Паразитози измъчват животните на пасището Избрана

Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Затоплянето на времето и повишената влажност благоприятстват за по-широко разпространение на пасищните паразити. Всички ливади в страната са осеяни с яйца и ларви на десетки паразити. Това поставя въпроса за спазване на необходимата профилактика, за да се предпазят животните от масово опаразитяване. Тези невидими „нашественици“ са много агресивни и нанасят огромни щети на стопаните.

Климатичните и географски условия у нас позволяват през по-голямата част от годината животните (предимно преживните) да са на паша. В това няма нищо лошо и необичайно. Напротив, използването на евтиния тревен фураж отговаря напълно не само на физиологичните потребности на животните, но прави отглеждането на стоката по-рентабилно, а продукцията по-висококачествена.

Когато са на паша обаче, животните са изложени на

непрекъснат риск от заразяване с опасни вътрешни паразити

– метил, парамфистоми (червеи) в търбуха, белодробен влас, чревен влас и др., а така също и от нападения на кръвосмучещи кърлежи, бълхи, комари, зли мухи и др. Зародишите на първата група (вътрешните) паразити яйца и ларви, се развиват и се запазват във външната среда на местата с постоянна влага – край разливащи се реки, водоеми, вади, мочурища, водопои и др.

Подходящи условия за ларвите на белодробния и на чревния влас има в землищата на всички селища, поради което тези паразити са повсеместно разпространени в цялата страна. Заразяват се предимно преживните животни.

Яйцата на червеите в търбуха предпочитат блатисти местности. Заразяват се само преживните. Болестта е особено широко разпространена в Западна и Централна България.

Топографски обособени и особено специфични са местата за развитието на метилните яйца и ларвите. Такива огнища са пасищата край разливите на реките, край планински потоци, изворчета, напоителни и затлачени отводнителни канали, мочурливи места и ливади с високи подпочвени води всички влажни места и райони. Метилът се среща особено често по високите полета на Югозападна България, по подбалканските полета и около басейните на по-големите реки. Паразитът атакува както преживните животни, така и свине, еднокопитни и хора, макар и по-рядко. Човек се заразява при пиене на вода от некаптирани случайни извори, при консумация на немит киселец и други треви в свеж вид.

В периода април-май животните се нападат от белодробен и чревен влас, а от май-август – от метил и червеи в търбуха. Инвазията продължава до края на пасищния период.

Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно, което е най-коварното при тези болежки. Може да протекат и хронично (забавено) с проява на общи признаци отслабване, диария, кашлица (при белодробния влас). Кашлицата е особено характерна тя се проявява най-често рано сутрин, когато животните се раздигат за изкарване на паша. Тя е суха и болезнена.

Паразитозите причиняват сериозни загуби на стопаните. Те се изразяват в забавяне на растежа на младите и подрастващи животни и намаляване на продуктивността на възрастните с 1520 и дори повече проценти.

При масово опаразитяване животните рязко отслабват

Може да се стигне дори до измършавяване – кахексия, и в течение на няколко седмици доведе до смърт. В тези случаи се търсят всякакви други причини, но не и въздействиетонапаразитите. Най-тежко протича метилът наблюдава се анемия, вода в корема, слизести изтечения от носа, извратен апетит, залежаване, оток в подчелюстното пространство. Метилявите овце изостават от стадото, движат се тежко и трудно. При установяване на такива симптоми животните се извеждат незабавно на сухи пасища и се третират с противопаразитни препарати Албендазол, Довистом, Вермитан, Панвермин и др. Профилактични третирания се правят задължително два пъти в годината – при влизане в оборите (наесен) и при излизане от оборите (напролет). Когато се забележат посочените признаци, обикновено вече е твърде късно за третиране заболяването се намира в напреднал стадий и въпреки лечението, уврежданията са значителни, а стопанските загуби – сериозни. Лабораторните изследвания на фекални проби могат да насочат за правилно поставяне на диагнозата.

Най-сигурната профилактика

обаче си остават задължителните третирания в установените у нас срокове на най-силно инвазиране. Срещу чревен и белодробен влас шилетата се третират през юли-август и октомври, дзвиските през септември-октомври, а възрастите овце март-април и септември-октомври. Разбира се, когато се проявят признаци на слабеене, трябва да се направи задължително още едно третиране.

В районите, известни с разпространението на метил, овцете се третират в края на пасищния период двукратно, през 2530 дни, говедата се обезпаразитяват през декември-януари. В същите срокове се третират и срещу червеи в търбуха.

Най-сигурната мярка за предпазване от метил е животните да не се допускат да пасат в огнищата на паразитите. В много райони тези места са известни на овчарите. Ако животните се изкарват на паша след вдигането на утринната роса и ако се използват благоустроени водопои, рисковете от опаразитяване с белодробен и чревен влас силно намаляват. Най-много дни с роса има през месеците юли, август и септември. Добре охранените животни имат стабилен имунитет и почти не боледуват от влас.

Прочетена 1939 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта