Предвижда се преструктуриране на „Напоителни системи“, за да участва дружеството с проекти по ПРСР 2014-2020 г., съобщи земеделският министър Румен Порожанов

Лили Мирчева

Стратегията за хидромелиорации работи много трудно. Тя предвижда преструктуриране на единствения оператор „Напоителни системи“, който имаме в момента, за да може да участва в мерките на Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Това заяви на заседание на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове земеделският министър Румен Порожанов. По думите му няма как да се извадят активите на дружеството към МЗХГ в отделни дружества и юридически лица, защото на практика те възлизат на няколко десетки милиона лева и такъв процес е почти невъзможен. „Това няма как да се случи. Ние за първи път направихме нормална инвентаризация, за да се видят активите. Идеята е дружеството да участва в мярката за напояване с остатъчен бюджет около 50 млн. лв., като се включват и сдруженията за напояване. Истината е, че тази мярка не е разписана в програмата. Тя само е маркирана и в момента се работи по нея. Нашата визия е да се опитаме да отворим мярката за инвестиции в хидромелиорации в края на годината или в началото на следващата година“, обясни министърът пред депутатите. Порожанов съобщи още, че тази година „Напоителни системи“ отчитат подобрена събираемост на средствата.

По-късно пред журналисти в кулоарите на парламента земеделският министър съобщи, че министрите на земеделието в Европейския съюз са обсъдили клауза за директните плащания в бъдещата Обща селскостопанска политика. „Няма как да се случи пълно изравняване на директните плащания между страните членки. „Министрите от Полша, Словакия, както и от Балтийските държави, поискаха пълно изравняване на преките плащания, което по никакъв начин не се подкрепя от старите страни членки на ЕС“, коментира Порожанов. По думите му тази тема е извън компетенциите на българската държава. „Казали сме, че трябва да има изравняване на директните плащания и това е елемент от Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това е и политически въпрос, и трябва да се направят още анализи, макар че вече има такива за средните нива на подпомагане на декар земя“, допълни министърът.

По думите му всяка страна е чувствителна към тази тема и големите държави - спонсори в бюджета на Общността твърдят, че техните разходи са по-големи и затова е логично и фермерите им да получават повече подпомагане.

„Интересна е темата с обвързаното производство и тук надделя мъдростта на една от най-големите страни членки, която въпреки че не прилага схемата, все пак подкрепи този вид плащане. Обвързаното подпомагане може да създаде опция за изкривяването на пазара дотолкова, доколкото една одобрена схема от ЕК допусне подобно нещо“, обясни още Порожанов.

Отчитайки усвояването на европейските средства за земеделие, агроминистърът обяви, че през този програмен период 5, 350 млрд. евро ще влязат по много направления в сектор земеделие. Програмата за развитие на селските райони е с по-малък бюджет – малко под 3 млрд. евро, заедно със съфинансирането от държавата.

„Темата за бъдещата Обща селскостопанска политика е много актуална. Дебатът върви вече година и за първи път браншовете в земеделието се обединиха в обща позиция какво да се финансира от новата ОСП“, коментира Порожанов. Според него субсидирането трябва да бъде направено така, че да няма сътресения в сектора.

Публикувана в Бизнес

Оттук нататък кореспонденцията с фонд „Земеделие“ ще става единствено и само чрез този профил на фермера в електронната платформа. Документи на хартия няма да бъдат приемани за нито един проект по ПРСР 2014-2020 г., казва Петя Куманова, заместник директор на Главна дирекция „Съвети в земеделието и аналитична лаборатория“ в Национална служба за съвети в земеделието

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Куманова, стартира приемът мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., а в края на април очакваме да започне прием по мярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Новото е, че фермерите трябва да подават своите проекти през системата ИСУН, заради която се забави отварянето на мерки от селската програмата. Какви ще са новите правила?

  • Задължително всички проектни предложения по инвестиционните подмерки от ПРСР 201-2020 г. вече се подават по електронен път през Информационна система
    за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 ( ИСУН 2020). Всеки земеделски стопанин, който е бенефициент и кандидатства по някоя от подмерките, трябва да има квалифициран електронен подпис (КЕП). Никак не е сложно, защото това е софтуер, чрез който се легализира всеки документ, подаден в системата от съответния кандидат. Оттук нататък кореспонденцията с Държавен фонд „Земеделие“ ще става единствено и само чрез този електронен профил на кандидата в системата ИСУН.

  • С въвеждането на системата ще се намали ли срокът за прием на проектни предложения?

  • Напротив. Срокът се увеличава. Приемите на проектни предложения по всяка отворена мярка от ПРСР чрез ИСУН ще бъдат не по-малко от 60 дни. В това време ще има възможност да се дават разяснения на кандидатите. До 3 седмици преди края на приема, кандидатите могат да задават въпроси, свързани с неясноти и казуси, които не са попаднали в насоките за кандидатстване. От имейла си те трябва да изпратят питане до управляващия орган в лицето на Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Отговорите ще бъдат качвани на сайта на ПРСР и в ИСУН, както в момента е по отворените процедури по подмерки 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” и 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Разглеждането и оценката на проектните предложения ще става в оценителни комисии и комуникацията с тях ще бъде изцяло електронно през системата ИСУН. Няма да има вече подаване на хартиен носител на проектите в Държавен фонд „Земеделие“. Така се осигурява публичност за проектите. Фермерите ще знаят дори списъка с резервните проекти, останали под черта.

  • Какви са новите моменти в кореспонденцията с кандидатите и бенефициентите?

  • Всички документи, с изключение на техническата документация, които са свързани с одобрения инвестиционен проект, ще се подават електронно през ИСУН и чрез електронен подпис, т.е. документи на хартия няма да бъдат приемани за нито един проект.

  • Как ще се осъществява цялата комуникация между кандидата и службите на фонд „Земеделие“?

  • По отношение на проектите предложения комуникацията ще се извършва от членове на определената комисия през ИСУН, както и подаването на всички последващи документи, отговори на въпроси и т.н. Документи по новите правила ще се представят само ако са поискани от членовете на оценителната комисия. Няма да се приемат документи, които биха довели до подобряване на първоначалното проектно предложение. При непредставяне на изисканата информация в срок, проектното предложение може да бъде отказано, само и единствено на основание на насоките за кандидатстване.

  • През какви етапи на разглеждане ще преминават проектните предложения на фермерите?

  • Първият етап е предварителната оценка и това е нов момент. Тя се извършва, в случай че общата стойност на обявените разходи по приема надхвърля бюджета на съответния прием. Новият момент тук е създадената възможност за обжалване на предварителната оценка пред Управляващия орган на ПРСР и публикуване на цялостното класиране на проектните предложения. Това ще става на сайта на министерството на земеделието - на страницата за ПРСР и на сайта на фонд „Земеделие“.

  • Кой е вторият етап в работата на оценяващата комисия?

  • Това е оценката за административно съответствие и допустимост. Тук ще се оценяват както административното съответствие на проектното предложение, така и допустимостта на заявените разходи и жизнеспособността на инвестициите. Ще се издава оценителен доклад за допускане, съответно - недопускане, за техническа и финансова оценка. Този следващ етап също подлежи на обжалване пред Управляващия орган на ПРСР. На този втори етап се извършва посещението на място от страна на представители на оценителната комисия, на помощник-оценители и представители на фонд „Земеделие“.

  • Това ли е най-важният етап в оценката на комисията?

  • Всички етапи са важни, като следващият етап е разглеждането на техническата и финансовата оценка, или това е окончателното класиране на проектните предложения. Тук основно се оглеждат критериите за оценка на проектното предложение преди одобрението или отказването му. Както знаем, по всяка една мярка има критерии за допустимост и подбор, които са в основата на кандидатстването.

  • Кой е следващият етап в оценката на проектите?

  • Последният етап е издаването на оценителен доклад, с който се приключва работата на оценителната комисия. Много важно е да се знае, че това ще става с обобщен оценителен доклад за всички проектни предложения едновременно. Проектните предложения ще бъдат задължително одобрявани или отказвани единствено когато е приключила цялостната оценка и така докладът ще включва всички проектни предложения.

  • В какви срокове ще става всичко това?

  • Изготвянето на предварителното класиране от ДФЗ или т. нар. предварителна оценка, ще става в случаите на надхвърляне на определения бюджет. Примерно, когато има средства за 900 проекта по млад фермер, а се очакват минимум 3000 проекта, няма как да няма предварителна оценка. Предварителното класиране ще става 30 дни след приключване на периода на приема. Самият период на прием е 2 или 3 месеца. До 30 дни трябва да се направи предварителната оценка от фонд „Земеделие“, така че, погледнато реално, сроковете никак не са малки.

  • Какво може да направи фермерът, ако не е доволен от класирането си?

  • Трябва да подаде възражение срещу предварителното класиране, което трябва да се направи в рамките на 14 дни от публикуването на оценителния доклад.

  • Кога ще се произнесе Управляващият орган на ПРСР по даден конкретен случай, за който има възражение?

  • Управляващият орган на ПРСР ще се произнесе по жалбите в класирането в срок от 60 дни след подаване на всяко възражение. Въз основа на предварителната оценка и съответно – уведомлението от комисията, дали е призната, или не дадена жалба, на страницата на МЗХГ и на ДФЗ ще се публикува списъкът на проектните предложения за финансирането, на които е необходим бюджет. Той не трябва да надвишава с повече от 30% предварително обявения бюджет по съответната мярка от програмата. Тук са включени и проектните предложения, получили еднакъв брой точки. Публикува се и друг списък с всички проектни предложения, които са под черта или остават в резерва – те са допустими, но за тях няма достатъчно бюджет. Така ще бъде достигнат 110% от бюджета на съответната мярка. Следват още три месеца, в които оценителната комисия разглежда проектните предложения. На мястото на отхвърлените евентуално ще влязат тези, които са в резерва, за да бъде усвоен целият бюджет.

  • Какво точно представлява ИСУН – питам от името на всички фермери, които ще трябва да работят задължително с тази система?

  • Всички ние се учим в движение и в момента експертите на Националната служба за съвети в земеделието преминаха обучение за работа с ИСУН, за да помагат на фермерите и освен да им подготвят безвъзмездно бизнес планове и проектни предложения, да им съдействат и при самото подаване. Готови сме да помагаме на кандидатите да подават коректно проектното предложение чрез електронната платформа. Информационната система за управление и наблюдение на структурните фондове на ЕС или т. нар. ИСУН, е електронна платформа, която основно се състои от два модула. Първият е „Отворени процедури и електронно кандидатстване“, а вторият е „Управление и отчитане на проектите“. Ще подчертая, че заявките за второ плащане по проектите също ще се извършват през тази платформа.

  • Какви са основните етапи при електронното кандидатстване?

  • Първият е регистрация в системата. Вторият е попълване на електронен формуляр за кандидатстване. Третият етап е проверка на формуляра за грешки, което става автоматично. Следва подписване на проектното предложение с квалифициран електронен подпис и подаване на проекта. Всичко това става онлайн. В регионалните офиси на Националната служба за съвети в земеделието фермерите могат конкретно да бъдат подпомогнати в целия процес. Моят съвет е да си направят чисто нов профил и да не използват съществуващи имейли. Не че това е забранено, но е по-добре за самите стопани, за да знаят, че само на този профил ще става комуникацията с оценителната комисия. Добре е да не се смесва с други общи профили, където влизат всякакви имейли, писма, спамове, и има вероятност да се случи някаква неприятна случка. Затова е най-добре да се регистрира чисто нов профил и да се запише в него актуален телефон. Когато имат проблеми със системата ИСУН, на този телефон могат да се свързват с регистраторите на самата платформа, които да им окажат техническа помощ.

  • Какво следва, след като фермерът се регистрира успешно в системата ИСУН?

  • На електронния адрес ще бъде изпратено съобщение, което стопанинът трябва да потвърди, за да се потвърди и новият профил в ИСУН. Това е първият етап на регистрацията. Следва да се влезе чрез потребителско име и парола в системата ИСУН. Там се вижда прозорец „Отворени процедури“, в който са всички оперативни програми, отворени в момента. Намира се ПРСР и там се вижда коя марка е отворена в момента. Сега това е процедурата по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014-2020 г. Там е изписано и кога е последната дата и час на прием на проекти по нея. Моят съвет е стопаните да се стремят поне един-два дни преди крайната дата да подадат своето проектното предложение. Самата система проверява за грешки, но така или иначе – не трябва да се очаква последният момент. В системата са изписани насоки, както и всички необходими документи за кандидатстване. Ще отбележа, че по всички мерки има по 11 раздела. Някои от тях звучат доста абстрактно, но тях системата ги попълва автоматично. Трябва стопаните да се насочат към основните данни за кандидата, бюджета, към седмия раздел „План за изпълнение и дейности на проекта“. Накрая следва приключване на електронно подписаните документи. Но пак повтарям – колегите от регионалните офиси на НССЗ ще изготвят безплатно бизнес плана, проектното предложение и ще помогнат на фермерите да си подадат документите. Трябва да се има предвид, че съществуват падащи менюта, които изискват обяснение с до 2000 символа. Всеки фермер и консултант трябва да прецени каква информация да запише, така че да е максимално изчерпателна, и оценителната комисия да разбера какъв е проектът.

  • Защо се налага нашите фермери да пишат на английски език?

  • Системата ИСУН се наблюдава от Европейската комисия и е задължително в рамките на определените символи да се опише кратна основна информация за дадения проект – дали за трайни насаждения, за отглеждане на овце и т. н. Нашите експерти ще имат грижата за текстовете и затова стопаните не бива да се притесняват предварително. След като се попълнят всички раздели от този електронен формуляр, има бутон, чрез който се прави проверка на формуляра за грешки. Примерно, ако по мярката „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ минималният срок за изпълнението на проекта е 2 години и 4 месеца, а максималният е 2 години и 6 месеца, а се напише пет години, веднага системата ще отбележи грешка. Подобни грешки ще бъдат хващани, но пък няма да бъдат хващани грешки в бизнес плановете, тъй като този файл ще се прикача заедно във всички останали документи. Трябва да се спазва изискването в какъв формат да са прикачените документи. Единствено могат да не се прикачат към датата на подаване на проектното предложение документи, издадени от държавни или общински служби, за които има входящият номер за изискване на съответния документ. Следва последната стъпка – подаване на проектното предложение чрез електронен подпис. Системата позволява фермерите да работят в ИСУН от различни места, от различни компютри, но от своя профил. Важно е винаги да се запомня в системата това, което е въведено веднъж, защото ИСУН не прави автоматичен запис. След подписването на проектното предложение с електронен подпис се получава входящ номер и фактически предложението вече е прието. На електронния адрес идва съобщение, че проектът е подаден.

  • Каква е следващата стъпка?

  • Ако фермерът не си отваря от време на време акаунта, за да следи дали няма някакви въпроси от оценителната комисията към него, рискува цялото си проектно предложение. Срокът за отговор е 15 дни и той започва да тече от момента, в който комисията е изпратила въпрос или пък е поискала допълнителен документ. Затова през няколко дни този акаунт трябва да се отваря и да се следи има ли допълнителни въпроси.

  • Как става ясно какъв е отговорът по даден проект от страна на оценителната комисия?

  • Това също става през ИСУН, в зависимост в кой раздел трябва да се направи исканата корекцията. Така освен прикачването на искания документ, може да се отговори в свободен текст до 4000 символа на въпрос на оценителната комисия. Когато се подаде едно проектно предложение и се сетите, че нещо сте сбъркали, за да коригиране в рамките на приема своите грешки, просто подавате ново проектно предложение. Комисията приема последното проектно предложение, което е подадено от даден фермер по тази мярка. Ще се разглежда последното от тях и то ще се приема за актуално.

Публикувана в Бизнес

На 8 март стартира прием на проектни предложения по процедура „Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях“ от подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Условията за кандидатстване по процедурата са уредени в насоки, утвърдени от ръководителя на Управляващия орган на ПРСР. Пълният пакет документи е публикуван в Раздел „Програма за развитие на селските райони“.

Общият размер на средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за всички одобрени проектни предложения възлиза на 97 790 000 лв. Процедурата ще продължи до 17:30 часа на 9 юли 2018 г. Проектните предложения се подават по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020), на интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Въпросите се задават на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев  по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез  Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.

Заместник-министърът запозна присъстващите с приоритетите на България в областта на земеделието по време на председателството на  Съвета на Европейския съюз. По думите му основни акценти са модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 г. и бюджетът за сектора в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка. Ще бъде обърнато внимание на ветеринарната и фитосанитарната област, както и на рибарството и горското стопанство. „Директните плащания са съществен елемент от ОСП, който е доказал своята ефективност и трябва да продължи да се прилага. Този вид подкрепа допринася за стабилизиране на доходите на земеделските стопани и продължаването й след 2020 г. ще бъде допълнителна гаранция за постигане на гъвкав, конкурентен и устойчив селскостопански сектор в ЕС“, каза още заместник-министър Добрев. Той обясни и предстоящите законодателни изменения, отнасящи се за схемите за директни плащания на площ.

По време на срещата бяха обсъдени и поземлените отношения - служебни разпределения и доброволни споразумения, договори за наеми и аренда, разпределение на земи  от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд, както и информационната система ИСУН.

Публикувана в Бизнес

Бюджетът по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки, които предстои да бъдат отворени през 2018 година ще е в размер на 425 млн. евро, съобщиха експерти на МЗХГ по време на среща със земеделски производители от област Перник.

Експертите представиха пред земеделските производители графика на прием по мерките от ПРСР през тази година, като още през февруари се очаква да бъдат отворени мерките за инвестиции в преработването на земеделска продукция, за млади фермери и за МИГ-овете. Заедно с кампанията за плащанията на площ пък ще започне приемът по компенсаторните и горските мерки. Мерките за инвестиции в малки стопанства и за неземеделски дейности ще бъдат отворени през април както мярката за организациите на производители. По-късно през годината се очаква да бъдат отворени мерките за иновациии, за обученията и за финансиране на изграждането на малка туристическа инфраструктура.

Те представиха новостите при кандидатстване по мерките на ПРСР през тази година. Нововъведенията са две- като съгласно законови промени кандидатстването за подпомагане ще става по насоки за условията за кандидатстване и изпълнение. Освен това заявленията по инвестиционните мерки ще се подават по електронен път през системата ИСУН, докато компенсаторните мерки остават както и досега по ИСАК.

За да подават документите си по електронен път земеделските производители трябва да разполагат с електронен подпис, или да упълномощават други лица, които да ги подписват. Издаването на електронен подпис струва между 10 и 12 лева. Подавайки електронно документите си, фермерите ще имат възможност да следят на какъв етап се намират проектите им, и комуникацията ще се извършва по електронен път.

Публикувана в Бизнес

Проектите по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще се оценяват от комисии, назначавани от управителния орган на програмата или от изпълнителния директор на фонд „Земеделие”. Класирането и оценката на различните проекти ще става в срок от един месец. Комисията ще изготвя списък на всички проектни предложения, в който се посочва полученият брой точки за всеки проект по всеки критерий, който се публикува на страницата на аграрното министерство.

Земеделските производители ще могат да обжалват пред ръководителя на управителния орган класирането на проектите по ПРСР в 14 дневен срок от публикуването им. За разглеждане на постъпилите възражения се назначава комисия, която се произнася в срок от 2 месеца.

На страницата на МЗХГ и на ДФЗ се публикува списък с проектите, за които е необходимо финансираме, което не надвишава с повече от 30% одобрения бюджет, включително тези набрали еднакъв брой точки.

В началото на 2018 г. в „Държавен вестник” бяха обнародвани последните промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще позволят отварянето на някои от най-атрактивните мерки от ПРСР, подаването на документи за които ще става по електронен път през системата ИСУН ( „Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г. – ИСУН 2020“.  Както е известно от 2018 година по ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол) ще се подават документи само по компенсаторните мерки от ПРСР, докато инвестиционните минават към ИСУН.

Публикувана в Бизнес

Публикуван е промененият Закон за подпомагане на земеделските производители, благодарение на който става възможно отварянето на приемите по инвестиционните мерки  от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Лили Мирчева

В първия брой на „Държавен вестник“ от 2018 г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който фермерите очакват отдавна. Заради него, поне според обясненията на земеделския министър Румен Порожанов, се забави вторият прием по подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Затова още в края на миналата година от агроминистерството съобщиха, че приемът за преработка на селскостопанска продукция се измества за януари 2018 г.

Направените сега поправки в закона регламентират процедурите при предварителната оценка (ранкинга) на проектите в случаите, когато бюджетът на депозираните инвестиционни предложения надхвърля в пъти ресурса, определен от държавата за съответния прием.

Промените предвиждат в едномесечен срок след приключване на периода на прием по инвестиционните мерки на селската програма, комисия да оцени и класира проектните предложения по критерии и ред, определени в условията за кандидатстване. Комисията изготвя списък на всички проектни предложения, в който се посочва полученият брой точки за всеки проект, по всеки критерий. Списъкът се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите, съответно и на Държавен фонд „Земеделие“.

За финансирането на проектните предложения е необходимо финансиране, което не надвишава с повече от 30 на сто бюджета, определен в условията за кандидатстване за съответната процедура. Това важи и за проектните предложения с еднакъв брой точки.

Процедурата чрез подбор на проектните предложения ще се извършва до достигане на до 110 на сто от бюджета. 

Кандидатите ще могат да подадат възражение до ръководителя на управляващия орган на ПРСР в 14-дневен срок от публикуването на списъка.

Идеята е да се прекъсне порочната практика точкуването на бизнес предложенията да се точи във времето. Има случаи, в които повече от 2 месеца фермерът окачва да научи ще получи ли финансиране по мерките от селската програма и така дори губи възможността да инвестира.

Една от важните поправки в закона за земеделските производители е, че се въвежда изцяло електронно подаване на документите.Кандидатите за финансиране на проекти по ПРСР вече ще подават документи чрез Интегрираната система за администриране и контрол  (ИСАК) и чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН).

Ще припомним, че на 22 декември в Държавен вестник бе обнародвана наредбата за мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР 2014-2020 г. Това означава, че дори през януари може да стартира дългоочакваният прием по подмярката, както обещаха от агроведомството и както бе залегнало в индикативния график за прием на проекти по селската програма.

През тази година трябва да стартират приеми по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“,  заложен за месец януари. Прием по мярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, заложен за месец април. Приемът по мярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ се очаква да стартира през месец февруари, а този по мярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, е заложен за месец април. Очаква се прием и по общинските мерки 7.2, 7.3, 7.5 и 7.6 от Програмата за развитие на селските райони. 

Публикувана в Бизнес

По програмата за развитие на селските райони 2014-2020 са одобрени шест проекта за ремонт, реконструкция и възстановяване на храмове и манастири в общините Трън и Брезник. 

Програмата за развитие на селските райони обхваща периода 2014-2020 година и е финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие. Една от подмерките, която има за цел да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони е подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. По тази подмярка се предоставя финан сова помощ за дейности като възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства.

Одобрените проекти са за храмовете „Св. Димитър Солунски“, с. Ярловци, като за него субсидията е малко повече от 720 000 лв.. Храм „Св. Петка Българска“, с. Пенкьовци, а сумата на субсидията е 624 000 лв. Сред одобрените е и Леворечкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ в трънското село Лева река. Сумата на субсидията е 644 482 лева. Билинският манастир „Св. Архангел Михаил“, получава 559 000 лв., а църквата „Св. Петка“ в Брезник е получила 673 000 лв. за ремонтни дейности. Пещерския манастир „Св. Николай Чудотворец“ пък е получил 443 000 лв. за реконструкция и ремонт на обителта. 

Един от първите пък одобрени проекти в област Перник бе за ремонта на манастирската църква „Св. Архангел Михаил“, край град Трън. Договорът е бил сключен на 27 март тази година. В проекта влиза ремонта на обителта, реставрация на дърворезбования иконостас, изработване на нови иконостасни икони и реставрация на манастирските стенописи. Крайният срок за извършване на дейностите е 27 март 2019 година. Манастирът е получил субсидията от 523 000 лв. 

Публикувана в Новини на часа
Предвижда се въвеждането на нови приоритети и намаляване на максималната стойност на общите допустими разходи за един кандидат и един проект за целия период на прилагане на подмякра 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. Това е заложено в проектонаредбата за прилагане на подмярката. Таванът на подпомагане да е до 2 млн. евро, е първото предложение.
Първият е за кандидати, които извършват селскостопанска дейност или преработка на селскостопански продукти от най-малко три години и не са получавали финансова помощ за сходна дейност; А другият е за проекти, насърчаващи интеграцията на земеделските производители и преработвателни предприятия с разширен достъп до пазари за произвежданата от тях продукция, включително експортна активност.
В проектонаредбата е прецизиран и текста, касаещ готовата продукция, заложена в бизнес плана на съответния проект. Според него тя трябва да съответства с капацитета, съгласно технологичния проект, както и изискванията по отношение на осигуряване на суровинна обезпеченост за проектите. Обосновката е, че тов асе прави с цел да се гарантира финансиране на жизнеспособни  и обосновани инвестиции.
За предотвратяване създаването на изкуствени условия се въвежда изискване по отношение на проектите, включващи само разходи за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството. За целта трябва да се представят документи, доказващи правно основание за ползване за не по-малко от 6 години от датата на подаване на заявлението за подпомагане, на сградите и/или помещенията, където ще бъдат поставени и/или монтирани машините/оборудването.
Предвижда се инвестиционните мерки на програмата да бъдат управлявани чрез ИСУН. А с цел осигуряване на по-голяма публичност и прозрачност се добавя условие най-малко веднъж на шест месеца Разплащателната агенция да публикува за одобрените кандидати, проекти и място на изпълнение на проекта, заедно с наименованието на доставчиците и изпълнителите. 
С проектонаредбата се предвижда и възможност за провеждане на въвеждащо обучение за бенефициентите. С цел намаляване на административната тежест се премахват част от изискуемите документи, доказващи обстоятелства, които ще се проверяват по служебен път. 
Предвидена е и процедура за прехвърляне на заявления, постъпили в предходен период на прием, в рамките на предстоящата процедура за подбор на проектни предложения, за да се даде възможност за кандидатстване за подпомагане с проекти, които не са получили заповед за одобрение или отказ. 
Проектът на наредбата е качен за обществено обсъждане, което продължава до 5 декември 2017 г., обясниха от МЗХГ.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта