Експерти на NASA уверяват, че системното събиране на данни за наличието на влага в почвата е ключово за селскостопанското производство, съобщава Modern Farmer.

„Влажността на почвата е много важна, защото тя е основен индикатор за бъдещите условия за растителна продукция“, казва хидрологът в Космическия център на NASA в Годард, Джон Болтън.
Според него количеството влага в почвата говори за всичко: от това, доколко добре растат растенията, до каква е вероятността от наводнения и е важна част от промените в климата и температурата.
Именно затова експертите на NASA през 2015 година са създали проекта Soil Moisture Active Passive, който трябва да измерва показателите на влага в почвата. Специално създаден прибор с помощта на камери и радари измерва микровълновите излъчвания от повърхността на земята. Точността на SMAP корелира със съдържанието на вода в първите пет сантиметра почвен слой с точност до 5%.
Във всеки момент тя се измерва в блокове по 25 квадратни километра, но НАСА проучва начините за получаване на по-подробни данни.
Съдържанието на влага в почвата е невероятно ценна информация, която може да се използва за измерване на реколтата от селскостопанските култури и възможното й качество, за икономия на вода, за прогнозиране на наводнения и суша, свлачища, за измерване количеството на отточната вода (и следователно, пестицидите с нея).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Синцзян е автономна област в Северозападен Китай с високи планински хребети и пясъчни пустини, почви със солен алкален състав. В резултат на това селското стопанство и икономиката в Синцзян са силно затруднени.
Нов село Кешилак процъфтява отглеждането на ягоди в оранжерии.
"Подобрихме алкалната почва, като намалихме алкалността до 70% и увеличихме съдържанието на органична материя с 50%", казва Джан Тинг, мениджър на Шанхайската компания за селскостопански услуги в Синцзян.
Поради многото слънчеви дни и осезаемата разлика в температурата между сезоните, Синцзян е идеално място за отглеждане на ягоди, но малко хора ги отглеждат, така че ягодите струват скъпо. Сега селяните могат да продават ягодите на висока цена и увеличават доходите си.
Алкалната почва е глинеста почва с високо рН (> 8.5). Този тип почва обикновено съдържа повече натрий, калций и магнезий, отколкото кисела или неутрална почва, което прави хранителните вещества по-малко разтворими за усвояване от растенията. Тъй като отглеждането на повечето култури изисква подходящо рН (6.0-7.0 - от слабо кисело до неутрално) и хранене, алкалната почва не е много подходяща за тях поради лоша структура и слаба проникваща способност.
Освен че се осигурява подходящо дрениране на тези почви се използват кисели или органични торове, а също така се въвеждат и някои нови технологии в региона, като отглеждане на солеустойчиви култури за намаляване съдържанието на сол в почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Сега, в магазините за отглеждане на разсад, се продават много обогатени с хранителни вещества почви, готови за употреба. Дървесните търготини са компонент, който не е популярен в отглеждането на разсад на цветя и градина култури. Но използването им е напълно приемливо. Стърготините ще дадат на почвата рохкавост и лекота. По-специалноте работят добре в почвени смеси с високо съдържание на гъста растителна или глинеста почва.
Свойствата на стърготините варират в зависимост от това дали те са от твърда дървесина или от иглолистна дървесина. При подготовката на почвените смеси предпочитайте твърдите стърготини. За разлика от иглолистните, те не съдържат остатъци от смола. Смолата спомага за забавяне на възпроизвеждането на полезни бактерии, а те участват в преработката на органични вещества в налични съединения за растенията.

Не добавяйте свежи стърготини в почвата, защото растенията ще изпитват дълго време недостиг на азот. Това се дължи на факта, че микроорганизмите, участващи в разлагането на дървените стърготини първоначално консумират азот, а той е нужен и се изисква от растенията. За да се предотврати това, преди да добавите дървени стърготини към почвената смес, обогатете ги с торове. За да направите това, в 1 кг дървени стърготини, добавете 20 г амониев сулфат или 15 г амониев нитрат.
След компостирането, дървените стърготини ще се превърнат в най-важния компонент на почвената смес. Един от ефективните методи е компостирането на дървени стърготини в комбинация с други ценни материали. Например тор. Овлажнявайте стърготини с амониев нитрат или разтвор на карбамид в размер на 1 чаша на кофа вода. Така те бързо се разлагат. След това трябва да бъдат добре смесени и покрити с черен полиетиленов филм. Месец по-късно, след нагряване на стърготините до 50 градуса, се добавя тор в съотношение 1:1.
За да се активира активността на микроорганизмите и да се съкрати процедурата на зреене на компоста, е необходимо да се смесва седмично и периодично да се залива с отвара от билки от коприва, валериана, черен оман и др.
След месец почвените бактерии ще са преработили дървесните стърготини в отличен хумус. Сега вече този субстрат е готов да се добави към почвената смес, за да отгледате добър разсад от цветни и градински култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Където и да се отглежда разсада - в парници, в оранжерии, на верандата, на прозореца вкъщи, навсякъде му е нужна почва.

За здрави, добре развиващи се млади растения е нужна рохкава, пропусклива почва, но в същото време достатъчно влагоемка. При такава почва влагата при поливане попива веднага, а излишната вода се оттича без да се задържа. Реакцията на почвената среда трябва да е неутрална. Мнозина смятат, че почвата за разсад трябва да е богата на хранителни вещества. Не, такава почва е добра за възрастни растения. Подхранването на разсади с минерални вещества се различава от подхранването на възрастни растения, както се различава и храненето на бебе от голям човек.
Корените на младите растения могат да поглъщат само разтворените в почвения разтвор соли. Хранителните елементи от неразложен тор и минералите в почвата са недостъпни за тях.

Младите растения трябва да получават често, но не по много хранителни елементи. Дозите за възрастните зеленчукови растения са твърде високи и могат и да убият младия разсад.
Важно е да знаете, че колкото и богата да е почвата за разсади в сандъчето или в саксията, в която отглеждате разсада, то не големия обем почва, който се предлага на растенията не може да обезпечи нормалния растеж в течение на няколко седмици. Постоянно подхранване ще осигури пълноценното хранене на разсада и развитието му до засаждането в лехите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Канадски експерти казват,  че покривните култури са добър вариант за възстановяване на почвите. Добрата информираност за ефективността на покривните култури може да повлияе на индивидуалните стопанства - това може да се окаже от решаващо значение за по-широкото им използване и как технологиите могат да стимулират тяхната ефективност.

В канадската провинция Онтарио, където загубата на почвена органична материя е дългогодишен проблем, покривните култури (и други методи, предназначени за подобряване на почвената структура) играят все по-голяма роля в устойчивото управление на обработваемите земи. Различни фактори до този момент са попречили на стратегиите за управление на почвите да бъдат използвани от земеделските производители. Експерти твърдят, че с напредването на технологиите и все по-доброто разбиране за използване на покривните култури водят до все повече възможности за подобряване на почвите.

Ниско съдържание на органични вещества в югозападните части

Кристин Браун, специалист по устойчиво развитие на полските култури в Министерството на земеделието, храните и селските райони на Онтарио, твърди, че сегашната средна стойност в Онтарио на съдържание на органични вещества в обработваемите земи е между 4,0 и 4,2%. Въпреки това, трите най-югозападни окръга на провинцията - Есекс, Кент и Ламбтън - до голяма степен зони за производство на зърно - показват все по-ниски стойности.

„Органичната материя в Есекс, Кент и Ламбтън е достигала до 4,25% през 2002 г. През 2016 г. тя е средно 3,2%. Това вероятно е най-големият спад в Онтарио."

 

002 367 IMG KopievanWeb II Courtesy

В Онтарио, Канада, загубата на органични вещества в почвата не е вчерашен проблем. Покривните култури и други методи за отглеждане, предназначени да подобрят почвената структура, играят все по-важна роля в устойчивото развитие на обработваемите земи.

 

На какво се дължат намалените нива на органичната материя в почвите?

Изследване, проведено от от SGS Agri-Food Laboratories, канадска земеделска научноизследователска фирма, показва, че най-честото редуване на полеви култури в Онтарио - царевица, соя и пшеница, са най-често срещаните в Есекс, Кент и Ламтън. Оказва се обаче че те са недостатъчни за поддържане на оптимални нива на органична материя в почвата без добавяне на покривни култури. Това е особено голям проблем, като се има предвид, че в Онтарио не се развива много животновъдството. От там се създава и проблем за свързаното с него производство на оборски тор и фуражи. „Покривните култури добавят органична материя в почвата. Органичните торове добавят органични вещества. Това е нещо което е от голямо значение. Те имат синергия (взаимодействат помежду си), когато се използват заедно", казват учените.

RTK в реално време се оказа полезна

Според Марк Ричардс, производител на зърно, захарно цвекло и домати от югозападната част на провинцията, инструменти като GPS и RTK се оказват полезни съвременни похвати. Ричардс и неговото семейство подържат голяма част от своите 2000 акра, покрити със зелена растителност, 365 дни в годината. През пролетта те използват 12-редови машини за подготовка на браздите за засаждане на следващата култура. Комбинацията от картографиране на почвата, както и редовните снимки от сателити и дронове, помагат да се осигури възможно най-прецизно оборудване за регулиране на техниката за възможно най-прецизна обработка.

004 172 IMG Web MarkRichards

 

Марк Ричардс е производител на зърно, захарно цвекло и домати от югозападен Онтарио.

- Всичко се проверява автоматизирано с GPS, освен пръскачката. Ние използваме RTK което намалява труда, казва Ричардс. Една от основните причини, поради която използваме покривни култури, е да намалим резистентостта на плевелите към хербициди. Покривните култури сякаш правят хербицидът по-ефективен. Докато нивата на почвената органична материя в полетата не са се повишили, то  не е имало и спад, въпреки повишаването на добива.

Компенсиране на покривните култури

„50 години на интензивно производство на култури в Онтарио драстично са намалили органичната материя в почвата. В същото време ние драстично увеличихме размера на нашето оборудване. Това прави уплътняването голям проблем”, казва Питър Джонсън, агроном от канадската агенция за земеделски новини Real Agriculture. Г-н Джонсън твърди, че покривните култури са ключов фактор за компенсиране на загубата на органична материя и свързаното с това увеличаване на риска от уплътняване. Като основно правило за предотвратяването на уплътняването на почвата се използва, че на всеки 5% глина трябва да има 1% органична материя. Но дори земеделските стопани, които предприемат мерки за постигане на това съотношение, може да не се справят толкова успешно, колкото си мислят. "Вземете почвена проба от пасище, после една от полето, в което сте работили от 25 години. Това дава доста добра картина за равносметка. Аз използвам ротационни схеми, винаги използвам детелина в пшеницата или семена от овес, ако няма добра поносимост. В пасището установяваме 9% органично вещество, докато в моето поле неговото количество е едва 4%."

Мерки за усвояване на покривните култури

Една от най-значимите пречки пред използването на покривни култури е осъзнатата липса на контрол върху цялостния успех на културите. Въпроси относно за какъв период покривните култури трябва да бъдат оставени на полето, какъв е най-добрият метод за разлагане, как ще се отрази разпространението на вредители през следващата година и как да се справим с него през пролетта, ако презимуват не спират да вълнуват земеделските стопани. Това може да попречи на производителите да се интересуват от подобни системи за управление на земите. На всичкото отгоре производителите на зърно трябва да са готови за някои потенциално значителни загуби на добива, ако решат да сеят в жива, зелена покривна култура през пролетта. Действително работата показва постоянни високи загуби (20 бушела на акър / 1,25 тона на хектар) при царевица, отглеждана сред покривни култури. В действителност няма твърде много земеделски производители, които могат да се справят с 20 бушел на акър загуба на добив.

Реализиране на интензивна система за покривните културите

За Винс Блейк, земеделски производител от окръг Кент, който от 2011 г. използва специални смеси за покривни култури със система но-тил, измерването на резултата от засаждането на зелено не може да даде пълна картина на производителя само с нивата на добивите . Всъщност, той казва, че една от ползите от неговата система от 18 вида покривни култури е че от една страна, служи да имитира разнообразието от естествени екосистеми. От друга е допълнителният биологичен контрол. Винс засажда царевица и соя в жива зеленина всяка пролет, като използва стандартна сеялка, модифицирана за рязане на покривната растителност.

„Ние наистина започваме да виждаме, че системата се развива от гледна точка на устойчивостта на културите през следващите години. Също така забелязахме разпространение на полезни насекоми. Имаме охлюви като всички останали. Наблюдава се и нарастване на редки или застрашени видове като боболинката и ливаден чучулигов трупиал", допълни Винс.

Скоростта на разлагане в полета се е повишила. Наблюдавани са също забележителни подобрения във водното и хранителното усвояване, задържането на въглерода и значително по-добър растеж на културите.

Използването на покривни култури и системи също така понякога претърпява и неуспехи. Влажните пролети и сухите лета през последните няколко години означават, че добивите от царевица със сигурност ще са по-малко от идеалните. Прибраната прилична реколта производителите отдават на общата устойчивост на техните полета.

Възможности за смесване на системите

Най-съществената възможност e в съчетаването на традиционни производствени системи с такива с интензивно отглеждане. Има потенциални възможности за включване на стрип-тил в тези системи. GPS и специфичните технологии улесняват включването на покривни култури. Все повече хора са склонни да работят със стрип-тил, за разлика от но-тил системата.

Всичко започва бавно

Фермерът Винс Блейк насърчава фермерите, които се интересуват от използването на покривните култури, да започнат с малко количество. Той предлага да се започне с малко количество пшеница и да се реконструира вече съществуващото оборудване, вместо да се купува ново. „Като фермери ние сме визуални ученици. Толкова голяма част от детайлите на почвеното здраве изискват използването на други наши сетива, както и използването на микроскоп. Единственото нещо, в което трябва да инвестираме, е промяна на отношението към използването на покривните култури." Г-н Джонсън изразява подобно мнение и насърчава онези, които желаят да изпробват система с покривни култури. Това може да осигури добро сравнение и да позволи на земеделските стопани да се учат и да попречат на потенциалните неуспехи преди разширяване на площите.

Добре е да се знае!

  • Ротациите на царевица, соя, пшеница не са достатъчни за изграждане на почвено органична материя.

  • В същото време по-ниската почвено-органична материя повишава увреждането при уплътняване.

  • Биологичните изменения, използвани заедно с покривни култури, показват добри резултати.

  • Покривните култури могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие на добива

  • Покривните култури могат да осигурят допълнителен контрол на вредителите.

  • Предстои ползите и недостатъците на покривните култури да се изследват на ниво индивидуално земеделско стопанство.

  • Хубаво е покривните култури да бъдат включени постоянно в ротационните схеми.

Публикувана в Растениевъдство

Внедряването на адаптивни методи за земеделско производство забавя изтощаването на почвата и запазва нейното плодородие

Селското стопанство не трябва да бъде заложник на промените в климата, смятат учените от Мичиганския университет. Ново изследване показва, че добивите и световното производство на хранителни продукти могат да се задържат на сегашното ниво просто със запазване плодородието на почвата.

Добивите могат да се повишат и въздействието на селското стопанство върху глобалното затопляне може да се намали, ако се подобри използването на почвата и се внедрят адаптивните начини за земеделско производство в стопанствата (т. е. коригиране според времето и други условия, а не следване на стриктни планове за сеитба, торене и прибиране на реколтата) – това показват изследванията на Мичиганския университет. Съвременните начини на управление на плодородието позволяват повече грижи за почвата.

До този момент изследователи рядко са се занимавали с почвата като фактор, влияещ на климата. Но почвата се променя с времето и земята, на която ще работят фермерите през 2050 година, силно ще се различава от днешната. При това изтощаването на почвата — фактическия дом на растенията, е присъда за селското стопанство, а не само за климата.

Основният извод на изследването е следният: с повишаване на температурата на въздуха добивите падат. Това означава ниска въглеродна възвращаемост в почвата и постепенното й изтощаване. Това са доказали различните модели на плодородие по време на изследванията.

Моделите на плодородие на почвата са били проведени в Танзания, Бразилия, Аржентина, Нидерландия, Франция, САЩ и Австралия. Анализирано е било съдържанието на азот и въглерод. В началото моделите показали, че въглеродният диоксид в известна степен компенсира загубата на добив от повишаването на температурата. Той играе ролята на естествен тор, който помага на растенията. Но тъй като в изследванията е взет под внимание фактът, че въглеродът постепенно се измива от почвата, станало ясно: положителният ефект на въглеродния диоксид не е достатъчен да предотврати намаляването на добива.

Публикувана в Растениевъдство

Прилагането на фитосанитарни проекти за борба с плевелите и други вредители, които влияят на посевите, доведе до увеличаване производителността на селскостопанските култури в Европа през последните 50 години. Тяхното използване бе едно от основните направления за интензификация на селското стопанство през последните десетилетия, което позволи получаването на по-високи добиви.

Двама изследователи от научния екип на европейския проект Diverfarming в Университета Вагенинген (Нидерландия), Виолет Гейсън и Коен Риц, са анализирали проби от повърхността на почвата от 11 европейски страни, в търсене на следи от пестициди, използвани при селскостопанското производство. По резултатите от изследванията се установило, че в почвата се съхраняват значително количество пестицидни остатъци.

След анализ на 317 проби, взети през 2015 година от 11 европейски страни, отнасящи се към шест различни системи на земеделие и благодарение на изследването „Остатъци от пестициди в европейските селскостопански почви: скрита реалност“, станало ясно, че 83% от пробите съдържали остатъци от пестициди (от 76 различни типа съединения), примерно 58% са били смеси от пестициди, а 25% са съдържали остатъци от един тип вещества. Основно били откривани съединения от хербициди, DDT (забранено от 1970-та година) и фунгициди със широк спектър на действие.

Повишената социална значимост по този въпрос има две основни предписания: натрупване и съхраняване на пестицидите в почвата (както е установено в това изследване) и тяхната токсичност. Отчитайки, че остатъците се натрупват в най-повърхностните части на почвата, те лесно попадат във въздуха с въздушните потоци.

За противодействие на този проблем проектът Diverfarming, финансиран по програма H2020 на Европейската комисия, предлага по-рационално използване на земята и намиращите се в нея ресурси: вода, енергия, торове, машинно оборудване и пестициди. Предлагат се редица алтернативи за съхраняване баланса на почвените микроорганизми и биоразнообразието. Те варират от използването на нови неустойчиви (лесно разградими) пестициди, биостимулатори, органични компости до прилагането на диверсификация на културите, което ще способства балансирано съществуване на насекоми и отсътствие на вредители.

Според изследването, присътствието на смеси от пестицидни остатъци в почвата е по-скоро правило, отколкото изключение, което илюстрира необходимостта от оценка на екологичните рискове за свеждане към минималните им въздействия.

Земеделците все повече осъзнават, че за да произведат качествена продукция е необходима здрава почва, а това означава, че подобни изследвания и стратегии, като предложените от Diverfarming, придобиват все по-голямо значение в селскостопанския сектор на Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 23 Ноември 2018 19:55

Даваме почивка на почвата

Понякога градинарите през пролетта не засаждат цялата площ. Почвата ще почине в този случай, но е много добре да се засеят междинни култури, което ще увеличи ефекта на възстановяване.

Ето кои са най-подходящите междинни култури:

. Лупина - трябва да се сее веднага след настъпване на пролетта. Тя расте доста бързо - за един сезон, можете да сеете лупина 2-3 пъти последователно . Веднага след като растението цъфнесе окосява и мястото се окопава.

 . Фацелията е универсално и непретенциозно междинно растение, след което можете успешно да отглеждате почти всяка култура. Тя привлича насекоми опрашители на мястото, допринася за унищожаване на редица вредители (нематоди, цветояди, молци, скакалци), структурира и намалява киселинността на почвата.

. Глушината е добър предшественик за всички култури, с изключение на бобовите растения. Тя подобрява структурата на почвата. Насища я с азот, предпазва плодородния слой от измиване и изветряне, повишава активността на полезните микроорганизми, привлича червеите. Зелената маса се коси заорава в земята 10 дни след началото на цъфтежа.

. Детелината - червена и бяла е добра за зелено торене, насища почвата с азот, измества плевелите от парцела, структурира почвата, прави плодородния слой по-рохкав, влагоустойчив и дишащ и предотвратява разрушаването му от ветрове и дъждове. Но бъдете внимателни с детелината -в бъдеще може да не се отървете от нея.

. Елда може да бъде засята от средата на май до средата на август. Коси се зелената маса преди цъфтежа. Заорава се в почвата на дълбочина около 15-20 см. Кореновата система на това растение структурира добре почвата и унищожава редица патогени. Окосената и заорана в почвата зелена маса се превръща в източник на калий и фосфор.

. Синапа може да се засее през април. Той е добър предшественик за повечето култури, различни от кръстоносците. Този сидерат почиства почвата от патогени, причинители на фитофтора, брашнеста мана, гниене, прогонва охлювите, молците, структурира почвата, привлича опрашителите.

. Рапица може да се сее от края на март до средата на септември. Окосява се преди цъфтежа - 1,5 месеца след засяването. Получената зелена маса се заорава на дълбочина 12 см. Това растение предотвратява извличането на азотни съединения от горните почвени слоеве. Кореновата система разрохква добре почвата, увеличава влагата и дишането. Етеричните масла, съдържащи се в рапицата, прогонват телените червеи, унищожават патогените.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Известно е, че почвата е в състояние да се самовъзстановява. Скоростта на възстановяване зависи от много фактори - главно от климата и нивото на рН. Не можем да повлияем на първия показател изобщо, но на рН на почвата можем.
Високата киселинност забавя работата на полезните почвени микроорганизми. Това означава, че обработката на органичното вещество в лесно усвояеми макро- и микроелементи се извършва много по-бавно. Много селскостопански култури като краставици, цвекло, зеле, лук, маруля и грах, не понасят много кисли почви. Други търпят кисели почви: домати, моркови, тиквички, репички, киселец.

Растенията, отглеждани на кисели почви, натрупват повече тежки метали в тъканите си, включително живак и олово (от автомобилни пътища, фабрики). Обикновената дъждовна вода не ги измива, а с кисели почвени разтвори влиза в активни реакции, в резултат на което от безопасни химични съединения, стават активни и в тази форма се абсорбират от култивираните растения, които след това се консумират от хората.

Киселинността на почвата може да се определи и без специални устройства и индикатори. Това може стане като се определят растения-маркери, които виреят на определени площи. На силно киселите почви често може да се открият мента, живовляк, хвощ, бударица, киселец, обикновенна маргаритка, лютиче.

Обикновено почви с ниско рН (висока киселинност) се намират във влажни низини, където водата дълго се задържа пролетта. Киселинността на почвата може да се намали с помощта на хидратна вар, креда, с негасена вар. Дървесната пепел от печките е много ефективна - 100 до 150 г на 1 м2. При нормализиране нивото на рН, пепелта работи като сложен минерален тор. В състава й има почти всичко, с изключение на азот, така че е идеална за есенно внасяне.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Животът в почвата излъчва акустични емисии, които могат да се използват за по-ефективно производство

Учени от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих и Френския национален институт по селскостопански изследвания са разработили иновационен метод за мониторинг на растежа на културите.

Здравата почва е жива – това е принцип, който важи както за естествените, така и за култивираните почви. Обаче голяма част от това, което се случва под земята, остава скрито за изследователите. По-широкото проучване и познаване на явленията, свързани с почвата, би било полезно за по-доброто разбиране на взаимоотношенията в тази сложна екосистема.

Това, което не може да се види, понякога може да бъде чуто

За тези цели швейцарските и френските учени използват пиезоелектрични сензори за изследване на акустичните излъчвания на различните почви.

Резултатите от научната работа са довели до заключението: когато корените растат или земните червеи копаят тунели, те създават специфичен шум, чрез който може да се проследи растежът на корените и активността на червеите. Изследователите първо са доказали, че биологичната активност в почвата може да се измерва с помощта на акустични сензори.

Слушането на почвата открива нова област за науката. „Ние можем да разберем кога корените растат най-интензивно. До този момент не знаехме дали това става през деня или през нощта, във влажни или сухи условия. Новият метод позволява да намерим отговор на тези въпроси относително лесно и то без да копаем в почвата“, казват учените. За да проверят тази хипотеза, изследователите сравнили визуалните наблюдения с акустичните. Те поставили в стъклени съдове с пясъчна почва млади царевични растения и в други – с глинеста почва – земни червеи. Пиезоелектрическите сензори регистрирали акустични емисии под формата на променливи вълни с честота 1 – 100 килохерца. Звукови вълни от такъв род възникват например, когато малки зърна се търкалят и се трият едни в други, или когато в почвата се образуват малки пукнатини. Тези звуци са неуловими за човешкия слух.

През седем дни (за земните червеи) и деветнадесет дни (за корените на царевицата) изследователите съпоставяли наблюдавания растеж на корените и наличието на тунелите с регистрираните шумове – те били много последователни. Контролните измервания потвърдили, че звуците възниквали в резултат на активността на корените и дъждовните червеи.

Участникът в изследването Дани Ор вече има опит в успешното проучване на почвените шумове при ранни признаци на свлачищни процеси.

Работата го е научила да различава и интерпретира редица акустични параметри. Той казва: „Шумовете в почвата имат много ниска сила, но факт е, че те винаги се дължат на конкретни източници. Червеите например се движат по-бързо, отколкото корените, но в същото време акустичните им излъчвания са много по-нередовни“. Той се надява, че новият метод в определен момент ще му позволи да направи количествени оценки по отношение на растежа на корените и скоростта на растеж. Така също методът може да хвърли светлина върху взаимодействието на земните червеи и образуването на почвените структури.

Изследването е дало възможност на учените да демонстрират, че биологичната активност на почвата може да бъде измерена акустично поне в лабораторни условия. Следващата стъпка от проекта включва полски тестове. В перспектива учените се надяват, че техният метод за развитието на културите може да се прилага от земеделските производители заедно с други средства за анализ на почвата.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта