Пиперът е много капризен и се нуждае от навременно хранене. Особено внимание трябва да се обърне на подхранването му, когато цъфти и плододава.

Какви вещества са необходими за пипера
За нуждите на растението от допълнително хранене се съди по вида на самото растение. Ако листата му са нагърчени, това показва липса на калий в почвата. Виолетовият цвят на долната страна на листата показва, че пиперът се нуждае от фосфор. Но ако пиперът расте буйно и не цъфти навреме е напълно възможно растенията да са преторени с азотни торове.

Торене по време на цъфтежа
През този период е важно на пипера да се внася калий, за да се образуват хубави завързи. За да се попълни липсата на калий в почвата се използва калиев сулфат (1 ч. лъжичка за 10-11 литра топла вода). Също така по време на цъфтежа може да внесете разтвор на карбамид (25 грама на кофа вода) или комбинация от суперфосфат - 1 ч. лъжичка в 10 литра вода + 1 чаена лъжичка калиев сулфат.
Важно! Подхранването се извършва не повече от веднъж на 2-3 седмици, в противен случай може да се получи излишък на внесените хранителни вещества.

Торене по време на плододаване
По време на зазряването на чушките се предпочита подхранване с натурални продукти. Например често се използват настойки от чайове за поливане. Необходимо е да се залеят с 3 литра вода 200 грама чаени листа от черен чай и да се оставят за 6-7 дни. След това полейте пипера с тази инфузия. В тази настойка се съдържа калий, желязо, магнезий и калций.
Настройка от млада, прясна коприва също перфектно подхранва пипера по време на узряването на плодовете с необходимите микроелементи. Приготвя се от нежна млада коприва, залята с топла вода. След престояване няколко дни на топло място, копривата ще се утаи на дъното. Така че инфузията е готова и с нея може да се полива. С коприва може да се подхранва през 10-11 дни.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 14 Юни 2018 14:32

Торене с тютюнев прах

Тютюневият прах (смлени тютюневи лист) съдържа 2,5% азот, 3,1% калий, 2,1% фосфор, благодарение на което се подобрява храненето на растенията и се повишава микробиологичната активност на почвата. Тютюневият прах се внася в почвата през пролетта и есента преди окопаване. С това торене се увеличава добивътприягодоплодните и зеленчуците до 40% и се подобрява качеството на продуктите.

Приложение:
. При прекопаване се внасят 2 - 4 г / м2;

. При засаждане на дървета и храсти в ямата за засаждане се внасят 0,5 кг тютюнев прах;
. При сеитба на тревни площи и цветна леха - 1 буркан тютюнев прах се смесва с горния почвен слой, полива се и след това се сеят семената;
. При засаждате на цветя в саксии, смесвайте тютюнев прах с почва и пясък в съотношение 1:1:1;
. Като основно торенетютюневият прах се използва в доза до 40 г/м2 веднъж на три години.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За получаване на оптимални добиви добрите царевичари се ръководят от правила, по които внасят торовете

Царевицата се нуждае от азот в продължение на целия вегетационен период, но в различна степен. „Затова трябва да осигурите достатъчно количество азот за всички стадии през вегетацията на културата, за да не нарушите формирането на добива“, казва агрономът от Farm Journal Кен Фери.

Азотът е нужен на царевицата, както бензинът за транспортното средство. Той „натрупва добива от поникването до зрелостта“. Отсъствието на азот в която и да е точка от пътя на развитие може да доведе до отслабване или спиране на растежа.

"Ако на царевицата не и достига азот в началото на вегетационния сезон, това намалява потенциалния добив, казва агрономът. – А дефицитът на азот в късните репродуктивни стадии реално намалява добива."

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване и усвояване на азота. Кен Фери обяснява как може да се постигне най-добрият резултат от торенето с основния хранителен елемент при царевицата.

Главното според него е да се придържаме към правилото 4П: правилно избран продукт, правилна скорост, правилно време и правилно разпръскване (внасяне).

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

Има специални компютърни модели в интернет. Те използват данни за времето за изчисляване нивото на добива при царевицата, количеството азот, изнесено с прибраното зърно, и колко още е необходимо до прибиране на реколтата. Кен Фери проверил тези модели с помощта на тестове на тъканите, а също и с отглеждането на растения на хидропоника, за да разбере колко хранителни вещества има в цялото растение: в надземната част и в кореновата система. Неговият извод е, че интернет-моделирането действително работи.

Така се знаят количеството GDU (необходими единици азот за отделните стадии на растеж) още от момента на поникването. Моделите могат да ви дадат достатъчно добро представяне за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Научете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В течение на първите 35 дни след сеитбата през стадиите на растеж V8 или V9 царевичните растения изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 0,4 ха) на ден. В етапа на растеж V10 поглъщането рязко нараства и стига до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (изметляване) потребността може да достигне до 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад. Когато растенията стигнат до репродуктивните стадии на растеж – от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата до метър височина потреблението на азот от царевицата не е голямо, но е много важно той да бъде подаден колкото се може по-близо до растенията, защото в този период те са с малка коренова система. Въпреки че потреблението на елемента е твърде малко, този етап не трябва да се подценява, защото той влияе на общия добивен потенциал.

4. Управлявайте въглеродната глоба

Когато през пролетта почвата започва да се загрява, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азот, който в противен случай би бил достъпен за царевичните растения. Този процес често се нарича въглеродна глоба.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 08 Юни 2018 12:55

Торене на домати

За да дадем необходимите хранителни вещества на доматите е нужно да познаваме потребности им и характеристиката на почвата, в която ги отглеждаме. Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са обезпечени с тези елементи кореновата система остава недоразвита,оттам растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъкът, така и излишекът на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

Отделно от това торене през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завърза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв.м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също със 150-200 г на 10 кв.м.

Не е за подценяване използването на добре угнил оборски тор, подходящ за шербетуване – размиване на оборски тор в поливната вода за подхранване през вегетацията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния им живот. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Торенето на овощните дръвчета се прави по два начина:

. почвено;

. и листно.

Почвеното торене е основно

Основното торене е внасянето на хранителни елементи в почвата. Обикновено то се прави в началото или края на вегетацията на дръвчетата. С него се внасят и трите основни макроелемента – азот, фосфор и калий.

През вегетацията - листно торене

Листното торене се прави във вид на подхранване на дръвчетата през вегетацията. То може да включва както основните макроелементи, така и микроелементи. Листното торене не може да измести основното. То е само допълнение към основното хранене.

Най-добре признаците на определен недостиг при овошките се изразяват през време на вегетацията. Тогава по листата, плодовете, клоните или кората признаците се виждат най-ясно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Азотфиксиращата бактерия при люцерната притежава пептид, способен да подобри производителността на соята

Фиксиращата азот бактерия при люцерната съдържа пептид (вещество, състоящо се от две и повече аминокиселини) – „двоен агент“, който може да помогне за увеличаване добива и на другите бобови култури, без да се използват торове. Този пептид е открит от молекулярни биолози от Масачузетския университет в Амхърст, САЩ.

Bobovi4

Оказва се, че люцерната използва механизъм, който кара ризобиите – бактерии, фиксиращи азот, да работят по-ефективно. Както всички бобови растения, и люцерната има грудки по корените, в които се фиксира азот благодарение на особените бактерии, формиращи симбиоза с тези видове.

Бактериите не работят просто ей-така – нужни са им специални механизми, които ги принуждават да допринесат полза за растенията. Това се получава по следния начин. Бобовите култури привличат бактериите от почвата и те остават в корените им. Само след като бактерията проникне вътре в растението, то формира грудки на своите корени и привежда бактерията в състояние, в което тя започва да фиксира азот от въздуха.

С други думи, растението взема от ризобиите ензими, които превръщат азота в нужния на растенията амоняк, който те използват за своите нужди. В замяна бактерията получава от растенията вече фиксирания въглерод като продукт от фотосинтезата. Така се осъществява симбиозата между бобовите растения и бактериите.

Bobovi1

В същото време при люцерната трансформацията на бактерията е толкова различна, че дори има свое собствено име — диференциация, която учените от Масачузетския университет в Амхърст сравняват с опитомяването, защото бактерията става напълно зависима от своето растение-гостоприемник. Още повече че тя вече не е способна да живее самостоятелно. Фактически бактерията става „роб“ на люцерната, за която трябва да изработва амоняк.

Това е възможно благодарение на особените пептиди, които са открити на молекулярно ниво само в грудките, намиращи се върху корените на люцерната. Те са наречени NCR-пептиди. Изучавайки процеса на „опитомяване“ на бактерията, на един от видовете люцерна – Medicago truncatula, учените открили пептида DNF4, който също понякога е наричан NCR211. Тези пептиди могат да се държат в качеството на„двойни агенти“ – те поддържат живи фиксиращите азот бактерии, когато те са вътре в растението, и ги убиват, когато бактериите се окажат на свобода.

Bobovi2

Другите бобови растения, в частност соята, нямат такъв ефективен механизъм. Затова прилагането на пептидите на люцерната при най-масово отглежданата бобова култура могат значително да увеличат добивите й без използване на торове.

Публикувана в Растениевъдство

Внасянето на азота при поливни и неполивни площи е различно, а фосфорът и калият задължително се заравят в почвата

Щата Небраска заема 5-о място в САЩ по отглеждане на слънчоглед. Посевите с културата са концентрирани в западните части на щата, които се смятат за зони на рисковано земеделие както на неполивни, така и на поливни площи. Средният добив на културата там е малко над 1 т/ха (100 кг/дка).

Слънчогледът е растение с дълбоки корени, което реагира много добре на внасянето на торове, когато нивото на хранителни вещества в почвата е ниско. Печелившото отглеждане на маслодайната култура изисква съответстващо плодородие на почвата, което не може да се управлява без агрохимически анализ. Азотът е основното вещество, което ограничава добивите, ако в почвата отсъстват високи остатъчни запаси от нитрати. Следващият най-лимитиращ фактор е фосфорът.

Производителят на слънчоглед трябва да определи реално очакваните добиви, за да покрие потребностите на растенията от азот. В щата Небраска слънчогледът на неполивни площи обикновено дава добиви от 1130 – 1700 кг/ха, а на поливни – 2040 – 2830 кг/ха.

Азот

Производителят трябва да установи нивото на азот за слънчогледа, основавайки се на очаквания добив за всяко поле. Ако няма големи остатъчни запаси от нитрати, културата изисква торене с азот. За да се повиши точността по препоръките за количеството азот, който трябва да се внесе, земеделецът трябва да направи агрохимичен анализ: задължително от дълбочина 90 см и желателно до дълбочина 120 – 150 см, тъй като слънчогледът получава нитрати и от такава дълбочина. Показателите за реалното съдържание на азот следва да се извадят от стойностите, посочени в Таблица 1. Източниците на азот са оборският тор и бобовите култури като предшественици, а също нитратите в поливната вода. Препоръките по внасянето на азотните минерални торове, основани на тестовете на почвата, подхождат за повечето почви със съдържание на органично вещество 1 – 1,5%. За почви, съдържащи по-малко от 1% органично вещество, производителят трябва да увеличи нормата на внасяния азот с 11 – 17 кг/ха акт. в-во в сравнение с препоръчаните норми, а ако съдържанието на органичното вещество превишава 2% – да се намали с 11 кг/ха акт. вещество.

Таблица 1. Препоръки за внасяне на азотни торове при слънчоглед, кг/ха в активно вещество.

Плануван добив, кг/ха

     

Съд. на азот, мг\кг*

1120

1360

1600

1800

2040

2250

2500

2720

2950

 

0-1

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

102

113

124,3

 

1-2

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

84,9

96,3

107,6

   

2–3

 

11,2

22,5

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

   

3–4

 

0

0

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

   

4–5

 

0

0

0

0

22,5

34

45,3

56,6

   

5–6

         

0

17

28,3

39,6

 

> 6

         

0

0

11,2

22,5

 
                             

Производителят на слънчоглед може да прилага азотното торене преди или след сеитбата между редовете.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

В ранна пролет по-подходящ от азотните торове е карбамидът, защото почвената влажност е доста висока. Това е идеалното време за внасяне на този вид азотен тор. Той съдържа амидна форма на азота, която има по-продължително действие. Благоприятните условия няма да позволят загуба на активно вещество, така както се случва при сухо и топло време. Карбамидът не е подходящ само за карбонатни черноземи (силно алкални почви).

Количеството за млади плододаващи дръвчета трябва да бъде 200-250 грама, равномерно разпръснато в подкоронното пространство. Ако почвата не е прекалено кална добре е торът да бъде заровен с плитко прекопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Окопаването се извършва накрая, след като дръвчетата са изрязани, напръскани и наторени.

Това е основна обработка на почвата - извършва се в междуредията на дълбочина 20-25 см, а в близост до дърветата не повече от 10-12 см

Ако тя е направена през есента, рано напролет междуредията се култивират или дисковат на дълбочина 15-17 см.

С основната обработка на почвата се извежда борбата с плевелите, подобрява се структурата на почвата, а от там и микробиологичната дейност, аерацията, влагозадържащата способност и др.

С нея се постига и механично унищожаване на зимуващите в почвата неприятели и неблагоприятна среда за развитие на болестите.

Ако не изпълните тези ранни мероприятия сега, през вегетацията на дръвчетата ще сте безсилни да се справите с: къдравостта по прасковата, кривулите по сливата, загиване завръзите по дюлята, огненият пригор по круша, дюля и ябълка, ранното кафяво гниене и много неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на тозиелемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

По същия начин съществува риск и при внасяне на азота прекалено късно, ако климатичните или логистичните условия не са позволили използването му в планираното време.

Определяне на дозите за внасяне на азот

Азотът представлява много мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, подвижно в почвата. Затова анализът на елемента в почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването и може да доведе до грешни препоръки за внасянето.

Подходът по отношение на азота се състои във вземане на решение и препоръки, основани на очаквания добив и потребностите на съответната култура от елемента. При препоръките за азотни торове е важно също така да се разгледат „азотните кредити“ – наличието на органично вещество в почвата и на остатъчен азот от предшестващите култури.
В днешно време непрекъснато се разработват и оценяват нови методи и подходи за внасянето на азотните торове. Търсейки повече информация по темата, попаднах на сайта www.smart-fertilizer.com. Той е специализиран за консултации и изготвяне на препоръки за торене и е достъпна за всички интернет услуга. След мое запитване към специалист от този сайт дали тази система е приложима за България, ми отговориха, че не само е приложима, но и много наши фермери вече се ползват от нея.

Внесяне на течен азот чрез листно подхранване

Един от примерите за внасяне на азот с минимални рискове е съвременният начин чрез течно листно подхранване на растенията. Благодарение на точно изчислените индивидуални дози за всяка култура, растениевъдът не греши в необходимото количество, а листното подхранване (за разлика от почвеното внасяне) максимално бързо постъпва непосредствено в растението, без риск да бъде измито в долните слоеве на почвата.

Не е чудно, че тази методика бързо набира популярност. В търговската мрежа у нас вече се предлагат достатъчно продукти, повечето от които са универсални и са подходящи за листно подхранване на почти всички отглеждани култури. Някои от тях са комплексни и освен жизнено важният за растенията азот съдържат и макро- и микроелементи в хелатна форма.

Листното подхранване особено добре се отразява на овощните и ягодоплодни култури. Ето какво означава своевременно и точно подхранване с азот:

Получени резултати от листно подхранване с течен азот

  • картофи – допълнение към добива от 3,1 до 13,0%, повишение на стоковите клубени до 40%;

  • домати – допълнение към добива от 4,4 до 12,4%;

  • зеле – допълнителна продукция от 20,9 до 27,0%;

  • лозя – допълнителен добив от 7,9 до 17,5%, увеличаване съдържанието на общи захари в гроздето с 20 – 28%;

  • вишна – допълнителен добив от 10,6 до 35,3%, увеличение на плодовете с 60 – 78%;

  • ябълка – по-висок добив от 9 до 19%;

  • диня – увеличение на добива от 40 до 60%, увеличение на стоковата продукция с 4 – 10%.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта