Европейската комисия (EК) обмисля възможността мобилната техника, включително и агромашините, да се движат с един документ по пътните артерии на целия Европейски съюз (ЕС). Това може да бъде въведено през следващата година, съобщиха от Комисията.
В общ документ Комитетът за европейски строителна техника (CECE), Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника  (CEMA),  Европейската федерация на производителите на градинска техника (EGMF), Европейската асоциация на производителите на градски машини (EUnited Municipal Equipment) и Федерацията на производителите на строителни материали (FEM) приветстваха тази идея и подкрепят инициативата. 
Създаването на хармонизирана система за придвижването на техниката по пътищата ще облекчи и подобри ситуацията, тъй като в момента за да бъде позволено на агротехниката да се придвижва по пътната мрежа в ЕС, трябват редица разрешителни, които са различни във всяка отделна страна-членка и трябва да се вадят поотделно. Идеята е това да става еднократно и документът да важи за всички държави-членки в ЕС. 
Така ще се минимизира бюрокрацията, се  казва в становището, публикувано на сайт на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника.  
Публикувана в Агротехника
Европейската комисия (EК) обмисля възможността мобилната техника, включително и агромашините, да се движат с един документ по пътните артерии на целия Европейски съюз (ЕС). Това може да бъде въведено през следващата година. В общ документ Комитетът за европейски строителна техника (CECE), Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника  (CEMA),  Европейската федерация на производителите на градинска техника (EGMF), Европейската асоциация на производителите на градски машини (EUnited Municipal Equipment) и Федерацията на производителите на строителни материали (FEM) приветстваха тази идея и подкрепят инициативата. 
Създаването на хармонизирана система за придвижването на техниката по пътищата ще облекчи и подобри ситуацията, тъй като в момента за да бъде позволено на агротехниката да се придвижва по пътната мрежа в ЕС, трябват редица разрешителни, които са различни във всяка отделна страна-членка и трябва да се вадят поотделно. Идеята е това да става еднократно и документът да важи за всички държави-членки в ЕС. 
Така ще се минимизира бюрокрацията, се  казва в становището, публикувано на сайта на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника.  
Публикувана в Новини на часа

Какво представляват правата на плащане и какво е бъдещето на директните плащания в ЕС. Представяме ви анализ на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Регламент 1307/2013 г. (т.н. Регламент за директните плащания) държавите-членки могат да продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ (СЕПП) най-късно до 31 декември 2020 г. Това означава, че ако в предстоящата инициатива по „опростяване” на Общата селскостопанска политика след 2020 г. не бъде направено предложение за удължаване на срока на прилагане на СЕПП, то след едва три кампании по директните плащания Р България ще трябва да въведе схемата за основно плащане, което се базира на права на плащане. Преди да започнат да се търсят отговорите на въпросите „Дали ще има удължаване на СЕПП?”, „Искаме ли удължаване на СЕПП?” и други с подобен характер, трябва да можем да си отговорим на въпроси като „Какво е схема за основно плащане?” и „По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?”. Важно е да се отбележи, че целта на настоящия материал не е да коментира разликите в размера на подпомагане, както и основанията за това. Причината е, че в дългосрочен план, чрез външната конвергенция трябва да се постигне максимално сближаване в нивата на подпомагане в ЕС.

Какво представлява схемата за основно плащане?

Схемата за основно плащане беше въведена през 2013 г. с последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и замени въведената през 2003 г. Схема на единно плащане (СЕП). Схемата за основно плащане по своята същност представлява едно базово плащане, върху което се наслагват останалите схеми и мерки за подпомагане, част от директните плащания в ЕС. Основната цел на тази схема е да подпомогне процеса на вътрешно и външно сближаване на стойностите на правата на плащане. Подобно на СЕП, схемата за основно плащане се базира на права на плащане, които се активират на база допустими за подпомагане хектари и е напълно необвързана с производството.

Съгласно разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. схемата за основно плащане е задължителна за прилагане от всички държави-членки. Като изключение от това правило, и то за определен период от време (до 31.12.2020 г.), на държавите-членки, които през 2014 г. са прилагали СЕПП,се дава право да продължат да прилагат тази схема на подпомагане. Мотивът за това е, че те имат нужда от време за да могат да преминат от едната система на подпомагане към другата. Към момента следните държави-членки са избрали да прилагат СЕПП до 2020 г.: България, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Всички останали 18 държави-членки прилагат система за подпомагане, базирана на права на плащане.

Право на подпомагане по схемата за основно плащане имат земеделски производители, активни фермери, които притежават права на плащане и са ги активирали. Това активиране става на база Регламент 1307/2013 г. като активираните права на плащане дават право на годишно плащане на определените в тях суми. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, броят на правата на плащане, разпределени за отделните земеделски стопани през 2015 г., е равен на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин декларира в заявлението си за подпомагане. Важно е да се отбележи, че правата на плащане по СЕП изтекоха на 31.12.2014 г., като за целта през 2015 г. държавите-членки създадоха нови права на плащане по новата Схема за основно плащане. Разбира се подобно на СЕПП, Регламента даде възможност на някои държави-членки да продължат до 2020 г. да прилагат СЕП. Към момента това са Дания, Обединеното кралство, Финландия и Швеция.

Съгласно действащото законодателство съществуват само три начина, по които един фермер може да се сдобие с права на плащане, а именно:

  1.  посредством първоначалното им разпределение, което е направено с тяхното създаване през 2015 г.;
  2. чрез придобиването им от Националния резерв от права на плащане;
  3. чрез прехвърляне.

На основание разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. при първоначалното разпределение на правата на плащане, правата се разпределят на земеделски производители, които през 2015 г. са били допустими за подпомагане по схемата за директни плащания и са подали заявление за подпомагане, и които през 2013 г. са имали право да получат плащания по смисъла на Регламент 73/2009 г. Като изключение от това правило, през 2015 г. държавите-членки са имали право да разпределят права на плащане на земеделски производители, които са допустими за подпомагане, подали са заявление за подпомагане, не са получавали директни плащания през 2013 г. в държави-членки, които са прилагали СЕПП, но са притежавали само земеделска площ, която към 30 юни 2003 г. не е била в добро земеделско състояние, както се предвижда в член 124, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

На основание Регламент 1307/2013 г. всяка държава-членка създава национален и/или регионален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите-членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище. По този начин се създава един т.нар. „буфер от права“, чрез който държавата-членка може при нужда да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да предотвратят изоставянето на земя, включително в райони, които са обект на програми за преструктуриране или за развитие във връзка с форма на публична интервенция, да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да ги компенсират за специфични неблагоприятни условия; да разпределя права на плащане на земеделски стопани, на които не са разпределени права на плащане, поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства. При всички случаи обаче права от националния и/или регионалния резерв се разпределят приоритетно на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

На основание Регламент 1307/2013 г. земеделски производител, който притежава права на плащане, може да ги прехвърли на друг активен фермер, като прехвърлянето на правата не е обвързано с прехвърлянето на съответната земеделска земя.

По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?

При първото „голямо” разрастване на ЕС през 2004 г., когато се присъединиха държавите-членки от т.нар. Източен блок, поради наличието на ограничен административен капацитет и липса на исторически данни, на база на които да бъдат формирани права на плащане по въведената през 2003 г. Схема за единно плащане, се взема решение да бъде въведена Схемата за единно плащане на площ. Тази схема предвижда въвеждане на фиксирано плащане на единица площ, необвързано с производството, което замества почти всички плащания, отпускани в по-старите държави-членки.

Реално погледнато, при схемата за основно плащане, активният фермер получава субсидия на едно право на плащане, което произлиза от един допустим хектар, докато при СЕПП същият получава субсидия на един допустим хектар. Така на пръв поглед единствената разлика в принципа на подпомагане се явява правото на плащане, като междинен елемент. Причината за въвеждането на този междинен елемент е в подписаното през 1994 г. Споразумение на Световната търговска организация за селското стопанство. Съгласно това споразумение се предвижда диференцирано намаление на размера на подкрепата, в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в три различни „кутии“ според тяхното възможно влияние върху пазарите на селскостопански продукти. В конкретния случай директните плащания, които се предоставят от ЕС, попадат в т.нар. „Зелена кутия”, в която попадат всички помощи, съвместими с нормите на Световната търговска организация (СТО). Особеното в случая е, че тези помощи трябва да са напълно необвързани с производството. Ето защо ЕК въвежда едно междинно основание за плащане, съгласно което формално плащането е на право, а не директно на допустим хектар, който допустим хектар може да се счита за средство за производство и респективно да постави под съмнение мярката. Тук трябва да се отбележи, че за целите на реципрочността ЕК е нотифицирала и СЕПП като мярка, съвместима със „Зелената кутия” на СТО. Въпреки това, през определен етап от време, при преразглеждане на Споразумението темата за съвместимостта на мерките в „Зелената кутия” периодично се засяга.

Освен посоченото по-горе, основната разлика между двете схеми – схема за основно плащане и СЕПП е, че при преминаване към схема за основно плащане държавата-членка ще бъде задължена да фиксира броя на допустимите за подпомагане хектари към датата на първоначално създаване и разпределение на правата на плащане. Изключение ще има единствено при създаване на националните, съответно регионалните, резерви от права на плащане. Всички други различия ще бъдат производни на тази основна разлика.

Последиците

Много могат да бъдат въпросите от тук нататък. Най-лесно за българската администрация е в следващите месеци да настоява за поредното удължаване на срока на прилагане на СЕПП. Какъв обаче ще бъде икономическият ефект от запазването на СЕПП и в следващия програмен период? Това по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на българския фермер и на българското земеделие като цяло? Ако в крайна сметка СЕПП се окаже една преходна мярка, къде е добавената стойност за Р България да продължи да я прилага до самия й край? Всички тези въпроси обуславят необходимостта от изготвяне на един цялостен анализ, който да подпомогне дебата между бранша и администрацията, за да може Р България да формира единна национална позиция. Само по този начин можем да се надяваме на една бъдеща ОСП след 2020 г., която да отговаря едновременно на нуждите и на бранша, и на администрацията. 

Публикувана в Бизнес

Европейските организации на производители на плодове и зеленчуци от 1 юни, 2017, ще ползват опростените правила в дейността си, намалени са административните разходи и се увеличава финансовата помощ по време на криза.
"Новите разпореждания влизат в сила от 1 юни 2017 след приемането им през март. Засилва се ролята на организациите на производителите, което ги прави по-привлекателни за производители, които не са членове на такива организации и по този начин се подобрява функционирането на съществуващата система за управление на пазара", се посочва в комюнике на Европейската комисия.

В документа се отбелязва, че всяка година 3,4 милиона домакинства, или около една четвърт от всички стопанства, работещи в целия Европейски съюз, произвеждат плодове и зеленчуци на обща стойност около 47 милиарда евро. По последни данни, около 1,5 хиляди организации на производители предоставят 50% от произведените плодовете и зеленчуците в ЕС.

"От началото на въвеждането на руското ембарго през август 2014 г , от преките помощи и проекти за развитие на селските райони с участието и финансиране от ЕС, производители на плодове и зеленчуци в ЕС са се възползвали от мерки за спешна помощ в размер на 442 милиона евро", се посочва в доклада на ЕК ,

Европейската комисия също така предоставя годишно допълнително финансиране на организации на производители в размер на около 700 млн евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

 „Трябва да се обединим с останалите страни-членки и да сезираме комисаря за защита на потребителите на ниво ЕС от гледна точка да има еднакви стандарти на продуктите, които се предлагат”, призова земеделският министър Румен Порожанов в „Здравей, България” на Нова телевизия.

На въпроса: По-лоши храни ли ядем от западноевропейците, Порожанов отговори: „Разликите не са масови. Те са в определени продукти по отношение на съдържанието на етикета на идентичен продукт. Например, процентът на какаото в шоколада, който е по-нисък при нас. Също така замяна на захарта с фруктоза. Има установяване и на различен физико-химичен състав на самия продукт от гледна точка на това, което е обявено”, обясни Порожанов. Той направи уточнението, че не става въпрос за вредни за здравето храни. „Иззели сме 31 продукта от три големи вериги у нас, както и от Германия и Австрия. Става въпрос за шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Изследват се в две лаборатории, а анализът ще бъде на три етапа. Първият е сравнителният анализ на информацията на етикетите. Ще се изследват типа и плътността на продуктите, както и физико-химичния им анализ, тоест съдържанието”, поясни земеделският министър.


Публикувана в Бизнес

„България настоява за постигането на устойчиво земеделие да има адекватно финансиране от Общата селскостопанска политика“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в гр. Валета, Малта. То се проведе в периода 21-23 май 2017 г.
Темата за обсъждане беше „Промените в климата и водните ресурси в ЕС – възникващи предизвикателства пред селското стопанство“.  Позицията на България, изразена от министър Порожанов е, че добре да бъдат запазени мерките от първия и втория стълб на ОСП за смекчаване на последиците от климатичните изменения. Той уточни, че това трябва да са мерки, които са доказали своята ефективност. Даде и пример с Програмата за развитие на селските райони като подходящ инструмент за бърз трансфер на научни знания към фермерите. Постигането на устойчиви резултати обаче е възможно едва когато се полагат индивидуални усилия от всеки земеделски производител по отношение на опазване на климата и водните ресурси. 
Извън основната тема на срещата в Малта министър Порожанов проведе и неформални консултации с висши представители на Европейската комисия, както и с колегите си от триото, което предстои да председателства Съвета на ЕС през 2018 г. за координация на политики и приоритети. 

Публикувана в Новини на часа
От понеделник - 22 май  експерти от Българската агинция по безопасност н ахраните започват да взимат проби от основни хранителни продукти на световни производители в две от старите държави-членки на Европейския съюз. Показателите ще се сравняват със същите продукти, продавани в България. Това съобщи по време на парламентарния контрол министърът на земеделието Румен Порожанов.
Храните, които ще се изследват са шоколадови изделия, безалхкохолни напитки, месни и млечни продукти и детски храни. Компаниите производители са от Швейцария, Дания, Холандия, Франция.
Пробите ще се взимат до 30 юни, а след това започват анализите по показатели, определени от БАБХ.
Министърът на земеделието, храните и горите каза още, че Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия са потвърдили за  разминаване в показателите на стоките на техния пазар и същите стоки на пазарите от Западна Европа.
 
На 13 март бе сформирана работната група за изясняване на фактите на българския пазар под егидата на БАБХ. Досега тя е уточнила кои храни ще се изследват и по кои показатели, обясни Порожанов.
Публикувана в Новини на часа

Съветът по земеделие и рибарство ще проведе неформално заседание от 21до 23 май.Предвидената за обсъждане тема е свързана с предизвикателствата пред селското стопанство, породени от промените в климата и водните ресурси в ЕС. От министрите се очаква да изразят мнение за възможните политически инициативи на ниво ЕС за увеличаване на усилията за насърчаване на повишената устойчивост в селското стопанство, включително ролята на научните изследвания и иновациите.

Одобрени бяха и резултатите от проведеното на 25 април заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, формат Кохезионна политика. На него беше решено да продължат и в новия програмен период усилията за опростяване на правилата за управление на фондовете. България подчерта, че Кохезионната политика не е механичен сбор от фондове, а преди всичко обща европейска политика за дългосрочни инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие на ЕС. Одобрени бяха и заключенията по доклад на ЕК за изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС, сред които е и Стратегията за развитие на Дунавския регион.

Публикувана в Бизнес

От Екологично сдружение За Земята съобщиха за решение на Европейския съд от 16.05.2017 г., с което се постановява, че търговските споразумения, съдържащи инвестиционни разпоредби трябва да бъдат одобрявани от националните парламенти. Решениетоидва във време, в което сред европейските граждани сериозните опасения за негативното влияние на съвременните търговски споразумения като СЕТА и ТТИП нарастват. Те позволяват чужди инвеститори да съдят правителствата в благоприятни за бизнеса трибунали, ако печалбите им са повлияни от политики в обществен интерес. Липса на демократичен контрол допринесе за силната обществена опозиция срещу европейската търговска политика през последните години.

С отсъждането си Европейския съд определи, че заради инвестиционните разпоредби в споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, то е със смесена компетентност. С него се създава съдебна практика, която следва да бъде прилагана и към всички бъдещи търговски споразумения на съюза.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Въвличането на националните правителства в ратификацията на търговските споразумения ще увеличи демократичния контрол. Всички бъдещи споразумения, които включват инвестиционни трибунали ще трябва да бъдат ратифицирани от държавите членки. Призоваваме българските политици да отхвърлят всички сделки, включващи несправедливи ВИП права за чуждестранните инвеститори. Първото, което ще бъде трябва да бъде обсъдено в Парламента е споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. Считаме, че то не трябва да бъде ратифицирано от България, тъй като ще създаде повече проблеми и твърде малко ползи за страната.“.

Припомняме, че в търсене на решение относно споразумението СЕТА между ЕС и Канада, Системата на Инвестиционни съдилища е съвместима със законите на ЕС. В същото време във Френският конституционен съд тече процедура по оценка на съвместимостта на СЕТА с местните закони. В няколко европейски страни предстоят и референдуми относно ратификацията на споразумението, а българският президент Румен Радев още в предизборната си кампания пое ангажимент да сезира Конституционният съд на страната, който бе потвърден от него и по-късно. 

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от рапица в държавите-членки на Европейския съюз през 2017 г. ще нарасне с 600 хил. тона спрямо миналата година до 21 млн. тона, се посочва в поредния месечен доклад на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Въпреки ръста реколтата се очертава като втората най-слаба за последните 5 години, а и месечната корекция на експертите на компанията е в посока надолу с 300 хил. тона.

Най-голямо основание за неблагоприятната оценка дава очаквания спад на добивите, обусловен от лошите метеорологични условия за развитието на маслодайната култура на територията на повечето държави в Европа през тази пролет. Продължителната липса на валежи, както и силното застудяване през април тази година са довели до забавяне на развитието на посевите с рапица, което ще отложи във времето и прибирането на реколтата.

Площите, засети с рапица в ЕС, също са с 1% по-малко спрямо миналата година, или 6,48 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта