Според данни на аташето на USDA в Южна Корея, през 2018/19 производството на соя в Южна Корея ще бъде 100 хил. тона или ръст от 20%. Потреблението на соя през сезона ще бъде 1.37 млн. тона, а износът - 1.27 млн. тона. Производството на соев шрот ще бъде 792 хил. тона, а потреблението му 2.72 млн. тона. Производството на рапичен шрот ще бъде 3,000 тона, а потреблението му 260,000 тона. Производството на соево масло ще бъде 190,000 тона – без промяна от миналата година, а импортът 310,000 тона, в т.ч. от САЩ 160 хил. тона. Потреблението на соево масло ще бъде 490 хил тона, сочат прогнозите на Американския департамент по земеделие (USDA).

През текущия сезон Индия може да внесе рекорден обем соя като се отчитат темповете на импортът до момента. През сезона соевата реколта достига 8.3 – 8.5 млн. тона при 11 млн. тона година по-рано.

Същевременно Иран е обявил търг за покупка на 30 хил. тона соево масло.

Държавната компания на Египет GACS е закупила 29,500 тона слънчогледово масло и 37,000 тона соево масло с цени съответно 800 USD/тон и доставка 15 – 30 май и 780USD/тон и доставка 15 – 30 май.

През първото тримесечие на 2018 износът на соя от Бразилия ще нарасне с 22%. В същото време износът на соя от южноамериканската държава ще нарасне с 22% спрямо предходната година, а на царевица с над 110%. От началото на март експортът на соя е 3.5 млн. тона, а за целия март се очаква 8 млн. тона. През първото тримесечие на годината износът на културата ще бъде 16 млн. тона (13.3). Експортът на царевица от началото на месеца е 290,000 тона, а за тримесечието 4.7 млн. тона при 2.2 млн. тона година по-рано, прогнозират от USDA.

Според данни на АПК – Информ, през януари от Русия са изнесени 195 хил. тона слънчогледово масло при 267 хил. тона година по-рано. През първите пет месеца на 2017/18 са изнесени 1 млн. тона масло, а се очаква до края на сезона износ на още 1 млн. тона. Според последни данни на Росстат, реколтата от рапица в Русия през 2017 е била 1.5 млн. тона, което е с 0.5 млн. тона повече от предходната година. През сезона вносът на рапица ще бъде 30 хил. тона при 34,200 тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

При производство от 458 110 тона рапица, прибрана през лятото на 2017 г., в страната са останали едва 46 хил. тона към 16 февруари 2018 г. Това сочат данните от последния обзор на зърнения пазар на МЗХГ. При ечемика миналогодишната реколта е била 633 393 тона, от които все още са се запазили почти 190 хил. тона.

Цифрите в анализа сочат, че при общо потребление на пшеница към 16 февруари т.г. от 4 534 610 тона, в страната са останали 1 145 600 тона. Експортираните количества са 3 389 010 тона. По оперативна информация запасите от пшеница се оценяват на 1 594 583 тона. Свободното количество за търговия извън страната е 800 000 тона.

Средната изкупна цена на хлебното зърно е 283 лв./тон, като през февруари 2017 г. тя е  била 294 лв./тон. Цената на хлебната и фуражна пшеница към 16 февруари, доставени на пристанище, е била съответно 298 лв./тон и 292 лв./тон. ФОБ цена на френската пшеница на пристанище Руан е 154,50 евро за тон. Средните ФОБ цени на украинската пшеница с 11.5% и с 12.5 % протеини са се повишили до съответно 192 и 195 долара/тон. Средната ФОБ цена на руската пшеница с 12,5% протеини е с ръст от 195,50 на 198 долара/тон.

Общото потребление на ечемик в страната е в размер на 471 157 тона, от които на вътрешния пазар са продадени 198 000 тона, а напусналите страната количества са 273 157 тона. Запасите от ечемик към 16 февруари се оценяват на 189 550 тона.

Средната цена на фуражния ечемик е на ниво от 252 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 264 лв./тон.

Общото потребление на рапица е в размер на 469 861 тона, от които 421 861 тона са напуснали страната. Запасите към средата на февруари 2018 г. се оценяват на 45 904 тона.

През изминалият период няма отчетени търговски сделки с рапица поради ограничените количества запаси.

Потреблението на царевица към 16 февруари е 1 296 400 тона. От тях за вътрешно потребление – 605 000 тона и напуснали количества – 691 400 тона. Запасите от царевица към посочената дата са в размер на 1 606 608 тона.

Средната изкупна цена на царевицата е 275 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 297 лв./тон. ФОБ цената на френската царевица Бордо, е 151 евро/тон. Цената на украинската царевица се е повишила от 178 на 181 долара/тон.

Общото потребление на слънчогледово семе е в размер на 951 699 тона. От тях 649 613 тона е вътрешното потребление и 302 086 тона са експортирани. Запасите от маслодаен слънчоглед към 16 февруари 2018 г. по оперативна информация се оценяват на 1 448 184 тона. Общо напуснали количества от белен, небелен шарен слънчоглед са в размер на 163 367 тона, в т.ч. 126 053 тона за ЕС и 37 314 тона за трети страни.

Средната изкупна цена на черния маслодаен слънчоглед се запазва на ниво от 553 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 688,25 лв./тон. ФОБ цена на френския маслодаен слънчоглед Сен Назер към средата на февруари 2018 г. регистрира спад от 315 на 310 евро/тон. ФОБ цената на украинския маслодаен слънчоглед е останала на ниво от 365 долара/тон.

Публикувана в Бизнес

Тази година добивите на земеделските производители в Канада са по-големи от предвиденото компютърно агромоделиране.
След проведено проучване сред приблизително 26 800 земеделски стопани между 20.10-13.11. реколтата от пшеница се изчислява на 29,98 млн. тона.
До преди два месеца бе прогнозирано, че производството на пшеница в Канада ще бъде 27,13 мил. тона – това са показатели, основаващи се на сателитни данни и агроклиматични параметри.
Според статистиката обаче, земеделците в Канада са успели да "измамят" компютърния модел и да увеличат добива на пшеница с около 8,4% в сравнение с 2016 г.
Що се отнася до новата реколта от рапица тази година, Statistics Canada отчита повишение от 1,71 мил. тона (или 8,7%),- 21,31 млн. тона, въпреки, че средният добив на хектар е паднал. Решаващият фактор е увеличените площи за отглеждане с 1,15 млн. хектара до рекордните 9,3 млн. хектара. През септември рапицата е била 19,71 млн. тона.
Експертите отбелязаха също значително увеличение на производството на царевица, а именно с 902 000 тона (или 6,8%) до 14,10 млн. тона. Производството на ечемик обаче е паднало с 893 000 тона (или 10,2%) до 7,89 млн. тона. Статистиката обяснява това с намаляване площите за отглеждане на ечемика, а също така и падане на средния добив.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Внесените количества рапица в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през първото тримесечие на селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на първи юли, са достигнали рекордните за този период от годината 910 хил. тона, сочат данни на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. През юли-септември 2016 г. доставките на рапица от трети страни са били едва 580 хил. тона.
Най-големите количества от маслодайната култура са внесени от Украйна (674 хил. тона при 486 хил. тона година по-рано), Сърбия (84 хил. тона при 14 хил. тона през юли-септември 2016 г.) и Австралия – 71 хил. тона при положение, че през първото тримесечие на миналия сезон оттам не са били осъществявани доставки в ЕС.
Само през септември вносът на рапица в ЕС е достигнал 412 хил. тона от 338 хил. тона през същия месец на 2016 г.
Доставките от трети страни обаче не са за сметка на вътрешното производство, тъй като през настоящия сезон то е нараснало. В крайна сметка вносът през първото тримесечие е довел до увеличаване на запасите от рапица в ЕС до 17,9 млн. тона към 1 октомври.
Същевременно експертите на Oil World изтъкват, че тъй като основните количества рапица от Украйна вече са доставени на пазара на ЕС, а прибирането на реколтата в Австралия се забавя съществено, от ноември се очаква понижаване на вноса на рапица в ЕС.
На фона на високия внос износът на рапица от ЕС през юли-септември тази година се е свил на практика 3 пъти – до 105 хил. тона от 313 хил. тона през същия период на 2016 г. В най-голяма степен са намалели доставките за Турция и Обединените арабски емирства.

Публикувана в Бизнес

Според актуализирани прогнози на Института по Аграрна икономика на НССЗ на Украйна, брутния добив на рапица в страната ще надхвърли 2,2 милиона тона.
Тази година реколтата от тази култура е почти двойна (по-точно в повече с 92%), ще надвиши същият показател за предходната година. Това съобщи, академик Юрий Лупенко директор на Националната академия на науките на Украйна. Той обяснява този рязък скок, най-вече с увеличаването на сеитбената площ, която тази година е с 80% по-висока в сравнение с миналогодишната. Добивите също са увеличени, но сравнително леко - с 7.4%.

"Рапицата стана единствената маслодайна култура, чиито добиви са се увеличили тази година в Украйна ", продължава академикът. Например, добивите от слънчоглед, според Института за аграрна икономика, ще паднат от 13,6 на малко над 12 милиона тона, или 11,6%. Това намаление се дължи главно на падането на добива с 9.,4%, тъй като площите засяти с тази култура са паднали само с 2,4%.

Добивите от соя по изчисления на Института, са спаднали с 9,2% и възлизат на почти 3,9 милиона тона. Производството на соя е паднало, въпреки нарастването на засетите площи с 7,2%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В доклада си за октомври анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата за производство на рапица в ЕС-28 през 2017/18 г. до 21,86 (21,89) млн. тона, което обаче, е с 7,5% над миналогодишните показатели. Обработваемата площ от маслодайна рапица е леко завишена - до 6,74 (6,73) милиона хектара, с 3,4% повече от предходния сезон, а оценката на средния добив е 3,25 т/ха (+4,2% годишно), съобщава Ройтерс.
Прогнозата за производство на слънчоглед се повиши до 8,96 (8,75) милиона тона, което е със 6,7% повече от предходната година. Засятата площт е 4,17 (4,16) милиона хектара, което е с 1,2% повече в сравнение с миналата година, а средният добив ще се увеличи с 3,4% до 2,12 (2,1) т/ха.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През тази година производството на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз като цяло е нараснало с 2 млн. тона спрямо миналата година, достигайки 33,3 млн. тона, става ясно от ежемесечната оценка на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирана от електронното издание ZOL.
По-конкретно реколтата от рапица е нараснала до 22 млн. тона от 20,5 млн. тона през 2016 г. благодарение както на разширяването на засетите площи (с 250 хил. хектара до 6,69 млн. хектара), така и на добивите (с 1 центнер до 32,9 центнера от хектар), сочи оценката на експертите на търговското лоби.
При слънчогледа реколтата се е увеличила с 400 хил. тона до 8,7 млн. тона, след като са били засети с 90 хил. хектара повече площи, или общо 4,19 млн. хектара, а добивите са нараснали с половин центнер до 20,8 центнера от хектар.
Производството на соя се е повишило с едва 200 хил. тона до 2,6 млн. тона след като разширяването на засетите площи със 177 хил. хектара до 1 млн. хектара е било компенсирано почти напълно от спада на добивите с 3,5 центнера до 26,1 центнера от хектар.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 02 Октомври 2017 13:00

ЕС активно изкупува рапица от Украйна

Държавите-членки на Европейския съюз увеличават закупуването на рапица на международните пазари през август и септември в сравнение със същите 2 месеца на 2016 г., като изключително активно се извършва внос на маслодайната култура от Украйна, сочат оценки на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Доставките от Украйна могат да достигнат 0,9-1 млн. тона при само 0,58 млн. тона през август и септември миналата година.
Предварителните данни на митническата статистика сочат, че за първите 12 седмици от началото на сезона, започнал на 1 юли, държавите-членки на ЕС са сключили договори за внос на 0,7 млн. тона рапица.
През миналия сезон 2016-2017 г. страните от ЕС са закупили на международните пазари 5 млн. тона рапица, като над 60% от количеството е пристигнало от Австралия – 3,1 млн. тона. Вносът от Украйна е намалял със 100 хил. тона до 1 млн. тона, а от Канада е нараснал до 700 хил. тона от 400 хил. тона през предходния сезон.
Прогнозата на анализаторите на компанията за настоящия сезон е за свиване на доставките на рапица от трети страни за ЕС до 3,05 млн. тона. Ако тя се оправдае, резултатът ще бъде най-ниският за последните 3 години.

Публикувана в Бизнес

Бутизан и Стратос Ултра гарантират чисти от плевели посеви, а Карикс осигурява бeзпроблемно презимуване на културата

Агр. Петър Кръстев

Есенните грижи в рапица– защита срещу плевели, болести и неприятели с продукти на БАСФ представи пред фермерите в Стара Загора Ася Йорданова, търговски представител на компанията за Южна България. Специалистката потвърди пред родните производители, че БАСФ притежава пълно портфолио за рапицата както за Clearfield, така и за конвенционалната технология. Запознахме читателите на нашия вестник с продуктите на Clearfield технологията, сега ви представяме продуктите на компанията и при конвенционалното производство с обясненията и препоръките на г-жа Йорданова.

Бутизан – с изключителна фотостабилност и продължително почвено действие

Бутизан е почвеният хербицид на БАСФ при конвенционална рапица, който се прилага веднага след сеитба преди поникване на културата. Ася Йорданова подчерта, че всеки, който е избрал конвенционална рапица, трябва да е наясно, че в полето няма заплевеляване от кръстоцветни плевели и власатка. Грижите тук трябва да бъдат много прецизни, за да не позволят на плевелите да поникнат преди рапицата, поясни специалистката. Затова почвения хербицид Бутизан, който идва веднага след сеитба, е с продължително действие и гъвкава технология. Тъй като плевелните семена са с много по-голяма кълняема енергия от малките рапични семена, при конвенционалната технология е невъзможно отглеждане на културата без почвен хербицид, който е насочен основно срещу широколистни и някои житни плевели.

Какво прави Бутизан различен от останалите продукти
Основното при Бутизан е, че той е с отлична фотостабилност. Това означава, че независимо от продължителността на слънчевото греене или на сушата, продуктът няма разпад на активно вещество. Той стои и чака минимална влага, за да започне да работи. Така че ако сте заложили на конвенционална рапица и ви застигне сушата, не бива да се притеснявате, че сте хвърлили на вятъра парите си за почвен хербицид, успокои фермерите специалистката. Бутизан е с продължително действие и отлична ефикасност, което го прави различен от останалите почвени хербициди.

„Когато прилагате като почвен продукт в рапица Бутизан, не чакайте дъжд, прилагайте веднага след сеитба”, посъветва земеделците Ася Йорданова. Той държи до пролетта, има изключително дълго последействие и не позволява на плевелите да поникнат. В случай че се наложи разораване на рапицата напролет, без проблеми може да се сее слънчоглед.

Промоция на БАСФ в Бутизан

Бутизанът е предпочитаният от фермерите почвен хербицид, който се използва при конвенционалната технология Сега цената на Бутизан е с 15% по-ниска от 15 юли. При конвенционалната технология рапица, изберете Бутизан, защото освен по-ниската цена той има много други предимства – прикани фермерите специалистката.

Стратос Ултра е с бързо действие и висока селективност

Стратос Ултра е другият продукт на БАСФ при конвенционалната технология в рапица, който се използва и в слънчоглед. Той е с бързо действие и висока селективност към културното растение. Дава на фермерите много добра възможност да се справят с житните плевели и самосевките от житни култури – пшеница и ечемик.

Естествено, и в тази технология се използва растежен регулатор – Карикс или Карамба, според предпочитанията на фермера.

Растежният регулатор на БАСФ е застраховка за успешно презимуване

Карикс на БАСФ е фунгид и растежен регулатор. Ася Йорданова посочи, че на пазара има няколко фунгицида, чиито активни вещества имат изразено регулаторно действие. Но Карикс е единственият продукт, съдържащ в себе си и чист растежен регулатор. Това го прави много по-сигурен и много по-точен, увери специалистката. Продуктът се използва в много страни и особенно в Полша и Германия, които са големи производителки на рапица. Карикс има мощно действие срещу болестите и чист растежно-регулаторен ефект, които са важни предимства за растението.

Как влияе Карикс?

Много важен момент е наесен, преди да влезе в зимата, рапицата да има удебелена коренова шийка. Това е важно условие за успешното презимуване на рапичното растение, припомни Ася Йорданова.

Приложен наесен, Карикс успява много добре да разпредели цялата енергия в растението и да я насочи към корена. Колкото по-мощен е коренът, толкова по-добре е за растението, защото се развива в долните почвени слоеве, откъдето черпи допълнително влага и хранителни вещества. Формират се и повече коренови власинки, които са изкл/чително важни за пълноценното хранене.

Болестите при рапицата тръгват още наесен

Заболяването фома по рапицата тръгва още от младите листа. Ако оставим културата незащитена с фунгицид наесен, фомата ще се прехвърли от листата към кореновата шийка. Ася Йорданова обясни на фермерите нещо много съществено: третирайки през есента с Карикс, единствено и само при този продукт, благодарение на различната му формулация, листата на растенията имат гланцов ефект. Той не позволява върху тях да се задържа скреж и така предотвратява измръзване на рапицата. Формулацията на Карикс помага за плътното прилепване на разтвора към восъчния налеп на листата, откъдето много бързо се разпределя в цялото растение.

Кога е оптималната фаза за третиране с Карикс?

През последните две години рапицата поникваше на етапи, което провокираше много въпроси относно момента на приложение на растежният регулатор. Оптималната фаза за приложение на Карикс е от 4-ти до 6-и лист на рапичното растение, уточни специалистката. И се мотивира, че при третирането в тази фаза наесен, рапицата остава с разлята по земята розетка, цялата енергия се насочва към корена и по този начин презимуването е успешно.

Промоция на БАСФ при Карикс и Карамба

Ася Йорданова съобщи със задоволство и за промоциите на БАСФ.

Миналата година за половината от площите, третирани с Карикс, фермерите са получавали напълно безплатно Вазтак. Промоцията остава в сила и тази година, но към нея БАСФ са добавили още една: за 100 литра Карикс фермерите получават още 5 литра продуктов бонус от търговския представител на компанията.

Промоция има и за продукта Карамба, изключително мощен фунгицид, съдържащ метконазол. Той гарантира здрави рапични растения, увери производителите специалистката. Подобно на Карикс, за 15 литра Карамба фермерите ще получат и по 1 литра Вазтак безплатно, а за всеки 100 литра ще имат 5 литра продуктов бонус.

Рапицата има много неприятели

Знаем, че още от котиледони започва масова атака на неприятелите по рапицата – зелевата листна въшка, бълхата, ларвата на рапичната оса, която може да унищожи културата още при самото поникване. Затова е желателно да се мисли още отсега за тях, посъветва фермерите Ася Йорданова.

Когато искате да изпреварите атаката на неприятелите, можете спокойно да заложите на Дурсбан – инсектицид с дълго последействие от 20 дни и с фумигиращо действие.

Вазтак на БАСФ е добре познат пиретроид на пазара. Подходящ е, когато е необходимо да се реагира много бързо. Той е с бърз инициален ефект, контактно и стомашно действие, контролира както ларвите, така и възрастните на вредителите.

Най-новият инсектицид на БАСФ – Магеос, също е пиретроид, формулиран като ефервесцентни гранули, които много бързо се разтварят във вода – за 4 минути, нямат неприятен мирис и са регистрирани срещу 17 неприятели в рапица и в още 22 култури. Магеос е много лесен за употреба, ниска доза и бързо действие, приключи презентацията на технологиите в рапица Ася Йорданова.     

Публикувана в Растениевъдство

Жътвата у нас върви нормално, като към втората половина на юли са ожънати 78% от площите с пшеница, 97% от ечемика и 87% от рапицата. В края на кампанията прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) са да бъдат прибрани около 5,5 млн.т пшеница, което е с -2% в сравнение с 2016 г. Реколтата от ечемик ще бъде  630 хил.т. или с 10% по-малко, а от рапица – 450 хил.т, отново -10%. Средната изкупна цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв/т за фуражна, 275 лв/т за хлебна пшеница и около 670 лв/т при рапицата.

В страната може да се очаква и много добра реколта от царевица и слънчоглед. По прогнози на MARS-JRC от юли, 2017 г. – добивът при царевицата е за 641 кг/дка (САРА – 653 кг/дка), а при слънчогледа 241 кг/дка (САРА – 226 кг/дка). Общото производство на царевица може да достигне 2,8 млн. т, а слънчогледа – 1,8 млн. т.

Предвижданията  за средните изкупните цени при царевицата са за около 280-290 лв/т., а при слънчогледа 630-640 лв/т. Средната цена на слънчогледа в Северна Европа се очаква да бъде около 360 евро/т, а царевицата в ЕС за 2017/18 г. да бъде 170 евро/т (FAPRI, март 2017).

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта