ДФ „Земеделие“ изплати на розопроизводителите близо 2 млн. лева (1 921 520 лв.) по схемата на минималната държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013. Субсидиите са преведени на 852 земеделски стопани. Подпомагането се предоставя на площ, за покриване на част от разходите по отглеждане на културата маслодайна роза.
Ставката в размер на 515 лв. на хектар е определена от МЗХГ след подаване на  всички заявления за участие по схемата.  Общият размер на помощите de minimis, които един земеделски стопанин или предприятие може да получи е до левовата равностойност на 15 хил. евро ( 29 337,45 лв.) за период от три последователни данъчни години. 
Розопроизводството има съществено значение както за националната икономика, така и за престижа на България в международната търговия с натурални етерични масла. 
Публикувана в Новини на часа

Земеделските стопани ще получат през 2018 г. до 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. Това реши на редовното си заседание управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие", съобщи пресцентърът на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Заявленията ще се подават от 3 до 21 септември 2018 г. в Общинските служби по земеделие към Областните дирекции „Земеделие". Държавната помощ се предоставя на земеделски производители в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ под формата на намалена акцизна ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство.


Право на подпомагане по схемата имат всички стопани, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Друго условие е кандидатите да  имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ.


Земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
 

Интересът към държавата помощ, по която се предоставя отстъпка от акциза за горивата е голям. През 2016 г. по схемата финансова помощ за над 82 млн. лева са получили 6 716 стопани. През 2017 г. са възстановени близо 84 млн. лева на 8 250  земеделски производители.


Отстъпката от акциза за горивата, която се прави на земеделските производители, е по одобрена в Брюксел държавна схема, която може да действа до 2020 г.  Контролът по схемата се осъществява от МЗХГ, ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция, Агенция „Митници" и НАП.

Публикувана в Новини на часа

По Схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2017 г. са изплатени над 520 хил. лева (520 424 лева) на 233 земеделски стопани, по заявени площи общо в размер на 9 659 ха.

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, настъпили  през 2017 г.

От общо утвърдения бюджет по схемата 1 428 794 лв. сe разпределят за щети настъпили през 2017 г. при 10 % интензитет от производствените разходи, като помощта по видове култури е както следва:

• Пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури – до 132,36 лв./ха;

• Ечемик (есенен и пролетен) – до 111,81 лв./ха;

• Слънчоглед – до 119,99 лв./ха;

• Соя – до 112,51 лв./ха;

• Ръж – до 101,13 лв./ха;

• Сорго – до 94,85 лв./ха.

Съгласно схемата на помощта, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане.

Публикувана в Бизнес

Повече общини получават финансиране. Инвестиционните предложения в Северозапада ще се разглеждат с приоритет

7.2 снимка в текста

До 9-и юли 2018 г. ще продължи приемът на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за инвестиции в улична инфраструктура. Проектни предложения се приемат по процедура „Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари и съоръжения и принадлежностите към тях“ от общинската подмярка 7.2. Входирането им е изцяло по електронен път чрез системата ИСУН 2020 на интернет адрес: http://eumis2020.government.bg., съобщават от Дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Таванът на проект е 600 хил. евро

Бюджетът на процедурата възлиза на 50 млн евро., което е половината от предвидените средства за тазгодишния прием по подмярката. Максималните допустими разходи по един проект се намаляват на 600 хил. евро от 1 млн. евро, за да се даде възможност на повече общини да получат финансиране. Бенефициентите, които вече са получили подпомагане за улична инфраструктура, няма да бъдат допустими за финансиране отново, предупреждават експертите. Подадените предложения ще бъдат подложени на предварителен ранкинг, в случай че размерът на заявената финансова помощ по всички подадени по процедурата проектни предложения надхвърля разполагаемия бюджет от 50 млн евро..

В тазгодишния прием е намален максималният общ брой точки, който може да получи един проект – от 76 на 50. В условията за кандидатстване по подмярката обаче е разписано, че ще се подпомагат проекти, които са получили минимален брой от 20 точки по критериите за подбор.

Предимство имат общините с висока безработица

Проектите отново ще се оценяват според населението и безработицата в региона, но в самите изисквания има промяна. Най-много точки ще получат предложенията, насочени към територията на община със средногодишно равнище на регистрираната безработица над 30.01% - 9 точки. Първата стъпка в този критерий е до 15% безработица – за проекти в общини с това ниво на хора без работа ще се дават 5 точки.

При критерия, свързан с население, стъпката при настоящия прием ще е през 600 души. Най-много – 20 точки, ще получават инвестиции, които ще са от полза на общо население над 3001 души. При условие, че проектът обхваща територия с население под 600 души, се дават най-малко точки - 10.

Директната свързаност остава приоритет

И през този прием приоритет имат инвестиционни предложения, насочени към Северозападна България. 3 точки ще получават проекти за областите Видин, Враца и Монтана и 2 точки за областите Плевен и Ловеч. Директната свързаност остава приоритет, следователно е и критерий за оценка. По него се дават 18 точки, а целта му е чрез инвестициите по даден проект да се осигури директна транспортна свързаност на населено място/населени места на територията на община от селски район с по-висок клас път. Изисква се поне една улица във всяко едно от населените места, в които ще се изпълнява инвестицията, да осигурява свързаност на съответното населено място с по-висок клас път.

От Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ обръщат внимание, че няма да бъдат подпомагани проекти, които не отговарят на хоризонталните политики. Изисква се кандидатите да представят информация за съответствието на проектното предложение с хоризонталните принципи, сред които са насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие на селските райони, равенство между половете, недискриминация и устойчиво развитие.

Въпроси относно условията за кандидатстване могат да се подават на електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 3 седмици преди крайния срок за входиране на проектни предложения.

 

7.2 след текста

Публикувана в Бизнес
ДФ „Земеделие“ преведе над 9 милиона лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Извършеното плащане по мярката за Кампания 2017 е за 1 286 животновъди, които са заявили единствено подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. 
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят с чл. 14 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.
Публикувана в Новини на часа
Държавен фонд „Земеделие“ организира утре - 12 април 2018 г. (четвъртък) „Ден на отворени врати“ в областната дирекция на фонда в град Пазарджик, съобщиха от пресофиса на фонда. 
В приемната кандидатите по различните схеми, мерки и програми, които институцията администрира, ще могат да правят справки, както и да правят предложения за подобряване работата на областната дирекция. 
Временният офис за граждани ще бъде разположен на четвъртия етаж в сградата на областната дирекция на ДФЗ - Пазарджик, която се намира на ул. „Генерал Гурко“ №6 („Сити Център“). Приемната ще бъде отворена за посетители от 10:00 ч. до 14:00 ч. 
При завишен интерес от страна на земеделските стопани, офисът ще работи до 17:30 ч. За всички основни програми, които фонд „Земеделие” прилага, са определени експерти, които да отговарят на въпросите на земеделските стопани. Ако казусите им са от по-сложен характер, който налага комплексни проверки, те ще получат отговорите писмено - до 10 работни дни от внасяне на запитванията, допълниха от фонда. 
Дни на отворени врати предстои да се проведат във всички областни структури на фонда в страната. 
Публикувана в Бизнес

 Финансов ресурс в размер до 85 милиона лева за подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, утвърди на свое заседание Управителният съвет на фонд „Земеделие“.            

Средствата за подпомагане на тютюнопроизводителите са предвидени в бюджета за тази година на фонда, като размера на подпомагането е с 5% по-малко спрямо предходната кампания.   

    Право на подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 – 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

    Допустими за участие в схемата за преходна национална помощ за тютюн са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност и са запознати, че това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта:

  • са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители или в база данни за производителите на тютюн, и/или
  • са собственици на селскостопанско животно, животновъден обект с поне едно животно и/или пчелно семейство, регистрирани в СИРЖ на БАБХ, и/или
  • са регистрирали правно основание по чл. 41, ал. 1 ЗПЗП за най-малко 0,1 ха.

            Ставките за всяка от сортовите групи тютюн ще бъдат определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Предоставят се 30 млн. лева за хуманно отношение към свинете

УС на фонд „Земеделие“ взе решение и за предоставяне на 30 млн. лева за „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ за 2018 г. Изплащането на средствата по схемата ще се извършва годишно еднократно или на траншове, в зависимост от категорията животни.

            С Решение на Европейската комисия от 27.07.2017 г. е одобрена схемата за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете" за периода 2018-2020 г. В обхвата на новата схема на държавна помощ са запазени мерките, прилагани до 2017 г.:

  • Мярка А. Осигуряване на свободна подова площ над задължителния стандарт;
  • Мярка Б. Осигуряване на изкуствено осветление за най-малко 11 часа;
  • Мярка В. Използване на фураж, съдържащ най-много 2,5 mg/kg деоксиниваленол.

            Тези мерки водят до повишаване на двигателната и хранителната активност при свинете и подобряват здравословното им състояние. Максималният годишен интензитет на подпомагане е до 500 евро на животинска единица.

            Помощта се предоставя на едно стопанство за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за хуманно отношение към животните, поети за най-малко 5 години. Покриват се разходи на земеделските стопани, надвишаващи стандартите за хуманно отношение към свинете. Кандидатите по схемата трябва да осъществяват постоянен лабораторен контрол на фуражите и правилно да съхраняват зърното.

20 млн. лева за имунопрофилактика на животните

            Предоставят се и 20 млн. лева по Схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“ за 2018 г.

            Чрез схемата животновъдите ще бъдат компенсирани за разходваните средства, направени за гарантиране здравето на животните, недопускане разпространение на заразни болести в стадата и предотвратяване на зоонози. С помощта ще се покриват до 100% от допустимите разходи за услуги, свързани с изпълнение на мерките от Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по добитъка. Помощта ще се предоставя под формата на субсидирани услуги.

От 20 март се приемат заявления за застраховане на селскостопанска продукция

 

            Утвърден и финансов ресурс от 1,5 млн. лева по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Срокът за кандидатстване е от 20 март 2018 г.до изчерпване на ресурса по схемата и не по-късно от 31 август 2018 г.

            Целта на подпомагането е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на продукцията. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Сумата за подпомагане e до 195 лв./ха.

Компенсират се унищожени от бедствия животни и кошери през 2017 г.

УС на фонд „Земеделие“ утвърди 31 453 лв., по Схемата „Помощ за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери и пчелни семейства в резултат на природни бедствия", настъпили през 2017 г.

На финансова подкрепа подлежат земеделски стопани, включени в Регистъра на издадените констативни протоколи на земеделски стопани с унищожени от природни бедствия селскостопански животни и пчелни кошери, и пчелни семейства през 2017 г., изготвен отМЗХГ.

Заявления за подпомагане по схемата ще се приемат в областните дирекции на фонд „Земеделие“ от 26 март до 10 април 2018 г. Средствата ще бъдат изплатени до 25 април 2018 г.

Картофопроизводителите ще получат 1 милион лева за борба с почвени неприятели

Одобрен е и финансов ресурс от 1 млн. лева за 2018 г. по Схемата за държавна помощ за компенсиране на разходите на земеделски стопани за закупуване на средства за растителна защита за контрол на почвени неприятели по картофите. Дейностите са в изпълнение на Националната програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae).

Помощта се предоставя под формата на компенсиране на част от разходите на земеделските стопани за закупуване на продукти за растителна защита за контрол на почвения вредител.

Производството на качествени семена се подкрепя с 1,2 млн. лв.

Управителният съвет на фонд „Земеделие“ утвърди за 2018 г. бюджет от 1,2 милиона лева за финансиране на „Държавна помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“. Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен и посадъчен материал.

Кандидатстването и договарянето на средствата по схемата ще продължи от 20 март до 10 април 2018 г. Земеделските стопани, които искат да се възползват от помощта, трябва да подадат заявление и съпътстващи документи в централния офис или в териториалните звена на ИАСАС.

Допълнително обезщетение по de minimis ще получат животновъдите от област Бургас

УС на ДФЗ разпредели допълнителни 34 117 лв., по линия на минимална помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013. Помощта е предназначена за земеделските стопани от област Бургас, които не са получили обезщетения за унищожените от наводненията през октомври 2017 г. животни.

Припомняме, че с решение на УС на ДФЗ от 27 ноември 2017 г. на земеделските стопани от област Бургас беше разпределен финансов ресурс по de minimis в размер на 46 000 лв. Средствата за компенсиране щетите от настъпило неблагоприятно климатично събитие, наводнение през месец октомври 2017 г., бяха преведени в края на декември миналата година. 

Допълнителната минимална помощ се разпределя на база определени цени в Системата за агропазарна информация (САПИ) и от лицензирани оценители, както следва:

  • за кокошка - 7,00 лв;
  • за пуйка - 6,00 лв.;
  • за заек - 12, 00 лв.;
  • за прасе - 105,00 лв;
  • за един населен пчелен кошер - 191 лв.

Собствениците на загинали от наводненията животни от област Бургас, които не са получили обезщетения през 2017 г., могат да подават заявления в Общинските служби „Земеделие" или в Областната дирекция на фонд „Земеделие“ от 19 до 30 март 2018 г. Помощта ще бъде преведена до 16 април 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

ДФ „Земеделие“ реши на свое заседание на Управителният съвет да предостави 20 млн. лева по Схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“ за 2018 г. и за изпълнени мероприятия по ДПП и ПНЛБЖ, извършени през 2017 г.

Чрез схемата животновъдите ще бъдат компенсирани за разходваните средства, направени за гарантиране здравето на животните, недопускане разпространение на заразни болести в стадата и предотвратяване на зоонози. С помощта ще се покриват до 100% от допустимите разходи за услуги, свързани с изпълнение на мерките от Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по добитъка. Помощта ще се предоставя под формата на субсидирани услуги.

От общо утвърдения бюджет средства в размер на 6 654 317 лева за компенсиране на разходите по извършени от регистрираните ветеринарни лекари дейности, свързани с изпълнение на мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите и зоонозите в България, за 2017 г. ще бъдат разпределени както следва:

  • Имунопрофилактични мероприятия - 2 198 415 лева

  • Клинични изследвания – 1 797 906 лева

  • Вземане и изпращане на проби за лабораторни изследвания-2 629 770 лева

  • Идентификация на животни – 46 лева

  • Отразяване на данни по идентификация във ВетИС – 28 180 лева

Финансовите средства се изплащат след решение на УС на Фонда до 10 работни дни след представяне на заявка от страна на БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

Представената за обществено обсъждане Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони въвежда в българското законодателство разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година, чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година по отношение на изкуствено създадени условия. Това се казва в становището на Института за агростратегии и иновации относно проекта на Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В становището се подчертава, че към настоящия момент в българското законодателство липсва легална дефиниция за „изкуствено създадени условия”. Този израз за първи път се появява в чл.43а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Държавен вестник брой 12 от 2015 г.). Понастоящем обаче тази разпоредба е отменена, а на нейно място този израз се среща в създадените с последното изменение на ЗПЗП (Държавен вестник брой 2 от 2018 г.) разпоредби, а именно:

1. в чл. 9а, т.4, който е правното основание за издаването на Наредбата;

2. в чл. 11а, ал.1, т.11, където на ДФ ”Земеделие”-Разплащателна агенция се дава правомощие да извършва проверки за изкуствено създадени условия;

3. в чл. 43, ал.3, т.9, където е упоменато, че „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане”.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен”. Съгласно посочения в чл.1 обхват на Проекта на Наредба, тя следва да урежда единствено условията и реда за установяване на наличие или липса на изкуствено създадени условия. При това положение правната дефиниция на израза „изкуствено създадени условия” следва да бъде в Закона за подпомагане на земеделските производители, а не в нормативния акт по неговото прилагане, какъвто се явява Проекта на Нерадба.

По отношение на значението и тълкуването на израза „изкуствено създадени условия”, към Европейската комисия има отправени два въпроса от Членове на Европейския парламент. Първият въпрос е зададен на 28 Октомври 2013 г. от депутатът Rareş-Lucian Niculescu по отношение тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011: „Както може да се види, тази разпоредба дава общо, абстрактно определение на "изкуствени условия", без да се споменават какви са тези "изкуствени условия", като се посочва само, че е забранено нарушаването на целите на мярката / схемата за подпомагане. Може ли Комисията да изясни този въпрос, който има въздействие върху потенциалните бенефициенти, и да даде ясно определение на тези "изкуствени условия"?”

На 10 декември 2013 г. Комисаряt по земеделие и развитие на селските райони г-н Dacian Cioloş, отговаря следното: „Комисията не възнамерява и не планира да предостави ясно и недвусмислено определение на клаузата за заобикаляне, "изкуствено създадена", използвана в Регламент (ЕС) № 65/2011, тъй като концепцията е твърде специфична за контекста. Също така в член 62 от проекта за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика се посочва, че без да се засягат специалните разпоредби, не се предоставя предимство, предвидено в секторното законодателство в областта на селското стопанство, в полза на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Тази позиция се подкрепя от Съда на Европейския съюз, който в неотдавнашното си решение относно клаузата за заобикаляне (дело C-434/12) припомни, че злоупотребата с даден оператор може да се установи чрез комбинация от два елемента: обективни обстоятелства, когато целта на правилата не е постигната въпреки формалното спазване на условията, предвидени в законодателството на ЕС, и субективен елемент, състоящ се в намерението да се получи предимство. На първо място, що се отнася до обективния елемент, Съдът отбелязва, че трябва да се провери дали целта на разглежданата схема за подпомагане може да бъде постигната. На второ място, по отношение на субективния елемент, Съдът е постановил, че трябва да се разгледа истинската същност и значение на спорната молба за помощ. Следователно всеки бенефициер трябва да бъде подложен на отделен и индивидуален анализ, тъй като двата елемента, въведени от Палатата, следва да бъдат разгледани по същество и според особеностите на всеки отделен случай.”

Вторият въпрос е зададен на 31 май 2016 г. от депутата Laurenţiu Rebeg към Комисаря по земеделие и развитие на селските райони г-н PhilHogan относно дефиницията на термина „изкуствени условия” в чл.60 от Регламент 1306/2013 г., а именно: „Разпоредбите на член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно установяването и санкционирането на създаването на изкуствени условия за достъп до финансиране от ЕС са неясно определени и не се прилагат еднакво в целия ЕС. Всяка държава-членка е тълкувала текста на този член на базата на натрупания от националната си разплащателна агенция опит и редица одити от страна на органите на ЕС показаха изкуствени условия. Защо не бяха приети и спазени уеднаквени определения на равнище ЕС от всички държави-членки на ЕС?”. В своя отговор Комисар Hogan прави препратка към съдебната практика на Съда на Европейския съюз като заявява: „Както се споменава във въпроса на уважаемия колега, член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) предвижда общо правило, че когато се установи, че условията, необходими за получаване на предимства съгласно общата селскостопанската политика (ОСП) са създадени изкуствено, тези предимства не се предоставят. Разпоредбата съответства и на общия принцип, предвиден в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Що се отнася до конкретния въпрос относно хармонизираното определение, което да се прилага от държавите-членки, следва да се отбележи, че тези разпоредби отразяват постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, (Вж. Например дела C-255/02, C-456/04, C-116/12, C-131/14). В своите решения Съдът предостави насоки за това как да се оценят ситуациите на злоупотреба с практики. Във всеки случай, в случай на съдебно оспорване, националните съдилища следва да определят дали дадена ситуация действително се счита за злоупотреба.”

Видно от горепосоченото и по-специално от цитираната съдебна практика, както и от отговорите на Европейската комисия, изкуствените условия следва да се установяват на национално ниво и да се преценяват индивидуално от ДФЗ-РА, като се отчита комбинацията от двата елемента, както са посочени в Решението по дело С-434/1, а именно: „за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С‑515/03, Recueil, стр. I‑7355, точка 39 и цитираната съдебна практика”.

Въпреки наличието на съдебна практика по този въпрос, при изготвянето на Проекта на наредба у нас не са взети предвид аргументите на Съда в Люксембург и не е създаден механизъм, чрез който да се проверяват горепосочените два елемента. Дадената в чл.2, ал.1 от Проекта на наредба дефиниция на „изкуствено създадени условия”, съгласно която това са действия или бездействия на юридически или физически лица, които са извършени за получаване на предимство, с цел набавяне на облага в противоречие с Европейското законодателство по никакъв начин не кореспондира с Решението по дело С-434/1. Като основен критерий за „изкуствено създадени условия” е посочено единствено наличието на свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели на помощта или упълномощени техни представители. Без да е създадена дефиниция на посочените в чл.3 от Проекта на наредба „лична, правна, икономическа, външна или структурна свързаност” в следващите разпоредби е посочено, че индикаторите на база на които ще се проверява за такава свързаност ще се утвърждават със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА. Предоставената в проекта на Наредба възможност субективно да се посочват индикатори, чрез които да се дефинира свързаност, различна от залегналата в националното ни законодателство, освен неправилна, е и изключително опасна. Още повече, че това ще става с административен акт, който ще може да се променя от лице, което е различно от автора на Наредбата.

В българското законодателство свързаност между отделни лица може да има по силата на няколко различни нормативни акта. Във всеки един от тях, съобразно неговата насоченост, свързаността е дефинирана по различен начин. Така например по силата на Закона за малки и средни предприятия свързаността е ограничена до четири хипотези, докато по смисъла на Търговския закон свързаността е много по-широко дефинирана. В случаите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за корпоративното подоходно облагане свързаността има един смисъл, а във вече посочения Търговски закон има съвсем друг смисъл.

Никъде не е посочена обосновка, поради която свързаността е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Ако целта е била спазването на изискването на чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., където е посочено, че „Никакви предимства, получени посредством избягване на намаляване на плащането, не се дават в полза на земеделски стопани, по отношение на които е установено, че след 18 октомври 2011 г., изкуствено са създали условията за избягване на последиците от настоящия член.”, като по този начин се създаде механизъм за санкциониране на изкуствено разделени земеделски стопанства, то това трябва много ясно да бъде посочено и доказано. Причината е, че в определени случаи такова разделяне може да бъде обосновано и да не попада в хипотезата на изкуствено създадени условия. Като пример за това може да бъде посочен чл. L. 341-3 от Кодекса за селските райони и морския риболов, който се прилага във Франция - „Le code rural et de la pêche maritime”. В тази разпоредба е посочено, че „Разделянето на земеделско стопанство не може да позволи на фермите да получат помощ или публични субсидии, по-високи от онези, които биха получили, ако не бяха направили такова разделяне. Това правило се прилага независимо от правната форма на въпросните стопанства. Тази разпоредба може да не се прилага, когато разделянето е оправдано, от една страна, от разстоянието между отделените фондове или автономността на средствата за производство на тези фондове и от друга страна, от подобряването на жизнеспособността на стопанствата или запазването на тази жизнеспособност, по-специално в случаите отговарящи на условията на член L. 330-1.” (La division d'une exploitation agricole ne peut conduire les exploitations qui en sont issues à bénéficier d'aides ou de subventions publiques supérieures à celles dont l'exploitation initiale aurait bénéficié en l'absence de division. Cette règle s'applique quelle que soit la forme juridique des exploitations en cause.

Il peut toutefois y être dérogé lorsque la division est justifiée, d'une part, par la distance entre les fonds séparés ou l'autonomie des moyens de production desdits fonds et, d'autre part, par l'amélioration de la viabilité des exploitations ou le maintien de cette viabilité, notamment dans le cas d'une installation répondant aux conditions de l'article L. 330-1.) Видно от тази разпоредба, законодателят във Франция напълно се е съобразил със съдебната практика на Съда в Люксембург. Паралелно с въведената забрана за разделяне на земеделски стопанства, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., е въведена и възможност за преценка на причините, които са довели до разделянето. По този начин някои случаи на разделяне могат да бъдат обосновани, без да има наличие на изкуствено създадени условия.

Подобна разпоредба би трябвало да има и в Проекта на Наредба, най-малкото за да бъде избегнат субективния елемент по отношение на свързаността и да бъде гарантирана правната сигурност на всички бенефициенти. Освен това, що се касае за установяването на изкуствено създадени условия по отношение на мерките и подмерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г. следва да бъдат предвидени критерии различни от свързаността, които да могат да бъдат обективно проверявани с оглед трайната практика на Съда в Люксембург (виж цитираните по-горе в становището съдебни решения).

            Съгласно посоченото в Проекта на наредба проверките завършват със становище за:

-          липса на изкуствено създадени условия или

-          съмнение за наличие на изкуствено създадени условия.

Не е ясно поради каква причина в Проекта на наредба проверката не завършва със становище за наличие на изкуствено създадени условия, а със съмнение за наличие на изкуствено създадени условия. Съмнението е субективен елемент, който предполага липса на доказателства за изкуствено създадени условия. В Проекта на Наредба е посочено, че ако становището е за съмнение за наличие на изкуствено създадени условия, то заявлението за подпомагане се изпраща на компетентната дирекция в ДФЗ-РА, която отговаря за нередностите и тя регистрира сигнал за нередност. По този начин изкуствено създадените условия се приравняват на нередност. Нередността, съгласно легалната дефиниция дадена в чл.2, точка 36 от Регламент 1303/2013 г. е „всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.” Наличието в чл.2, ал.1 от Проекта на наредба на самостоятелна дефиниция на „изкуствено създадени условия” обаче предполага разлика между двете. Освен това в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че при наличие на изкуствено създадени условия се прилагат разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. Това предполага установяване на наличие на изкуствено създадени условия, а не съмнения за такива. Свен това посочените разпоредби посочват, че ако се установи наличие на изкуствено създадени условия не трябва да се дава предимство на съответните физически лица, които са създали тези условия. Никъде в тях не се коментират неправомерни плащания, възникнали в следствие на нередност съгласно чл.54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Създаването на подобен вид противоречия в нормативен акт и смесването на две различни понятия е в нарушение на чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.”

            Освен това трябва да се има предвид, че           никъде в Проекта на наредба извършването на отделните действия на контролните органи в рамките на проверката не са обвързани с конкретни срокове. Липсата на конкретни срокове противоречи на чл.11 от Административно процесуалния кодекс, където е посочено, че „Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт”. Установяването на изкуствено създадени условия и прилагането на посочените в чл.2, ал.2 от Проекта на наредба разпоредби от европейското законодателство ще касаят премахването на полученото от съответния бенефициент предимство. По този начин ще бъдат засегнати негови права и интереси. Това съгласно чл.21 от Административно процесуалния кодекс, което е извършено от административен орган става с индивидуален административен акт. В тази връзка следва разпоредбите на Проекта на наредба да бъдат приведени в съответствие с глава пета на дял втори и дял трети от АПК.

Така разписаният параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Проекта на наредба следва да отпадне. Съгласно записаното в него, започналите и неприключили производства се довършват по досегашния ред, в тримесечен срок от влизането й в сила. Не става ясно кой е досегашният ред, тъй като законодателство, което да касае изкуствено създадените условия към настоящия момент няма. При това положение, наредбата ще се прилага за всички производства, които не са приключили в рамките на посочения срок от три месеца. Не е ясно обаче този срок дали ще може да бъде приложен за всички бенефициенти. Ако няма да може да бъде приложен към всички, тогава има опасност да бъдат създадени дискриминационни условия. Ако ще може да бъде приложен за всички бенефициенти, тогава необходимостта от него отпада. При това положение възможно решение би било да се посочи, че Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването в Държавен вестник, през което време всички започнали производства следва да бъдат довършени.

Така разписаният параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Проекта на наредба също следва да отпадне. Причините са посочени по-горе в становището.

Не на последно място трябва да се отбележи, че съгласно чл.19, ал.1 и чл.20, ал.1 от Закона за нормативните актове към всеки Проект на нормативен акт трябва да има предварителна оценка на въздействието. В доклада, който съгласно чл.28 от Закона за нормативните актове трябва да придружава Проекта на наредба няма данни за наличието на такава оценка.

Посочените в настоящото становище пропуски, неясноти и противоречия могат да доведат до неговата отмяна като незаконосъобразен. Поради тази причина от Института по  агростратегии и иновации се препоръчва Проектът на наредба да бъде оттеглен, преработен и представен за ново обществено обсъждане.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 91 170 646 лева на 32 791 земеделски стопани по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.

Изплатената субсидия по подмярка 13.1 (НР1 – „Компенсационни плащания в планински райони“) е в размер на 68 975 673 лева. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 22 194 973 лева.

Изчисленията на финансовото подпомагане са извършени на базата на ставки, определени в Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020.

Окончателното изплащане на подпомагането по мярка 13 ще бъде извършено след актуализирането на слой „Площи, допустими за подпомагане“ на базата на подадените възражения и след изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2017 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта