Месодайното животновъдство е печеливш бизнес Избрана

  • За да търсят науката, нашите фермери трябва да са платежоспособни. Никой не говори обаче за мястото на нашата аграрна наука и ще я има ли след 2020 г. За мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем, коментира проф. Мариана Петкова от Института по животновъдни науки в Костинброд

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Петкова, в последните години се забелязва един проблем – много от начинаещите фермери в България идват от други професии. Кой обучава и насочва младите животновъди какви породи животни да отглеждат и как да го правят. Някой съветва ли ги откъде да тръгнат?

- Проблемът е много сериозен, защото нашите настоящи млади фермери много често случайно се насочват към тази дейност и избират да се занимават с месодайно говедовъдство след като са прочели и разбрали, че в България има ниша за развитието на месодайното говедовъдство. Но истината е, че те влизат неподготвени в този бизнес - купуват животни, но нямат никакви познания и тепърва започват проблемите. Добре е те да срещнат или потърсят съветници по пътя си. Ако тръгнат сами да се учат, пътят е много дълъг и крие много подводни камъни. Води до големи рискове от финансови загуби, а възможностите те да усвоят бързо и в детайли тънкостите на животновъдното производство, не са толкова лесни.

  • - Какви са пътищата за обучение на младите хора в животновъдството?

  • - Най-напред те трябва да имат много голямо желание и хъс да четат, да търсят и да събират информация. След това трябва да намерят някой, който да ги съветва, да им помага в конкретните стъпки.

  • - Какви са тези конкретни стъпки и много ли са те?

  • - Не са много, но примерно в продължение на три години трябва да имат сигурен човек до себе си, който да им помага. Другият начин е да посещават курсове, които се организират по различни линии, но тези курсове засега са епизодични - правят ги предимно фирмите, които предоставят техника или предлагат фуражи, добавки и други такива. Но трябва да има и други курсове, организирани от водещи експерти и учени, които да правят трансфер на добрия чужд и наш опит до хората, които търсят такава помощ.

  • - Кой може да посъветва начинаещите животновъди към какви породи да се насочат, коя е характерна и се развива най-добре в даден регион?

  • - При всички случаи човек не трябва да очаква само и единствено съвети отвън. За този първи въпрос - към коя порода да се ориентира, всеки сам трябва да има свое виждане. Тук много вярна е поговорката: „Добър акъл, ама чужд“. Затова всеки, който решава да се занимава с месодайно животновъдство, трябва да е наясно коя порода харесва. След това трябва да се посъветва с хората от асоциацията, със специалистите по говедовъдство, с всякакви други институции като земеделско министерство, с регионалните служби за съвети в земеделието или който - каквато възможност има за търсене на помощ, трябва да я използва. Но преди това трябва да има в главата си коя порода му харесва най-много. Истината е, че изборът на породи не е толкова голям. Засега в България добре се развиват и вървят добре Блек Ангъс, Абердин Ангус, Лимузин, Херефорд, месодайният Симентал. Това са основните породи, но има и някой, които са тясно специализирани месодайни породи – Белгийско синьо говедо, Пиемонт, италианска Кианина и т.н. Човек трябва да има нагласа да гледа такива животни.

  • - Защо, според Вас, млади хора изоставят престижни професии в чужбина, връщат се в Българи и се насочват към месодайното животновъдство? Както знаем в сравнително новата Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ) участват компютърни специалисти, художници и ред още професии, коренно различни от фермерските?

  • - Младите хора имат афинитет и желание да се занимават, защото имат информация, че месодайното животновъдство е печеливш бизнес. Поради тази причина те се ориентират и няма нищо лошо в това специалисти от друга област да комбинират две дейности. Но пък истината е, че трябва да имат много добри животновъди и практици край себе си, които да им помагат. Без тяхната ежедневна помощ не е възможно да се комбинират две професионални поприща.

  • - В контекста на обсъжданията на общия бюджет за новата селскостопанска политика на Европейския съюз, трябва ли да има сигурно перо за обучение на младите фермери и какви средства трябва да се отделят за това?

  • - Опитах се да вляза много надълбоко по отношение на Общата селскостопанска политика и мястото на България след 2020 г., защото участвах в анкетата на Европейската комисия по тази тема. Трябва да кажа, че за мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем. Има тесни специалисти в земеделското министерство, в Института по иновации и агроикономика. Те в крайна сметка ще насочат България, но въпросът е основателен, защото без обучение на хора, които да се занимават с конкретни въпроси на практиката, няма да може да минем. Друг въпрос е, че никой не говори нито дума за мястото на нашата аграрна наука – ще я има ли след 2020 г. и каква точно ще бъде. За мен е голяма болка, че в Министерството на образованието и науката се говори само и единствено за образованието, за неговите проблеми, а науката я няма никъде. Ако някой е решил да няма наука в България – нека ни кажат. Аз съм ръководил на отдел по хранене на селскостопански животни и технология на фуражите, който навремето беше най-големият и най-силният в Института по животновъдни науки в Костинброд. През него преминават всички категории животни, а сега той е пред ликвидация.

  • - Защо се стигна до там?

  • - Защото една значителна част от учените се пенсионират и напускат по естествени причини, а младите, ако дойдат, защитават дисертация и заминават. Как си представяте млад човек да съществува с 450 лв. месечна стипендия или заплата, както искате го кажете. На практика няма хора, които да се занимават с наука. От пет години насам ежегодно обявявам конкурси за една редовна и една задочна аспирантура, но няма кандидати. Кой да дойде и какви условия ще му осигуря на този докторант за година, година и половина, докато защити дисертация?

  • - Да се върнем пак към обучението на фермерите...

  • - Те трябва не само първоначално да са информирани, а периодично да обновяват и осъвременяват своите знания, защото всеки ден излизат новости. Както една жена иска да бъде модерна и не може да носи дрехите си от преди пет години. Тя трябва да знае как да е в крак с модата. Същото е и с угояването и отглеждането, с технологиите в животновъдството.

  • - Няма ли лъч надежда за българската аграрна наука, който да се появи с приемането на новия Закон за селскостопанската академия?

  • - Ако няма финанси и Господ да дойде, нищо няма да се промени. Така че цялата работа е във финансите – да се дадат финансови условия за работа на учените.

  • - Но трябва да има инициатива и от тяхна страна. В последно време се говори много за проектен принцип на работа, т.е. да печелите проекти, финансиране от европейските фондове, за да вършите работата си.

  • - В последно време се говори само за това, както и за промяна в изискванията за научните степени и звания, но не може да се слага каруцата пред коня. Не може да изискваш, когато не си осигурил условия. Първо трябва да осигурят условията за работа на учените и после да имат претенции към хората и техните умения. Как да стане този проектен принцип и да получаваме заплащане? Знам как се прави проект, знам какво да напиша и как след това да го изработя. Но като нямам проекти и моята институция няма минало, никой не ме иска за партньор в разработването на проекти, а това е първото и основно изискване.

  • - Сиреч попадате в ситуацията „Параграф 22“?

  • - Абсолютно омагьосън кръг и това е от много години насам. Има и още нещо – трябва да има платежоспособни консуматори на науката. Едва сега се появяват фермерите с желанието си да бъдат информирани, да са в крак със съвременната наука, за да не грешат. А ако има грешка – трябва специалист да направи синтез и анализ на ситуацията. Ако всички фермери са платежоспособни, когато ни повикат за консултации, ще бъдат доволни, защото ще им свършим работа. Но и ние ще сме доволни, не само защото сме помогнали, но и защото сме получили средства за нашия труд. За да търсят науката, нашите фермери трябва да имат финансови възможности.

Прочетена 2164 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта