300x250z

Подпомагането се формира ежегодно и индивидуално за всеки отделен бенефициент в зависимост от заявените схеми, като не надвишава левовата равностойност на 1 250 евро, а плащанията в размер до 500 евро се закръглят на левовата равностойност на 500 евро.

Бенефициентите по схемата са освободени от изпълнението на зелените изисквания и от контрол на изискванията за кръстосано съответствие.

Влизането в Схемата за дребни земеделски стопани беше възможно единствено през 2015 г. Земеделските стопани, които през 2015 г. са влезли в Схемата за дребни земеделски стопани, през следващите кампании ежегодно трябва да потвърждават участието по схемата чрез подаване на общо заявление за подпомагане в рамките на периода за подаване на заявления за директни плащания.

През Кампания 2018 е важно земеделските стопани, които желаят да продължат да участват в схемата, да не забравят да подадат общо заявление за подпомагане като отбележат задължително и СЕПП. Земеделските стопани, които искат да се откажат от участие по Схемата за дребни земеделски стопани могат да го направят чрез общото заявление за подпомагане.

ВАЖНО! През целия период на участието си в схемата, стопаните трябва да поддържат най-малко размера на допустимата площ, определен за Кампания 2015.

Отказ от участие

Бенефициентите могат да прекратят участие в схемата, като отбележат в заявлението за подпомагане отказ от схемата. В този случай дължимото финансово подпомагане ще бъде отпуснато на база заявените схеми за директни плащания. Оттегляне от схемата може да бъде направено и след сроковете за подаване на заявления, но не по-късно от 1 декември 2018 г. Ако имате намаление на земеделската площ, която обработвате през 2018 г. в сравнение с 2015 г., когато сте влезли за първи път в Схемата за дребни земеделски стопани, е по- целесъобразно да заявите участие по другите схеми за директни плащания, за които сте допустим, като се откажете от участие в Схемата за дребни земеделски стопани.

Публикувана в Бизнес

В Румъния дребните животновъди, отглеждащи овце, кози, свине и едър рогат добитък, вече могат да колят своите животни в собствени кланици, съобщава Агрозона, в съответствие с ветеринарните изисквания, и ще могат да ги продават директно в търговската мрежа. Това стана, след като влезе в сила заповед на правителството на страната, съобщават румънските медии.

Малките, неземеделски кланици могат да колят до 200 броя на месец овце, кози и свине и 40 броя едър рогат добитък на месец, но не могат да надвишат5 животински единици на ден. Центровете за клане, в чиято дейност влиза приемане, настаняване и клане на малък брой животни, могат да колят месечно 100 броя овце, кози, свине и 20 глави едър рогат добитък или комбинация от видове, които не може да надвишават 2,5 животински единици на ден.

Новите правила облекчават малките животновъди, които се намират в райони с недостатъчен брой кланици.

Публикувана в Животновъдство

МЗХ публикува заповед за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Периодът на прием на заявления за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. при реда и условията на Наредба №10 от 2016 г. е с начална дата 04 юли 2016 г. и крайна дата 12 август 2016 г, се казва в заповедта. Бюджетът на финансовата помощ по подмярката за приетите заявления в периода на приема по е в размер на левовата равностойност на 30 000 000 евро.

Публикувана в Бизнес

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува на интернет страницата си проекта на Наредба за прилагане на схемите за директни плащания, които ще се прилагат в България от следващата година

Минималният размер на субсидиите, които ще получат дребните земеделски стопани за година е определен на около 500 евро.
Заявлението за участие в схемата се подава до 15
октомври 2015 г.
Това е записано в Наредбата на МЗХ за прилагане на схемите за директни плащания и преходната национална помощ. Документът е публикуван в интернет страницата на ведомството. В него се съобщава още, че право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат фермерите, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания. В случай, че земеделски стопанин прекрати участие в схемата за дребни земеделски стопани, не се допуска повторно включване в нея. Всички фермери трябва да представят правно основание за обработване на земите.
В наредбата на агроминистерството се определя и кои фермери имат право на т. нар. зелено директно плащане. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция ще изчислява дяловете на различните култури, за да се изпълни изискването за диверсификация или редуване на посевите, за периода от 15 май до 15 юли в годината на кандидатстване за субсидии. Изброени са екологично насочени площи, допустими за субсидиране. Това са всички постоянно затревени площи, намиращи се в официално обявените защитени зони. Екологично насочените площи са земя под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури. Тези площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
В наредбата е посочено, че са площите, където не се извършва земеделско производство, за да се възстанови почвата. Там се определят и особеностите на ландшафта, подлежащи на подпомагане, кои са азотфиксиращите култури, както и таблици за изчисляване на икономическата им тежест.
Младите земеделски стопани към момента на подаване на заявлението за кандидатстване трябва да притежават професионални умения и познания, които те удостоверяват с документ. Това изискване е залегнало като задължително за стартиращите фермери.
В наредбата са посочени и специалните изисквания, които фермерите трябва да покриват, за да получат национални доплащания. Там се посочва, че тютюнопроизводители и животновъдите, отглеждащи говеда, ще получават национални помощи, които няма да са обвързани с производството им. За овце майки и кози майки обаче, държавните субсидии ще са обвързани с производството. Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ имат земеделските стопани, които стопанисват най-малко 0,5 хектара трайни насаждения, или един хектар за всички останали земеделски площи.
Подробности от Наредбата на МЗХ, както и мнения на експерти и стопани, ще продължим да публикуваме в следващите броеве на в. „Гласът на фермера“.
(ГФ)

Публикувана в Бизнес

Обещаните 1250 „на калпак“ не могат да им бъдат дадени от европейските фондове

Между 120 и 130 хиляди дребни производители трябва да си разделят максимум 79 млн. евро субсидии. Помощта ще бъде конкретно изчислена за всеки фермер. Това обяви министърът на земеделието и храните Васил Грудев. По думите му схемата за подпомагане на дребните земеделски производители с пари от ЕС за този програмен период е добра и удачна, но 1250 евро на стопанин не могат да им бъдат дадени от европейските фондове.

България ще продължи да отстоява използването на тази схема, но комуникацията със стопаните трябва да е реалистична, подчерта Грудев. Той уточни, че всеки, който реши да ползва тези субсидии, губи възможността да използва други схеми по Общата селскостопанска политика на ЕС. По думите му средната сума, която дребен земеделец може да получи по схемата за подкрепа на дребните производители, е в порядъка 500 - 650 евро.
Затова разчетите на министерството на земеделието показват, че по схемата за подпомагане на дребните производители един стопанин би могъл да получи малко над 600 евро вместо обещаваните 1250 евро.
Според европейския регламент страната годишно може да заделя до 10% за дребни производители от финансовия пакет за директните плащания. „Сами разбирате, че няма как да получим числото 1250 евро на стопанство при тези показатели”, обясни Грудев. Министърът уточни, че принципно схемата за дребни производители е подходяща дори за структурите на българските стопанства, затова и тя ще бъде прилагана.

 

Публикувана в Бизнес

Много се говори за прословутите 1250 евро, които ще получават дребните фермери от догодина. За какво точно става въпрос и наистина ли те ще бъдат раздавани “на калпак”?
Пита ни Марин Атанасов, Пловдив

Отговор: В новата Програма за развитие на селските райони е предвидена схема за дребни земеделски стопани. Схемата предвижда финансиране на земеделски стопани със сума от 500 до 1250 евро, като регламентът дава две възможности за изчисляване – твърда сума или диференцирана ставка според размера на стопанството. Финансирането по тази схема може да бъде заявено най-късно до 15 октомври 2015 г. Важното е, че бенефициентите ще са освободени от зелените селскостопански практики.
Ако България реши да приложи тази схема, по-правилно ще бъде да се използва диференцираната ставка според размера на стопанството. Това ще допринесе за намаление на административната тежест и разходи на администрацията, както и до по-лесно управление на стопанствата от страна на дребните фермери. По тази схема могат да се заделят до 10% от директните плащания и тя ще замести всички останали плащания, които може да получи стопанинът, ако не избере да се включи за участие по схемата.
Тъй като 70% от земеделските стопанства в България са с размер до 10 дка, а изискването за участие в схемата е минимум 10 дка, както е по Схемата за единно плащане на площ, реално тази схема няма да може да обхване голяма част от малките стопанства в България. Така че изявленията, че всеки дребен фермер в новата ПРСР ще получава, както казвате, по 1250 евро “на калпак”, са силно преувеличени и спекулативни.

Публикувана в Бизнес

Правителството на Руската федерация ще промени данъчната си система, за да улесни дребните фермери, пише Agra Europe. Годишните данъчни ставки за земеделските производители, които притежават до 20о декара земя, ще бъдат максимално олекотени до 100 рубли (по-малко от 4 лева) на декар. Земеделците, които обработват земи от 210 до 500 декара, ще внасят в държавната хазна 1% от генерираните си приходи, докато досега този данък беше 6%. Сред планираните промени е също премахването на подоходния данък върху субсидиите (в момента той е 13%), както и премахването на ДДС върху вноса на живи говеда, яйца и семена.
Според статистическите данни от последното преброяване на фермите в Русия 56.9% от тях (134 259 ферми) са малки и обработват земя до 20 хектара.
Вячеслав Телегин, председател на Асоциацията на земеделските кооперативи в Русия, обяви, че само през 2013 г. 65 000 малки ферми в страната са закрили дейността си, като повечето от тях са били незаконни заради тежките административни разходи, свързани с легализиране на дейността им. Освен това според Телегин малките производители били затруднени значително след присъединяването на Русия към Световната търговска организация.
Държавата предвижда още да замени компенсациите чрез поемане на лихвите върху кредити с директни плащавия. Според официални източници правителството ще продължи да поема 35% от разходите на фермерите за модернизация на производствения процес, например за закупуване на машини и друго обзавеждане.
Предвиденият бюджет за изпълнението на тези мерки през стопанската 2014/15 година е 42 млрд. рубли или по-малко от 2 млрд. лева.

 

Публикувана в Бизнес

Новата Наредба за директни продажби от фермите вече е подадена за публикуване в Държавен вестник. Известната като Наредба 26 ще излезе много скоро и веднага след това администрацията ще подготви допълнителни промени, свързани с облекчените процедури по одобряването и регистрацията на стопанствата. Това е хубаво, но едва ли то спираше директния достъп на производителите до потребителите. Фермерски пазари из страната има, провеждат се и много базари-изложения. Но на тях трудно може да се открият производители на плодове и зеленчуци, месо или мляко. Проблемът е в почти пълната липса на родно производство на тези стоки. Засега от директните продажби са възползват предимно производителите на пчелен мед.
 
Какви са промените
 
С новите промени животновъдите ще имат право да продават по-големи количества сурово мляко. Ако досега фермите с до 50 животни можеха да предлагат на пазара 35% от месечния млеконадой, с новите промени тези количества нарастват до 60%. Разрешенията важат за производството на краве, овче, козе и биволско мляко.
 
За ферми от 50 до 100 животни по старата наредба директно можеха да се продават до 30% от месечните количества. С промените разрешените количества се вдигат на 50%. При стопанствата с над 100 животни разрешените продажби преди бяха до 20% от месечния млеконадой, докато с промените тези продажби се увеличават на 40%.
 
Разширява се и обхватът на региона, в който стопаните биха могли да продават млечните си и животински продукти. По техен избор ще могат да транспортират продукцията си не само в областта, в която живеят, но и в една съседна област по избор. Териториалният принцип не важи за продажбите на мед и дивеч, така че стопаните ще могат да продават тези продукти из цялата страна.
 
В старата наребда директно от стопанството можеше да се продава само мед, без пчелни продукти като прашец, например. С изменената наредба стопаните вече ще могат да продават всякакви пчелни продукти. 
 
Малките стопани могат да продават до хиляда яйца на седмица и до 5 тона риба годишно. Според експертите с промените в наредбата значително ще бъдат насърчени и собствениците на домашни птици, които ще имат право всяка седмица да продават до 1000 яйца директно на потребителя. Досега те можеха да продават до 500 яйца.
 
Увеличението ще насърчи семействата да произвеждат домашни птици, защото с около 50 кокошки те ще могат да осигуряват добър доход за семействата си.
 
С промените се дава право и на рибарите да продават директно риба, уловена в морето или язовирите. Ако досега годишно един стопанин можеше да продава до 2 тона риба, с новите промени разрешението количества се вдигат на 5 тона сладководна или морска риба.
 
 
 

Публикувана в Бизнес

 

Група от експерти и фермери вече подготвя нейното създаване

Ангел Върбанов

В България има малко над 80 000 дребни фермера. Това е страшно много. Но  нито в държавата, нито в специализираната администрация ги и чуват и виждат.  Да, те са посочени като приоритет в новата Програма за развитие на селските райони, но дали и това ще им помогне. При положение, че малките фермери не разполагат нито с достатъчно информация, нито със самочувствието, че тези европейски пари по тази програма са именно за тях. Този наболял проблем би могъл да се реши с появата на браншова организация на малките и средни производители у нас, която да защитава техните интереси и да им помага по трудния път на развитието на техните стопанства, особено с експертна помощ. И очевидно моментът за създаването на такава браншова организация е назрял и наближил.

От известно време популярност във фейсбук набира движение, крайната цел, на което е създаването именно на `такава браншова организация.

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА МАЛКИТЕ СЕМЕЙНИ ФЕРМИ И ПРЕРАБОТВАТЕЛИ

е името, което създателите на движението са избрали докато мине Учредителното събрание и браншовата организация стане факт. Създатели на движението са  Мъгърдич Хулиян – агроном, експерт земеделие и развитие на селските райони и Обща Селскостопанска Политика, и  Ивана Мурджева – юрист по образование, работила в Изпълнителна агенция по лозата и виното, в Националната лозаро-винарска камара, по настоящем  в  специализираната по земеделско и винарско законодателство  „Кантора Вино”.  И двамата имат дълъг професионален път в областта на земеделието  и са напълно наясно с всички проблеми на фермерите у нас. Поради тази причина са насочили усилията си за изграждането на организация, която ще е от полза на производителите в България.

Опитът им е показал, че малките фермери имат нужда от такава структура, но все още няма достатъчно обща мотивация за нейното структуриране. Колкото и да отричат, именно в тази посока им е необходим външния експертен опит, който може да обедини разностранните им занятия и понякога различните им интереси. Според тях това са причините такава организация да липсва до този момент. Това ги е мотивирало и те,  Мъгърдич Хулиян и Ивана Мурджева, доброволно са се нагърбили  да станат своеобразен катализатор за нейното съзадаване.

Това е група за фермери и производители на земеделска и преработена продукция, експерти и учени в областта на земеделието и преработката на традиционни и занаятчийски храни. Целта е създаване на сдружение за експертна и професионална подкрепа в битката за оцеляване и развитие! Днес бъдещето на малките фермери преминава през обединението под общи цели, без уеднаквяване на занятията и приемането на обща стратегия, запазваща уникалността на всеки един. Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели (НСМСФП) е организация на семейни ферми и малки преработватели, оценили силата на сдружаването. Тя ще обединява интересите на производителите до намиране на общия знаменател. Без уеднаквяване и без предпочитания на бранш или занятие.

Това е записано в описанието на групата, организираща създаването на организацията. И несъмнено е правилно, добро и необходимо за българските фермери.

Тъй като вестник „Гласът на фермера“ е медия, която дава гласност на всичко, което е от полза за българските земеделци, потърсих  организаторите, за да разкажат повече .  Естествено първият ми въпрос бе за това, каква е идеята за създаването на тази нова браншова организация у нас. И Мъгърдич Хулиян, и Ивана Мурджева са интелигенти, въодушевени  и компетентни млади хора, и техните отговори се допълваха и преплитаха и това превърна разговорът в една отворена дискусия за бъдещата визия на българското земеделие. Тема, която може да бъде безкрайна, защото проблемите не са един и два и не са от вчера. Ето какво споделиха те за организацията:

-  Идеята е това да бъде браншова организация с всички цели и задачи, които трябва да изпълнява - да защитава интересите на членовете си пред властите – политически, законодателни, секторни и всички останали. Организацията е на малки и средни фермери. За да бъдем коректни,  обмисляме дефиницията за тези фермери да е тази, която е заложена в настоящата Програма за развитие на селските райони. В зависимост от това каква дефиниция за малки и средни фермери ще бъде приета в тази програма, това ще бъдат и критериите за участие в сдружението, разбира се възможни са и отклонения в опит да се отвори максимално обхватът на желаещите да се включат. Със сигурност ще има таван, но колко висок ще е той, ще е въпрос на дебат, най-вероятно ще има и минамален праг, защото идеята на това сдружение е да подкрепя фермери, които имат потенциал да се развиват като производители. Някои от тях може да произвеждат, за да задоволяват личните си нужди и това, което остане да излиза на пазара. Но все пак те трябва да имат наличен или ресурса  в чисто материален вид, или желанието и уменията да развиват този вид дейност. Разбира се, да се изведе една ясна такава дефиниция е много трудно, поради огромното разнообразие на различни стопанства и производства. Процесът е труден и защото досега не сме ползвали такава дефиниция. Всички фермери бяха третирани  общо.  Затова сега се налага да мислим от А и Б, както се казва.  Ето например – фермер, който отглежда около 40 месодайно животни и стопанисва  над 2000 дка пасища – какъв е по определение – малък или среден.

В новия програмен период ще има понятие стандартен производствен обем, който ще бъде изразен в евро. Всяка страна членка на ЕС може свободно и по собствено усмотрение да определи къде да е горната граница. Това разбира се е доста субективно, защото е намесена статистика, а в България липсата на информация е голяма, което значително изкривява нещата. По предварителни изчисление на Националната служба за съвети в земеделието и Института по аграрна икономика, заедно с агростатистиката бяха подготвили формулата, по която ще се изчислява този стандартен производствен обем. Според нея излиза, че с 40 дка праскови фермерът е малък, а този с над 10 крави – голям. Това не е логично за никой, които се занимава със земеделие и знае за какво става въпрос, но методологията се доразвива и до момента на фактически старт тези грешки трябва да са минимизирани и изчистени. Така че нещата трябва да се доуточнят на национално ниво, за да може от една страна да поставим разделителна линия, а в същото време за тези, които останат над максималната граница, да бъдем сигурни, че това ще са хора, които ще имат възможност и ресурси да кандидатстват по програмите за другите производители. Точно това е голямото предизвикателство. Фермерите, които участват в нашата група в момента, нашите бъдещи членове, са толкова разнообразни и разнородни – от такива тип хоби фермери, през такива, които в свободното си време се занимават с пчеларство, примерно, до такива, които наистина искат да станат фермери. Всеки един от тях има нужда и право на подкрепа. Нашата цел е точно тази – да защитаваме и да оказваме подкрепа на фермерите, за да могат те да преодоляват по-лесно трудностите, включително и бюрократичните. Друго нещо, върху което силно ще акцентираме е най-често получавания отговор към фермерите от администрацията – такива са изискванията на Брюксел. Фермерите от своя страна нито имат времето, нито ресурс да се информират и да са запознати толкова добре с изискванията на Брюксел и като получи такъв отговор най-често се отказва от всичко. Тук идва ролята на Сдружението -  да им помага информационно, да им оказваме експертна, правна, маркетингова подкрепа, за което ние имаме достатъчно знания и контакти с хора и служби, така че всички проблеми на нашите членове да се решават по най-добрия и правилен начин.

-         На какъв етап е в момента създаването на организацията?

-         В момента сме на чисто организационен етап. Опитваме се да идентифицираме потенциалните членове, които заявяват интерес към участие. Желанието ни е да имаме поне 15 областни координатора, тоест 15 фермера от 15 областни града, които да ни дадат добра представителност като териториална покритост. Но всичко това ще подлежи на дискусия сред нашите членове.

Това звучи като много първоначална фаза, но всъщност не е така, тъй като за да се стигне до идеята тези лица да бъдат идентифицирани е извървян един голям експертен път, натрупана е достатъчно информация, която показва, че досега тези фермери са били изцяло извън обхвата на какъвто и да било интерес – държавен, законодателен, административен, което е довело до там, че самите те не се припознават по никакъв начин като субекти, които имат заложен в себе си икономически потенциал. Още по-малко като субекти, които могат да формират обща позиция и да я защитават. Така че този процес, които тече в момента може вече да се нарече втора фаза. Важно е обаче да се подчертае, че тези фермери са  много разнородни, което означава, че свеждането на различните им интереси до обща позиция може да направи тази втора фаза малко по-трудна и продължителна във времето.

Следващата стъпка е Учредително събрание, тоест събирането на всички тези хора. Това събрание обаче ще бъде направено внимателно, в момента когато интересите на всички тези производители ще бъдат сведени до кратки и ясни цели. Целта може да е и една. Нашата идея не е да заложим много различни цели, а една, около която всички да се обединят. Като време го виждаме някъде към края на май. Искаме нещата да са заложени така, че да не се превърнем в говорилня, а наистина да се обединим. Сдружението ще бъде отворена структура, която ще е свободна за членство, но най-важното нещо за нас ще бъде развитието на регионалните структури. Ще се опитаме да изпреварим Закона за браншовите организации и да изградим организацията както подобава. След това с представителността, която ще ни гласуват фермерите, се надяваме да бъдем припознати от МЗХ. Идеята ни е да се движим с малки стъпки, тъй като трябва да преодолем и едно традиционно недоверие от страна на фермерите към обединяването. Намеренията ни са сериозни.

-         Има ли интерес от страна на фермерите към такова сдружение?

-         Да, определено. Групата във фейсбук вече има над 400 члена и те се увеличават. И  това са само тези, които са в Интернет. Малките фермери имат нужда от време, за да да осъзнаят нуждата от браншова организация. Опитът ни показва, че всеки фермер, независимо колко малък е, когато има ясна идея какво да прави, намира средствата и пътищата и хората, с които нещата да се случат. Дори парите не са най-важните при земеделския бизнес, най-важното е да разполагаш с правилната информация, която ти позволява да вървиш напред и след това нещата си се случват по естествен начин. Има алтернатива, но малките фермери трябва да разберат, че силата им е когато са заедно.

Малките стопанства в България са малко  над 80 000. Това е огромен брой фермери, които ако осъзнаят силата си. Дори и една четвърт от тях да станат наши членове, това са 20 000. Това е едно реално земеделско движение, позицията на което  винаги ще бъде чута.  По отделно те са глас в пустиня.

Нашата идея е да идентифицираме най-накрая реалната структура на сектор земеделие в България.

- Ще се получи ли противопоставяне между малки и големи?

-         Ние сме против противопоставянето на отделните сектори в земеделието. Да, зърнопроизводителите получиха парите. България е от малкото страни, които има потенциал да развива конкурентноспособно зърнопроизводство и тя трябва да го развива, защото това е национална сигурност, основната храна на хората. Друг е въпроса, дали зърнопроизводителите не трябва да бъдат стимулирани да разнообразяват дейностите, с които се занимават, така че да създават по-голяма заетост, да преработват първичния продукт в краен за потребителя и така да добавят стойност върху него. Лесно е да се каже, те взеха много пари, в новия програмен период няма да им даваме никакви пари, но така ще унищожим един сектор, който току-що си стъпи на краката. А без зърнопроизводство няма как да има животновъдство и всички последващи сектори във веригата. Всички неща са навързани и затова трябва да има национално отговорна политика и баланс в сектора, за да се развиват всички отрасли на земеделието балансирано. Нямаме нищо против зърнопроизводителите и тяхната асоциация, тя прави това, което трябва да прави – защитава интересите на своите членове.

Това е и нашето желание като браншова организация на малките и средни фермери в България – да защитим интересите им. А всички браншови организации заедно трябва да работят в интерес на хората, които искат да консумират качествена и вкусна българска храна, която все повече липсва на пазара у нас.

В България проислойката на дребните и средните фермери от дълги години  е, меко казано, в неравностойно положение. А именно това са хората, върху които може да бъде положено устойчивото развитие на регионите, за което Европа говори толква много. Те произвеждат  българска храна,  застават с името си зад своята продукция и малко по малко без дори да съзнават работят за своята общност,  своя град,  своето село. Но докато в Европа е чест да се наречеш фермер, у нас не е така.

Именно това самочувствие, ние искаме да върнем на тези хора.

Големите производители вече  имат самочувствие, умеят да защитават правата и интересите си. Искаме малките фермери в България да могат да кажат – аз издържам семейството си и се справям прекрасно, децата ми живеят в добра и спокойна среда и имат възможност да посещават добро училище там, където живея. За целта трябва да има ясно изградена национална стратегия за развитие на земеделието. Защото европейските пари не са, за да решат всичките проблеми на държавата, те са подкрепа, но всяка държава трябва да има собствена стратегия за развитие на земеделието и да я подкрепя.

Разговорът би могъл да продължи безкрайно. Проблемите точно на малките и средни фермери у нас са достатъчно. Искрено се надявам, създаването на такава браншова организация да допринесе за решаването поне на част от тях и да направи информацията много по-достъпна точно за тези хора, които изкарват прехраната си с честен труд.

Представянето на организацията завършва с думите: Защото силата на малките е в тяхното многообразие и сплотеност.

И това е факт. Дано повече производители у нас да го осъзнаят и да потърсят организаторите. Защото, както казва Мъгърдич Хулиян „по-добре е да правиш нещо и да сгрешиш, отколкото да не правиш нищо“. Но едва ли има грешка, пътят, по който са поели е правилен.

Ако искате да се свържете с инициаторите на НСМСФП, моля да се свържете с редакцията на вестника за контакт!

 

Публикувана в Бизнес

Между 500 и 1250 евро годишно ще получават от 2015 г. малките фермери, които обработват поне 10 декара площ. Конкретният размер на помощта още се обмисля от земеделското министерство, което до 1 август трябва да подготви българското предложение за прилагане на новата Обща селскостопанска политика и да ги изпрати за одобрение в Брюксел. Регламентът, който урежда директните плащания, бе публикуван в края на декември в Официалния вестник на Европейския съюз.
 
Малките земеделски производители трябва да изберат дали да бъдат подпомагани по схемата за “малки” или да получават стандартните плащания за декар обработваема площ.
 
Ако изберат по-големите субсидии (между 500 и 1250 евро), те няма да имат право на другите европейски плащания. Няма да могат да вземат пари за единица площ, за животни, за първите 30 хектара, а също и добавките за млад фермер.
 
Предвидена е възможността ако фермерите са избрали първоначално да бъдат субсидирани като малки производители, да могат да се отпишат и да се върнат към стандартното подпомагане.
 
Ако обаче веднъж са се отписали като малки производители, не могат отново да се върнат към привилегиите, от които са се отказали.
 
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предполагат, че към помощите за малките стопанства ще се ориентират производители на плодове и зеленчуци, които имат семейни ферми по 20-30 декара.

 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта