На 18 или 19 юни фонд „Земеделие“ ще преведе остатъка от ставката по обвързаната подкрепа за животновъдите, обявени преди десетина дни от министерството на земеделието. Бюджетите по схемите за обвързано производство са нотифицирани на 1 август 2016 г. и не са променяни, но поради заделения през декември 2017 година резерв животновъдите не получиха пълния размер на помощта, съобщиха  от министерството на земеделието.

Големият проблем с доказването на предадените количества мляко, от които зависи изплащането на обвързаната подкрепа, принуди администрацията в края на 2017 г. да задели резерв от бюджета за миналата година. Тогава редица животновъди оспорваха отказа да им бъдат признати фактурите, затова се наложи всички жалби да минат щателен контрол, обясниха от агроведомството.

Само да припомним какви добавки ще бъдат преведени тези дни. Най-голяма е сумата за млечните крави - от 254 лв. ставката става 323,15 лв., като разликата от 69,15 лв. ще се плати сега.

При месодайните увеличението е от 583,75 лв. на 625,69, или сега ще бъдат добавени по 41,94 лв. за животно. При месодайните юници съответно покачването е от 467 лв. на 500,55 лв., като допълнително за животно ще се плати по 33,55 лв.

При биволите увеличението е от 583,75 лв. на 625,69. За малачетата ставката се увеличава от 467 лв. на 500,55 лв.

При месодайните крави под селекционен контрол става и нова ставка са съответно 271,25 лв. и 280,19 лв., а при елитните юници  217 лв. и 224,15 лв.

Новата ставка за овце-майки под селекционен контрол става 83,52, при стара 80 лева за животно. При козите ставката скача от 64 лв. на 66,82 лв.

Млечните крави под селекционен контрол ще бъдат с нова ставка 632,45 лв., при стар вариант от 596,25 лв. Юниците също получават разликата старата ставка от 477 лв. и новата от 505,96 лв.

На 18 или 19 юни фонд „Земеделие“ ще преведе остатъка от ставката по обвързаната подкрепа за животновъдите, обявени преди десетина дни от министерството на земеделието. Бюджетите по схемите за обвързано производство са нотифицирани на 1 август 2016 г. и не са променяни, но поради заделения през декември 2017 година резерв животновъдите не получиха пълния размер на помощта, съобщиха за Синор.БГ от министерството на земеделието.

Големият проблем с доказването на предадените количества мляко, от които зависи изплащането на обвързаната подкрепа, принуди администрацията в края на 2017 г. да задели резерв от бюджета за миналата година. Тогава редица животновъди оспорваха отказа да им бъдат признати фактурите, затова се наложи всички жалби да минат щателен контрол, обясниха от агроведомството.

Само да припомним какви добавки ще бъдат преведени тези дни. Най-голяма е сумата за млечните крави - от 254 лв. ставката става 323,15 лв., като разликата от 69,15 лв. ще се плати сега.

При месодайните увеличението е от 583,75 лв. на 625,69, или сега ще бъдат добавени по 41,94 лв. за животно. При месодайните юници съответно покачването е от 467 лв. на 500,55 лв., като допълнително за животно ще се плати по 33,55 лв.

При биволите увеличението е от 583,75 лв. на 625,69. За малачетата ставката се увеличава от 467 лв. на 500,55 лв.

При месодайните крави под селекционен контрол става и нова ставка са съответно 271,25 лв. и 280,19 лв., а при елитните юници  217 лв. и 224,15 лв.

Новата ставка за овце-майки под селекционен контрол става 83,52, при стара 80 лева за животно. При козите ставката скача от 64 лв. на 66,82 лв.

Млечните крави под селекционен контрол ще бъдат с нова ставка 632,45 лв., при стар вариант от 596,25 лв. Юниците също получават разликата старата ставка от 477 лв. и новата от 505,96 лв.

Публикувана в Животновъдство
Определени са нови ставки за едно допустимо животно по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2017. Това стана ясно от заповеди на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, публикувани на сайта на МЗХ. Ето какви са промените:
С новата заповед ставката за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 се променя от 596,25 лв. на 632,45 лв. за първите 250 животни (включително). Повишена е и ставката на животно за над 250-тото допустимо животно от 477,00 лв. на 505,96 лв.
 По схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници за Кампания 2017, ставката от 142,00 лв. става 173,18 лв.
 При схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 271,25 лв. се повишава на 280,19 лв. А за над 250-тото допустимо животно, ставката от 217,00 лв. става 224,15 лв.
 Ставката по схемата за обвързано подпомагане за биволи за Кампания 2017 също е променена. Модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 583,75 лв. се повишава на 625,69 лв. Ставката за над 250-тото допустимо животно от 467 лв. се променя на 500,55 лв.
Определеният размер на плащането за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за Кампания 2017 става от 254,00 лв. на 323,15 лв.
 Промяна има и при размера на плащането за едно животно по схемата за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол за Кампания 2017. По схемата ставката от 80,00 лв. се повишава на 83,52 лв. за първите 250 животни (включително). За над 250-тото допустимо животно ставката се повишава от 64,00 лв. на 66,82 лв.
 
Публикувана в Животновъдство

Запазваме философията на подпомагане при обвързаната подкрепа, заяви д-р Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието, храните и горите

  • Г-н Димитров, животновъдите протестират срещу Наредба 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и по-точно за схемата за обвързано с производството подпомагане при животновъдите. Колко жалби са постъпили досега в земеделското министерство по този повод?

  • До момента са подадени над 300 жалби от животновъди и около 100 от тях вече са разгледани. От тях 40 са основателни.

  • Ще има ли промени в станалата вече прословута Наредба 3?

  • Надявам се да се опрости цялата процедура по приложението, но философията на Наредба 3 няма да бъде променена. Все пак тя се прилага за първи път. А нещо, което се прилага за първи път, винаги може да има и грешки, който се надявам да се елиминират. Предстои да бъдат променени някои административни режими при проверките, както и при удостоверяване на възможността бенефициентите да си получат средствата. Тъй като сега беше първи прием на заявления по тази наредба, установихме, че данните не винаги носят най-верния резултат. Например има режими, като примерно този, при който задължихме Държавен фонд „Земеделие“ да проверява първите изкупвачи на производителите на мляко и да ги връзва по някакъв начин към системата. Това се оказа излишно и натоварващо за самата администрация. В същото време се получават несъответствия между производителите, работещи по Наредба 26 и тези, които търсим в регистрите на първите изкупвачи на мляко. Затова подобни режими ще бъдат премахнати, за да се администрира по-лесно целият процес.

  • Някои животновъди предлагат асоциациите да издават документ за доказване на количество продукция?

  • Всяка суровина, в това число и млечната, се купува от някой. В случая суровината се купува от този, който я преработва или този, който я предлага на пазара. Следователно не може асоциацията като трети субект да издава документ по веригата. Документът го издава този, който продава. Казват, че мандрите не искали да издават фактури. В края на краищата ще сключиш договор с този, който ще ти издаде фактура, който работи на светло. Не е редно през субсидиите да поощряваме някой, който нарушава фискалната дисциплина на държавата.

  • А когато мандрата смени името си, признават ли се нейните фактури, дадени на фермерите?

  • Няма такъв случай. Когато мандра смени името си или собственика си, или местонахождението си, има описана процедура, по която се заявява в земеделското министерство. Това се нанася в регистъра и се изпраща в Държавен фонд „Земеделие“. Там се правят проверки по тези данни. Определени са и съответните срокове. Ако някъде това се е случило, значи някой не е спазил свое задължение или процедура. А това, че правилата, приети през миналата година, вършат някаква работа, ще видите след един-два месеца. По предварителна информация няколко десетки хиляди тона повече мляко е преработено в България. И то при положение, че през миналата година и по-миналата имаше кризисен период в млекопроизводството. Наистина има административни процедури, които могат да бъдат облекчени.

  • Вярно ли е, че големите ферми с над 200 говеда са освободени от доказване на предадено количество мляко?

  • Няма такова нещо. Всички са задължени да доказват за абсолютно всяко животно. Просто ставките са различни за ферми с до 200 крави и над 200 крави. Тук няма дребни, няма едри фермери. Има човек, който е на пазара и хоби-фермерство за собствена консумация. Разграничението е направено за автохтонни и комерсиални породи, а не за дребни и едри. Когато се случи някое неблагополучие по хранителната верига, от БАБХ не питат дали идва от дребна или от едра ферма. Щетата върху здравето на хората е една и съща.

  • Наредба 2 на МЗХГзадължава фермерите сами да си плащат изследванията на млякото на всеки 15 дни. Преди това са го правили мандрите, но за дребните стопани сега е изключително утежняване на бюджета. Може ли да се промени нещо в тази посока?

  • Не искам да споря с Вас, но това е прието навсякъде по света. Това е все едно да не си платиш техническия преглед на леката кола.

  • Но за дребните стопани този разход е голям.

  • Не бих казал. Ако сметнете колко е в проценти от продукцията, ще се учудите колко е малко.

Лили Мирчева

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2017 г. Преведени са общо над 40,5 млн. лева на 11 864 животновъди. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ) подпомагане от общо 14 752 815 лева получиха 6 486 фермери. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) бяха изплатени 2 957 972 лева на 264 стопани. Още 22 770 278 лева субсидии бяха разпределени между 5 573 фермери по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) за Кампания 2017.

  Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно по СМКЮ е 142 лв. Тя е определена със Заповед № РД 09-947 от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ставката за плащането по ЕЖСК-месо е 271,25 лв. за първите 250 допустими за подпомагане животни и 217 лв. на глава добитък за тези, които надхвърлят 250-тото животно. Размерът на подкрепата е определен със Заповед № РД 09-949от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ставката по СМлК е 254 лв. на едно допустимо за подпомагане животно, съгласно Заповед № РД 09-948 от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

  Право на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 5 и повече месодайни крави или юници. Финансовата подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол се предоставя на фермери с най-малко 20 месодайни крави от една порода.

   Третата схема – за обвързано подпомагане за млечни крави е насочена към животновъди, които отглеждат в стопанството си над 10 глави добитък с цел производство на мляко.

  Земеделските стопани, кандидатствали по трите схеми на обвързана подкрепа трябва да продължат да отглеждат заявените за подпомагане животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Публикувана в Бизнес

С промени в наредба 3 за прилагане на директните плащания министерството на земеделието въвежда важни изисквания за животновъдите, подали заявления за подпомагане по обвързаната подкрепа в Кампания 2017 г. Измененията са свързани с решенията, взети на Съвета по животновъдство, и са свързани с регистрацията на новородените във фермите.

В предложения проект се създава текст, който урежда начина на разпределение на новородените (приплодите) в стопанството, в случаите когато земеделският стопанин е заявил за подпомагане едновременно животни под селекционен контрол и извън селекционен контрол (по чл. 20 и 21 от наредба 3).

В тази връзка фермерите ще подават декларация за разпределение на приплодите между заявените за подпомагане схеми, като декларациите ще се подават в периода от 5 до 30 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на фонд „Земеделие“.

Промените целят да се запази подходът, прилаган при отчитането на реализираните количества мляко за стопанството при схемите за обвързана подкрепа.

От кампания 2017 подпомагането за животни по схемите за директни плащания е обвързано с броя на приплодите в стопанството, родени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. Съгласно наредба 3 фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) установява точният брой на новородените чрез проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните.

Проектът за промените в наредбата ще бъдат обсъждани с браншовите организации до 3 септември.

Публикувана в Животновъдство

Схемите за обвързана подкрепа по директните плащания за 2017 година ще бъдат 14, като основните промени са при животновъдите, където за първи път ще има отделно подпомагане за планинските райони. Това е записано в промените към наредба 3 за прилагане на директните плащания през 2017 г., обнародвани в последния брой на „Държавен вестник“.

Обвързаната подкрепа през тази година ще бъде за отглеждане само на млечни крави или за млечни крави под селекционен контрол, за млечни крави в планински райони, чиито стада са между 5 и 9 животни, за месодайни крави и/или юници, за месодайни крави под селекционен контрол, за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни), за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол, за подпомагане на биволи, за производство на плодове (основна група), за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), за производство само на зеленчуци (основна група, отлеждани на полето, схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци, за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) и последната схема - за обвързано подпомагане за протеинови култури.

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, които имат от 10 до 250 млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко.

Земеделските стопани, кандидати по схемата, трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

От фермерите се иска да са реализирали определени количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 1 500 кг мляко на млечна крава за животните в стопанство изцяло в планински райони и най-малко на 2 000 кг мляко на млечна крава за животните в останалите стопанства за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.

Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на броя допустими за подпомагане животни, за които земеделските стопани са реализирали минималното количество мляко, определено по ал. 4, и са предоставени доказателства за тази реализация.“

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 20 и повече млечни крави от една порода под селекционен контрол с предназначение за производство на мляко.

Важното е животните да са вписани в Главния раздел на родословна книга според „Регламента относно разплодните животни“;

Земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

По тази схема кандидатите трябва да са реализирали количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 4 000 кг мляко на млечна крава, с изключение на кравите от застрашените от изчезване породи съгласно приложение № 6, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.

Условията се проверяват и отбелязват от ИАСРЖ в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ.

Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които земеделските стопани са реализирали минималното количество мляко, определено по ал. 4, и са предоставени доказателства за тази реализация.

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5 – 9 животни) имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си от 5 до 9 (включително) крави с предназначение за производство на мляко и чиито стопанства са в планински район.

Заявените животни трябва да имат по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер и да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, а същи и в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Земеделските стопани трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя въз основа на броя заявени и допустими за подпомагане животни в стопанството.“

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо.

Земеделските стопани трябва да продължат да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

В стопанството на земеделските стопани трябва да са регистрирани новородени телета, съответстващи най-малко на 0,4 телета на допустимо за подпомагане по схемата животно за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.

Помощта по схемата по ал. 1 се изплаща до 250-ото допустимо за подпомагане по схемата животно в стопанството.

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол имат земеделски стопани, които оглеждат в стопанството си 20 и повече месодайни крави от еднапорода под селекционен контрол с предназначение за производство на месо.

Земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

В стопанството на земеделските стопани трябва да са регистрирани новородени телета, съответстващи най-малко на 0,5 телета на допустимо за подпомагане по схемата животно за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.

Размерът на помощта се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които е изпълнено условието по ал. 4.“

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни) имат земеделски стопани, чиито стопанства са в планински райони и в тях се отглеждат:“.

Заявените за подпомагане животни по директните плащания трябва да имат обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация – за животните, родени след 31.12.2009 г., обикновена ушна марка и/или електронно средство за идентификация – за животните, родени преди 31.12.2009 г.;

Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя въз основа на броя на заявените и допустими за подпомагане животни в стопанството.“

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си:

1. 50 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода, и/или

2. 20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода.

Заявените за подпомагане животни по схемата по ал. 1 трябва да:

1. са идентифицирани с одобрени от БАБХ:

а) обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация – за животните, родени след 31.12.2009 г.;

б) обикновена ушна марка и/или електронно средство за идентификация – за животните, родени преди 31.12.2009 г.;

2. са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ;

3. са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.

4. са с доказан произход;

5. са вписани в регистрите по чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството;

6. имат издадени зоотехнически сертификати, които се проверяват при контрола по чл. 26а, ал. 2 ЗПЗП.

Земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия:

1. да са реализирали количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 70 кг на овца-майка и/или коза-майка от млечните породи съгласно приложение № 7, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване;

2. в стопанството на земеделския стопанин да са регистрирани приплоди от допустимите животни от породи, ползвани за месо, съгласно приложение № 7, съответстващи най-малко на 1 приплод на овца-майка и/или коза-майка, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване;

3. точки 1 и 2 не се прилагат за допустимите животни от автохтонни породи съгласно приложение № 7.

При помощта за биволи изискванията са аналогични. Заявените за подпомагане животни трябва да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер и в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132 от ЗВД.

Земеделските стопани трябда са реализирали количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 400 кг мляко на допустимо животно, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.“

Подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1 – 8 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект – пасище, отговарящ на условията по съответната схема, регистриран на името на земеделския стопанин и това е отразено в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ.“

Животните, заявени за подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, не са допустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол.

Животните, заявени за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, не са допустими за подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки.“

През периода на прилагане на схемите по чл. 18, т. 1, 2, 4 и 5 считано от 2015 г. (включително) се изплаща финансова помощ за допустими животни само по едно направление – млечно или месодайно.

При прилагане на схемата по чл. 18, т. 3 се изплаща финансова помощ за допустими крави с предназначение за производство на мляко.

При промяна на предназначението на животно, заявено към първата година на кандидатстване по схемите за обвързано с производството подпомагане или породата по схемата по чл. 18, т. 7, то се счита за животно с нередност по схемите.

В случай че при осъществяване на контрола по чл. 26а, ал. 2 ЗПЗП при проверка на крави и биволи ДФЗ – РА, установи несъответствия във връзка със системата за идентификация и регистрация на БАБХ, които се отнасят до грешни данни в регистъра по чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД или паспортите на животните, при две последователни проверки за период от 24 месеца, животните се считат за животни с нередност.“

Реализацията на количествата мляко по чл. 19, 19а, 23 и 24 се доказва със:

1. фактури, издадени от земеделския стопанин за доставки на първи изкупвачи на мляко, с които има регистрирани договори за доставки в ДФЗ – РА – когато земеделският стопанин е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;

2. приемно-предавателни протоколи за доставки с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, издадени от първи изкупвачи на мляко, с които земеделският стопанин има договори за доставки, регистрирани в ДФЗ – РА – когато земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

3. фактури за реализирани доставки – когато земеделските стопани доставят на търговци в други държави – членки на Европейския съюз;

4. фактури и/или касови бележки за директни продажби на мляко и/или млечни продукти – когато земеделските стопани са регистрирани или вписани по Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 84 от 2010 г.), наричана по-нататък „Наредба № 26 от 2010 г.“;

5. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, за реализирани млечни продукти – когато земеделският стопанин е със затворен цикъл на производство и има регистрирано млекопреработвателно предприятие по чл. 12 от Закона за храните;

6. приемно-предавателни протоколи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за доставка на сурово мляко за преработка на ишлеме в млекопреработвателно предприятие;

7. фактури и/или касови бележки за директно продадено сурово мляко от земеделския стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните – когато земеделският стопанин е вписан като производител на мляко, предназначено за изхранване на животни в други стопанства в публичния списък на регистрираните земеделски стопани, които извършват дейности на ниво първично производство на фуражи и свързаните с това дейности, съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 35 от 8 февруари 2005 г.).

Документите по ал. 1 трябва да са с дата на издаване в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване и се представят в срок от 5 до 30 октомври на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на ДФЗ – РА по постоянен адрес на кандидата – физическо лице, или адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец. Документите се подават лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

Българската агенция по безопасност на храните предоставя на ДФЗ – РА на 1 октомври в годината на кандидатстване следните актуални списъци и регистри за определяне на директни продажби:

1. списък с одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход с държави членки – Секция IX Млечни продукти;

2. обекти, регистрирани съгласно чл. 1, т. 1 от Наредба № 26 от 2010 г.;

3. обекти, регистрирани в съответствие с чл. 1, т. 2 от Наредба № 26 от 2010 г.;

4. списък на земеделските стопани, регистрирани съгласно условията на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и подали декларация като производители на първични фуражи.

(4) При превръщане на млякото от обемни в тегловни единици и при определяне на млечния еквивалент за млечни продукти се прилага методиката съгласно приложение № 8.

Кандидатите по схемите по чл. 19, 19а, 23 и 24 удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, като представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. В декларацията кандидатите отбелязват по коя схема за подпомагане е представен всеки документ по ал. 1.

Документите по ал. 1 могат да бъдат предоставени от ДФЗ – РА за проверка от Националната агенция за приходите.

Държавен фонд „Земеделие“ – РА, установява приплодите от животните по чл. 20, 21 и 23 чрез проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване.“

Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането за едно допустимо животно по схемите по чл. 18, т. 1 – 8.

Министърът на земеделието и храните определя размера на плащането по схемите по чл. 18, т. 2, 5 и 8, като прилага модулиран размер на подпомагането: за първите 250 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 250-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,25:1.

Министърът на земеделието и храните определя размера на плащането по схемата по чл. 18, т. 7, като прилага модулиран размер на подпомагането: за първите 300 (включително) допустими животни и за над 300-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,25:1.

Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на ДФЗ – РА.

Публикувана в Бизнес

В отворено писмо на група орехопроизводители се казва:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Ние сме група орехопроизводители, които се обръщаме към Вас с молба да чуете нашите искания и да ни съдействате активно за разрешаването на възникналипроблеми.

Тъй като нямаме надежда да получим исканата от нас среща по друг начин и отчитайки кратките срокове, в които това правителство, респективно отделните министерства, трябва да свършат много и различни задачи, си позволяваме да отправим апел за помощ към МЗХ и лично към Вас – като човек на науката и практиката – чрез това Отворено писмо (можe да видите тук https://walnuts2017.wixsite.com/orexi).

Тези действия са наложителни заради трагичното състояние и пагубните тенденции в развитието на орехопроизводството – важен отрасъл в селското стопанство, който е свързан с дългосрочни инвестициии гарантира съществуването на немалък дял от селскостопанските производители, а също така и осигуряването на работа на хиляди хора в България. Ние молим за среща (своевременно сме отправили тези свои искания и по официален път до МЗХ), за да обсъдим промените в cхеми за обвързана подкрепа ,които се очаква да бъдат наложени в Наредба № 3 и които негативно засягат отглеждащите стари орехови насаждения фермери. Молим да не бъдат спирани или намалявани субсидиите за обвързана подкрепа при отглеждането на стари орехови насаждения.

Господин Министър, от Вашата воля зависи съществуването на орехопроизводството и препитанието на много хора в България.

Ще се радваме на готовността Ви да чуете аргументираното ни изложение относно проблемите в отглеждането на орехови насаждения, в резултат на което да се стигне до изгодни и за двете страни решения. Оставаме в очакване на отговор от МЗХ и лично от Вас.

С уважение: Инициативен комитет на орехопроизводителите в България.

Публикувана в Бизнес

Светлана Боянова

Председател на Институт за агростратегии и иновации

През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След по-задълбочен поглед обаче, много от тях изглеждат нелогични, като на моменти дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка.

Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал. 3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно:

  • Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности;

  • Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.

Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.

Подкрепените у нас сектори

Към настоящия момент Р България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури” и „овче и козе месо”.

В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления - растениевъдство и животновъдство. Настоящия материал се фокусира по-конкретно върху направлението животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми, 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.

Промените

Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част относно причините довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа Единствената информация се съдържа във файла Презентация - Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа с европейски средства в сектор животновъдство. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010 – 2015, разделени най-общо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период - 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016. Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление животновъдство. Последната колона озаглавена „Тренд 2016/2015 в %” показва стряскащи резултати. По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба Регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности. Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа. Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в Р България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко. Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер. За съжаление обаче, публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрния доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам.

Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища.

Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г. Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно - в последните дни на 2016, а именно на 29 декември.

Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях:

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг. за крава в планински район и 2000 кг. за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация - Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”). Де факто с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг. от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните посочени в предходното изменение).

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони - общо 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки, като ограничението е 10-49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода вписани в главния раздел на родословната и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг. и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане.

  • Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5-9 крави. Предложението е резонно т.к. е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания.

Заключение

В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление животновъдство въпреки, че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броят животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш. Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни.

Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства. 

Публикувана в Бизнес

Автохтонните, местни породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане, твърди проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Николов, кои ще са основните промени в субсидирането на животновъдството след въвеждане на схемите за обвързана подкрепа през 2017 година?

–                  Първо – създава се нова схема за крави от 5 до 9 броя, отглеждани в планинските региони. Досега се подпомагаха ферми с над 10 животни. Втората схема е за подпомагане на овце до 50 броя в стадо. Преди беше за цялата страна, а сега ще важи само да планинските райони. Що се отнася за животните под селекционен контрол, ставката ще е минимум два пъти по-голяма от тази на останалите. Досега се допускаше абсолютното безумие в стада от минимум 10 крави, само една да е под селекционен  контрол. Същото важи и за овцете. От 2017 г. ще се подпомага отглеждането на минимум 20 крави от една порода под селекционен контрол. Примерно в дадена ферма има три породи крави, но от всички трябва да има минимум по 20 броя. Второ – всички говедата в стадото трябва да бъдат записани в главния раздел на родословните книги, което означава поне два пояса на родителите им, т.е. да се знаят техните баби и дядовци. Но трябва да стане ясно, че ще признаваме само родители, записани в регистрите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Трето – и за кравите, и за останалите животни, трябва да има доказана реализация на мляко, т.е. обвързване с производството, което се доказва с документи. Това не се отнася за месодайните животни, тъй като у нас все още няма достатъчно опит и ясни правила за подпомагане. За овцете ще се изисква 50 и повече в стадото да са от една порода, с известен произход, т.е. минимум един родословен пояс. За млечните породи – доказване на продадено поне 90 л мляко. За автохтонните породи овце засега няма да има токова изискване. Примерно една каракачанска овца може единствено да изхранва малките си.

–                  Как ще се определя т. нар. диференцирана ставка в обвързаната подкрепа?

–                  Това е доста интересно. Въвеждат се прагове за подпомагане според броя на животните, примерно – до 250 крави. Субсидията под селекционен контрол е 410 лв., над 250 животни ставката е 318 лв., т.е. за по-едрите ферми ставката е по-ниска. Ако фермата има 1000 крави – първите 250 вземат по 410 лв, останалите – по 318 лв. Това вече са реални стимули за развитието на семейното фермерство.

–                  Как ще се доказва произхода и родословието на животните?

–                  Чрез изграждането на Националната генетична лаборатория  лаборатория, оборудвана с помощта на Българо-швейцарската програма "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", ние можем да доказваме породите чрез ДНК анализ. Лабораторията позволява да използваме модерни методи за идентификация на селскостопанските породи, да изпълняваме развъдни програми, да селектираме високопродуктивни животни за месо и мляко, както и да съхраняваме силно застрашеното биоразнообразие на добитъка в България. В страната официално са признати 33 автохтонни породи, от които 22 овце. Новата генетична лаборатория ще позволи и да се идентифицират гените на местните породи. Вече имаме  възможност да правим диференциация между отделните породи. Оттам нататък когато ни представят животно, примерно от порода Родопско късорого говедо, ще сме убедени, че е точно такова. Но когато ни се предлагат някакви кръстоски, ние ще можем да докажем това. Много от моите колеги са скептични и твърдят, че голяма част от нашите породи са създавани чрез кръстосване. Аз съм обнадежден, защото в рамките на проекта изпратихме 50 проби за анализ в Германия от Родопско късорого говедо, от които бяха изследвани 40 проби. Оказа се, че от тях само една е кръстоска, а всички останали са оригинална порода.

–                  Лабораторията бе открита, но защо все още не работи?

–                  Така е така защото искам да присъствам лично при вземането на проби от всички породи животни. С председателите на развъдните организации ще отидем в най-типичните стада, за да отберем образци от най-типичните животни. Според проекта трябва да направим ДНК анализ на 27 породи. Вече има интерес и от други центрове към нашата лаборатория. За съжаление тя трябваше да съществува още преди 3-4 години. Не успях да убедя земеделските министри оттогава досега колко е важно това, защото ги заблуждаваха, че в институтите имало лаборатории. Но не може една институтска лаборатория всеки ден да върти по 1000 проби. В Германия при слагането на ушна марка, парченцето кожа, което се отделя от ухото, веднага се пуска в епруветка и се прави ДНК анализ, а пробата се замразява. Нашата идея е постепенно да вървим към този вариант. Първоначално ще започнем с доказване на произхода на 10% от популациите. Ще направим на мъжките животни, а след години – всяко ново животно ще бъде записано в племенната книга и ще бъде доказан неговия произход. Постепенно всички животни в страната ще преминат ДНК тест.

–                  Колко време ще е необходимо да се случи това?

–                  От много неща зависи, но се надявам да е по-бързо. С въвеждането на схемите за обвързано подпомагане искаме животните да са вписани в главния раздел на родословните книги.

–                  Какво означава това на практика?

–                  Трябва да имат ясен произход, поне до втори родословен пояс, а за овцете – поне един пояс. Развъдните организации ще показват кои са тези животни, а ние ще започнем да ги тестваме. Това ще стане в рамките на 5 до 7 години.

–                  От 2017 г. обвързаното подпомагане ще бъде ли свързано с тези изисквания?

–                  Ние в момента променяме схемите и след нотификацията на Брюксел ще действат при тези условия. Трябва да бъдат разработени технологични карти за всички животни в България. Целта е субсидията да е процент от определени разходи на животновъда, за да има определена рентабилност и съответно – печалба от работата си.

–                  Участваха ли експерти от агенцията при определяне на новите правила за обвързана подкрепа?

–                  За съжаление при определяне на досегашните правила, действали през миналата и тази година - не. Дори не знаехме, че има обсъждания. В резултат бяха заложени  абсурдни неща. Примерно да се субсидират 10 и повече крави, от които поне една е под селекционен контрол. По същия начин бе при овцете. Това бе премахнато. Досега бюджетът се разпределяше „на калпак“, но вече се въвеждат икономически правила. Бройката говеда, която се подпомага под селекционен контрол, е 7 500.

–                  Имаше период, в който се смяташе, че агенцията за репродукция и селекционен контрол е излишна и дори, че може да бъде закрита. Как стоят нещата сега?

–                  През юни излезе европейски регламент, който иска от всички държави-членки да създадат контролен орган в областта на селекцията. Ако бяхме се подвели и ликвидирали агенцията, сега трябваше да създаваме ново звено. В регламента са залегнали изисквания кой извършва дейност, кой контролира,  какви са механизмите на търговия с племенни животни и т.н. У нас досега с това се занимаваха предимно браншовите организации, а те воюваха с  развъдните... Затова компетентен орган трябва да контроли процеса на издаване на лицензи, да ръководи развъдната дейност, да следи как се води документация, какви са правата и задълженията на фермерите, на развъдните организации и т.н. Досега всички проблеми бяха довеждани до знанието на ЕК и се търсеше нейния арбитраж.

–                  Предвиждат ли се някакви промени относно изискванията за развъждане на местните, автохтонни  породи животни?

–                  Целта на подкрепата на местните застрашени породи е съхранение на генофонда. В бъдеще ще бъдат ограничени и бройките на отглежданите редни местни породи животни. Но тъй като се наслагват субсидии – по 400 лв. за агроекология плюс 385 лв. за животни под селекционен контрол, добавя се и 195 лв. за преходна помощ, получава се почти 1000 лв. на крава. Това кара много фермери да търсят автохтонни породи. Няма смисъл да се стимулира масовото им разпространение, защото имат ниска продуктивност.  Би трябвало да се отглеждат в естествения им ареал или в близките. Примерно Родопско късорого говедо да е в Родопите и високопланинските региони, но в никакъв случай в равнини, Медночервена шуменска овца – нека е в Шуменския край и в Търговище, във Видин и Монтана, но не в Петрич. Ако някой иска да отглежда в друг ареал - да не получава субсидия за автохтонни породи, а само за агроекология. По едно време започна едва ли не война срещу автохтонните породи и големите субсидии, които получавали. Това не е истина и пример за това е, че нито един едър фермер в говедовъдството не започна да гледа Късорого говедо. Трябва да има чисти породи и ясни схеми на подпомагане. В момента е доста голям хаос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Контролът да започне отдолу – от самите развъдните организации. Държавната помощ за тях става все по-малка. В момента е фиксирана на 4 милиона лева годишно, като относителен дял намалява и фермерите също плащат за селекционен контрол. Но колкото повече плащат, полкова повече питат: “А за какво плащам?“ И в момента има развъдни организации, които не са успели да си съберат приходите от фермерите. Обяснението е, че най-вероятно не са вършили дейност и като са отишли да си искат пари, са им отговорили: „А за какво да ти платя?“  Ние при всички положения трябва да стимулираме развитието на млечното овцевъдство в страната. На запад развъдните организации имат над 100-годишна история. Не може да искаме за 10-15 години да ги стигнем, но е факт, че вървим тази посока. Има възможност да се изчистят популациите на животните под селекционен контрол и да останат най-чистите.

–                  Ще остане ли Източно-балканската свиня и в кои региони ще се отглежда?

–                  Това е голямата ми болка. Ако ме питате – бих разрешил навсякъде в България да се отглежда породата, но хората по места няма да я пуснат. Ние можем да възстановим истинските й ареали – Шуменска, Варненска, Бургаска област, особено надолу към Странджа. В момента дали фермерите, които я отглеждат, ще получат разрешение за отдаване на пасища, зависи от местните съвети. А те не дават защото пречели на ловците, унищожавали посевите и т.н., но за мен Източно-балканската свиня е едно от най-големите ни национални богатства и унищожаването на породата ще тежи на всички нас.

–                  Какво трябва да се направи, за да се спаси породата?

–                  Много и комплексни мерки са необходими. Първото нещо е земята за пасища да се отдава не за една, а за 5 години, за да участват стопаните в програми. Трябва да се вземе централно решение и да се определят ареалите на тази порода, а не да се остави на местните съвети да определят. Освен Източно-балканската свиня, за никоя друга порода кметовете не определят дали да се отглежда или не. Но най-важно е да се патентоват уникални продукти от породата и да се рекламират по света. Примерно Смядовската луканка трябва да се прави само от тази свиня. Натам трябва да вървят нещата.

Публикувана в Животновъдство

Министерството на земеделието представи проект за обвързана подкрепа за животновъдството, който България ще депозира в Брюксел до края на месеца. Според него в периода 2017-2020 година фермерите ще бъдат подпомагани по осем схеми, за които са предвидени 128,8 млн.лв. Немалка част от тези схеми се прилагаха и до момента, но от следващата година ще има съществуни промени в подбора, като по-големите субсидии ще се отпускат при реализирано на пазара мляко, което стопаните ще доказват със съответни документи.

По схемата за подпомагането на млечните крави новото изискване е годишно от едно животно на пазара да бъдат реализирани минимум 3 200 кг. мляко, като тук се включват доставки и/или директни продажби, както и доставки за изхранване на животните от други видове в самите стопанства.

Ако фермите са планински, то минималният размер на реализироното мляко от едно животно трябва да бъде 2 хил. кг. годишно.

Освен фактури от регистриран първи изкупвач стопаните могат да доказват тази реализация с фактури за продадено краве мляко, годишни счетоводни обороти - при директни продажби или регистрирани във фонд „Земеделие” договори за доставка на мляко, през цялата година, подавани заедно със заявлението за субсидии.

По старата схема бюджетът за подпомагане на фермерите беше 46,7 млн. лв., докато след 2017 година той ще бъде 30 млн. лв. Субсидията ще бъде разделена на две, като с предимство ще се ползват фермите с до 250 животни – те ще получават по 160 лева на животно, ако запазят старите условия по схемата и се откажат от доказване на предаденото мляко. Ако обаче доказват това мляко, те ще получават на животно по 200 лева, сочи проектът.

През 2015 и 2016 година тези фермери получаваха по 266 лв.

Промени има и при схемата за млечни и месодайни крави под селекционен контрол.

При нея условията по старата схема са били с бюджет от 22 898 565 лв. и ставка от 235 лв. (-13,6%). При новата схема обаче бюджетът се вдига на 36,8 млн. лв.

Решено е обаче схемата да се раздели на две схеми – въвеждане на схема за млечни крави под селекционен контрол и промяна за броя на млечните крави в едно стадо, като в него трябва поне 20 да са селектирани от една порода. Животните също трябва да са вписани в главния раздел на родословната книга, поддържана от развъдните организации и контролирани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Тези стопанства трябва да докажат още, че през годината са реализирали поне 3 800 кг мляко от едно животно. Изискването за мляко няма да важи само за автохтонните породи, които са застрашени от изчезване и не са продуктивни.

Новото е, че се въвежда модулирана ставка – основна ставка от 310 лв. на глава плюс допълнителна от 108 лв. – 35% на допълнително плащане над основната ставка. Така на селектирана крава ще са получават по 418 лева за стада с до 250 животни и по 310 на животно – за стада над 250 крави.

Или ако в стадото има 300 животни, то за 250 от тях ще ксе дават по 418 лв., а за останалите 50 – по 300 лв.

Тези ферми обаче отново трябва да доказват с документи реализираното мляко в рамките на календарната година.

Промяна има и при месодайните крави под селекционен контрол. Изискването при нея е в стадото да има поне 20 селектирани животни – така за едно животно субсидията ще бъде по 260 лева.

Ако обаче стадата не отговарят на това изискване, те ще бъдат подпомагани по стария ред, но с 235 лв. Досега месодайните под селекция получаваха по 272 лв.

Схемата за обвързано подпомагане на овце и кози майки ще бъде намалена, като вместо досегашните 50 лева на животно, стадата в равнинните райони ще получават по 18 лева.

Насърчение ще има единствено за стадата в планинските райони - Родопи, Рила, Пирин, Стара планина, където на животно ще се плаща по 45 лева. Очаква се да бъдат подкрепени 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки.

При овцете и козите под селекционен контрол се въвежда модулирана ставка. Първите 300 животни получават допълнително 30% от основната ставка, която е 65 лв. на глава плюс допълнително 19 лв., или общо 84 лв. За целта в стадото трябва да има поне 50 броя селектирани животни от една порода.

Експерти припомнят че животните, които имат подпомагане по преходната национална помощ, не са допустими за подпомагане по тази схема

Недопустими за подпомагане по схемата са и кандидатите, за които при проверки е установено изкуствено разделяне на стопанството към 28.06.2016 г.

Схемата за обвързана подкрепа за биволите се запазва, като помощта ще се дава за стадат с над 10 животни.

Новото е, че мъжките биволи ще се изключат от подпомагане и субсидиите ще се дават само 10 и повече биволици и малакини.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта