Правителството прие нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите. Това е мотивирано с решението на Народното събрание за одобряване на нова структура на Министерския съвет, с което Министерството на земеделието и храните е преобразувано в Министерство на земеделието, храните и горите.

С правилника се създават и преобразуват дирекции, прецизират се техните функции.

Със заключителните разпоредби се изменя подзаконовата нормативна уредба, относима към функциите на Министерството на земеделието, храните и горите и правомощията на министъра и на заместник-министрите.

Неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство се проведе в периода 21-23 май в Малта, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Държавите-членки обсъдиха темата „Климатичните изменения и водните ресурси в ЕС: възникващи предизвикателства пред селското стопанство“. Малтийското председателство демонстрира ангажимента си да даде тласък на ЕС по тази тема, която придобива все по-голямо значение за социално-икономическия живот. Според повечето министри, новата Обща селскостопанска политика трябва да отговори на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и управлението на водите. 

Правителството одобри проект на закон за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Със заключителните разпоредби се изменят всички действащи към настоящия момент закони, които са относими към функциите на Министерството на земеделието, храните и горите и правомощията на министъра и на заместник-министрите.

Необходимостта от изменението на Закона за БАБХ е продиктувана от Решението за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, прието от 44-ото Народно събрание, съгласно което Министерството на земеделието и храните се преобразува в Министерство на земеделието, храните и горите.

С приемането на законопроекта ще се осигури съответствие на действащата нормативна рамка със структурата на МС, промяната в наименованието на министерството, на длъжностите на министъра и заместник-министрите.

Правителството промени Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с влезли в сила изменения на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Правят се изменения и допълнения и се прецизират текстовете, които се отнасят до съществуващата такса от тарифата, която касае регистрацията на оператори, които търгуват с пратки странични животински продукти (СЖП). Въведена е и нова такса по чл. 37, ал. 1, ред №19 за промяна на името (наименованието и/или адреса), седалището на операторите, които търгуват с пратки СЖП и/или продукти, получени от тях.

Процедурата за регистрация на сезонни работници от държави извън ЕС за период до 90 дни ще се облекчи. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които бяха приети от правителството. Ще се улесни и процедурата за даване на достъп до пазара на труда за висококвалифицирани чужди специалисти за получаване на Синя карта на ЕС, без да се засягат правата на българските работници.

С новите текстове ще отпадне изискването работодателите да представят документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чуждите работници, които искат да наемат за сезонна работа до 90 дни в рамките на 12 месеца. Премахва се и изискването към представената обосновка за краткосрочно наемане на чужденци да се прилагат копия от обяви в интернет, местни и национални медии.

Промените ще дадат възможност на работодателите в туристическия сектор да наемат своевременно необходимата им временна и краткосрочна работна сила, като се запази качеството на предлаганите услуги и ръстът на чуждестранните туристи в България.

С други промени в Правилника се намаляват документите за получаване на решение от Агенцията по заетостта за достъп до висококвалифицирана заетост за работници от държави извън ЕС във връзка с получаването на Синя карта. Ще отпадне задължението работодателите да представят справка-декларация за работещите във фирмата граждани на трети държави, наети с трудов договор.

Притежателите на Синя карта на ЕС са заети предимно в сектора на информационните и комуникационните технологии, който има висок потенциал за развитие и облекчаването на процедурите ще подпомогне осигуряването на необходимите кадри, каквито липсват на българския пазар на труда.

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, които се отнасят до предоставянето на статистическа информация. Основна цел на промените е да се оптимизира дейността на агенцията, като се допълват функциите на дирекция „Пристанища и пристанищни услуги”, съобщава пресцентърът на Министреския съвет.

С измененията се регламентира произвеждането от дирекцията, разпространяването и предоставянето на потребителите на статистическа информация за дейността на българските морски и речни пристанища.

Общата численост на агенцията не се променя.

Правителството одобри доклад за резултатите от заседанието на Съвета на ЕС „Външни работи/Търговия“, проведено на 11 май в Брюксел, съобщи пресцентърът на Министерския съвет. На него са обсъдени въпроси, свързани с подготовката на XI Министерска конференция на Световната търговска организация, автономните търговски мерки на ЕС спрямо Украйна, прилагане на споразуменията за свободна търговия на ЕС, както и тези на ЕС с Япония, Мексико и Меркосур. Останалите акценти от проведеното заседание бяха насочени върху споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Мианмар, търговските отношения с Чили, Нова Зеландия и Австралия, както и мерките за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос от страни извън ЕС.

Нови двама зам.-министри на земеделието са определени със заповед на премиера. В екипа на министър Порожанов влизат Лозана Василева и Вергиния Кръстева. И двете дами са със солиден опит в ДФ „Земеделие“.

Д-р Лозана Василева вече е била изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Тя имa дълъг професионален опит в системата на Министерство на земеделието и храните и ДФЗ-РА. Има докторска степен по аграрна икономика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и специализация по биоземеделие от Университета Южна Бохемия в Чехия. Очаква се в нейният ресор да влязат държавните помощи. Вергиния Кръстева досега е работила като началник отдел „Държавни плащания“.

През миналата седмица Цветан Димитров и Атанас Добрев бяха назначени за зам.-министри на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Премиерът Борисов разпредели между четиримата заместник министър-вицепремиери функциите по координация на общата политика на правителството и по взаимодействието с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет. Земеделието е поверено отново на Томислав Дончев, който отговаряше за него и в предишния кабинет на Борисов, съобщиха от правителствения пресцентър. Освен на земеделиеелието, храните и горите Дончев ще координира работата на министрите на регионалното развитие и благоустройството, на образованието и науката, на културата, на енергетиката, на младежта и спорта. Той ще осъществява взаимодействието на правителството с Държавна агенция „Електронно управление“,  Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионално образование и обучение, Националния статистически институт и Националния компенсационен жилищен фонд.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще наблюдава дейността на министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката и на туризма. Вицепремиерът ще координира работата на държавните агенции за българите в чужбина, за закрила на детето,  агенцията за метрологичен и технически надзор, както и на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В неговия ресор съща са Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията за ядрено регулиране и Патентното ведомство.

Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще наблюдава дейността на министъра на вътрешните работи, на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и на държавните агенции „Архиви“ и „Държавен резерв и военновременни запаси“. 

В ресора на вицепремиера Екатерина Захариева са министрите на правосъдието и за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, както и Държавната агенция за бежанците и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Министър-председателят Борисов лично ще наблюдава дейността на министъра на финансите и държавните агенции „Разузнаване“,Национална сигурност“ и „Технически операции“, съобщиха още от пресцентъра на кабинета.

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година. С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, определят се и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Разработването на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. стартира в рамките на мандата на служебно правителство, което заяви своята ангажираност да запази като основен приоритет поддържането на макроикономическата и финансова стабилност на страната. Отчитането на ефектите от новите политики и приоритети за управлението на избраното от 44-ото Народно събрание правителство, залегнали в програмата му за периода 2017-2021 г., изискваше известно забавяне в сроковете по бюджетна процедура за 2018 година. Независимо от отчитането на промените в развитието на политиките до 2020 г. и на параметрите на пролетната макроикономическа прогноза, се запазват целите на провежданата политика за постигане и поддържане на балансиран бюджет чрез залагане на мерки за фискална консолидация в рамките на прогнозния период.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

За целите на международните сравнения, бюджетната рамка е представена както по национална методология (на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на средносрочната бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към средата на месец март 2017 година.

В бюджетната прогноза за периода 2018-2020 г. целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% и на 0,5 % от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет.

Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,8-36,4% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,9% от БВП през 2018 г. до 36,4% от БВП през 2020 година.

Данъчната политика за периода 2018-2020 г. е насочена към утвърждаване на ефективна данъчна система, предоставяща макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП. С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

В средносрочен план се предвижда увеличаване размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.

При разработване на разходите за пенсии за периода 2018-2020 г. е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 година.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.

Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП.