Представяме ви анализа на ИнтелиАгро за възможната трансформация на субсидиите за фермерите в бъдеще. Неговите автори са на мнение, че директните плащания ще отпаднат или ще се преминат към застраховане на продукцията.. 

С откриването на дебата за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020, все по-често се говори за въвеждане на мерки за управление на риска в земеделието. Средствата за сектора ще намаляват, а с растящите критики към директните плащания, алтернативните механизми за подкрепа ще стават все по-актуални. Управлението на риска, обаче, остава в голяма степен непознато. Страната ни не се възползва от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони в тази сфера, което лишава администрацията и земеделските производители от ценен опит, който може да се окаже важен в бъдеще.

Защо директните плащания рано или късно ще изчезнат?

Дори да не е веднага след 2020 г., системата на директни плащания постепенно ще отмре. Причините за това са много и тук ще изложим основните съвсем накратко, тъй като сме имали възможност да ги коментираме неведнъж. Директните плащания са скъп и неефективен инструмент за постигане целите на ОСП[1]. С времето те стават все по-сложни за прилагане, което води до нарастване на административното бреме над бизнеса. Субсидиите се концентрират в сравнително малък брой едри стопанства, които са достатъчно големи и икономически силни, за да имат нужда от подпомагане. Те не са разпределени равномерно между отделните отрасли в селското стопанство. Директните плащания имат преливащ ефект към факторите на производство и най-вече към цената на арендата и на земеделската земята, като водят до повишаването им[2]. Това от своя страна оскъпява навлизането в сектора на нови и по-млади играчи, влошавайки конкурентоспособността и демографската му структура. Подкрепата не идва навреме и според специфичната нужда на отделните стопанства в различните производствени направления. На този фон, субсидирането на земеделието е все по-трудно да се обоснове пред данъкоплатците в променящия се глобален свят, в който постоянно изникват нови предизвикателства.

Поради тези и други причини, в някои страни извън Европа (САЩ, Канада, Бразилия, донякъде Чили и др.) се използват различни механизми на подкрепа, в които се акцентира върху контрола на различни рискове в земеделския бизнес. Такива, между другото, съществуват и в сегашния вариант на ОСП - в рамките на Втория стълб[3].

Трета група държави, като Нова Зеландия, Австралия и др. напълно са елиминирали субсидиите за земеделие. В част от гореспоменатите примери държавната подкрепа е фокусирана основно към важна за бизнеса съпътстваща инфраструктура (напояване, наука и пр.).

Но да се върнем на темата управление на риска. Какви ползи и недостатъци крият различните механизми?

Механизъм за покритие на ценовия риск

Фермерите получават плащания, когато пазарната цена на тяхната продукция през дадена година спадне с определен процент под предварително установена референтна цена. Референтната цена се изчислява на база исторически данни (например за петгодишен период). Плащането обикновено се определя от разликата в двете цени и добива (реализиран, среден за стопанството/региона или предварително нормативно фиксиран).

Основният недостатък на този механизъм се крие в определянето на референтна цена. В САЩ, например, тя се изчислява за всеки Farm Bill (еквивалента на ОСП) и се прилага през целия период на действието му (обикновено пет години). Когато тя е изчислена за период на много високи пазарни цени, гарантира солидна подкрепа за фермерите, не просто когато те се понижат рязко, но и тогава, когато спаднат до относително нормални нива, предразполагащи така или иначе към задоволителни доходи. Обратният случай е също валиден – когато референтните стойности са определени в период на много ниски цени и в бъдеще, дори пазарните условия да се запазят неблагоприятни, фермерите рядко ще получат подкрепа.

Покритието на ценовия риск има и друг негативен аспект. То прави стопаните по-безразлични към равнището на цените, което в крайна сметка оказва негативно влияние върху него и част от подкрепата фактически се трансферира към посредниците по веригата на доставките.

Не бива да забравяме също, че цената е основен канал за саморегулиране на пазарите (търсенето и предлагането). Когато спадът ѝ на практика не оказва съществено влияние върху производството, фермерите имат по-слаба мотивация да намалят количествата продукция и пазарният дисбаланс се задълбочава.

Трябва да се вземе предвид и едно важно условие за функциониране на механизма за управление на ценовия риск – необходими са надеждни данни за цените. При изключително слаборазвитата борсова търговия в България, на този етап то изглежда трудно изпълнимо. В допълнение, ценовата статистика за неборсово търгуваната селскостопанска продукция винаги трябва да се приема с едно наум.

Механизъм за покритие на риска за приходите (добивите)

Основната цел е подпомагането да защити стопаните в години с по-слаби добиви, но в същото време пазарните цени също играят роля при определяне на помощта. Отново се използва референтна стойност – този път за приходите от единица площ, изчислена на база други две референтни стойности – за добивите за стопанството или района (например на ниво община) и за цените на национално/регионално ниво. Когато реализираните за дадена година приходи се разминават с определен процент от референтните, то стопаните получават плащания, формирани на база разликата в двете (прилага се и таван в субсидията до определен процент от референтните приходи, например 10%). Този механизъм може и се използва паралелно със схемите за покритие на ценовия риск и фермерите могат да избират кое от двете да ползват, на база спецификата на стопанството си.

Тук основният недостатък е, че механизмът увеличава моралния риск сред земеделците – стимулира ги да обработват по-неподходящи/нестабилни почви, да не се придържат към добрите производствени практики, да правят необмислени експерименти, да вземат по-рискови решения при избора на култури и т.н.

И отново, механизмът изисква надеждна статистическа информация, както на ниво стопанство, така и на регионално равнище. За съжаление, в работата си досега сме се убедили достатъчно, че на информацията за добивите от повечето култури в България е трудно да се разчита. При наличните към днешна дата данни, изчисляването на референтни добиви може да се окаже рискована задача. Трябва да се има предвид и развитието на науката и внедряването на нови сортове и технологии на засяване/засаждане, които, погледнати от дистанцията на времето, водят до постоянно повишаване на средните добиви при основните земеделски култури.

Субсидия за класическо застраховане

Фермерите застраховат цялата си използвана земя срещу независещи от тях събития, които нанасят определени щети на реколтата. Покритието включва и други аспекти на работата им – например невъзможност да се засее навреме или ниско качество на продукцията поради лошо време. Полиците (премиите) се различават спрямо културите, процента на покритие, различните рискови фактори и др. Субсидията представлява покриване на част от застрахователната премия.

Подкрепа за застраховане на метеорологичните условия

Тук не говорим просто за застраховка срещу бедствия (пропаднали площи). Фермерите получават субсидия за застрахователни полици, които покриват риска метеорологичните условия да се различават от подходящите (обичайните) за съответната култура, за съответния период от годината, за съответния регион. Застрахователното събитие, например, може да бъде обилен дъжд, когато пшеницата е готова за жътва. Плащането е процент от застрахователната сума, в зависимост колко драстично климатичните условия са се различавали от считаните за подходящи.

От развиването на пазар на климатични деривати (финансови инструменти) могат да се възползват и редица други сектори на икономиката. „Лошото време“ за един земеделски производител може да бъде добро за туристическата индустрия. Неблагоприятните климатични условия за туристическия бранш могат да ползват енергийните компании и т.н. По този начин различните интереси на всяка индустрия могат да се „уравновесяват“, „изглаждайки“ сезонните приходи.

Макар всеки начин на субсидиране да изкривява в определена степен пазара, ако се говори за оптимална подкрепа, то можем да кажем, че бъдещето е по-скоро в изнамирането на подходящ механизъм за управление на климатичния риск:

- По-малки и по-ефективни разходи за данъкоплатците – фермерите получават плащания тогава, когато са им наистина необходими и в размер, който съответства на претърпените щети (пропуснатите ползи);

- Гъвкавост и равнопоставеност между браншовете;

- Не предразполага към морален хазарт земеделците;

- По-малко влияние върху цените, търсенето и предлагането;

- Практически би решила въпроса със защитата от градушки – запазвайки системата само там, където е най-наложителна и предотвратявайки харченето на значителен публичен ресурс без ясна оценка на необходимостта и ефективността (каквито намерения все още съществуват).

Предизвикателството тук е за застрахователите в България, които и сега не успяват да използват напълно потенциала на сектора. Подобни продукти се разработват в света, включително в Европа и адаптирането им към родния пазар не би следвало да е пречка.

Дори да изместят напълно директните плащания, мерките за управление на риска не бива да заемат лъвския дял от средствата за подкрепа, а по-скоро да бъдат допълнение към финансови стимули за развитието на науката, технологиите и общото образователно ниво на ангажираните в бранша. Същевременно, пълното елиминиране на рисковете пред всеки бизнес е не просто невъзможно, но и ненужно. В крайна сметка, именно непредвидените явления и загуби движат прогреса.

Публикувана в Бизнес
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ разпространи протестна декларация относно безпрецедентното забавяне в изплащане на подпомагането по схемите за директни плащания и мерките на ПРСР за Кампания 2016. В писмо, изпратено до министър Румен Порожанов и до изп. директор на ДФЗ Живко Желев, се казва:

Свидетели сме на безпрецедентно забавяне на плащанията за Кампания 2016, касаещи СЕПП след прилагане на намаленията и таваните, както и по мярка 12 „ Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ и на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.

Неколкократната промяна на сроковете в индикативния график, последвана от тяхното неспазване от страна ДФ „Земеделие“ - РА провокира напрежение сред земеделската общност. Обръщаме внимание, че земеделските стопани разчитат на заложената периодичност на оторизациите, правят своите разчети и планират своята дейност, съобразно този график.

Браншът прояви разбиране и толерантност към затрудненията, пред които бе изправена администрацията на ДФЗ-РА, вследствие на усложнената политическа обстановка и смяната на правителства в страната.

Поредното закъснение и отлагане на планираните оторизации по гореспоменатите схеми и мерки на ОСП говори или за пренебрежително отношение, спрямо земеделския сектор, или за сериозни пропуски в организацията на дейността на Разплащателна агенция.

Националната асоциация на зърнопроизводителите е силно обезпокоена и от закъснението при одобрението на проектните предложения и сключването на договори от втория прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства” на ПРСР 2014-2020.   Отново се повтаря сценарият с неспазването на нормативно определените срокове за договориране. Няма яснота и кога ще бъде осигурен бюджет за подписаните договори под условие от първия прием по подмярката.

НАЗ изразява категорична нетърпимост към продължаването на тази порочна тенденция.

Настояваме за възстановяване на лоялността към българските земеделски стопани, чрез придържане към обявяваните срокове и редовно изплащане на подпомагането занапред!

Публикувана в Новини на часа

Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго, заяви Красимир Кумчев, аграрен консултант, собственик и управител на фирма "Епъл консулт"

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Красимир Кумчев е агробизнесмен и консултант за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. в с. Искра, Пловдивско.Завършва Аграрния университет. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. В продължение на 5 г. управлява и най-голямата ябълкова градина в света на площ от 14 000 декара.

След 1989 г. купува 12 дка собствена земя и създава овощна градина. Сега семейството му се грижи за 350 декара с овошки. Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантска компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив.

  • Г-н Кумчев, по време на двата дебата за бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика, които се проведоха паралелно в Пловдив и край Стара Загора, Вие постнахте коментар в социалните мрежи с текст: „Днес индийски инвеститор поиска да инвестира в България и да стъпи на европейския пазар с плодове, произведени тук. Утре едни умни, но нищо неразбиращи от земеделие хора, ще говорят за "новите хоризонти" пред българското земеделие. Индийският инвеститор няма да бъде там“. На друго място казахте, че не само европейска селскостопанска политика, а и нашата, са сбъркани. Защо смятате, че е така?

  • Направих ироничен коментар във Фейсбук за "новите хоризонти" пред българското земеделие и индийския инвеститор. Той отдавна е в България и се занимава с търговия. Подготвя банани за продажба – те идват зелени и по специални технологии се подготвят за пазара. Но той иска да създаде трайни насаждения – ябълки, череши и др., с които, забележете, смята да пробива на европейския, а не на индийския пазар. В това има логика, защото Европа е два пъти по-малка като население от Индия, но пък е 10 пъти по-богата от неговата страна. Затова е потърсил най-хубавото място като природни дадености в Европа – България, а после да реализира продукцията си на европейския пазар. В това има страхотна логика и аз го поздравих за прозорливостта.

  • Което обаче е жестоко за нашите овощари, защото си имаме тази даденост – нашата природа, но не я използваме.

  • Даденостите са три - почва, слънце и вода. Тези са основополагащите фактори на всяко земеделие. Можем да развием овощарство и зеленчукопроизводство много по-бързо, но темповете зависят и от други фактори.

  • Кои са те?

  • Сбърканата селскостопанска политика. Чрез субсидиите стана така, че един сектор като зърнопроизводството отиде на световно ниво, но пък животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводство се сринаха. Ние не използваме природните си ресурси, защото не се създават условия за това. Няма как да се конкурираш на пазара с някой, който взема много по-високи субсидии за всеки килограм продукция. Ако ще да си най-добрия овощар не само в България, ами в света. Просто няма как да се получи. Тези срещи, които сега се инициират за ОСП след 2020 г. като мероприятия са добри, но няма резултат от тях. Според мен дори въобще не трябва да има такива срещи. На дебата в Пловдив бе казано, че "по изравняване на субсидиите ще работим и занапред", до кога точно, не е ясно. На мен, обаче ми е ясно - никога няма да ни позволят изравняване. По-паметливите си спомнят, че ни обещаваха това да стане до 2017 година! Друго - засега отхвърляме американския модел на подпомагане, защото се оказало, че поглъща много повече средства и защото създавал много администрация. Първото може и да е вярно, но второто - категорично не е. От годините на предприсъединителните фондове досега, в българското земеделие са се налели около 35 млрд. лв. Министър Румен Порожанов твърди, че до 2020 година ще се налеят още 16 млрд. лв., така че стават към 50 млрд. лв.. Някакъв ефект?- Няма. Продължаваме да внасяме около 80% от плодовете, зеленчуците и месото. Излезе информация от НСИ за първите два месеца на тази година - вносът на зеленчуци, спрямо същия период на миналата година, е нараснал с 6.1 на сто. Да продължавам ли? Единственото спасение за нас е да се спре субсидирането в ЕС. Ако някой пожелае, мога да му изнеса лекция за ползите от това. Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго! Сега едва ли не ние ще създаваме правилата на общата селскостопанска политика след 2020 г. И като направим предложения – какво? Другите държави в ЕС следват своите цели, устояват ги, постигат ги, а ние правим „културно-масови“ мероприятия. Вече съм го казвал в десетки интервюта – в крайна сметка от всяка човешка дейност, независимо каква, има някакъв резултат. Ако го няма резултатът – значи нищо не сме свършили. Казвал съм го вече на двама-трима министри – независимо от програми, мерки, зелени плащания, екологични, био и т.н., в крайна сметка дали е успешно едно управление на отрасъла се разбира от един единствен факт – какво и колко произвеждаме. Примерно поема даден министър управлението на сектора и казва: Сега има 80% внос на плодове, зеленчуци и месо, а в края на мандата си казва: Докарах го до 60% внос, т.е. 20% по-малко. Всичко останало е напразно говорене. Бедата е, че не мога да сложа на масата на управляващите моята методика за изчисление на субсидиите, как трудът на фермерите да бъде заплатен справедливо.

  • Какво по-точно представлява тази методика и на кого досега е представихте?

  • Аз предложих моя методика как да се разпределят субсидиите в България и пазя цялата си кореспонденция с министър-председател, с министри, включително и финансовия. Но всичко се свежда до това – не може ли да се краде от европейските пари, никой не се интересува от абсолютно нищо. Нелепо е някой да ти каже, че е патентовал ноу-хау за изчисляването на европейските помощи в земеделието и ти да не си направиш труда да се срещнеш с него. На всички министри, на които досега представих методиката си, казвах: Всеки си отива на мястото и каквото си произведе като количество и като качество, толкова субсидии ще получи. Колкото повече количество, колкото по-добро качество – толкова повече доходи ще има фермерът. Това означава, че фермерите трябва да имат подготовка. Не може някой, завършил зооинженерство или аграрен университет да се занимава с това, за което е учил, и да се сравнява с някой, завършил 7-ми клас. Последният не може да има същите претенции за субсидии, просто защото няма същия краен резултат в работата си. Няма е цялостната визия за развитие на агросектора, така че като хванеш една нишка – да разплетеш целия чорап. Кърпене, кърпене, кърпене и накрая субсидиите пак се получават „на калпак“. Почти съм сигурен, че след осем месеца хора, които няма да наберат дори една череша или добивът им ще е 100 кг на дка (визирам районите, където са паднали слани или градушки, и реколтата замръзна), ще изпишат по 500 кг фиксиран добив на декар, за да получат едни субсидии. После статистиката на министерството ще каже, че имало увеличение на количеството на плодовете, а то няма. Има го на книга, защото трябва да се вземат едни субсидии. Пак ще има рекордни добиви от череши, сливи, дини, ябълки... от всичко. Рекордни добиви и пак рекорден внос на плодове.

    - Сега се хвърлят зарове дали субсидиите след 2020 г. ще са с 20 или с 30% по-малко. Какво е мнението Ви?

  • Даже ще са по-малко, какво от това? Ние ли ще ги направим повече? Лично аз като човек, който произвежда, искам условията, каквито ще бъдат за колегите от Испания, Франция, Италия и Полша, да бъдат същите като у нас. За какво са ми PR-акции? Просто някои чакат на хранилката едни проекти да тръгнат, а какво ще се случи след това – няма значение.

  • А как ще коментирате „българския синдром“ - в един и същи ден, в два различни града, се проведе един и същ дебат за ОСП след 2020 г.?

  • Този синдром – кой ще налапа повече проекти, съществува, въпреки че организаторите и на двете събития са ми приятели и не влагам нищо лично към тях.

  • А вярно ли е твърдението на някои фермери, че преди членството ни в ЕС, зеленчукопроизводителите са получавали повече субсидии, отколкото са европейските и националните плащания за производство сега?

  • В България преди време само в Пловдивски окръг са се отглеждани 138 различни култури. Ако някой ми посочи една област в света, с територия колкото на Пловдивски окръг, в която има дадености – плодородна почва, вода и слънце, и където виреят близо 140 култури, нека да ми я спомене. Но съм сигурен, че няма такава. Вместо да се концентрираме в тази област и да кажем – ето пипера е експортна стока във всяко направление – пресен и преработен в различни варианти. А ябълките, които заедно с бананите, се консумират целогодишно? Произвеждаме 4-5 пъти по-малко отколкото ядем. Трябва да се набележат 3-4-5 неща или т. нар. приоритетни области, и да се налеят в тях много, ама много пари. Примерно при ябълките – 1 лев субсидия на килограм. Тогава на мен не ми представлява никаква трудност да ги продавам на 40 стотинки. С тези 40 ст. аз ще избия 80% от разходите, ще ми остане достатъчно печалба и финансов ресурс, за да си направя модерен хладилник за съхранение, технологична линия за сортиране и да вървя напред. Повтарям непрекъснато, че никой не може да има плодородна почва, слънце и вода, както е у нас. Технологии може да си купи човек откъдето и когато си поиска, стига да има финансовия ресурс, но даденостите – не може да си купи. Затова от години говоря, че ние, българските производители, ще бъдем по-добре, ако се забранят субсидиите в цял свят. Просто ще ги разбием с храни. Щом имаме даденостите, в този интернет – свят не е никакъв проблем да се отворят технологични линии, необходими за производството.

  • Сигурно тъкмо заради това индиецът идва тук?

  • Той е избрал България и както научих, е наследник на богата индийска фамилия с баща супермилионер. Сега е готов да купи вече създадени овощни градини. Попитах го дали иска 3-4 годишни градини, а той казва , че иска 10-годишни. Направил си е сметката, че ако купи 10-годишна градина, ще я експлоатира още 10-15 години.

  • Лошото е, че отдалеч виждат нещата, а ние отблизо – не ги виждаме..

  • Аз определено смятах, че иска да изнася ябълки за Индия, а то било за Западна Европа.

  • Имате ли наблюдения дали много чужденци изкупуват българска земя в момента? В земеделското министерство отказват подобна информация, защото чужденците задължително трябва да учредят българска фирма за целта и така не можело да се направи статистика?

  • Аз познавам двама италианци, които купуват земи и те са истински производители, което не ме дразни по никакъв начин. Но има друга тенденция, която си върви от много години – наливат се пари в турски купувачи, които нямат икономическо състояние или специално образование. Дават им се пари и те купуват земи на поразия и то в Тракия, където е най-хубавата и плодородна земя. Там вече нещата може да имат друг привкус – освен да се прави продукция, да има и други цели.

  • Наричат Ви „Царят на ябълките“, но вярно ли е, че вече изкоренявате градините си?

  • Казах, че спирам да създавам нови градини, а не че ги изкоренявам. Най-голямата ябълкова градина в България е в с. Динк и там започнаха да изкореняват.

  • Аз ще припомня на читателите ни, че тази градина на площ от 1300 декара в близост до село Динк, е собственост на Българо-американската кредитна банка. За да успее да я продаде, банката Ви е наела да възстановите ябълковите дръвчета. За по-малко от година сте възстанови занемарената градина и дори там е получен рекорден добив от 3200 тона ябълки от декар. Но сега изкореняват дръвчета. Каква е причината според Вас?

  • Причината е, че ябълките са най-трудният овощен вид за отглеждане и ако няма добри специалисти, които да се занимават с тях, резултатите са плачевни. Иначе когато аз поех да управлявам тази градина през 2011 г. беше доста занемарена, но в нея „има хляб“ поне за още 10-15 години.

  • Какво смятате – трябва ли да продължава у нас общественият дебат за бъдещето на ОСП?

  • Тъкмо заради срещите в Пловдив и Стара Загора, имам чувството, че и журналистите се страхуват да назоват истината. Христо Цветанов, който също ми е приятел, ми каза, че трябва да говоря малко по-уважително, защото се вадят частни пари, за да се организират тези срещи. Безплатен обяд - няма. Това означава, че някои организации инвестират в такива събития в цялата страна, а както е известно – никак не е евтино да се плащат кафета, озвучаване, наем на зали и т.н. В крайна сметка трябва да потекат едни пари, с които ние да правим проекти, пък какъв ще е ефектът за земеделието – няма никакво значение.

  • Споделяте ли мнението, че от субсидиите реално печелят единствено разрастващата се администрация и банките?

  • Още преди 3-4 години имаше журналистическа разработка, в която бе казано, че в диаметър от 200-300 метра около сградата на земеделското министерство има толкова фирми, че свят да му се завие на човек. Пишете по-смело за тези неща. Търсете кои са свързаните фирми и кой зад кого стои. Няма да спра да повтарям, че от всяка човешка дейност трябва да има резултат. Аз качих във Фейсбук страницата си две снимки на череши от новата реколта и написах: „Времето, когато човек вижда резултата от труда си“. Ами от труда на министрите, на зам.-министрите, на служителите във фонд „Земеделие“, на институти за анализи и други неправителствени организации - нека отчетат какво се е случило благодарение на техния труд. Примерно – от 80% внос на месо и зеленчуци, ги докарахме на 60%. Всичко друго е бутафория. Питам министър Порожанов - къде отиват огромните суми, които се наливат в земеделието? Вторият ми въпрос е – какъв е резултатът, че са отишли някъде? Правиш нещо – мерки, подмерки, за гъски, за патки, за тикви и т.н, и какво се случва? Правят се предимно PR - акции, за да застане там министър или шеф на фонда и да каже колко много се прави за земеделието. При това всички виждаме какво е реалното положение в земеделието.

 

Публикувана в Бизнес

Аз съм млад земеделски производител и тази година ще подам за първи път заявление за подпомагане за директни плащания в Кампания 2017 г. По какъв начин трябва да посоча площите, които заявявам – по адрес или по местонахождение на имотите?

Въпроса задава Иван Иванов от г. Мездра

Посочването на площите може да се извърши в общинската служба по земеделие по един от следните начини:

  • По местонахождение на имотите

  • По постоянен адрес на физическите лица

  • По адрес на управление на кандидата, юридическо лице и еднолични търговци

Това е записано в заповедта на министъра на земеделието, издадена на 14 февруари 2017 г. В нея се казва още, че подаването на заявления за подпомагане за директни плащания през 2017г. ще продължи до 15 май 2017 г. След 15 май 2017 г., в продължение на 25 календарни дни, т.е до 9 юни 2017 г., включително, кандидатите могат да подават заявления за подпомагане, като за всеки просрочен работен ден се начислява намаление на одобрената сума за подпомагане в размер на 1%.

Във вече подадени до 15 май 2017 г. заявления, могат да се извършват корекции без налагане на санкции за закъсняла редакция до 31 май 2017 г. включително.

Независимо от датата на подаване на заявлението след 31 май 2017г., до 9 юни 2017 г., извършването на корекции във вече заявени площи, както и корекции, свързани с добавяне на нови схеми/мерки и площи/животни, се налага намаление на помощта за засегнатите от промяната данни с 1% от сумата за подпомагане, определена за тях, за всеки ден просрочие.

За да подаде заявление за подпомагане, земеделският стопанин следва:

  1. Да е регистриран земеделски стопанин;

  2. Да е действителен ползвател на площите и/или животните, които ще посочи за подпомагане;

  3. Да стопанисва площите, които ще заяви за подпомагане чрез използване на подходящи агротехнически обработки, съобразно начина на трайното им ползване;

  4. Към датата на заявяване за подпомагане площите трябва да са приведени в добро земеделско състояние, съгласно изискванията на Наредба №2 за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схемите и мерките за плащане на площ.

Кандидати за подпомагане могат да бъдат собственици/съсобственици на поземлени имоти, ползватели по договори за облигационно ползване на земеделски земи (за наем, за аренда, за лизинг, за съвместна обработка и др.), страни по споразумения или разпределения на масиви за ползване на земеделски земи, определени със заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие”, ползватели на земеделски земи от Държавния поземлен фонд, предоставени за безвъзмездно ползване със заповед на министъра на земеделието и храните.

Публикувана в Бизнес

Директорът на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни, че все пак ще спазим крайната дата и до 30 юни всички фермери ще получат субсидиите си по СЕПП

Лили Мирчева

Забавянето идва от изчистването на алгоритмите за плащане, от следващи проверки и контрол от одиторски фирми, и от Европейската комисия. Така изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни спирането на плащанията, което създаде напрежение сред много фермери. По думите му европейският Регламент 1306 фиксира датата от 1 декември на настоящата година до 30 юни на следващата календарна година. „Така че фактически забавяне няма и няма и да има. Морален ангажимент към всеки бенефициент е най-правилно да бъдат разплатени всички схеми, по които са заявили участие фермерите. Тези пари са жизненоважни за тях – за стартиране на кампания, за продължаване на поети ангажименти, за изхранване на животни“, обясни още шефът на фонда и не добави нито дума за административния капацитет на ведомството му.

„Имаше леко забавяне в някои от мерките и причините за това бяха от най-различно естество“, обясни новият земеделски министър Румен Порожанов. „Не може да изключим и субективни фактори от недобро поведение на администрацията, но аз не искам да коментирам този процес в изминалите няколко месеца. Имаше и синхронизиране на правилата за плащане по някои от мерките, свързвани с препоръки на ЕК, което изискване намеса в начина и реда на плащане. В последните дни темпа на плащане в частта на зелените плащания, на националните плащания в частта за тютюна, са в ход“, обясни още Порожанов.

В комисията по земеделие бе представен графикът на плащанията към фермерите, който както винаги се изпълнява в последния момент, т.е. края на месец юни.

От началото на кампанията от 1 декември досега са изплатени над 1,7 млрд. лв. по всички схеми и направления на директните плащания за 2016 г., отчите шефът на фонд „Земеделие“. По думите му има текущи забавяния, които в момента се обработват и касаят основно биологичните и агроекорологичните плащания, защото там били най-много въпросителните при одитите на Комисията по земеделие в Брюксел.

Ккато вече е известно от началото на седмицата ще бъдат изплатени сумите по мярка 11 „Биологично земеделие“ от направлението Биологично растениевъдство. „Парите ще бъдат по сметките на стопаните в понеделник, обеща Живко Живков.

В много интензивен график до края на месеца ще бъдат изплатени и останалите направления по мярка 10 и мярка 214 от стария програмен период, коментира още Живков. По думите му от 1 до 10 юни всички доплащания по СЕПП, обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци и оранжерийно производство, както и зелените плащания, ще бъдат платени. 


„Остава към средата на месец юни да се изплатят сумите по Натура 2000, тъй като там се оказахме най-уязвими. Схемата за памук, за млади земеделски стопани и на последно място за дребни земеделски стопани също ще бъде изплатена в този период. До края на 30 юни трябва да приключат всички плащания по първи стълб. В срок до 15 юни ще бъдат приключени всички плащания“, заключи Живко Живков. Ще останат някои текущи по различни причини – проверки или неизчистени казуси.

Но колко ще е точната ставка на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, директорът на фонда все още не знаел. Даде за пример миналогодишните плащания, които са „по 95 лв. за зеленчуци, 756 лв .за оранжерийно и 109 лв. за плодове.“ С индикативната ставка обясни и плащанията през март т.г., „защото фермерите бяха в крайна нужда“.

В момента, в който започнем да изчистваме плащанията – между 1 и 10 юни, министърът на земделието ще издаде заповед с окончателната ставка и ние ще извършим доплащанията към всеки бенефициент, обясни още Живков. Същите заповеди ще има за единица площ и за зелените плащания. Живков не можа да каже дори ориентировъчен процент за добавка на обвързаната подкрепа. Обяснението му е, че „схемата е спряна като обработка, заради другите, които се плащат и когато колегите започнат да работят конкретно за обвързаната подкрепа, аз ще ви уведомя. Към този момент – нямам данни“.

Щом изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ още не знае колко точно пари ще получат фермерите за миналата година, какво остава за самите тях. Да не говорим, че колегите им от другите европейски държави отдавна получиха субсидиите си и вече инвестираха парите в тазгодишната стопанска година.

Публикувана в Бизнес
Фермери масово се отказват от помощта по схемата за овце и кози-майки под селекционен контрол. Така вместо по 60 лв. субсидии останалите стопани може да получат по 100 лв., но тогава пък ЕК може да спре схемата заради свръхсубсидиране. Това предупреди съпредседателят на Националната овцевъдна асоциация (НОА) Симеон Караколев, пред журналисти, по време на пресконференция днес. По думите му ЕК прави одит на Наредба 3, тъй като и експертите смятат, че съдържа дискриминационни елементи. Според съпредседателя на НОА част от фермерите, които имат възможност да получат помощта, няма да го направят. По думите му повечето от фермерите вместо да получат по 65-70 лв. няма да го направят, защото се отказват. Затова пък останалите стопани може да получат по-големи помощи, но ще бъдат зависими от пратньорите си, които трябва да доказват с фактури реализираното мляко.
НОА взе участие в анкетата на ЕК за модернизиране на новата ОСП след 2020 г. Там фермерите са посочили, че искат промяна на организацията на пазара, нови схеми на подпомагане, изравняване на субсидиите и таван на субсидирането. 
Предстои на Националния събор на овцевъдите в България да се учреди Съюз на овцевъдите в Европа, който ще излезе със становище за бъдещето на ОСП в сектор Овцевъдство.
Публикувана в Бизнес

Служителите в областните дирекции „Земеделие“ - изкупителни жертви на недоразуменията на администрацията на МЗХ

Лили Мирчева

Веднага след Великденските празници започва очертаването на площите и подаването на заявления за субсидии в Кампания 2017 г. Това обяви за в. Гласът на фермера“ изпълнителният директор на националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ася Гочева. По думите й след тревожното писмо на асоциацията до министъра на земеделието проф. Христо Бозуков, вече са взети мерки и процесът на зареждане на данните в Информационната система за администриране и контрол (ИСАК), върви с пълна сила. „Знаем че е създадена необходимата организация и е осигурена допълнителна техническа подкрепа. Надяваме се бързо да се отстранят грешките и неточностите, за да могат стопаните по места безпроблемно да подадат заявления за субсидии, а също и да очертаят обработваемите земи“, допълни Ася Гочева.

Дадени са указания на служителите в областните дирекции „Земеделие и гори“ да работят и по време на почивните дни. Така че те на практика ще се окажат изкупителната жертва на чиновническите недоразумения в МЗХ.

След като фермерите обявиха опасенията си за провал на Кампания 2017, все пак администрацията взе крайни мерки и се опита да влезе в час.

Стартът на кампанията трябваше да е на 1 март, а финалът - до 15 май. Сега времето се скъси драстично, но пък ако фермери и местна администрация не успеят да се вмесят в крайния срок, подлежат на санкции, тъй като срокът е регламентиран от европравилата.

Ще припомним, че причината е забавянето е обществената поръчка за фирма, която да направи софтуера за прехвърляне на данните за актуализиране на правното основание. Вместо в началото на март, поръчката стартира едва в края на месеца.

Нищо ново под слънцето, ще си кажат фермерите, защото и през миналогодишната кампания пак имаше опашки и напрежение. Но пък тогава ЕК позволи удължаването на кампанията, за да няма санкции за стопаните. Сега няма прошка. Реверансът на Брюксел към България бе направен защото за първи път бе въведено правно основание и имаше затруднения със стартирането на цялата система.

Да се стягат служителите на областните дирекции по земеделие, които още чакат парични компенсации за извънреден труд през празниците по това време на миналата година.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ изплати още 17.6 милиона лева на 6 631 земеделски стопани, извършващи земеделска дейност в необлагодетелстваните райони на страната. Преводите са извършени след указания от Министерството на земеделието и храните, което е управляващ орган по Програмата за развитие на селските райони.


Субсидиите са за фермери, които имат недовършени ангажименти по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ (НР1) и мярка 212 „Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските“ (НР2) от ПРСР 2007-2013.
Припомняме, че заради решение на ВАС за изменение на Наредба 11 за условията и реда за прилагане на двете мерки кандидатите не получиха подпомагане в средата на март, когато Фонд „Земеделие“ изплати над 69 млн. лева по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020.


След новия превод общата сума на изплатени субсидии към фермери от необлагодетелствани райони достигна 86.8 милиона лева. Изчисленията на финансовото подпомагане са извършени въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи, определени в Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия предлага да се намали директната подкрепа за фермерите през финансовата 2018 г. Мярката се предприема, за да се създаде кризисен резерв, който може да бъде използван при спешна нужда,съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Всяка година Комисията определя финансовата дисциплина по Общата селскостопанска политика (ОСП) в частта на директните плащания, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Така се заделят €400 (изчислени по цените за 2011 г.), които служат за резерв при криза на пазарите за селскостопанска продукция.

Предложението важи за сумата над €2 000, които през 2018 г. ще бъдат намалени с 1.388149%. Изключение прави Хърватия, където директните плащания все още се прилагат, защото държавата е от скоро член на ЕС. Спестените пари ще бъдат използвани за създаване на резерв от €459,5 млн. (по сегашни цени), които ще бъдат налични в бюджета за 2018 г. Ставката е малко по-висока в сравнение с 1.353905% през 2017 г., когато резервът бе €450,5 млн.

Според правилата за създаване на бюджета на ЕС всяка година Европейската комисия е длъжна да направи предложение за финансова дисциплина преди края на март. Съветът на ЕС и Европейският парламент сега имат срок до 30 юни 2017 г., за да фиксират ставката на финансова дисциплина. Ако споразумение не се постигне до 30 юни Европейската комисия ще трябва да фиксира ставка.

Освен за създаване на кризисен резерв всяка година, механизмът за финансова дисциплина може също да се използва, за да се направи така, че разходите по ЕФГЗ да не надхвърлят седемгодишната финансова рамка на ЕС (това е така наречената многогодишна финансова рамка). Въпреки това настоящите изчисления за директните плащания и разходите за пазарни мерки за 2018 г. показват, че те ще се вместят в договорените рамки. Поради това настоящето предложение за финансова дисциплина не предвижда намаляване на тези разходи.

Според законодателството за ОСП сумите, които се генерират от финансова дисциплина и които влизат в ЕФГЗ в края на финансовата година, включително тези от кризисния резерв, трябва да бъдат разпределени сред фермерите. От създаването на кризисния резерв през 2014 г. тези суми не са били използвани и заделените всяка година пари са изплащани на фермерите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 24

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта