На свое заседание, проведено на 22.06.2017 г., Комисията по околна среда в Европейския парламент разгледа трите възражения, внесени от евродепутата Юлия Гирлинг. По своята същност тези възражения целяха отпадане на предложението на Комисията за забрана на три неоникотиноидни пестицида, увреждащи пчелите.

С 43 гласа ЗА, 8 ПРОТИВ и 7 ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, Комисията по Околна среда в Европарламента отхвърли тези възражения. Предложението на Европейската комисия остава!

Предстои то да бъде разгледано и подкрепено от Съвета на министрите, за да влезе в сила окончателната забрана на неоникотиноидните пестициди в ЕС.

„Ние от Фондацията за околна среда и земеделие, както и  Българска асоциация Биопродукти, сме изключителни доволни от факта, че кампанията ни за спасяване на пчелите дава резултати“, сподели Албена Симеонова, председател на двете организации.

От асоциацията припомнят, че през 2013 ЕС забрани използването на тези три препарата въз основа на увреждането, което те причиняват на пчелите. ЕС забрани третирането на семената на слънчогледа, царевицата, рапицата и пролетните зърнени култури, които привличат пчелите по време на опрашването. Въпреки забраната, за съжаление, тези препарати продължават да се употребяват масово в съюза на базата на т.н. дерогация.

От 2013 насам се появиха допълнителни научни доказателства относно щетите, нанесени от пестицидите. Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) излезе със становище, че разрешените употреби или представляват „висок риск за пчелите“ или „не можем да изключим висок риск.“ В допълнение, скорошен преглед на научна литература по въпроса показа, че неоникотиноидите са опасни не само за пчелите, а и за други видове.

Публикувана в Пчела и кошер

Европейската комисия регистрира „Пастърма говежда” в европейския Регистър на Храните с традиционно специфичен характер. Това стана факт с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1106 на ЕК в Официалния вестник на ЕС, серия L 160 от 22.06.2017 г. Това e петият български продукт, регистриран като Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) съгласно европейските схеми за качество след „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица“ и „Кайсерован врат Тракия“. 

Заявлението за регистрация беше подадено в МЗХ от Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти”. Членовете на сдружението имат право да произвеждат „Пастърма говежда”, като трябва да спазват одобрената спецификация и да обозначават продукта с европейското лого за ХТСХ, както и да използват означението „Храна с традиционно специфичен характер”. Наименованието трябва също така да се придружава от обозначението „приготвена в съответствие с традициите на България“. Регламентът влиза в сила 20 дни след неговото публикуване. Други производители, желаещи да произвеждат продукта след регистрацията му, трябва да спазват продуктовата спецификация и да бъдат вписани по процедурата на чл. 47, ал. 2 - 9 от Наредба № 16 от 14.09.2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица.

Публикувана в Бизнес

Във вторник, 13 юни, ще се проведе дебат относноустно запитване на Европейската комисия относно употребата на глифозат.

ЕК трябва да реши, дали да разследва твърденията за неправомерно влияние от страна на „Монсанто“ относно одобрението на ЕС за използване на глифозат на пазара на растителна защита.

„Монсанто“ е собственик и производител на препарата „Раундъп“ (Roundup®), хербицид, който съдържа глифозат.


Евродепутатите завяват, че кореспонденцията на Монсанто, която беше наскоро оповестена, поставя под съмнение надеждността на редица проучвания, спонсорирани от компанията. Изследванията са част от доказателствата, използвани от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по химикалите (ECHA) за оценка на безопасността на глифозата.

 
Публикувана в Новини на часа

 Почти 59,6 милиарда евро за земеделските стопани и развитието на селските райони предвижда Европейската комисия в бюджета за 2018 година, съобщи пресслужбата на ЕК в Брюксел. ЕС ще отпусне 55,4 милиарда евро за структурните и инвестиционните фондове, предназначени за регионите и държавите членки.

ЕК предложи проектобюджетът за 2018 г. да е в размер на 161 млрд. евро поети задължения, за да се стимулира създаването на повече работни места, особено за младите хора, и да се даде тласък на растежа и стратегическите инвестиции,

Опирайки се на вече осъществените през предходни години дейности, бюджетът на ЕС за следващата година ще продължи да действа ефективно за справяне с предизвикателството, което представлява миграцията, както в рамките на ЕС, така и извън него. По-доброто докладване ще засили акцента върху конкретните резултати, които ще бъдат постигнати благодарение на финансирането от ЕС.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „С този бюджет искаме да намерим точния баланс между изпълняването на ангажиментите, поети преди време по отношение на големите програми на ЕС, и преодоляването на новите предизвикателства, като същевременно бъде повишена добавената стойност от ЕС. Стремим се да гарантираме, че повече млади европейци ще могат да намерят работа и че на място ще бъдат направени допълнителни ключови инвестиции. Постигането на осезаеми резултати и внасянето на положителна промяна в ежедневието на европейските граждани продължават да са двигател за всички действия на ЕС".

Предложеният бюджет е изготвен съобразно ограниченията, определени от Европейския парламент и държавите членки в многогодишната финансова рамка, но с презумпцията, че Съветът ще приеме официално вече договореното междинно преразглеждане на тази рамка скоро след изборите в Обединеното кралство, които ще бъдат проведени на 8 юни. В противен случайнякои от допълнителните предложени разходи, като оставащите 700 милиона евро за инициативата за младежка заетост през периода 2018-2020 г., няма да бъдат гарантирани и Комисията вероятно ще трябва да използва средства от перото за селското стопанство, за да плати допълнителните суми, предвидени за сигурността и миграцията.

Европейският парламент и държавите - членки на Европейския съюз, ще обсъдят съвместно това предложение.

Стимулиране на създаването на работни места и на инвестициите

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на плана „Юнкер", е обезпечен с гаранция от бюджета на ЕС, допълнена със средства от собствения капитал на Европейската инвестиционна банка. Целта му е да подпомага създаването на работни места и да стимулира растежа чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси с цел мобилизиране на частни инвестиции. Очаква се до момента Фондът да е мобилизирал инвестиции на стойност 194 милиарда евро. Комисията предлага през 2018 г. гаранционният фонд на ЕФСИ да бъде захранен с още 2 милиарда евро.

Структурните и инвестиционните фондове продължават да са основните инвестиционни инструменти на ЕС. Те подкрепят МСП и действията, предприети предимно в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, околната среда и развитието на селските райони.

След бавен старт през първите години се очаква структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. да достигнат нормален ритъм на изпълнение през 2018 г. съгласно поетите задължения, договорени от държавите членки и Европейския парламент. С това се обяснява увеличението на общите плащания с 8,1 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

Насърчаването на устойчивото развитие ще ръководи също така действията на бюджета на ЕС извън Съюза, които се подсилват значително по отношение на съседните на ЕС държави. Поради това се очаква новият Европейски фонд за устойчиво развитие да мобилизира допълнително финансиране, особено от частния сектор.

Предлагане на по-добри възможности за младите хора

Целта на програмата „Еразъм+" е да бъдат изпълнени договорените цели на политиката на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта чрез подобряване на уменията и компетенциите на учащите, чрез насърчаване на качествените подобрения в заведенията и организациите за образование, за обучение и за младежта и чрез стимулиране на развитието на политиката. В проектобюджета за 2018 г. за тази цел са заделени 2,3 милиарда евро, което представлява увеличение с 9,5 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

До края на 2016 г. ползи от подпомаганите по линия на инициативата за младежка заетост дейности са извлекли около 1,6 милиона млади хора. Тази инициатива допринесе за намаляването на младежката безработица в повечето държави членки. Тъй като обаче безработицата продължава да е над равнищата отпреди финансовата криза, необходими са постоянни усилия и подкрепа на равнището на ЕС. За тази цел за инициативата следва да бъдат осигурени допълнителни 1,2 милиарда евро през периода 2017-2020 г., от които 233 милиона евро са включени в проектобюджета за 2018 г., а 500 милиона евро са предвидени в коригиращ бюджет за 2017 г., който също се предлага днес.

Друга възможност за младите хора е Европейският корпус за солидарност, който осигурява работа за доброволци, стаж и предложения за работа за период от 2 до 12 месеца, с което насърчава солидарността в общностите в Европа. Днес Комисията предложи бюджет и правно основание за Европейския корпус за солидарност, за да могат в него да участват 100 000 европейци до 2020 г.

Действията, свързани с Европейския корпус за солидарност през периода 2018-2020 г., ще бъдат на обща стойност 342 милиона евро, 89 милиона евро от които ще бъдат отпуснати през 2018 г.

Ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства

Тъй като миграцията и сигурността продължават да са първостепенни приоритети, Комисията планира да продължи да финансира широк набор от свързани с тези области действия в рамките на ЕС, като осигуряване на хуманитарна помощ, подсилване на управлението на външните граници, оказване на подкрепа на най-засегнатите държави членки и др. С предвидените в проектобюджета за 2018 г. 4,1 милиарда евро за миграцията и сигурността общият размер на финансирането от ЕС в тези две области възлиза на безпрецедентните 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г. Проектобюджетът за 2018 г. отразява факта, че по-голямата част от тези средства бяха отпуснати в началото на периода.

Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за справяне с първопричините за миграцията във външен план, най-вече чрез предоставяне на помощ на държавите, които не членуват в ЕС и които са изправени пред големи миграционни потоци, като Ливан и Йордания. В проектобюджета са включени и ангажиментите за този регион в размер на 560 милиона евро, поети на проведената през април 2017 г. конференция в Брюксел относно подкрепата за бъдещето на Сирия.

В областта на сигурността финансирането от ЕС ще бъде съсредоточено върху превантивните мерки за сигурност, и по-конкретно в областта на тежката и организираната престъпност, включително засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, повишаване на сигурността на външните граници на ЕС и подпомагане на държавите членки в борбата срещу тероризма и киберпрестъпленията.

Освен това през 2017 г. Комисията започна т.нар. подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната, които се финансират от ЕС. Като цяло в бюджета са предвидени 90 милиона евро за периода 2017-2019 г., с които ще бъдат финансирани съвместни научни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти.

Проектобюджетът на ЕС включва две суми за всяка програма, която подлежи на финансиране - поети задължения и плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което може да бъде определено в договорите, сключени през дадена година. Плащанията представляват реално изплащаните средства. В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 милиарда евро (увеличение с 1,4 % спрямо 2017 г.), а плащанията възлизат на 145 милиарда евро (увеличение с 8,1 % спрямо 2017 г., което се дължи на това, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. след бавен старт през първите години), уточняват още от пресофиса на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри позицията на страната ни по дело С-97/17, Европейска комисия срещу Република България, образувано пред Съда на Европейския съюз по предявена от ЕК искова молба.

Искането на Комисията към Съда на ЕС е да установи, че България не е изпълнила задължение по Директива 2009/147/ЕО за опазването на дивите птици. Основното твърдение на ЕК е, че страната ни не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици съгласно Директивата, тъй като не е класифицирала Орнитологично важното място (ОВМ) „Рила” като специална защитена зона (СЗЗ) в неговата цялост.

Българската страна смята за неоснователни и недоказани твърденията на ЕК, а иска – за недопустим. Комисията не е взела предвид данни за видовете птици, изпратени от България през 2014 г., които са от значение за решаването на спора, тъй като осигуряват информация за орнитологичната стойност на Рила. България настоява, че държавите членки нямат задължение да класифицират ОВМ като СЗЗ, а да класифицират като такава зона най-подходящите по брой и площ територии.

Публикувана в Бизнес

Тази сутрин председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер получи предложението на българския министър-председател Бойко Борисов за номинация на г-жа Мария Габриел за кандидат, който да замени предишния комисар Кристалина Георгиева, съобщават от пресслужбата на Европейската комисия. Предложението за номинация бе направено след телефонен разговор между председателя Юнкер и премиера Борисов, проведен на 5 май, петък. По време на разговора двамата ръководители постигнаха съгласие, че номинацията за кандидат за комисар трябва да се представи в кратък срок, се казва в съобщението, цитирано от "Фокус".  Следващата стъпка е председателят Юнкер да се срещне с Мария Габриел и да проведе интервю. Целта е да се прецени способността на кандидата да изпълнява длъжността европейски комисар, особено с оглед на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, който гласи: ,,Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение“. Въз основа на интервюто председателят Юнкер ще вземе решение и за разпределянето на отговорностите на бъдещия комисар с българско гражданство. Това е в съответствие с член 17, параграф 6 от Договора за Европейския съюз, по силата на който председателят на Комисията има изключителното право да организира работата на Комисията.  От процедурна гледна точка за назначаването на нов комисар с българско гражданство е необходимо взаимно съгласие между председателя на Комисията и Съвета, след консултация с Европейския парламент (член 246, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз). Освен това съгласно междуинституционалното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия председателят на Комисията, преди да даде съгласието си относно решението на Съвета за назначаване на новия комисар, трябва да ,,разгледа задълбочено“ резултата от консултацията с Европейския парламент (параграф 6 от Рамковото споразумение), който провежда размяна на мнения с кандидата. След решението на бившия заместник-председател Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия комисар Гюнтер Йотингер пое отговорността на 1 януари 2017 г. за бюджета и човешките ресурси, а председателят Юнкер временно разпредели портфолиото за цифровата икономика и цифровото общество на заместник-председателя Андрус Ансип. 

Публикувана в Новини на часа

258 708 европейци отправиха ясно послание към Европейската комисия (ЕК) с искане за радикална реформа на селскостопанската политика на ЕС. Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде променена напълно - това е желанието на близо 260 хиляди граждани и 600 организации, представляващи потребителите, бранша за производство на храни, доставчици на питейна вода, работещите за опазването на околната среда, организации, работещи в сферата на здравеопазването и подкрепящи хуманното отношение към животните към Комисията в най-голямата засега обществена кампания относно политиката на ЕС в селското стопанство, приключила вчера – 2 май.

Огромната мобилизация в цяла Европа се случи в рамките на онлайн кампанията LivingLand, организирана от БърдЛайф Европа и Централна Азия,Световния фонд за дивата природа (WWF) и Европейското екологично бюро (European Environmental Bureau). Кампанията призовава за политика в сектора на селското стопанство, която защитава климата и околната среда, която е справедлива за земеделските стопани и потребителите и, която допринася за производството на здравословна и устойчива продукция.

Хавиер Руиз, Директор по въпросите на Земеделието и устойчивото хранене към Отдела за европейски политики на WWF, каза: „Посланието е ясно: европейците са загрижени за селското стопанство, за храната и природата и не искат храната им да бъде произведена за сметка на природата. Те искат техните публични средства да бъдат инвестирани в по-различен селскостопански модел, който обслужва устойчиви земеделски производители и не унищожава природните ресурси и видовете. Сега е моментът да видим дали ЕК е на ниво в този си мандат да развие и въведе нова политика, която подкрепя истински устойчиво селско стопанство за бъдещето.“

Ариел Брюнер, Ръководител отдел политики при Бърдлайф Европа и Централна Азия коментира: „Стотици хиляди хора от цяла Европа поискаха промяна. С този мандат, даден им от тях, ЕК трябва да отговори с амбициозна нова политика за селското стопанство, която ще запази и възстанови биоразнообразието, което е под заплаха на континента. Сега е моментът да се пристъпи към устойчиво земеделие. Сега, когато доверието в Европейския съюз е разклатено, е моментът, ЕК да се вслуша в това силно послание на хората и да пристъпи към убедителни действия.“

Питер де Поу, директор политики на ЕС за ЕЕБ, казва: „Ако ЕС трябва да се преосмисли, то е необходимо да се изправи смело пред основните предизвикателства, свързани с изменението на климата, увреждането на екосистемите и проблема с една неработеща хранителна и земеделска политика. Необходима е коренна реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) – най-старата, най-противоречивата и най-неефективната политика на ЕС, затова нейната промяна е не само просрочена, но и днес вече неизбежна. Първо трябва да има яснота относно какво точно е необходимо да направи една бъдеща система за субсидиране на земеделските стопанства и едва тогава да започнат разговори за бюджета на ЕС.“

ОСП, която използва почти 40% от бюджета на ЕС, е основна причина за неустойчиво земеделие в Европа, тъй като тази политика продължава да подкрепя индустриалното земеделие, което води до увреждане на околната среда. Неустойчивото земеделие е основната и най-голяма причина за загуба на биоразнообразие в Европа, причинявайки изчезването на птиците на земеделските земи и пчелите. Доказателствата в подкрепа на твърдението са, че селските ни райони вече са изгубили над 58% от птиците на земеделските земи и 24% от земните пчели в Европа са застрашени от изчезване, което крие огромни икономически загуби.

Настоящата Обща селскостопанска политика на ЕС също не успява да отговори на нуждите в селскостопанския сектор за работни места. Точно обратното – в периода 2007-2013 г. около 20% от работните места в този бранш са загубени, като все повече и повече малки земеделски стопани губят своята работа.

Европейската комисия трябва да представи резултатите от публичната консултация за ОСП на конференция в Брюксел на 7 юли и да публикува информация относно бъдещата политиката в тази сфера преди края на 2017 година. Новата селскостопанска политика на Европа трябва да бъде въведена в страните-членки на ЕС до 2021 година.  

Публикувана в Новини на часа

Нито една от държавите членки на Европейския съюз не е изпратила отрицателно становище за предложения нов регламент за удължаване на сроковете за кампанията по директни плащания 2017 г. Това на практика означава, че приемът на заявления без санкции ще се удължи от 15 май на 15 юни, съобщиха от министерството на земеделието по повод проекторегламента, който Европейската комисия (ЕК) представи на държавите от ЕС.

Проектът беше подложен на писмено гласуване от държавите членки на Европейския съюз и след приемането му предстои неговото публикуване в Официалния вестник на ЕС.

Удължаването на срока засяга всички схеми и мерки за директни плащания, преходна национална помощ и мерките по Програмата за развитие на селските райони, за които се кандидатства с единното заявление за подпомагане и засяга само кампания 2017.

Всяка държава може да вземе самостоятелно национално решение дали да удължи срока и с колко дни. Максимално най-дългото удължаване може да бъде до 15 юни 2017 г. При удължаване на стандартния срок, автоматично се продължава подаването на заявления със санкция с 25 календарни дни след фиксираната дата на удължаването. Това означава, че приемът със санкции ще изтече на 19 юли.

Подобна възможност имаше също през 2015 г. и 2016 г. И през тези две години България използва възможността да удължи периода на подаване на заявления без санкция до края на май. След това тече 25-дневният срок със санкция за закъснението.

Публикувана в Новини на часа

Нова система за електронно сертифициране на биологични продукти, внасяни в Европейския съюз, влиза в сила от 19 април, съобщават от Европейската комисия. Целта е намаляване на риска от измами с този бързоразвиващ се пазар. Промяната в законодателството предвижда шестмесечен преходен период, в която ще могат да бъдат използвани и хартиени, и електронни сертификати. От 19 октомври 2017 година обаче вносът на биологични продукти ще бъде сертифициран само по електронен път, съобщава Инвестор.

Електронните сертификати ще намалят и административните пречки и ще дадат по-пълни статистически данни за вноса на биологичните продукти в общността.

Новите сертификати ще станат част от компютъризираната интегрирана ветеринарна система TRACE в ЕС. Чрез нея се следи движението на хранителни продукти в общността и помага за управлението на риска във връзка с отхвърлени пратки.

Секторът на биологичното земеделие се развива бързо през последните години, сочат данните на Европейската комисия. През 2015 година над 11 млн. хектара земи в ЕС се използват от биологични стопанства (общо над 185 хил.), спрямо 5 млн. хектара през 2002 година. Повече от 306 хил. са операторите на биологична продукция – производители, преработватели и вносители, които са регистрирани в рамките на общността.

Публикувана в Бизнес

Потребяваните храни в ЕС продължават да са без пестициди или с остатъчни количества, които са в законовите рамки. Това показва публикуваният наскоро доклад на Европейската служба за безопасност на храните (EFSA).

97 процента от хранителните проби, взети в ЕС през 2015 година, са в рамките на законовите ограничения, а над 53 процента са без количествено измерими остатъци. Данните са съотносими с измерванията от 2014.

Докладът на Службата за 2015 година показва, че най-чисти са биологичните храни. 99,3% от пробите на биологични храни са били без пестициди или с остатъци в законовите рамки. “В сравнение с общите резултати за други храни степента на максимално допустимите количества на остатъци от пестициди и на остатъчните количества (проби с остатъчни количества под степента на максимално допустимите количества) са значително по-ниски в пробите на биологичните храни (максимално допустимите количества на остатъци от пестициди от 0,7% срещу 2,9% за конвенционалните храни; количествено измерими остатъци 13,5% в биохраните срещу 46,8% в конвенционалните храни)“, сочи още докладът.

Други данни от доклада:

  • През 2015 в страните, които обхваща докладът, са 84 341 проби за 774 пестициди.
  • Голяма част от пробите (69.3%) са на храни от страните-членки на ЕС, Исландия и Норвегия; 25.8% се отнасят до продукти, внесени от трети страни. Произходът на останалите не е бил докладван.
  • 97.2% от анализираните проби са в рамките на законовите изисквания на законодателството на ЕС. 53.3% от тестваните проби са без количествено измерими остатъци на пестициди, а 43.9% съдържат остатъци, които не надхвърлят законовите норми.
  • Законовите ограничения са надхвърлени в 5.6% от пробите от страни, които не членуват в ЕС, което е с 6.5% по-малко от 2014 година.
  • За продуктите от ЕС и от страни от Европейското икономическо пространство, законовите ограничения са били надхвърлени в 1.7% от пробите, което е слабо увеличение за една година (от 1.6%).
  • 96,5% от пробите за храни за пеленачета и малки деца са били без пестициди или с остатъци, които са били в законовите рамки.
  • Голяма част от пробите на животински продукти (84.4%) са били без количествено измерими остатъци на пестициди.

В рамките на годишния си отчет Европейската служба за безопасност на храните анализира резултатите от Програмата за контрол, координирана от ЕС, която отчита проби от обща „кошница“ продукти. За 2015 година тези продукти са били патладжани, банани, броколи, зехтин, портокалов сок, грах, чушки, десертно грозде, жито, масло и яйца.

Най-високото превишение е регистрирано при броколите (3.4% от пробите), следвани от десертното грозде (1.7%). Редки превишения са били регистрирани при зехтина, портокаловия сок и кокошите яйца. Не са отчетени превишения при маслото.

Вижте тук пълния текст на доклада (на англ. език):
The 2015 European Union report on pesticide residues in food

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта