Понеделник, 18 Септември 2017 10:40

Износът на плодове с 27,9% по-малко

През периода януари - юни 2017 г. от страната са изнесени 15,1 хил. тона пресни плодове, което е с 27,9% по-малко спрямо същия период на предходната година, сочи анализ на земедлеското министерство.
 Спадът на общия износ на пресни плодове през първото полугодие на 2017 г. се дължи основно на намаление на експорта на дини – с 2,2 хил. тона - 42,3%, ябълки – с 2 хил. тона - 98,1% и цитрусови плодове – с 1,9 хил. тона - 21,9%, което включва и реекспорт на продукти, които не са произведени в България. Съществено намаление се наблюдава и при износа на пъпеши с 86,6% и грозде с 55,5%. Същевременно, износът на череши, черупкови плодове, ягоди, вишни, праскови и кайсии нараства с между 7% - череши и над два пъти кайсии.
За същия период на годината сме изнесли  15,4 хил. тона пресни зеленчуци, което бележи ръст от 2 процента.
 
Най-голям принос за увеличение на общия износ на пресни зеленчуци имат доматите, чиито експорт нараства над два пъти на годишна база, до 4,2 хил. тона. Увеличение се отчита и при изнесените количества чесън, пиперки, картофи, зеле, тикви и патладжани – от 19,3% при чесъна до над два пъти и половина при патладжаните. От друга страна, износът на праз, краставици, гъби, лук и моркови и репи се свива с между 20,1% и 88,4%, най-значително при гъбите. 
Публикувана в Бизнес

Износът на България за Европейския съюз и трети страни за периода януари - юли 2017 се увеличава с 13.8% спрямо същия период на предходната година до 29.772 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт /НСИ/. За същия период общият внос възлиза на 33.192 млрд. лева, което е със 17% повече на годишна база. Външнотърговското салдо за първите седем месеца от годината е отрицателно и е на стойност 3.42 млрд. лева.

Най-голямо увеличение има при вноса от трети страни - с близо 30% до 12.135 млрд. лева, докато износът е нараснал с 18.9% до 10.304 млрд. лева. Основни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Китай, Египет, Македония. В Евросъюза това са Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния и Белгия.

Едновременно с това статистиката направи сериозни корекции в данните за миналата година. Предварителните оценки сочеха ръст на експорта от 2.6% спрямо 2015 г. до 46.104 млрд. лева.

Според окончателната оценка обаче увеличението е 5% до обща стойност от 47.186 млрд. лева. Корекция има и при вноса за 2016 г., който се свива по-малко от първоначално обявеното - с 0.7% вместо с 1.1% спрямо 2015 г.

Общата стойност на внесените у нас стоки през миналата година се изчислява на 51.206 млрд. лева, показват окончателните данни на статистиката.

Така външнотърговското салдо на България намалява до малко над 4 млрд. лева за миналата година при първоначална оценка за 4.9 млрд. лева. Външнотърговският обмен на България продължава да расте през първите седем месеца на тази година с впечатляващи темпове. По-сериозно обаче е нарастването на вноса, което води до отрицателно салдо както в общия обмен, така и в търговията с ЕС, коментират експерти. 

Публикувана в Бизнес
Основните външни пазари за българското вино са Русия, Китай, Великобритания и други, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който откри гроздобера в с. Черногорово, област Пазарджик. Той подчерта, че тазгодишната реколта е с отлично качество, което е предпоставка за добри вина. Положителна тенденция е и увеличаването на относителния дял на виното с по-висока експортна цена.
„Очаква се преработеното грозде за вино през тази година да бъде над 200 000 тона. Лозаро-винарският отрасъл у нас е на много високо ниво, а към момента регистрираните винарски изби са над 260, като постепенно нарастват“, каза още той. В България има над 660 000 дка лозя, като много от тях са направени или реновирани по европейски програми. Министърът отбеляза, че интересът към производството на вино в България расте. 
Министърът Порожанов обясни, че в подкрепа на сектора се очакват около 26 млн. евро годишно до 2024 г., което ще даде възможност на производителите да направят преструктуриране на винените лозя.
Публикувана в Растениевъдство

В началото на сезон 2017/18, към 11 август, България е изнесла около 840 хил. тона пшеница. При това 86% от този обем е отишъл в страни от Евросъюза.

Такава активност в експортните товари на пшеница са рекордни за страната, както и за този период на сезона. Към 15 август на миналия сезон, експортът на пшеница от България е бил 450 хил. тона.
През сезон 2016/17 България е доставила на външния пазар рекорден обем пшеница от 4 170 000 тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Българските производители на растителни продукти вече могат да изнасят продукцията си за Виетнам. Това стана, след като Министерството на земеделието, храните и горите на Република България и Българската агенция по безопасност на храните утвърдиха образец на фитосанитарен сертификат с Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам. Документът дава възможност на български фирми да изнасят стоки от растителен произход (зърно, фуражи, брашна, технически култури, цветя, семена и др.) на виетнамския пазар. За реализиране на износа не са необходими други сертифициращи документи, освен договореният сертификат.

Припомняме, че на 7 април 2014 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието и храните на Република България и Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам в областта на земеделието, животновъдството и рибарството. През месец ноември 2015 г. беше проведена Двадесет и третата сесия на Междуправителствената българо-виетнамска Смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Българската делегацията бе водена от заместник-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров в качеството му на съпредседател на Смесената комисия. 

Постигнатата договореност ще способства за увеличаване на търговския обмен между двете страни. Основен износен продукт за Виетнам е българската фуражна пшеница. МЗХГ продължава да активно да работи и за регистрацията на България като страна вносител на стоки от животински произход, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа
Продължава активният експорт на пшеница от страната. Към 18 август от началото на реколтна 2017 година, страната са изнесени над 1 млн.тона, което е двойно повече в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данни на Министерството на земеделието, храните и гоите (МЗХГ).
Средната изкупна цена на хлебната пшеница през изминалата седмица запази нивото си от 272 лв./тон. За сравнение средната изкупна цена за месец август 2016 г. е била 254 лв./тон, съобщават още от МЗХГ.
Според анализа на агроведомството лекото повишение се наблюдаваше в средната цена на фуражната пшеница, която се покачи на ниво от 256 при 255 лв./тон. през предходната седмица. Цената на хлебната и фуражна пшеница доставена на пристанище бе съответно 288 лв./тон и 280 лв./тон, сочат данните на агроведомството.
 
Публикувана в Бизнес

През настоящия селскостопански сезон, приключващ на 31 август, Румъния е увеличила забележимо износа на слънчоглед благодарение на силната миналогодишна реколта, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Между септемвр 2016 г. и май тази година страната е доставила на външните пазари 1,322 млн. тона слънчоглед, надхвърляйки износа за целите сезони 2014-2015 г. и 2015-2016 г. от съответно 1,179 млн. тона и 1,080 млн. тона.

Голяма част от износа по традиция е насочена към вътрешния пазар на Европейския съюз, като за посочения период общността е поела общо 86% от доставките. И трите най-големи дългогодишни вносители на румънски слънчоглед – Холандия, Франция и Португалия – са увеличили покупките през настоящия сезон.

Трябва да се отбележи и нарастващият интерес на Пакистан към румънския слънчоглед, който вече е внесъл 102 хил. тона при само 20 хил. тона за периода септември 2015 г. – май 2016 г. За сметка на това през посочения период Турция е свила вноса от Румъния до 34,7 хил. тона от 101,6 хил. тона.

Публикувана в Бизнес
На водещите световни пазари все по-голяма популярност придобиват монофлорните видове мед - акация, детелина, липа и т.н. Тяхното потребление според статистиката непрекъснато се увеличава с 5-15 на сто ежегодно и този тренд ще остане неизменен.
Най-голямо значение в страните от ЕС има въпроса за безопасността на хранителните продукти (особено липсата на антибиотици в меда). Европейският пазар е много конкурентен, тъй като вече е окупиран от китайски и американски търговци.
В САЩ на фона на растежа на потребителското търсене на мед, собственото производство покрива едва 30 на сто от пазара. През миналата година всеки американец е консумирал средно 1,61 фунта мед срещу 1,51 фунта през 2015 г. и 1,2 фунта през 2010 година. Американците предпочитат комбинации от нови вкусове. Това обослуви излизането на пазара на различни видове мед с добавки, например с люти чушки или черен пипер, които се ползват с голяма популярност.
Според експертите, има смисъл да се обърне внимание на пазарите от Близкия Изток, които са зависими от вноса на земеделски продукти - Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства и др. За работа на тези пазари, обаче, трябва да се имат предвид редица особености, например допълнителни сертификати за продукти като халал.
Интересен пазар за меда е и Япония, която е третият световен вносител на меда след САЩ и Германия и ежегодно увеличава обемите на закупуване.
Публикувана в Пчела и кошер

Обявените днес данни от Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни и ЕС от началото на годината до април показват, че износът и вносът нарастват, но с различно темпо, като традиционно вносът изпреварва експорта. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно.

През периода януари-април 2017 г. България е изнесла стоки общо на стойност 16 072.4 млн. лв. и на годишна база (спрямо април 2016 г.) експортът се е увеличил 13.0%. Само за април 2017 г. общият износ възлиза на 3 913.6 млрд. лв. и нараства със 7.6% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари - април 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 18 627.4 млн. лв. (по цени CIF), което представлява ръст с 19.9% спрямо същия период на 2016 година. Само за четвъртия месец на годината общият внос се увеличава с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 690.7 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - април 2017 г. и е на стойност 2 555.0 млн. лева. Само за април 2017 г. общото външнотърговско салдо отново е отрицателно и е на стойност 777.1 млн. лева.

Извън ЕС основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 51.9% от износа за трети страни, който общо за пърсеца на настоящата година възлиза на 5 653.2 млн. лева и на годишна база се увеличава с 22.1%. Също на годишна база през април общо от България са изнесени стоки за 1 409.6 млрд. лева и в сравнение с април 2016 г. статистиката отчита ръст с 28.3 процента.

Според обявените от НСИ данни за търговията на България със страните от ЕС за първото тримесечие, също обявени днес, българският износ за ЕС се увеличава с 12.2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7 915.2 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.4% и е на стойност 8 773.0 млн. лева. Външнотърговското салдо обаче е отрицателно за периода януари - март 2017 г. и е на стойност 857.8 млн. лева.

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС.

Според данните на НСИ, само през март 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 960.6 млн. лв., а вносът нараства с 10.1% и е на стойност 3 309.6 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

България е на 21-во място в света по производство на вино и на 23-то по площ на лозята. Данните бяха представени по време на 40-ия Световен конгрес по лозарство и винарство, който се провежда в София, съобщава в. Труд.

„Консумацията на вино в световен мащаб се увеличава в последните 10 години", посочи Жан-Мари Оран, Генерален директор на Международната организация по лозата и виното (OIV). По думите му потреблението на напитката в глобален мащаб е 241 млн. хектолитра, като делът на България е 1 млн. хектолитра годишно.

„Площта на засадените лозя у нас е 67 хиляди хектара, като малко над 16 хиляди са нови насаждения. В страната са регистрирани 263 изби, които произвеждат 160 хил. тона винено грозде годишно или 1,3 млн. хектолитра", оповести Радослав Радев председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК).

„Потреблението на вино у нас расте, за сметка на ракията", коментира той. По думите му производството на домашно вино в страната възлиза на 150 хил. тона годишно. Относно предпочитанията на българите той коментира, че пием почти равни количества червено и бяло вино, а розето заема 5% дял от всички продажби на напитката в страната. „Бутилка българско вино може да купите за 3,50 евро, а вносна - за около 7 евро", заяви председателят на камарата.

За миналата година България е изнесла 600 хиляди хектолитра вино, като основните ни пазари са Полша, Русия, Великобритания и Китай. В същото време вносът е едва 50 хил. хектолитра.

„55 района за производство на вина в страната са със защитено географско указание", коментира Радев. Той представи кои са характерните местни сортове за страната ни като за Дунавския регион са Димят, Мискет и Гъмза, а за Тракийската низина - Мускат, Мавруд, Рубин, Памид и Мелник.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта