300x250

Лошото качество на зърното това лято се отрази върху износа на пшеница от нова реколта, като от август до октомври от страната са експортирани около 200 хиляди тона. Силният експорт на зърно е бил през юли т.г., когато по данни на Националния статистически институт извън страната са реализирани 758,2 хил. тона пшеница, но всички те са от старата реколта.

Лошите прогнози за състоянието на пшеницата в Западна Европа ускори търговските сделки и това даде начален старт и на поскъпването на зърното. Миналогодишната пшеница обаче беше с изключително добри показатели, затова през юли т.г. експортът започна с летящ старт.

С изчерпване на старите количества обаче интересът към тазгодишното зърно спадна и затова крайните данни за износа от първи юли до началото на октомври сочат едва 983 601 т пшеница, докато за същия период на миналата година този износ е достигнал почти 1,2 млн. т., сочи справката на министерството на земеделието.

Срив от 84 на сто има и в търговията с ечемик. За периода от началото на юли до началото на октомври от страната са изнесени само 13 625 т, при 86 684 т за трите месеца на миналата година. Запазва се единствено интересът към рапицата, при която за отчетните три месеца на тази година са изнесени 120 053 т. За същия период на 2017 г. този експорт е надхвърлял 150 хил. т.

Засега върви слабо и задграничната търговия с пролетни култури. През изминалата седмица през Пристанище Варна не са преминавали товари с царевица и слънчоглед за износ, съобщиха от министерството на земеделието. Общо за периода от началото на септември до 14 октомври 2018 г. експортът на царевица през порта е с 55,3% по-малко на годишна база. Тази есен са натоварени едва 105 617 т, при 236 423 т по същото време на 2017 г.

Статистиката все още не отчита реализиран експорт на слънчоглед, при изнесени 51,3 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

Решението за преминаване от традиционна към безорна технология е трудно, но в крайна сметка е икономически ефективно и почвощадящо

През последните години прилагането на технологията No-till при отглеждане на земеделските култури в нашата страна заема все по-големи размери. Почитателите на тази на пръв поглед опростена технология стават все повече и повече. Не са малко и тези фермери, които вече планират да променят начина си на производство. В тази връзка, нараства и потребносттта от знания и опит, които в практикуваното у нас доскоро земеделие отсъстват. Точно затова ние чувстваме ангажимента да търсим, намираме и публикуваме интересна информация за нашите читатели, която да им бъде полезна и да им помогне при вземането на решения. В настоящия материал отново се обръщаме към опита на САЩ, който е пионер и законодателен модел в тази технология, и публикуваме изводите и препоръките на кооперативната консултантска служба в щата Оклахома. Надяваме се, че на прага на сеитбената кампания материалът ще е полезен за всички, които вече отглеждат или планират да отглеждат пшеница по технологията No-till.

Агр. Петър Кръстев

Да преминем ли от обработка към No-till при отглеждане на пшеницата? Както отбелязват специалистите от кооперативната консултантска служба в щата Оклахома, САЩ, това е един от най-честите въпроси от страна на фермерите. И един от най-трудните по отношение на отговора. В края на краищата отговорът зависи от такива фактори, като вниманието, което земеделският стопанин може да отдели за своето поле, възможността за въвеждане на определени ротации на културите, опасността от ерозия на почвата, наличието на работници и разходите за тях, необходимостта от допълнително оборудване и разходите за гориво. Най-общо, при прехода към No-till за отглеждане на зърнено-житните култури се увеличават:

. количеството достъпна за растенията влага;

. заболеваемостта от отделни болести в условия на неспазване на сеитбооборота;

. общата активност на насекомите;

. количеството необходими сили и внимание от страна на мениджърите;

. стойността на сеитбооборота;

. разходите за сеитбена техника;

. разходите за хербициди;

. потребността от азот в краткосрочен план;

. стратификацията на хранителни вещества и киселинността на почвата;

. ролята на качеството на посевния материал и избора на сорт.

Намаляват се ерозията на почвата; потребността от работна сила, разходите за гориво, общата мощност на машинния парк и почвообрабатващата техника.

Остават непроменени – потребността от макроелементи в дългосрочен план и плътността на почвата.

Техника

Макар че наборът от техника за отглеждане на пшеница по традиционната технология и по No-till е много сходен, има и съществени различия. Преди всичко това се отнася за работата с растителните остатъци. Раздробената слама трябва да бъде разпределена максимално равномерно по полето още в процеса на прибиране. Това подобрява условията за сеитба на следващата култура. Добре настроената висококачествена сеитбена техника в добро състояние е това, което е необходимо при отглеждане на зърнено-житните култури по технологията No-till.

Първоначално за No-till са използвани сеялки за традиционната технология, само леко променени. В новия век се появиха много по-съвършени машини. Една от важните иновации станаха по-тежките сеялки, конструирани с цел ефективно пренасяне теглото на сеялката на дисковите ботуши - както хидравлично, така и директно.

На пазара съществуват две базови конструкции: в едната ботушите се използват за преместване на растителните остатъци, а при другата те просто ги нарязват. Всяка има своите предимства и недостатъци, но и двете изсяват семената еднакво ефективно. Ефективното преминаване през стърнищните остатъци - дали с помощта на ботуши или с помощта на дискове – има ключово значение. Дисковите ботуши ефективно прерязват остатъците от стърнището, като предотвратяват запушването на механизма и вмъкването им в браздата. Последното препятства добрия контакт на семената с почвата и води до лошо поникване, особено ако по време на сеитбата е сухо или горещо.

Сеялките с ботуши по-малко се запушват защото растителните остатъци са срязани и размесени с почвата. Запушването още повече намалява, ако не се сее по време, когато растителните остатъци са трудни за нарязване, рано сутрин. Този фактор зависи и от предшественика. Така след пасища проблемът с растителните остатъци е по-малък, отколкото след пшеница или царевица. В същото време почвата след пасища е по-уплътнена.

Сеялките за No-till обикновено са по-скъпи, отколкото тези за традиционната технология. Истина е, че тази разлика частично се компенсира за сметка на по-ниската стойност на целия комплект техника.Друго решение може да бъде придобиването на сеялка втора употреба в добро състояние (някой доста съвършени модели са пуснати преди повече от 10 години) или използване на такава под наем.

Сеитбооборот

Сеитбооборотът има положително влияние за високи добиви именно при технологията No-till. Главният фактор, който е водещ при съставяне на сеитооборота в САЩ, е икономическият. Затова производителите на пшеница са съветвани да включат в сеитбооборота си на първо място соя и царевица.

Уплътняване на почвата

Уплътняването на почвата е един от проблемите, който подтиква фермерите да преминават към No-till.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство

Развитието на международните зърнени пазари през изминалите седем дни (14-02.09.18 г.) остана много динамично и в същото време доста противоречиво. Пазарите на царевицата и стоките от маслодайния комплекс през по-голямата част на миналата седмица се огъваха под натиска на реколтната преса – рекордните добиви в САЩ. В същото време цените на пшеницата на борсите в Чикаго, Канзас Сити и Париж бързо компенсираха моментната си слабост. Участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантическия океан отново фокусираха вниманието си на неблагоприятните перспективи за глобалното производство на пшеница през новия сезон поради слабите реколти в Русия, ЕС и Австралия. През последните дни се забелязва леко подобрение на прогнозите за размера на руската реколта, но в същото време оценките за добивите от пшеница в ЕС и на Зеления континент продължиха да се влошават. Освен това по-ниските ценови стойности в края на предходния период провокираха активизиране на експортното търсене от страна на големите купувачи предвид очертаващото се намаление на руските доставки през зимния период. В момента една от най-обсъжданите теми в търговските среди е новата и то доста по-неблагоприятна прогноза на европейското аграрно лоби за производството на зърнени храни в ЕС.

На 19 септември Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове – COCERAL сведе оценката си за добива от мека пшеница в рамките на Съюза през 2018 г. до 129,84 млн.т, а това е с драстичните 9 млн.т по-малко в сравнение с разчетите на COCERAL от края на юни и с 12 млн.т под нивото на предходния сезон. Причината за рязкото редуциране на прогнозните данни са много по-слабите от очакваните добиви от мека пшеница във Франция, Германия, Великобритания и Полша. Прогнозата за Германия, например, е намалена от 23,27 млн.т на 20,00 млн. т, за Франция – от 37,4 млн.т на 35,12 млн.т, а за Полша – от 11,04 млн.т на 9,90 млн.т. За справка, през 2017 г. производството на мека пшеница в тези държави възлизаше съответно на 24,31 млн.т; 36,58 млн.т и 11,66 млн.т. Впрочем и прогнозата на COCERAL за размера на новата реколта от царевица в ЕС също е влошена с 1,1 млн.т, в сравнение с данните оповестени през юни – до 58,94 млн.т (60,66 млн.т – 2017 г.).

На 20 септември 2018 г. декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR202,50/т, с 6,75 евро над нивото от края на предходния седмичен период и с близо 40 евро по-високо, в сравнение с 20.09.17 г. С 3-5 евро се покачиха и цените на френската и германската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) на експортния пазар – до EUR204/т FOB Руан и EUR205-210/т СРТ Хамбург (EUR159/т и EUR168-173/т съответно на 20.09.17 г.). Експортните цени на руската и украинската пшеница през миналата седмица останаха непроменени – до $216-219/т FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($183-185/т -20.09.17 г.).

На 17 септември Сирия закупи 200 хил.т руска пшеница 11,5% протеин по $224/CFR за доставка 15 октомври- 15 декември. Прави впечатление, че тази цена е с близо 30 долара по-висока, в сравнение със сделката за доставка на руска пшеница за Сирия, сключена на 9 юли 2018 г.

Цената на френската царевица в рамките не изминалите седем дни остана без съществена промяна - около EUR175-176/т на борсата в Париж и EUR174-177/т FOB Рейн-Бордо (EUR155-157/т FOB – 20.09.17 г.). Експортните котировки на украинската царевица междувременно спаднаха с 4-5 долара и в момента данните на търговците се колебаят около $168-170/т FOB черноморско пристанище ($174/т FOB – 20.09.17 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Родните фермери започнаха да се завръщат към нашите сортове пшеница, но работим предимно с клиенти от Турция, Македония, сега изнасяме слънчоглед в Южна Африка, коментират научни работници от института край Генерал Тошево

Лили Мирчева

„Надяваме се, че нашите сортове, които са пригодени за климатичните ни условия, ще се търсят и намират все по-широко приложение в българското земеделие”,

сподели агроном Румяна Александрова, началник „Семепроизводство“ в Добруджанския земеделски институт. С нея се срещнах по време на Добричкия панаир, където бяха представени нови и вече популярни сортове зърнени култури, селекционирани от учените в земеделския институт край Генерал Тошево. По думите й нашите фермери са започнали да се връщат към българските сортове зърнено-житни култури, понеже чуждите не са се справили много добре при екстремните климатични условия през тази стопанска година.

„Български фермери започнаха да се завръщат към нашите сортове пшеница, но работим предимно с клиенти от Турция, Македония, а сега изнасяме слънчоглед в Южна Африка, коментира асистент Георги Георгиев, селекционер на слънчоглед. И допълни, че турските партньори на научния институт сеят предимно сортовете пшеница Божана, Драгана, Меделин и Пчелина. – Това са качествените сортове и дават добър добив в южната ни съседка.”

Тази година има подчертан интерес от страна на нашите фермери към сорта пшеница Пчелина, която е сред най-новите сортове на института, както и към новите сортове фасул, предназначени за директно прибиране от полето. „Интерес има и към новия хибрид слънчоглед Диведа, който ще бъде пуснат наскоро на пазара. Той е с 52% масленост, което означава, че е високомаслен, но в същото време е и високодобивен. Засега търсенето му е слабо, защото все още не е пуснат на пазара”, коментира асистент Георгиев. По думите му нашите фермери тази стопанска година най-много купуват семена от фасул, селекционирани в Добруджанския земеделски институт.

Пазарът за семена у нас е висококонкурентен

Най-голям интерес има към фасула, който се прибира директно механизирано. Това е най-новия ни сорт Скития, който сега застъпва на пазара за сеитбата през 2018 г., казва асистент Атанас Атанасов в Добруджанския земеделски институт

IMG 20180830 103820 1

  • Асистент Атанасов, какво представи Добруджанският земеделски институт на тазгодишното издание на Добричкия панаир „Селското стопанство и всичко за него“?

  • По традиция отново сме тук и представяме богата експозиция от сортове зърнено-житни култури, от които предлагаме зърнопроизводителни базови семена за есенната сеитба през 2018 година. В момента са налични 14 сорта обикновена пшеница, сред които Енола, Кристи, Лазарка, Драгана, Калина, Мерилин, Божана, Косара, Галатея, Горица и Катарджина. Предлагаме и два сорта твърда пшеница – Мирела и Мелина, пет сорта тритикале – Атила, Акорд, Респект, Колорит и Добруджанец. Два сорта зимен ечемик – Ахат и Тангра. Всички сортове са селекция на Добруджанския земеделски институт и са доказани във времето си като изключително подходящи за отглеждане в климатичните условия на България, като успешно съчетават висок добив и качество.

  • Какви предложения имате в пролетни култури?

  • Пролетните култури се представят от мостри семена от полски фасул – това са Еликсир, Блян, Устрем и Скития. Характерно за последните три сорта е, че имат изправен храст и са подходящи за директно механизирано прибиране на полето.

  • Предлагате ли други протеинови култури, които фермерите търсят в последно време?

  • Предлагаме само един сорт леща – Елина. Разполагаме и с представител на граха – сорт Кристал. На изложението представяме технологията за производство на полски фасул, създаден от авторски колектив специалисти по селекцията, агротехниката и фитопатологията в Добруджанския земеделски институт.

  • Какви сортове зърнено-маслени култури предлагате за есенната сеитба тази година?

  • Слънчогледът е представен от сорт Фаворит и хибридите Диведа, Дея, Севар, Велека, Вокил, Велко, Габи, Яна, Сан Лука, Валин, Линдзи, Дивна, Вяра и Теди. Селекционерите и агрономите от Добруджанския земеделски институт са винаги на разположение на производителите за съвети, за да бъдат полезни при правилния избор на сортовете, за точната технология при извеждане на зърнопроизводството.

  • IMG 20180830 103953 1
  • Има ли интерес от страна фермерите, които Добруджанският институт не може да покрие? Примерно преди година се търсеше нахут.

  • Миналата година бяха засилили интереса си към нахута, но тази година интересът е доста по-слаб, а и ние нямаме селекционер в тази област.

  • Има ли подчертан интерес към дадена култура в момента?

  • Най-голям интерес има към фасула, който се прибира директно механизирано. Това е най-новия ни сорт Скития, който сега застъпва на пазара за сеитбата през 2018 г. Търсят се и сортовете на хлебните ни пшеници.

  • Как търсите мястото си на пазара, наред с лидери в семепроизводстното от световни компании, които оперират в България?

  • Как да го кажа – като Давид и Голиат сме.

Публикувана в Растениевъдство

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

Световната реколтата от пшеница, ечемик и рапица през тази година е надолу с между 2-4% заради неблагоприятни природни условия, прогнозират от САРА. През август 2018 г. се отчита ценови връх на световните пазари, подобен на този от август, 2014 г. 

FOB цените от Украйна през м.август, 2018 г. сравнени с м.август, 2015-2017 г., са: 237 US$/т – ечемик (+34%), хлебна пшеница - 235 US$/т (+27%), фуражна пшеница – 205 US$/т (+23%).
Причина за резкия скок на цените на зърнените култури от новата реколта се дължи на забавяне на жътвата, опасенията за по-слаби добиви, силното търсене през тези месеци и високите нива на световната икономика, изразяващи се във високо потребление, растящи доходи и голяма парична ликвидност.
Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (17-23.08.) цените на хлебното и фуражното зърно на международните пазари останаха подчинени на низходящ тренд. Основният фактор за понижението на цените на пшеницата в Европа и САЩ бяха рекордните темпове на руския износ, ограничаващи експортната реализация на другите големи доставчици на пшеница за международния пазар. Рязкото понижение на житните котировки оказа силно депресиращо влияние върху котировките на царевицата, още повече, че тази ценова преса съвпадна с оповестяване на доклада на Специален фермерски екип директно от полето (The Pro Farmer Midwest Crop Tour) за по-високи от средните добиви от царевица във всички основни щатове на производството й в САЩ.

Най-напрегната ситуацията в момента е на пазара на пшеницата. Това се обяснява със засилените спекулации около руския износ. Първоначално (17-20 август) слуховете за предстоящо въвеждане на ограничение при износа на пшеница от Русия обусловиха рязко покачване на фючърсните и експортните котировки на пазарите от двете страни на Атлантика. Буквално един ден по-късно, същата причина провокира стремително пикиране на цените надолу. На пръв поглед, това изглежда парадоксално, но при по-внимателен прочит на новините става ясно защо пшеницата поевтинява. Според официалното становище на Министерството на селското стопанство на Русия, изразено лично от министъра Димитри Патрушев „В момента няма предпоставки за въвеждане на мито при износа на пшеница…. Въвеждане на експортно мито за зърно поне засега не се разглежда…”. Опитните анализатори веднага акцентираха върху думите „В МОМЕНТА” и „ПОНЕ ЗАСЕГА”, защото никой и не говореше за незабавно въвеждане на ограничения при износа, а ставаше въпрос за по-късния период през есента или от 1 декември. Още повече, че само допреди един месец руското правителство категорично опровергаваше слуховете за възможни ограничения при износа през цялата 2018/19 маркетингова година. Всъщност изказването на министъра оказа точно обратен ефект. Според водещи международни анализатори руските и чуждестранните компании още повече засилиха износа на пшеница от РФ, тъй като според тях риска от ограниченията остава. Оперативните данни на руските митничари (Federal Customs Service) показват, че за месец и половина, изминали от началото на маркетингова 2018/19 г. година ( до 22 август) износа на зърнени храни от РФ за международния пазар (без държавите от Евразийскияикономически съюз) възлезе на 7,80 млн.т (ръст с 42% спрямо същия период на 2017/18 г.), в това число: 6,4 млн.т пшеница (+1,7 пъти). Важно е да се отбележи, че плъзгането на цените надолу продължава въпреки влошаването на прогнозите за добива от пшеница в света. На 23 август Международният съвет по зърното редуцира оценката си за глобалния добив от пшеница през 2018/19 г. с драстичните 16 млн.т в сравнение с юлската прогноза – до 721,00 млн.т, а това е с 37 млн.т по-малко спрямо резултата от предходния сезон. В рамките на изминалите седем дни експортните цени на френската и германската мелничарска пшеница се сринаха с нови 5-7 евро - до ЕUR 208/ т FOB Руан и EUR 209-214СРТ Хамбург/Росток съответно (EUR 169/т и EUR 175/т - 23.08.17 г.). Според търговски източници руските и украинските оферти за пшеница 12,50 % протеин вече гравитират към $225FOB ($225-230 FOB –в началото на месеца.)

Царевицата завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 5,5 евро – на равнище EUR 184/т за доставка през м. ноември (EUR 161,75/т – 16.08.17 г.), а експортната й цена в Украйна спадна до $190FOB($172– 23.8.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Два нови проекта, свързани с употребата на азот и сяра при овес и пшеница са подкрепени от съвместни инвестиции на британската зърнена индустрия с половин милион паунда.
Влагането на допълнителни средства за отрасъла в научноизследователска разработка означава, че в момента Великобритания инвестира общо над 2 милиона британски лири в изследване на внасянето на азот (N) и сяра (S) в производството на зърнените култури.
Учените ще изследват основните проблеми при прилагането на хранителните вещества, за да се гарантира производителността и качеството на продуктите при съвременните високодобивни сортове зърнени култури, както и да се търсят решения. Тези проекти допълват изследването за ефекта от азотен тор при ечемик от 2017, когато учените съпоставяха най-вече сроковете на внасяне на азот и качеството на зърното.
Овесът, като обект на изследване също е попаднал в списъка, тъй като през последните 20 години, производството му в Обединеното кралство се е увеличило значително, в резултат на повишеното търсене и консумацията на продукти от нго.
Във фокуса на вторият нов проект е пшеницата. Според резултатите от работата, експерти от Националния институт по селскостопанска ботаника са предоставили препоръки на земеделските производители за по-ефективно използване на азотни торове. Планирани са тестове за листно прилагане на азот в млечна зрялост на пшеницата. Планувана е и работа по оптимизиране използването на сяросъдържащи торове, включително на сяросъдържащи торове за контролиране нивата на аспарагин в пшеницата. Проектите се подпомагат също и от предприятия за производство на торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Само преди една седмица коментирахме, че заради жестоката суша и екстремално високите температури производството на зърнени храни в Германия през 2018/19 г. ще спадне до най-ниското равнище от 24 години насам – до 36,3 млн. т и страната няма да върже зърнения си баланс, без да компенсира ниските добиви с мащабен внос.

Анализаторите акцентират, че в случая става въпрос за държавата, която е  втори по-големина производител и износител на зърнени храни и най-вече пшеница в ЕС. Впрочем голямото пазаруване вече започна.

През юли според търговски източници са сключени сделки за внос на 400 хил. тона фуражна пшеница за германския пазар, а към днешна дата количеството нарасна на около 800 хил. тона. Като основните доставчици търговците посочват страните от  черноморския регион  - Румъния и България и коментират, че покупките продължават.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 42

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта