Как да предпазим животните си от топлинен и слънчев удар Избрана

За стопаните животновъди е важнода  познават причините за тяхната проява, клиничните им признаци, първите мерки, които трябва да се предприемат, и не на последно място, превенцията срещу тях

Мила Иванова

Пред прага сме на най-топлите месеци на годината – юли и август, когато температурите са високи, а слънцето пече много силно. В средата на юли са и т.нар. горещници (15, 16 и 17) – дни, през които според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. И ако това ще прозвучи архаично за земеделските стопани у нас, нека ги запознаем с прогнозите на Националния институт по метеорология на БАН за следващите два месеца. През месец юли средната месечна температура се очаква да бъде около 33 – 35°С, а максималната средна е в рамките на 34 – 37 градуса. В някои части на страната обаче юли 2018 ще бъде най-топлият месец, като температурите ще преминат скалата от 40 градуса и ще достигат 40 – 42 в обедните часове. Времето през август 2018, най-топлият месец през годината, се очаква да бъде по-топло и сухо от обичайното за този месец от годината и температурата на въздуха в някои райони може да достигне до рекордни стойности...

Съобщаваме тези прогнозни данни на нашите читатели, защото смятаме, че те са важни за всички фермери, но особено за заетите с животновъдство, за които лятното време винаги се очаква с положителни емоции. Излагането на естествена слънчева светлина и възможността за целодневно пребиваване на животните на открити ливади и пасбища съществено намалява разходите за храна, а също влияе добре на здравето на стадото. Но наред с благотворното въздействие на топлото и слънчевото време, тези климатични особености могат да създадат и непредвидени проблеми, свързани с прегряване на организма, до топлинен или слънчев удар. Топлинният стрес намалява продуктивността, причинява метаболични нарушения, намалява еструса и в особено критични случаи може да доведе до смъртта на животните.

(Разликата между топлинен и слънчев удар е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено.)

Причини за възникване на топлинен удар могат да бъдат:

продължителното пребиваване на животното в условия на повишена температура на околната среда, изпълнение на тежка работа без спиране за почивка, превозване в закрит транспорт без достъп на достатъчно количество свеж въздух, голяма концентрация на животни в тясно помещение с лоша вентилация и още много други фактори, при които организмът на животното се оказва неспособен да поддържа оптималната температура на тялото.

Причини за слънчев удар могат да бъдат дългото излагане под преки слънчеви лъчи в топло и безветрено време, както и невъзможността на животните да се скрият на сянка. Симптомите и лечението и на двата случаи са сходни, поради което и двете заболявания ще разгледаме като едно.

Признаците са видими, неразположението градира

Птиците в това състояние отварят човките си, дишат учестено и разперват крилата си. При едрия и дребен добитък се наблюдава състояние на възбуда, пулсът и дишането се учестяват, усилва се потоотделянето (с изключение на птиците и кучетата), появява се жажда. Но температурата на животните все още се удържа в рамките на физиологичните норми.

Ако действието на високата температура или на слънчевите лъчи не се прекрати, то организмът се оказва неспособен да се справи с терморегулацията самостоятелно и температурата на животното се повишава с 0,5 – 1,5°С. Това, на свой ред, предизвиква вялост и угнетеност. Може да се наблюдава и разширение на зениците на животните.

При повишаване на температурата на тялото с 2 – 2,5°С възниква загуба на ориентировъчния рефлекс (обръщане на главата на животното към източника на рязък звук, ярка светлина, силна миризма). Повишава се силно кръвното налягане, за което свидетелстват отчетливо изпъкналите подкожни кръвоносни съдове. Животните почти престават да реагират на външни дразнителите (команди, ухапвания от кръвосмучещи насекоми, предлагане на храна и др.), движенията стават неохотни, походката – неуверена, координацията на движенията – нарушена.

Ако въздействието на неблагоприятните условия не се прекрати, то следва прогресираща обща слабост, животното се старае да легне и по-малко да се движи. Силни почервеняват с поява на оттенъци всички видими слизести обвивки (лигавици). Възниква задух, работата на сърцето се забавя, пулсът видимо отслабва. С появата на спазми, животното умира от задушаване и нарушаване на работата на сърцето.

Какво се прави в такива случаи и как да се помогне на животното

Най-добрата помощ, разбира се, е своевременното предупреждение за проблема – навреме да се прогнозирана възможността за неговата поява и предприемането на защитни мерки.

В топло време животното не бива да се оставя без надзор; на пасбището и в кошарите трябва да се поставят защитни съоръжения – навеси и сенници; кошарите да бъдат изградени на засенчени от дървета територии; много важно е на животните да се осигури свободен достъп до вода.

В силна жега във водата може да се добави сол в съотношение 1 г на литър. Сол в такава концентрация не предизвиква силна жажда и освен това способства за задържане на водата в организма, което ефективно възпрепятства обезводняването на животното.

За продуктивните животни, които се държат в помещения, трябва строго да се спазват оптималните параметри на микроклимата и зоохигиенните норми на отглеждане. Стадото да се откарва на паша в прохладно време или рано сутрин.

Превозването на животните да става в специален транспорт с добра вентилация и да се избягва прекомерното скупчване.

При необходимост животните да се пръскат с вода. Добра профилактика срещу прегряването е къпането на животните под душа или в естествени водоеми. Овцете трябва своевременно да се стрижат.

Профилактиката винаги по-добра и по-евтина от лечението.

Оказване на първа помощ

Но ако по някакви причини не се е удало да избегнете прегряването, то трябва да се действа бързо. Най-напред трябва да отстраните въздействието на прекомерната топлина върху животното – преместване на сянка, проветряване на помещението или на транспортното средство, прекратяване на работата, изнасяне от топлото помещение и т.н.

Сериозността на помощта зависи от степента на прегряването. Ако животното не е в критично състояние и е способно да пие самостоятелно, напоете го на воля, но с необходими прекъсвания (ако просто му дадете вода, то може да изпие повече, отколкото му е нужно). Напръскайте животното с вода със стайна температура няколко пъти. При леко прегряване тази помощ обикновено е достатъчна.

Ако състоянието на животното е тежко, то освен изброените по-горе дейности е необходимо обилно да го поливате с вода (не студена, а нагрята до стайна температура!), като отделяте особено внимание на главата и на гръдната област. Помага и клизма с прохладна вода (+25°С) с аналгин (дозата зависи от вида на животното). Вътрешно може да се вкара 10%-ен разтвор от калциев хлорид (дозата за една крава или кон – 200 мл). В критични случаи може да се инжектира и 40%-ен разтвор от глюкоза (200 мл) с кофеин (2 – 3 мл) на една крава. Дайте на прегрялото животно камфор: около 7 г на една крава или кон; на възрастна свиня са достатъчни около 3 г.  Ако състоянието на животното е много тежко и то не може да поеме камфора, то тогава го инжектирайте подкожно. Така камфорът ще подейства бързо (почти веднага): в резултат ще настъпи усилване на работата на сърцето, подобряване на дишането, повишаване на кръвното налягане. Продължителността на действието на камфора е 25 – 45 минути. Това време, като правило, е достатъчно, за да изведе животното от критичното състояние. Ако пострадалите животни са не повече от едно-две, да им се помогне е сравнително лесно. По-сложно е, когато такива животни са няколко десетки.

Кравите не бива да стават жертви на топлината

Шест практични съвета на американски експерт от компанията Kauffman’s Animal Health

Всички бозайници регулират вътрешната си температура несъзнателно. Топлинният стрес започва, когато кравата загуби тази способност, тъй като е поставена в неблагоприятни за нея климатични условия. Оптималната температура за комфорта на кравите е в диапазон от -3,9°С до 21°С. Когато температурата на въздуха надвиши 25°С, кравите започват да показват признаци на топлинен стрес – учестено дишане,пяна от устата, изплезен език. Впрочем това е първият признак за прегряването на добичето.

1. Осигурете достатъчно количество вода

Най-добрият начин за намаляване на топлинния стрес е да осигурите адекватни количества от хладка питейна вода. Водата играе важна роля за поддържане на температурата на животното в необходимите граници, като спомага и за подобряване на неговата производителност. Когато животните са ограничени в помещения или кошари, на всяка крава на час трябва да се дава вода в размер 1% от телесното й тегло. 

2. Обработвайте животните рано сутринта

Обработвайте вашите говеда рано сутринта преди температурите да станат твърде високи. Препоръчително е това да стане преди 8 часа и никога след 10 ч. Телесната температура на животното се вдига около два часа след като температурите на околната среда са достигнали най-горещите си стойности и спада до нормалната си едва след шест часа.

3. Свеждайте движенията им до минимум

През лятото придвижвайте животни само на малки разстояния. Стратегическото планиране на движенията в обора (кошарата) помага да се намалят ненужните пътувания в жегата и за предотвратяване на стреса. Преместване на по-тежкия добитък по-близо до местата за хранене също намалява риска от топлинен стрес.

  1. Осигурете достатъчна вентилация

Ако храните вашите крави в затворено помещение, трябва да включите вентилатори за циркулация на въздуха, да отворите вратите, за да се подобри въздушният поток, и да осигуряване достъп до сянка извън помещението. Вентилаторите трябва да осигурят подходяща скорост на въздуха в зависимост от броя на животните в обора.

5. Охлаждайте животните и пода постепенно

Бавното намокряне на животните със студена вода от оросители също е ефективен начин за превенция и за охлаждане на страдащите от топлинен удар. Максималната ефективност на пръскане е с продължителност 1 минута на интервал от 5 минути.

  1. Осигурете сянка

Сянката е важна, особено за животните с тъмна космена покривка. При всички случаи пасбището трябва да има достъп до дървета и сянка.

Прочетена 1012 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта