Мъжките телета „напускат” България, като се продават контрабандно Избрана

Ако си собственик на телеугоително стопанство у нас, а имаш и кланица – значи имаш сериозни проблеми, обяснява ми г-н Кирил Михайлов от Петрич. Най-големият проблем е намирането на мъжки телета за доугояване. А кланицата работи основно с животни собствено производство – колят се 4-5 угоени телета на седмица. Теглото на телетата за клане зависи от породата – възможно е да се коли и на 350 кг. Ако е от скорозрелите породи, е допустимо клане на 370-400 кги няма смисъл да се угоява повече, обяснява фермерът. Докато при породите за месо – Лимузин, Шароле, Абърдин, там килограмите вече са много по-високи – 550-600 и дори 650. Разбира се, всеки в бранша знае, че чисти телета Лимузин няма – масово са приплоди от баща Лимузин и майки от местни породи – Сиво кафяво, Сиво Искърско и други кръстоски говеда. Според г-н Михайлов имаме достатъчно хубави животни от местните породи, които могат да се кръстосват с месодайни бици и да се получат перфектни приплоди за месо. Но не това е проблемът в месодайното животновъдство, твърди г-н Михайлов. А в това, че мъжките телета „напускат” България, като се продават контрабандно. И възниква въпросът какво трябва да се промени, за да си „останат” мъжките телета у нас и да се продават легално.

Ами първото нещо е да се затегне контролът и животновъдите да си маркират животните. Колкото и абсурдно да звучи

в момента у нас има стада, в които нито едно мъжко животно не е маркирано

Недоумение буди фактът, че цели два месеца Кирил Михайлов не може да събере нужната му бройка от 150-160 мъжки телета, за да ги доугоява в стопанството си. Успява да намери едва 114 млади бичета. И това при положение, че става дума за Санданския район, в който според агростатистиката има 7 000 крави. Нали никой не би се наел да твърди, че кравите му раждат само женски телета!? Къде „изчезват” бичетата? Ами никъде, чисто и просто огромен брой мъжки телета се изнасят без документи, контрабандно. Пример – в края на есента хващат грък на границата с 10 млади мъжки животни. Те отиват в доугоителното стопанство на Кирил, за да се доугоят, защото са били твърде малки. След клането им в кланицата месото е раздадено в детските домове. А подобни „инциденти” според фермера се случват всеки Божи ден. Защо става така, толкова голяма цена ли дават изкупвачите за българските мъжки телета? Знае се, че районът се обикаля от турци, гърци, албанци и словенци, които са основните изкупвачи. Едва ли плащат толкова много. По-скоро проблемът е в това, че, ако един фермер получи легално приходи от 10 хил. лв. от продажба на телета, от тях има признат разход от 60%, и трябва да плати на държавата 10% данък върху оставащите 4 000 лв., т.е. 400 лв. И тези 400 лв. данък му се „свидят”. Могат да се чуят дори изрази от сорта на „Какво ми е дала тази държава, че да й плащам данък”. Знае се, че в района има хора, които получават огромни субсидии. Само за миналата година има стопани, които са взели по 400 лв. за млечна крава. Но не е само това. Не е тайна, че се получават пари и за поддържане на ливади и пасища от 1000-2000 до 5000 дка. А ако се „надникне” по-надълбоко, ще се види, че подпомагането по различните направления стига до 100 000 евро за един фермер.

Как работи схемата

Г-н Михайлов отново привежда най-обобщен пример: всяка година само в Санданския район се губят около 2000 мъжки телета. Как се стига до тази груба сметка: в района има официално 7 хил. крави, допуска се част от тях са ялови – остават 5000 животни. От тях се раждат например 4000 телета. Половината са женски, остават 2000 бичета. Къде изчезват 2 000 мъжки телета? А може и да са повече, нали?

От всичко това следва тъжният извод – България субсидира телета, които излизат контрабандно навън. Най-често нелегалният износ е на млади животни с живо тегло около 150 кг. Но ако тези телета останат у нас, те могат да се доугоят до 450 кг. И след това нека се изнасят легално за Гърция, Италия, Турция или Словения, но щяха да реализират принадена стойност за нашата държава. А сега кого субсидираме ние – фермери в други страни - независимо европейски или не. И всичко това при положение, че у нас се дават купища пари за крави с бозаещи телета. Защо цял сектор – месодайното животновъдство, остава без възможност да се развива, като създава доугоителни стопанства. Ако имахме такива стопанства, те биха могли да захранват с качествено телешко месо българската месопреработвателна промишленост. За съжаление същият проблем е и при агнетата, и то едно към едно, допълва Кирил Михайлов.

И след всичко казано дотук възниква въпросът дали,

като свърши субсидирането, ще имаме изобщо животновъдство

Успокояваме сме с мисълта, че все пак на Запад от нас хората си плащат данъците и работят. Там даже вече им дават пари да не произвеждат толкова много.

Как да се влезе в правия път

Докато субсидията не се обвърже с производството, няма как да се получат нещата не само в месодайното животновъдство, но и в други браншове, убеден е г-н Михайлов. Следващата стъпка – изключително строг контрол. Отново пример: Ако имаш 100 крави, минимум трябва да имаш 80 телета. От тях 40 са женски и остават за разплод. Коя инстанция обаче следи и търси къде са другите 40? Няма ги! Даже има абсурди, тъй като по документи има ферми в югозападния район, в които няма родени мъжки телета. Защо никого не учудва този факт, че кравите в Пиринския край раждат само женски телета. Дори селекционерите биха проявили научен интерес спрямо този феномен.

Как се търгува с телетата

Всеки фермер у нас, който отглежда мъжки телета, знае, че най-често продажбата имстава само с приемо-предавателен протокол. И това се прави с една-единствена цел – този, който ги купува, така доказва, че не ги е откраднал. Това е един малък пример, че

по отношение на търговията с животни в момента държавата е като разграден двор

И ако човек се поинтересува, ще установи, че у нас се върти доста сериозна по обем покупко-продажба на телета. Но тя не оставя след себе си никакви следи, защото няма никакви фискални документи.

В същото това време всички ние като потребители от опит знаем, че у нас се яде не телешко, а 30-годишни крави. И това е така не защото няма пазар на телешко месо. Пазар има, но е „изкривен”, което е меко казано. Точният израз е, че

пазарът на телета е в сивия сектор

Това веднага ни води до следващата брънка по веригата – как работят колбасарските ни цехове. Ами много лесен отговор - не работят с българско телешко месо, не защото го няма, а защото няма необходимите количества. Качественият колбас се прави от хубаво месо – минава през кланицата, охлажда се и се преработва. И поради липсата на количества на 90% месната ни преработвателна промишленост работи със замразени вносни меса. И то с месото от кравите майки , които отпадат от разплод в елитните ферми в Западна Европа. За съжаление много са малко фермерите говедовъди у нас, които продават животните си на кланица, както би трябвало да бъде.

И възниква въпросът – защо телетата, отглеждани със субсидии в България, трябва да излизат извън държавата. Нали имаме фуражни заводи, имаме зърно в достатъчни количества. Това е чудесна предпоставка за развиване на доугоителните стопанства у нас. И така вместо мъжките телета да се продават на турци, гърци, италианци и словенци за доугояване, те ще се продават у нас и ще се реализира печалба от принадената стойност на продукта. Тази схема ще е от полза за месопроизводителите, защото у нас я има основата - разполагаме с много добре развит земеделски сектор. В страната има достатъчно зърно на поносима цена, а това би било от полза и за самите зърнопроизводители. Защото те биха могли да продадат известна част от продукцията си на местния пазар на малко по-висока цена. И отново ще влязат пари и в държавата. А доугоителните стопанства ще реализират печалба от принадената стойност, която в момента реализират колегите им от Гърция, Хърватия и Италия, за където се изнасят българските телета.

Прочетена 2030 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта