Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното, пита председателят на добруджанската земеделска кооперация „Победа“ Георги Маринов

Лили Мирчева

Земеделска кооперация „Победа“ в едноименното село, близо до Добрич, неведнъж е получавала отличия за добрата си работа. А за да те удостоят с такъв приз добруджанци, означава, че наистина тук царят ред и че усърдният труд се възнаграждава с добри резултати. Последното отличие на кооперацията е за най-добри финансови резултати през 2015 г., но много държавници са идвали от София, за да открият жътвата тук - министър-председателят Симеон Сакскобургготски, президентът Георги Първанов и земеделският министър Мехмед Дикме…

„Не искам да се изхвърлям много, но всичко е работа и самите резултати показват - през 2000 г. бях удостоен със званието „Председател на годината“, през 2003 г. - също, бившият земеделски министър Венцислав Върбанов също ме е награждавал. Има неща, които съм постигнал, благодарение на упорит труд“, споделя Георги Маринов.

Кооперацията е специализирана в областта на зърнопроизводството и отглежда на 18 хил. декара основно рапица, пшеница, слънчоглед, царевица, грах, нахут. Затова и компанията Пионер-България избра за терен нивите, стопанисвани от кооперацията, да представи всички хибридни сортове рапица от своето портфолио.

„Имаме 1225 дка, в които отглеждаме най-новия хибрид рапица на „Пионер“. Тя е с хубава масленост и дава голям добив. Миналата година изкарахме по 400 кг от дка от хибрида, но после нещата зависят от реализация, т.е. от цената, на която я търгуваме“, казва Маринов. Миналата година продажната цена беше 800 лв. на тон и стопаните бяха доволни от крайния резултат. При това рапицата е много добра основа при сеитбооборот за пшеница, тъй като се държи като бобова култура, споделя опита си зърнопроизводителят. „Рапицата е като малко дете – иска много гледане. Има осем мероприятия при отглеждането й и дори е по-скъпа за производство, отколкото пшеницата. Ако се изчисли икономически, тя е скъпа, защото се прилагат много фунгициди, но пък крайният резултат е добър. Сега и при пшеницата, и при рапицата всички мероприятия вече са приключени и стопаните очакват добри резултати, но всичко зависи и от времето до жътвата.

„От 1992 година съм начело на кооперацията. Имам много стаж и вече знам в кое поле - колко камъчета има и какви плевели, къде се ражда хубава царевица, слънчоглед, пшеница… Много са сложни нещата. Земеделието е хубаво, когато го обичаш и си работлив. После трябва да научиш твоите подчинени да знаят всичко – иначе не става. Трябва да се обучат кадри, да има добро заплащане“, споделя опитният ръководител. По думите му все още има какво да научи в занаята, защото няма човек, който да е научен. Иновациите в земеделието искат много учене, много разбиране и усвояване, да си на място си, за да видиш как стоят нещата. Иначе визуално да минеш само с джипа, без да спираш , за да разбереш това растение болно ли е, какво му трябва - не го разбирам“, казва Маринов.

Прекрасният добруджански чернозем винаги се отплаща добре. „Няма лоша земя, има лоши изпълнители. Някои се оплакват, че почвата им не била добра – няма лоша земя, всичката е хубава. Но иска много работа, много поддържане. Е, очаквам наследниците ми да продължат делото. Дъщеря ми е завършила аграрна икономика, после в Пловдив – растителна защита. Здраво пое нещата и ще й помагам“, споделя още Георги Маринов. От опита си знае, че сегашната мода в житницата на България да се сеят лавандула, маточина, бал равнец и други маслодайни култури, се прави заради голямата печалба.

„Бил съм в Западна Европа и там колегите споделиха, че хумусът в почвата е само 20 см. Затова сеят много рапица, лавандула и пшеница. А нашата земя е богата, но пък субсидиите от еврофондовете донякъде изкривиха нещата. Много пари се дават за биопроизводство и затова фермерите се насочиха към него. Аз питам - каква е разликата между лавандулата и маточината, за които се взема по 100 лв. субсидия на декар, а за другите култури се получава по 30 лв.? За мен това не е редно. Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното? Има си старо правило: пшеницата е за хляб, царевицата – за фураж, слънчогледът – за олио. Сега зависи какво ще реши парламентът, но очаквам още много въртележки. Аз съм ходил в много страни на Запад, включително и в Америка. Там не се позволява един фермер да притежава повече от 10 хиляди декара земя. Но там има закони, които важат за всички поравно“, коментира Маринов. Според него земеделието в България може да поеме в правилна посока, ако нещата се тръгнат отгоре- надолу. „Ние отдолу го правим, но има много неща, които ни спъват. Много проверки се правят за субсидиите и вече ставаме повече чиновници, отколкото земеделци. Няма ясни позиции в земеделското министерство какво точно трябва да се направи с кооперациите. Ние като по-стари кадри все още държим нещата така, както трябва да е в сектора, но когато дойде младото поколение, което гледа само печалбата, нещата ще се променят. Сега има много по-голяма свобода за работа, но няма и кой да контролира процеса. Сега всеки иска да стане арендатор и няма нищо лошо в това, защото когато е твое, мисленето и друго. Там правиш много разходи и очакваш печалба, докато в кооператива собствениците много-много не са заинтересувани какво ще стане. Те искат само в края на годината хубава рента и нищо друго. В Добруджа се борят за земя и всеки лев рента е борба“, казва опитният земеделец.

Но най-лошото е, че и бъдещето не е радостно. Според него големите фермери ще смажат малките и средните. Земеделецът съветват управляващите да обърнат повече внимание на селските райони, за да останат хората там. Нещо повече – да се създава работна ръка. „За всеки има място под слънцето, стига да работи, както трябва да бъде и да е толерантен към държавата“, категоричен е добруджанският фермер Георги Маринов.

Публикувана в Бизнес

Запасите от пшеница у нас към 16 юни са 273, 4 хил. тона, показват оперативни данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). За сравнение, към 9 юни те са били в размер на 342,9 хил. тона. Общото потребление е 5 852 223 тона, от тях – потребление в страната в размер на 1 738 600 тона, напусналите количества са 4 113 623 тона. До края на реколтната година (30.06), количеството пшеница необходимо за потребление се оценява на 42 000 тона. Преходният запас се прогнозира да бъде 230 000 тона.

Общият ресурс от пшеница за стопанската 2016/2017г. е 6 125 636 тона. Производството за 2016 г. е в размер на 5 662 721 тона зърно, преходен остатък от миналогодишна реколта 2015 г. – 420 000 тона, влезлите количества са 42 915 тона.

При ечемика разполагаме със 718 408 тона, от които произведени 697 787 тона в т.ч. 7 937 тона пролетен ечемик, преходен остатък – 4 900 тона и внос 15 721 тона.

Потреблението на ечемик е 684 696 тона, от тях за вътрешно потребление в – 310 900 тона и напуснали количества в размер на 373 796 тона. Запасите се оценяват на 33 712 тона.

Публикувана в Бизнес

Ако добивът е висок, качеството и цената ще са ниски – започват психологическата си атака търговците

Агр. Петър Кръстев

Отдавна не е имало година като тази, която да дава толкова много надежди на земеделските производители. Въпреки колебливия характер на времето през миналата есен и последната пролет, ранното лято предостави отлични възможности за растеж и развитие на културите – както есенните, така и пролетните. Дъждовете, които започнаха през май, продължиха и през юни и позволиха на есенниците да пълнят класовете, а на изоставащите от хладната пролет пролетни култури да наваксат развитието си. Всички тези предпоставки зареждат с оптимизъм земеделските производители, изпълват ги с положителни очаквания. В същото време започват и техните тревоги, защото производството има и друга, не по-малко съществена страна – реализацията. И както винаги в подобни ситуации, търговците започват да спекулират и да дават прогнози, че цената на продукцията ще бъде ниска, защото качеството няма да е високо, а и се очаква голямо предлагане. В крайна сметка, точните параметри на количеството и качеството на реколтата, както и на цените ще станат ясни, когато зърното влезе в хамбарите.

На тази тема разговаряхме със Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ с. Обнова, Плевенско, който от първа ръка ни сподели своите виждания за ситуацията.

  • Г-н Минчев, колко дъждове ви валяха през май?

  • Специално в Обнова от стопяването на снега досега имахме 5 литра дъжд на кв. метър. Но от зимата се задържа постоянна влага, която помогна на културите. За пролетниците има достатъчно влага. Очакваме още дъждове, а като се вдигне слънчогледът още малко, той засенчва междуредието и запазва влагата.

  • Каква реколта очаквате тази година от есенниците?

  • Много е рано да се каже, при пшеницата очаквам средно около 650 кг/дка. Но още отсега предлагат цена по 22-23 ст. на килограм., докато преди 20 дни пшеницата се продаваше на 32 ст./кг. Точно сега, преди жътвата, цената драстично падна. Дотогава има време, но при 700 кг добив се опасявам, че търговците ще се наговорят за цените, което най-много ни притеснява нас, производителите. Ние продаваме на големите търговски представители от Варна и Бургас.

  • Колко и каква пшеница отглеждате?

  • Отглеждам 7000 дка пшеница и 100 дка рапица. Произвеждаме повече фуражна пшеница, защото при нас, в Обнова, има две мелници, но те изкупуват хлебната пшеница на ниски цени, поради което не си заслужава да я гледаме. Повечето ни сортове са вносни, български нямаме, защото създадените от нашия институт не ни удовлетворяват като добив. А оттам няма и предлагане, няма достатъчно дистрибутори.

  • Какви са очакванията ви при рапицата и къде я реализирате?
    – Рапичните посеви полудяха тази година, в отлично състояние са. Изкупуват ни рапицата от Сливо поле, Русенско, защото там има много голяма рафинерия.

  • Ясно е, че очаквате добър добив от рапицата, а имате ли идея за изкупната й цена?

  • Тази прогноза няма кой да ни я даде. Аз от 7 години сея рапица – при отглеждането й има доста тънкости, но и голям късмет, защото ако есента не падне дъжд навреме, няма поникване.

  • Отглеждате ли ечемик?
    – Всяка година отглеждаме и по малко ечемик. Тази година отглеждаме пивоварен за бирената фабрика на френската фирма в Плевен. Оттам всяка година обещават добри цени, убеждават все нови и нови клиенти, но старите бягат – така че вероятно има нещо, което не е съвсем наред.

  • В какво състояние са пролетниците?

  • Много е рано да се говори за тях. Засега се развиват нормално и нямаме проблеми.

Снимка
Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ в Обнова е притеснен от цената на зърното, която се коментира преди жътва

Публикувана в Растениевъдство

В началото на жътвата изкупната цена може да стартира от 240-255 лв. за фуражна и 250-270 лв. за тон  хлебна пшеница. Средната цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв. за тон за фуражното зърно и 275 лв. за тон – за хлебното. При рапицата средната цена по предварителни изчисления ще е около 670 лв. на тон.

Това сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

Според анализаторите има голяма вероятност през 2017 г. да наблюдаваме обърната ценова скала, като изкупните цени от началото на жътвата да са по-високи отколкото през втората й половина.

Предварителните предвиждания сочат, че площите с есенните култури за новата реколта са:  пшеница – 1,16 млн.ха, ечемик 0,17 млн. ха и рапица – 0,17 млн. ха. Тези площи са почти същите от 2016 г., единствено се очаква 11% при ечемика.


По прогнози на европейските изследователски центрове MARS-JRC от май 2017 г., добивът при пшеница ще достигне 466 кг от дка (САРА прогнозира 453 кг от дка), ечемик – 433 кг от дка (според САРА 411 кг от дка), рапица – 284 кг от дка (САРА – 248 кг от дка).

Изчисленията на САРА преди началото на жътвата показват, че общото производство на пшеница ще бъде около 5,2 млн.тона, ечемикът около 670 хил.тона, а рапицата - 450 хил.тона.

Публикувана в Бизнес

На 25 май Международният съвет по зърното (International Grains Council) публикува актуализираната си оценка за състоянието на световния зърнен баланс през 2016/17 маркетингова година и прогнозата за следващия сезон 2017/18. Оценката е увеличена с 1 млн. тона в сравнение с данните от края на  април. Очакванията на експертите са за нов исторически връх в реколтата от 754,3 млн.т, а това е с 16,6 млн.т повече спрямо предходния сезон и с 24,1 млн.т повече спрямо 2014/15 г.

За текущия сезон е характерно изпреварващото развитие на производството в сравнение с потреблението, което предполага  натрупване на рекорден преходен запас от 240,6 млн.т към 1.07.17 г., увеличение с 16,1 млн.т спрямо 2015/16 г.

Перспективи за новата 2017/18 маркетингова година

В новата редакция на баланса за 2017/18 г. виждаме леко редуциране на прогнозата за глобалния добив от пшеница спрямо данните от предходния месец – от 736,3 млн.т до 735,9 млн. т, с 18,4 млн.т по-малко от резултата очакван за настоящия сезон. 

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

Прогноза

2017/18

Прогноза - април

2017/18

Прогноза - май

Общо Света

717,4

730,2

736,5

753,4

736,3

735,9

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

50,2

49,6

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

25,6

25,6

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

28,1

28,1

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,7

150,3

149,9

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,4

141,3

141,2

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

67,0

67,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

24,5

24,5

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,3

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

128,3

128,3

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

95,5

95,5

*По данни на  IGC  от  25 май 2017 г.

Както вече коментирахме в предишния ни обзор, очертаващият се спад в световното производство на пшеница се дължи на очакваното рязко намаление на производството й  в САЩ и Австралия, а също така  и по-слабите реколти в Аржентина и черноморския регион (Русия, Украйна и Казахстан).

Съветът прогнозира увеличение на производството на  пшеница в ЕС с 5,2 млн.т, спрямо настоящия сезон – до 149,9 млн.т. Прави впечатление, че тази цифра е с 400 хил. тона по-малка спрямо очакваното в края на април. Редуцирането на прогнозните данни е следствие на сушата в Испания.

В майския доклад на Съвета виждаме макар и минимално, но  все пак увеличение на прогнозата за обема на световното потребление през  2017/18 г , което логично води до намаление на оценката  за размера на преходните запаси от пшеница в света в края на 2017/18 г. до 238,6 млн.т, или с близо 2 млн.т по-малко спрямо очакваното равнище в края на текущия сезон. 

Според нас специално внимание заслужава факта, че в новата редакция на баланса за 2017/18 г. общият обем на преходните запаси в основните страни-износителки в края на 2017/!8 г. е намален  до 68 млн. т, а това е най-ниското равнище от три години насам и е предпоставка за по-твърдо развитие на цените през 2017/18 г.

Публикувана в Бизнес

Запасите от зърно в Русия към началото на април превишават с 18,6 на сто показателите за аналогичния период на предходната година. Според данни на Росстат, в страната са налични  28,29 млн т зърно срещу 23,84 година по-рано. По данни на аналитическата агенция ПроЗерно, началните запаси от зърно в този сезон са били равни на  13,16 млн т, а експортът се прогнозира на нива от 36-37 млн ​​т. Така при добиви през 2016 година от  120,7 млн ​​т остатъчните количества зърно в края на сезона ще надвишат 20 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес

Около 450 килограма зърно от декар е очакваният добив от новата пшенична реколта в Добричка област според прогнозата на експерти след първото обследване на масивите.

В много добро състояние са 50 на сто от полетата със зърнената култура, съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в областната дирекция “Земеделие“. Експертната комисия е оценила като “добро“ състоянието на 45 на сто от полетата, а като “средно“ — на 5 на сто.

В Добричка област, която е най-големият производител в страната на пшеница, площите със зърнената култура през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара.

В площите с посевите няма болести, за което благоприятства и студеното време. Полски мишки са установени в отделни полета, в които има от единични дупки до 1–2 активни колонии на декар, поясниха от областната дирекция “Земеделие“.

Около 45 на сто от масивите с ечемик са в много добро състояние, а останалите полета — в добро, допълват от дирекцията. Очакваният среден добив от културата е 400 килограма според първата прогноза. И пшеницата, и ечемикът са в обичайната за това време фаза на развитие — братене.

Комисията от експерти е обходила част от площите с пшеница и ечемик, като до прибирането на реколтата ще бъдат направени още няколко обследвания за развитието на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

Добивът  от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през 2017 година в сравнение с предходния сезон, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL. Като основен фактор за прогнозирания ръст е посочено  увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар, в сравнение с  52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница в Евросъюза  ще нарасне с 7,2 на сто  до 144,8 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

За очертаващото се значимо увеличение на производството на мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. основният принос е на Франция, където производството се очаква да нарасне с 38 на сто – от 27,84 млн.т до 38,56 млн.т. Правят впечатление обаче по-слабите реколти очаквани за Румъния и Унгария – 7,80 млн.т и 4,66 млн.т, в сравнение с 8,41 млн.т и 5,22 млн.т, ожънати през миналата година.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишния резултат – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61,01 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

ЕС -28. Производство на мека пшеница в млн. тона 

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

124,55

136,32

148,27

152,10

135,08

144,81

Франция

35,77

36,74

37,45

40,91

27,84

38,56

Германия

22,33

24,87

27,81

26,41

24,42

25,06

Великобритания

13,31

11,92

16,51

16,45

14,41

14,34

Испания

4,60

6,72

5,65

5,45

6,88

5,94

Полша

8,37

9,59

11,48

11,12

        11,10

11,10

Унгария

3,92

5,04

5,23

5,26

5,22

4,66

Румъния

5,01

7,99

7,40

7,52

8,41

7,80

България

3,96

5,06

4,91

4,67

5,84

5,31

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Добив от царевица в основните страни производителки в ЕС, в млн. т

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

56,30

63,18

73,84

58,07

60,62

61,01

Франция

15,50

14,50

17,03

13,13

11,97

13,50

Италия

7,58

7,11

8,50

6,93

6,53

6,26

Румъния

5,41

10,26

11,47

9,20

9,37

9,53

Унгария

4,60

6,72

9,05

6,38

8,45

6,85

Германия

5,14

4,07

5,23

4,04

3,95

4,09

Испания

4,30

4,74

4,41

4,30

3,85

4,09

Полша

3,63

3,65

4,19

2,52

4,20

4,00

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Вече ожънатите богати реколти и перспективите за още по-богати в южното полукълбо накараха анализаторите на Международния съвет по зърното да преразгледат за пореден път в посока на повишение прогнозата си за световното производство на зърнени култури през настоящия сезон, започнал на 1 юли 2016 г., се посочва в последния им ежемесечен доклад, цитиран от електронното издание World Grain. От съвета вече очакват световното производство на зърно да достигне 2,1 млрд. тона от 2,01 млрд. тона през миналия сезон. Месечното увеличение е слабо – с едва 10 млн. тона и се дължи най-вече на рекордната реколта от пшеница и ечемик в Австралия, както и на подобряващите се перспективи пред производството на царевица в Южна Америка.

Оценката за световното производство на пшеница е останало без промяна спрямо прогнозираното през януари – 752 млн. тона, но въпреки това надхвърля прибраните 737 млн. тона през сезон 2015-2016 г. Очаква се това да доведе и до нови рекордни крайни запаси от зърнената култура от 236 млн. тона – с 15 млн. тона над тези от миналия сезон и с 1 млн. тона повече от предвижданите през януари.

Оценката за световната реколта от царевица е завишена с 4 млн. тона спрямо очакванията от миналия месец до 1,049 млрд. тона, докато през сезон 2015-2016 г. тя бе едва 970 млн. тона. Предвижданията са това да стимулира и ръст на потреблението до 1,035 млрд. тона от отчетените 970 млн. тона през миналия сезон.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта