивите се повишавали средно с 0,1 тона от хектар ежегодно.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ситуацията се променя. Това е свързано с повишеното внимание към екологията и появата на хранителни излишъци на пазара. Започват да се разработват и да се внедряват отделни елементи на прецизното земеделие, въпреки че самият термин все още не съществува. Земеделците престават да изливат просто така в почвата огромни количества подхранващи вещества. След изучаване на потребностите на растенията и съдържанието в почвата на хранителни елементи, общите норми на химичните препарати започват да се внасят на части. В Германия, Холандия и други страни все повече започва да се говори, че в пределите на полето плодородието трябва да е еднакво на различните участъци. Такова земеделие се е наричало поддържащо, интензивно и т. н. То е предвестник на прецизното земеделие.

През 70-те и 80-те години в бившия СССР, и най-вече в Украйна, става популярно програмирането на добивите (основоположници И. С. Шатилов и В. П. Кузьмичев). В

основата на този метод са заложени достиженията на аграрната химия, аграрната физика, агрометеорологията, информатиката и математическото моделиране. През този период получават научна обосновка климатичното, потенциалното и реално възможното ниво на добивите. В зависимост от очакваните климатични условия са дадени различни принципи на агротехнологията. Факторите, определящи добивите, на първо място свойствата на почвите, с оглед на тяхната промяна в дълбочина и по площта на полето, се вземат предвид при създаването на имитационно-експертни системи, в хода на моделирането на производствения процес.

Това е времето на полагането на информационните и научните основи за развитието на прецизното земеделие в недалечното бъдеще. Знанията стават търсени, след като се появяват геоинформационните технологии и компютри, позволяващи да се използват данни от спътници на ниво отделно стопанство.

Темелите на успеха. Хронология

Бурните 80

От самото определение на прецизното земеделие става ясно, че максимални добиви с високо качество и при ниска себестойност на производството може да има, при положение че на всички участъци на полето за растенията са създадени еднакви условия. За да се реализира това на практика, са необходими не само спътници и компютри. Необходими са земеделски машини, оборудвани с електронни прибори.

picture prec1 2538 p0

Първите образци на такава техника, излезли на полето, показали, че въпросът е по-сложен, отколкото изглеждало на пръв поглед. Скъпата електроника бързо се чупела в условията на повишена влажност и запрашеност. Към това се добавяли дефицитът на резервни части и необходимостта от висококвалифицирано обслужване по места.

Но трябва да се признае, че производителите успели да решат трудните въпроси достатъчно бързо. Микропроцесори и други електронни прибори, адаптирани за работа на полето, започнали да се появяват още през средата на 70-те години на миналия век. На международното изложение SIMA 1976 пръскачката Hydroelectron (компания Tecnoma) получила златен медал. Тя била оборудвана с електронен регулатор, който променял подаването на работния разтвор в зависимост от скоростта на трактора. Подобна техника тогава представила и Agmet (Великобритания). Нормата на внасяне на работния разтвор на хектар зависела от оборотите на коляновия вал и избраната предавка. Под внимание се вземало дори и буксуването на колелата. Икономията на химически препарати достигала до 25 на сто.

През 1982 г. на международно изложение в Мюнхен е показана експериментална сеялка, оборудвана със система за точно засяване.

picture prec2 2539 p0

През 1982 г. комбайн Massey Ferguson излиза на полето, оборудван със система FiеldStar. По това време тя се използвала само в качеството си на датчик за добивите. Все още не съществувала система за позициониране, затова се налагало да работят двама души – комбайнер и нормировчик, записващ добивите на отделните участъци на полето. След това по тези цифри в онлайн режим правели карта на добивите на полето. По-късно системата FiеldStar е доработена и нейните функционалности са разширени. Аналогичната Green-star (най-добрата в тази категория, но значително по-скъпа) с максимален обем на паметта картографирала полето в течение на вегетационния период и давала информация за влажността на зърното.

През 1985 г. на изложението SIMA в Париж е показан серийният модел сеялка Blanchot, оборудвана с електронен регулатор. Сеялката Saxonia (Германия) се оказала още по-прогресивна. В нея освен разстоянието между семената се е променяла и дълбочината на тяхното засяване.

picture prec1 2538 p0

Компаниите Rotina, Diadem, Lely, Amazone и други тръгват по пътя на създаването на електронни торовнасящи машини от центробежен тип. Внасяната доза на хектар не зависела от скоростта на трактора. Операторът можел да вижда на монитора броя на оборотите на разпределящите дискове. Както и фактическата доза, която можело да се регулира направо по време на движение. Благодарение на тази система неравномерността на внасянето намалявала с 15 на сто.

През 1985-1986 г. Massey Ferguson създава торовнасяща машина и сеялка за зърнени култури. И двете машини можели да работят по предварително зададена програма. В резултат се появява възможността да се съгласуват нормите за торене и засяване с картата на добивите.

През 1986 г. се разпространява нова тенденция. На земеделските машини започват да се монтират унифицирани датчици. А многоканалният процесор вече се поставял на трактор. В резултат, трактор Case IH с микропроцесор, можел да обслужва торовнасяща машина Rotina, почвообработваща техника на Landsberg, пръскачка Holder, сеялка Saxonia и друг инвентар. При това електронният блок, освен проследяване и оптимизиране на работните параметри, показвал скоростта на работа, характеристиките на двигателя, обработените площи и разхода на гориво.

picture prec4 2541 p0

Към 1988 г. торовнасящите машини с променлива норма на торенето се използвали в САЩ (SoilTeq), Германия (CAF) и Дания (AgriMatic). През следващата година в Германия на комбайн Deutz започва експериментално да работи система с GPS, предназначена за мониторинг на добивите. През същата година германците прилагат глобалното позициониране в техниката на Phenmedipham за внасянето на хербициди в количества, съответстващи на съдържанието на органични вещества в почвата.

Активните 90

През 1991 г. Massey Ferguson отново напомня за себе си. Компанията излиза на пазара с оборудвана с GPS система Fieldstar. Вярно, разделителната способност била много ниска, едва 100 метра. Въпреки това системата станала много популярна в цял свят. През същата година датската Dronningborg A/S и T&O A/S, Randers поставя на комбайн Case комерсиален GPS-монитор на добивите.

Практикува се и обмяната на опит. През януари се провежда семинар по използването на компютри в земеделието Computer Aided Farming.

picture prec3 2540 p0

Друг семинар, но вече в САЩ, Минесота, се провежда през 1992 г. Това е първият в света научно-практически форум по прецизно земеделие.

През същата година страните членки на ЕС приемат програма за усилено финансиране от бюджета на перспективни разработки за компютъризиране и автоматизиране на земеделската техника. Впоследствие към тях се присъединяват някои страни от Източна Европа и Балтика. Резултатите се оказват отлични. Качеството на новите машини по отношение на точността и производителността се получило много по-добро, отколкото при американските и канадските им аналози.

През 1995 г. в университетите на Сидни, Австралия, и Минесота, САЩ, се откриват Precision Agriculture Center центрове за прецизно земеделие. Програмното осигуряване LORISTM информационна система с местни ресурси, започва да излиза в комерсиална версия.

Прочетена 187 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта