2019-та беше обявена за Година на вътрешния туризъм от ресорния министър Николина Ангелкова. Това стана на специална конференция, наречена Естествено в България, на която беше даден старт на кампанията с участието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, министъра на спорта Красен Кралев, кметове от цялата страна, които представиха неизвестни или малко известни съкровища на своите градове и общини.
Само 3,75 млн. пътувания у нас миналата година са осъществени от българи, а над 9 млн. от чужденци. Въпреки ръста от 2,3 %, цитиран от министър Ангелкова, трябва да се работи много, тъй като пропорцията е обратна в туристическите държави. В най-посещаваната от тях Франция 60% от туризма е вътрешен, такъв е процентът и за най-посещавания град в света – Банкок, т.е. пропорцията е обратна и ние също трябва да я обърнем. Това ще бъдат огромни приходи за хората по места, а също и за държавната хазна, която тутакси прибира 30% от всеки оставен лев – ДДС и данък печалба, а за общините остава туристическата такса, с която да инвестират в атракциите на тяхна територия.
На конференцията много овации събра 3-минутното видео, което представя 150 причини да бъде посетен Троян,     който празнува 150-годишнината си като град. Интерес предизвика 1500-годишната Червена крепост Русокастро в община Камено, която остава неизвестна дори за нашите туристи, нищо че е досами морето. За мнозина прозвуча като сензация поканата да посетят Двореца на император Константин Велики – възцарилия християнството в Европа и създалия Византия и Цариград владетел, който се намира в Костинброд, заедно с още много атракции, представени от кмета на съседната до София община Трайко Младенов. Фестивалът на киселото мляко бе добавен към римските останки, с които се гордее Разград. Трявна покани гости и поиска съдействие за превръщане в туристическа атракция на нейните феноменални дърворезби. Малко познатият, а уникален с водите си на целия континент спакурорт на община Баните също очаква откриватели. Русе напомни на българите, че в радиус от 20 км от града има цели 4 обекта от световното наследство на ЮНЕСКО, което е планетарен феномен. От Силистра предложиха прекрасния им биосферен резерват Сребърна да бъде предложен в общ български маршрут с останалите ни обекти под закрилата на ЮНЕСКО. Идеите са толкова много, а първият дълъг уикенд, в който човек може да обиколи един или няколко от посочените обекти е съвсем скоро – от 1 до 4 март включително. После идват свързаните Великденски, първомайски и гергьовски празници – 10 дни в разгара на пролетта.

Публикувана в Новини на часа

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към МЗХГ на Р България откри в края на 2018 г. свой офис за връзки и Павилион „16+1“ към него в гр. Нинбо. Той предоставя възможности за китайски канали за внос/износ, дистрибуция, търговия на дребно и канали за продажба чрез електронна търговия в насърчаването на търговията със селскостопански и други продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Нинбо е всеобхватна зона за тестване на Инициативата „Един пояс, един път“ в провинция Джъдзян.

Производителите от ЦИЕ (формат „16+1“) вече имат възможност да изпратят и изложат свои продукти в постоянния Павилион „16+1“ на ЦНСССКЦИЕ, който се намира в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. По този начин износителите и вносителите от България и другите страни от ЦИЕ се запознават чрез платформата eGTCP – онлайн уебсайт, разработен от „Джъдзян Грейт Тао и-Комърс Кампъни“ ООД, с предлаганите стоки. Компаниите от България и други страни от ЦИЕ, които желаят да проучат китайските пазари, получават възможност да открият свои офиси в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. Чрез периодични презентации, китайските потребители ще имат възможност непосредствено да се запознаят с изложената стока от ЦИЕ. Разходите по организацията, транспортирането и експонирането на мострите в изложбения Павилион „16+1“ е за сметка на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа е проект за сътрудничеството във формат 16+1, изпълняван пилотно по предложение на премиера Ли Къцян, за изграждане в Нинбо на „16+1 Демонстрационна зона за икономическо и търговско сътрудничество“. Този Център се занимава с електронна търговия, консултантски и финансови услуги, външна търговия, двупосочни инвестиции между Китай и страните от ЦИЕ, подпомагане на фирми от ЦИЕ да стъпят на китайския пазар и на китайски фирми да навлязат на пазара на страните от ЦИЕ. Създаването му се подкрепя финансово и политически от правителствата на община Нинбо и на район Дзянбей. Центърът се управлява от фирма „Нинбо Дзйеоу Бизнес Мениджмънт енд Кънсалтинг Кампъни“ ООД. Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа има преференциални политики спрямо фирми от страните от ЦИЕ, включително предоставяне на безплатен офис за определено време, данъчни облекчения, финансова подкрепа чрез предоставяне на start-up инвестиции и евентуално предоставяне на капиталово финансиране.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

През 2018 г. цената на пилешкото месо достигна едно от най-високите си равнища от 2014 г. насам – 3,00 лв./кг. Причина бе добрата световна конюнктура при по-слаб натиск от държавите предлагащи пилешко на по-ниски цени. При агнешкото месо цените на едро през 2018 г. бяха едни от най-високите около 11,30 лв./кг, сочат анализите на САРА.
Публикувана в Бизнес

България е една от страните, в която вече има разработен и одобрен Национален план за действие за енергия от горска биомаса, 2018 – 2027 г. Документът беше представен на тематичен форум в Париж в изпълнение на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия - BIO4ECO“ по програма ИНТЕРРЕГ Европа на Европейския съюз. Домакин на срещата бе Френската национална федерация на общините, собственици на гори, партньор по проекта.

В дискусиите участваха представители на осемте европейски държави, партньори по проекта, които дискутираха начините и механизмите за подобряване на политиките за биоенергия на европейско равнище. Експертите бяха единодушни, че е необходимо да се създадат и въведат в действие стимули за ползването на екологични горива.

„Увеличаването на дела на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници е стратегическа цел в световен мащаб. В контекста на мерките, които страната ни предприема за повишаването на качеството на атмосферния въздух е необходима целенасочена политика за осъществяване на дейностите, заложени в Национален план за действие за енергия от горска биомаса“, каза Даниела Ангелова, директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ в Изпълнителна агенция по горите и ръководител по проекта.

„С постепенната смяна на конвенционалните, изкопаеми горива с възобновяеми такива, подмяна на нискоефективните, остарели горивни инсталации за директно изгаряне на дървесината с високоефективни отоплителни системи и преминаване от еднофамилни към многофамилни инсталации на горскодървесна биомаса ще се постигне, от една страна намаляване на количеството на употребяваната дървесина, а от друга страна намаляване на емисиите на парникови газове и фини прахови частици в атмосферата“, допълни г-жа Ангелова.

Като част от програмата, участниците посетиха горски масиви за добив и търговия на дървесина, както и инсталации за производство на енергия от горска биомаса.

Публикувана в Новини на часа

България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. 

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

  • По-високи доходи на човек от населението;

  • По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

  • По-малък дял на хората в бедност;

  • По-дълга продължителност на живота;

  • По-добра защита на гражданските свободи;

  • По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след.

Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

  • Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

  • Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.  

  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

  • Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 23-25 септември във Виена, Австрия.

Предвидената за обсъждане тема е „Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. - определяне на бъдещето на жизненоважните селски райони и качественото производство на храни в Европейския съюз“. От министрите на земеделието на ЕС се очаква да изразят становище за необходимостта от приоритизиране на инструментите на ОСП за запазване на селскостопанското производство в целия съюз. Ще се дискутират и възможностите на ОСП за подкрепа на усилията на фермерите за производство на висококачествена храна по устойчив и конкурентен начин.

Публикувана в Новини на часа

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

Публикувана в Животновъдство

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между министерствата на туризма на България и на Република Индия за сътрудничество в областта на туризма като основа за водене на преговори между двете държави.

Сред договорените области за сътрудничество са: информационни и комуникационни технологии; физика, включително лазерна наука и технологии, ядрена физика, астрономия; възобновяема енергия; науки за земята и климата; опазване на околната среда, включително управление на отпадъците; биотехнологии, земеделие и др.

България и Индия ще стимулират обмена на информация и опит в планирането на маркетинговите си стратегии в туризма. Поставя се фокус и върху възможностите за привличане на туристи от трети страни, включително от далечни пазари. Двете държави ще си партнират в подготовката и провеждането на международни изложения, панаири и други прояви, по време на които ще промотират общи туристически продукти и ще си сътрудничат за откриване на национални туристически информационни центрове.

Споразумението предвижда двете страни да си съдействат също за развитието на туристическата си инфраструктура. Те ще обменят информация за планирането и реализирането на проекти в туризма и за наличието на потенциални инвеститори в сектора, като ще си предоставят взаимно експертни разработки, анализи и други документи и информационни материали.

Правителството одобри също така програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на науката и технологиите на Република Индия за периода 2018-2021 г. Целта е да се улеснят механизмите за осъществяване на научно-техническо сътрудничество и провеждането на двустранни конкурси за съвместни проекти между български и индийски научни организации. Въз основа на програмата се предвижда до края на 2018 г. Фонд „Научни изследвания“ да обяви конкурс за двустранни научноизследователски проекти между България и Индия.

Публикувана в Новини на часа

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното, пише в статия на Института за пазарна икономика /ИПИ/. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

  • Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки.

  • нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица, не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.

Публикувана в Бизнес

Малко след като разрешиха отново търговията с птици, със заповед бяха отменени и много от забраните наложени с цел ограничаване разпространението на заболяването Инфлуенца (грип) по птиците. Всички издадени до момента заповеди за обявяване на огнища на болестта са отменение. С това става ясно, че заразата вече е ликвидирана и в страната няма болни птици.

Неотменени остават изискванията за спазване на биосигурност във фермите за кокошеви и водоплаващи птици.

Транспортирането на птици от и към обекти в страната все още трябва да се извършва с лицензирани, предварително почистени и дезинфекцирани превозни средства. След разтоварване на животните лицензирана фирма задължително трябва да почисти използваните транспортни средства.

С оглед спазването на мерките за самоконтрол в птицевъдните обекти на всеки 21 дни в рамките на 3 месеца трябва да се извършва серологично изследване за инфлуенца по птиците. В периода между 50-ти и 60-ти ден след получаване на отрицателни резултати от всички изследвания е необходимо отново да се извърши серологично изследване.

При отчетени положителни резултати от изследванията се преминава към изпълнението на останалите мерки за самоконтрол на болестта.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 17

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта