300x250 static

Цените на млякото падат, самоубийствата на фермери нарастват Избрана

Потомственият каубой Уил Роджър отглежда стадо от 75 крави и едва свързва двата края. „Трудно ми е да приема, че хора, които хранят другите хора и поддържат живота им, посягат на своя собствен живот” – обобщава той финансовия и емоционален срив на колегите си

Мила Иванова

Зад сухата статистика са човешки съдби

.В доклада си за производството на мляко, публикуван  на 21 февруари  т.г., Министерство на земеделието на САЩ съобщава, че броят на лицензираните млекопроизводители в САЩ е спаднал с 1600 ферми до 40 219 през 2017 г. Това е спад от 3,8%. През последното десетилетие САЩ са загубили близо 17 000 млечни ферми или спад от около 30% и средно по 1700 ферми годишно.

За 2018 г  американските фермери влязоха с 9,4 милиона крави в млекодайното стадо в САЩ,  при среден брой отглеждани крави в стадо  от 234 крави. В щата Уисконсин, който  има най-много млечни ферми – 9090, за една година са затворили вратите 430 ферми.  В Калифорния, която все още е най-голямата млекопроизводителна „държава”, са отпаднали  30 стопанства, но 1390 продължават да произвеждат.  Средният брой на отглежданите крави в стадо в този щат е  1250 срещу стадото от 140 крави в Уисконсин.

Тези данни от статистиката показват красноречиво, че ударите на кризата не са пощадили млечното животновъдство в най-развитата страна в света. Но зад нарастващия брой на закрити или фалирали стопанства стоят разбити човешки съдби, фермери, които тепърва трябва да преустроят живота си и да намерят сили да продължат съществуването си, ако могат... Една друга, отчитаща човешкия фактор, статистика сочи, че депресиите са станали все по-чести в селското стопанство през последните години. И че степента на самоубийства сред фермерите, не само в САЩ, но и от другата страна на Атлантика, е сред най-високите в сравнение с всички останали професионални групи. Великобритания е шокирана, че всяка седмица, средно един земеделски производител извършва  самоубийство; във Франция броят на самоубилите се фермери надхвърли 600...

Предлагаме ви репортаж от млечна ферма на американски животновъд от щата Масачузетс, който не скрива тревогите си за съдбата на своето стопанство, за професията, за живота си. Заглавието е красноречиво: „С падането на цените на млякото нарастват опасенията за самоубийства сред млечните фермери...” 

Вече четвърта поред година млекопроизводителите в САЩ се борят срещу ниските цени на млякото, като заедно с това растат и тревогите им, че волю-неволю, са обсебени от депресията. Перспективата за следващата година остава мрачна, което засилва притесненията – особено в североизточните щати, че се очакват самоубийства на фермери.

Агри-Марк Инк., млекопреработвателна кооперация с около 1000 членове, съобщи за трима фермери, приключили сами с живота си през последните три години, като последният го стори миналия месец. 

"Трудно е да държиш главата си над водата, предвид всичко, което се случва", казва 55-годишният Уил Роджърс, фермер с грубо издялани черти на лицето и побелели коси, който отглежда 75 крави в стопанството си в градчето Уорън, щата Масачузетс. Едва пукнала зората, той извежда кравите си от отбора всеки ден. Въпреки тежката работа, Уил убедено заявява, че фермерството е негово призвание, така както е било за баща му. „Трудно ми е да приема, че хора, които хранят другите хора и поддържат живота им, посягат на своя собствен живот. Това, което правим, е в хармония с природата, това е Божият път", изповядва той кредото си.

Все по-трудно стана да си изкарваш прехраната. Роджърс споделя с болка, че цената, която получава в момента за млякото, е същата, както преди няколко десетилетия. При тези ниски цени, той получава едва 75 на сто от производствените си разходи. А стресът се увеличава, тъй като цените на млякото продължават да падат поради глобалното свръхпредлагане на млякото и по-ниските цени в чужбина.

Не виждам никакъв изход

– проронва Роджърс с въздишка.

Тъй като Агри-Марк е запозната отблизо с отчаянието на фермерите, тя се опитва да им помогне. Кооперацията изплаща на своите членове фермери млякото, което преработва за собствените симарки сирена и кашкавал. В края на февруари, когато се изплащат парите на земеделските производители по пощата, в плика заедно с чека Агри Марк включи и диаграма, показваща прогресивната прогноза за цените на млякото през 2018 г., както исписък... с горещи линии за предотвратяване на самоубийства.

"Лично аз почувствах, че сърцето ми се сви. Този списък ми причини толкова мъка” – коментира Уил необикновената инициатива на ръководството на кооператива. Още повече че неговият собствен баща се бе самоубил преди 30 години по време на друг срив за фермерите. „Това отключи в мен емоции, които ми отнеха години, за да се справя.”

Като типичен американец, за които е характерен прагматичният ум, Уил Роджър смята, че много по-добре би било писмото да вдъхва надежда и да подтиква към действия – например за подновяване на законодателните усилия на земеделските производители за постигане на по-благоприятен бюджет 2018 за земеделието, приет от Конгреса. Или за подобряване на застрахователната програма за фермерите, вписана неотдавна като закон.

Друго становище по отношение на писмото застъпва Блейк Гендибиен, земеделски производител и член на борда на директорите на Агри-Марк – той смята, че е важно да се привлече вниманието на фермерите възможно най-бързо. Според него ръководството на кооператива е проявило смелост, като е хванало бика за рогата и „не е избягало от стигмата, че психичното здраве е нещо, което всички трябва да крием в нашите килери".

Същата теза поддържа и Даниъл Райдънбърг, управляващ директор на Националния съвет за превенция на самоубийствата. Колкото и да е смущаваща тази тема, да се говори за самоубийство помага повече, отколкото наранява.

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията земеделските производители като група имат 

по-висок процент на самоубийства от всяка друга професия

– дори два пъти по-висока от тази на ветераните. (Така наричат в САЩ участниците във военните операции във Виетнам, а после в Ирак и Афганистан, повечето от които се завръщат в страната с разбита психика – б. ред.)

Земеделските стопани в САЩ са възпитавани от дете, че един каубой се държи винаги изправен, преодолява всички трудности и е истински мъж –. пояснява Робърт Феч, който обучава фермери в Държавния университет на Колорадо. "Мнозина се въздържат да се обърнат за помощ и се страхуват да кажат "Аз страдам"."

От друга страна, земеделските стопани носят и тежестта на семейното наследство. В родовата им памет се е загнездило – "дядо ми успя, баща ми успя, пък аз не мога...” Не всеки може да понесе, че е губещ,

никой не уважава лузъри в Америка

– обяснява националната психика Гендибиен.

В този необичайно дълъг депресивен цикъл клиничният психолог и фермер от Айова Майкъл Росман вижда признаци, че земеделските стопани са по-склонни да поискат помощ – той самият получава по няколко обаждания седмично от търсещи подкрепа фермери.

Agri-Mark вече обяви, че от следващия месец ще започне да предлага безплатни консултации на земеделските производители и ще продължи усилията им за превенция на самоубийствата.

Как фермерът се спасява от фалит
 
От 850-те ферми, които преди 30 години бяха осеяли щата Масачузетс, вече са останали под сто, съобщи говорителят на Agri-Mark Дъглас ДиМенто. „Навремето работех в Джорджтаун при най-големия млекопроизводител на щата Масачузетс – казва ДиМенто. – Сега фермата е превърната в Джорджтаун кънтри клуб. В южната част на Нова Англия (регион в североизточната част на САЩ, включващ 6 щата – б.а.) цената на земята е много висока, има работна ръка, има и енергия. Е, тогава защо да доиш крави, ако можеш да продадеш земя и да направиш милиони?”

От своя страна, фермерът Уил Роджърс признава, че вече не е сигурен колко време ще може да задържи фермата си. За да остане на повърхността и за да не затъне в дългове, той започна да разнообразява бизнеса си, продавайки сено, дърва за огрев, царевични стебла, тикви, сладка царевица, сурово мляко и малко говеждо заедно с млякото си.

А Роджърс и не иска да прави нищо друго. „За мен фермерството не е работа – казва той отривисто. – То е начин на живот, затова съм забучен на тази планета. Не всички от нас се занимават с фермерство, за да карат кадилаци. Това е нашето сърце и душа.!”

Прочетена 3605 пъти Последно променена в Петък, 30 Март 2018 17:27
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта