„Земеделският бранш трябва да излезе с обща позиция за силен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По този начин по-лесно ще се защитят интересите на национално и европейско ниво“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“ Той припомни, че запазване нивото на подпомагането в следващата ОСП ще изисква по–високи вноски от страните членки. Министърът каза още, че по време на последното заседание на министрите на земеделието на ЕС като основен приоритет е откроен опростяването й. Дискутирано е да се предприемат мерки, за да се защитят доходите на земеделските производители в агрохранителната верига. Министър Порожанов посочи, че е обсъждано разделяне на рисковете на производствени и пазарни, като при производствените трябва да се акцентира върху застраховането.

„Страните от Вишеградската четворка, както и България, Румъния и Словения подкрепят запазването на обвързаната подкрепа“, каза земеделският министър.

„Ролята на земеделието в икономиката на страната се увеличава и ще нараства все повече, затова е важно следващата ОСП да бъде надграждана“, каза министър Порожанов и посочи, че се подобрява производителността.

В третото работно заседание за бъдещето на Общата селскостопанска политика участват представители на над 30 браншови организации, на научните среди и синдикати, както и експерти от Министерство на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Христо Райков

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик. В стопанството му помагат голям трактор Deutz-Fahr и 3 трактора ЮМЗ, имал е и верижен, но го е махнал. Фермерът е доволен от трактора Deutz-Fahr, като споделя, че е харесал още един подобен, но не смее да го купи. За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена. Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружя за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година, когато евросредствата ще бъдат спряни и положението не се стабилизира той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Посланието на Милко Миланов към бъдещите земеделци и животновъди е да си осигурят работна ръка преди да се захванат с тази дейност. Това отправя той към фермерите, тъй като вече няма и от кого да бъдат научени на селскостопанска работа евентуалните работници.

Публикувана в Растениевъдство

В Силистренско и Русенско фермери са получили 800 - 900 кг пшеница от декар. И тази година българските производители ще имат средства за инвестиции в земеделска техника, независимо от спада на цените на продукцията, коментира Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника

Лили Мирчева

Тази година има рекордни добиви на пшеница в много райони на страната, коментира за в. „Гласът на фермера“ Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника. По думите му местата, които градушката пощади, добивите ще са много добри, което ще компенсира ниските цени на продукцията.

Както сподели Христов, елитна кооперация в Силистренско е получила среден добив над 700 -800 кг зърно от декар и то на поле от 15 хил. дка. „Такъв резултат не е постиган никога досега. Друг голям фермер в Русенско, където правихме демонстрация на нашите машини, показа добиви от 800 -900 кг от декар. Ще имат средства за инвестиции българските фермери, независимо от спада на цените на продукцията“, прогнозира шефът на Мегатрон за България.

„2017-та е трудна година предвид спада на цените на зърното на борсата. В някои региони има сериозни поражения, но пък за останалите, годината беше доста добра. Очакваме около 20% намаление на продажбите тази година в сравнение с миналата година“, прогнозира още Христов.

Мнозина експерти са на мнение, че в момента интелигентността на земеделската техника надминава тази на автомобилната техника. „Всичко, което е софтуер и хардуер за безоператорна обработка, е вече готово“, обясни Стефан Христов. В момента компаниятаJohn Deereможе да предложи един оператор да извършват едновременна обработка с 5-6-7-8 трактора на полето.

„Инженерите на компанията работят по варианта за електрификация на машините, както и за усъвършенстване на комуникацията, която имат машините с офиса, с дилъра и със сервиза. Нашите машини работят избирателно и правят както почвени анализи, така и за листно подхранване, за да включат необходимата техника. Мисля, че това е бъдещето. Фирмите, които произвеждат семена, препарати и торове, също се ориентират към интелигентно земеделие. Машините на John Deere могат да торят, да пръскат избирателно, като извършват предварителни проби за състоянието на почвите. Земеделието става все по-ефективно и трябва да поддържа такава тенденция, предвид на цените на продукцията“, коментира Христов. По думите му става наложително да се произвежда все повече продукция с по-малко енергия и разходи.

Доказано е, че в следващите няколко години производството ще расте много по-бързо, отколкото популацията на хората. Според експерта основната цел на земеделието отново ще е производството на храни за изхранване на човечеството. В този контекст в последно време се промени и стратегията на Европейския съюз, като бе загърбена тенденцията, отбелязана през през 2006 -2007 г. - земеделски култури да се ползват за енергийни източници, за биогорива и други.

„Така че в момента земеделието основно произвежда храни и не се очаква в близките 2-3 години потреблението на храни да е по-голямо от производството, освен ако няма световен катаклизъм. А България като нетен износител на храна, ще бъде облагодетелствана в дълъг период от време“, обясни Стефан Христов развитието на агросектора в глобален план. По думите му българските земеделци могат да са спокойни, защото страната ни винаги е била и си остава страна, която ще произвежда храни и ще храни останалия свят. „От тази гледна точка земеделието е бъдещето на страната. Като погледнем глобално, цялото развитие на човечеството през последните десет хилядолетия е насочено към производството на храна, за да може да се изхранва. България в това отношение е облагодетелствана като климатични условия, а качеството на нашите фермери, качеството на мишините, торовете и семената, на цялото производство, расте с години.

Публикувана в Растениевъдство

На 5 юли от 9.30 ч. в Аграрния университет – Пловдив ще се проведе Българо-китайска конференция за сътрудничество в областта на земеделието.

По време на съвместната 15 сесия на Българо-китайската комисия за научно и технологично сътрудничество, която се проведе на 8 ноември 2016 г. в гр. Нанджинг, Китай, китайската и българската страна се договориха през 2017 г. да организират съвместна Българо-китайска конференция за сътрудничество в областта на земеделието. Целта на конференцията е да се дискутират областите в земеделските науки и технологии, в които двете страни имат съвместен интерес, и да се изгради основа за практическо проектно сътрудничество между институции от двете държави.

Аграрният университет и Университетът по хранителни технологии в Пловдив са съорганизатори на Българо-китайската конференция в сътрудничество с Министерството на образованието и науката.

От китайска страна в конференцията ще вземат участие представители на Министерството на науката и технологиите, Китайската академия на земеделските науки, научноизследователски институти. От българска – представители на МОН, МЗХГ, ССА и научноизследователските институти, университетски преподаватели, както и представители на агро бизнеса.

Публикувана в Бизнес
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес

Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Слънчогледът, не само при мен, стои от миналата година, коментира Георги Христов,председател на „Земеделска кооперация -21 век“, с. Владимирово

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, кога бе учредена „Земеделска кооперация 21 век“ и с колко земя започнахте?

  • Тръгнахме с 18 хил. дка през 1994 г. В района има още една кооперация. В момента имаме към 29 хил. дка земя във Владимирово и в още няколко съседни села.

  • Какво отглеждате основно?

  • Тази година сме засели 4200 дка рапица, пшеница – 11200 дка, ечемик - 800 дка, царевица – 4300 дка и около 7 хил. дка слънчоглед.

  • С каква техника разполага кооперацията във Владимирово?

  • Техниката ни е 90% нова и е много хубава. Имаме трактор FENDT 3936, два малки Fendt 312, имаме три трактора Valtra и два New Holland.

  • Ползвахте ли европейски средства чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да купите тези машини?

  • Осъществихме навремето два проекта и си купихме двата FENDT и два комбайна. Останалите машини взехме със собствени средства. Сега имаме четири комбайна - два броя CLAAS LЕXION серия 660, CLAAS TUCANO 440  и John Deere966 е последният, който си купихме.

  • Смятате ли, че кооперациите имат по-различни проблеми в сравнение с останалите арендатори?

  • Кооперациите запазиха имота на хората, сградите и машините навремето. Но в този си вид вече не могат да издържат на конкуренцията. Казвам това, защото на събранията, които правим всяка година с отчет пред член-кооператорите, идват по 40-50 човека. Никой не задава друг въпрос на събранието, освен –рента, колко рента ще получим? Друго изобщо не ги интересува. Тази форма на стопанисване вече отмира. Това е мое мнение, но така смятат и доста мои колеги. Да, запазихме имота на хората, но трябва да се търсят други форми на работа в бъдеще.

  • Как, според Вас, ще се трансформират арендните отношения?

  • Трудно е да се каже. Разделянето на земята, което стана по много лош начин, и с навлизането на нови маслодайни култури от рода на лавандула, маточина, бял равнец, не вещаят добро бъдеще. Аз имам обяснение защо навлизат „екзотични“ култури - защото хората нямат работа и търсят поминък. Ако навремето, когато връщаха земята на собствениците й, бяхме повторили опита на Унгария, на Испания, Италия, сега положението у нас щеше да е по-добро. Там казаха на собствениците, че имат определени декари с дадена категория, без да казват къде се намира земята им. Затова сега имат плантации и държавата регулира добре агробизнеса. Казват, примерно, този блок става за круши, този – за лозя, тук за маслини, малини и т.н., и са направили плантации. А ние какво направихме? – Дадохме земята в реални граници: от майка му – на едно място, от баща му – на друго, от баба му – на трето. Но човек не може да я комасира и да засее определени култури, които позволяват ползване на високопроизводителна техника. Това е голям проблем.

  • Подготвя се нов закон за кооперациите – какво ще постигне той?

  • Нищо няма да постигне. Аз не виждам кой ще го направи този закон и как ще е по-сполучлив от сегашния. Ако направим равносметка и видим кой – какви пари внася в държавата от земеделие – това са кооперациите.

  • Известно е, че земеделските кооперации помагат и за изграждане на инфраструктурата по места, създават работни места, осигуряват социални придобивки в селата..

  • Ние поддържаме селата във всяко отношение – и през лятото, и през зимата. Като падне снегът – няма кой да го почисти. И без това селата обезлюдяха.

  • В новите мерки на ПРСР непрекъснато се говори за създаване на сдружения…

  • Българинът сдружения не прави, защото един на друг си нямаме доверие, а това е необходимо. Аз съм в този бранш от 1969 г. Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Ето, слънчогледът не само при мен стои от миналата година. Складовете са пълни, а жътвата чука на вратата. Никой обаче не казва отгоре какво ще правим със слънчогледа, с царевицата. Жътвата идва и трябва да обгазим складовете. Оставени сме сами на произвола на съдбата, което е жалко. А в България земеделието трябва да е един от приоритетите на държавата. Историята показва, че още от 1939 г. земеделието спасява държавата ни от икономически кризи.

  • Сега много се говори за периода след 2020 г. и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Вие какво очаквате да стане?

  • Ще отпаднат много селскостопански производители. Малките ще отпаднат, защото са неконкурентноспособни. Ще стане един хаос. Аз не виждам много светлина в бъдещето - тунелът е тъмен. А добруджанци, а и не само те, хората са работливи. Вижте само каква култура на земеделие имаме.

  • Какво трябва да се направи?

  • Трябва сериозно да се седне на масата и да има държавна политика. Тази година все още не сме получили субсидии - закога? И никой не казва – дали ще ги получим или не. Ще има ли или няма да ги има в бъдеще. Говорим само за пътища, пътища и пътища… Хубаво е, че се говори за туризъм. Всъщност туризъм и хранително-вкусова промишленост – това може да храни България. В магазините по селата, щом раздадем рентата, търговците виждат как оборотът им расте. Казват: пенсионерът със 150-160 лв. пенсия вземаше обикновено по 200 г сирене, сега взема 1 килограм. Това е временно. Хората в Добруджа имат средно по 5 дка и какво да правят с тях, какви пари могат да вземат от тях? Така че върху земеделието трябва много да се мисли. Виждат как е в другите държави, непрекъснато обменят опит. Да видим какво правят хората и да го направим и ние. Ние се задоволихме само с това - раздадохме земята на хората и им казахме: „Работете си земята, господа!“. А някъде на един парцел от 20 дка има по 30 наследници. Голяма грешка беше връщането на земята в реални граници. Ето сега и примерът с лавандулата. Във Франция вече приключиха с тази култура заради някаква болест, но и при нас утре ще свалят цените заради свръхпроизводство, и пак ще сринат стопаните.

  • Има ли млади специалисти, които искат да работят при вас?

  • Още преди 10 години казах, че във всяка една област вече нямаме кадри. Изчезнаха и специализираните училища, които имаше доскоро. Не от всяко дърво става свирка, е казал народът ни. Един ще стане доктор, друг – учител, инженер, кравар, механизатор. Преди 7-8 години директорът на Техникума по механизация ми казва, че е изпратил две момчета на практика при мен, но никой не ги е виждал в стопанството. Намерихме ги на плажа на Албена. Те нямат желание, нямат тръпка, не са заинтересовани. Сега всички казват – завършвам и заминавам в чужбина

  • Миналата година съобщиха, че комбайнер в Добруджа взема по 4 хил. лв. заплата по време на жътва. Вярно ли е?

  • Има пари за тези, които работят. Моите комбайнери като отидат на борсата, получават средно по 1000 лв., което значи, че им даваме хубави заплати. Но само с механизатори не става, трябват и животновъди – кравари, овчари... А при това изчезващо население – къде да ги намерим?

Публикувана в Бизнес

Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго, заяви Красимир Кумчев, аграрен консултант, собственик и управител на фирма "Епъл консулт"

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Красимир Кумчев е агробизнесмен и консултант за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. в с. Искра, Пловдивско.Завършва Аграрния университет. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. В продължение на 5 г. управлява и най-голямата ябълкова градина в света на площ от 14 000 декара.

След 1989 г. купува 12 дка собствена земя и създава овощна градина. Сега семейството му се грижи за 350 декара с овошки. Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантска компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив.

  • Г-н Кумчев, по време на двата дебата за бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика, които се проведоха паралелно в Пловдив и край Стара Загора, Вие постнахте коментар в социалните мрежи с текст: „Днес индийски инвеститор поиска да инвестира в България и да стъпи на европейския пазар с плодове, произведени тук. Утре едни умни, но нищо неразбиращи от земеделие хора, ще говорят за "новите хоризонти" пред българското земеделие. Индийският инвеститор няма да бъде там“. На друго място казахте, че не само европейска селскостопанска политика, а и нашата, са сбъркани. Защо смятате, че е така?

  • Направих ироничен коментар във Фейсбук за "новите хоризонти" пред българското земеделие и индийския инвеститор. Той отдавна е в България и се занимава с търговия. Подготвя банани за продажба – те идват зелени и по специални технологии се подготвят за пазара. Но той иска да създаде трайни насаждения – ябълки, череши и др., с които, забележете, смята да пробива на европейския, а не на индийския пазар. В това има логика, защото Европа е два пъти по-малка като население от Индия, но пък е 10 пъти по-богата от неговата страна. Затова е потърсил най-хубавото място като природни дадености в Европа – България, а после да реализира продукцията си на европейския пазар. В това има страхотна логика и аз го поздравих за прозорливостта.

  • Което обаче е жестоко за нашите овощари, защото си имаме тази даденост – нашата природа, но не я използваме.

  • Даденостите са три - почва, слънце и вода. Тези са основополагащите фактори на всяко земеделие. Можем да развием овощарство и зеленчукопроизводство много по-бързо, но темповете зависят и от други фактори.

  • Кои са те?

  • Сбърканата селскостопанска политика. Чрез субсидиите стана така, че един сектор като зърнопроизводството отиде на световно ниво, но пък животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводство се сринаха. Ние не използваме природните си ресурси, защото не се създават условия за това. Няма как да се конкурираш на пазара с някой, който взема много по-високи субсидии за всеки килограм продукция. Ако ще да си най-добрия овощар не само в България, ами в света. Просто няма как да се получи. Тези срещи, които сега се инициират за ОСП след 2020 г. като мероприятия са добри, но няма резултат от тях. Според мен дори въобще не трябва да има такива срещи. На дебата в Пловдив бе казано, че "по изравняване на субсидиите ще работим и занапред", до кога точно, не е ясно. На мен, обаче ми е ясно - никога няма да ни позволят изравняване. По-паметливите си спомнят, че ни обещаваха това да стане до 2017 година! Друго - засега отхвърляме американския модел на подпомагане, защото се оказало, че поглъща много повече средства и защото създавал много администрация. Първото може и да е вярно, но второто - категорично не е. От годините на предприсъединителните фондове досега, в българското земеделие са се налели около 35 млрд. лв. Министър Румен Порожанов твърди, че до 2020 година ще се налеят още 16 млрд. лв., така че стават към 50 млрд. лв.. Някакъв ефект?- Няма. Продължаваме да внасяме около 80% от плодовете, зеленчуците и месото. Излезе информация от НСИ за първите два месеца на тази година - вносът на зеленчуци, спрямо същия период на миналата година, е нараснал с 6.1 на сто. Да продължавам ли? Единственото спасение за нас е да се спре субсидирането в ЕС. Ако някой пожелае, мога да му изнеса лекция за ползите от това. Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго! Сега едва ли не ние ще създаваме правилата на общата селскостопанска политика след 2020 г. И като направим предложения – какво? Другите държави в ЕС следват своите цели, устояват ги, постигат ги, а ние правим „културно-масови“ мероприятия. Вече съм го казвал в десетки интервюта – в крайна сметка от всяка човешка дейност, независимо каква, има някакъв резултат. Ако го няма резултатът – значи нищо не сме свършили. Казвал съм го вече на двама-трима министри – независимо от програми, мерки, зелени плащания, екологични, био и т.н., в крайна сметка дали е успешно едно управление на отрасъла се разбира от един единствен факт – какво и колко произвеждаме. Примерно поема даден министър управлението на сектора и казва: Сега има 80% внос на плодове, зеленчуци и месо, а в края на мандата си казва: Докарах го до 60% внос, т.е. 20% по-малко. Всичко останало е напразно говорене. Бедата е, че не мога да сложа на масата на управляващите моята методика за изчисление на субсидиите, как трудът на фермерите да бъде заплатен справедливо.

  • Какво по-точно представлява тази методика и на кого досега е представихте?

  • Аз предложих моя методика как да се разпределят субсидиите в България и пазя цялата си кореспонденция с министър-председател, с министри, включително и финансовия. Но всичко се свежда до това – не може ли да се краде от европейските пари, никой не се интересува от абсолютно нищо. Нелепо е някой да ти каже, че е патентовал ноу-хау за изчисляването на европейските помощи в земеделието и ти да не си направиш труда да се срещнеш с него. На всички министри, на които досега представих методиката си, казвах: Всеки си отива на мястото и каквото си произведе като количество и като качество, толкова субсидии ще получи. Колкото повече количество, колкото по-добро качество – толкова повече доходи ще има фермерът. Това означава, че фермерите трябва да имат подготовка. Не може някой, завършил зооинженерство или аграрен университет да се занимава с това, за което е учил, и да се сравнява с някой, завършил 7-ми клас. Последният не може да има същите претенции за субсидии, просто защото няма същия краен резултат в работата си. Няма е цялостната визия за развитие на агросектора, така че като хванеш една нишка – да разплетеш целия чорап. Кърпене, кърпене, кърпене и накрая субсидиите пак се получават „на калпак“. Почти съм сигурен, че след осем месеца хора, които няма да наберат дори една череша или добивът им ще е 100 кг на дка (визирам районите, където са паднали слани или градушки, и реколтата замръзна), ще изпишат по 500 кг фиксиран добив на декар, за да получат едни субсидии. После статистиката на министерството ще каже, че имало увеличение на количеството на плодовете, а то няма. Има го на книга, защото трябва да се вземат едни субсидии. Пак ще има рекордни добиви от череши, сливи, дини, ябълки... от всичко. Рекордни добиви и пак рекорден внос на плодове.

    - Сега се хвърлят зарове дали субсидиите след 2020 г. ще са с 20 или с 30% по-малко. Какво е мнението Ви?

  • Даже ще са по-малко, какво от това? Ние ли ще ги направим повече? Лично аз като човек, който произвежда, искам условията, каквито ще бъдат за колегите от Испания, Франция, Италия и Полша, да бъдат същите като у нас. За какво са ми PR-акции? Просто някои чакат на хранилката едни проекти да тръгнат, а какво ще се случи след това – няма значение.

  • А как ще коментирате „българския синдром“ - в един и същи ден, в два различни града, се проведе един и същ дебат за ОСП след 2020 г.?

  • Този синдром – кой ще налапа повече проекти, съществува, въпреки че организаторите и на двете събития са ми приятели и не влагам нищо лично към тях.

  • А вярно ли е твърдението на някои фермери, че преди членството ни в ЕС, зеленчукопроизводителите са получавали повече субсидии, отколкото са европейските и националните плащания за производство сега?

  • В България преди време само в Пловдивски окръг са се отглеждани 138 различни култури. Ако някой ми посочи една област в света, с територия колкото на Пловдивски окръг, в която има дадености – плодородна почва, вода и слънце, и където виреят близо 140 култури, нека да ми я спомене. Но съм сигурен, че няма такава. Вместо да се концентрираме в тази област и да кажем – ето пипера е експортна стока във всяко направление – пресен и преработен в различни варианти. А ябълките, които заедно с бананите, се консумират целогодишно? Произвеждаме 4-5 пъти по-малко отколкото ядем. Трябва да се набележат 3-4-5 неща или т. нар. приоритетни области, и да се налеят в тях много, ама много пари. Примерно при ябълките – 1 лев субсидия на килограм. Тогава на мен не ми представлява никаква трудност да ги продавам на 40 стотинки. С тези 40 ст. аз ще избия 80% от разходите, ще ми остане достатъчно печалба и финансов ресурс, за да си направя модерен хладилник за съхранение, технологична линия за сортиране и да вървя напред. Повтарям непрекъснато, че никой не може да има плодородна почва, слънце и вода, както е у нас. Технологии може да си купи човек откъдето и когато си поиска, стига да има финансовия ресурс, но даденостите – не може да си купи. Затова от години говоря, че ние, българските производители, ще бъдем по-добре, ако се забранят субсидиите в цял свят. Просто ще ги разбием с храни. Щом имаме даденостите, в този интернет – свят не е никакъв проблем да се отворят технологични линии, необходими за производството.

  • Сигурно тъкмо заради това индиецът идва тук?

  • Той е избрал България и както научих, е наследник на богата индийска фамилия с баща супермилионер. Сега е готов да купи вече създадени овощни градини. Попитах го дали иска 3-4 годишни градини, а той казва , че иска 10-годишни. Направил си е сметката, че ако купи 10-годишна градина, ще я експлоатира още 10-15 години.

  • Лошото е, че отдалеч виждат нещата, а ние отблизо – не ги виждаме..

  • Аз определено смятах, че иска да изнася ябълки за Индия, а то било за Западна Европа.

  • Имате ли наблюдения дали много чужденци изкупуват българска земя в момента? В земеделското министерство отказват подобна информация, защото чужденците задължително трябва да учредят българска фирма за целта и така не можело да се направи статистика?

  • Аз познавам двама италианци, които купуват земи и те са истински производители, което не ме дразни по никакъв начин. Но има друга тенденция, която си върви от много години – наливат се пари в турски купувачи, които нямат икономическо състояние или специално образование. Дават им се пари и те купуват земи на поразия и то в Тракия, където е най-хубавата и плодородна земя. Там вече нещата може да имат друг привкус – освен да се прави продукция, да има и други цели.

  • Наричат Ви „Царят на ябълките“, но вярно ли е, че вече изкоренявате градините си?

  • Казах, че спирам да създавам нови градини, а не че ги изкоренявам. Най-голямата ябълкова градина в България е в с. Динк и там започнаха да изкореняват.

  • Аз ще припомня на читателите ни, че тази градина на площ от 1300 декара в близост до село Динк, е собственост на Българо-американската кредитна банка. За да успее да я продаде, банката Ви е наела да възстановите ябълковите дръвчета. За по-малко от година сте възстанови занемарената градина и дори там е получен рекорден добив от 3200 тона ябълки от декар. Но сега изкореняват дръвчета. Каква е причината според Вас?

  • Причината е, че ябълките са най-трудният овощен вид за отглеждане и ако няма добри специалисти, които да се занимават с тях, резултатите са плачевни. Иначе когато аз поех да управлявам тази градина през 2011 г. беше доста занемарена, но в нея „има хляб“ поне за още 10-15 години.

  • Какво смятате – трябва ли да продължава у нас общественият дебат за бъдещето на ОСП?

  • Тъкмо заради срещите в Пловдив и Стара Загора, имам чувството, че и журналистите се страхуват да назоват истината. Христо Цветанов, който също ми е приятел, ми каза, че трябва да говоря малко по-уважително, защото се вадят частни пари, за да се организират тези срещи. Безплатен обяд - няма. Това означава, че някои организации инвестират в такива събития в цялата страна, а както е известно – никак не е евтино да се плащат кафета, озвучаване, наем на зали и т.н. В крайна сметка трябва да потекат едни пари, с които ние да правим проекти, пък какъв ще е ефектът за земеделието – няма никакво значение.

  • Споделяте ли мнението, че от субсидиите реално печелят единствено разрастващата се администрация и банките?

  • Още преди 3-4 години имаше журналистическа разработка, в която бе казано, че в диаметър от 200-300 метра около сградата на земеделското министерство има толкова фирми, че свят да му се завие на човек. Пишете по-смело за тези неща. Търсете кои са свързаните фирми и кой зад кого стои. Няма да спра да повтарям, че от всяка човешка дейност трябва да има резултат. Аз качих във Фейсбук страницата си две снимки на череши от новата реколта и написах: „Времето, когато човек вижда резултата от труда си“. Ами от труда на министрите, на зам.-министрите, на служителите във фонд „Земеделие“, на институти за анализи и други неправителствени организации - нека отчетат какво се е случило благодарение на техния труд. Примерно – от 80% внос на месо и зеленчуци, ги докарахме на 60%. Всичко друго е бутафория. Питам министър Порожанов - къде отиват огромните суми, които се наливат в земеделието? Вторият ми въпрос е – какъв е резултатът, че са отишли някъде? Правиш нещо – мерки, подмерки, за гъски, за патки, за тикви и т.н, и какво се случва? Правят се предимно PR - акции, за да застане там министър или шеф на фонда и да каже колко много се прави за земеделието. При това всички виждаме какво е реалното положение в земеделието.

 

Публикувана в Бизнес

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага 21% съкращаване на разходите за селско стопанство в проектобюджета 2018 г., съобщи електронното издание Milknews. 

Предвижда се намаляване с 230 млрд. долара на средствата за агенциите, обслужващи селското стопанство в страната, както и за програмите за подкрепа на фермерите, заложени в Закона за селското стопанство.  Със 191 млрд. долара се очаква да се намалят и средствата за програмата, която осигурява храни по занижени цени за хора с ниски доходи.  За застраховане на реколтата са предвидени с 29 млрд. долара по-малко, за програмата за опазване на околната среда – с 6 млрд. долара,  а за останалите програми в подкрепа на фермерите – с общо 3 млрд. долара.

„Бюджетът, предложен от президента, е обида за хората, които предлагат важни услуги и изследвания и дават сигурност на американските фермерски семейства, на жителите в селските местности и на потребителите”, коментира председателят на Националния фермерски съюз на САЩ Роджър Джонсън. Той подчерта, че предложението за свиване на бюджета идва след кризисни години за селското стопанство в страната, 4-годишен спад на цените и понижаване с 50% приходите на фермерите. Според Джонсън обаче одобрението на такъв бюджет ще доведе до няколко пъти понижаване на приходите на стопаните в САЩ . 

Припомняме, че финансовата година в САЩ започва на 1 октомври. Очаква се проектобюджетът да срещне силна съпротива от страна на демократите и неодобрение сред част от републиканците.

Публикувана в Бизнес

 Почти 59,6 милиарда евро за земеделските стопани и развитието на селските райони предвижда Европейската комисия в бюджета за 2018 година, съобщи пресслужбата на ЕК в Брюксел. ЕС ще отпусне 55,4 милиарда евро за структурните и инвестиционните фондове, предназначени за регионите и държавите членки.

ЕК предложи проектобюджетът за 2018 г. да е в размер на 161 млрд. евро поети задължения, за да се стимулира създаването на повече работни места, особено за младите хора, и да се даде тласък на растежа и стратегическите инвестиции,

Опирайки се на вече осъществените през предходни години дейности, бюджетът на ЕС за следващата година ще продължи да действа ефективно за справяне с предизвикателството, което представлява миграцията, както в рамките на ЕС, така и извън него. По-доброто докладване ще засили акцента върху конкретните резултати, които ще бъдат постигнати благодарение на финансирането от ЕС.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „С този бюджет искаме да намерим точния баланс между изпълняването на ангажиментите, поети преди време по отношение на големите програми на ЕС, и преодоляването на новите предизвикателства, като същевременно бъде повишена добавената стойност от ЕС. Стремим се да гарантираме, че повече млади европейци ще могат да намерят работа и че на място ще бъдат направени допълнителни ключови инвестиции. Постигането на осезаеми резултати и внасянето на положителна промяна в ежедневието на европейските граждани продължават да са двигател за всички действия на ЕС".

Предложеният бюджет е изготвен съобразно ограниченията, определени от Европейския парламент и държавите членки в многогодишната финансова рамка, но с презумпцията, че Съветът ще приеме официално вече договореното междинно преразглеждане на тази рамка скоро след изборите в Обединеното кралство, които ще бъдат проведени на 8 юни. В противен случайнякои от допълнителните предложени разходи, като оставащите 700 милиона евро за инициативата за младежка заетост през периода 2018-2020 г., няма да бъдат гарантирани и Комисията вероятно ще трябва да използва средства от перото за селското стопанство, за да плати допълнителните суми, предвидени за сигурността и миграцията.

Европейският парламент и държавите - членки на Европейския съюз, ще обсъдят съвместно това предложение.

Стимулиране на създаването на работни места и на инвестициите

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на плана „Юнкер", е обезпечен с гаранция от бюджета на ЕС, допълнена със средства от собствения капитал на Европейската инвестиционна банка. Целта му е да подпомага създаването на работни места и да стимулира растежа чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси с цел мобилизиране на частни инвестиции. Очаква се до момента Фондът да е мобилизирал инвестиции на стойност 194 милиарда евро. Комисията предлага през 2018 г. гаранционният фонд на ЕФСИ да бъде захранен с още 2 милиарда евро.

Структурните и инвестиционните фондове продължават да са основните инвестиционни инструменти на ЕС. Те подкрепят МСП и действията, предприети предимно в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, околната среда и развитието на селските райони.

След бавен старт през първите години се очаква структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. да достигнат нормален ритъм на изпълнение през 2018 г. съгласно поетите задължения, договорени от държавите членки и Европейския парламент. С това се обяснява увеличението на общите плащания с 8,1 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

Насърчаването на устойчивото развитие ще ръководи също така действията на бюджета на ЕС извън Съюза, които се подсилват значително по отношение на съседните на ЕС държави. Поради това се очаква новият Европейски фонд за устойчиво развитие да мобилизира допълнително финансиране, особено от частния сектор.

Предлагане на по-добри възможности за младите хора

Целта на програмата „Еразъм+" е да бъдат изпълнени договорените цели на политиката на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта чрез подобряване на уменията и компетенциите на учащите, чрез насърчаване на качествените подобрения в заведенията и организациите за образование, за обучение и за младежта и чрез стимулиране на развитието на политиката. В проектобюджета за 2018 г. за тази цел са заделени 2,3 милиарда евро, което представлява увеличение с 9,5 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

До края на 2016 г. ползи от подпомаганите по линия на инициативата за младежка заетост дейности са извлекли около 1,6 милиона млади хора. Тази инициатива допринесе за намаляването на младежката безработица в повечето държави членки. Тъй като обаче безработицата продължава да е над равнищата отпреди финансовата криза, необходими са постоянни усилия и подкрепа на равнището на ЕС. За тази цел за инициативата следва да бъдат осигурени допълнителни 1,2 милиарда евро през периода 2017-2020 г., от които 233 милиона евро са включени в проектобюджета за 2018 г., а 500 милиона евро са предвидени в коригиращ бюджет за 2017 г., който също се предлага днес.

Друга възможност за младите хора е Европейският корпус за солидарност, който осигурява работа за доброволци, стаж и предложения за работа за период от 2 до 12 месеца, с което насърчава солидарността в общностите в Европа. Днес Комисията предложи бюджет и правно основание за Европейския корпус за солидарност, за да могат в него да участват 100 000 европейци до 2020 г.

Действията, свързани с Европейския корпус за солидарност през периода 2018-2020 г., ще бъдат на обща стойност 342 милиона евро, 89 милиона евро от които ще бъдат отпуснати през 2018 г.

Ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства

Тъй като миграцията и сигурността продължават да са първостепенни приоритети, Комисията планира да продължи да финансира широк набор от свързани с тези области действия в рамките на ЕС, като осигуряване на хуманитарна помощ, подсилване на управлението на външните граници, оказване на подкрепа на най-засегнатите държави членки и др. С предвидените в проектобюджета за 2018 г. 4,1 милиарда евро за миграцията и сигурността общият размер на финансирането от ЕС в тези две области възлиза на безпрецедентните 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г. Проектобюджетът за 2018 г. отразява факта, че по-голямата част от тези средства бяха отпуснати в началото на периода.

Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за справяне с първопричините за миграцията във външен план, най-вече чрез предоставяне на помощ на държавите, които не членуват в ЕС и които са изправени пред големи миграционни потоци, като Ливан и Йордания. В проектобюджета са включени и ангажиментите за този регион в размер на 560 милиона евро, поети на проведената през април 2017 г. конференция в Брюксел относно подкрепата за бъдещето на Сирия.

В областта на сигурността финансирането от ЕС ще бъде съсредоточено върху превантивните мерки за сигурност, и по-конкретно в областта на тежката и организираната престъпност, включително засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, повишаване на сигурността на външните граници на ЕС и подпомагане на държавите членки в борбата срещу тероризма и киберпрестъпленията.

Освен това през 2017 г. Комисията започна т.нар. подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната, които се финансират от ЕС. Като цяло в бюджета са предвидени 90 милиона евро за периода 2017-2019 г., с които ще бъдат финансирани съвместни научни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти.

Проектобюджетът на ЕС включва две суми за всяка програма, която подлежи на финансиране - поети задължения и плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което може да бъде определено в договорите, сключени през дадена година. Плащанията представляват реално изплащаните средства. В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 милиарда евро (увеличение с 1,4 % спрямо 2017 г.), а плащанията възлизат на 145 милиарда евро (увеличение с 8,1 % спрямо 2017 г., което се дължи на това, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. след бавен старт през първите години), уточняват още от пресофиса на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора, съобщиха организаторите от АЗПБ. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 28

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта