300x250z

Как роднини на ръководители в Министерството на земеделието се облагодетелстват с пари от евросубсидии? На този въпрос се опитва да отговори разследване на NOVA.

Поводът за него са голям брой сигнали за случаи, при които свързани с шефовете лица се оказват бенефициенти по големи европейски програми, чието отпускане зависи и от роднината на висок пост.  Такъв пример е Елен Стойкова, младата дъщеря на ръководителката на областната дирекция „Земеделие” за София-област Христина Стойкова. От 19-годишна Елен е регистрирана като земеделски производител. Тя е типичен собственик на пасище без животни – хората, които взимат европейски субсидии, за да поддържат имотите си окосени.

От 2013 до началото на 2016 Елен Стойкова е спечелила хиляди левове в евросубсидии за поддържане на над 1300 дка пасища в Челопеч. Случайно или не, ведомството на майка й е одобрявало площите преди да се кандидатства за парите за земеделие. Дъщерята потвърждава за договорите, но не може да отговори на въпроси относно поддържането на пасище.

„Имам хора, които се занимават с това нещо”, казва Елен.

Семейството на Христина Стойкова е бенефициент и по друга програма за еврофинансиране на земеделието – за построяване на къщи за гости.

Фирма на родителите на Стойкова печели максималното такова финансиране от 390 хиляди лева за 3 къщи-близнаци край Сливница.

Преобразуването на земеделската земя в урбанизирана отново е извършено от комисия под ръководството на земеделската шефка.„Да, председател съм на комисията, но тя се назначава от министър”, заявява самата Стойкова. Става въпрос за Комисията за промяна на предназначението на земеделските земи.

Същевременно е спорно дали къщите приемат гости от 2015г. насам, както би трябвало, или европейските целеви средства са използвани за изграждането на скъпи частни имоти за лично ползване.

 „Подала съм си декларация за конфликт на интереси. Имам 3 деца и е напълно нормално да не мога да изхранвам цялото семейство. Дъщеря ми е на 25, синът ми е на 27, малката е на 10. Нормално е всеки да има фирми и да работи”, разказва Стойкова.

По случая със семейството на Стойкова в продължение на година и половина е имало производство на Комисията за конфликт на интереси, което обаче е прекратено, уточни разследващият журналист Марин Райков.

Той уточнява, че не е незаконно роднините на човек на такава позиция да кандидатстват за евросубсидии, но наличието на конфликт на интереси трябва да се изследва подробно във всеки отделен подобен казус.  

Неговият пълен материал разнищва този и други спорни случаи, при които роднини на ръководители в земеделието се оказват облагодетелствани от европейски програми в сектора. Разследването ще бъде излъчено в неделя. 

Публикувана в Бизнес

Областната дирекция „Земеделие“ – Добрич откри процедура за провеждане на Първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под наем на свободните пасища и мери от държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Добрич за стопанската 2017/2018 година. Срокът за отдаване е една стопанска година и важи за собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, както и за лица, които поемат задължение да поддържат пасищата и мерите в добро земеделско и екологично състояние.
Обект на търга са свободните пасища и мери от ДПФ на територията на област Добрич, подробно описани по общини, землища, имоти, площ, начин на трайно ползване, форма на отдаване, срок на предоставяне, начална тръжна цена в списък, който е неразделна част от тази заповед. Повече информация за пасищата и мерите може да намерите на страницата на ОДЗ-Добрич.В община Балчик предложените на търг имоти са с площ 810,009 дка, в Добричка община – 1667,886 дка, в Каварна – 171,006 дка, в Крушари – 765,032 дка и в Тервел – 1 306,906 дка. Общо за областта става дума за земи с площ 4 720,837 дка.Началната цена варира между 7 и 9 лв./дка. Депозитът за участие в търга е в размер на 20% от първоначално обявената цена.

Публикувана в Бизнес

Лъвски пай от парите за агроекология отиват в стопански субекти под крилото на общински кметове. Вестник „Гласът на фермера“ разкри схема, с която местни власти си разпределят европари без да влагат почти никакъв труд и отговорност

Лили Мирчева

В ходене по мъките се е превърнал всеки ден от седмицата за семейството на Анна и Мариян Костови от село Добротица, община Ситово, област Силистра. Причината – не могат да намерят паша за животните си. „Вече 4 -5 години имаме проблеми с общината, защото не ни дават да ползваме общински пасища“, разказва Анна. Разказва, че вече са натрупали дебела папка с документация, с която да удостоверят, че не са получавали реални пасища и мери, а имат стадо от 80 крави и 130 овце.

„От няколко години подавам заявления, за да ползвам общински пасища, но общината ми дава само чукари, камънаци и места, обособени за гробищен парк, където е невъзможно да пасат животните. Колеги-животновъди в района имат същите проблеми“, продължава разказа си Анна.

Тази година решили за първи път да сложат електропастир на общинско пасище и нещата станали нетърпими. „Дойде време, в което трябва да се коси тревата и отвориха електропастирите, дори ни поискаха да ги махнем, за да могат да окосят спокойно с косачките. Тогава в отчаянието си се обърнах към медиите. Публикувах снимки на отворените пастирите и големите машини, които окосиха всичката трева до земята, така че вече животните не могат да пасат там. Принудихме се ние да отворим електропастирите, защото иначе щяха са съборят всичко“, разказва жената.

Съпругът Мариан продължава разказа за ходенето но мъките. „Писахме писмо до бившия министър на земеделието Десислава Танева и я запознахме с проблема. Отговори ни, че не била компетентна по въпроса, защото за общински мери вземали решение местните власти. Аз попитах имам ли право да си паса животните, отговориха ми, че никой няма право да ми забрани да си паса животните, щом няма други стопани там. Проучихме как стоят нещата – ние не правим престъпление, но и това започна да ги дразни. Кметицата започна да снима когато правехме електропастирите, а ние отново подадохме заявление за пасища и мери, но отново ни беше отказано.“

В писмото от името на министър Танева ги посъветвали да се обърнат към общинския съвет. „Тогава отговорих, че вече съм го направила, но никой не ми обърна внимание, въпреки уверенията, че общината се разпорежда със земята и трябва да намери някакво решения на проблема. Доколкото разбирам, в други райони не е така – искат някакъв минимален наем, за да си сложиш пастири, а тук всеки мълчи. Има още няколко животновъди в района и те имат подобни проблеми. Дори в община Ситово има стопанин, който си държи кравите само във фермата, защото няма къде да ги пасе“, продължава Анна.

Кметът на община Ситово и новоизбран и мандатът му тече от тази година, но ситуацията е същата – властта се променя, но не и порядките. Препатилите стопани се обръщали към областната служба по земеделие и гори в областния град Силистра, но вече се отказали. От мъглявите обяснения на чиновниците станало ясно, че общината някак си кандидатствала за субсидии по агроекология и затова „обработвала“ реалните пасища.

„Юристът на общината ни каза, че по закон имат право да участват в търг за разпределяне на пасищата само тези субекти, които отглеждат животни. Ние се явяваме на търг, на който предложиха само 100 дка, а цялото общинско пасище е 2000 дка. Питаме къде са останалите земи до 2 хил. дка – не било наша работа. Вече съм вдигнал ръце – не мога да разбера дали това е частна собственост или държавна“, обяснява Мариан.

„Отивам при кмета, а той ме праща в общинския съвет – те направили общинско предприятие и ме разхождат насам -натам. Ходих да питам в Разплащателната агенция при каква височина на тревата трябва да се поддържат пасищата и хората ми казаха – до 30 см височина. А тук окосиха до земята, така че не мога да пусна животните да пасат“, разказва стопанинът, който от невъзможността да излезе от порочния кръг – пасища има, но общината ги коси „до нула“, се поболял и дори постъпил в болница.

Семейството потърсило помощ и от представител на животновъдите в общината – г-жа Запрянова, но и оттам нищо не последвало. Писали молби до общината, но досега нямат никакъв официален отговор. „Исках да заградя с електропастир и да плащам наем, колкото се полага, но дойдоха и окосиха и сега животните са без храна. Молих се да окосят на 30 см височина, но ми отговориха, че били минали на проверка и им казали, че трябва да се окосят до земята. Сега чакам да поникне пак трева. А тази трева я оставиха на място върху другата, тя изгнива и животните не я ядат“, продължава да разказва за неволите си Мариян. „Преди получавах земя и плащах наем по 10 лв. на дка, за да ползваме пасища, а сега ще пиша пак жалба. Бях в болницата и се уморих. Сагата продължава пета година Предлагат ни земи, които не стават за пасища – да съм ги бил изчистил и да взема субсидия. Не искам субсидия, а да ползвам земя и животните ми да пасат - от това да печеля“, описва битката си с местните чиновници Мариян Георгиев. Според него не от подпомагане – било европейско или държавно, ще забогатее. „А и тази субсидия няма да е вечна. Това е работа за мошеници“, смята фермерът.

Депутатът от ДПС и бивш заместник министър на земеделието Бюрхан Абазов коментира за в. „Гласът на фермера“, че когато е бил на ръководния пост в министерството, се е сблъскал с феномена общински фирми да получават много сериозни средства по мярката агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Но те пък имали право да бъдат бенефиценти по ПРСР, защото били стопански субекти.

Кой ли хитрец се е сетил да направи тези законови „врати у поле“, та общински чиновници и кметове да си разпределят европари, без да влагат почти никакъв труд и отговорности. И кое депутатско лоби е прокарало незабелязано идеята -вратичката в закона да се отваря пред някои общини така, че чрез търговско предприятие да получават евросубсидии. Ще продължим да питаме.

СНИМКА

На снимката се вижда как тракторите на общината окосяват електропастирите на нашата читателка

Обещано

Проф. Светла Бъчварова, депутат от БСП:

Ще направя питане в парламента с какъв статут са общинските фирми

- Г-жо Бъчварова, има ли нещо нередно в това, общинска фирма да получава парите по агроекология и да отнема пасищата на реални животновъди?

  • Ако има общинска фирма и тя стопанисва ливадите и пасищата, това е допустимо.

  • А нормално ли е общинската фирма да окоси тревата до земята и да я остави да изгнива на място, но така че животните да не могат да я употребяват?

  • Окосили са тревата и не са я прибрали? Да, след това пасището става неизползваемо. Това го има и в други райони и е възможно най-евтиният начин да вземеш субсидия. Правиш една коситба и тъй като при проверката, каквато и да е тя, се отчита, че на терена няма храсти и е окосено, приема се, че всичко е наред. Вероятно в указанията на министерството трябва да има изискването да се докаже колко сено е прибрано. А в показания случай тревата се оставя на пасището, започват гнилостни процеси и на практика то става неизползваемо за животновъдите.

  • Известно ли е колко са тези общински дружества в България и какви средства по агроекология получават всяка година?

  • Общинските фирми могат да получават наистина много средства, но трябва да работят. Кметствата имат право да направят общинска фирма – както горите са техни, така и пасищата.

  • Но това не е ли изкривяване на философията на субсидирането, т.е. подпомагането на реалните фермери?

  • Изкривяване е. Но повечето кметства нямат общински фирми за земята.

  • А как един обикновен фермер с животни ще се бори срещу общинска фирма, която само коси тревата, но пък прибира парите за агроекология? Къде е истината?

  • Според закона първо трябва да дават пасища и ливади на животновъдите. Но тази подробност явно трябва да се пипне в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но пак са намерили вратички как да вземат пари без особено усилие – 4 лв. - 5 лв. на декар струва косенето и толкоз. Аз ще направя питане в Народното събрание с какъв статут са общинските фирми.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта. 

Публикувана в Животновъдство

Оцелявам благодарение на земеделието, от което печеля, а с животните губя 50 на сто от спечеленото от земята  С тези думи започва разговорът ни с фермера Стефан Найденов от с. Мрамор за хала на българския животновъд

Стефан Найденов обработва 1 000 дка арендована земя в Софийското поле. Успоредно със земеделската работа отглежда и 80 млечни крави, кръстоски на Черношарена и Червеношарена порода. Млякото предава в единственото предприятие, останало в района - "Екобалкан", от което произвеждат сирене "Моцарела". За разлика от биволската "Моцарела", тази е по-лека, с по-ниска масленост и, разбира се, по-евтина и по-достъпна като цена за потребителите.

От 1000-те дка земя Стефан е заделил известна част, на която поддържа ливади за паша на животните, а на другата произвежда сам фуражи за кравите - пшеница, овес, царевица за силаж и люцерна, цвекло. Голямата му гордост като земеделски производител е високият добив от овес - 600 кг от декар. Едрият овес е нов сорт от Германия - "Скорпио", който е купил от "Сортови семена", Плевен. Овесът е с много добри качества - първо е високодобивен, а и като зърно има своите предимства в сравнение с традиционния овес, който се отглежда у нас, пояснява Стефан. Колегите знаят, че овесът по принцип е много хранителен, но този е още по-добър, допълва фермерът.

Високите добиви от овеса Стефан си обяснява с това, че го е засял рано напролет на хубава, наторена земя. А освен това е спазил и всички агротехнически изисквания.

За да осигури оптимално и пълноценно целогодишно хранене както на млечните крави, така и на овцете, които са около 230 на брой, той

произвежда и силаж от 400-500 дка с царевица

Работи със сортовете Кнежа 625 и Кнежа 613. Силажира я в млечно-восъчна зрялост. Храни всички животни със силаж целогодишно - и кравите, и овцете. Прибира царевицата със силажокомбайн, като силажира цялото растение с кочаните. Прави силажирането на поляната във вид на могила (а не в яма) и завива, след което уплътнява с трактор. След това реже наред и дава на животните.

Целогодишно осигурявам по 10 кг силаж на ден за всички животни

споделя Стефан Найденов и признава, че силажът е единственият фураж, който се стреми да има до нова реколта. За да е полезен на фермерите, пояснява, че при силажирането карбамид не слага и въпреки това няма разваляне.

Животновъдството е тежка работа и не е за всеки. Иска сърце! Такава е категоричната професионална преценка на Стефан за труда на фермера, съдейки по своя собствен опит.

Разликата между зърнопроизводстото и животновъдството е огромна

Ако един зърнопроизводител произвежда зърнени култури за 100 хил. лв., трябва да ги вкарва в животните. Накрая като калкулира разходи и печалба, ще установи, че печели наполовината - едва 50 хил., и то с уговорката, че може и нищо да не му остане. Зависи непрекъснато от много външни фактори, които не зависят обаче от него. Списъкът е дълъг - като се започне с природно-климатични изненади, мине се през ветеринарното обслужване на животните, цената на фуражите и накрая цената на произведената готова продукция - в случая колко ще ти платят за литър мляко, и най-важното - кога! При земеделеца е друго - той работи 2 месеца през пролетта и 2 месеца през есента.

(Още за работата на фермера Стефан Найденов четете в следващ брой)

Публикувана в Животновъдство

Държавната отпуска общо 28 000 000 лв. по схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете” за 2017 г. Парите ще бъдат предоставени за подпомагане на земеделски стопани, отглеждащи свине-майки. Заявления от фермерите за кандидатстване за подпомагане се приемат еднократно, съобщиха от Държавен фонд „Земеделие”.

Ще бъдат отпускани средства, които отговарят на 100% от единичните ставки по съответните мерки.

Финансовият ресурс се предоставя на три транша.

Първият транш е за подпомагане на угоени прасета,

Реализирани или продадени от 1 януари до 30 април 2017 г. Плащането се извършва с коефициент на редукция 0.532, приложен през 2016 г.

Вторият транш е за подпомагане на угоени прасета, реализирани или продадени от 1 май до 31 август 2017 г. Плащането се извършва със същия коефициент на редукция - 0.532, приложен през 2016 г.

На третия транш ще се подпомагат угоени прасета, реализирани или продадени, които също така може и да са налични към момента, но предстои да бъдат реализирани от 1 септември до 31 декември 2017 г. Подпомагането се извършва след проверка за реализирани/продадени угоени животни от 1 септември 2017 г. и налични, които предстои да бъдат реализирани до 31 декември 2017 г. Плащането се извършва с коефициент на редукция, определен от ДФ”Земеделие”, който е изчислен на база остатъчния ресурс в рамките на утвърдения бюджет по т. 1. и не по-голям от единичните ставки по съответните мерки.

Ще припомним, че проект на Наредбата за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) е публикуван за обществено обсъждане, което продължава до 19 февруари 2017 г. Проектът регламентира допустимите за подпомагане кандидати и дейности, както и размера на финансовата помощ. Допустимите за подпомагане кандидати, според проекта на наредбата са тези, които отговарят най-общо на три условия. Те трябва да са регистрирани са като земеделски стопани по реда на Наредба №3 (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.). Необходимо е да отговарят на условията за активен земеделски стопанин, съгласно чл. 38б Закона за подпомагане на земеделските производители. Фермерите трябва да са собственици и/или ползватели на животновъден обект или животновъден обект-пасище. Субсидиите ще се отпускат под формата на годишни плащания за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период от най-малко 5 години от земеделски стопани, отглеждащи преживни животни.

Публикувана в Животновъдство

Спор за животновъден обект остави без пасища стадо от 100 крави или как кметове и местни чиновници прилагат изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Лили Мирчева

Свищовският районен съд е подготвил обвинителен акт срещу Митка Иванова Митева заради неверни данни в заявлението, подадено в общината за включване в търг за разпределянето на общински пасища и мери. Наказателното дело е насрочено за 27 януари тази година.

Става дума за попълнена през април 2016 г. декларация, че собственичката на животновъден обект, за който се водят спорове в общината, е написала, че не дължи данъци в Националната агенция по приходите (НАП) и към държавния бюджет.

Сега районният съд ще съди г-жа Митева за невярно съдържание на декларацията. „Предстои глоба в размер от 100 до 300 лв., но най-лошото е, че на цялото семейство животновъди, което има 100 крави, вече е лепнат етикет: „Престъпник“, жалва се съпругът й Милко Марианов Митев. А невярното съдържание на декларацията касае данъчни задължения за един обор, намиращ се извън регулация в община Свищов и един лек автомобил, спрян от движение преди повече от 5 години. За обора се водят спорове с местната власт защото му е наложен данък-сгради, но пък до там не стига нито сметопочистваща фирма, нито снегорин през зимата, да не говорим за поддръжка на пътя. Това не пречи на местните власти да включат имота в данъчните задължения на семейството. „Ние оспорихме в общината данък-сгради за обора, но никой не ни е казал, докъде стигна преписката. Затова пък санкциите сега ни унищожават“, обяснява Митка Митева.

Заради оспорвания местен налог сега фермерката не само че ще плаща глоба, но и няма никакъв шанс да получи така необходимите за кравите й пасища. „Ще изгубим и към 20 хиляди лева от субсидии за земята, които бихме получили, ако я наемем“, коментира Милко Митев. „Ние не сме измамници. Просто се питам защо чиновниците в общината не ни казаха за тези спорни местни данъци още при приемането на документите ни? Можехме да потърсим изход от положението, а не сега да ни глобяват и да ни лишават от субсидии“, казва съпругът. Едва от призовката на районния съд семейството научава, че е допуснало нарушение в изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Питат се фермерите, питаме се и ние – как общинските чиновници не проверяват и не коментират със стопаните какви и как точно се попълват документите в заявлението за включване в търг за пасища? Трябва ли фермерите да знаят буквата и точката в закона или пък е работа на служителите в разните служби да им го съобщават? Да не забравяме, че в северозападния край с постоянна и сигурна безработица, техните чиновнически бюра са единственото сигурно работно място в Свищов? Затова пък сега се открива още работа за съдии и адвокати, а поредната глоба ще закърпва местната опърпана хазна. Но в този район има случай, в който за неизплатен местен данък от 10 стотинки, собственик на животни не е допуснат до търг за общински пасища. „Никъде не пише, че данъчно задължение, което е оспорвано от нас, може да ни лиши от право на участие в търг“, казва Митев. По думите му има и обратните случаи, когато „по-информирани“ фермери успяват навреме да се оправят. Както е известно – в нашата страна законите не са еднакви за всички.

Заради спорен данък за собствен обор и заради бракувана лека кола сега семейството фермери е изправено пред дилемата - дали да продължи с отглеждането на крави или просто да обяви фалит. А иначе Митеви си плащат редовно задълженията към НАП, нямат дългове и към фонд „Земеделие“, въпреки че отдавна са регистрирани земеделски производители. „ Поставиха ни пред свършен факт. Ще бъдем осъдени и обявени за престъпници, а можеше още при подаване на заявлението чиновниците в община Свищов да ни обяснят, за да можем навреме да обжалваме“, коментира Милко.

Докато за семейство Митеви Новата 2017 г. започва с призовка в съда, депутатите в Народното събрание усилено бранят парчето от баницата, което смятат, че им се полага. В последните дни от работа си или както заяви новият президент – в оставащата една седмица, те трябва да приемат на второ четене поредната кръпка в в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Преди година - точно на 2 февруари миналата година, народните избраници пак доизкъпрваха допълнения към злополучния закон. Тогава се чудеха как да разграничат реалните животновъди от тези без животни при раздаването на общинските и държавни пасища и ливади. Сега отделните кметове и общини правят свой прочит на закона.

В последните дни от работата на 43-то Народно събрание, на заседанието на Земеделската комисия, а и на Първо четене в Парламентарната зала, единодушно бе приета друга поправка в закона, която включва и пасищата, мерите и ливадите в сключването на споразумения за земите. В проекта пише :“Целта на промените е окрупняване на ползваните от животновъдите имоти, а тези, които ползват ливади под определената норма за изхранване на животните, да могат да я достигнат. Това ще стане, като на фермерите се дава право да ползват и имоти, определени като „бели петна“ – непотърсени от собствениците терени“.

През лятото на миналата година един от аргументите пасищата да бъдат изключени от споразуменията бе тъкмо това - как да се отсеят мнимите животновъди. Трябваше да се намери начин хора без животни да получават субсидии за наети пасища.

Дойде време за нова кръпка за тази най-кърпена риза в българското законодателство или тъкмо на аграрния закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Докато депутатите търсят аргументи как да се справят с казуса така, че пасищата да се стопанисват само от истинските животновъди, т.е. те да се получават евросубсидии, кметовете четат текстовете на закона както дявола чете евенгелието.

Но колкото и да е чудно – дори в северозапада пасищата не стигат, поне според практиката на кметовете да ги раздават на „правилните“ хора. За целта има много тънкости в прилагането на местните данъци и такси.

Като че споровете за българската земя са обречени. Наследниците са отдалечиха от нея и са на път да я изгубят. Доведеното да състояние на неконкурентноспособност, така нареченото малко и средно фермерство, също е на път да се откаже. Примерът със семейство Митеви от Свищов е показателен.

Но тук лъсна поредното недоумение или неумение на българските управници да мислят стратегически. Фактът, че малките и средни ферми нямат своя законова защита, да не говорим за лоби в парламента, да не говорим за единно и синхронизирано законодателство, което да гради национална стратегия – как да се развиват регионите в България, как да подкрепим и издигнем в приоритет на земеделието. Още повече, че 2020 г., когато субсидиите меко казано ще се променят или просто ще спрат, вече се задава на хоризонта. Богатите и силни държави вече знаят своите приоритети и със сигурност ще ги налагат на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, ако има такава и след петилетка. Ще оцелява онова земеделие, което може да работи и без субсидии, което продължава собствените си традиции, просъществували през вековете. На тези ниши големите държави в ЕС вече залагат в новата ОСП. Поне това се разбира от започналите дискусии за бъдещето на земеделието на Стария континент.

При нас останаха само добре изговорените намерения и отиващата си средна класа в аграрния сектор. Едва ли някой може да обясни защо досега не е написан Закон за браншовете организации? Нали те щели да поемат в свои ръце ръководството на съответните сектори? Как да си обясним, че злополучната Наредба 26 за директните продажби на фермерите, все се доизгражда и пак не е по мярка на стопаните? Защо само малцина производители се възползват от нея? Редичката с въпроси може да продължава още...

Пред поредните управници ще остане да тежи питането – какво да направят за малките и средни стопани, така че България да не остане само крайна територия на картата на Европа.

Публикувана в Бизнес

За първи път от създаването си ферма „Угърчин“ от гр. Угърчин, Ловешка област, една от фермите в мрежата на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“, отваря врати за посетители. В Деня на отворените врати на 8 ноември 2016 (вторник) собственикът й Стоян Пелтешки очаква фермери и всички, които се интересуват от фермерски продукти, за да сподели опита си от преработката във фермата и директните продажби.

Във фермата се отглеждат пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Фермата дава препитание на 11 души, седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%.

2ugarВ близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел… Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец. Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция според Стоян Пелтешки фермата му да продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и той е убеден, че бизнес моделът му зависиотустойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

„Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 има регистрация по Наредба 26. Произвежда само два продукта – ОВЧЕ и КРАВЕ СИРЕНЕ. Откакто е започнал да преработва във фермата и да продава директно на потребители, фермата на Стоян Пелтешки е увеличила печалбата си в сравнение с периода, когато са продавали суровото мляко на други мандри.

Мнозина вече познават продуктите на фермата, известни под марката „На Дачо“, опитен майстор сиренар - роднина на Стоян. Сиренето си продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“.

„Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. С готовност би споделил опита са по преработка във фермата и директни продажби и с други фермери, които биха тръгнали по този път. „Работата е много тежка и лесно няма, но който иска, успява“, казва Стоян. „Да ми се обадят новите фермери“.

Публикувана в Животновъдство

 

Най-новата развъдна асоциация в страната си поставя амбициозната цел да постигне световните стандарти в сектора при оптимално ползване на пасища и ливади

Лили Мирчева

До четири години България ще има също толкова качествено и покриващо стандартите телешко месо като това на утвърдените страни производители, прогнозира Андрей Чалъков, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). Това стана по време на първия форум за месодайно говедовъдство СТЕКСПО 2016 в село Стефан Караджово, община Болярово, който бе и полезен практически семинар за фермери, и място за бизнес срещи на предприемачи по цялата хранителна верига. По думите на Чалъков страната ни има голям потенциал за производство на телешко месо с близо 1,3 милиона хектара пасища, които позволяват отглеждането на минимум 700 000 майки. Фермерите се насочват към месодайното говедовъдство защото това е единствената форма да се усвои някакъв ресурс, да получат

оптимален приход от ползването на ливади и пасища

коментира още директорът на най-младата развъдна асоциация в България.

През 2015 г. браншовата организация получи разрешения за развъждане на три породи – Абърдийн Ангус, Лимузин и Херефорд. В момента в нея участват 113 ферми, където се отглеждат над 10 000 месодайни крави и юници от тези породи.

През 2015 г. животните под селекционен контрол са били 4730 и сега бележат ръст от 14%, съобщи директорът на Дирекция „Животновъдство“ в МЗХ Златка Възелова. Финансирането на сектора става чрез държавна помощ за селекционна дейност и държавна помощ за участие в изложения. Към това трябва да се добавят схемите за обвързана подкрепа на месодайни крави и на месодайни крави под селекционен контрол. По думите й

делът на обвързаната подкрепа е над 50% от разходите за производство

на месодайни говеда , което засили интереса на фермерите към сектора и увеличи с 56% броя на отглежданите говеда в месодайно направление. Заявените за подпомагане животни пък бележат ръст от 4% само за година. Тенденцията се запазва и през 2016 г., като броят на месодайните крави нараства с около 5%, а на заявените за подпомагане животни с 24 на сто.

Произвежданото у нас телешко месо трябва да бъде експортно ориентирана стока, коментира Андрей Чалъков и обясни, че новата развъдна асоциация е

коректив, който си изправя срещу бюрократичната система

и че бизнесът сам търси пазарна ниша за продукцията си. Затова си поставя амбициозни цели – да достигне световните стандарти или просто да прави нещата, както се правят по света.

Средната възраст на фермерите в асоциацията е около 40-те години, съобщи Чалъков. Повечето от хората са работили в чужбина и сега инвестират в месодайното говедовъдство. По думите му в никакъв случай не може да се говори, че субсидиите покриват разходите на бизнеса. Една крава под селекционен контрол струва около 4 хил. евро, а максималната годишна субсидия е 370 лв. „В този бизнес почти не става въпрос за субсидии. Те са форма за стимулиране на някои процеси в определен период от време. Хората тръгват към месодайното не заради субсидиите, а заради пазарната ниша. Нашите

фермери стават предприемачи

коментира още изпълнителният директор на развъдната организация. Затова на срещите им не се говори за Обща селскостопанска политика и бъдещето на субсидиите, или пък какво ни очаква след 2020 г. Те вярват единствено в пазарните механизми и инвестират в знания и технологии, за да са в крак със световните тенденции.

Това раздвижване в сектора не се дължи само на субсидирането“, казва Чалъков и дава пример с това, че много хора са се възползвали досега от европейската и държавна подкрепа, и са направили стопанства, но пък много хора са взели огромни субсидии „и са направили едно нищо - виждали сме ферми за 2-3 милиона, където крави умират, бракуват ги година след продуктивния продуктивния период“.

Затова младата асоциация активно търси финансиране и не чака само държавната подкрепа. Резултатът от това е съвместният проект на стойност 270 хил. лв., подкрепен от фондация „Америка за България“. Досега са похарчени около 130 хил. лв. само за информационни технологии и обучения, т.е. 50% от средствата са усвоени. В тях са закупени сървъри и специализиран немски софтуер, който ще послужи за създаване на развъдна книга на месодайното говедовъдство в България. Сотуерът служи за събирана и анализ на данни, изгражда математически модел на стопанството. Тази информационна система е нова за България и досега се е ползвала успешно с надграждане от една от немските развъдни организации.

Съвместният проект на АРМПГБ и фондацията включва организиране на форума на открито – СТЕКСПО 2016, който събра в стопанството на Николай Димов фермери, експерти, представители на фирми от фуражния бизнес, консултанти по храненето, производители и вносители на ветеринарни препарати, вносители на семенен материал, консумативи и оборудване за фермите, водещи специалисти в месодайното говедовъдство.

Лектори от Ирландия, Германия и Румъния – страни с големи традиции в месодайното направление в животновъдството, очертаха тенденциите в сектора и дадоха практически съвети на животновъдите. Над 500 посетители, сред които гости от Гърция и Турция, видяха повече от 40 изложени елитни животни и още 400 на терен. Мнозина успяха да сключат сделки за продажба на техника, оборудване и разплодни бици, заявени са доставки на елитни животни от Ирландия. Членовете на асоциацията имаха възможност да направят пряко договаряне с представители на ХоРеКа сектора с цел бъдещо партньорство. Топ готвачи от България демонстрираха каква е крайната цел на месодайното говедовъдство – вкусната и здравословна храна в чинията на потребителя.

Нашият гръб са международните контакти

Преди да се обърнем към американската фондация и към МЗХ, ние започнахме нашата работа с чуждестранните си колеги, обяснява Андрей Чалъков. Затова селекционерите на асоциацията са преминали вече обучение в Германия и вече анализират очаквани и получени резултати. От 10 000 глави добитък, които се отглеждат във фермите на членовете на асоциацията, под селекционен контрол са 20-25%. Затова се залага на експертния потенциал на хората, създали най-младата и най-амбициозна развъдна асоциация. Времето ще покаже дали това е успешният модел за развитие на устойчиво и конкурентно говедовъдство.

 

Публикувана в Животновъдство

През миналата година бяха направени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Обяснението на вносителите на промените в Народното събрание е, че голяма част от споразуменията при пасищата са използвани, за да се заобикалят правилата за разпределяне на постоянно затревените площи. По този начин права за ползване са получили и хора без животни.

Но последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които изключиха трайните насаждения и пасищата от бъдещите доброволни споразумения по чл. 37б, предизвикаха недоволство сред част от фермерите. Особено остро се противопоставиха членовете на Асоциация „Биопродукти”, които поискаха извънредна среща с ръководството на министерството на земеделието и храните.

Както обясни заместник министърът на земеделието Свилен Костов този повод „проблемът е, че биопроизводителите са ползвали доста бели петна и реално сега се лишават от правни основания за ползване на трайните насаждения или за пасищата. Тяхното искане за преразглеждане на промените е подкрепено и от други браншови съюзи”.

Браншовият съюз и МЗХ се се договорили да сформират работна група с експерти от агроводомството, които имат доказан опит и практика в поземлените отношения. Тази група ще направи предложение за промени в закона.

Както съобщи зам. министър Костов, проблемът е известен още от миналата година. Тогава данните показаха, че 750 души са ползвали със споразумения около 400 хиляди декара пасища, мери и ливади, като голяма част от тях не са притежавали животни или са имали по 2-3 крави и десетина овце. В наскоро направен анализ на МЗХ казал, че голяма част от ползвателите на ливади и пасища, които са ги заявили чрез споразумения, нямат животни. „Тоест те са използвали механизма на споразуменията като вратичка да заявяват пасища без животни, включително и да преразпределят общинските пасища с единствената цел – да се получават субсидии”, обясни още зам.министърът. По думите му в МЗХ се разработва подробен анализ, но предварителните данни показват, че в този проблем се отнася за около 25 хиляди души в цялата страна. Те разполагат с имоти в размер на 300-400 хиляди декара и те ще бъдат проверени.

Но според последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са в сила в момента, трайните насаждения, пасищата и ливадите, се изключват от доброволни споразумения по чл. 37б.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта