Понеделник, 16 Октомври 2017 10:02

Изкупните цени на млякото в ЕС с нов ръст

Положението на европейските фермери от млечния бранш се подобрява, след като средната изкупна цена на млякото в Европейския съюз през август нарасна с 2,39% спрямо юли и с 32,7% спрямо същия месец на 2016 г., достигайки 36,03 евроцента за килограм, сочат данни на независимата браншова организация Европейски млекопроизводители, цитирани от електронното издание DairyNews. Посочената цена е без ДДС при 4,2% съдържание на мазнини и 3,4% белтъчини.
Най-висока изкупна цена на млякото в ЕС продължава да поддържа италианската компания Granorolo, като през август тя я е повишила с нови 5% до 40,71 евроцента за килограм.
Втората в тази своеобразна класация, германската DMK, е увеличи изкупната цена с 5,52% до 37,86 евроцента на килограм. Най-евтино изкупува млякото британската компания Dairy Crest – 29,3 евроцента на килограм, като през август нейната цена се е понижила с още 2,75%.

Публикувана в Животновъдство

Кевин и Жонатан Астру от френското селце Сералонг в Западни Пиренеи тръгнаха от нулата, създадоха стопанство с млечни крави там, където никой дотогава не се осмели, и получиха национална награда

Мила Иванова

Двамата братя Астру – Кевин, на 28 години, и Жонатан – на 29, не се изживяват като герои или авантюристи, но успяха да създадат стопанство с млечни крави там, където никой преди тях не бе дръзнал да го стори. Фермата им „Мули Бенк” (MoulyBenc) се намира в селцето Сералонг, в Южна Франция, на 25 км от испанската граница, в сърцето на Източните Пиренеи, в декор от обрасли с гори планински върхове и хълмове. За да стигнеш до фермата, се изкачваш по тесен 3-килиметров път, обграден от дъбове, акации и кестени. Именно там, над речна долина, на края на света, където се чува само далечният бумтеж на дърворезачки, братята Астру решиха да създадат стопанството си през 2012 година.

За първи път в този планински район, където дотогава са се отглеждали само кози, защото единствено тези скокливи същества могат да се катерят нависоко, бяха докарани крави и бе създадена мандра за сирене, която работи успешно. За своя труд и предприемчивост, за риска да облагородят пущинака с производство, двамата братя Кевин и Жонатан Астру бяха отличени тази година с Националната награда за динамично селско стопанство в конкуренция със 110 техни колеги. Призът се присъжда ежегодно от Народната банка за постижения на фермери в различни категории от цялата страна. Цялото село Сералонг с 262 жители отпразнува високото признание на братята Астру, едни от шестимата лауреати на годината.

2Жонатан и Кевин в цеха за сирене

Братята тръгват практически от нулата

Жонатан и по-малкият му брат Кевин създават стопанството над родното им селце Сералонг през 2012 година, като увличат в авантюрата си и своите родители. „Ние обичаме тази част на планината, тук идвахме, когато бяхме деца” – разказва Кевин, който първи се ентусиазира за фермерството и получава професионално свидетелство за управител на селско стопанство. Брат му Жонатан се заитересува на свой ред. Така през 2009 г. те откриват една стара, изолирана и изоставена къща, надвиснала над речна долина. За да я купят, родителите продават своята къща в селото. „Баща ми Жан-Клод е мечтал да стане овчар, когато е бил млад. Така че той не се поколеба да изостави занаята си бояджия на сгради и смята да се захване тук с лесничейство” – обяснява Жонатан.

Юридически проблеми забавят продажбата на къщата и договорът за продажба се проточва до края на 2011-а. „През тези две години ние имахме възможност да изработим с подробности нашия проект и да получим специализация по преработка на мляко. Знаехме какво искаме да постигнем” – разказва уверено Кевин.

Така с помощта на родителите си двамата млади и здрави братя изграждат стопанството със собствените си ръце – от А до Я, както уточняват те. Най-напред надграждат къщата, разчистват храстите и гористите пътеки, ограждат пасбището, а после построяват обора и залата за производство на сирене, като я обзавеждат, без да броят часовете на усилен, тежък труд. За да осигурят вода на животните, те прокопават кладенец. Инвестират общо 200 000 евро, от които 80 000 са субсидии и заеми, които се отпускат по програма на младия животновъд – уточняват братята.

1 а

Крави в царството на козите

През април 2012 г. братята организират стопанството си, тип GAEC(Аграрно сдружение за колективна експлоатация – специфична френска колективна форма от семеен тип – б. ред.) И още същия месец започват да доят първите 6 крави, да преработватмлякото и да го продават на пазара. Стадото се увеличава, като в същото време Кевин и Жонатан разширяват с нови ливади стопанството си. Производството на мляко достига 50 000 литра през 2015 г. и 60 000 през 2016-а. Сега отлеждат 13 крави от породата Кафява алпийска, известна катоБрюн, и Монбелиард в район, който от векове се смята за царство на козите.

Затворен цикъл на производство

Кевин и Жонатан още в самото начало на авантюрата си, бяха решили, че ще създадат стопанство от затворен тип. „Тук произвеждаха сирена само от кози и овце – разказва Жонатан. – Така че когато предложихме нашите висококачествени и екологични чисти краве сирена, ние веднага ги пласирахме.” Днес 95 на сто от продукцията им на сирена се продава на локални пазара, които се посещават през цялата година. Останалите 5 на сто се предлагат на бакалници и ресторанти.

Младите животновъди разнообразиха гамата си от сирена, за да отговорят на нарасналото им търсене. Заедно с 6-те вида меки сирена с различен срок на зреене, те предлагат и йогурти. „Още когато строяхме сградата за животните, ние предвидихме и зала за преработка на млякото – уточнява Кевин. – Оборудвахме я с два пастьоризатора и сушилня.” Освен това като помощничка в производството те наемат и майка им Мари, на половин работен ден. Сега в Сиренарницата MoulyBenc се произвеждат от 800 до 1000 йогурта седмично за всеки вкус.

 

За да вържат бюджета си, братята си правят точни сметка за разходите, които са много високи в тази планинска област. Не само защото в тази част на Източни Пиренеи водата е недостатъчна, Ливадите са в близост до

гората, която гъмжи от дивеч

„Глиганите разравят почвата и унищожават тревата, както и сръндаците. Тази година трябваше да обявим щетите”, обяснява Кевин, като допълва, че срещите с глиганите по пътеките са и опасни. – Освен това дивите свине рушат оградите, а кравите се възползват от това, за да бягат. Около 80-те декара ливади, които току-що купихме, ние инсталирахме огради с големи остриета и електрически жици HighTensile. Струваха ни скъпо, но се надяваме да устоят.” Цените на сирената им са по-ниски от тези на козите и овчите, но са достъпни, а и дават възможност за добър маркетинг. „През 2013 и 2014 г. ние реинвестирахме всичко в стопанството и живеехме благодарение на двете дотации за млади животновъди по 24 000 евро. От 2015 година насам ние успяваме да си заделяме по 1500 евро за всеки отнас на месец” – уточнява Кевин Астру.

Братята искат да облекчат интензивната си работа.Те изчисляват, че си трудят по 80 часа седмично, 52 седмици годишно. Ето защо те пристъпиха към едно издояване на кравите на ден, за да си освободят вечерта за приготвяне на сеното. Вярно е, че така производството на мляко се е намалило, но пък с увеличаване на ливадите братята могат да отглеждат няколко крави повече, за да компенсират. „Искаме да намерим най-добрия баланс, за да отделяме време и на семейния ни живот” – казват те. По-малкият брат Кевин вече е семеен и има малко синче, а на баткото Жонатан тепърва предстои да се задоми.

БОКС

СТОПАНСТВОТО В ЦИФРИ

. Височина: 600 м

. Площ: 1000 декара

. Разбивка:

200 дка ливади за сено

100 дка пасбища

200 дка пътеки сред храсталаци, оградени в парк от 20 дка

500 дка гора

. Стадото

13 крави Брюн и Монбелиард

6 юници

. Производство на мляко:

50 000 – 60 000 л годишно

Работна ръка:

Двамата братя и майка им на половин работен ден

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 02 Октомври 2017 11:48

Змийското мляко – чистачът на тялото

Змийското мляко е много популярно растение. Расте навсякъде – близо до огради, оврази, бреговете на реки, където почвата е влажна. За съжаление тази билка влиза в списъка с пренебрегваните от българите растения.

От стари времена използвали билката за очистване на организма, затова на руски език името й е “чистотел”. Но змийското мляко е отровно, особено ако се използва неправилно и в големи дози.

Рецептите от народната медицина трябва да се прилагат точно; дозите да не се приемат продължително време. Максималната дневна доза за възрастен е една чаена лъжичка на една чаша гореща вода.

Има няколко легенди за произхода на змийското мляко. Според една от тях в Древна Гърция го  наричали “дар от небето” – “хелидониум”. Древните гърци смятали, че самите богове са изпратили змийското мляко на хората, за да лекуват различни болести. Според друго старинно поверие растението се наричало “лястовича трева” – на гръцки “chelidon”, тъй като хората забелязали, че билката цъфти с долитането на лястовиците и прецъфтява, когато отлитат.

За лечебните свойства на змийското мляко се споменава около 372 г. пр. н.е. Ученият Теофраст от Древна Гърция го използвал при различни болести: тумори на черния дроб, жлъчнокаменна болест и запек. Неговите сведения били използвани по-късно от други автори през Средновековието. В по-нови времена  змийското мляко използвали  при астматични пристъпи; благотворното му действие  при това заболяване се определя от успокояващото противоспазмолитичното му свойство.

В днешната медицина змийското мляко се използва като слабително и пикочогонно средство, като инсектицид, който защитава градинските растения от вредители.

Родината на растението са Европа, централната и северната част на Азия. В Северна Америка растението е пренесено. В Русия змийското мляко е разпространено повсеместно, с изключение на крайния север. Много хора го смятат  за бурен.

Съвременни изследвания потвърждават, че тази отровна трева не само пречиства организма , но според билкари се бори с раковите клетки. Змийското мляко задържа растежа на туморите, а в следоперационния период помага в борбата с метастазите. Добре  е да се употребява и против новообразувания.

Използването на змийското мляко в онкологията се обяснява със свойството му да пречиства организма, тъй като съдържа противотуморни, противогъбични и бактерицидни вещества. С него могат успешно да се излекуват полипи в дебелото черво и то е едно от най-силните народни средства в борбата с тази болест. За целта се правят лечебни клизми със специално приготвена настойка.

Змийското мляко се използва при различни кожни болести; може да се  приема вътрешно и външно. С него лекуват труднозаздравяващи рани и мазоли.

Змийското мляко има пикочо- и жлъчегонно, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Назначава се при хепатит, холецистит, панкреатит, язва и полипоза на стомаха, язвен колит. То  влияе благотворно на нервната система.

Змийското мляко се препоръчва като средство, което убива раковите клетки.

Най-ценното в змийското мляко е жълтооранжевият му сок, който се съдържа повече в корена, по-малко – в стъблата и листата. Този сок лекува безболезнено брадавици, мазоли, пъпки, тумори на гърдата, екземи, гъбички, херпес и други външни болести. Необходимо е по-често намазване на поразените участъци със сока. Той бързо прониква в болното място,  възстановява здравето на тъканите и веднага прекратява болката. Това средство е подходящо и за деца.

Рецепти:

СРЕЩУ РАКОВИ КЛЕТКИ

Много специалисти смятат, че змийското мляко може да спре развитието на раковите клетки и дори да ги разруши, а след това да изведе остатъците им от организма.

Използва се следната настойка: в термос се насипва една супена лъжица от билката; залива се с гореща вода и престоява около 1,5 часа, прецежда се и се пие три пъти на ден, по 1-2 супени лъжици, половин час преди ядене. Тази настойка се използва при рак на кожата.

ПОПУЛЯРНА МЕТОДИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЗАБОЛЯВАНИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ

Приготвяне се следната настойка: малко пресни листа и цветове от билката се заливат със спирт, така че да покрива суровината; престоява седем дни, прецежда се. Нужното количество капки се разтваря в 50 мл вода.

Започва се с 20 капки настойка веднъж на ден, ежедневно се добавя по една капка на един прием. Стига се до 50 капки, след което всеки ден количеството се намалява с по една капка, докато се стигне до 20. Така курсът приключва. При необходимост може да се повтори след 15 дни.

ПРОТИВ ВЪЗПАЛЕНИЕ НА МАТКАТА И ЯЙЧНИЦИТЕ

Съставки: равно количество бял имел, змийско мляко и цветове вратига. Билките се объркват добре; една супена лъжица от тях се залива с 500 мл гореща вода; сместа престоява десет минути; сваля се от огъня и престоява още десет часа. Пие се по една четвърт чаша, два или три пъти на ден.

ПРИ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ

Приготвя се настойка, която потиска разпространението на рака в целия организъм. Смесват се в равно  количество змийско мляко, коприва и невен; билките предварително се счукват. Една супена лъжица от сместа се залива с 250 мл гореща вода и престоява в термос. Пие се по 125 грама на гладен стомах, сутрин и вечер.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЕКЗЕМИ, ГЪБИЧКИ, ЛИШЕИ, ПОДАГРА, РЕВМАТИЗЪМ

За успешното лечение на тези болести се използват едновременно два метода; пие се запарка от билката и обилно се намазват болните места. Щом намажете мястото, веднага ще почувствате сърбеж, но се постарайте  да не го разчесвате; постепенно сърбежът ще намалее; мястото след това се намазва още 2-3 пъти със запарката, с почивки от 3-5 минути.

Подагрените,  ревматичните места и екземите се намазват обилно със сок от змийско мляко външно; билката влияе безболезнено върху отложенията на соли в ставите и ги лекува.

По такъв начин се лекува и мастит; възпалената зона се намазва обилно със сок.

ПРИ ПСОРИАЗИС И СЕБОРЕЯ

Настойка от змийското мляко – 10 г на 200 мл вода, се втрива в корените на косата.

От корените се приготвя отвара, която се излива във вана, която помага при псориазис, екземи, невродермит, гнойни възпаления. За целта 100 г корени се счукват и заливат със студена вода, престояват два часа; след това се варят на слаб огън 30 минути; отварата се прецежда и излива във ваната. Курсът продължава 12 дни.

КВАС ОТ ЗМИЙСКО МЛЯКО

Квасът от змийското мляко е полезен при холецистит; той възстановява епителиалните повърхности на стомаха и червата изцяло, очиства всички кухини в тялото и вътрешните органи – носоглътка, ушни и белодробни пространства; задържа растежа на туморите; квасът е полезен и при хипертония и болести на кожата.

Квасът от змийско мляко е незаменим при панкреатит, колит, гастрити, бронхити, болести на сърцето, помага и при късогледство.

Не всеки може да го приготви правилно и често квасът се получава горчив; затова трябва да се натрупа известен опит. Той трябва да ухае приятно с аромат на пресни ябълки. Вкусът му да бъде приятен, с лека горчивина.

В трилитров буркан се наливат 2-2,5 литра вода, желателно е да е преварена; добавят се една чаша захар и се бърка до  пълното  разтваряне на захарта. Добавя се една чаена лъжичка сметана. След това на дъното на буркана се пуска  марлено чувалче със сухото змийско мляко – половин чаша.  За да се задържи чувалчето, е необходима някаква тежест. Гърлото на буркана се завързва с трислойна марля. На всеки 1-2 дни напитката се разбърква и се премахва плесента на повърхността й. Ако се е образувала утайка, квасът се прелива в друг буркан, а утайката се изхвърля; долива се нужното количество вода.

Качественият квас се пени леко и това се случва към края на втората седмица, на 12-14-ия ден. След две седмици квасът е готов. Отлейте от него един литър за употреба и долейте един литър вода в буркана и добавете една трета чаша захар. Отнетото количество квас се съхранява на долната полица в хладилник. В момента, когато квасът, който пиете, свърши, ще имате нова порция квас. Това можете да го правите 3-4 пъти, след което билката се сменя.

Квасът се пие на малки дози – по една супена лъжица три пъти на ден, 30-40 минути преди ядене. Ако нямате неприятни усещания, постепенно еднократната доза се увеличава до половин чаша.

Желателно е квасът да се употребява с кюспе от зеле.

Публикувана в Моята вила

„Министерство на земеделието, храните и горите подкрепя развитието на млечния сектор, с цел утвърждаване на качествени продукти за потребителите. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който откри Втория национален събор „Млечният път на България през вековете“ в град Луковит. Той допълни, че родните сирене, мляко и кашкавал се отличават с високи вкусови качества. „Уверявам, че в бъдеще политиката към земеделието и млечния сектор ще бъде позитивна и ще има полагащото се подпомагане, така че да се чувствате сигурни и стабилни“, каза още министърът.

Той поздрави организаторите и пожела успех на изложителите.

Публикувана в Бизнес

Дефицитът на мляко в целия ЕС доведе до удвояване на цената на маслото и непрекъснато пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти. У нас около 80% от кравето масло е вносно и сега цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, срещу 6 лв. преди година, обясни председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров, цитиран от в. Монитор. По думите му България внася около половината от мляко (сурово, сухо или концентрат) за производство на млечни продукти от другите страни от Общността и недостигът на суровината, а оттам и повишаването на цената няма как да не се отрази и у нас.  „До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС. След това ЕК предприе мерки за намаляване на производството на суровото мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай започна да прави по-голям внос на млечни продукти от Европа, а са се увеличили и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна недостиг на суровината. В момента датска компания, която е най-голям производител на млечни продукти в ЕС прогнозира остър недостиг на сурово мляко“, обясни той. По думите му именно дефицитът на мляко у нас е и една от причините да се увеличава използването на неживотински суровини (основно палмово масло) за производство на млечни продукти, без това да се обявява, като целта е да се задържи цената. Според Зоров родното производство на мляко намалява, защото литър мляко у нас струва по-малко от същото количество вода. „Затова и никой не иска да се занимава със животновъдство“, добави браншовикът.  Той предложи да се спре със субсидиите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми. Другото му предложение е за намаляване на ДДС за храните, което ще увеличи потреблението и ще се отрази положително на производителите.

Публикувана в Бизнес

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се

компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото с. Ребро

Лили Мирчева

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в с. Ребро, на 3 км от главния път път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници...

Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70% подпомагане, а после ги свалиха на 60%, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хил. лв., а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хил лв. на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане... Досега набутахме 30 хил. лв., а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и... фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в с. Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 л мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 ст. на литър с ДДС.

„Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета.

Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач.

„Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна - от Велинград, от Ракитово, от Вършец... дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдстното е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лв. и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лв., си отиват за по 300 лв. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лв., а прекупвачите дават само 300 лв. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 м), като надморската му височина е 888 м. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име "Бебро", "Рабро" в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти - заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха - в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Публикувана в Животновъдство

В горещите летни дни високопродуктивните крави пият до 150 л в денонощие

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 1520 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

* млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода, затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

 Окончателните резултати от проведено от Министерството на земеделието, храните и горите чрез отдел „Агростатистика“ статистическо изследване на дейността на млекопреработвателните предприятия показват, че през 2016 година са постъпили 544 милиона литра мляко за преработка. Преработеното краве мляко е 93.6%, овчето – 4.0%, козето – 1.9% и биволското – 0.5%. Увеличение спрямо 2015 година се отчита при количествата преработено краве мляко с 3.1%, при козето – с 28.9%, при овчето – с 15.3%. Само при биволското има намаление с 2.6%.

Най-голямо е количеството преработено мляко в Южния централен район – общо 177  млн. литра мляко, като се наблюдава ръст за района от 4.5 % спрямо предходната година. Следва Северният централен район, съответно със 142 млн. литра мляко общо и увеличение от 25.7% спрямо 2015 година. Количеството на преработеното краве мляко в Южния централен район е 165 млн. литра и в Северния централен район - 138 млн. литра.

През 2016 година са произведени 134 410 тона заквасени млека, 65.3 милиона литра течни пакетирани млека, 53 034 тона бели саламурени сирена и 20 960 тона кашкавал. Заквасените млека са с 4.7 % повече спрямо 2015 година. Бялото саламурено сирене – с 3.8% повече, а кашкавалът е с 4.4% повече. Най-съществено е увеличението при овчето сирене (+29.1) и при кашкавалът от овче мляко (+59.5%). Течните пакетирани млека са с 12.3% по-малко спрямо 2015 година.

През 2016 година по данни, предоставени от млекопреработвателните предприятия, освен посочените по-горе количества сурови млека, в производството на млечни продукти са вложени допълнително 38.5 милиона литра сурово мляко, постъпило от държави членки на ЕС и трети страни, 475 тона концентрирано мляко, 3 860 тона мляко и сметана на прах, 5 613 тона млечен концентрат и 1 138 тона други междинни продукти (сметана, суроватка, закваски).

Публикувана в Животновъдство

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 20

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта