Повредите от ниски стойности на температурата са познато явление за условията на нашата страна.

Те могат да предизвикат както локални поражения по растителните тъкани, така и пълно измръзване на дърветата.

Признаците в градината могат да се проявят по различни начини.

Те могат да са под формата на измръзване на кореновата шийка и основната част на стъблото. Листата на измръзналите дървета напролет могат да бъдат дребни, хлоротични и деформирани и да ви заблудят, че дръвчетата боледуват от други болести.

От периферията на листата могат да тръгнат пригори, които постепенно предизвикват пълно изсъхване на листата.

Обезлистените корони на измръзналите дървета се различават отдалеч между здравите - това става по-късно напролет. При отделяне на кората в областта на кореновата шийка може да се види, че слоят под кората (камбият) е потъмнял силно.

По ствола и дебелите скелетни клони на дърветата повредите от ниски температури се проявяват под формата на надлъжна ивица. Тя постепенно се вдлъбва и загубва нормалния си цвят. Тези повреди се получават най-често при слънчеви дни през януари и февруари, когато независимо от ниската въздушна температура стъблото от южната и югозападна страна се загрява силно - затова е необходимо варосването на дръвчетата.

Нагряването на ствола е съпроводено със загуба на студойчивост, поради това при следващи студове отделни негови участъци могат допълнително да измръзнат - кората хлътва и потъмнява. Получават се т.нар. мразобойни раковини от по-тъмна и хлътнала кора. В последствие тази повредена кора подпухва и се отделя лесно.

При нашите условия сравнително често се наблюдава измръзване на пъпките- листни и цветни. Те почерняват и не се развиват напролет, а цветните пъпки са по-силно чувствителни от листните.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Причинените повреди от измръзването зависят от бързината, с която се понижават температурите - при рязко застудяване те са значително по-големи.

През периода на покой повредите са предимно върху плодните пъпки, особено при прасковата, кайсията и бадема.

При покой по-слаби са пораженията при ябълката, сливата, крушата.

Месторазположението на овощното насаждение също влияе върху силата на поражение от студовете. Високите открити и ветровити места, както и затворените котловини създават условия за по-големи измръзвания. С цел намаляване на повредите от ниските температури в насажденията трябва да се използват студоустойчиви сортове и правилно да се подбира площта за създаването на овощната градина.

Някои агротехнически мероприятия влияят върху студоустойчивостта на овощните видове - така например, чрез редовно извършвани и правилни резитби се осигурява наличието на здрава и силна плодна дървесина.

Претоварените с плод дървета са изтощени и по-слабо запасени с хранителни вещества, което ги прави по-чувствителни на ниските температури.

Пораженията от болести и неприятели могат да намалят студоустойчивостта на овощните растения, затова е необходимо редовното провеждане на растителнозащитни мероприятия. Азотното торене наесен не трябва да е с високи норми, за да не се удължава вегетативния растеж до късно през есента и дърветата да не успеят да се закалят и запасят с хранителни вещества.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често пъти след студена зима едни ябълкови дървета измръзват и загиват, други се повреждат частично, а трети цъфтят и плододават. Затова има прост отговор, едни сортове от вида са студоустойчиви, а други не.

Всяка зима поне по два-три пъти има силни студове. За студоустойчивите сортове тези студове не са опасни. Те преживяват без проблем ниските температури, а при други сортове загиват цели градини, дори и при мека зима.

Студоустойчивостта – това е не само способност на сорта безболезнено да преживее дългите захлаждания, а съвкупност от няколко признака всеки от които не е достатъчен самостоятелно за това, сорта твърдо да се нарече студоустойчив.

Признаците са следните:

  • устойчивост на сорта към силни студове в началото на зимата;
  • устойчивост към екстремни дълги студове в средата на зимата;
  • устойчивост към резки промени на студ и затопляне;
  • устойчивост към постепенни мразове след затоплян.

Сортът може да е устойчив както по всички признаци, така и само по някои от тях. Това е причината, поради която някои дървета не измръзват при -40°С, но могат напълно да измръзнат при -25°С след затопляне. Ако са спазени четирите признака за студоустойчивост, то в даден район въобще няма да има измръзване.

А може ли да се помогне да презимува нестудоустойчив сорт ябълка? Някои любители-градинари се опитват с различни методи да спасят от студа топлолюбивите сортове ябълки, но това е илюзия. Никакви укрития не могат да спасят от измръзване сорт, който няма устойчивост към студа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хранителните елементи се набавят с различни видове торове

Агр. Петър Кръстев

За съжаление, не всеки има възможност да притежава големи парцели земя за създаване на градина. Затова често притежаваното неголямо парче земя е засадено толкова гъсто с различни овошки и зеленчуци, че в края на сезона почвата е много бедна и изтощена. Без намесата на стопанина за следващата година става невероятно сложно да се отгледа каквото и да е растение. Все пак има решение на проблема, което всички, които отглеждат растения, познават – торене на почвата. Затова ще ви запознаем с разнообразните торове, които помагат за поддържане и подобряване плодородието на почвата. Чрез тях земята не се изтощава, а растенията и дърветата продължават да дават отличен добив.

Torene

Видове торове

Всички торове, които се използват в градината, глобално могат да се разделят на два вида: органични и минерални.

Органични торове

По самото название можем да разберем, че органичните торове са получени по естествен път, било то от гниене на растения или от отпадни продукти от животните. Но във всички случаи това са екологично чисти продукти, които нямат никакво отношение към химикалите и са абсолютно безопасни. Много от органичните продукти се внасят есента, тъй като до пролетта те „съзряват“ и са в състояние да осигуряват храна за растенията.

Тези торове имат и редица недостатъци:

  • Подготовката на много от тях е доста трудоемък процес;

  • практически всички органични торове имат много неприятна миризма;

  • за торенето на голяма градина се изисква голямо количество органика, докато при използването на минерални торове количеството се измерва дори в грамове.

Въпреки това главното достойнство на органиката е в нейната натуралност и отсъствието на невинаги достатъчно проучената химия, която все по-често е причина за странични вредни действия.

Torene2

Компост

Компостът, както и оборският тор, трябва да се подготви отрано, за да е готов за края на активния сезон. За целта на подходящо място в градината, желателно е да е сенчесто, се прави квадратно или правоъгълно заграждение от налични дъски с произволна височина. Всички корени, листа и ненужни растения се складират там и отгоре се покриват със слама. Компостът е готов за една година. Отличителна черта на компоста е, че той не подобрява значително плодородието на почвата, но подобрява нейното качество и структура.

Оборски тор

С този тор трябва много да внимаваме, защото, ако е пресен, много растения могат да загинат от него. Затова оборският тор се внася след прибиране на реколтата, прекопава се и през зимата той прегаря, а напролет там без притеснение могат да се садят всякакви растения. Преди всичко оборският тор се нуждае от време (не по-малко от година, най-добре две), за да ферментира и угние, за да се нарече прегорял. В такова състояние всеки органичен тор е напълно готов и безвреден за използване.

 

Torene3

Птичи тор

Сложно е да се намери по-богат на полезни вещества органичен тор. Птичият тор може да се използва в различна консистенция, размит във вода става за поливане както за зеленчукови, така и за овощни и ягодоплодни растения. Може също да се слага и в сух вид в дупките, които се копаят за засаждане на различни растения. Птичият тор притежава способността да действа много бързо, поради което резултатите са видни веднага.

Торф

Практически е невъзможно сами да приготвим торф, затова го купуваме в готов вид. Това удоволствие, разбира се, не е съвсем евтино, затова се ползва и с най-малка популярност сред другите подобрители на почвата. А на тези, които решат все пак да подобрят структурата на градината с торф, припомняме, че това трябва да се направи есента, след което е необходимо да се направи дълбока обработка на почвата.

Дървесна пепел

Дървесната пепел е достъпна там, където домът се отоплява с дърва. При всяко почистване на печката или камината пепелта се събира и съхранява в затворени съдове. Разхвърля се наесен, преди основната обработка на почвата. Недостатъкът на този органичен продукт е, че той действа добре в съвкупност с други подхранващи материали, например оборски тор.  

Минерални торове

Тези торове са резултат от работата на човека. Това са неорганични съединения, които съдържат хранителни вещества във вид на минерални соли. Разбира се, органиката не може да се сравнява с тях по удобство. Тези торове са лесни за използване, при покупката им може да се разбере точната доза, а най-важното е, че приготвянето на такъв субстрат съвсем не е сложно.

Повечето хора са против използването на тези торове в собствените си градини, но трябва да признаем, че за промишлени цели те са незаменими.

Азотни торове

По-често тези торове се продават във вид на селитри, които се използват в различни дози за първо пролетно подхранване. Тогава азотът дава на растенията силен и бърз растеж. С този вид торове трябва да бъдем много внимателни, защото най-неприятното, което може да се случи, е неправилната дозировка, от която растенията могат да загинат.

Калиеви торове

В периода на бутонизация и цъфтеж калиевите торове са незаменими. Доста често те се комбинират с фосфорното подхранване. От тези торове много зависи количеството и качеството на прибраната реколта.

Фосфорни торове

Фосфоритното брашно и суперфосфатите са основни фосфорни торове. Те се внасят няколко пъти в сезон. Особено важни са тези макроелементи в этапа на формиране на реколтата.

Комплексни торове

Това са универсални торове, които съвместяват всички гореописани торове, като съдържат голям набор от макро- и микроелементи. Продават се в различни съотношения между елементите, което позволява възможно най-точен избор на продукт при различните видове растения и фази на развитие.

Публикувана в Растениевъдство

За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.  

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 17:01

С какво и кога се торят овощните дървета

Торенето на овощните дръвчета трябва да бъде съобразено с разтворимостта на торовете, с по-доброто или по-слабото им задържане в почвата и с влиянието, което ще окажат върху растежа и плододаването. Торенето с азотни торове трябва да се прави не веднъж, а на няколко пъти:

. при плододаващите овощни дървета се прави едно пролетно азотно торене 2-3 седмици преди цъфтежа (към края на март – ранно пролетно време),

. другото към края на юнското опадане на завръзите, което по време е през втората половина на май или най-късно началото на юни (късно пролетно торене),

. третото през есента края на септември (есенно азотно торене). Есенното азотно торене се извършва в началото на есента, а торенето с оборски тор, калиеви и фосфорни торове се прави по-късно през есента, преди обработката на почвата.

Младите овощни дървета обикновено се подхранват два пъти с азотни торове само през пролетта (към края на март и в средата на май по време на усиления растеж на леторастите). Есенно азотно торене при младите дръвчета или не се прави поради опасност от предизвикване на късен вторичен растеж, или се прави по-късно през есента, когато няма опасност от вторичен растеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 14:24

Торене на овощните дръвчета

Торенето е най-сигурният начин за засилване растежа и повишаване на добивите, затова трябва да бъде широко и системно прилаган в овощарската практика.

За да се получат най-добри резултати от торенето е необходимо да се вземат под внимание нуждите на овощните растения от хранителни вещества и реагирането им на отделни торове.

Макар че овощните дръвчета извличат от почвата най-много калий и азот, те реагират най-силно на азотно и сравнително много по-слабо на фосфорно и калиево торене. Това се дължи преди всичко на обстоятелството, че фосфорните и калиевите торове са слабо подвижни и се задържат в повърхностния почвен слой и слабо проникват в дълбочина, а овощните дръвчета имат дълбоко проникваща коренова система. От това става напълно ясно, че калиевите и фосфорните торове при торене на овощни дръвчета трябва да се внасят по възможност по-дълбоко. Всички овощни дървета най – силно реагират на азотни торове, като особено силно реагира прасковата. Реагирането на овощните дървета на фосфорно и калиево торене зависи от осигуреността им с азот. На фосфорно торене реагират главно овощните дървета, които са пресадени върху подложки с плитка коренова система.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 13:43

В овощната градина през октомври

Основна грижа през октомври е прибирането на зимните сортове ябълки, круши, мушмули, дюли и други. При брането отстранявайте и болните и нападнати от вредители плодове.

Докато времето е благоприятно, почвата трябва да се натори с 2-3 кг оборски тор, 20 г амониева селитра,60 г обикновен суперфосфат и 25 г калиев суперфосфат на кв.м. и да се обработи на дълбочина 15-20 см.

С оборски тор, суперфосфат и калиев тор се тори периодично през 2-3 години, а с азотни торове ежегодно.

Октомври е месеца за подготовка на площите за засаждане на нови дръвчета и храсти.

Веднага след опадването на листата може да засадите смокинята. В предварително изкопана дупка се насипва размесена хумусна почва и 10-15 кг прегорял оборски тор Преди засаждането се опресняват отрезите на корените. Ако има повредени, те се отстраняват изцяло.

През октомври се правят последните две поливки на ягодите, след което те се загърлят. Най-късно до средата на октомври трябва да се засадят новите ягоди . При по-късно засаждане риска от измръзване на растенията е голям, тъй като до настъпване на мразовете те няма да успеят да се вкоренят.

В края на октомври е подходящо да се засадят малините и къпините. При засаждането надземната част се изрязва на височина 15-20 см след което се загърля.

Засаждането на черно,червено и бяло френско грозде става в ямки като при малини и къпини. Така се засажда и аронията, но с тази разлика че връхната част се съкращава на 6-7 пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 13:07

Предстои засаждане на овощни дръвчета

Когато дупките за засаждане на овошки са изкопани по-рано, по време на засаждането е необходимо значителна част от дълбочината им да се запълни с пръст във вид на хълмче. Върхе него се поставят корените на овощното дръвче. Дупките се запълват само с пръст, която е от горния почвен слой, а с изкопаната отдолу пръст мястото се изравнява. Препоръчва се дупка, широка 1х1 м, да се натори с 8-10 кг добре угнил оборски тор, който да бъде добре размесен с пръстта, с която се запълва пространството около корените.

След като овощното дръвче се постави в реда, откъм страната на най-силните ветрове се забива кол на 8-10 см от стъблото и едва след това започва заравянето на корените. Корените трябва да бъдат разположени добре в дупката без да се преплитат или да са извити нагоре. Между корените се разстила рохкава пръст, която чрез стръскване на дръвчето и нагласяване с ръка трябва да запълни всички празнини между тях. Внимателно се притъпква неколкократно с крака, за да дойдат всички части на кореновата система в плътен допир с почвата и дръвчето да се закрепи здраво. Притъпкването става от периферията на дупката към стъблото на дръвчето.

Около стъблото се прави венец от пръст, така че да се образува чаша, която да поема и задържа водата, докато се просмуче към кореновата система. Полива се с 1 или 2 кофи вода. Поливането допринася както за навлажняване на почвата около корените, така и за по-доброто й улягане и прилепване към корените.

Горният край на забития кол не трябва да достига до клоните, защото при клатене от вятъра ще се трие в кората им и ще я поврежда. Превръзката на стъблото за кола се прави свободна във вид на цифрата 8, за да може при слягането на пръстта в дупката дръвчето да слезе надолу с пръстта, а да не остане неподвижно завързано за кола и корените му да изгубят плътния си допир със слягащата се в дупката пръст.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 28 Септември 2018 09:30

Грижи след беритба

Грижите за овощните дръвчета продължават и след прибиране на плодовата реколта. Отглеждани в продължение на по-дълъг период от време на едно и също място, те са обект на нападение от редица болести и неприятели. Освен рутинното есенно подхранване, напояване и обработка на почвата, с което се поддържа нормалния хабитус на плодните дървета и се повишава устойчивостта им към вредители и към климатичните условия, трябва да се прилагат още редица мерки.

ВИДОВЕ МЕРКИ

. Механични;

. Агротехнически;

. Химична растителна защита.

Всички тези мерки са насочени срещу зимуващите болести и неприятели по дърветата или в почвата. Есенно-зимният период предоставя много благоприятни дни за работа в овощната градина, които трябва да се използват своевременно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 18

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта