Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта