Има много хляб в биволовъдството Избрана

Застрашена ли е популацията на Българска Мурра от изчезване .Засега е стопирано стопяването й - имаме 9700 животни, а преди шест години бяха едва 5400, казва Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Визитна картичка

Христо Друмев е дългогодишен председател на Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите (НРАММП) и бивш зам.-председател на Асоциацията на биволовъдите. През последните години той взема активно участие в работата на Консултативния съвет по животновъдство към МЗХ. Активен член е на работни групи при изготвянето на проекта на програмата "Млад фермер", както и на проекта на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

………………………

Биволовъдстото е един от секторите в животновъдството, който би могъл да носи големи приходи. И за фермерите, и за държавата. От две години, може да се каже, че биволовъдите са защитени. Вече е факт държавната финансова помощ, отпусната от МЗХ. Голяма подкрепа биволовъдите получиха и от браншовите си асоциации. Европейските субсидии през 2015/2016 също бяха налице - 215 евро на животно. Така че

за биволовъдите има все още някаква надежда

още повече, че с всяка изминала година расте интересът към биволите и търсенето на биволско мляко и млечни продукти. В Европейския съюз се регистрира потребителски бум в консумацията на биволски продукти. Секторът се характеризира с много по-силен растеж, отколкото този на всички други млечни производства в ЕС. В Европа биволи се отглеждат най-много в Италия, Румъния, държавите от бивша Югославия, Албания, Турция и Гърция. В изброените страни биволите се използват както за производство на мляко, така и за месо. И въпреки благоприятната пазарна среда за биволовъдния сектор, ние не можем да се възползваме, защото у нас от години няма достатъчно биволи.

Пазар има, но биволи няма

Да, това е истината, биволите у нас са все още малко, твърди и Христо Друмев, който отглежда биволи и е наясно с проблемите в сектора. Но въпреки това или може би поради това все повече се увеличава интересът към биволското мляко. И добре развитият преди години сектор, който на практика бе унищожен, виждаме, че започва полека-лека да се съвзема. Това е добре, но колко години ще ни трябват, за да си възвърнем и възстановим популацията от биволи, т.е. националното стадо. Много години, защото

възпроизводството при биволите е дълъг и труден

процес и изисква много средства, обяснява г-н Друмев. Защото в биволовъдството животните се заплождат чак на 37-38-месечна възраст, т.е. приплодът трябва да се обгрижва и отгледа, докато стане на 2,5-3 години. През целия този период в него единствено се влагат средства, от него не идват никакви приходи за фермера.

И чак на 40 месеца вече има първо поколение

Това е дълъг и тежък период на дългосрочна инвестиция с много големи разходи за биволовъда. И оттам нататък, каквото Господ покаже - дали ще има мляко, дали няма да се порази животното. Рискът през целия този процес е голям. И Христо дава два примера от личната си практика как губи две перфектни млади биволици - на второ и трето малаче. Може би при борба между животните (което е абсолютно нормално като явление при биволите) едната биволица ослепява, другата е с извадено дясно око и наранявания. Първата е със сериозна травма, а втората умира. И така загубих две чудесни майки и претърпях големи загуби, с горчивина споделя биволовъдът. И веднага допълва, че проблемите не свършват дотук.

Изключително разтревожени са фермерите в района от

пръскането с препарати за растителна защита

на земеделските площи с рапица и царевица. Дали са хербициди, или инсектициди, животновъдите не знаят. Но всяка пролет всички имат натравяния на животни. Добре че успяват да реагират навреме и няма някакви по-сериозни последици за биволите. А Христо допуска, че дори е възможно ослепяването на едната биволица да е именно в резултат на пръскането. Вторият случай е още по-тежък – преди две години 12 животни, собственост на друг фермер, минават покрай обработена с препарати рапица и на сутринта и 12-те са мъртви. И двата примера показват колко непредсказуеми са нещата за биволовъда и доказват, че в животновъдството рискът е много голям.

И все пак най-сериозният проблем при биволовъдите остава

липсата на семенен материал

Защото този, който от много години се предлага за осеменяване на биволиците, е все от наши бици. Ето защо в стадата вече има много близки родствени връзки. Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството успява да внесе три бичета от породата Средиземноморски бивол. По този начин се осигурява вливането на свежа кръв. Това е единственият начин да се елиминира проблемът с родственото съешаване, за да се поддържа генетичната линия на Българска Мурра. Но ако се тръгне по този път за възстановяване на породата с бици от Средиземноморски бивол,

има опасност от размиване на породните и генетични качества

на нашата порода. Излиза, че това добро решение засега застрашава породата Българска Мурра за в бъдеще. Проблемът е сериозен и той се корени в ограничения ни брой животни, които не дават нужното генетично разнообразие. В момента у нас се отглеждат 9700 бивола. Според някои наши специалисти, тръгнем ли на кръстосване със Средиземноморски бивол, окончателно ще изгубим Българската Мурра. Голяма заслуга в тази борба за оцеляване има Земеделският институт в Шумен. Там са отгледали приплоди от средиземноморските бици, които са с доста добра млечност, макар и с малко по-груб вид, само за едно покриване. След това отново се връщат към осеменяване с бици Българска Мурра. Целта е да се създадат разплодни животни, които да покриват популацията. Но при Христо, който взима материал от Горна Росица, не се получава желаният резултат. Може би материалът е бил неправилно съхраняван, или по друга причина.

Има ли алтернатива

Вариантът е един-единствен - внос на животни. Преди 8 години се внасят две бичета и Христо Друмев ходи на място в Сливен, за да види биците, но не му харесват. Вярно е, че все още разполагаме със семки от мъжки разплодници от Българска Мурра отпреди 20 години, които засега вършат работа. Но с тях се е работило години наред в цялата страна. И това е довело до лош резултат:

всички биволи у нас в една или друга степен имат родствени връзки

А това е пагубно за поддържане на породните качества. Според Христо Друмев италианският семенен материал от средиземноморски бици, от който са отгледали животни в института в Шумен, донякъде ще спаси положението. Но това не е достатъчно. Животните започват да получават разпад в породата - появяват се бели петна, бели очи, а вече се раждат много често и малачета изцяло албиносчета.

Но за да не сме докрай черногледи, трябва да се съгласим с прогнозите на пазарните анализатори. А те твърдят, че предстои още по-голямо търсене на биволско мляко и млечни продукти, както и на биволско месо, и то в световен мащаб.

Е, биволовъдите ни получават сериозна държавна подкрепа, европейски субсидии - също, така че поне парите вече ги имат. Да се надяваме, че оттук нататък нещата ще потръгнат. На същото мнение е и Христо Друмев, който смята, че въпреки всички трудности и проблеми, истината е, че има много хляб в биволовъдството.

Да, напоследък не може да отречем раздвижването в животновъдния сектор. Фермерските пазари вече са факт. Така с възможността за директни продажби на специфични фермерски продукти по Наредба 26, и биволовъдите могат в свободна конкуренция да намерят своята пазарна ниша.

Кой знае, може би не е далеч времето, когато Европа ще яде българска моцарела.

Снимка

Освен биволи Христо Друмев отглежда и крави от породата Симентал. Но и за двата вида дейност той е категоричен, че висока рентабилност има само с производство на краен продукт.

Прочетена 951 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта