Учените от Гьотингенския университет показаха, че на изменението на сроковете на прорастване и фазите на цъфтежа влияят не само глобалното затопляне, но и особеностите на новите сортове и хибриди. Те изяснили, че зимната пшеница сега започва да цъфти примерно с 14 дни по-рано, отколкото преди 60 години.

Учените са обобщили резултати от наблюденията за развитие на зимната пшеница от 1952 до 2013 година. В изследванията са взели участие почти 5000 стопанства в Германия. Освен това две години учените самостоятелно отглеждали и сравнявали най-популярните сортове зимна пшеница, култивирани в Германия.

Оказало се, че съвременните сортове зимна пшеница изискват за появата на пониците от семената и последващия цъфтеж с 14-18% по-малко топлина, отколкото разновидностите на културата от средата на миналия век.

Изследователите предполагат, че тази промяна в сроковете на етапите на вегетацията може да е свързана с изменението на климата и с особеностите на селекцията. Затова сега те преоценяват въздействието на глобалного затопляне върху отглеждането на зимната пшеница.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Кои сортове и хибриди царевица са по-подходящи за царевичен силаж?

При културата съществуват два типа зърно – конски зъб и стъкловиден лом, които се отличават по смилаемост

Д-р Франк Лооф

Eксперт по силажа в компания Pioneer, Германия

Повечето отглеждани в Германия сортове и хибриди царевица представляват смес от двата типа – конски зъб и стъкловиден лом. Въпреки това сортовете се отличават помежду си с показателите на смилаемост, на които трябва да се обръща внимание. Основните ориентири и препоръките при избора на сортове и хибриди царевица за приготвяне на силаж е интересна тема и за животновъди, и за растениевъди.

Несмляно зърно царевица във фекалната маса на кравите е позната ситуация. Време е въпросът с усвояването на нишестето да бъде изяснен. Въпреки че моментът за излагане на факти за справяне с този въпрос определено е твърде закъснял. Остава само да се надяваме, че моментът на смилаемост ще се регулира от само себе си (Табл. 1).

С увеличаване дела на царевицата в дажбата, смилаемото нишесте придобива все по-голямо значение. Скоростта на разграждане на нишестето в царевичния силаж се отличава от един сезон в друг и от сорт до сорт. Периодът на силажирането също оказва влияние. Професионалистите по хранене на животните вземат под внимание тези фактори при определяне на обемите и качествата на смилаемите фуражи, а също съставят дажбите в съответствие с потребността на дойните стада.

Смилаемост на нишестето – какво означава това?

Под този термин се разбира преди всичко скоростта на разпадане на нишестето в търбуха на животните. Доколко важен е този показател?

Поставените в производството цели биват различни. Едни от тях са изхранване с дажба, отговаряща на потребностите на преживните животни и способстваща за намаляване на разходите за протеинова храна, за сметка на активизираното размножаване на популацията на бактериите в стомаха. Тези, които желаят да минимизират рисковете от ацидоза, се замислят над това и държат сметка на активното храносмилане в тънките черва. Но каква стратегия може да се приложи, когато дажбата се оскъпява, защото в търбуха се синтезира по-малко протеин, което изисква включване на хранителни добавки.

Какво влияе на смилаемостта?

Какви фактори оказват влияние на това къде и колко бързо ще се усвои нишестето от царевичния силаж? Открояват се четири фактора:

  • текстура на нишестето;

  • степен на смилане на зърната на царевицата;

  • период на силажиране;

  • съдържание на сухо вещество в царевичния силаж.

Текстура на нишестето

Оценката какъв сорт или хибрид царевица е пред вас – тип конски зъб или стъкловидна, може да направи всеки по външния вид на зърното. Нишестето, съдържащо се в стъкловидния тип царевица, се отличава със своята висока стъкловидност. Нишестето в царевицата тип конски зъб е по-поресто, неговите частички не прилепват така плътно една в друга, както при стъкловидното. Такова нишесте се нарича брашнесто.

От какво се обуславят тези различия? Разликата се обяснява със структурата на нишестето: частичките на царевичното нишесте са свързани с протеинови връзки. Отделни протеини (зеин) възпрепятстват смилаемостта на нишестето. Зърната на стъкловидната царевица в сравнение с тези от тип конски зъб съдържат повече зеин. Разликата в съдържанието на зеин расте със съзряване на зърната. Съдържанието на протеина зеин е определено от генетиката и практически не се поддава на влияние от страна на външни фактори, такива като природните условия например.

Сортовете царевица за силаж, отглеждани в Германия, рядко са чисто стъкловидни или конски зъб, повечето са междинни типове с преобладаваща генетика на единия или другия тип. Генетиката на ранозрелите сортове (ниски числа по ФАО) се отличава с по-висока студоустойчивост и ранен период на цъфтеж. В повечето случаи това е определено „наследствено“ при царевицата със стъкловиден лом. Гените на къснозреещите сортове с висок потенциал за добивност преди всичко и в по-голяма степен имат родство със зъбовидния тип царевица. Различията между зъбовидната и стъкловидната царевица могат да се уеднаквят донякъде чрез раздробяването на зърното в процеса на силажиране.

Степен на смилане (раздробяване) на зърната на царевицата Влиянието на смилането на зърната на царевицата за смилаемостта е значително. Лесно можем да си представим, че преживните животни не са способни да усвоят целите, несмлени зърна. Причината се крие в защитата на обвивката – перикарпа. За да се преодолее този „щит“, е необходимо при раздробяването на зърното, то да се разруши минимум на четири части.

Френски учени са открили, че раздробяването на несилажирани зърна царевица силно влияе на дела на нишестето, преработвано в търбуха. По този начин благодарение на доброто раздробяване на зърното разликата в текстурата на нишестето на зъбовидната и стъкловидната царевица може съществено да се минимизира.

Все пак на практика всичко изглежда по друг начин: зърната на стъкловидната царевица в буквален смисъл са по-твърди и това определено е генетика и специфика на узряване. Логично е, че при едни и същи настройки на силажокомбайна, тртиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"е ще се раздробяват по-лошо от зъбовидния тип царевица, съдържащи брашнесто нишесте и разпадащи се под въздействие на царевичния раздробител (корн-крекера) на малки частици. Именно затова при прибиране следва постоянно да се контролира степента на раздробяване на зърната на царевицата. При влажна суровина (съдържание на сухо вещество под 30%) може да бъде достатъчно само нарушаване на обвивката. Колкото по-сухо е зърното, толкова по-голяма сила е необходима за раздробяването му минимум на четири части. За контрол в процеса на прибиране на царевицата е необходимо да се броят количеството на целите зърна или половинките в литър обем свежосилажирана маса: те не трябва да бъдат повече от две-три.

Период на силажиране и съдържание на сухо вещество

Продължителният период на силажиране влияе върху смилаемостта на нишестето. Битува мнение, че в процеса на силажиране се разтварят веществата определящи смилаемостта на зеина – колкото по-продължителен е процесът на силажиране, толкова по-добра е смилаемостта на нишестето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера".

Публикувана в Растениевъдство

Брашнестата мана се причинява от гъба. През зимата мицелът на патогена се запазва в заразените пъпки по върховете на леторастите и при благоприятни условия започва нови заразявания.

При зимната резитба за формиране или плододаване задължително се изрязват нападнатите връхни части на леторастите. Те лесно се познават от здравите по сивосивкавият цвят и слабо развити пъпки. При силно чувствителните сортове се провежда и резитба по време на вегетацията за отстраняване на силнозаразените леторасти.

За предпазване на листата, леторастите и плодовете на ябълките от заразяване с брашнеста мана се правят профилактични пръскания с контактни фунгициди.

Подходящи за предпазни пръскания са Кумулус, Сяра ВГ, Тиовит джет и други сяросъдържащи средства. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат до 10-15 пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дърветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките.

При благоприятни условия за развитие на болестта се използват фунгициди със системно действие, като импакт, вектра и др.

Чувствителни сортове

За съжаление едни от най-вкусните ябълкови сортове са силно чувствителни на брашнеста мана. Най-неустойчиви на болестта са Джонатан, Джонаголд, Айдаред, Блъшинг голден, Джонафрий, Виста белла, Бял зимен калвил и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако ви предстои засаждане на ябълкови дръвчета, а нямате възможност за чести пръскания, избирайте устойчиви на струпясване сортове. Такива са Прима, Либърти, Флорина и Джонафрий.

За намаляване на опасността от заразявания при засаждане да се подбират места с добър въздушен дренаж. Чрез разстоянията на засаждане, формирането на короните и резитбата, също може да се ограничи заразяването от струпясване. Условията на отглеждане трябва да са такива, че да създават добро огряване на цялата корона и качествено пръскане.

Кои са критичните моменти за заразяване?

Ако посочените по-долу фази от развитието на ябълките съвпаднат с благоприятни условия за развитие на струпясването, заразяванията са най-големи. Посочваме критичните моменти, в които трябва да се реагира с предпазно или лекуващо пръскане:

. набъбване на пъпките;

. зелен конус;

. миши уши;

. разделяне на цветните от листните пъпки;

. показване боята на цвета;

. цъфтеж (начало, масов, край);

. оформяне на плода (завърза);

. нарастване на плода до големина орех.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Чужди фирми търсят сортовете на Добруджанския земеделски институт. Това съобщи директорът на Добруджански земеделски институт доц. д-р инж. Илия Илиев, по време на представянето на годишния отчет за научната и стопанска дейност на института през 2017 г. 
През 2017 година е работено по 15 лицензионни договора с чужди фирми от Кипър, Турция, Румъния, Молдова, Украйна и др. В резултат на това сътрудничество през изтеклата година в Беларус е признат хибрид слънчоглед Алпин, а сортовете обикновена пшеница Мерилин и Лазарка са утвърдени в Националната сортова листа на Република Турция. 
През годината са подписани 14 нови международни договора – за лиценз, за сортоизпитване и обмен на генетичен материал, а институтът е посетен от специалисти от Франция, Румъния, Турция, Полша, Испания, Молдова, Украйна, Румъния, Русия, Сърбия и други.
Научният екип на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево участва в разработване на четири научно-изследователски проекта. Основните задачи, залегнали в проектите, са свързани със селекцията и агротехниката при зърнено-житни, бобови култури и слънчоглед. Целите на селекционно-подобрителната работа са свързани с повишаването на добива и качеството при пшеница, ечемик, тритикале, фасул, леща, грах и слънчоглед, както и с повишаване на тяхната устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори. 
През 2017 г. е осъществена поддръжката на 78 бр. сертификати - за 36 сорта обикновена пшеница, 6 сорта твърда пшеница, 11 сорта тритикале, 5 сорта ечемик, 5 сорта фасул, 2 сорта грах, по 1 сорт леща и нахут и за 1 сорт, 5 хибрида и 5 линии слънчоглед. 
След успешно изпитване са признати един сорт ечемик - Оникс, два хибрида слънчоглед - ГТС Теди и Деведа, и три линии слънчоглед - N102 R, G240R и P427R.
От новите сортове (с издадени сертификати след 2011 г.) са внедрени: обикновена пшеница Божана, ГТП Киара, ГТП Калина, Горица, ГТП Рада, Косара, Пчелина; тритикале Добруджанец; ечемик ГТЕ Ахат; фасул ГТБ Устрем и ГТБ Блян. 
Сортовете с издаден сертификат за внедряване са: обикновена пшеница ГТП Катаржина, ГТП Ками, Жана, Фани, Сладуна и Кристалина; твърда пшеница Мирела, Мелина и Мирабел; тритикале Дони 52 и Благовест; ечемик ГТЕ Яспис, Тангра и Пагане. 
Гости на отчета бяха Красимир Кирилов – областен управител на област Добрич, проф. Николай Ценов, проф. Илия Илиев и проф. Михаил Христов – бивши служители с голям принос към научните постижения на института.

Публикувана в Растениевъдство

Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е негов добър опрашител. Любителят, който обикновено засажда само няколко дръвчета, не може да постъпи така, но трябва да установи дали желаните от него сортове могат взаимно да се опрашват. Затова не е излишно и да знае какви сортове засаждат непосредствените му съседи и да търси добрите съчетания.

. На сорта Джонатан и вариететите му добрите опрашители са Златна превъзходна, Златна пармена, Старкинг, Червена превъзходна.

. На Джонаголд - Червена превъзходна. На Айвания - Червена превъзходна, Златна превъзходна, Карастоянка, Грени Смит.

. На Грени Смит - Молиз делишез, Червена превъзходна, Златна превъзходна, Мелроуз, Айвания.

. На Златна превъзходна - Червена превъзходна, Грени Смит, Мелроуз.

. На Златна пармена - червена превъзходна, Златна превъзходна, Джонатан, Ладсбергска ренета.

. На Тетовка - Златна пармена, Златна превъзходна, Жълт белфльор, Ландсбергска ренета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Гръцките износители на грозде търсят алтернативи на Crimson Seedless, тъй като се насочват към увеличаване на добивите и по-добра продължителност на съхранение.
Гръцките производители на десертно грозде отделят голямо внимание в търсенето на нови сортове, но най-често срещания безсеменен сорт в Гърция е Crimson Seedless - лидер в продажбите и през този сезон.
„Ние считаме, че това е добра кампания по отношение на обема на производство“, казва Антонис Йоанидис, мениджър по контрола на качеството в компанията на Zeus Kiwi S.a. (Македония, Гърция). „В момента ние се концентрираме върху производството на Crimson Seedless, но също така експериментираме с нови сортове, които се надяваме в бъдеще да предоставим на нашите производители като обещаващи“.
Според Йоанидис много от новите износители на вино са готови да инвестират в производството.

„Някои производители използват пластмасови или мрежести сенници за защита на гроздето, за да го запазят по-дълго на храста и да могат да доставят по-късно грозде през този сезон“, казва той. "Периодът от края на октомври до средата на декември е най-добрия прозорец за продажбата на гроздето ни, тъй като испанското производство на десертно грозде е на пазара до края на октомври, а Италия по това време е в края на сезона за продажба на грозде".
Джордж Калицис от компанията Protofanusi Fruts очаква през този сезон традиционните добиви от сорт Crimson Seedless, но той подчерта усилията, които се правят за производство на нови сортове.
„Вече започнахме сортоизпитване с британската компания Юпитер, за отглеждане на нови сортове грозде", казва той. Сортоизпитването цели да се намери алтернатива на Crimson Seedless , с по-стабилен цвят на плода, по-добри добиви и по-добра устойчивост на съхранение след прибиране на реколтата. За гръцките износители на десертно грозде Европа остава номер едно на пазара. Изнася се основно за Великобритания, Холандия, Германия и Скандинавия. Проблемите с пазарите в Обединеното кралство са доста остри след гласуването на Brexit от миналата година. „Докато този пазар остава отворен, всичко ще бъде наред“, казва Йоанидис.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Подходяща подложка за отглеждане на ябълка във високите места и при неполивни условия е семенната. Върху семенна подложка ябълката расте силно и образува голяма корона - до 10 м в диаметър и 7-8 м височина. В отделни месторастения, но при поливни условия може да се засаждат и дръвчета върху вегетативна подложка, която придава умерен или слаб растеж и ранно встъпване в плододаване.

Подходящи за хълмистите, предпланинските и планинските места са ранните и средноранните сортове. Такива са Виста бела, Молиз делишес, Английска ренета, Джонатан, Прима, Бернска розова, Златна превъзходна и вариететите й (Смути, Белголден, Голден сан расетинг, Морспър голден), но не и на места, по-високи от 700-800 м над морското ниво.

Червена превъзходна и вариететите й (Старкримсон й Купър) обаче не трябва да се засаждат на места, по-високи от 700-800 м над морското ниво,

Канадска ренета, Златна пармена - за места до 1000 м над морското равнище, Айвания - за полупланинските по-топли райони, Златна дицова ренета, Карастоянка – в припланинските райони, Либърти (високите температури през август предизвикват преждевременно узряване на плодовете му, които не придобиват оптималните вкусови качества, а съхранението им се влошава), Зимна бананова, Примруж, Джьрсимак и други.

Широката гама от сортове дава възможност при засаждането на дръвчета в дворната градина да се избират най-подходящите за съответните месторастения ябълкови сортове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Освен това отново трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг.Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях.Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта