300x250

Приехме доклад в ЕП за пчеларския сектор, но смятам, че ние трябва да продължим и това да бъде финансово подплатено в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Предлагам да има директно плащане на пчелно семейство за опрашване.“ Това заяви снощи евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на бъдещата ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги и експерти, да се вземе под внимание липсата на финансова подкрепа за опрашването в бъдещата ОСП.

Близо 80% от растителните видове отглеждани в Европа имат нужда от опрашване, затова смятам, че е съвсем естествено да има директни плащания за опрашване“, коментира Неков.

При обсъждане на новата ОСП, евродепутатът се обяви за целенасочена политика към подпомагане на напояването. „Необходимо е да има развойна дейност в областта, както и финансово подпомагане на държавите-членки, за да може селското стопанство в страните да бъде осигурено с воден ресурс.“, заяви Момчил Неков.

Той постави и въпроса за перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС.

Какво правим с чувствителни сектори, като овцевъдството в Европа ?“, попита колегите си Неков.

При условие, че се отваряме към целия свят, сключваме споразумения с трети страни, и премахнем квотите, това означава, че ще има голям натиск към животновъдите в определени държави-членки и така ние обричаме на фалит цели отраслови сектори, които са били традиционни за тези държави. Смятам, че тук трябва да има много ясна и обоснована политика за подпомагане“, подчерта Момчил Неков.

Публикувана в Бизнес

Какво ще стане с говедовъдството, влизайки  се в новия период на ОСП.

Михаил Михайлов

 Не участвам пряко в работните групи, но следя техните прояви. Освен това не мога да бъда и анализатор, защото не съм учил и работил това.
Ще споделя това, което чувствам и това, което съм видял и прочел в тази връзка и разбира се, това за което знам, че което става на терена.

Хубаво е, че действат два „отбора”, което означава, че има конкуренция и всеки гледа да направи повече, за да се налучка вярната формула. Все пак това не са случайни специалисти – екипите на Светлана Боянова и този на НАЗ. Имаме и още един на МЗХГ, който в повечето случай се явява, като балансьор между исканията на фермерите и изискванията на ЕО.

На въпроса за говедовъдството ни е ,  че в момента  нещата не са добре. Няма какво да се залъгваме, че сме получили няколко десетки хиляди тона мляко, повече от миналата година.
Всъщност това мляко го е имало, но просто не е било фактурирано, платено под масата или продадено в пластмасови шишета.
По важното в случая, че малките и средни ферми, нямат никакво развитие през последните години – нито като материална база /изключвам някой друг трактор или гребло/, нито като селекция.
Това не означава, че в тези ферми не се поддържа нужната хигиена и не се спазват всички изисквания. Става дума за това, че не е направено нищо за облекчаване труда на фермера /сега не говорим за причините за това, това са само констатации/. И както става в „приказките” работниците във фермите взеха да мигрират. Средната продуктивност от крава, така и не иска да прескочи 4-те тона. С други думи, всичко това – много ръчен труд, липса на работници /дори вече не казваме добри/, ниска средна продуктивност, болести колкото искаш, и не на последно място – страхотен натиск от страна на административните служби.
Нормално е проверките да са толкова на често – от над 50 000 ферми, на терена сега  има не повече от 5-6 000 ферми, отговарящи на изискванията, а броя на проверяващите, ако не се е увеличил поне се е запазил.

Последните новини от ЕО са, че може да бъде спряна преходната национална помощ.
Субсидиите да се дават, не само при спазването на някакви изисквания, а по-скоро за постигане на резултати. Всяка година трябва да се вижда напредъка, не само от гледна точка на усвояване на средства, но и какво точно е постигнато, и какво въздействие е имало върху земеделието и селските райони.

Какво прави впечатление в дебата по ОСП.Как мислите, нашият говедовъд ще се справи ли с всичко това. Това упражнение го играем вече повече от десет години. Забравих да кажа също, няма кой да дойде след старите крави. Какъв ремонт ще правим на 350 000 бр крави с по-малко от 50 000 юници, и то не бременни всичките.  Картинката, която ще „нарисуваме” следващите години, с тези „боички” /в момента няма други/ по отношение на говедовъдството, води до  фалит.

Отново се „хвърля” за обсъждане името на фермера – активен, неактивен, малък, голям,  но май сега отиваме на истински. Определянето на името  и след това, какво се крие зад него, ще отнеме също много време, но няма как. То ще е свързано и с получаването на субсидиите. Затова е ясно, че в момента нямаме готовност. Анализаторите казват, че трябва да се направят изследвания и изводи.

Веднага бих цитирал в тази връзка и г-жа Боянова: -“Какво ще се случи като вземем от големите и дадем на малките, и това добре ли е за българското земеделие, нямаме категоричен отговор, за или против таваните сме. Ние трябва да решим, какви да са критериите за малък фермер – по декари ли, по доходи ли, или по обем работа? В противен случай това е политически въпрос, защото звучи много хубаво: Дайте да вземем от големите и да дадем на малките! Но въпросът е чисто икономически”. 

Вече казах – ще трябва да се пишат доклади, с колко е увеличена производтелността на фермата, вероятно щом нямаш увеличение на продукцията, няма да има и увеличение на субсидията. Но за да стане това, трябва да се направи нещо.
Не случайно министър Порожанов на последния Съвет по животновъдство постави задача за изготвяне стратегия за развитието на животновъдството ни. Човекът ги вижда тези неща в бъдещето, затова и му плащат да е министър, и действа съвсем правилно. Някои браншови организации вече започнаха работа по този въпрос. Миналата година НСГБ внесе своите предложения, сега това прави и НОКА.

И сега идва един от въпросите, по който през последните месеци фермерските формации изразходваха много енергия.

Става дума за тавана на плащанията.

Това трябва да си го реши всяка страна.
Как ще го реши най-правилно, може да каже само стратегията за развитие на животновъдството, но както се разбра, ние все още нямаме такава.

Едно обаче е ясно. Тези, които произвеждат много, ще се борят за голям таван или въобще да няма таван.
Защо, това е ясно.
Първо, като участници в производство, което е предназначено за изхранване на населението, имат право на субсидия.
Второ, това е  предложението на комисаря Хоган, за новия програмен период за отпадане на текст, според който обвързаната подкрепа не трябва да води до увеличаване на производството.
Това е добре за бизнеса. Ако обаче част от средствата отпускани досега за големите се преразпределят на по-малките земеделски стопанства,  няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност, как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител, спрямо тази на останалите фермери в ЕС.

В тази връзка, никъде в дебата не се чувства присъствието на малките фермери.
Имат ли представители, ходят ли на тези работни срещи, имат ли визия какво трябва да искат.
Само с писане в социалната мрежа – тръгваме към София, ограбиха ни, никои не мисли за нас  и подобни лозунги, просто няма да постигнат нищо и пак ще обират трохите. 
Би било добре именно тези фермери да използват всяка възможност за да изложат аргументирано  позицията си по проблема.

Ние от сайтовете  www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com сме готови да дадем трибуна на всеки, който иска да изкаже мнението си, по всички въпроси свързани с нашето земеделие, животновъдство и в частност – говедовъдство и овцевъдство.
Защото –
Сега е времето за това.
След една година ще е късно, и ще продължават да си пишат по форумите, за да разтоварят адреналина.

На тези хора трябва да им се даде не сламка, а здрава ръка, за да бъдат измъкнати от „тунела”. В следващ материал ще ви кажа нещо и за стратегиите.

Михаил Михайлов

Източник  

Статията е част от съвместното сътрудничество между сайтовете www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com и www.fermera.bg 

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 26 Септември 2018 11:38

Кой е истински и кой - фалшив фермер

По-голям контрол за разграничаване и пресяване на реалните стопани от измислените заради усвояване на земеделски субсидии. Това обмисля Европейската комисия през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика след 2020 г. 

Лили Мирчева

Може ли с промяна на една дефиниция да се спрат измамите при усвояването на европарите за земеделие в Европейския съюз? Според Брюксел – може, но самите държави членки трябвало да си я измислят тази дефиниция, за да е ясно кой ще има право на заветните субсидии. Така с един замах ще отпаднат измамниците, а останалите „реални“ стопани ще продължат спокойно работата си.

„Истински фермери“ са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка от ПРСР или схема от директните плащания, за да получат финансиране. „Неистинският фермер“ не получава субсидии, но продължава да работи, докато другите /истинските/ след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече програмата!“ Такова обяснение направи в интернет пространството неизвестен стопанин.

„Упражнение за чиновници“, нарече цялата работа полският проф. Анджей Ковалски в интервю за в. „Гласът на фермера“  и уточни, че тепърва ще се обмисля дефиницията. Сега усилията на учени, на агроадминистрацията, на браншовите и още куп неправителствени организации, са впрегнати в измисляне на заветната дефиниция. А извън дискусиите хората си казват: Ха дано, схемите с тикви, зайци, калифорнийски червеи, наемане на пасища и ливади от хора без животни и т.н. да спрат, ама надали, като знаем колко изобретателен е българинът. „Всичко е въпрос на информация“, ще каже чиновникът, който контролира парите и знае цената на информацията.

А представяте ли си какво ще стане, когато всяка държава членка представи своята дефиниция и после тя се преведе на брюкселски език?

  Според ЕК проблемът ще се реши с промяна в дефиницията „активен фермер“. След 2020 г. това определение ще носи името „истински фермер“. Как ще стане това, по какви признаци ще бъде определян и разграничаван истинския от фалшивия фермер обаче все още никой не знае.

Този път фермерите имат думата. Вижте какво трябва да бъде определението за „истински фермер“ според Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз, Павел Стоименов, зърнопроизводител и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова.

„Първо трябва да се реши на национално ниво как ще се формулира понятието „истински фермер“.  В предишния програмен период тези фирми, които имаха по-голям дял на приходи от други дейности – неземеделски, отпаднаха от подпомагане. Първо би трябвало да се определи кои са малките. Така че те да са по други схеми и да бъдат по-облекчени по отношение на подпомагането. Тогава да се прецени кой ще бъде финансиран като реален производител“, коментира Търпанова.

Според Павел Стоименов истинските фермери се познават като отидеш на полето. 

„Истински фермер значи сутрин да става, да вижда изгрева на слънцето, да ходи на полето, да си гледа работата – растенията, обработките, и да бъде иновативен. Истинските фермери се познават като отидете на полето“, каза той.

На въпроса какви трябва да са нормите и правилата, по които да се разграничава „истинския“ от „фалшивия“ фермер, той също има отговор.

„Правилата са на полето, на нивите, всичко се вижда там, а също така могат да се видят и по декларациите за доходите. Там всичко пише, просто е, вижте и ще разберете кой е истински и кой не е“, категоричен е Стоименов.

По думите на Димитричка Търпанова тази дефиниция ще определи какво ще бъде подпомагането за различните земеделски производители, като заедно с това ще се изчистят и изкривяванията в бранша. 

От своя страна Янка Попова каза: 

„В първия програмен период – 2007 -2014 г.,  дори го нямаше понятието „активен фермер“. Това беше напълно разграден двор. Кой ли не беше бенефициент, включително и летища.  После обръчът беше свит и влезе понятието „активен фермер“. Явно сега още повече трябва да го свием. Този активен фермер явно не е достатъчно обстоятелствено понятие и трябва да се мисли в още по-тесни граници. Още не мога да кажа какво точно трябва да влиза в това понятие, но може би трябва да е ясно, че този бенефициент реално се занимава със селско стопанство.  В „активен фермер“ имаше едно условие – 1/3 от доходите му да са от селско стопанство, но може би тук трябва да се задълбае от каква точно селскостопанска дейност, защото пак наблюдаваме бенефициенти, които не са реални. Да си зададем въпроса „Какво благо създава този бенефициент?“. Със сигурност понятието „активен фермер“ трябва да бъде редактирано". 

По този начин го вижда и ЕК, но до колко едно определение може да има подобна тежест у нас. Ще има ли заобикаляне на определението и с какво по-различно ще бъде това за „истински фермер“ от „активен фермер“ предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес

Бюджетът за директните плащания за България през следващия програмен период след 2020 г. няма да бъде намален с 0,7%, каквито бяха първоначалните разчети, а дори ще има увеличение с около 250 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на дискусия на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, ротационен домакин на която беше Националната асоциация на зърнопроизводителите. За 2020-2024 г. парите по първи стълб – директни плащания за България се планира да бъдат 5,6 млрд. евро при около 5,35 млрд. евро през настоящия програмен период.

България ще се присъедини и към страните, които настояват да няма намаление като цяло на средствата за Общата селскостопанска политика и те да бъдат запазени, обясни още министър Порожанов. Това нямаше как да стане по-рано, защото страната ни не можеше да подкрепи подобна декларация преди края на председателството на Съвета на ЕС.

Предвиденото на този етап намаление на парите за развитие на селските райони ще може да бъде компенсирано с национални средства.

По многогодишната финансова рамка всяка страна от ЕС има различни претенции и ще бъде голям успех, ако преговорите приключат до април 2019 г., каза земеделският министър. На този етап повечето от държавите в ЕС изразяват позиция, че предложените от ЕК тавани на субсидиите трябва да са доброволни и всяка страна след анализ да взема решение за размера им. България настоява и в ОСП да бъде поне запазен или увеличен процентът на т.нар. обвързана подкрепа и да продължи прилагането на преходната национална помощ. В дискусията участваха и зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти от земеделското министерство.

Публикувана в Новини на часа

„Това, което ме изненадва в предложението на Европейската комисия /ЕК/ за новата Обща селскостопанска политика /ОСП/, е, че искаме следващата ОСП да бъде по-зелена, по-екологично насочена, но в направените предложения липсват предложения за една от най-важните услуги, без които европейското земеделие не би било същото, а именно опрашването“. Това заяви евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на мнения, относно предложенията на ЕК за ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги, че в изготвените текстове липсва предложение за финансова подкрепа в бъдещата ОСП за опрашването.

„Да, приветствам ръста с близо 70% на националните пчеларски програми, но без адекватно подпомагане на опрашването, което трябва да бъде отразено и през първи стълб, европейското пчеларство променя облика си драстично. Без директна подкрепа за опрашване, този сектор ще продължава да се свива, а от това губим ние - защото близо 80% от видовете отглеждани в Европа имат нужда от опрашване“, коментира Неков.

Относно регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Момчил Неков заяви, че има логика в изготвянето на стратегическите планове. „Те дават възможност на държавите да развиват земеделието си по начин, подходящ за техните условия и специфики, но за съжаление, поне в някои държави има малформации, които подобна мярка за по-силна роля на държавите, е непродуктивна“, каза Неков.

Той даде два примера от България: „В сегашната ПРСР по мярката за биологичното земеделие у нас парите свършиха на втората година. Няма да коментирам причината, но е факт, че в България няма нов прием по мярката и едва ли ще има до края на програмния период. Друг пример е свързан с обвързаната подкрепа при производството на тикви, когато беше постигнат ръст на площите засадени с културата от близо 21 000 %“.

„Подобни ситуации се получават заради решения на ръководствата на съответните министерства и национални органи. Въпреки логиката в стратегическите планове, аз имам сериозни опасения за тяхното успешно прилагане във всички държави“, допълни Неков.

Публикувана в Новини на часа

По време на последния съвет на аграрните министри от 18 юни, ръководен от страната ни като председател на ЕС, недоволството на част от страните от предстоящите съкращения в ОСП след 2020 година излезе на повърхността. Както euractiv.de съобщи, шест страни под водачеството на Франция, се обявиха с остро изявление срещу предложените от европейския комисар Фил Хоган рестрикции. Обсъждането на промените в ОСП след 2020 година, беше открито от френския аграрен министър Стефан Травер, който в прав текст заяви:”Франция е срещу каквото и да е намаление на средствата за аграрна политика”. Към лагера на недоволните се присъединиха Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Финландия.

Още в края на май Франция внесе своето становище относнопромените в ОСП, в което се казва, че те „носят рискове за жизнеспособността на европейските фермери”. Вследствие на това се включиха още девет страни членки (Хърватия, Кипър, Чехия, Полша, Румъния, Унгария, Литва, Люксембург и Словакия/. Германия не се присъедини към подкрепящите френското становище. 

По време на последното заседание на аграрните министри Белгия, Латвия, Естония Австрия и Словения подкрепиха новоизбрания си италиански колега Джан Марко Сентинайо, който заяви, че планираните средства са „недостатъчни”, без директното обвързване на Франция.

Срещата в Люксембург беше първата официална след като ЕК обяви финансовите параметри и намеренията за бъдещото развитие на аграрната политика. Както е известно, в комюникето от началото на миналия месец, ЕК обяви че е предложил намалението на средствата за аграрната политика с 5%.  Големи са опасенията, че впоследствие съкращенията на средствата ще са доста по-големи, така както се случи при средствата, планирани за кохезионните политики, при които първоначалните разчети за 7% съкращения бяха променени на 10%.

Брюксел планира да намали дела на парите от общия за ЕС бюджет от сегашните 38% до 28,5%, като се обосновава с излизането на Великобритания, с което ЕС губи един от основните си нетни вносители в общата каса, както и появата на новите приоритети - защитата на границите и миграцията.

„Естествено бих се радвал, ако парите за фермерите биха били повече”, заяви Хоган в отговор на искането на Франция и останалите страни. „Но аз не съм човекът, който трябва да бъде убеждаван за това”, допълни той и прехвърли топката към Съвета на ЕС и Европейския парламент, които преговарят по параметрите на бъдещия бюджет.

Заедно с Великобритания, Германия се присъедини към страните, които не отправиха критики към предложенията за бюджета, но федералния министър на земеделието Юлия Кльокнер подчерта, че „има необходимост от дискусия” по темата.  „Предложенията на ЕК дават възможност за по-голяма гъвкавост на отделните страни, но плащането на средствата трябва да се обвърже с повече екологични и социални критерии. Ако фермерите искат да направят повече, а трябва да го направят с по-малко пари, то това ще е много трудно”, добави още тя. Германия в миналото е изпитвала трудности по отношение на европейските субсидии заради голямата бюрокрация, но Кльокнер не отправи критики по тази точка.

Плановете за по-голяма гъвкавост на бъдещата ОСП обаче срещнаха критики от френска страна, като според земеделския министър Стефан Травер те ще доведат до разрушаване конкурентноспособността на фермерите , в случай, че в бъдеще бъдат въведени по-големи регулации на национално ниво. Повечето ресорни министри показаха червен картон на ЕК, особено по отношение на изискванията за биопроизводителите, а някои представители на Източна Европа повториха настояванията си за още по-голямо изравняване на директните плащания към фермерите. До момента както е известно тези плащания на хектар варират според страните за неудоволствие на повечето източноевропейски държави.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

„Дебатът за Общата селскостопанска политика трябва да остане земеделски. Предстоят много трудни разговори и преговори, които не трябва да се политизират“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на среща с браншови организации. На форума беше направено кратко представяне на пакета от законодателни предложения за ОСП на Европейската комисия, като участниците имаха възможност да споделят и първите си впечатления.

„Дебатът ще бъде изключително тежък. Едно от основните ни притеснения например е липсата на преходна национална помощ, която трябва да защитим“, подчерта Порожанов. „Няма да отстояваме важните теми за българското земеделие сами. В ЕС има страни със сходни интереси и ще търсим съюзници“,  категоричен бе министърът.

„Трябва да имаме балансиран подход и добро отношение.  Има  много неясноти в предложението на ЕК и повече от всякога секторът трябва да бъде обединен“, подчерта Венцислав Върбанов от Асоциацията на земеделските производители в България.

„В предложението на ЕК подкрепяме обвързването на ОСП с резултатите, но все още има много неясноти“, заяви Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“. „Смятам, че въпреки намалението на бюджета, ако се действа целесъобразно може да се постигнат по-добри резултати от сегашния програмен период“, допълни тя.

От асоциацията на малинопроизводителите уточниха, че е важно да има повече яснота  в определението кои са малки и кои са големи производители.

Участниците по време на срещата се обединиха, че е много важно браншът да остане единен, за да се намери най-доброто решение, а подобни срещи да станат регулярни.  Следващата ще се проведе в рамките на Националния земеделски форум, след Съвета по земеделие в Брюксел през юли.

Публикувана в Бизнес

„Нашият стремеж  е  да реализираме заложените амбициозни цели за  запазване на доходите на земеделските производители и готовност за  посрещане на  предизвикателствата, свързани с борбата с климатичните промени, гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качеството и безопасността на храните за всички граждани на ЕС.“ Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на публично представяне на законодателните  предложения на Европейската комисия  за Общата селскостопанска политика (ОСП)  след 2020 г.

Заместник-министърът  припомни част от основните Заключения  на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.

Кръстева посочи, че  се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.

Основна идея  в предложението на комисията  за новата ОСП  е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати.

В рамките на събитието последва дискусия с участието на заинтересовани страни и медии по предложението на Комисията.

Публикувана в Новини на часа

Опростен, модернизиран и намален – така изглежда новият седемгодишен бюджет на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Комисарят Фил Хоган настоява за по-справедливо и гъвкаво разпределение на преките плащания

Мария Нецова

Наш спец. пратеник в Брюксел

20180606 191659 1

С младата красива ирландка Хана Куин Милиган се запознах на семинара за журналисти в Брюксел, посветен на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП)на Европейския съюз. Тя представляваше сп. Irish Farmers, видно от яркочервеното лого на микрофона й. Хана се оказа моя съседка в конферентната зала и всеки път, когато посягаше към смартфона си, виждах на дисплея й в близък план една съзерцателна крава холщайнка на големи ръждиви петна на фона на зелената морава. „Това е моята любимка, красавицата ми – каза ми умилената Хана, уловила лекото ми недоумение от избора й. И продължи – Журналистиката е втората ми професия. Живея в малко селце, западно от Дъблин, и заедно с родителите ми отглеждаме 30 крави в стопанството ни.” Едва сега забелязвам, че ръцете на Хана са здрави, силни и по-едри за финия й силует. И ако младата жена бе оставила стадото си и бе хванала микрофона, то е защото на нея и на другите ирландски фермери съвсем не е безразлично как ще изглежда селскостопанската политика на Европейския съюз след 2020 година и какво да очаква родината й след напускането на Общността от могъщия й съсед – Великобритания. Безпокойството на ирландците от Брекзит е основателно, тъй като поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Сектори като животновъдство и хранителна промишленост например изнасят 43 на сто от продукцията си в Обединеното кралство. „Ние оставаме в ЕС, а какво ще стане с нас, ако след Брекзит се приложат непоносимо високи вносни мита за нашите стоки – за млякото ни, за сирената, за говеждото...” – тревожи се ирландската животновъдка Хана, която с червения си микрофон бе сред най-активните колеги на семинара.

Няма да скрия, че всеки от колегите журналисти, които присъствахме на семинара, си задаваше подобни въпроси за бъдещето на селското стопанство в своята страна, защото е наясно, че селскостопанската политика на Европейския съюз има отражение върху ежедневието на всички европейци, на всеки един гражданин от Общността...

Европейската комисия повдигна тежката си бюджетна завеса на 1 юни т. г. и чрез гласа на комисаря по земеделие и развитие на селските райони – ирландеца Фил Хоган, обяви предложенията си за следващия дългосрочен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП). В бъдещото меню за периода 2021 – 2027 г. има няколко важни постановки: намаляване на бюджета, децентрализация, по-голяма социална справедливост, помощ за младите земеделци. Случи се и една премиера, която не си пожелаваха да видят и съпреживеят нито многомилионното население на ЕС, а най-малко земеделското й войнство – никога досега сумата, която се е отпускала за развитието на селскостопанската политика на Общността, водеща началото си от далечната 1962 година, не е била намалявана! За да оправдае орязването на новия бюджет на ОСП с 5 на сто в сравнение със сегашния, Европейската комисия изтъкна на първо място празнината от 12 до 14 милиарда евро годишно, която се отваря след излизането на Великобритания от ЕС и тепърва ще трябва да се запълва. Освен това Брюксел дефинира нови бюджетни приоритети като справяне с миграцията и укрепване на отбранителната мощ. Въпреки това националните постъпления в общата каса на ЕС си остават непроменени и продължават да съответстват на 1,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна членка.

Само седмица след официалното оповестяване на бюджета за ОСП под егидата на Европейската комисия бе организиран семинар с (агро)журналисти, които в продължение на два дни (6 – 7 юни) имаха шанса да разговарят и дебатират с отговорни представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” (DG AGRI) – най-компетентните специалисти, участвали пряко в съставянето на дългосрочната финансова рамка на ОСП. Черешката върху тортата беше личното участие на комисаря Фил Хоган, който отговори изчерпателно на всички поставени от колегията въпроси. В семинара, който по установена традиция на подобни медийни форуми, се проведе в конферентния център „Албер Боршет” в сърцето на Брюксел, участваха журналисти от 21 страни на ЕС. Единствената представена медия от България бе в. „Гласът на фермера”с любезната покана на AG-Press.

Фил Хоган изложи философията на реформата в бюджета на Общата селскостопанска политика след 2020 година и разясни какви са новите моменти в предложенията на Комисията.

Новият седемгодишен бюджет на ОСП е в размер от 365 милиарда евро

Бъдещето на Общата селскостопанска политика може да се обобщи с три ключови думи: ефикасност, гъвкавост и устойчивост. Комисарят подчерта, че предложенията на Комисията са насочени към модернизиране и опростяване на ОСП, че се предоставят реално по-големи права на държавите членки (върху принципа за субсидиарност) и се акцентира върху резултатността. Досега някои държави се обвързваха повече да отговарят на исканията на Брюксел и по-малко на тези на своите селски стопани. – А лекарството според Фил Хоган е просто: повече права на всяка страна членка и по-голяма гъвкавост за повече благосъстояние. Комисарят подчерта, че през следващите месеци на държавите членки предстои да вземат изключително важни решения за своите политически и икономически приоритети. „Топката сега е в техните ръце” – изрази се метафорично той. Досега Брюксел решаваше за всичко – включително за височината на подрязване на храстите и налагаше строги правила, изпълнението на които се свързваше с отпускането на помощите. В близко бъдеще страните членки ще имат по-голямо поле за маневри в избора си, а и по-голяма отговорност къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, но с визия и обвързаност с резултата. Само така ще бъдат изпълнени амбициозните цели на ЕС – постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

Директните плащания ще намалеят не повече от 4%

Подчертавайки жизненоважното значение на директните плащания като основна подкрепа за доходите, комисарят обеща, че в т. нар. Първи стълб няма да паднат с повече от 4% във всяка държава членка. Той успокои фермерите, че няма да има забавяне или спиране на тези плащания. Новият модел не дава картбланш на страните членки да правят каквото си пожелаят – предупреди Хоган. – Те ще трябва да подготвят и изпратят за одобрение от Комисията национални стратегически планове за целия период, в които да посочат как чрез преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат общите за ЕС цели – в социално-икономическата област и опазването на околната среда. ЕК ще следи отблизо как всяка страна изпълнява плана си и ще се намесва само ако страните не изпълняват стратегическите си планове, които сами са създали. Спирането на плащанията ще бъде последната мярка спрямо нарушенията – обеща Фил Хоган.

Между важните цели на предложенията са: осигуряването на справедливи доходи за селските стопани, засилване на социалния аспект на ОСП, привличане на млади фермери в селското стопанство, опазване на околната среда и мерки срещу климатичните промени.

 Ще представим основните характеристики на предложенията

на Комисията за една модернизирана и опростена ОСП, като прибавим към тях разясненията и коментарите на Фил Хоган и неговия екип, представени в диалогична форма с журналистическата аудитория на семинара.

  • 1. Нов начин на функциониране. Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите на техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15% от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-справедливо разпределение. Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. На семинара беше изнесено, че сега 20 на сто от селските стопанства в Европа получават 80 на сто от директните плащания. Ето защо една от предложените от Брюксел мерки за намаляване на разходите е да се определи таван за размера на подпомагането, който могат да получат най-големите ферми.

В допълнение:

Преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) да бъде 100 000 евро. (Досегашният таван на директните плащания на площ бе определен на 300 хил. евро за едно стопанство.)

  • Малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар.

  • Чрез външното сближаване (или конвергенция) Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.

Фил Хоган: С въвеждането на тавани от 60 000 до 100 000 евро предвиждаме приходите да останат в страните членки, но да бъдат преразпределени към малките и средните стопанства. И още: отчитайки ангажимента за по-голяма равнопоставеност между държавите членки на ЕС, предлагаме по-нататъшна стъпка за външно сближаване. За страните членки, чиито средни плащания са под средните за ЕС, предлагаме да се намали наполовина разликата между сегашните им нива и 90% от средните за ЕС.

4. Помощ за младите фермери. Държавите ще трябва да заделят най-малко 2% от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

Фил Хоган: Само 6% от всички фермери в ЕС са под 35 години и няма как да се осигури жизнеспособността на селското стопанство. Това не означава, че искаме да се освободим от старите хора. Силно се надявам, че всяка държава ще подходи амбициозно, за да привлече младите в селското стопанство. Ние няма да бъдем предписателни, но очакваме, че с предложенията на Еврокомисията всяка страна членка ще намери верния път.

5. Опазването на околната среда и изменението на климата. В предложените общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата.

  • Най-малко 30% от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.

  • Очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата.

  • Освен възможността да прехвърлят 15% между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15% за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

6. По-широко използване на познанията и иновациите. Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията.

  • Предвижда се бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научноизследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

  • Насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място.

  • Засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации.

Какъв ще бъде бюджетът на България след 2020 година?

На фона на предвиденото орязване на бюджета на Общата селскостопанска политика, намалението в бюджета на България за следващия програмен период на ОСП е 0,79 на сто. Това намаление под 1% според министъра на земеделието Румен Порожанов е „абсолютно задоволително”. За всички останали по-големи страни членки, то е с около 4%, като само 3-4 държави имат увеличение на бюджета с 1-2%, което е елемент от външното сближаване (т.нар. конвергенция). Министър Порожанов потвърди, че България ще настоява статуквото на таваните на плащанията да се запази в сегашния му вид.

Междувременно Националната асоциация на зърнопроизводителите вече се обяви срещу понижаване на тавана за директните плащания. Становището на НАЗ е, че това предложение на Комисията, ако се приеме, създава реалните рискове и необратими последици за българското земеделие.

Следващи стъпки

След публикуването на новия дългосрочен бюджета на ОСП първата среща на министрите на земеделието на Общността се състоя в София (4 – 5 юни) в рамките на българското председателството на Съвета на ЕС. За първи път високите гости имаха възможност да обсъдят първоначалните законодателни предложения на Европейската комисия за ОСП след 2020 г., представени лично от комисаря Фил Хоган. Стартовият дебат ще продължи на последното заседание под българска егида – на 18 юни 2018 г. в Люксембург. Предложенията по корекции на бюджета ще постъпят в Европейската комисия.

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения, включително по ОСП, е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения. Процедурата ще завърши със санкцията на Европейския съвет и на Европейския парламент. Оптимистичните очаквания са да се постигне политическо съгласие между 27-те страни членки и новият дългосрочен бюджет до бъде приет преди изборите за нов Европарламент през май 2019 г. Така ще се осъществи плавен преход между настоящия (2014– 2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, с което ще се осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, от полза за всички.

 

Фил Хоган пред в. „Гласът на фермера”:

Решението за таваните е политическо

Изключително благосклонен и търпелив в отношенията си с журналистите, европейският комисар по земеделие бе любезен да отговори и на два въпроса, поставени му от българския представител на журналистическия форум

– Г-н Хоган, как възприемате позицията на някои страни в Европейския съюз, включително и България, които се противопоставят на таваните върху размера на директните плащания?

– Знаете, че аз току-що се връщам от срещата на земеделските министри в София и искам да заявя, че България се справя изключително успешно с председателството на Съвета на ЕС. По време на визитата заедно с колегите ми посетихме биоферма (в. село Звъничево) и винарна. Бях впечатлен от спазването на високите стандарти в производството на биозеленчуци и плодове, както и от качествата на вашите вина. Във връзка с предложението на ЕК за въвеждане на тавани в преките плащания, зная, че то не се подкрепя от България. Идеята е средствата, останали след прилагане на задължителните тавани, да остават за страните, които ги използват за преразпределителни плащания. Решението е политическо. Искате ли по-справедливо разпределение на средствата и да подкрепите малките и средните стопанства, или не. Но на национално равнище трябва да има политическа воля.

Може ли да се очаква намеса на Европейската комисия, ако при разпределението на средствата не се прилагат правилата на феърплей, или направо да го кажем, при корупция на национално равнище?

– Спирането на плащанията за една страна, какво вече казах, са последната мярка при откриване на нарушения. А в случаи на корупция, на финансови измами, на груби нарушения се стига до ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите – от френската абревиатура OLAF). Но аз вярвам в доброто бъдеще на българското земеделие!

На снимката: Фил Хоган със специалния пратеник на в. „Гласът на фермера”

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта