Докато преза първите два месеца на 2018 година износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година, вносът се увеличава с 9.3% и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF), сочат данните на Националния статистически институт.

Износ

Основни търговски партньори по изнесени стоки от България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни. Само през февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 142.9 млн. лева.

Износ на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

През периода януари - февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства" (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (52.8%).

Внос

Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени през януари и февруари от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Само през февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 654.2 млн. лeвa.

Внос на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (40.8%). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (17.1%).

Салдо

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1 242.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

Само през февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През периода януари - февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8 020.5 млн. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

Само през февруари 2018 г. общият износ възлиза на 3 828.2 млн. лв. и намалява с 5.3% спрямо същия месец на предходната година.

Публикувана в Новини на часа

По предварителни прогнози на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) общото вътрешно потребление на домати през 2018 г. ще достигне 193 хил.т. Вносът може да надвиши 66 хил.т. Предвижданията са за преработените количества домати да достигнат 42 хил.т., а 151 хил.т. ще бъдат за прясна консумация. Изкупните цени при доматите през 2018 г. се очаква да бъдат средно около 1,2 лв/кг за оранжерийни и 0,68 лв/кг за полски. Общото вътрешно потребление на краставици, по оценки на САРА, през 2018 г. ще достигне 71 хил.т. Вносът може да надвиши 18 хил.т. Предвижданията са прясната консумация да възлезе на 70 хил.т., а преработените количества краставици ще бъдат малко над 1 хил.т. Изкупните цени при краставиците през 2018 г. се очаква да бъдат средно около 1,1 лв/кг за оранжерийни краставици и 0,69 лв/кг за полски. Общото вътрешно потребление на чушки през 2018 г. ще приближи 96 хил.т. Вносът може да надвиши 25 хил.т. Потреблението на чушки в преработено състояние се очаква да се приближи 28 хил.т., а 68 хил.т. ще бъдат за прясна консумация. Средните изкупни цени при чушките през 2018 г. се очаква да бъдат около 0,7 лв/кг.

През 2017 г., по данните на Рабобанк, световен лидер по  производство сред зеленчуците са доматите (170 млн.т.), следвани от лука (95 млн.т), краставици (80 млн.т). Пиперът е на 7 място (40 млн.т). Доматите съставляват 22% от търгуваните количества, докато пипера е на 2 място с дял от 12%, а износните количества на краставици възлизат на 6%. През февруари-март, 2018 г., цените на домати в ЕС достигат най-ниските си нива за последните 5 години, съответно 0,86-0,87 евро/кг. 
В последните години Турция бележи осезаем прогрес в зеленчукопроизводството. За периода 2004-2017 г., производството на оранжерийна продукция нараства с 67%. Най-сериозно е увеличението при доматите от 2 години, съответно 0,86-0,87 евро/кг. Причините за млн.т на 3,8 млн.т, следвани от краставиците от 940 хил.т. 
Предвижданията на ЕК за общо производство на домати в ЕС през 2018 г. е за 17,9 млн.т. , което е с 2% под нивото от 2017 г. Очаква се, в следващите месеци производството да бъде под нивата от предходната година, което ще поддържа цените по-високо от тези през същия период на 2017 г. Цените на краставиците в началото на март 2018 г. паднаха в сравнение с предходния месец до 1- 1,2 евро/кг на Източноевропейските пазари. Заради застудяването и наближаващите Великденски празници, цените постепенно растат и вече се предлагат на 1-1,4 евро/кг. Лошото време от края на март се отразява на оранжерийното производство с пораженията върху конструкциите и щети върху реколтата. Очаква се от края на март до първите 10 дни на април, цените на основните зеленчуци да се покачат с 10- 15% в сравнение с началото на март 2018 г. млн.т на 3,8 млн.т, следвани от краставиците от 940 хил.т до 1,1 млн.т. Последните световни тенденции е за ограничаване на скъпите стъклени оранжерийни конструкции. В момента в света само 9% са стъклени оранжерии. Най-висок е делът в Германия – 80%, Холандия – 90%, САЩ – 40%., докато в Гърция, Израел и Йордания – по 5%. В България около 48% са декларирани като стъклени конструкции.
На ХІІІ Народен конгрес в Китай се поставят основните приоритети пред китайското земеделие да обезпечи хранителната сигурност, като основно това трябва да стане чрез намаляване използването на химикали и изкуствени торове и повишаване ефективността. Това трябва да се постигне с нови технологии, повече знание сред фермерите и използване на повече биологични препарати и торове. За последните 30 години, Китай отбелязва най-големият световен икономически ръст, с БВП от 200 долара на човек през 80-те години на 8,1 хил. US$ през 2016 г. Въпреки това, Китай изнася значително количество зеленчуци на стойност 25 млрд. US$ и внася за 62 US$ по данни на Световна Банка за 2016 г.
Публикувана в Новини на часа

Общото външнотърговско салдо на България спрямо ЕС и трети страни през първия месец на новата година остава отрицателно и в размер на 833,2 млн. лева спрямо почти два пъти по-малък дефицит от 479,4 млн. лева през януари 2017 година, сочат обявените днес данни на Националния статистически институт (НСИ).

Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се увеличава през януари 2018 година с 12,3% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 4,2111 млрд. лева. В същото време обаче общият внос в нашата страна нарасна с 19,3% и възлезе на 5,0443 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

През януари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия месец на 2017 г. е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти" (37.5%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала"2 (29.4%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (79.6%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (47.7%).

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2018 г. спрямо същия месец на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (81.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (59.8%) (табл. 4 от приложението). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (22.3%).

Само за ЕС износът на България нараства с цели 27,7% спрямо година по-рано, достигайки 3,1131 млрд. лева, докато вносът от останалите страни - членки на Съюза се повишава с 21,2% до 3,2151 млрд. лева. Въпреки ускорения ръст на експорта спрямо вноса, външнотърговското салдо и с ЕС остава на дефицит в размер на 102,,0 млн. евро, но намалява спрямо търговски баланс от 213,7 млн. лева през януари 2017 година.

Износът на България за трети страни обаче се свива през януари с 16,3% на годишна база, до 1,098 млрд. лева, докато вносът от трети страни нараства с 15,9% до 1,8292 млрд. лева, като външнотърговското салдо с трети страни се оказа на доста висок дефицит от 731,2 млн. лева, докато година по-рано по това време търговски баланс също е бил отрицателен, но почти три пъти по-малко - само 265,7 млн. лева.

Основни търговски партньори по отношение на българския износ в началото на годината са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, формиращи 57,3% от износа за трети страни. В същото време най-голям е бил стойностният обем на внесените стоки от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия, показват обявените днес данни от НСИ.

Публикувана в Новини на часа

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

От януари до октомври 2017 г. страните членки са внесли рози за 624 млн. евро от държави извън ЕС. Половината, 51%, са внесени от Кения (317 млн. евро). След това по дял в европейския внос с 20% се нарежда Етиопия (126 млн. евро), Еквадор, (17%), Колумбия (5%) и Уганда (4%).

Европейският износ на рози за страни извън блока възлиза на 62 млн. евро за първите десет месеца на миналата година.

Начело на износителите е Холандия. Държавата е експортирала рози на стойност 43 млн. евро, което представлява 70% от износа за страни извън ЕС. След нея са Литва с 11% (7 млн. евро), Германияс 8% (над 5 млн. евро) и Латвия със 7 на сто (под 5 млн. евро).

Розите от ЕС са изпращани главно за Русия (28 млн. евро, или 45% от общия износ на рози за страни извън ЕС ) и Швейцария (20 млн. евро, 31%). Следват Норвегия (4 млн. евро, 6%) и Беларус (3 млн. евро, 5%).

Публикувана в Бизнес

Управителният комитет по зърнените култури към Европейската комисия публикува данни за основните вносители на зърно в Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември включително, съобщи електронното издание ZOL.
Държавите-членки на ЕС са внесли най-много мека пшеница от Молдова – общо 414 614 тона, или 33,8% от цялото доставено количество. На второ място е Украйна с 25,7% (315 548 тона), следвана от САЩ с 14,1% (162 895 тона). Прави впечатление липсата на Русия в челната тройка на вносителите въпреки рекордната реколта от над 80 млн. тона. При твърдата пшеница начело е Канада с почти половината от доставките – 48,2%, или 402 366 тона. След нея са САЩ със 134 624 тона (16,1%) и Австралия със 132 161 тона (15,8%).
В доставките на ечемик Украйна е абсолютен лидер с 69,7%, или 210 833 тона, а по-голямата част от останалото количество е внесено от Молдова – 27,5% (83 119 тона). За Сърбия остават 2,5% (7 536 тона).
Над половината внесена царевица в ЕС е пристигнала от Бразилия – 3,154 млн. тона (57,4%). Украйна е доставила 1,458 млн. тона, или 26,5%, а вносът от САЩ е само 339 108 тона (6,2%).

Публикувана в Бизнес

Внесените количества рапица в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през първото тримесечие на селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на първи юли, са достигнали рекордните за този период от годината 910 хил. тона, сочат данни на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. През юли-септември 2016 г. доставките на рапица от трети страни са били едва 580 хил. тона.
Най-големите количества от маслодайната култура са внесени от Украйна (674 хил. тона при 486 хил. тона година по-рано), Сърбия (84 хил. тона при 14 хил. тона през юли-септември 2016 г.) и Австралия – 71 хил. тона при положение, че през първото тримесечие на миналия сезон оттам не са били осъществявани доставки в ЕС.
Само през септември вносът на рапица в ЕС е достигнал 412 хил. тона от 338 хил. тона през същия месец на 2016 г.
Доставките от трети страни обаче не са за сметка на вътрешното производство, тъй като през настоящия сезон то е нараснало. В крайна сметка вносът през първото тримесечие е довел до увеличаване на запасите от рапица в ЕС до 17,9 млн. тона към 1 октомври.
Същевременно експертите на Oil World изтъкват, че тъй като основните количества рапица от Украйна вече са доставени на пазара на ЕС, а прибирането на реколтата в Австралия се забавя съществено, от ноември се очаква понижаване на вноса на рапица в ЕС.
На фона на високия внос износът на рапица от ЕС през юли-септември тази година се е свил на практика 3 пъти – до 105 хил. тона от 313 хил. тона през същия период на 2016 г. В най-голяма степен са намалели доставките за Турция и Обединените арабски емирства.

Публикувана в Бизнес

Вносът на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември е достигнал 6,5 млн. тона, обявиха от Службата за наблюдение на пазарите на селскостопански продукти и храни към Европейската комисия, цитирани от електронното издание ZOL.
Доставките на соя от трети страни са намалели с 9% спрямо същия период на миналата година до 4,7 млн. тона, вносът на слънчоглед се е свил с цели 45% до 178 хил. тона, докато този на рапица е скочил със 70% до 1,6 млн. тона, уточняват от службата.
Най-много соя са внесли Испания (1,2 млн. тона) и Холандия (1,3 млн. тона). Холандия е лидер и по внос на рапица с 525,9 хил. тона, докато доставките на слънчоглед от трети страни са най-големи за Румъния – 72,4 хил. тона.
Основните вносители на маслодайни култури в ЕС са съответно САЩ за соята с 1,77 млн. тона и от Бразилия с 1,62 млн. тона, Украйна за рапицата с 1,31 млн. тона и Молдова за слънчогледа със 121 млн. тона.
Същевременно за посочения период от ЕС са били изнесени едва 160,6 хил. тона соя, 104,6 хил. тона рапица и 95,4 хил. тона слънчоглед.

Публикувана в Бизнес

В ноемврийския си доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ повишиха оценката си за световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон 2017-2018 г. до 751,9 млн. тона от прогнозираните през септември 751,2 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информ. Заслугата за повишението е на предвижданията за увеличаване на реколтата в Русия (до 83 млн. тона от очакваните 82 млн. тона през октомври) и в Европейския съюз (до 151,5 млн. тона от 151 млн. тона).
Експертите повишиха прогнозата си и за световния износ на пшеница до 182,1 млн. тона от 181,9 млн. тона преди месец, доближавайки се плътно до изнесените през миналия сезон 182,2 млн. тона.
Същевременно оценката за крайните световни запаси от зърнената култура бяха понижени до 267,5 млн. тона за сезон 2017-2018 г. от максималните за последните 5 сезона 268,1 млн. тона, предвиждани през октомври.

Публикувана в Бизнес

Властите в северногръцките области Ксанти и Тракия са предприели мерки, за да предотвратят разпространението на птичи грип в техните региони след установено огнище на зараза в Хасково, съобщава гръцкото регионално издание "Ксантинюз", цитирано от БТА.

Във връзка с това е наложена и забрана върху вноса на птици и яйца от България. За целта са активирани и всички други превантивни мерки, се казва в информацията. В нея се посочва още, че гръцките санитарни власти са задължили различните ловни, орнитоложки и други организации да ги извествят за появили се огнища на заразата сред дивите птици.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта