Предложението за създаване на временен митнически съюз между ЕС и Великобритания след излизането от Европейския съюз в момента изглежда нереално. Това съобщи представителят на Европейския парламент Г. Верхофстад на преговорите за Brexit в своя Twitter.

"Да бъдеш едновременно и вътре и извън Митническия съюз, както и да имаш невидими граници“, това е фантазия. Първо трябва да се защитят правата на гражданите и да се осигури финансовото споразумение", пише в своя TwitterГ. Верхофстад .

По-рано, британският министър по въпросите за Brexit - Дейвид Дейвис заяви, че ЕС ще предложи да се затвори временния митнически съюз, с цел да се предотврати хаоса на границите на Обединеното кралство след излизането от ЕС.

Официалните преговори между Лондон и Брюксел по условията за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз започнаха на 19 юни в белгийската столица. Те трябва да продължат до ноември 2018 г., след което страните ще имат шест месеца за ратифициране на споразуменията, постигнати в националните парламенти.

Петър Кръстев

Публикувана в Коментари

Световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, ще достигне 743,2 млн. тона, се посочва в ежемесечния доклад на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание АПК-Информ. Прогнозата е завишена с 5,4 млн. тона спрямо направената от експертите на ведомството през юли, но остава с 11,7 млн. тона под реколтата от сезон 2016-2017 г.

Положителната корекция е за сметка на държавите от Черноморския регион – в Русия вече се очаква реколта от 77,5 млн. тона пшеница при предвиждани 72 млн. тона през юли и ожънати 72,5 млн. тона през миналия сезон, за Украйна новата оценка е завишена с 2,5 млн. тона спрямо юлската до 26,5 млн. тона, макар да остава с 300 хил. тона под резултата от миналия сезон, а за Казахстан положителната корекция е с 1 млн. тона спрямо предвиждането от миналия месец до 14 млн. тона, но с 900 хил. тона под показателя за сезон 2016-2017 г. За Европейския съюз и САЩ прогнозите са занижени – с 400 хил. тона до 149,6 млн. тона в ЕС, макар това да означава по-силна реколта от прибраните през миналия сезон 145,6 млн. тона пшеница, и с 500 хил. тона до 47,8 млн. тона за САЩ, задълбочавайки още повече катастрофалното изоставане от резултата за миналия сезон от 62,8 млн. тона.

Оценката на експертите на министерството за световния износ на пшеница през сезона е повишена с 1,5 млн. тона спрямо оповестената през юли до 182,3 млн. тона и ако се оправдае, ще надхвърли и показателя за миналия сезон с 500 хил. тона. Предвижданият ръст е за сметка на Русия (с 1 млн. тона спрямо очакванията през юли до 31,5 млн. тона при изнесени 27,8 млн. тона през миналия сезон), Украйна (с 2 млн. тона до 16 млн. тона, макар това да означава спад с 2 млн. тона спрямо сезон 2016-2017 г.) и на Казахстан (с 500 хил. тона до 7,5 млн. тона, което би било със 750 хил. тона повече спрямо изпратените за чужбина през миналия сезон).

От министерството прогнозират и ръст на крайните запаси в света през сезона с 4,1 млн. тона спрямо юлската оценка, като те се очаква да достигнат 264,7 млн. тона. Ако предвиждането се оправдае, количествата ще надхвърлят и запасите в края на миналия сезон, които бяха 258,6 млн. тона. Увеличаване на запасите от пшеница се очертава в Русия, Китай и ЕС, а спад – естествено – в САЩ.

Публикувана в Бизнес

Повече от 2,8 милиона хектара са отделени за производството на плодове и и още 2,1 милиона хектара за зеленчуци в Европейския съюз. Това показват обявените днес данни от „Евростат" за 2016 година.

Най-много плодове се произвеждат в Испания - 942 000 хектара (или 33,0% от общата площ за плодове в ЕС), а Италия е най-големият производител на зеленчуци (420 000 хектара или 19,8 %).

Най-много от плодовете, които се произвеждат в ЕС, са ябълките, от които общо за Съюза са 12,5 милиона тона (или почти по 25 кг на жител на ЕС). Сред зеленчуците лидер са доматите (18,5 милиона тона или по 36 килограма на жител на ЕС).

Ябълки и череши от Полша, праскови от Италия и ягоди от Испания

Полша е произвела най-много ябълки и череши:

- по една на всяка 4 ябълка или 28,7% от общото количество ябълки, обрани в ЕС. Следват Италия (19,6%) и Франция (14,5%);

- 29,3% от произведените череши в ЕС са от Полша, следват Испания (11,9%), Италия (11,2%), Унгария (9,9%), Румъния (8,2%) и Гърция (7,9%).

Италия с 33,39% е лидер по производство на праскови, следвана от Испания (33,6%) и Гърция (23,3%). Прави впечатление, че трите страни заемат 91% от общия дял на произведени праскови в ЕС.

Основен производител на ягоди е Испания (31,6%), следвана от Полша (17,4%) и Германия (12,0%).

Домати от Италия, краставици и тиквички от Испания, моркови от Полша

Италия (35,5% от общото производство в ЕС) и Испания (28,2%) са доставяли почти две трети от домати, произведени в Общността през 2016 г. След тях се нареждат Португалия (9,1%), Гърция (5,5% (4,8%), Полша (4,7%) и Франция (4,4%).

Три държави-членки произвеждат около две трети от краставиците, добити в ЕС през 2016 г .: Испания (28,1%), Полша (20,4%) и Нидерландия (16,5%).

При морковите начело в класацията на ЕС е Полша (14,7% то цялото производство в ЕС), преди  Обединеното кралство (12,9%), Германия (11,5%), Холандия (10,7% 10,4%) и Италия (9,5%).

При тиквички две държави доминират - Испания (38,1%) и Италия (36,3%).

Публикувана в Бизнес

 За 10 години производството на свинско месо в Китай ще се увеличи с 12%, достигайки 59,3 милиона тона към 2026 г., прогнозират анализатори от ФАО, цитирани от meatinfo.ru. Производството н свинско месо, което традиционно е най-потребяваният животински протеин в света, съвсем леко ще надвиши обема на производството на птиче месо, коментира анализаторът Бетан Уилкинс от AHDB. 
Същевременно производството в ЕС ще бележи лек спад (1%), тъй като вътрешният пазар е наситен.

През 2016 г. световната търговия със свинско месо нарастна, стимулирана от силното търсене от страна на китайските потребители. Това се дължеше на намалената вътрешна продукция. След възстановяването й обаче китайският внос ще намалее с 43% през следващите 10 години.

Според последните данни потреблението на свинско месо през 2017 г. ще бъде малко по-слабо като обем спрямо потреблението на птиче месо. Очаква се през следващото десетилетие популярността на птичето месо да расте още по-силно. За това ще спомогне относителната достъпност, сравнено с други видове месо.

Публикувана в Животновъдство

В България ще се състоят над 200 срещи и конференции по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Още 1 500 организирани събития ще има в Брюксел по време на нашето председателство на ЕС, съобщиха от правителствения пресцентър.

От първи януари до 30 юни 2018 година страната ни ще бъде посетена от 22 хиляди делегати, от които 850 ще са държавни и правителствени ръководители и еврокомисари.  

За целта средствата за предвидените разходи подробно са описани в постановление на МС април тази година. Сумите са за две години – 2017 и 2018 и са с включен ДДС.

От тези средства 1 милион лева са заделени за изработване на промоционални материали. Каквато е установената практика от предходните председателства, част от тези средства ще бъдат изразходвани за сувенири, информационни материали за делегациите и др. дейности, включително за брандиране, реклама на страната ни и популяризиране приоритетите преди и по време на председателството. 

Публикувана в Новини на часа

Реколтата от ечемик в ЕС ще падне под миналогодишната

Реколтата от ечемик в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 юли, ще падне до 58 млн. тона от ожънатите през миналия 60 млн. тона, сочи последната оценка на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains, цитирана от сайта УкрАгроКонсалт. Само преди месец предвиждането на компанията бе с 1,6 млн. тона по-високо.

Реколтата от засетия през есента ечемик ще остане под миналогодишната най-вече за сметка на свиването на производството в Испания, където заради зимните студове и недостига на влага в почвата производството ще намалее почти двойно – до 4,9 млн. тона от 9,29 млн. тона, прибрани през миналия сезон, сочат оценки на испанската Селскостопанска асоциация на младите фермери.

В Германия пък дъждовете забавят жътвата и фермерите се опасяват, че показателите за качеството на културата могат да се влошат. Общата реколта от засетия през есента ечемик, който се използва предимно за приготвяне на фуражи, се очаква да намалее с 0,4% спрямо миналия сезон до 8,932 млн. тона, прогнозират от Асоциацията на германските фермери. Производството на ечемика, засят през пролетта, обаче се очаква да нарасне с 4,3% до 1,84 млн. тона. Значителен ръст на реколтата от ечемик се прогнозира във Франция, макар това да не е учудващо при изключително слабия минал сезон. Предвижданията сочат, че производството ще нарасне до 9,5 млн. тона от прибраните през миналия сезон 8,2 млн. тона. Засетия през есента ечемик вече е прибран от 60% от площите и показателите за качеството засега са доста добри.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 11 Юли 2017 15:45

Бюджетът на ЕС се свива

 „Гражданите очакват от ЕС да прави повече, а бюджетът на ЕС се свива. В тези условия трябва да постигаме максимални резултати с всяко евро, което харчим. Когато правилата са по-опростени, разходването на средствата е по-успешно“, заяви комисарят по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер на днешното заседание на групата от независими експерти по политиката на сближаване, накоето бе представен окончателниятдоклад за по-опростена рамка на фондовете на ЕС след 2020 г.

Европейската комисия трябва да проучи възможностите за опростяване на достъпа до фондовете на ЕС в бюджетната рамка след 2020 г. Това е основното послание, което групата на високо равнище, работеща по опростяването на рамката, иска да разпространи в дискусията за бъдещето на финансите на ЕС, която Комисията стартира на 28 юни. .„Когато правилата са по-малобройни и по-прости, резултатите са по-добри, а грешките — по-малко. Нека се съсредоточим върху истински важното: подобряването на живота на гражданите навсякъде в Европа.“, заяви от своя страна комисарят за регионалната политика Корина Крецу.

Председателят на групата на високо равнище Сийм Калас заяви: „Опростяването на достъпа и използването на фондовете за сближаване на ЕС със сигурност ще доближи гражданите до ЕС.“

Становището на групата е, че сегашната структура на правилата е ефективна, но трябва добре да се прочисти от всичко, което ненужно я усложнява. Споделеното управление следва да се запази, за да гарантира взаимно доверие и ангажираност с общите цели за растеж и работни места. Най-прости са малобройните правила — затова групата предлага правила, които могат да отпаднат или драстично да се свият като обем.

Макар че постиженията на политиката на сближаване на ЕС са безспорни, обемът на разпоредбите понякога затруднява работата на органите, които управляват по места фондовете на ЕС, и на предприятията, които искат да кандидатстват за финансиране. Поради това опростяването е от основно значение, категорични са независимите експерти.

Правилата за отделните фондове и инструменти на ЕС трябва да се хармонизират по отношение на държавната помощ, обществените поръчки и методите за възстановяване на разходи, да улесняват постигането на синергии и да дават възможност на бенефициерите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС за един и същ проект.

Държавите членки и регионите следва да могат да работят и съгласно още по-опростена рамка, стига да отговарят на няколко критерия: надеждни системи за контрол и управление; значително национално съфинансиране, което да бъде стимул за отговорно разходване на средствата; набелязани основни структурни реформи и съсредоточаване върху няколко приоритетни области, което ще осигури постигане на резултати.

Групата предлага в такива случаи правилата на ЕС да се изчерпват с определяне на стратегическите инвестиционни приоритети и принципите при разходването на средствата.

Фондовете на ЕС ще се използват чрез съществуващите национални административни механизми, а одитната дейност на Комисията ще бъде ограничена. Държавата членка и Комисията ще договарят какви структурни реформи трябва да бъдат проведени и кои ще са конкретните резултати, въз основа на които може да се иска възстановяване на разходите.

Опростяването вече се доказа като особено полезно: днес комисарят Йотингер представи три доклада относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. Един от изводите е, че по-опростените правила на ЕС улесняват органите по места, земеделските производители и предприятията да използват ефективно и правилно фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери ще стане известен на 7 юли. Церемонията по награждаването му ще се проведе в петък от 15 часа в Ботаническата градина в столицата. 12 български земеделци на възраст под 40 години се състезават за престижното отличие. Това реши експертно жури, в което участват представители на държавната администрация, академичните среди и неправителствения сектор. През тази година за четвърти път Европейският парламент организира Европейски конгрес на младите фермери, в рамките на който се провежда конкурсът “Европейска награда за млади фермери”. Организатори за България са евродепутатът Владимир Уручев, член наКомисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието. Европейската награда сe инициира от евродепутатите от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент – Нуно Мело (Португалия) и Ещер Херанс (Испания) с подкрепата на Конфедерацията на португалските фермери (CAP) и испанската Асоциация на младите фермери (ASAJA).

Седем от проектите, които участват в националната надпревара, са в областта на растениевъдството. Те са разпределени между биологичното и конвенционалното отглеждане на трайни насаждения, производството на зеленчуци и отглеждането на етерично-маслени култури. Проектите в отрасъл животновъдство са свързани с млечното говедовъдство, отглеждането на коне и овце. Един от младите български фермери, който се включва в конкурса, се занимава с биологично пчеларство и отглежда шафранов минзухар.

Спечелилият проект на национално ниво ще представлява България в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Останалите класирани участници на национално ниво ще бъдат поканени като делегати на конгреса на младите фермери.

Основните критерии за оценка на проектите са използването на ноу-хау, нови методи и нови форми на технологиите в даден сектор или регион, чрез използването на иновативни методи в селското стопанство. Регламентът предвижда три награди – за най-добър проект, най-устойчив проект и най-иновативен проект.

През миналата година победителят на национално ниво - Петко Симеонов, млад фермер и производител на биологичен мед, представи България на третия Европейски конгрес на младите фермери (6-7 април 2016 г., Брюксел). Той спечели Европейската награда за най-добър проект на млад фермер с проекта си за дистанционно управление на пчелни семейства чрез интегрирана ИТ система. Спонсорите на конгреса - компанията New Holland и Европейската асоциация за растителна защита (ECPA) осигуриха специални награди за победителите в различните категории на конкурса: посещение на CNH Industrial Village в Торино, Италия и посещение на най-голямото селскостопанско изложение в Париж - Salon International de l’Agriculture.

Европейският конгрес на младите фермери, организиран от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, е най-мащабното събитие, посветено на младите земеделски производители от цяла Европа. Събитието е признание за ролята на младите земеделци за бъдещето на аграрния сектор и платформа за обмен на добри практики и опит, създаване на контакти между тях самите, както и с представители на агробизнеса и Европейските институции. В рамките на конгреса ежегодно се връчва Европейската награда за млад фермер за най-успешните проекти на млади фермери от държавите-членки.

През 2015 г. евродепутатът Владимир Уручев бе определен за посланик на Европейския конгрес на младите фермери за България и организатор на конкурса на национално ниво.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува последния от серията документи по Бялата книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Подобно на другите документи, „Reflection Paper on the future of EU finances“ предлага пет възможни варианта за формирането и разходването на общия европейски бюджет след 2020 г. Интересното е, че значителна част от документа е посветена на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще. Това е съвсем нормално, защото ОСП заедно с кохезионната политика на ЕС се финансират с около 70% от общия бюджет на Общността.

В първата си част документът посочва приходните пера, чрез които се формира бюджета на Общността. Посочва се още, че бюджетът на ЕС продължава да представлява малка част от общите публични разходи в ЕС, което е равно на по-малко от 1% от целия доход, генериран в ЕС и не повече от около 2% от общите публични разходи на ЕС. Като пример се дава, че за всеки спечелени 100 евро, европейският гражданин плаща около 50 евро данъци и осигуровки, от които само 1 евро отива за финансиране на бюджет на ЕС. В същото време този бюджет се изправя пред сериозни предизвикателства като кризата с бежанците и заплахата от организирана престъпност и тероризъм. В документа се отбелязва още, че средствата, предназначени за сигурност и миграция се удвоиха в последните години, за да подкрепят новата европейска гранична охрана и агенция за брегова охрана и да помогнат на страните от ЕС, които бяха затрупани от пристигането на бежанци. Всичко това, наред с излизането на Обединеното кралство от ЕС показва по един недвусмислен начин, че промяна е необходима.

По отношение на ОСП, документът отчита, че това е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е ефективен способ за борба с климатичните промени. Независимо от тези положителни страни, в документа е записано още, че в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания. В тази връзка като евентуални варианти за реформиране на ОСП, освен пълното опростяване на правилата на ниво фермер ЕК е разгледала следните възможности:

  • По-добро фокусиране на директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми;

  • Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания, по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв един вариант ще трябва задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Важно е да се посочи, че посочените две възможности за промяна, макар и изрично посочени в документа, към настоящия момент са само евентуални варианти, които ако бъдат законодателно предложени, ще трябва да бъдат одобрени от всички държави-членки.

Наред с евентуалните варианти за промяна в общите политики на ЕС документът предлага пет варианта за бъдещето на европейския бюджет :

  1. Запазване на статуквото – при този вариант държавите-членки запазват досегашните си права и задължения по отношение на бюджета на ЕС. Спрямо ОСП обаче това ще означава по-малка възможност за финансиране на нови приоритети и ще се наблегне на по-голямото използване на финансови инструменти. В частта директни плащания това ще означава по-целенасочена подкрепа за земеделски стопани, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери и такива в планински и необлагодетелствани райони. По отношение на втори стълб това ще означава засилване на агроекологичните мерки.

  1. Да правим заедно по-малко – при този вариант държавите-членки ще правят едновременно по-малко във всички политики. Спрямо ОСП това ще означава значително намаление на финансирането. При това положение директни плащания ще бъдат предоставяни единствено на фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. При този вариант задължително за всички ще се прилагат мерки за управление на риска.

  2. Някои правят повече – при този вариант ще се разрешава на групи от Държави-членки да правят повече в определени политики. Спрямо ОСП това ще означава прилагане на вариант едно. Тук възможностите за допълнително финансиране, но то ще бъде в повечето случаи за страните от еврозоната.

  1. Радикална промяна – при този вариант държавите-членки ще могат да правят повече в определени политика, за сметка на други. Спрямо ОСП това ще означава по-малък дял за финансиране, защото фокуса ще бъде върху приоритети, които имат много висока добавена стойност на европейско ниво. При това положение директните плащания ще бъдат намалени, а фокусът на подпомагането ще бъде главно спрямо фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. Мерките за управление на риска и агроекологични дейности ще бъдат задължителни за прилагане от всички фермери.

  1. Да правим повече заедно – при този вариант всички държави-членки ще правят повече във всички европейски политики. Спрямо ОСП, както и всички останали политики това ще означава увеличено финансиране, но за сметка на една радикална реформа на приходната част на бюджета на ЕС.

В заключение може спокойно да се каже, че Европа е на кръстопът. Кой път ще поеме и дали той ще бъде правилния само бъдещето ще покаже. Важното е в следващите месеци и години да запазим европейския дух и ценности, за да може българското земеделие да намери своето място в рамките на Общата селскостопанска политика и Общия пазар на общността.

Материалът е разработен от Институт за агростратегии и иновации по Reflection paper on the future of EU finances, публикуван от Европейската комисия на 28 06 2017 г.

Публикувана в Бизнес
 Европейската комисия (EК) обмисля възможността мобилната техника, включително и агромашините, да се движат с един документ по пътните артерии на целия Европейски съюз (ЕС). Това може да бъде въведено през следващата година, съобщиха от Комисията.
В общ документ Комитетът за европейски строителна техника (CECE), Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника  (CEMA),  Европейската федерация на производителите на градинска техника (EGMF), Европейската асоциация на производителите на градски машини (EUnited Municipal Equipment) и Федерацията на производителите на строителни материали (FEM) приветстваха тази идея и подкрепят инициативата. 
Създаването на хармонизирана система за придвижването на техниката по пътищата ще облекчи и подобри ситуацията, тъй като в момента за да бъде позволено на агротехниката да се придвижва по пътната мрежа в ЕС, трябват редица разрешителни, които са различни във всяка отделна страна-членка и трябва да се вадят поотделно. Идеята е това да става еднократно и документът да важи за всички държави-членки в ЕС. 
Така ще се минимизира бюрокрацията, се  казва в становището, публикувано на сайт на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника.  
Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 24

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта