Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго, заяви Красимир Кумчев, аграрен консултант, собственик и управител на фирма "Епъл консулт"

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Красимир Кумчев е агробизнесмен и консултант за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. в с. Искра, Пловдивско.Завършва Аграрния университет. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. В продължение на 5 г. управлява и най-голямата ябълкова градина в света на площ от 14 000 декара.

След 1989 г. купува 12 дка собствена земя и създава овощна градина. Сега семейството му се грижи за 350 декара с овошки. Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантска компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив.

  • Г-н Кумчев, по време на двата дебата за бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика, които се проведоха паралелно в Пловдив и край Стара Загора, Вие постнахте коментар в социалните мрежи с текст: „Днес индийски инвеститор поиска да инвестира в България и да стъпи на европейския пазар с плодове, произведени тук. Утре едни умни, но нищо неразбиращи от земеделие хора, ще говорят за "новите хоризонти" пред българското земеделие. Индийският инвеститор няма да бъде там“. На друго място казахте, че не само европейска селскостопанска политика, а и нашата, са сбъркани. Защо смятате, че е така?

  • Направих ироничен коментар във Фейсбук за "новите хоризонти" пред българското земеделие и индийския инвеститор. Той отдавна е в България и се занимава с търговия. Подготвя банани за продажба – те идват зелени и по специални технологии се подготвят за пазара. Но той иска да създаде трайни насаждения – ябълки, череши и др., с които, забележете, смята да пробива на европейския, а не на индийския пазар. В това има логика, защото Европа е два пъти по-малка като население от Индия, но пък е 10 пъти по-богата от неговата страна. Затова е потърсил най-хубавото място като природни дадености в Европа – България, а после да реализира продукцията си на европейския пазар. В това има страхотна логика и аз го поздравих за прозорливостта.

  • Което обаче е жестоко за нашите овощари, защото си имаме тази даденост – нашата природа, но не я използваме.

  • Даденостите са три - почва, слънце и вода. Тези са основополагащите фактори на всяко земеделие. Можем да развием овощарство и зеленчукопроизводство много по-бързо, но темповете зависят и от други фактори.

  • Кои са те?

  • Сбърканата селскостопанска политика. Чрез субсидиите стана така, че един сектор като зърнопроизводството отиде на световно ниво, но пък животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводство се сринаха. Ние не използваме природните си ресурси, защото не се създават условия за това. Няма как да се конкурираш на пазара с някой, който взема много по-високи субсидии за всеки килограм продукция. Ако ще да си най-добрия овощар не само в България, ами в света. Просто няма как да се получи. Тези срещи, които сега се инициират за ОСП след 2020 г. като мероприятия са добри, но няма резултат от тях. Според мен дори въобще не трябва да има такива срещи. На дебата в Пловдив бе казано, че "по изравняване на субсидиите ще работим и занапред", до кога точно, не е ясно. На мен, обаче ми е ясно - никога няма да ни позволят изравняване. По-паметливите си спомнят, че ни обещаваха това да стане до 2017 година! Друго - засега отхвърляме американския модел на подпомагане, защото се оказало, че поглъща много повече средства и защото създавал много администрация. Първото може и да е вярно, но второто - категорично не е. От годините на предприсъединителните фондове досега, в българското земеделие са се налели около 35 млрд. лв. Министър Румен Порожанов твърди, че до 2020 година ще се налеят още 16 млрд. лв., така че стават към 50 млрд. лв.. Някакъв ефект?- Няма. Продължаваме да внасяме около 80% от плодовете, зеленчуците и месото. Излезе информация от НСИ за първите два месеца на тази година - вносът на зеленчуци, спрямо същия период на миналата година, е нараснал с 6.1 на сто. Да продължавам ли? Единственото спасение за нас е да се спре субсидирането в ЕС. Ако някой пожелае, мога да му изнеса лекция за ползите от това. Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго! Сега едва ли не ние ще създаваме правилата на общата селскостопанска политика след 2020 г. И като направим предложения – какво? Другите държави в ЕС следват своите цели, устояват ги, постигат ги, а ние правим „културно-масови“ мероприятия. Вече съм го казвал в десетки интервюта – в крайна сметка от всяка човешка дейност, независимо каква, има някакъв резултат. Ако го няма резултатът – значи нищо не сме свършили. Казвал съм го вече на двама-трима министри – независимо от програми, мерки, зелени плащания, екологични, био и т.н., в крайна сметка дали е успешно едно управление на отрасъла се разбира от един единствен факт – какво и колко произвеждаме. Примерно поема даден министър управлението на сектора и казва: Сега има 80% внос на плодове, зеленчуци и месо, а в края на мандата си казва: Докарах го до 60% внос, т.е. 20% по-малко. Всичко останало е напразно говорене. Бедата е, че не мога да сложа на масата на управляващите моята методика за изчисление на субсидиите, как трудът на фермерите да бъде заплатен справедливо.

  • Какво по-точно представлява тази методика и на кого досега е представихте?

  • Аз предложих моя методика как да се разпределят субсидиите в България и пазя цялата си кореспонденция с министър-председател, с министри, включително и финансовия. Но всичко се свежда до това – не може ли да се краде от европейските пари, никой не се интересува от абсолютно нищо. Нелепо е някой да ти каже, че е патентовал ноу-хау за изчисляването на европейските помощи в земеделието и ти да не си направиш труда да се срещнеш с него. На всички министри, на които досега представих методиката си, казвах: Всеки си отива на мястото и каквото си произведе като количество и като качество, толкова субсидии ще получи. Колкото повече количество, колкото по-добро качество – толкова повече доходи ще има фермерът. Това означава, че фермерите трябва да имат подготовка. Не може някой, завършил зооинженерство или аграрен университет да се занимава с това, за което е учил, и да се сравнява с някой, завършил 7-ми клас. Последният не може да има същите претенции за субсидии, просто защото няма същия краен резултат в работата си. Няма е цялостната визия за развитие на агросектора, така че като хванеш една нишка – да разплетеш целия чорап. Кърпене, кърпене, кърпене и накрая субсидиите пак се получават „на калпак“. Почти съм сигурен, че след осем месеца хора, които няма да наберат дори една череша или добивът им ще е 100 кг на дка (визирам районите, където са паднали слани или градушки, и реколтата замръзна), ще изпишат по 500 кг фиксиран добив на декар, за да получат едни субсидии. После статистиката на министерството ще каже, че имало увеличение на количеството на плодовете, а то няма. Има го на книга, защото трябва да се вземат едни субсидии. Пак ще има рекордни добиви от череши, сливи, дини, ябълки... от всичко. Рекордни добиви и пак рекорден внос на плодове.

    - Сега се хвърлят зарове дали субсидиите след 2020 г. ще са с 20 или с 30% по-малко. Какво е мнението Ви?

  • Даже ще са по-малко, какво от това? Ние ли ще ги направим повече? Лично аз като човек, който произвежда, искам условията, каквито ще бъдат за колегите от Испания, Франция, Италия и Полша, да бъдат същите като у нас. За какво са ми PR-акции? Просто някои чакат на хранилката едни проекти да тръгнат, а какво ще се случи след това – няма значение.

  • А как ще коментирате „българския синдром“ - в един и същи ден, в два различни града, се проведе един и същ дебат за ОСП след 2020 г.?

  • Този синдром – кой ще налапа повече проекти, съществува, въпреки че организаторите и на двете събития са ми приятели и не влагам нищо лично към тях.

  • А вярно ли е твърдението на някои фермери, че преди членството ни в ЕС, зеленчукопроизводителите са получавали повече субсидии, отколкото са европейските и националните плащания за производство сега?

  • В България преди време само в Пловдивски окръг са се отглеждани 138 различни култури. Ако някой ми посочи една област в света, с територия колкото на Пловдивски окръг, в която има дадености – плодородна почва, вода и слънце, и където виреят близо 140 култури, нека да ми я спомене. Но съм сигурен, че няма такава. Вместо да се концентрираме в тази област и да кажем – ето пипера е експортна стока във всяко направление – пресен и преработен в различни варианти. А ябълките, които заедно с бананите, се консумират целогодишно? Произвеждаме 4-5 пъти по-малко отколкото ядем. Трябва да се набележат 3-4-5 неща или т. нар. приоритетни области, и да се налеят в тях много, ама много пари. Примерно при ябълките – 1 лев субсидия на килограм. Тогава на мен не ми представлява никаква трудност да ги продавам на 40 стотинки. С тези 40 ст. аз ще избия 80% от разходите, ще ми остане достатъчно печалба и финансов ресурс, за да си направя модерен хладилник за съхранение, технологична линия за сортиране и да вървя напред. Повтарям непрекъснато, че никой не може да има плодородна почва, слънце и вода, както е у нас. Технологии може да си купи човек откъдето и когато си поиска, стига да има финансовия ресурс, но даденостите – не може да си купи. Затова от години говоря, че ние, българските производители, ще бъдем по-добре, ако се забранят субсидиите в цял свят. Просто ще ги разбием с храни. Щом имаме даденостите, в този интернет – свят не е никакъв проблем да се отворят технологични линии, необходими за производството.

  • Сигурно тъкмо заради това индиецът идва тук?

  • Той е избрал България и както научих, е наследник на богата индийска фамилия с баща супермилионер. Сега е готов да купи вече създадени овощни градини. Попитах го дали иска 3-4 годишни градини, а той казва , че иска 10-годишни. Направил си е сметката, че ако купи 10-годишна градина, ще я експлоатира още 10-15 години.

  • Лошото е, че отдалеч виждат нещата, а ние отблизо – не ги виждаме..

  • Аз определено смятах, че иска да изнася ябълки за Индия, а то било за Западна Европа.

  • Имате ли наблюдения дали много чужденци изкупуват българска земя в момента? В земеделското министерство отказват подобна информация, защото чужденците задължително трябва да учредят българска фирма за целта и така не можело да се направи статистика?

  • Аз познавам двама италианци, които купуват земи и те са истински производители, което не ме дразни по никакъв начин. Но има друга тенденция, която си върви от много години – наливат се пари в турски купувачи, които нямат икономическо състояние или специално образование. Дават им се пари и те купуват земи на поразия и то в Тракия, където е най-хубавата и плодородна земя. Там вече нещата може да имат друг привкус – освен да се прави продукция, да има и други цели.

  • Наричат Ви „Царят на ябълките“, но вярно ли е, че вече изкоренявате градините си?

  • Казах, че спирам да създавам нови градини, а не че ги изкоренявам. Най-голямата ябълкова градина в България е в с. Динк и там започнаха да изкореняват.

  • Аз ще припомня на читателите ни, че тази градина на площ от 1300 декара в близост до село Динк, е собственост на Българо-американската кредитна банка. За да успее да я продаде, банката Ви е наела да възстановите ябълковите дръвчета. За по-малко от година сте възстанови занемарената градина и дори там е получен рекорден добив от 3200 тона ябълки от декар. Но сега изкореняват дръвчета. Каква е причината според Вас?

  • Причината е, че ябълките са най-трудният овощен вид за отглеждане и ако няма добри специалисти, които да се занимават с тях, резултатите са плачевни. Иначе когато аз поех да управлявам тази градина през 2011 г. беше доста занемарена, но в нея „има хляб“ поне за още 10-15 години.

  • Какво смятате – трябва ли да продължава у нас общественият дебат за бъдещето на ОСП?

  • Тъкмо заради срещите в Пловдив и Стара Загора, имам чувството, че и журналистите се страхуват да назоват истината. Христо Цветанов, който също ми е приятел, ми каза, че трябва да говоря малко по-уважително, защото се вадят частни пари, за да се организират тези срещи. Безплатен обяд - няма. Това означава, че някои организации инвестират в такива събития в цялата страна, а както е известно – никак не е евтино да се плащат кафета, озвучаване, наем на зали и т.н. В крайна сметка трябва да потекат едни пари, с които ние да правим проекти, пък какъв ще е ефектът за земеделието – няма никакво значение.

  • Споделяте ли мнението, че от субсидиите реално печелят единствено разрастващата се администрация и банките?

  • Още преди 3-4 години имаше журналистическа разработка, в която бе казано, че в диаметър от 200-300 метра около сградата на земеделското министерство има толкова фирми, че свят да му се завие на човек. Пишете по-смело за тези неща. Търсете кои са свързаните фирми и кой зад кого стои. Няма да спра да повтарям, че от всяка човешка дейност трябва да има резултат. Аз качих във Фейсбук страницата си две снимки на череши от новата реколта и написах: „Времето, когато човек вижда резултата от труда си“. Ами от труда на министрите, на зам.-министрите, на служителите във фонд „Земеделие“, на институти за анализи и други неправителствени организации - нека отчетат какво се е случило благодарение на техния труд. Примерно – от 80% внос на месо и зеленчуци, ги докарахме на 60%. Всичко друго е бутафория. Питам министър Порожанов - къде отиват огромните суми, които се наливат в земеделието? Вторият ми въпрос е – какъв е резултатът, че са отишли някъде? Правиш нещо – мерки, подмерки, за гъски, за патки, за тикви и т.н, и какво се случва? Правят се предимно PR - акции, за да застане там министър или шеф на фонда и да каже колко много се прави за земеделието. При това всички виждаме какво е реалното положение в земеделието.

 

Публикувана в Бизнес

Всеки заинтересован и ангажиран по някакъв начин с темата за Общата селскостопанска политика на ЕС, всеки с визия за промяна или с позиция за запазване на статуквото, може да изрази своето мнение, отговаряйки на кратък въпросник, публикуван на www.bcap.bg, приканват организаторите на дебата  „ОСП след 2020 – Изборът на България“,  проведен на 18 май в Пловдив.

За разлика от обсъждането на Европейската комисия, което вече приключи, този въпросник ще има за цел да подпомогне процес, чрез който всички граждани на България, които имат досег със сектор „Земеделие” и респективно с Общата селскостопанска политика на ЕС, да формират обща визия за ОСП след 2020 г. За да бъде реално приложима и обективна, тази визия трябва да взема предвид и да обобщава различни гледни точки и да почива на задълбочен анализ и познаване на материята и процесите на формирането и прилагането на европейските политики в земеделието.

„Разбира се ще разчитаме най-вече на браншовите организации. По време на дебата те показаха своята активност, споделиха свои позиции. Чрез въпросника бихме искали да ги стимулираме да ги формулират, а и да ги легитимират, защото всяка една организация има свои правила за вземане на решения. А когато говорим за позиция, касаеща националния интерес, е много важно правилата и процедурите, доколкото ги има, да се спазват, а и всичко да е публично, за да може в края на процеса да имаме самочувствието, че сме направили нещо по европейски модел, обективно и открито, а резултатите да послужат като основа за националната позиция на страната ни по ОСП след 2020.“, заяви Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – един от инициаторите на дебатите и въпросника.

Седмица след провеждането на първия от серията дебати "ОСП след 2020 - Изборът на България", организаторите от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро обявиха датата и мястото на втория дебат - 21 септември 2017 г. в София.

Успехът на събитието, което се проведе през изминалата седмица в Пловдив, огромният интерес и множеството засегнати гледни точки, показаха че темата за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС е важна, актуална и неотложна. Ето защо, формирането на национална визия за това как трябва да изглежда ОСП след 2020 г. е от голямо значение не само за фермерите, но и за държавната администрация. Именно с тази цел дебатите продължават - със силно международно участие и високо ниво на експертиза, като междувременно този въпросник и инициативите покрай него, ще гарантират максимална обективност и прозрачност на процеса на формиране на националната ни позиция.“ Заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро.

Във втория от серията дебати участие ще вземе най-влиятелният анализатор по темата ОСП в ЕС Алън Матюс, който за първи път ще гостува у нас специално за събитието, съобщават организаторите.

 

Публикувана в Новини на часа

Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора, съобщиха организаторите от АЗПБ. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 15 Май 2017 14:38

ЕС преговаря за ОСП след 2020 г.

С наближаването на датата 1 януари 2018 г. – крайният срок, в който Европейската Комисия трябва да представи своето законодателно предложение за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за следващия програмен период, дискусиите в Брюксел по отделните политики стават все по-интензивни. И това не е случайно – от бюджета, който ЕК ще предложи, зависят всички политики на Съюза. Това важи с особена сила за Общата селскостопанска политика – една от най-старите и най-серизоно финансирани общи политики на ЕС. Близо 40% от бюджета на Общността отива за финансиране на европейското земеделие.

Ето защо в целия ЕС в момента се провеждат дебати и се изготвят позиции за бъдещата ОСП след 2020 г. България не остава по-назад. В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие.

По-рано този месец в Брюксел, Комисията по природни ресурси към Европейския комитет на регионите заедно с Международната асоциация„Rurality-Environment-Development“ (R.E.D.) (от англ. „Селски райони-Околна среда-Развитие“ – б.а.) проведе конференция, посветена на развитието на селските райони след 2020 г. Под мотото „Повече амбиция, по-голям обхват” всички участници, сред които бяха Михаел Думитру – заместник генерален директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК и София Бьорнсон - председател на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, както и член на Европейския икономически и социален съвет, която ще присъства на дебата на 18 май в Пловдив, се обединиха около заключението, че приемането на Европейска програма за развитие на селските райони ще доведе до по-голяма съгласуваност и ефективност на европейските политики и инструменти за стимулиране развитието на селските райони след 2020 г.

Датата 1 януари 2018 г. съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на ЕС – едно предизвикателство, пред което страната ни ще се изправи за първи път и което е както възможност, така и огромна отговорност, за която трябва да сме подготвени.

В дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се включат представители на министерствата на земеделието на 6 държави-членки, както и председателят на работната група по развитие на селските райони в Копа-Коджека – най-голямата земеделска браншова организация в ЕС. Официалните гости ще бъдат посрещнати от министърa на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов който също ще вземе участие в тази първа по рода си инициатива. Важно е да се отбележи, че по време на Председателството на България на Съвета на ЕС министър Порожанов ще бъде ръководител на дискусиите по представените от ЕК законодателни предложения за ОСП след 2020 г.

„ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“

Първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg .

Публикувана в Бизнес

„Фокусът на предстоящите дискусии за ОСП след 2020 трябва да бъде върху подобряването на съществуващите мерки, а не цялостната им промяна.“ Това се казва в позицията на Конфедерацията на земеделските организации и кооперативите в ЕС, Копа-Коджека (Copa-Cogeca). На 18-ти май тази година в Пловдив, по време на Първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, председателят на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, София Бьорнсон, ще представи основните моменти от исканията на европейските фермери по отношение на бъдещето на европейската земеделска политика. София Бьорнсон също така е член на Европейския икономически и социален съвет в неговата секция Земеделие, Развитие на селските райони и Околна среда, както и в секцията за Единен пазар, производство и потребление. Тя е експерт по политики в земеделието и развитието на селските райони във Федерацията на фермерите на Швеция (LRF), които са пълноправен член на Копа-Коджека.

В документа на Копа-Коджека се настоява за осигуряване на адекватно финансирана ОСП, която реално подпомага фермерите, тъй като те са тези, които гарантират продоволствената сигурност на Европа. От организацията искат запазване на досегашната структура в рамките на вече съществуващите два стълба, като освен това прилагането на схемите и мерките за подпомагане бъде опростено, а системата на санкциите, които се налагат на фермерите, да промени подхода си от „контрол и редукции” на „указания и корекции”. В допълнение, експертите на организацията разработват отделен пакет предложения за опростяване на кръстосаното съответствие и плащанията за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда.

Верни на мисията си да защитават интересите на фермерите, представени в организацията, сред които и много големи стопанства, Копа-Коджека продължават да настояват за премахване на тавана на директните плащания, както и за това те да не бъдат намалявани. Според тях обаче това подпомагане трябва да бъде насочено единствено към активните фермери, които допринасят за продоволствената сигурност. Обвързаната с производството подкрепа според тях също трябва да се запази, но с ограничени условия, като бъде насочена най-вече към чувствителни сектори като животновъдството, а също и към региони, където други средства за подпомагане липсват или не са ефективни.

По отношение на нестабилността на пазара от Копа-Коджека смятат, че трябва да се изработят нови и по-ефективни инструменти, които да допълват съществуващата система на директните плащания и пазарната подкрепа, а не да ги заменят. Като една от основните цели, които трябва да преследва ОСП след 2020 г. от организацията изтъкват, че тази политика трябва да бъде заздравена, посредством дългосрочна кохерентност с останалите политики на ЕС.

Първият от серията дебати  „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg, съобщават организаторите.

Публикувана в Бизнес

Две паралелни събития за бъдещето на земеделието в ЕС и в България ще се проведат на 18 май и пак ще разделят браншовете и фермерите

Лили Мирчева

На 18-и май 2017 г. още се проведат две еднакви по същността си събития, чийто организатори единодушно твърдят, че това ще е стартовият диалог по изключително сериозната и актуална тема за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година. Само че едното ще е в Пловдив, а другото – край Стара Загора. За сбирката в Пловдив се знаеше доста отдавна, но пък за втория дебат новината дойде неочаквано през миналата седмица.

“ИнтелиАгро и Институтът за агростратегии и иновации организират първия от серията дебати "ОСП СЛЕД 2020 - ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ", който ще се проведе в Пловдив на 18-и май 2017 г. от 10.00 часа в Гранд Хотел Пловдив“, се казва в поканата на първото. Според организаторите сега е точното време за провеждане на подобни дискусии, като се има предвид факта, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Ще подходим към темата експертно, аналитично и ще се вслушаме в опита на някои от останалите държави-членки. Инициаторите обещават още да проведат серия от дебати през 2017 и 2018 г. с подкрепата на най-голямата земеделска организация в ЕС Copa-Cogeca.

„Над 20 браншови организации от различните селскостопански направления, преработвателната промишленост и научните среди ще вземат участие в „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“. Конференцията се организира по инициатива на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и ще се проведе на 18 май в Старозагорски минерални бани, хотел Калиста“, се казва във втората покана към фермерите, като целта вероятно е на събитието да присъстват всички участници в БАТА АГРО, както и представители на мощната асоциация на търговците на агротехника.

Все благородни намерения, зад които се крие „ритане по кокалчетата“ между няколко неправителствени организации, които се борят за средства от европейските фондове и по- конкретно от парите за популяризиране на селската програма на Европейския съюз.

От двата научни института – по агростратегии и иновации, и от ИнтелиАгро обещават да дадат трибуна на всички български производители, които да представят своята визия за развитието на сектора, в който работят и да се запознаят с детайли от обсъжданията на ниво ЕС. От Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) пък коментират, че основна задача на предстоящите дебати е обединение на агросектора по основните приоритети, около които трябва да се формира позицията на България за визията на ОСП след 2020 г. Само че тъкмо те правят първата стъпка към разединението, обявявайки паралелно събитие в една и съща дата, на една и съща тема.

Когато непредубеден човек прочете двете покани ще си помисли, че повечето от браншовите съюзи в България са се обединили срещу експертите от двата института. Защо иначе ще обясняват, че и двете събития са първи по рода си дебати. С една дума – кой ще е по-, по-, най-, ако цитираме едно популярно детско предаване. Само че българското земеделие отдавна трябва да е надскочило детската си възраст и зряло да се вгледа в проблемите, които вече чукат на вратата. Но нашенският синдром на разединението пак ще сложи прът в колелото на бъдещето, нищо че на входа на парламента ни е записано, че „Съединението прави силата“ и още се разказва приказката за хан Кубрат, и снопът пръчки, които лесно се чупят една по една.

Публикувана в Бизнес

ИнтелиАгро и Институтът за агростратегии и иновации организират първия от серията дебати "ОСП СЛЕД 2020 Ц ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ", който ще се проведе в Пловдив на 18-и май 2017 г. от 10.00 часа в Гранд Хотел Пловдив. Организаторите са сигурни, че това ще е стартовият диалог по тази сериозна и актуална тема, която ще бъде продължена до 2018 г. Според тях в последните 10 г. Общата селскостопанска политика оказа значително влияние върху българското земеделие, но едва три години след последната й реформа Европейският съюз вече обсъжда нови промени за бъдещето Земеделските производители в България, като представители на агросектора на ЕС, имат най-голям интерес да вземат участие в тези обсъждания и да допринесат с опит и идеи за един по-добър дизайн на европейското земеделие след 2020 г. Сега е точното време за провеждане на подобни дискусии, като се има предвид фактът, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Ще подходим към темата експертно, аналитично и ще се вслушаме в опита на някои от останалите държави-членки, казват организаторите. Те ще проведат серия от дебати през 2017 и 2018 г. с подкрепата на най-голямата земеделска организация в ЕС Copa-Cogeca. Форумите ще бъдат в различни региони на България за да се даде трибуна на всички български производители, които да представят своята визия за развитието на сектора, в който работят и да се запознаят с детайли от обсъжданията на ниво ЕС.

Публикувана в Бизнес

Над 20 браншови организации от различните селскостопански направления, преработвателната промишленост и научните среди ще вземат участие в „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“. Конференцията се организира по инициатива на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и ще се проведе на 18 май в Старозагорски минерални бани, хотел Калиста.

Форумът на земеделската общност е първият от поредицата дискусии за изготвянето на единна българска позиция по бъдещата Общата селскостопанска политика. Основна задача на предстоящите дебати е обединение на агросектора по основните приоритети, около които трябва да се формира позицията на България за визията на ОСП след 2020 г.

Браншовите организации очакват държавната администрация да направи активно включване в дебата. За целта организаторите на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“ ще изпратят покана до новото политическо ръководство на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и новия министър Румен Порожанов.

В рамките на срещата браншовите организации ще представят своите мнения и становища по ключови теми от следващия програмен период и ще споделят информация за позициите на свои колеги от други държави членки на ЕС с цел идентифициране на потенциални съмишленици в защита на определени интереси. Участниците ще представят и своите отговори и предложения по въпросника на Европейската комисия относно целите и принципите на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и модернизацията на текущата ОСП ‎2014-2020.

„Земеделската общност в България демонстрира готовност за активни действия и работа в определянето и отстояването на националните интереси при оформянето на Европейската политика за сектор земеделие след 2020. Настоящият момент е стратегически, защото решенията, които предстои да бъдат взети през 2017 и 2018 г. ще предопределят развитието на сектора след 2020“. Очакваме събитието да провокира голям интерес и при следващи дискусии да се включат и други браншови организации и експерти, заяви Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ.

„Надявам се, че решенията, които бъдат взети по време на Националния земеделски форум ще бъдат възприети впоследствие от страна на държавната администрация“, изрази своите очаквания от форума Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

„Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) ще участва активно в дискусията. Като биопроизводители сме убедени, че ние фермерите трябва да определим бъдещето на селскостопанската политика. Очаквам конструктивен дебат с участието на новото ръководство на МЗХ и в частност Румен Порожанов. Разчитаме, че той ще сложи ред в отношенията между МЗХ и ДФЗ“, коментира Албена Симеонова, председател на БАБ.

„Срещата е изключително важна, защото практиката доказа, че съгласуваната посока с браншовите организации е вярната посока. В този смисъл се надявам, че взетите решения ще се превърнат в ключ за решаване на наболели проблеми и за набелязване на следващи успешни мерки от ПРСР“, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Публикувана в Новини на часа

258 708 европейци отправиха ясно послание към Европейската комисия (ЕК) с искане за радикална реформа на селскостопанската политика на ЕС. Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде променена напълно - това е желанието на близо 260 хиляди граждани и 600 организации, представляващи потребителите, бранша за производство на храни, доставчици на питейна вода, работещите за опазването на околната среда, организации, работещи в сферата на здравеопазването и подкрепящи хуманното отношение към животните към Комисията в най-голямата засега обществена кампания относно политиката на ЕС в селското стопанство, приключила вчера – 2 май.

Огромната мобилизация в цяла Европа се случи в рамките на онлайн кампанията LivingLand, организирана от БърдЛайф Европа и Централна Азия,Световния фонд за дивата природа (WWF) и Европейското екологично бюро (European Environmental Bureau). Кампанията призовава за политика в сектора на селското стопанство, която защитава климата и околната среда, която е справедлива за земеделските стопани и потребителите и, която допринася за производството на здравословна и устойчива продукция.

Хавиер Руиз, Директор по въпросите на Земеделието и устойчивото хранене към Отдела за европейски политики на WWF, каза: „Посланието е ясно: европейците са загрижени за селското стопанство, за храната и природата и не искат храната им да бъде произведена за сметка на природата. Те искат техните публични средства да бъдат инвестирани в по-различен селскостопански модел, който обслужва устойчиви земеделски производители и не унищожава природните ресурси и видовете. Сега е моментът да видим дали ЕК е на ниво в този си мандат да развие и въведе нова политика, която подкрепя истински устойчиво селско стопанство за бъдещето.“

Ариел Брюнер, Ръководител отдел политики при Бърдлайф Европа и Централна Азия коментира: „Стотици хиляди хора от цяла Европа поискаха промяна. С този мандат, даден им от тях, ЕК трябва да отговори с амбициозна нова политика за селското стопанство, която ще запази и възстанови биоразнообразието, което е под заплаха на континента. Сега е моментът да се пристъпи към устойчиво земеделие. Сега, когато доверието в Европейския съюз е разклатено, е моментът, ЕК да се вслуша в това силно послание на хората и да пристъпи към убедителни действия.“

Питер де Поу, директор политики на ЕС за ЕЕБ, казва: „Ако ЕС трябва да се преосмисли, то е необходимо да се изправи смело пред основните предизвикателства, свързани с изменението на климата, увреждането на екосистемите и проблема с една неработеща хранителна и земеделска политика. Необходима е коренна реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) – най-старата, най-противоречивата и най-неефективната политика на ЕС, затова нейната промяна е не само просрочена, но и днес вече неизбежна. Първо трябва да има яснота относно какво точно е необходимо да направи една бъдеща система за субсидиране на земеделските стопанства и едва тогава да започнат разговори за бюджета на ЕС.“

ОСП, която използва почти 40% от бюджета на ЕС, е основна причина за неустойчиво земеделие в Европа, тъй като тази политика продължава да подкрепя индустриалното земеделие, което води до увреждане на околната среда. Неустойчивото земеделие е основната и най-голяма причина за загуба на биоразнообразие в Европа, причинявайки изчезването на птиците на земеделските земи и пчелите. Доказателствата в подкрепа на твърдението са, че селските ни райони вече са изгубили над 58% от птиците на земеделските земи и 24% от земните пчели в Европа са застрашени от изчезване, което крие огромни икономически загуби.

Настоящата Обща селскостопанска политика на ЕС също не успява да отговори на нуждите в селскостопанския сектор за работни места. Точно обратното – в периода 2007-2013 г. около 20% от работните места в този бранш са загубени, като все повече и повече малки земеделски стопани губят своята работа.

Европейската комисия трябва да представи резултатите от публичната консултация за ОСП на конференция в Брюксел на 7 юли и да публикува информация относно бъдещата политиката в тази сфера преди края на 2017 година. Новата селскостопанска политика на Европа трябва да бъде въведена в страните-членки на ЕС до 2021 година.  

Публикувана в Новини на часа

Правителството се запозна с доклада за резултатите от проведеното в началото на април в Люксембург заседание на Съвета на Европейския съюз.

По време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство министрите от ЕС обсъдиха предложението за регламент за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза („Омнибус”), с което ще се направят промени в законодателството в няколко области, включително на Общата селскостопанска политика. Голяма част от делегациите подкрепиха компромисния пакет на Председателството. Европейската комисия информира Съвета за констатациите от доклада й за изпълнението на задължението за екологично насочени площи по схемата за зелени директни плащания, съобщават от правителствения пресцентър.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта