300x250 static

На Агритехника 2017  компания Rauch представя първия в света дрон, способен да внася торове. 8-роторният дрон  (октокоптер) с диаметър 4 метра и тегло 80 кг е оборудван с тороразхвърлящо устройство с електрическо задвижване и бункер за торове с вместимост 50 л, който може да носи до 30 кг торове.
Новият апарат, наречен  CultiCopter, според представители на компанията, превъзхожда всички налични до момента наземни роботи за торовнасяне. Машината може да разхвърля гранули, дребни семена и високотехнологични торове, които се внасят с ниски норми. Двата акумулатора са достатъчни за полет с продължителност 40 минути, а времето за презареждането им е 20 минути.
 
Публикувана в Агротехника

Компания Yamaha презентира селскостопански дрон — YMR-01. Новото съоръжение е предназначено за внасяне на пестициди в полетата. Дронът ще влезе в продажба през 2018 година.

Селскостопанския отдел на компания Yamaha е известен с дистанционното управление на вертолетите Fazer и Rmax, които се използват за обработка на големи по площ полета. Дронът YMR-01 ще бъде в достъпен ценови вариант и ще може да разпръсква химикали над полета с площ до 10 хил. кв.м.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Земеделските производители често купуват дрони, но не разбират докрай ползата от тях. Например, за стопанството е важна скоростта на получаване и качеството на данните, а не скоростта, която развиват самите апарати. Особено внимание трябва да се обърне на показателите и площта, която покрива дрона с едно излитане.
Освен това, специалистите отбелязват, че тези машини трябва да бъдат лесни за работа и в голяма степен автоматизирани. Това ще позволи на агрономите по-лесно да овладеят технологииге и да работят с дрон на полето.
Специалистите условно отделят няколко начина за използването на дрони през сезона. Първият са почвените анализи. Дроновете са в състояние да създават точни  3D-карты, които могат да се използват за планиране на картите и задачите при сеитбата. След сеитбата, анализът на вегетацията предоставя данни за напояване и управление на нивото на азота.
Вторият начин е при внасянето на средствата за растителна защита. Дроните могат да летят на зададена височина над растенията, разпръсквайки зададената им норма на химикали или да внасят биологични организми. Тук се използват сензори, позволяващи на дрона да регулира височината си според промяната на релефа, като по този начин се избягва сблъсък с други обекти. Като резултат намалява количеството на използваните химически вещества и фермерите спестяват пари.
Огромните площи са голямо препятствие пред мониторинга на посевите. Все по-непредсказуемите климатични условия водят до рискове и високи разходи за производство. Преди спътниковите изображения предлагаха най-съвършената достъпна форма за проследяване на състоянието на културите. Но те имат и недостатъци. Сателитните снимки трябва да се поръчват предварително, може да се правят само веднъж на ден, и са неточни. Освен това струват скъпо, а качеството на изображението в мрачни дни е лошо. Днес снимките, направени с помощта на дрон могат да покажат реалното развитие на културите и да открият неефективните производства, проблемните зони, позволяват да се подобри управлението. Единственото препятствие при работата на дрона може да бъде дъжда.
Дроните с мултиспектрални камери могат да правят снимки в различни спектърни канали, и да получават различни вегетационни индекси и коефициенти, описващи относителната плътност на посевите и здравето на културите. Специалистите добавят, че е малко просто да се фиксират проблемите на полето с помощта на дрон, тези технологии позволяват да се съберат данни и да се анализира ситуацията още преди началото на възможните проблеми.
Трябва да се разбира, че дроните са само част от технологията на прецизното земеделие, а проблемите на полето трябва да се решават комплексно и систематично. 
 
Публикувана в Агротехника
Компания  Sentera представи нова гама дронове за прецизно земеделие, които имат висока скорост и могат да летят по предварително зададен маршрут.
Sentera Phoenix е двукилограмов дрон с фиксирано крило, който се пуска ръчно. Той може да лети цял час без зареждане, а максималната му скорост е 56 км/час. Дронът е оборудван с автопилот, който позволява заснемане на полето по предварително зададен маршрут. След зареждане дронът се връща на позицията, от която е прекъснал заснемането. Апаратът може да се издига на височина 120 метра.
Публикувана в Растениевъдство
Петък, 17 Февруари 2017 13:40

Дрон опрашва цветя

Учени от японския Национален институт по промишлена наука и технологии са използвали малък любителски безпилотен самолет за опрашване на цветя.
През последните години в света масово умират пчели. Например, в САЩ само за 2014-2015 г. са изчезнали 42 % от пчелите. Намаляването на популацията от пчели влияе неблагоприятно на опрашването на растенията. Японските учени са предложили решение на този проблем - опрашване на цветя с помощта на дрон.
Учените са използвали йонна течност винилов мономер като покритие, способно да пренася прашеца. Това покритие е изпитано на мравки и мухи и е установено, че ефективно задържа прашеца. След това, учените са тествали схемата по изкуствено опрашване с помощта на дрон.
Като експериментална платформа, учените са избрали миниатюрния квадрокоптер PXY CAM, в долната част на който се залепва лента покрита с йонна течност. Учените са показали, как дронът летейки над цветовете на Lilium japonicum, докосва тичинките и събира прашец, след което го пренася на плодника на цветето.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Четвъртък, 16 Февруари 2017 14:31

DV Wing – дрон за прецизно земеделие

Френската компания Drone Volt презентира безпилотен самолет, който може да намери болните растения и да следи за прилаганите пестициди.
Дронът е оборудван с 18,2-мегапикселова камера и може да достигне скорост до 50 км/ч. В същото време височината на летене на DV Wing е около 3 км, така че той е идеален за въздушна фотография и създаване на технологични диаграми.
DV Wing е сравнително лек и компактен, тежи само 940 грама. След излитането безпилотният самолет може да лети без чужда помощ 85 минути.

Освен за селското стопанство, Drone Volt се планира да се използва също и в минната промишленост и при пътното строителство. Друго интересно решение на Френската компания е Drone Spray Hornet - дрон-пръскачка, която има за цел да разрушава гнездата на азиатските стършели.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учени от Политехническия университет в полската столица Варшава създадоха пчели-роботи, които са в състояние да опрашват растенията, съобщи електронното издание Polish scientis. „Първите опити бяха предприети още през 2014 г. Първото опрашване се получи през 2015 г., а през 2016 г. потвърдихме биологическата му ефективност. През есента проведохме първи изпитания в полеви условия”, заяви Рафал Далевски от факултета за технологична енергетика и авиационна техника.

Пчелата-робот всъщност представлява малък безпилотен дрон, който работи самостоятелно почти без човешко участие. При настройването на „пчелите” собственикът трябва само да посочи района за опрашване.

Според разработващите дроновете готовата за експлоатация версия ще бъде достъпна на масовия пазар след година – година и половина.

Публикувана в Пчела и кошер

Двама английски зърнопроизводители разказват за новата си придобивка, с която разрешават куп всекидневни проблеми по отглеждането на своите култури – репортаж на сп. Farmers Weekly

Безпилотните летателни апарати все още не са обичайна гледка над британските ферми, но те все повече земеделски стопани са наясно за реалните и потенциалните им ползи. Сред тях са фермерите от Североизточна Англия Уил Аткинсън и Хю Врангъм, които използват още едно око – от небето, за да се преборят с плевелите и рязко да снижат разходите си за растителна защита. За тях разказва сп. Farmers Weekly – въпросите и към двамата са аналогични, но пък в отговорите на всеки един ще откриете ползата и удовлетворението им от внедряването на тази техника в стопанството им.

1. Уил Аткинсън: Спестих средства в борбата с лисичата опашка

Стопанството на Уил Аткинсън се намира в равнината край селцето Скортън, на 10 мили южно от Дарлингтън, най-големия град на графство Дърам, Североизточна Англия. Фермерът обработва 465 ха глинеста орна земя с насаждения от зимна пшеница, маслодайна рапица, пролетен ечемик и зимна ръж, заедно с 260 ха пасища за крави и овце с бозаещи агнета и телета. Отглежда и прасета в закрити помещения. Проблем на английския стопанин създава лисичата опашка, навлязла в площите, засети с разновидни култури. Уил Аткинсън, подпомогнат от специалист агроном, предприема високотехнологично въздушно картографиране на плевелите на територията на своята ферма, като същевременно предлага безпилотни самолетни услуги и на други производители.

. Как се ориентирахте към използването на дрон?

Когато открих, че в насажденията ми има лисича опашка, предприех пръскания на участъците, за да предотвратя разпространението ѝ, но ту прекалявах дозите, ту пропусках някъде. Тогава започнах да изучавам методи, за да изключа човешкия фактор от уравнението и се спрях на дистанционното зондиране. Сателитните изображения бяха за големи площи и с малка резолюция. Така слязохме по-ниско и избрахме дрона. Купихме го от Швейцария, защото само техни фирми имаха лиценз за експорт за Великобритания.

. За какво е необходим дрон във фермата?

Когато се срещнете с плевел като лисича опашка, вие не можете да се борите с него от бюрото. Преди да картографираме площите, нашата хербицидна програма ни струваше около 100 паунда на хектар, така че харчовете бяха значителни. Ние изразходвахме тези средства за хербициди, като контролирахме 85% от площите, докато оптималната норма е 97%, така че изоставахме. Сега имаме цялостен подход с глифозат и задържаме лисичата опашка, използваме хербициди като дифлуфеникан и пендиметалин за борба с широколистните плевели, които обикновено избуяват в насажденията.

. Как ви улесняват данните, получени от дрона?

Идентификацията на бурените по места е действително много изгодно. Лисичата опашка например има своя специфика – това е начинът, по който плевелът отразява слънчевите лъчи в различни цветове в невидимия за окото спектър.

Излитанията с дрон позволяват да се локализират прецизно и да се картографират местонахожденията на бурените. Следва целенасочено третиране на бурените, като се подхожда индивидуално към всеки един вид. Така например аз оставям лисичата опашка да се разпростре и през пролетта фиксираните места от картата пръскам превантивно, преди още вредното растение да е избуяло. Опитвам се да открия точното място от картата, където може да се използва дрон, да определя оптималната доза спрей, заедно с нужния отвор на дюзата, за да бъде прецизна борбата с плевелите.

Какъв вид дрон използвате?

Можете лесно да похарчите 40 000 паунда, като закупили цялото програмно обезпечение, но можете да заплатите по-малко, без екстрите на високата технология. Ние използваме дрон с фиксирани крила, с тегло 750 г, лек, с разнообразни сензори, включващи светлините RBG (червено, синьо, зелено), мултиспектрален и с инфрачервени лъчи.

.

. Какво се промени във вашата ферма?

Спестихме средства! Отнасяме се много внимателно към парите, които изразходваме за лисичата опашка. Напръскахме 20 ха този сезон и похарчихме 15 паунда/ха, вместо 100паунда/ха.

. Планирате ли още нещо, с което да разширите използването на дрона?

Със закупения софтуер могат да се извършват допълнителни дейности, като преброяване на растенията върху единица площ, събиране на данни за наторяване с азотни торове. Моите практически наблюдения са, че 90% от фунгицидите са за превантивно третиране на посевите и само 10% са с лечебна цел.

Лично аз смятам, че допълнителните приложения трябва да останат, но работата със сателитите и монтираните на трактора сензори не бива да се пренебрегват. Времето ще покаже къде още дроновете ще навлязат в производството.

2. Хю Врангъм: Вече ще разпръсквам пестицидите от въздуха

Неговата семейна ферма се намира на север от Дърам – в селцето Либърн, графство Нортъмбърланд, в Североизточна Англия. На площ от 2700 ха растат пшеница, зимен ечемик, рапица, боб и овес. Фермата е дом на стадо от 3500 овце и 150 млечни телета. Хю Врангъм е инженер и е работил заедно със своя брат Джак във фирма, специализирана за картографиране на местности с дронове. Оттук и амбицията му да въведе точни стандарти във всяка земеделска дейност.

Как се спряхте на използване на безпилотен самолет?

Брат ми Джак работеше в авиацията, така че бяхме в течение на UAV (безпилотни летателни апарати). След това узнахме за използването на дронове в селското стопанство и през октомври миналата година се сдобихме със собствен апарат. Първоначално смятахме да картографираме всички посевни площи, но скоро се убедихме, че информацията е огромна и стана невъзможна за проследяване. Съсредоточихме се в направления, в които желаем да постигнем резултати. Разбрахме, че качеството на данните и изпълнението на аграрните мероприятия са ключът за успеха, а не количествените показатели.

За какво използвате безпилотен самолет във фермата?

Най-напред бихме искали с помощта на дрона да създадем дигитална карта на полето. Но целта ни е да впрегнем апарата във всекидневната ни работа, като го интегрираме в изпълнението на текущите ни задачи – например проверка на посевните култури за плевели или заболявания.

По този начин ще избегнем събирането на банка от данни, които не ни ползват. Вече се придържаме към този подход във фермата.

Как се използват данните, получени от самолет?

Отнема ни половин час за подготовката на дрона, за облитане и картографиране на територия от 20 ха, като за тази площ той изразходва 50% от работно време на батериите си. Най-често го включваме за идентификация на плевелите и по-специално за бурена лисича опашка, който в момента се забелязва на малки петна в площите. Освен това се опитваме да открием площи с посеви в стрес, което трудно се открива по друг начин.

Нашият следващ фокус е да подхраним с данни системата с различни приложения, откъдето да ни връщат инструкции за по-ефективна борба с плевелите и за по-ефикасно управление на целия цикъл по отглеждане и прибиране на реколтата – в крайна сметка за спестяване на пари.

Какъв тип дрон използвате?

Избрахме квадрокоптер с дистанционни светлинни сензори. Предпочетохме го пред дрона с фиксирани крила, защото нашият се управлява по-лесно и има преимущества с вертикалното си излитане и кацане. Той е по-гъвкав, универсален, защото можете да го използвате за картографиране, разузнаване и нормална видеоработа.

 

С придобивката променихте ли пътя си за развитие?

Това наистина промени нашето схващане как точно и ефективно би трябвало да управляваме земята си. Вълнуващо е само като си помислим какво можем да достигнем с безпилотните самолети. В сравнение с други фирми не сме чак толкова напреднали, но сега пред нас се откриват възможности за използване на съвременна технология. С програмното осигуряване дронът вижда, предава данни и ни помага да прилагаме разнообразни методи при отглеждането на посевите. Ако имаме алгоритъм за плевелно настъпление при пшеницата например, то бихме могли да приложим конкретно указанията.

Имате ли планове за разширяване употребата на дрон?

В рамките на няколко години очакваме, че срещу подадена информация ще получим предписания и ще ги приложат там, където са най-необходими. Искаме да направим картиран запис на нашите полетата, така че да имаме цялостен поглед за вземане на качествени решения. Освен това в най-близко бъдеще ще разпръскваме от дронове пестициди и хранителни вещества.

Адаптиран превод Алекс Петров

 

Какво (не) знаете за дроновете

Дроновете са безпилотни летателни апарата (БЛА), които са най-новото попълнение в прецизното земеделие за събиране на масиви от ключови данни, използвани за вземане на агрономически решения. Устройствата позволяват заснемане на полето, безжично предаване на данни, картографиране и обработка на информацията с подходящ софтуер. Специализираният софтуер обработва веднага всички данни на заснетите изображения и изготвени карти на таблет, лаптоп или настолен компютър. Тази информация помага на стопаните да определят местата, които имат нужда от поливане, растителна защита или са готови за прибиране на реколтата. Системата увеличава ефективността на земеделските производители, като ги облекчава от чакане на бавни и с ниска резолюция сателитни изображения или от обикаляне на терена, за да се провери за плевели, болести, засушаване и дали реколтата може да се прибира. По-големите производители днес трябва да поддържат връзка с всички парцели от земеделската си земя, за да разчитат на прецизно селско стопанство, базирано на GPS и бази аналитични данни за увеличаване на добивите и приходите, например чрез намаляване на пестицидите и използване на точните количества вода. Тук дори опитното око не може да се конкурира с прецизността на новите технологични решения.

Един земеделски стопанин можете да закупи по-евтин БЛА и да направи няколко хубави снимки, но за да направи измервания, трябват камери с по-добро качество, например инфрачервени камери за мониторинг на растителността. Ще са нужни софтуер и други агрономически данни - като например за почвата, водата и времето, за да се получи общ модел на културата и да се вземат информирани решения.
Картите, събрани от безпилотни самолети, след това се превръщат в "рецепта за лечение" за областта. Те могат да се качат на трактора с GPS-навигация, който ще следи за доставяне на необходимото количество торове, пестициди или други ресурси. 

Публикувана в Агротехника

Голям прелом в агротехнологиите показва статистиката от миналата 2015 година. Компаниите са спечелили повече от предполаганото, а инвестиционните фондове смятат тази сфера за една от най-перспективните. Но има инвеститори, които все още се съмняват и затрудняват развитието:

Вложенията в агротехнологиите толкова много превишиха очакванията, че породиха съмнения за поредния пазарен "балон".

През 2015 година в агротехнологиите по цял свят бяха инвестирани $4,6 милиарда, което е почти два пъти повече от 2014 година.

През 2014г. глобалният инвестиционен капитал нарасна със 78%, а после с още 44% през 2015г., показва отчетът на Venture Pulse - 2015.

За сравнение, инвестициите в агротехнологии нарастват със 166% през 2014 и с 92% през 2015г.

Да, food e-commerce продължава да расте на фона на съмнителния пазар и засилва конкуренцията в агробизнеса. Но ръстът се обяснява със значителните размери на инвестициите и с това, че останалите отрасли по-често се сблъскват с проблемите на финансиране, отколкото агросекторът.

В другите отрасли само няколко сделки са преминали границата от $50 милиона, а целевите фондове за агротехнологии все още са малко и не са големи.

Има и друг начин да се разбере застрашен ли е отрасълът от икономически балон. През 2015 година на селското стопанство се пада 10% от световния БВП, а това е $7,8 трилиона. А инвестициите в агротехнологии са само 3,5% от размера на агропазара. Това е малко за сектор който заема 10% от БВП. За сравнение здравеопазването заема 12% от световния БВП, а размерите на инвестиционното финансиране в сектора е 12%. Това е почти три пъти повече от финансирането на агротехнологиите.

Ролята на селското стопанство в икономиката

Макар пазарът на дронове и роботи да расте, той все пак не се ползва все още с голямо доверие.

Размерите на инвестициите в дронове и робототехника през 2014г. нараства 2 пъти, а през 2015г. почти четири пъти, тъй като те имат по-голям потенциал за печалба.

Този приръст за миналата година е дошъл само от две сделки, които, като обща сума носят $125 милиона.

През 2015г. се обсъжда ефективността на дроновете в селското стопанство. В света 80% от фермерите използват дрони за точно земеделие. Другите алтернативи за използването им засега са малко, поради слабото развитие на технологиите за разработването на тези безпилотни машини.

В робототехниката изпъква компанията Blue River Technologies, която заработи $17 млн., благодарение на сканирането на растенията и определянето на нормално развиващите се култури. Главните инвеститори в тази сфера са Syngenta Ventures, Monsanto Growth Ventures и Pontifax Global Food.

Но някои инвеститори са все още обезпокоени от това, че компаниите за производство на роботи изискват твърде голямо финансиране и оборудването може много лесно да се изкопира.

Биопрепаратите могат да изместят химията в близко време

Компаниите за производство на биопрепарати, като биопестициди, биологични торове, препарати и и средства за подобряване на почвата, получиха през в 2015г. $168 милиона.

Ръстът в числото на биологичните решения за фермерите дава възможност за по-малко използване на химическите препарати в земеделието.

Биопрепаратите привлякоха такива инвестори като Bill & Melinda Gates Foundation, Sequoia Capital,Monsanto Growth Ventures и Syngenta Ventures.

Те са наясно, че само здравата почва може да преживее промените в климата. А увеличаването на броя екофермери в глобален мащаб показва, че предстоят промени. И колкото повече са тези фермери, толкова е по-голяма става вероятността,биопрепаратите да са печеливш сектор.

Прецизното земеделие продължава да набира популярност

Този сегмент с всяка година привлича все повече инвеститори, които осъществяват едни от най-големите сделки в сектора. Миналата година 84 компании, които са се занимавали с прецизно земеделие са получили $661 милиона и са сключили 96 сделки.

Но макал и компаниите да получават от инвеститорите големи капитали, все пак остават проблемите с интеграцията на данните и стандартизирането. Това е пречка за някои компании да привлекат финансиране.

Новите играчи могат да изместят САЩ от лидерското място

Компаниите от САЩ са получили малко повече от половината от общия размер на инвестициите в агротехнологии - $2,4 млрд. През 2015г. 58% сделки бяха сключени от американски компании, което е значително по-малко от 90% през 2014г. Това се обяснява и с увеличеното количество сделки и с голямата глобализация на пазара на частния капитал.

Географски рейтинг на инвестициите

Израел зае второто място по привличане на капитал в агротехнологии, като получи $550 млн за година.

Иновациите на развиващите се пазари в Индия и Китай заеха трето и четвърто място в географския рейтинг. Болшинството сделки бяха сключени в сферата на интернет-храните.

Но и в двете страни лидери са компании в сферата на напояването и разработването на дронове - индийската компания Jain Irrigation получи $120 млн, а китайската DJI - $75 милиона. Поради спешната си необходимост от иновации в агросектора, Индия и Китай в близките години могат да заемат лидерские места в сферата на агротехнологиите.

Да, 2015 година беше най-успешната за агротехнологиите - резултатите превишиха очакванията. А появата на пазара на нови крупни компании от Израел и Индия създава конкурентна среда, която заставя американските компании да усъвършенстват своите проекти.

И докато сега много инвеститори мислят, че агротехнологиите ще събират по $10 млрд за година, някъде към 2050г.,то 2015г. вече доказа, че тази цифра може да бъде достигната много по-рано.

Публикувана в Агротехника

Фермерът Уйл Аткинсън, собственик на ферма Бек Хил, Йоркшир, Великобритания, наскоро купува високотехнологичен дрон за ползване както в неговата ферма, така и за да предлага изготвяне на картографски услуги и на други земеделски производители.

Във фермата Бек Хил, лисичата опашка се увеличава през последните 20 години. Аткинсон казва, че в момента от 5 до 10 процента от тбработваемата му земя е запевена.

При много англиски стопанства доминираща форма на лечение е Атлантис (йодосулфрон + мезосулфурон), използван в продължение на дълги години. Въпреки това, Аткинсън смята че ефикастността му се колебае в последните реколти и препаратът вече не е толкова ефективен.

След наблюденията си фермерът преминал от използването само на Атлантис към спасителна формула състояща се от Либератор (флуфенацет + ДФФ) и Авадекс (триалат). Отстраняването на Атлантис също намалило и цената за препарати.

Агрономът Патрик Стивънсън казва : „Ние спряхме третирането с Атлантис, защото за нас, то е много скъпо и ефективността му намалява. Атлантис само забавя растежа на плевелите и не ги унищожава напълно“.

Аткинсън опитал да използва традиционни методи за отстраняването на лисичата опашка, но заради естеството на почвата и локацията си той не е постигнал успех.

Той казва: „Опитахме ротационна оран на почвата, но без голями успехи, тя е предимно глина, така че полето бързо се втвърдява. Заради тежката почва броят пролетните култури е ограничен, защото отнема време за обработване на земята.“

Въпреки тези предизвикателтва Аткинсън планира сеитба на пролетният ечемик на една осма от обработваемата си земя с почвопокривни култури.

Докато експериментира с технологиите за почвообработка, той също планира драстично да промени своя подход към хербицидите.

В най-добрия случай засега можем да контролираме 85% от плевелите с химични средства, обаче знаем че ни трябва 98% контрол, за да можем да продължим. В момента намираме нови заразени зони, дори след цялата обработка. Така че през май се налага да обхождаме нагоре и надолу по полето, опитвайки се да се напръскаме с глифосат и естествено пропускаме някои места. С нашия нов подход искам да се отарва от тези пропуски.“, казва Аткинсън

Този иновативен подход е използването на дрон за разпознаване и показване на плевелите във фермата.

Всяка трева съдържа собствен инфрачервен отпечатък. Използвайки специална екипировка можем да засечем този инфрачервен отпечатък, да го идентифицираме и да открием растение с подобен опечатък на полето“ казва Аткинсън.

Процесът на разпознаване на този растителен отпечатък се нарича truthing(идва от англ.ез. „истина“). Този процес често е използван от Аткинсън и неговите агрономи.

Записването на кординатите на плевелите позволява на дрона да разпознае местонахождението на други плевели от същия вид на цялото поле, създавайки карта с проблемните точки.

Аткинсън използва този подход, за да разпознае плевелите между септември и август, използвайки тази информация той създава карта на плевелите за всяко поле.

Ще увелича площта за пръскане на картата, за да се съобразя с разпространението на лисичата опашка, както и с вятъра и птиците“ казва той. „Ще използвам тази карта за целенасочена борба с проблемните зони“

Това позволява на фермера с точност да фокусира разпръскването на глуфозата само в проблемните точки през пролетта и да спести от химикалите.

Дронът заедно с камерите и софтура струват изключително скъпо, но Аткинсън вярва, че по този начин ще намали разходите си в бъдеще.

Вместо да харчим 150 паунда на хектар, получавайки 85% контрол, ще харчим по 5паунда на хектар в слабозаразените зони и ще получим близо 100% контрол.“ Казва земедлският производител.

Естествено това идва с висока цена, защото губим част от продукцията на по-силно заразените места, но за да „хванем бика за рогата“ трябва да вземем трудни решения“ казва Аткинсън.

Ще е смело да кажем, че с този подход ще можем да се отърве от плевелите завинаги, но фермерът смята, че ще е възможно ако продължава да бъде последователен и има търпение.

Предизвикателствата

За да се увери, че подходът на Аткинсън към плевелите е ефективен, е от изключително значение растенията да не придобият резистентност срещу глифозата. За да намали този риск, той избягва използването му в ниски количества. „Винаги сме сигурни, че ще използваме големи дози глифозат през цялото време“ казва фермера.

Въпреки невероятната способност на разпочнаване на индивидуални плевели на полето, точността на Аткинсън е ограничена от размера на пръскачките. „Типичните пръскачки са от 24 до 36 метра широки, така че дори с по-усърдно пръскане не можем да увеличим точността на покритие на обичайните секции, които са между 1,5 и 6 метра широки“ казва Аткинсън.

Така че ще се опитаме да увеличим точността със индивидуални по-малки разпръсквачи, с които да обрботваме по-малки площи.“

Той разбира, че събирането на информацията е неговото най-голямо предизвикателство и предвижда, че ще отнеме до 3 часа между събирането на данните и подаването на адекватна информация към пръскачките, така че времето може да стане потенциален проблем.

Въпреки че земеделската индустрия винаги е била добра в събирането на данни, да знаеш какво да правиш с тези данни може да е предизвикателство. Аткинсън полага неимоверни усилия да използва събраните данни по възможно най-оптималния начин. „Трябва да съм много внимателен, да не стана само събирач на данни, вместо да ги използвам на пълният им потенциал“, казва земеделският производител.

Аткинсън от години използва различни иновативни методи за обработка на земята си и дронът идва като логична следваща стъпка.Това определено не е намалило неговите разходи, но получава много данни и информация за това, което е постижимо в обогатяването на реколтата му и взимане на най-оптималните решения за бъдещи стъпки, който да увеличат продукцията и да му донесат печалба.

Множеството приложения на дрона

Освен че може да рзпознава плевелите, дронът също така може да засече и ранните стадии на заболявания при растенията, вярва Аткинсън. „Сензорът, наречен мултиспектрална камера е способен да прави снимки на едно растение в различните спектрални полета и да разпознае ранните стадии на болестта, две седмици преди да тя да стане явно и по растенията“ казва Аткинсън.

Той и неговият партньор Кирсти Медкалф се занимават с различни експерименти, за да разберат как биологията на растенията реаргира на слънчевата електромагнитна радиация. „Още е в разработка и има още много да научим преди да можем да пуснем подобна технология за масово производство“ казва фермерът.

Аткинсън също така е направил приложение за оценяване на добивите още на полето. „Дронът е способен да изброи количеството растения на полето, за да позволи на фермера да изчисли колко точно продукция ще може да продаде“, казва той.

Аткинсън не смята да разработва тези нови технологии за само за собствено ползване и започва да предлага тези услуги и на други земеделски производители, с цел да им помогне да спестят пари.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта