Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

Малките фермери няма да изпитат никакъв ефект от преразпределението на субсидиите, коментират немските стопани

Мартин Иванов

След като Брюксел зададе рамките за бюджета на Общността през следващия седемгодишен период, земеделските производители в Европа вече се питат дали това, че за земеделие се предвижда по-малко пари, няма да означава край на финансовия благодат за тях. Целта и намеренията на Европейската комисия са ясни: ”Финансовата дупка от инфлацията, Брекзит и определянето на новите приоритети възлизат между 11 и 12 млрд. евро годишно”, каза комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер в ефира на Първи канал на германската обществена телевизия. Редица страни, сред които и Германия, отправиха сериозни критики към направените предложения. Нещо повече, делът на федералната република в общата каса беше увеличен с близо 2 млрд. евро годишно, което означава, че Германия ще трябва да плаща повече, но и да получава по-малко. Ето защо със страшна сила виси и въпросът как тези средства да бъдат по-правилно и по-справедливо разпределени. Баварският премиер Маркус Зьодерер вече изрази несъгласието си с предложенията на Брюксел за многогодишната финансова рамка, заявявайки пред сп. „Шпигел”: „Германия досега е сред най-големите платци и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

А как приемат нещата самите фермери?

Отмар Илхмар е животновъд от Долна Саксония. Стопанството е получил от своя баща в наследство. Отглежда 60 крави и разполага с 60 хектара пасища. Засега оцелява, въпреки че изкупните цени на млякото в момента в региона на Източен Фрисланд не надвишават 30 цента за литър. „В последната година много мои колеги се принудиха да затворят своите ферми, най-малкото защото производството на мляко стана икономически неизгодно. Много е трудно да издържаш семейството си с подобно малко стопанство като моето”, казва Отмар. По думите му трябва да е ясно, че когато от сутрин до вечер са в обора и при все това произвеждат продукция, която е твърде евтина,  фермерите не са в състояние да произвеждат добра продукция, без да получават подпомагане”, казва Йотингер.

За Отмар Илхмар директните плащания, които постъпват в стопанството му, годишно възлизат на 18 хил. евро, тъй като има много малко обработваеми площи. Скоро се очаква източниците на финансиране от европейския бюджет да намалеят още повече. „Само заради Брекзит субсидиите, които имам, ще паднат с 6%. Има и други важни задачи, които ЕС трябва да подсигури финансово в бъдеще”, продължава фермерът.

Какво показват сметките? Само

Брекзит ще отвори дупка от 13 млрд. евро годишно

в европейския бюдже. Освен това Европа се нуждае от повече средства за опазване на границите, за научни изследвания и образование и интеграция на мигрантите. Как иска да плаща Йотингер тези пари? От една страна, чрез пестене на средства, а от друга, – чрез повишаване вноските на отделните страни членки в общия бюджет. Това означава намаляване на средствата за аграрна политика и структурните фондове с по 5% и разделянето им по различен начин. Например въвеждане на таван от максимум 60 хил. евро за  стопанство, без значение от това колко голяма е обработваемата му земя, означава повече пари за източноевропейските фермери. „Смятам, че както фермерите в Западна, така и тези в Източна Европа трябва да получават  повече пари, но е необходимо да се обсъди как правилно да се разпределят  те”, смята Отмар.

Какво мислят експертите

Според независимия експерт Фабиан Цулег е настъпило времето за тотална промяна в системата за субсидиране. „В дългосрочен план трябва да се откажем от директните плащания и да се концентрираме  повече върху пазарите. Има, разбира се, някои неща , които  се нуждаят от финансиране, като например опазването на околната среда, но това трябва да става целенасочено”, казва експертът. Да приключи изливането на златен дъжд над полята? Това е немислимо за земеделското лоби, но умерени съкращения, отпускане на по-малко субсидии на големите стопанства? „Нашият отговор е „Не”. Ние искаме по-голям аграрен бюджет, тъй като 70% от регионите в Европа са селски и един силен бюджет за сектора е добра инвестиция не само за земеделските производители, но и за ЕС като цяло”, смята Йоаким Руквид, председател на Германския браншови съюз на земеделските производители. Според Йотингер обаче от едната страна са фермерите, а от другата – нетните платци, т.е. отделните страни членки, които не искат да плащат повече. „Тъй като получавам критики и от двете страни, аз съм между чука и наковалнята”, допълва Йотингер.

Взаимните обвинения вече започнаха и браншовите организации ще трябва да водят тежки преговори с отделните страни членки за постигане на разбирателство. Дали обаче скоро ще се стигне до някакъв успешен резултат от тях? „Най-голямото ми притеснение е, че всичко е на хартия. Субсидиите за площ ще намаляват все повече, а ние, малките фермери, няма да изпитаме никакъв ефект от преразпределението на субсидиите. За мен намаляването на средствата за земеделие е шанс, за да се помисли за едно напълно ново преразпределение на субсидиите”, казва в заключение немският фермер.

Публикувана в Бизнес

Дал съм всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да намеря вйърното решение на проблемите, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей собственикът на фирма Агроелит

Лили Мирчева

За Божидар Митов е писано много. Описан е жизненият му път от производител на цветя и зеленчуци до крупен арендатор. Но почти нищо не е казано за терзанията на този инициативен и ученолюбив българин. Винаги се опитва да разбере истината за възхода в агробизнеса, за това как едни хора успяват в земеделието, а други – не. Не търси чутовни тайни, тъй като в дългите си трудови години се е убедил, че в основата на всичко е трудът. Е, има и доза късмет, но никой не дава пари наготово.

Когато в България пристигат първите немски специалисти да ни учат едва ли не какво е рапица и да ни съветват колко изгодно е да я гледаме, той е един от първите, които тръгнаха по този нов път. Дори помогна за организацията на първата среща в Търговище между експерти и фермери. Така постъпваше и с всяка новост, която навлизаше в България – все пак в нашата страна се състоя не само преход от кооперативните форми на ТКЗС, но и в отглеждането на нови култури, въвеждане на нови технологии, препарати и семена.

Който познава Божидар Митов отблизо е наясно, че е човек, който е в крак с всички новости в земеделието, но в същото време е човек, който не може да се примири с много от недомислията, приемани от управляващите. Той обича да задава въпроси, на които специалистите просто нямат отговор.

Позволих си да помоля за среща този човек в разгара на позакъснялата пролетна сеитба, когато не му беше много до журналисти. И тук се прояви една от неговите характерни черти – той е винаги готов любезно и учтиво да помогне на другите в изпълнението на професионалните им задължения. По мое настояване той бе принуден отново да повтори историята на неговата фирма, тясно преплетена с тази на семейството му.

В търсене на мястото за срещата забелязах, че когото и да попитам в центъра на Търговище къде се намира офисът на Божидар Митов, веднага ме насочваха. Хората говорят за агробизнесмена, който на 19 януари навърши 60 години, с уважение и респект, защото е сред най-големите дарители в общината. Дори на празника за рождения си ден вместо подаръци, той събра дарения за две училища в града, които подготвят кадри в земеделието. „Събрахме 37 хил. лв. и към тях добавих още 10 хил. лв. Дадохме на двете училища по 15 хил. лв., като на едното от тях допълнихме сумата с още 10 хиляди, за да участва в проект. Останалите 7 хил. лв. дарихме на клуба по моделизъм към младежкия дом в града“, отчита Божидар Митов, чиято фирма Агроелит е сред най-успешните в земеделието на България, а по мащаб може да се конкурира с най-модерните и големи зърнопроизводители в света. Преди близо 30 години започнал да се занимава със земеделие, сега Божидар Митов обработва над 100 хил. дка земя в землището на 23 села край Търговище. През тези години съпругата му Мария е неотлъчно до него, а сега и трите им деца вървят по техните стъпки, но със собствен бизнес. Голямата дъщеря Милена, зооинженер по професия, успешно ръководи свинекомплекса в с. Алваново. Синът Борислав се занимава със земеделие в района на Антоново и Омуртаг, а неговата близначка – Ивиана, е финансист на фирма Агроелит. Трите фирми си помагат, но са отделни стопанства.

Завършил специалността „Радио и телевизия“, когато се насочил към земеделието, Божидар първо решил да купи техника. „Тогава извършвах технически услуги по обработката на земя, която в голямата си част пустееше“, спомня си фермерът. През 1991 г. създава фирмата и започва да наема ниви в землищата на близките села. След това идва голямата инфлация и многобройни фалити на кооперации и фирми. „Много хора пропаднаха – бяха трудни времена. Ако сега бюрокрацията е един от най-големите ни проблеми, тогава самата обстановка беше много трудна“, разказва управителят на Агроелит. Сега фирмата разполага с един от най-модерните автопаркове в страната и подсигурява работа на 250 човека. „Няма как да не съм доволен от постигнатото, а и знам цената на това нещо. Отстрани не знам как изглежда, но съм дал всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да търся решение за всеки проблем. Сблъсквал съм се в много стени досега“, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей агробизнесменът. Не по-лесно се прави земеделие и сега – на прага на новия финансов период на Общата селскостопанска политика, когато фермерите са изправени през много неизвестни – откъде ще се допълни недостигът в европейската хазна, какви ще са новите изисквания за опазване на околната среда, какво преливане на средства ще има между двата стълба на преките плащания и селската програма... неизвестните са много.

След успешното приключване на позакъснялата пролетна сеитба тази година, във фирма Агроелит се готвят за следващата земеделска кампания – жътвата. „Лошото е, че преди дъждът бе прекалено много, а сега никак го няма. Но нищо в земеделието не става по поръчка“, обяснява спецификата на работа в „завода под небето“ Божидар Митов. Стопанството му отглежда основно 3-4 култури – пшеница, рапица, царевица и слънчоглед, наред с бобовите.

„При нас характерното е, че валежите са малко. Това е микрорайон, който дъждовете прескачат и затова трудно се отглежда царевица. За съжаление през миналата година имахме голяма градушка, която се отрази много зле на реколтата“, коментира фермерът. „По принцип тук не е градобитен район, но проблемът е, че още няма стратегия за борба с градушките. Много малко арендатори в района застраховаме площите си, но на практика това е неизгодно за нас. Имал съм много проблеми и съм се отказал да застраховам. Когато щетата е в рамките на сумата, която сме дали, горе-долу се получава някакво обезщетение, но ако примерно, както беше през миналата година, щетите са големи, застрахователите не ги изплащат. А сумата, която трябва да дадем, особено за по-едрото земеделие,

никак не е малка. Ако си я сметна, май е по-добре сам да си я осигуря“, обяснява Божидар Митов. По думите му важно е фермерите да имат сигурност и подкрепя предложението опазването на градушки да се извършва със самолети, но не вижда коя организация ще може да го прави. Може тази задача да се възложи на армията, която има обучени пилоти и налични възможности. Иначе застраховането може да попадне в дебрите на чиновническите недомислия или да копира неуспешно нечий чужд модел.

Божидар Митов не дели фермерите на едри и дребни, защото под слънцето има място за всички. „Като гледам какво става в Народното събрание през последните години, виждам, че то се копира от хората надолу. Не знам защо се настроиха толкова хората един срещу друг? Навремето министър Найденов отвори Кутията на Пандора и раздели фермерите на дребни и на едри. Когато зърнопроизводителите си потърсихме правата за акциза на горива, той вкара раздор между земеделските производители. Не знам защо го направиха това нещо, но не е работещо за добрите отношения между хората. То и новините като погледнеш – правят се скандали от почти всяко нещо. Оттам се тръгва и се живее в страх и несигурност“, коментира с характерния си спокоен тон агробизнесменът от Търговище. По думите му зърнопроизводството не може да съществува върху малко декари, но това никой не го обяснява. „В зърнения бизнес инвестициите са големи и трябва едно семейство да обработва поне 2-3 хил. дка. В САЩ семейните ферми гледат до 15 хил. декара, но тук ако имаш под 10 хил. дка, не може да си купиш нови машини. Има култури, които са печеливши и могат да се гледат на по-малко площи от дребните фермери“, обяснява Митов. „От друга страна - не можем да се сравняваме с държавите, които са градили стотици години. Ние така или иначе трябва да постигнем нашите резултати. Не става с магическа пръчка. А ние чакаме някои да ни даде – няма такъв вариант“, категоричен е управителят на Агроелит. Затова по думите му субсидиите не са най-градивното нещо за българското селско стопанство. Дори обратното. Божидар Митов дава за пример Добруджа, където арендаторите плащат космически ренти на собствениците на земя, а субсидиите не отиват за инвестиции в производството.

„Нали знаете приказката за земеделците – няма по-разцепени от тях. Виждам на разни събирания -говори се малко по същество, особено в райони, където конкуренцията е набъбнала. Получават се противоречия и работата на върви. Всеки гледа в канчето на другия и дребните фермери мислят, че е много лесно да си едър зърнопроизводител. Те виждат цифрата за субсидията, а тя е на декар обработваема земя – както за едрия, така и за дребния фермер. Мнозина говорят против т. нар. Октопод. Аз шапка му свалям, заради организацията, която е направил. Никой не казва как се управляват 1 млн. декара на различни места в страната – да подсигуриш машини, да плащаш на хората. При това заплатите в земеделието никак не са малки в сравнение с други сектори. Трябват много инвестиции, а рискът да работиш на открито сред природата, е много голям“, коментира с огорчение агробизнесменът. Споделя, че бюрокрацията в аграрния сектор се увеличава непрекъснато, което е съсипващо за малките фермери. Големите стопанства назначават специални хора, които да се занимават само с документи, написани на „брюкселски език“. „Не е само терминологията, трябва да си агроном, технически специалист, защото компютризацията на машините сега е много напред. Да си добър икономист, за да може фирмата да има отчетност, да си юрист и да спазваш законите. Отстрани изглежда много лесно, а на практика е доста натоварващо“, коментира бизнесменът. Да не говорим, че цялата общинска администрация получава такси от услуги, които извършва на земеделците. А новото усложнение за представяне на нотариални договори от страна на собственици и арендатори, може да се окаже съсипващо за голяма част от последните. При това таксата за нотариална заверка на договорите скочи от 50-60 лв. до 100 лв., които директно отиват в джоба на местната администрация и юристите.

Не е по-различна картината при агрочиновниците. „Най-лесно се изпълняваха изискванията по САПАРД, после по Програмата за развитие на селските райони. Бюрокрацията отначало не беше много сложна, но въведоха консултанти и редица още изисквания, които задължително трябва да изпълняваме“, коментира Божидар Митов. Признава, че благодарение на проектите по селската програма много български фермери ползват най-добрата в света земеделска техника. Сега около 10 години се ползва една машина, докато преди ресурсът за експлоатация е бил около 7 години. На практика стопанството на Божидар Митов е модернизирало автопарка си в периода след 2000 г. и най-вече след присъединяването на България към Европейския съюз. „Субсидиите свършиха работа, но много хора помислиха, че са някакъв вид далавера, а това не така. Аз пътувам доста из страната и виждам много добре направени посеви, в много добро състояние. Това показва, че вече има кадърни хора, даже някой по-млади фермери вече ни изпреварват в технологията и в работата като цяло, което е добре. В сравнение, дори с Европа, нещата при нас са на много добро ниво. При всяко положение сме в челните места, особено земеделието в Северна България“, коментира основателят на Агроелит. Затова никога не спира да експериментира и въвежда нови технологии в производството. По думите му трябва първо да стъпиш на опита, а после да промениш мисленето си.

„В зърнопроизводството ние се конкурираме в света. В Америка също са много напред с иновациите, но и в Русия от няколко години са започнали сериозно да помагат на земеделците. Преди Перестройката произвеждаха зърно едва да се изхранят, а сега са основен износител в Черноморския регион и света. А може с новите технологии и държавната подкрепа за излязат на първо място по производство на зърно“, прогнозира бизнесменът.

На въпроса какво трябва да направи държавата в подкрепа на бизнеса, той отговаря: „Не става въпрос за пари, а да се създадат нормални условия и да няма абсурдна бюрокрация. Освен нея и различните закони, които управляващите поправят непрекъснато“, обяснява Митов. Като изкушен от техниката човек смята, че в близките 10 години техниката ще се развие много и ще трябват много инвестиции, за да се внедряват новости. Но те ще доведат до по-пълноценно ползване на земята. Колкото до човешкия ресурс, който ще работи в земеделието, агробизнесменът казва, че „като в България има голяма демографска криза, не значи, че по света е така. Празни пространства няма.“ За обезлюдяването на българските села казва, че едва ли ще има обратна тенденция. Там няма младо поколение, което да гледа деца, няма елементарни условия - училище, лекар и т.н. При това 99% от работните места са в градовете.

„По принцип хората си пожелават лека и доходна работа. Това не са съвместими неща, особено в земеделието. Това е бизнес, свързан с много работа и трябва да има признание за този труд, колкото и неблагодарен да е“, казва Божидар Митов и продължава за разбива стени. Тъкмо заради липсата на кадри в земеделието събира дарения за селскостопанските училища. По думите му много неща са направени така, като че управляващите изобщо не са мислили, че има земеделие в нашата страна. Но въпреки това не смята да спира. А в чисто човешки план е горд дядо на четирима внука и споделя, че очаква поне още двама-трима наследници.

Чета редовно в. „Гласът на фермера“

Радвам се, че на страниците на вестника откривам много актуална информация, свързана със земеделието. Вие не търсите сензации и мафиоти в сектора. Не знам доколко съм прав, но смятам, че в земеделието най-малко има подобни неща, в сравнение с другите сектори на икономиката. Читателите ви търсят заради професионалната информация. Във вестника има доста интересни статии, свързани с ежедневието и са в помощ на фермерите. Въпреки, че сега в интернет може да се намери всякаква информация– въпрос на относителност е колко е достоверна. Неслучайно в САЩ вестниците не се продават, а се подаряват и се издържат от рекламите.

Във в. „Гласът на фермера“ търся предимно специализирани съвети, които да са ми в помощ в ежедневната работа, новости в агрономията и в техническата част. Интересувам се и от актуалните промени в законодателството. Искам да намирам позицията на фермерите, за да се чува и нашият глас, а не само на управляващите.

Публикувана в Бизнес

Агр. Петър Кръстев

На срещата с оризопроизводителите в Съединение министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов коментира темата за намиране на оптимално решение за борба с градушките. През последните години това природно явление все по-често се случва и най-засегнати от него са земеделските про- изводители, които търпят големи загуби от пострадалите култури. Министър Порожанов коментира становището на Асоциацията на застрахователите по концепцията за градозащита и по-конкретно отказа им да участват. Спо- ред него идеята за създа- ване на ново предприятие, което да замени Агенцията по градушките, не е целе- съобразна, защото то няма как да обхване с третиране градоносния проблем в цялата страна. В момента се изграждат още няколко площадки с ракетен способ и опазваните по този начин земеделски площи ще нараснат, като покриваемостта с тях ще достигне около 33%. Площите на останалите земеделски производители, които са основно в източната част на страната – Добруджа, не са покрити. Идеята е тези площи да бъдат покрити със самолетен способ. Той е сравнително по-евтин на квадрат и с него ще бъде обхваната цялата страна, като на тази база мероприятието ще може да бъде финансирано.

Откъде ще дойде финансирането за тази дейност?

Държавата не може из-цяло да се ангажира с този процес. Затова когато изле- зе законопроектът, отново ще има публично обсъжда- не със земеделците, които ще трябва да поемат част от финансирането, обясни министърът. По предварителни изчисления това ще са около 50 ст. на декар, без пасища и ливади, като засега не се обмисля диференциране според вида на културите. От друга страна, когато се ползва самолетният способ и се третира около София например, самата урбанизирана територия също ще бъде защитена от градушка. Това няма да се отнася за териториите, които ще бъдат защитени от ракетен способ, като Пловдив например. Затова в конкретния случай, какъвто е София или друго място, самолетният способ ще способства и за пред- пазване на урбанизираните територии. В тази връзка, каза министър Порожанов, би било добре като източ- ници на финансиране да ползваме приходи от застрахователни премии на застрахователите, най-вече основния приход, който е бил обект на наши наблюдения. Това според него са приходите от застраховките на автомобилите, които са около 500 млн. годишно, като за миналата година изплащането на застраховки към застрахованите лица е било малко над 60%. Това е бил един от мотивите да бъде поискан подобен приходоизточник в закона. Ако този начин на финансиране отпадне, трябва да бъде заменен с друг или вноските да бъдат вдигнати успоредно на държавата и на земеделците, защото иначе няма да можем да покрием като цяло този разход, уточни министърът.

Взаимоотношенията между застрахователи и земеделци трябва да са на по-добро ниво

Според министър Порожанов трябва да има по-голяма кооперативност, като част от доверието между застрахователи и земеделски производители. В момента тя не е на добро ниво. В разговорите си със земеделците те споделили пред министъра, че били склонни да приемат задължителните застраховките, но невинаги намирали общ език със застрахователите. Според Порожанов взаимоотношенията и културата на застраховане трябва да бъдат по-различни. Той припомни, че в момента има програма за финансиране на част от застрахователната премия на конкретни култури, но тя дори не се изразходва, винаги има икономия.

В България все още няма застраховка срещу суша, за разлика от други страни, а през следващите години тя сигурно ще ни сполети. Така например миналата година над 30% от земеделците в Испания и Португалия бяха засегнати от сушата. Нека се опитаме да направим малко по-цивилизовано управлението на борба с градушките, защото в момента всичко е много екстензивно, призова министърът. Защото държавата дава едни пари, стрелят се ракети, а се покриват 30% от земеделските земи, завърши коментара си за законопроекта за борба с градушките Румен Порожанов. 

Публикувана в Растениевъдство

Федерацията на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/ към КНСБ организира транснационален семинар „RAISEUP“, фокусиран върху противодействието на недекларираната заетост в сектор земеделие, в контекста на социалните иновации, които са приоритет за ЕС в настоящия програмен период. Международната работна среща ще се проведе на 10 и 11 май 2018г. в хотел „Рамада Пловдив Тримонциум”, гр. Пловдив. Участие в семинара ще вземат Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Пламен Димитров, Генералният секретар на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и теризъм /EFFAT/ Арнд Спан, заместник-министър на труда и социалната политика, народни представители, евродепутати, представители от Главна инспекция по труда /ГИТ/ и Национална агенция за приходите /НАП/, неправителствени организации, експерти и синдикалисти от Италия, Австрия, Германия, Белгия, Чехия, Македония, Сърбия и България.

За проекта RAISE UP

ФНСЗ работи по амбициозен европейски проект „RAISE UP – действия на терен, иновативни подходи и ангажираност на ключовите партньори за противодействие на недекларирания труд”, финансиран по Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации „EASI – Progress Axis” 2014-2020. Партньори по 18- месечния проект са синдикални организации от сектор земеделие в Италия, България, Румъния и Македония, трудовите инспекции на България и Румъния и EFFAT. Основнaта цел на проекта е чрез ангажиране на заинтересованите страни в политическа дискусия да се разработят отговорни политики и мерки в принос за справянето с недекларираната работа в земеделието.

За да се постигне тази обща цел партньорството работи целенасочено за:

  • Изграждане на общо разбиране за нулева толерантност към недекларирания труд и за прилагане на холистичния подход в превенцията и ограничаване на недекларираната работа в обществото;

  • Установяване на политически диалог за прилагане на този подход посредством, съвместен контрол, общ ангажимент и споделено разбиране за този феномен чрез публични средства и кампании и др. за превенция на недеклалираната работа.

  • Разработване на конкретни планове за действие и пътни карти, които са основани на доказателства и принос на всички заинтересовани страни в Общността.

  • Стимулиране на диалога и взаимното доверие между партньорите на национално, регионално, европейско ниво за ефективно противодействие на недекларираната заетост и трансформирането й в легална работа.

  • Изграждане на партньорство със заинтересованите страни, в т.ч. медиите, аналогични мрежи, политици, вземащи решения - и да популяризира резултатите от своята работа, търсейки критичен поглед отвън, за да стимулира по-голяма ефективност на действията.

Недекларираната заетост в сектор земеделие

„Предстоящата транснационална работна среща в Пловдив на 10 май е продължение на съвместната ни дългогодишна работа досега на национално ниво, която ни даде възможност да обединим експертизата и усилията на широк кръг от ключови актьори в тази област на действие – компетентни институции и социални партньори, за да разработим ситуационен анализ на заетостта в земеделието, който е иновативен за България заради различните гледни точки на изследване на недекларирания труд у нас.“, посочи Светла Василева, Председател на ФНСЗ.

„По време на семинара ще провокираме нашата обществена търпимост към „съвременното робство”, ще дискутираме необходимостта от интегративен и цялостен подход в противодействието с недекларирания труд в земеделието; ще коментираме темата за недекларираната работа в аспекта на българския пазар на труда и положението с експлоатацията на българи в чужбина с колеги-синдикалисти, работещи с българи в чужбина, като посочим работещи добри практики, ще обсъждаме също и полезни съвместни решения през партньорството“, допълни още председателят на земеделския синдикат към КНСБ.

„Tази дискусия ще насърчи иновативни локални практики в европейски мащаб, а засилването на транс-граничното сътрудничество между партньорите ще бъде добавената стойност от работата ни.“, категорична е Светла Василева.

Тя подчерта още, че чрез съвместната работа със социално отговорните партньори в България по този проект ще бъде формулиран общ документ за противодействие и превенция на недекларираната работа в земеделието, който да предложи на заинтересованите институции в отделните страни, на международните органи и на социалните партньори набор от конкретни политики и мерки. „Така ще дадем своя принос и към Европейската платформа за недекларираната работа.“, подчерта още председателят на ФНСЗ.

#PayRise – Кампания за увеличаване на доходите

Транснационалната среща в Пловдив съвпада с европейската седмица на работното място за повишаване на доходите в земеделието в страните от Югоизточна Европа и кампанията за повишаване на доходите #PayRise, посочи Валентина Васильонова, зам. председател на ФНСЗ и координатор на проекта „RAISE UP“.

„И ние от своя страна ще се опитаме да привлечем общественото внимание върху недопустимо ниските заплати на работниците в земеделието и тежките условия на труд в този отрасъл, както и да изразим непримиримостта си към двойните стандарти и неспазването на трудовите стандарти за сметка на обогатяване и развиване на сектора с най-голяма финансова подкрепа от европейски обществени средства като реализираме една наша инициатива в рамките на международния семинар в Пловдив.“, заяви Валентина Васильонова.

Тя поясни, че участници по проекта ще посетят конкретни земеделски стопанства и ще проведат срещи с работниците на 11 май, в рамките на европейската и национална кампанияза увеличение на доходите за достойно заплащане и достойни условия на труд на всяко работно място #PayRise.

Контекст

Земеделието е традиционно сектор с висока степен на недекларирана заетост, поради своята сезонност и поради факта, че работниците се наемат на ден.

По данни на EURISPES - частно италианско сдружение, което се занимава с политически, икономически и социални изследвания в Италия за 2014г. недекларираната работа възлиза на 32%, засравнение тази заетост в сектора на строителството е 15,4%.

По данни на Националния статистически институт на Италия /ISTAT/ 43% от заетите в земеделието в Италия са недеклариран труд, което възлиза на около 400 000 души, в т.ч. 100 000 души, основно чужденци са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми. По данни на статистиките заплащането на труда на земеделските работници с нередовни договори (черна или сива икономика), обект на капоралите е около 25-30 евро/ден, което е 40% по-ниско от заплащането на италианските работници, а работният ден е 10-12 часа дневно.

Особен феномен на италианското земеделие е „капоралът” - посредникът, който предоставя работа, като взема част от изработената надница. Той действа в гетата, затворените общности, а в активния сезон един капорал може да менажира по 9-10 хиляди работници. Не е трудно да се пресметнат парите, които се въртят в сивата част на икономиката от тази дейност.

Голям дял от работниците-мигранти в Италианското земеделие идват от Румъния, България, Балканите. По време на прибиране на реколтата тези работници се придвижват на юг от различни части на Европа и се прибират обратно след приключване на сезонните дейности. Те често живеят в гета извън населени места, рядко влизат в контакт със синдикатите или местните институции, мигрират заедно с работата от регион на регион. Във всички зони ролята на „етническия посредник” – често пъти и капорал е много важна – той произхожда от същото село, географски регион, страна, от където се набират работниците и има функционално място във веригата на организацията на труда между работника и земеделския предприемач. И за двете страни „посредникът” е удобен, защото бързо може да организира и придвижи определен брой работници от едно поле на друго.

Българите, които живеят днес в Италия са около 100 000, от които около 30 000 души работят в земеделието - 96,1% са със срочни договори. Голяма част от тях полагат труд на полето в Южните райони на Италия. По данни на синдикатите FLAI-CGIL във Фоджа и осигурителната система в този регион те са около 4 500 български граждани. Всъщност те са многократно повече – просто са невидими, защото работят на черно. Българите, които идват в този регион да търсят работа са основно от районите около Сливен, Пловдив, Кърджали, Монтана, Търговище, Омуртаг, Попово, Варненско и др.

Въз основа на последната ревизия на заетостта в европейското земеделие (2017)можем да твърдим, че работещите наети в земеделието на ЕС се увеличават и са 10 млн. души, а 4 млн. от тях са сезонни мигриращи транс-гранични работници. Повечето от тях живеят от годишния си доход от земеделска работа. Временната работа е все по-често срещано явление особено в Южна и Източна Европа. Социалните условия и права са много по-малко в сравнение с 10 или 20 години по-рано. Изтичащата работна сила от България към страните от т.н. „Стара Европа” е повече от 1 200 000 души - официално работят извън България, над 30 % от тях са сезонни работници в земеделието на Европа. По държави данните сочат следното: в Германия - 300 000 души, в Англия - 300 000, в Италия - 100 000, в Испания - 350 000, Гърция - 120 000, във Франция – 40 000, в Австрия – 25000, в Швеция - 9 000 българи . и т.н

Европейската Платформа за борба с недекларираната работа, която стартира през 2016 г. признава, че въпреки наказателни, указателни и превенционни мерки, приети от много страни, малко са държавите, които прилагат цялостния подход в тази работа и търсят общ напредък и интегрални резултати. Затова е и апелът за повече инициативи за трансформация на нагласите и поведението в по-широк мащаб. Платформата е категорична, че за да се постигне холистичния подход публичните власти трябва да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори. Нещо повече, насърчава се взаимодействието между ключовите партньори с цел осигуряване на по-ефективно транс-граничното сътрудничество на арената на борба с недекларираната работа. А подобряването на трудовите стандарти, социалният диалог са конкретни мерки, които допринасят в тази борба с неформалната икономика и нерегистрираната заетост.

Публикувана в Новини на часа
През по-голямата част от своята история Субсахарска Африка е страдала от липса на население, а не на обработваеми площи. Това е основната причина за слабото развитие на земеделието в тази част на света, пише The Economist. 
 
Проучване на Световната банка от 2011 г. показа, че регионът разполага с около 200 милиона хектара, подходящи за земеделска обработка, които не се използват за нищо. Това е почти половината от цялата обработваема площ в света и повече от култивираната земя в Северна Америка. Целият този недокоснат потенциал предизвиква интереса на инвеститорите, като някои изследователи дори изказват смелото предположение, че Африка може да се превърне в основен глобален източник на земеделска продукция.

Реалността обаче далеч не е толкова розова, а предизвикателствата пред африканските фермери са изключително сериозни, пише още изданието, цитирано от Profit. 
 
По-голямата част от свободните земеделски площи са разпределени основно в няколко по-големи държави. Сред тях са Судан и Демократична република Конго. В гъстонаселените райони (с повече от 100 жители на квадратен километър) през последните десетилетия върви процес на раздробяване на земеделските стопанства. От 70-те години на миналия век до наши дни средният им размер се е свил с около една трета. 
 
Африканският континент всъщност е нетен вносител на хранителни продукти и то на фона на увеличаващото се население. Прогнозите сочат, че до 2050 г. то ще нарасне двойно. Всичко това води до ескалация на напрежението и дори до открити конфликти, като този в Нигерия, където въоръжените сблъсъци между земеделци и животновъди отнеха хиляди животи. Песимистите са на мнение, че се задава много по-дълбока криза. 
 
Въпреки това има и положителни примери. Замбия, например, е държава с два пъти по-голяма територия от Германия, но с население по-малко от това на Холандия. Германска компания вече е придобила над 40 000 хектара обработваеми земи в страната, за да отглежда царевица и соя. Правителството пък прави опити за привличане и на други чуждестранни инвеститори в сектора. 
 
И докато на картата по-голямата част от земеделските площи в Африка изглеждат занемарени, то на терен нещата не винаги стоят по този начин. Понякога тези земи се използват за пасища, за отглеждане на фураж или пък за лов на дивеч. А обитателите им се оказват изненадани, когато бъдат обявени за натрапници, тъй като са извършвали тези дейности в продължение на десетилетия.В Уганда много хора, които са избягали по време на гражданската война, сега се завръщат по домовете си, само за да научат, че пасищата и нивите им вече са "разпределени" между генералите, едрия бизнес и останалите играчи, близки до властта. 
 
Съществува и друг проблем, който също не е за пренебрегване. Около една десета от земеделските площи в Африка са собственост на големи мултинационални корпорации и се използват за производство на биогорива, дървен материал и други технически култури, които не са предназначени за хранителната индустрия.Увеличава се и делът на средните по размер ферми - тези с площ от 5 до 100 хектара, които много често са собственост на държавните служители с дебели политически връзки. Статистиката обаче показва, че мнозинството от тях не се занимават сериозно с фермерска дейност, а площите на много от стопанствата с по над 20 хектара пустеят. 
 
В същото време малките земеделци обработват дребните си парцели толкова интензивно, че за кратко време успяват да съсипят плодородните почви. Причината за това е, че голяма част от населението е съсредоточена около основните пътни артерии и големите градове. 
 
Всичко това прави ситуацията изключително сложна. От една страна, прилагането на съвременни методи в обработката на земята и използването на по-качествени торове и препарати безспорно биха могли да доведат до много силен ръст в африканското земеделие.От друга обаче, механизираните ферми не могат да осигурят толкова работни места, колкото традиционните местни стопанства. Повечето африканци все още живеят извън градовете, а животът в тези региони е толкова труден, че обезлюдаването им върви с темпове, каквито не се наблюдават на никое друго място по света, коментира The Economist.  
Публикувана в Бизнес

Сред тях е самата кралица и редица други високи особи на Обединеното Кралство

Заможни представители на аристократични семейства от Великобритания и принц от Саудитска Арабия продължават да получават стотици хиляди паунди от субсидиите, отделяни от Европейския съюз за селското стопанство, заявяват от организацията Greenpeace. За това съобщава The Guardian.
В списъка на получателите на субсидии влизат кралицата на Великобритания, херцог Уестминстерски, граф Нортумберленд и други особи на Обединеното Кралство.
16 от стоте най-големи получатели на финансова помощ също така са собственост или се контролират от лица или семейства, влизащи в списъка на най-богатите граждани на Обединеното Кралство според Sunday Times за 2016 година. По данни на организацията, такива лица и семейства са получили за 2015 година 10,6 млн. фунта стерлинги, само „по схемата за еднократни помощи“ от 13,4 млн. от общите фермерски субсидии.
Получател на помощи от ЕС е и принцът на Саудитска Арабия - Абдулла ибн Абдул-Азиз Ал Сауд, на който чрез офшорни компании принадлежат редица ферми. За 2015 година ЕС е превел на арабския принц 406 хиляди лири стерлинги фермерски субсидии, от които 378 хиляди в рамките на еднократно плащане.

Публикувана в Бизнес

Изгубихме българските сортове зърно и зеленчуци. Сега купуваме наши семена за пшеница от Франция, внасяме пипер от Турция, а от 15 години няма български сорт картофи, казва ДианаБонева, майка на три деца и съпруга на Владимир Бонев – един от големите добруджански фермери

Лили Мирчева

За да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство. Не може да разчиташ само на служители и приятели, защото близките винаги те подкрепят. Това е веруюто на Диана Бонева, бивша учителка по биология, която с цялото си семейство се е посветила на земеделието. За нея растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение. Диана знае, че вече има ягоди с вкус на шоколад, но са генномодифицирани организми, така както има вече и „ГМО хора“ с корени, изтръгнати от родната почва.

20233001 10213933556563178 1467254481009603837 o

В стопанството на семейство Боневи вече са засели близо 8 хил. декара и приключва пролетната сеитба на царевицата. „Годината е екстрена – дъждове, кал, имаше и сняг. Всяка година в земеделието е различна, но сега е по-сложно – гоним времето, защото прогнозите сочат, че пак ще вали“, обяснява Диана, защото нейният съпруг Владимир Бонев е зает с полската работа.

Семейната ферма обработва около 13 000 декара със зърнено-житни и бобови култури в региона на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е собствена, а останалата е наета дългосрочно. Голямата дъщеря Райна Бонева стана носител на наградата на фондация „Еврика“ „Най-добър млад фермер“ за 2017-а. (За нея в. „Гласът на фермера” подробно писа б.а.) Преди 25 години и бащата – Владимир Бонев, получи същата награда от същата фондация. По думите на Райна тази награда е изключително ценна за семейството. „Може би тя е дала тласък и увереност на баща ми, че се движи по правилния път. Доста неща наследявам от родителите си и продължавам да се уча от тях. Стремя се да достигна тяхното ниво. Получавам ценни съвети за бизнеса, научили са ме на лоялност в работата“, споделя носителката на отличието.

Още в началото на семейния бизнес Боневи вярват, че

съвременно земеделие без модерни машини не може да има

30549813 10215465474528013 863500069 o

Сега разполагат с богат автопарк, като наемат дори хеликоптер за торене и дейности по растителна защита. Постоянно правят инвестиции. Една от големите е в покупката на земя, където цените са много високи. Инвестират и в модерна селскостопанска техника. Работят с мощни трактори и хубави комбайни. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с пълен автопилот и GPS навигация, което също е голямо финансово перо. Техниката улеснява много работата на механизаторите. Целта е оптимизация на труда и повече време за почивка. Колкото до почвите, целта е да се използва по-малко химична растителна защита, тъй като прекаленото торене води до окисляване и разрушаване на почвената структура, а земята губи своето плодородие. Затова в стопанството се прилагат щадящи агромероприятия, а правилното сеитбообращение и агротехниката помагат да се намали до минимум торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие и структура, да се съхранява почвената влага, да се прилагат повече механични обработки, а не химически третирания, обяснява Райна.

20233010 10213952827204932 3420184948704950439 o

Боневи се захванали със семеен бизнес през 1987 година

„Хората тогава нямаха много пари, живееха спокойно с малко средства, но ние, като младо семейство, търсехме начин да осигурим бъдещето си“, спомня си Диана. След завършване на висшето си образование получава разпределение – учител в Балчик. Съпругът Владимир, завършил ветеринарна медицина, е разпределен в тогавашното Държавно предприятие „Родопа“. „Вместо да отидем в града и да пътуваме непрекъснато, решихме да отидем на село, за да изкараме пари за апартамент в Добрич, дори събрахме лихвоточки“, спомня си Диана.

Установяват се в село Белгун на около 50 км от Добрич и купуват сграда, където да отглеждат пилета по вече забравеното Постановление № 50, позволяващо частна дейност в иначе планираната държавна икономика. „Бяхме на по 23-24 години, но големи ентусиасти. Решихме, че ставаме частници и ще си купим автомобил. Поработихме, но нещата отидоха на зле. Никога няма да забравя, когато един съсед ми каза през 1989 година, че е дошъл денят 10-и ноември. Но докато работихме частно, ние сме се подготвяли за времето, което идва, – за нас не беше проблем да се справяме и сами да вземаме решения. Тогава мъжът ми нямаше нищо общо със земеделието, освен това, че го харесва. В един момент реши, че повече не иска за отглежда пилета и сградата остана празна. Взехме кредит от 100 хил. лв. и в края на 1989 г. купихме един трактор МТ и един ЮМЗ, т.е. обезпечението за една стопанство. Тогава баща му ни попита: „Вие нормални ли сте? ТКЗС-то е пълно с трактори, а вие сте тръгнали да ги купувате“. Но ние правихме нестандартни неща. После лихвите започнаха да скачат и от 100 хил. лв., кредитът стана 200 хил. лв.“, разказва Диана.

Единственият сигурен доход на семейството става учителската й заплата от 140 лв. За да излязат от ситуацията, Владимир наема земеделска земя и засява лук. „Първите няколко години сме се чудили какво да направим, за да не затънем още с кредити. Беше ужасно, бяхме млади хора, без никаква перспектива. Аз самата съм си задавала въпроса – с какъв акъл сме го правили? Бяхме млади и не разсъждавахме от гледна точка на опита. Но в най-тежките моменти винаги е имало нещо, което ни е подкрепяло. Може да е ангел хранител, но никой няма да ни повярва.

20157342 10213933427719957 2187047318798973556 o

 

Теорията е, че в България всеки успява, благодарение на това, че е мръсник и краде“ –

споделя Диана Бонева горчивия опит.

Сега стопанството разполага с модерна селскостопанска техника. Докато с избора на трактори са по-консервативни (според техните признания), с особена прецизност избират инвентара и прикачната техника – сеялки, дискови брани и т.н. „Ние поддържаме техниката в добро състояние, но това не означава, че не трябва да се подновява автопаркът. Купуваме по нещо всяка година, но един мощен трактор, който трябва да е верижен, не говорим като марка, струва изключително много пари. Страшно много, което означава, че щом си купиш такава машина, ще пренасочиш всичките средства там. Инвентарът, с който се работи, е много важен и там сме много добре“, пояснява Бонева. Според нея политиката на финансиране покупката на нова техника по селската програма, не е добре обмислена. „Всички бизнес планове, които са одобрени по новата селска програма, имат заиграване с лавандула и етерични масла, но как ще измести това производство основното за нашия регион – зърнопроизводството, аз не го разбирам“, коментира Диана. Затова

семейството й не е залитнало към отглеждане на лавандула

20232075 10213953015489639 2914658573292269875 o

 

или други етерично-маслени култури. Според тях няма нищо ново под слънцето. „Лавандулата е една мода и като на всяка мода, ще й мине времето. Но това е добре финансирана мода. Представете си какво би било, ако парите, които се отделиха за лавандулата, бяха вложени за зърнокомбайни или друга техника, където има сериозно производство. Машините, които купихме досега с финансова подкрепа на ПРСР в периода 2007-2013 г., са изчерпани и вече амортизирани. Мерките 121 и 4.1 за покупка на селскостопанска техника са слабо застъпени, а това е основна част от икономиката“, коментира Диана Бонева. По думите й сега се строят много дестилерии, финансирани с проекти по ПРСР, но какво ще стане, ако тръгне някаква болест по лавандулата? „То болест, че ще тръгне, е едно на ум. В нашия район никога не сме виждали лавандула. Помня, че преди тази култура сме срещали само към Хисаря, Карловско и Казанлъшко. Знаехме, че се сее, за да се уплътни посевът при непродородни почви, т.е. да няма пустеещи земи. А по-малката й дъщеря Десислава, която отскоро е дипломиран специалист по растителна защита, допълва, че вече са тръгнали болестите по лавандулата – наблюдава се поява на кореново и почвено гниене в някои райони, където има преовлажняване на почвите и задържане на влага. „Тъй като лавандулата е многогодишна култура, става трудно извеждането на борбата с тези болести. Стопаните не могат да се преборят и с многогодишните коренищни плевели“, обяснява Деси.

Семейството помни опитите си да разнообрази дейността си, като отглежда зеленчуци. Оказва се, че не само

трагедията с „Напоителни системи“ е тотална, но няма и работна ръка

30769027 10215465474728018 656759499 o

Лошо са устроени и административните въпроси по отношение на напояването.

„Стигнахме до такъв парадокс – в нашия район, който е един от най-големите производители на пипер в света, изчезна и не се произвежда вече прочутата Шабленска капия. Тя бе унищожена като сорт. Сега внасят пипер от Турция. Все още по света се търси български пипер, но няма кой да го произведе у нас. Същевременно затвориха сдруженията за напояване, които обработваха хиляди декари земя“, възмущава се Диана.

Някои фермери са изградили оранжерии, но това е дребно производство. Сега се налагат други сортове, който са по-тежки и докарват тонове продукция от декар, но пък липсва вкусът на истинската българска капия.

Семейство Боневи отглежда сега царевица, пшеница и задължителните бобови култури – леща и боб. „Нещата станаха много сложни и на практика това, което произвеждаме, можем да го пласираме единствено за износ, защото нашият пазар се напълни с внос. Ние не можем да скачаме срещу китайската или турската продукция. Нашите южни съседи субсидират до такава степен селското стопанство, че продават, за да си докарат някой лев отгоре. При нас е обратното. Условията в момента не са благоприятни за българския зърнопроизводител и затова хората бягат към лавандулата. Но не съм сигурна дали тази алтернатива е добра, защото лавандулата изтощава почвата за години напред. Но дори ако земята има резерв, какво ще правим после етеричното масло, което произвеждаме? Трябват ни сигурни пазари. Ние нямаме преработка и пак изнасяме суровини. Би трябвало да създадем цяла индустрия. Ще стане като със зърното – продаваме житото по 25 ст. за килограм и после си купуваме солети за 70 ст. пакетчето. А в тях е вложено зърно за не повече от 2 стотинки. Ние продаваме само суровина, защото сме много богати ли“, пита отново Диана. Но когато семейството започнало да обмисля да затвори кръга на производство с преработка, отново се сблъскало с реализацията и пазара.

20229609 10213952829484989 9055592102066867706 o

В България няма установени търговски правила

– не е ясно кой произвежда, кой купува и кой изнася. Добруджанските фермери смятат, че колегите им, които сега произвеждат етерични масла, после ще се чудят на кого да ги продадат. Ако държавата се намеси, вероятно от Брюксел ще ни ударят през пръстите заради непозволена държавна намеса на пазара. Вероятно някой се страхува от висококачественото българско етерично масло и отново ще намери начин да натика фермерите в ъгъла.

„Перспективата да затворим кръга с преработка не е достатъчно убедителна. Вече не сме на по 24 години, за да тръгнем да правим нещо ново. Обмисляхме още няколко интересни начинания. Примерно може ли да произвеждаме билки, а след това и чай от тях. Добре – ще ги направим, ще ги заготвим, но къде ще ги изнесем? Вътрешният пазар е много слаб. Като голям производител ще предложим тонове продукция, но какво става оттам нататък? Нашите билки са уникални, но когато си поръчате чай в заведение, задължително ви предлагат само вносен, включително и билковия. Някой да защитава българското производство в България?“, попита за пореден път Диана Бонева.

Не по-добро е положението на „привилегированите“ зърнопроизводители у нас. Както показват данните на стоковите борси, навсякъде по света цената на зърното расте, но не и у нас. Русия, която досега не изнасяше царевица, също се превръща в основен фактор в Черноморския регион. Проблемът на българските зърнопроизводители е, че няма вътрешен пазар. Субсидиите, давани досега на калпак, също изкривиха пазара. „Когато даваш пари наготово, не е на добре. Субсидиите трябва да се изкарват с труд. Още преди 15 – 20 години предложихме в земеделското министерство да има подпомагане само за произведена продукция, но години продължаваше отпускането на пари само срещу заявени земи“, разказва Диана. По думите й не зърнопроизводителите са проблем на българското земеделие, каквито коментари има. В крайна сметка тъкмо този аграрен отрасъл носи най-голям прираст към Брутния вътрешен продукт в икономиката на страната. А производството е механизирано, защото районите, където се развива най-добре, са слабо населени и няма работна ръка.

20232209 10213952793524090 8377284476002430418 o

„Какво му пречи на българина да си стъпи на краката – да си гледа работата“, пита тя.

Гледката по селата е потискаща – запустели дворове

навсякъде и никой не се грижи за тях. Тя дава пример с Дания, където хората с 5 декара земя се имат за заможни фермери, а тук почти всички българи имат по 1-2 дка на село, от които могат да си изкарват прехраната. Преди хората копаеха на ръка, а сега има машини, колкото щеш, и то на смешни цени за 150-200-300 лв., колкото са цигарите на един пушач за месец, възмущава се Диана. Всеки може да си купи мотофреза и да обработва 5 декара земя. Но тя не вярва че всичко вече е изгубено. “Нещата се самозараждат. Сега супермаркетите предлагат храни в изобилие. Хората ги купуват, а после боледуват и плащат за лечение прескъпо. Те не си дават сметка, че трябва нещо да променят. Не може през зимата да ядеш домати и краставици, защото били много хубави. Какво му е да си направиш туршия. Сега говорят за култура – да живеем без отпадъци. Спомням си, че нищо в селския двор не се изхвърляше преди 20-30 години и всичко се оползотворяваше. Храната беше вкусна, отпадъците влизаха в употреба. Сега изхвърляме като луди всякакви пластмасови опаковки и ядем храни с вкус на пластмаса“, разсъждава многодетната майка.

Диана поддържа теорията, че когато растенията се отглеждаш с любов, дават по-висок добив. „Затова спорим имат ли нервна система растенията и дали поддържат физиологична дейност. Това е моя тема – едно дърво, което е 10 метра високо, издига тонове вода на тази височина, но кой регулира процесите? Нека намерят помпа, която да вдига водата без ток или друга енергия на такава височина! Винаги съм спорила с моите преподаватели, че теорията на Дарвин е пълна глупост. Растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение, защото ни дава много, а не взема от нищо нас“, обяснява Диана любовта към природата, която е вдъхнала и у децата си.

Всички членове на семейство

Боневи виждат бъдещето си, свързано със земеделието

Голямата дъщеря Райна е бакалавър по специалността „Агрономство“ и магистър по „Аграрен мениджмънт“ от Техническия университет във Варна. По-малката – Десислава, е завършила специалността „Растителна защита“ в Пловдивския аграрен университет и „Агрономство“ в Техническия университет във Варна. Техният брат Владимир, който е на 15 години, категорично е заявил, че ще учи в селскостопанския техникум, а после ще стане инженер. „На моите аргументи, че нивото на образование в техникума е много ниско, отговори, че не иска да си губи времето с друго образование, коментира майката. – Записахме го в математическа паралелка, където се оказа, че цяла година се учи френски и английски език. Затова по неговото желание решихме да го запишем в техникума. Тук има огромен парадокс – защо гимназията с огромните претенции се нарича училище, а техникумът, който е подценен, се нарича гимназия“, чуди се Диана. По думите й

професионалната гимназия е с много добро ниво на подготовка

и има прекрасни преподаватели, но много деца и родители предпочитат по-престижното общо езиково обучение.“Криворазбрана ценностна система“, коментира бившата учителка.

Някои дейности в стопанството вече са изцяло възложени на Райна. А Деси, на която предстои да учи докторантура, също навлиза в работата на стопанството и като специалист с дългогодишна практика открива наченките на заболяванията по растенията. „Като забележи болест по някое растение, просто е щастлива и с огрято от изследователска радост лице съобщава: Виж, мамо, по картофите има две болести, не една. Дори успя да спаси картофите, които отглеждаме по екологичен начин за собствени нужди“, гордее се майката. Напоследък Деси живо се интересува от билки и чете за уникалните свойства на българските лечебни растения.

„На мен най-много ми харесва това, че

нашите деца не си взеха куфарите, за да тръгнат нанякъде

Дори когато ги канеха, те отказваха. Много родители държат техните деца да покажат повече, отивайки някъде по-надалеч. Току се завърнат с някаква диплома отнякъде, която, общо взето, няма смисъл. Познавам много хора, които няма да си го признаят, но децата им са изтормозени, защото са далеч от родината и дома си“, споделя Диана.

Но ако я накарат да повтори началото на фермерския период в семейството, трудно може да си го представи.“ Тогава ходех на работа в училище. През 1989 г. се роди първата ни дъщеря Райна, после през 1993 г. се появи и Десислава. Ходех на работа, занимавахме се и на полето, но безпаричието беше голямо. При това пак бях записала да уча в Шумен педагогика, но през 1996 г., тъкмо като ми свърши майчинството, реших да напусна работата си, независимо че ми предложиха хубава длъжност в един техникум. И сега се питам – защо се отказах от всичко, за което се бях борила? Не казвам, че съм жертвата“, коментира многодетната майка, а дъщеричката й Деси допълни: „Предполагаме, че не съжаляваш“.

Отговорът дойде веднага: „Не, не съжалявам, но просто се замислям, че вървях в една посока и изведнъж започнах съвсем отначало и от учител по биология станах фермер“. И сега си спомня ясно как е попълнила първите данъчни декларации – работа, която й отнела половин ден и цяла нощ. „На другата година отидох при счетоводителка и занесох цяла торба с фактури. Тя ме научи, че ми трябват папки и за тази работа, освен за учителските ми бележки“, казва Диана. Сигурна е, че единствено семейството й е помогнало да излезе от трудните ситуации. А когато се ражда синът им Владимир, знае, че вървят по правилния път и че за да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство, в което винаги намира подкрепа.

Диана не обича да прави прогнози за бъдещето, а само планове за работа. Според нея децата трябва да са щастливи, да се трудят и да имат нормални семейства. Така си представя бъдещето на семейството и на страната ни. „Хората най-после трябва да се осъзнаят – сега имат повече психологически притеснения, отколкото физически проблеми. Натъпкаха хората в апартаменти и ги откъснаха от земята, но пътят е пак натам. Кой от зор, кой от мерак…“, шегува се педагогът в нея.

„Желаех децата ми да пораснат на село, защото с ужас си спомням как през зимата ме влачеха по тъмно на детска градина. Когато решихме с мъжа ми да живеем на село, майка ми плака една седмица. Казваше с упрек, че всички отиват в големите градове, а ние – на село, спомня си Диана. Смята, че животът на децата й ще е пълноценен, а не изпълнен с фантасмагории. – Много ми е жал за всички родители, които натириха децата си къде ли не, за да станат велики. А те не могат да си признаят, че колкото и голям учен да си, ти си емигрант. Всеки народ има собствена характеристика. Не може да станем еднакви и според мен е трагедия да живееш в Германия или Франция като българин. Все едно са чакаш круша да роди ябълки. Това са ГМО хора, както има генномодифицирани организми“.

Дълги години семейство Боневи поддържа традиция – в първия ден на жътвата всички се обличат в народни носии и излизат на полето „да зажънат“. „Откакто се помня, със сърп и ръкойка най-старият човек зажънва първия сноп и го предава на най-младия. После се танцува добруджански ръченик, който е специален танц за земята. Само добруджанците имат ритуален танц за жътвата. Това са стари обреди да се измоли плодородието на земята“, разказва Деси.

„Въздействието е уникално. Самата жътва е грандиозен процес – като тръгнат комбайните, като започнат да бръмчат и житото да тече… истинска поезия. Това е кулминацията на труда през цялата година“, добавя Диана. А за въздействието ще кажем, че милиони хора харесват в интернет клипчето, заснето директно на полето. Някои споделят, че винаги плачат, като го гледат, защото емоцията е голяма.

„Правим го, за да не прекъснем нишката. Бабите ни починаха, а майките ни са модерни. Сега купуваме оригинални народни носии и се радваме, че стават все по-популярни събитията, на които българите се обличат с носии и играят народни танци“, коментира Диана. Хората започнаха да се сещат, че това се отнася за всички, че това е образът на българското семейство, което с обич се труди и отглежда децата си. „Родът трябва да се уважава и цени, но сега ни налагат други ценности. Да си спомним, че преди хората са ходели на войни и пак са оцелявали“, завършва оптимистичния си разказ Диана Бонева.

Публикувана в Бизнес

Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Природните бедствия, от суша и наводнения, струват на земеделските производители в бедните страни милиарди долари на година - загуба на земеделски култури и животни. Поради изменението на климата ситуацията продължава да се влошава.
Според ФАО, загубите в селското стопанство от метеорологични явления в развиващите се страни са в размер на 96 милиарда долара за 10 години до 2015 г., като половината от сумата се отнася за Азия. В допълнение към проблемите свързани с климата, секторите на горите и аквакултурите са изправени пред рискове, свързани с такива проблеми като нестабилността на пазара, болестите и конфликтите.
"Това се превърна в" новата норма ", а въздействието на изменението на климата ще задълбочи още повече тези заплахи и предизвикателства", каза в свое изявление генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва.
ФАО заяви, че природните бедствия стават по-чести и интензивни от 80-те години на миналия век, което създава проблеми за около 2,5 милиарда души, които зависят от селското стопанство. По данни на Римската организация, малките фермери, рибари и други общности по света произвеждат повече от половината от всички селскостопански продукти.
Според ФАО близо една четвърт от всички финансови загуби, причинени от природни бедствия през десетилетието до 2015 г., се понасят от селскостопанския сектор. Около 4% от потенциалното производство се губи в резултат на природни бедствия.
Според ФАО през 2005 г. в развиващите се страни ежегодно са възниквали 260 природни бедствия. Икономическите загуби от климатичните и метеорологичните събития са нараснали, и през 2017 г. се очакваше, най-силният сезон на ураганите в историята.
"Увеличаването на броя на екстремните климатични събития ще има все по-негативно въздействие върху селското стопанство", казват от ФАО. Катастрофите често имат дългосрочни последици за селското стопанство, включително загубите на селскостопански култури и животни, огнища от заболявания, повредена инфраструктура и напоителни системи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 33

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта