Стигнахме върха на добивите в земеделието, а цените стават все по-неприятелски Избрана

Единственият начин приходите на фермерите да догонят разходите е производството да се допълни с преработка, убеден е доайенът на земеделието от Монтанско Иван Велков, един от първите в България, закупил комбайн CLAAS

Ася Василева
12342Иван Велков, земеделец от село Расово, намиращо се на 10 км от Лом, e човек, за когото веднага разбираш, че в този живот е видял много и е успял да се справи с всякакви превратности на времето и на държавното устройство в България. Председател на рибно стопанство през соца, след настъпването на капитализма у нас той създава жизненоспособно и модерно земеделско стопанство. Достолепният мъж, днес почти 80-годишен, който навремето е ръководил стопански структури, е прозрял, че не можеш само да произвеждаш, а трябва и да затвориш производството, за да можеш да си икономически стабилен. Много скоро той ще открие цех за производство на пелети, в който е инвестирал стотици хиляди лева. При него ме доведе Димитър Станев, началник на базата на РАПИД КБ в Монтана. Историята на Иван Велков с фирма РАПИД КБ е дълга. Той е един от първите, закупил комбайн CLAAS в България. И това е нямало да се случи, ако основателят на фирмата – покойният, уважаваният от всички в бранша Георги Богоев не му е подал ръка в онези трудни първи години...
Още в началото на разговора ни се оказва, че с Иван Велков и самата мен ни свързва дълга история – навремето той е работил с моя дядо в Лом, познава цялото ми семейство до девето коляно и има много истории за разказване. На чашка кафе в студения ноемврийски ден, в приятно топлия офис на стопанството спомените текат плавно и спокойно, както тече тихият бял Дунав само на няколко километра от нас. В двора са паркирани тежка техника на CLAAS и прикачен инвентар на AMAZONE, а наоколо са се ширнали безкрайни, изорани като по учебник и уютно покрити под животворна снежна пелена ниви, докъдето поглед стига. Казват, че повечето от тези стотици хиляди декари са на един човек. Сред тях стопанството на Иван Велков с неговите 6000 дка не е най-голямото. Но е едно от най-иновативните и устойчивите. Такива, каквито са истинските европейски ферми.
12343След споделените лични спомени, сред дима на неизменната цигара, идва време да поговорим за работа. Днес стопанството на Иван Велков притежава комбайн, 3 трактора, косачка и балировачка на CLAAS, както и всякакъв почвообработващ инвентар и сееща техника на AMAZONE. Предстои закупуването на пръскачка. В момента текат последните приготовления, преди да влезе в експлоатация новият цех за пелети. Оттук тръгва нашият разговор, който засегна и важни теми, интересуващи земеделците в България.
– Г-н Велков, вие сте един от най-старите клиенти на фирма РАПИД КБ и един от първите притежатели на комбайн CLAAS в България. Как се случи това?
– В края на 90-те години на миналия век взехме първия комбайн CLAAS. Тогава в нашия окръг още нямаше друг западен комбайн. Три месеца подготвяхме документацията, защото никой не беше минавал по този път. Справихме се, от РАПИД КБ ни доставиха комбайна, жънахме. И още жъна с него – никога не ни е предавал. През 2007 г. кандидатствахме по мярка 121. Тогава взехме трактор CLAAS 260 к.с. и плуг, брана, торачка на AMAZONE. Следващата година взехме и сеялка за есенни култури. През 2009 г. купихме косачка, след това балировачка на CLAAS и още два трактора с мощност 160 к.с. и 110 к.с.
– Защо точно CLAAS и AMAZONE?
– Георги Богоев, когото аз много уважавам, навремето работеше в изпитателна станция в Русе. Там бяха правили изследване кои производители на техника са най-добри. Тогава у нас още имаше само руски машини. И се оказва, че CLAAS са най-добрите прибиращи машини на пазара, най-добре жънат, не чупят зърното. И тогава вкарват на МТС-тата по 2 комбайна CLAAS вместо руски комбайни. Мисля, че дори са имали проблеми за това, че са предпочели германските машини пред съветските. А днес, ако накараш комбайнера да работи в машина без климатик, няма да влезе да жъне.
Аз самият съм ходил по изложения, говорил съм с много колеги и съм се убедил, че това са много добри машини. Освен това г-н Богоев ни даваше много умни съвети. От него знам, че тракторът трябва винаги да има 40 коня резерва, за да не пъплиш като с ЮМЗ-то, а да ореш като човек, за да се обръща почвата и да е качествена оранта. И в много други случаи той ме е насочвал, с него винаги сме били в много приятелски отношения. Дори мога да кажа, че ако днес ме има като земеделец, донякъде го дължа и на него.
12344Първия комбайн го взех на изплащане. Бяха трудни години, субсидии нямаше. Сеехме един стар сорт слънчоглед, „Передовик“ се казваше, даваше по 150 кг. И стигнах до положение да вземам един заем, за да върна друг. Накрая се видях в чудо, отидох при Георги Богоев и му казах – „Идвам да ви върна комбайна, не мога да го плащам”. Тогава той ме отпрати и каза, че като свърша жътвата и като имам пари, тогава ще му го платя. „Ние не изнудваме хората”, каза ми той. Върнах се в стопанството спокоен, свърши жътвата, реализирахме продукцията и си изплатих задълженията. Винаги ще помня, че тогава той не ме притисна, а ме подкрепи и ми даде сили да продължа.
Днес тези приятелски отношения продължават и със сегашния управител на РАПИД КБ – Пламен Богоев. Изключително впечатлен съм от германското му образование и германската прецизност, с която ръководи фирмата. В РАПИД КБ дисциплината и работата са по немски, а отношението към клиентите – българско, топло и приятелско. С тях държа връзка непрекъснато. Понякога може да си омръзнем, ама така е в земеделието – има периоди, в които работата не спира, а има други, в които машините почиват.
Много съм доволен и от техниката, и от новата база, която откри фирма РАПИД КБ при нас, в Монтана. И в момента комбайнът е в техния сервиз. Обикновено техниката се чупи в петък следобед, но от РАПИД КБ винаги реагират в рамките на минути. Ако имат частта, до вечерта машината е поправена. Голямо удобство.
Следващата година сме планували да вземем пръскачка на АMAZONE. Прикачна, защото земята ми не позволява работа със самоходна. Ще пренастройвам торачката – от един тон ще я правя за два с компютър. Предпочитам да работя с една марка техника и с един търговец. Избрал съм РАПИД КБ, удобно ни е, близко ни е, познаваме се.
Цялата земя, която имаме, обработваме с техниката на CLAAS и AMAZONE. За мен най-нормално е стопанствата да обработват по 5000 – 6000 дка. Така можеш да ги обхванеш и агрономически, и икономически. Но вече няма свободна земя. За да почне човек да се занимава със земеделие днес, трябва да има много пари. В момента в стопанството работят 12 човека. Но обикновено 6000 дка ги работя с 4 души. Заради хубавата техника. Машините са много производителни. 250 дка на ден двата трактора орат без проблем. Прибираме всичко с един комбайн на CLAAS.
– Как започнахте? Как ви дойде в онези години идеята да се занимавате със земеделие?
Като дойде демокрацията, трябваше нещо да се прави. За търговец не ставам. Тогава се оказа, че в моето село връщат земята и реших да опитам. Започнах с 300 дка наследствена земя. Сега обработвам към 6100 дка, като собствената земя е 900 дка. При приватизацията на ТКЗС-то взех един склад, който запазих. Взех и краварник, който преустроих на склад и през 2016 г. решихме в него да направим цех за гранули от отпадъците от селскостопанската продукция. Сега дойде моментът да го откриваме. Ще преработваме люцерна, царевичак, люспи от слънчоглед.
12345Ние вече сме стигнали върха на земеделието. Като добиви едва ли може да се постигне повече. А цените стават все по-неприятелски за земеделците. Преди 2-3 години слънчогледът стигна до 1 лв., сега го купуват на 50 – 53 ст. Работниците всеки месец искат заплата. Нашите работници са добре платени и всяка години им индексираме доходите, внасяме им всички осигуровки. Затова единственото решение приходите да догонят разходите е да работим и друго освен земеделие. Затова инвестирахме в този цех и той вече почва работа.
Иначе отглеждаме зърнени култури – слънчоглед, царевица, сега насяхме около 250 дка люцерна, които смятаме да увеличим. Има търсене на гранули от люцерна. Те се усвояват напълно, а ако се дава люцерната на животните като бала, остават поне 30 на сто, които се изхвърлят. Ще работим и на ишлеме. Капацитетът на линията е от 700 до 1300 кг на час.
– Какви сортове сеете?
– Залагаме на западни сортове, най-вече френски на Пионер. Нашата земя е много плодородна – получаваме от 900 до 1000 кг на дка от пшеницата. При добра година като тази стигаме до 1000 – 1100 кг от царевица. Повече няма какво да търсим. От българските сортове не можем да постигнем такива добиви.
– Как беше за вас стопанската година? Излиза ли сметката?
– Тази година времето ни пожали. Градушка не ни би, суша при нас нямаше.
В земеделието има сметка, но добивите трябва да са добри. Торене, пръскане, всички необходими операции трябва да се направят. Рентата се вдига. При нас миналата година стигна до 55 лв. Не е като в Добруджа, но при нас винаги продукцията е по-евтина с 10 – 15 ст., защото сме на 500 км от пристанището и това оказва голямо значение.
– Кой ви помага?
– Разчитам на агронома Алекс Петров и на заместник-управителя Емилия Петрова. Тя е с две висши образования – техническо в Русе и бизнес администрация. Агронома сами си го възпитахме – пратихме то в Университета в Пловдив, върна се при нас. Много образован млад човек. Иначе идват търговци, колкото искате – за торове, за препарати, всеки казва, че неговото е най-добро, но си трябват образовани кадри, които да преценят нещата. Правим и опити, виждаме в реални условия. Гледаме какви са добивите в опитните полета в района.
12346– А горивото?
– Горивото го зареждаме от бензиностанции. Нямаме възможност за собствена, не сме толкова големи, въпреки че казват, че така е по-евтино. На мен горивото на година ми е около 45 тона, не става. А нямаме и техническа възможност, съхраняването на гориво е опасно от пожари, взривове, нямаме условия за съхраняване.
– Много ли са административните тежести за земеделците?
– От година на година все по-зле става. Сега казват, че всеки ден трябва да водим дневник кой трактор колко е изразходвал. Не знам как ще стане тази работа. Тези трактори вършат всеки ден много различни задачи. Например, сутрин балира, следобед коси. Ако е една задача, се отчита лесно, но как ще отчитаме, когато той работи най-различни неща, не знам. На нас на тази земя ни е определено за колко тона гориво ще имаме облекчение на акциза – 45 тона . Ако изразходвам повече, си го плащам нормално. Защо трябва всичкото това писане, при положение че количеството, на което имам право, е едно и също. Много документи, много бумащина има в земеделието. Добре че машините са икономични.
– Кандидатствали ли сте по програми?
– Само по Мярка 121. Сега ги направиха на точки. Но за нас, като зърнопроизводители, точките никога не стигат, а мандрите са с предимство пред пелетите. Така че дори не се опитвам. При 121 беше лесно, нямаше точки, нямаше нищо, подготвяш си документи и кандидатстваш.
– Помагат ли субсидиите?
– Субсидиите помагат. Но първите години ги даваха наведнъж. Сега почнаха да разтеглят плащанията от декември до май. Не можеш да разбереш кое дават, кое не дават. Така човек не може да си направи сметка как да ги използва.

ДОРИ И МАЛКИТЕ ФЕРМЕРИ ВЕЧЕ ТЪРСЯТ ПО-ВИСОКОПРОИЗВОДИТЕЛНИ МАШИНИ

Има тенденция за увеличаване на търсенето на трактори с марка CLAAS, казва Димитър Станев, управител на Търговско-сервизен център на РАПИД КБ в Монтана

Базата на РАПИД КБ в Монтана отвори врати преди 2 години. От тогава работим под пара на пълни обороти, дори и в събота, и в неделя. Фирмата има дългогодишна история с традиции в този район и фермерите вече ни търсят не само като търговци, но и като приятели. Имали сме случай, в който дори им помагаме да си изберат кола за работниците. Ако намерите в Монтана един клиент, който да каже, че не сме му отишли на сервиз в рамките на един час, съгласен съм да напусна. Имало е случай в 9 вечерта да ходим на ремонт на полето.
Тази година продажбите са по-добри от миналата. Вероятно се дължи на по-добрите цени на продукцията.
Фирма CLAAS се свързва повече с комбайни, но от 2-3 години се забелязва тенденция за увеличаване на продажбите на тракторите на този производител. Първо, новите двигатели на тези машини са доста по-икономични. Второ, самият трактор е много балансиран и се получава по-малко отъпкване на почвата. Има и промяна в предавателните числа на трансмисията, като машината работи на високи обороти, но консумацията на гориво е като при по-ниските. Разходът на гориво е по-малък с 13 – 18 %. Най-много се търсят трактори CLAAS в диапазона мощност 120 – 160 к.с., а тази година имаме и доста продадени машини от 260 и нагоре конски сили.
В нашия район земеделците или са много едри – от 30 000 - 40 000 дка нагоре, или са като Иван Велков с 3000 -7000 дка. Няма много дребни земеделци, въпреки че и такива клиенти имаме. Хубавото е, че стопанствата са семейни. Започнали са дядото или бащата, а сега вече навлиза и младото поколение.
Сега е сезонът на търсенето, на планирането и може би след около месец, към Нова година, ще започне и реалното търсене на техника.
Според мен вече всички покупки на техника се планират. И точно това навлизане на младата вълна в земеделието накара и по-възрастното поколение да започне да планира покупките. Да не разчитат на случайността. Вече няма трябва ми трактор, отивам и го купувам. И в България, както и на Запад, все повече се търси по-голяма и по-производителна техника. А и достъпното финансиране много помага.
Тази година добивите бяха доста добри. Но на места имаше голям проблем с пшеницата, многото дъждове буквално съсипаха реколтата. Даже имаме клиенти, които я преораха, дори не я прибраха. Много фермери имат 20 – 30 на сто загуби от пшеницата. На някои полета паднаха и градушки. Трябва да имаш добра техника, за да може бързо да реагираш на климатичните условия. Дори и земеделци с по-малки площи от 2000 – 3000 дка вече търсят по-големи машини.

етикети:
Прочетена 1792 пъти Последно променена в Понеделник, 03 Декември 2018 15:04
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта