Понеделник, 14 Август 2017 12:21

Обзор на Софийска стокова борса

Цените на основните зърнени контракти продължават да спадат на борсата в Чикаго. Пшеницата поевтиня с 6,32 долара до 161,82 щатски долара за тон,  царевицата я следва с минус 2,44 долара до 140,62 щд./т., а соевият шрот и соята вървят доста чувствително надолу с минус 12,10 и 23,51 долара до съответно 294,20 и 341,94 щд./т.

В Будапеща тенденцията в котировките обаче остава обратна и цените продължават леко нагоре. Мелничарската пшеница се повиши с 3,20 лева за седмицата до 296,74 лева за тон, при фуражната имаше плюс 3,09 лева до 286,74 лв./т., а при царевицата покачването отново е най-забележимо – с 11,36 лева до 288,41 лв./т. Маслодайният слънчоглед продължи да повишава цената си – плюс 6,75 лева до нива от 625,16 лв./т. На борсата в Париж /Еuronext/ другата маслодайна култура, рапицата, за пореден път е с плюс 2,50 евро и се търгуваше на 368,50 евро за тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио качи 5 долара до 800 щд./т., а рафинираната захар в Лондон направи рязък скок надолу с 22,30 долара и спадна до 366,50 щд./т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД хлебната пшеница се търгуваше на 250-260 лв./т. „купува“, продавачите също свалиха от 290 до 280 лв./т. Има и търсене на биологично сертифицирана пшеница на начална цена от 400 лв./т. Фуражният ечемик държи цената на търсене на 330 лв./т., но предложения липсваха. Царевицата се движи между 290 и 300 лв./т., като има само предлагане, а биологично сертифицираната се търси на доста по-високата цена от 420 лв./т. При маслодайния слънчоглед купувачите са леко нагоре - 560-610 лв./т. от място, но продавачи пак нямаше. Отново има и търсене за биологично сертифициран слънчоглед на 800 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, бяла рафинирана захар в пакети се търси на начална цена от 720 лв./т.

В кръг „Нехранителни стоки” на „Софийска стокова борса” АД оживлението е по-осезаемо, продадоха се бензин А95 Н от 1716,67 до 1725 лева за хиляда литра и дизелово гориво на цени от 1592 до 1716,67 лв./хил. л. Газьол за отопление се изкупи на 1486,14 лв./хил. л. Има богато предлагане на различни видове масла.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (21.-27.07.17 г.) посока на ценовите отклонения на зърнените пазари задаваше климатичния фактор. В началото на този период, валежите в засегнатите от суша територии в САЩ и царевичния предизвикаха рязкото понижение на котировките в Чикаго и цените на експортния пазар. В средата на седмицата обаче, оперативните данни за влошеното състояние на посевите и увеличения износ стабилизираха цените в Щатите, макар и при по-ниски в сравнение с предходния период стойности. На 27 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $197/т FOB, а царевица – по $162/т FOB, в сравнение с $206FOB и $167/т FOB съответно на 20.07.17 г. ($175/т и $170/т към 28.07.16 г.). Понижението на американските котировки се отрази негативно и върху европейските пазари, но все пак тонът на ценовото развитие в Евросъюза беше по-твърд предвид влошените заради сушата перспективи за новата реколта. На 27 юли Международният съвет по зърното (IGC) редуцира оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. с 1,5 млн.т спрямо юнската прогноза – до 139,3 млн.т. Този обем на производството е с 4,2 млн.т по-голям, в сравнение с предходния сезон (135,1 млн.т), но е значително по-малък в сравнение с 2015/16 г., когато добивът от мека пшеница в ЕС достигна рекордните 151,1 млн.т. Според актуализирания баланс производството на царевица в ЕС през 2017/18 г. ще възлезе на 59,5 млн.т, в сравнение с 60,2 млн.т очаквани един месец по-рано и 60,5 млн.т реколтирани през настоящия сезон.

В рамките на изминалия седем дневен период цената на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR170,25/т до EUR168,75. Експортният пазар в Западна и Централна Европа обаче остана стабилен, като на 27 юли френска пшеница (11-12% протеин) се предлагаше за износ от Руан по ЕUR168-169/т FOB, а цената на германската пшеница 12,5% протеин се задържа на равнище EUR175/т СРТ Хамбург и EUR178-183/т FOB Балтийско море. При царевицата натискът отвъд Океана определено се оказа по-силен - EUR162/т FOB Бордо на 27.07.17 г. в сравнение с EUR168FOB на 20.07.17 г. (EUR173/т - 28.07.16 г.).

В черноморския регион липсваха значими ценови промени. Износът на пшеница от Русия е много интензивен и анализатори прогнозират рекорден обем на експорта през 2017/18 г. – 30,0 млн.т според данни на IGC (28,1 млн.т – 2016/17 г. и 25,5 млн.т – 2015/16 г.). Важно е да се отбележи и увеличението на прогнозата за новата руска реколта от пшеница в доклада на Международния съвет по зърното – 71,0 млн.т, в сравнение с 68,0 млн. т, очаквани през юни и рекордните 72,5 млн. т ожънати 2016/17 г. (61,0 млн.т – 2015/16 г.).

Руската пшеница отново беше безспорен фаворит в последния мащабен египетски търг. На 25 юли Държавната египетска агенциая GASC информира за покупката на 420 хил. тона пшеница за товарене 1-10 септември, в това число 300 хил.т от Русия, 60 хил. тона – от Румъния и 60 хил. тона от Украйна по цени от $202,35 за тон до $204,99/т FOB. За участниците в зърнената търговия са интересни и първоначалните офертни цени на фирмите доставчици за участие в тръжната процедура, а те са следните (на база FOB):


Руска пшеница

ADM: 60,000 тонапо $202.35
Louis Dreyfus: 60,000 тонапо $205.00
GTCS: 60,000 тона по $205.00
AOS: 60,000 тона по $205.05
Daewoo: 60,000 тона по$205.65
Aston: 60,000 тона по$206.15
Allegro: 60,000 тона по $206.75
Friends: 55,000 тона по $209.09

Френска пшеница 

Glencore: 60,000 тона по $207.60

Румънска пшеница

Cofco: 60,000 тонапо $204.99
Ameropa: 60,000 тонапо $206.05
ADM: 60,000 тонапо 206.35

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

През втората половина на миналата седмица в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов драматичен и много динамичен обрат. Всъщност седем дневният период (7-13.07.) премина под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на световния зърнен баланс. Актуализирани прогнозни данни за 2017/18 г. бяха оповестени вечерта на 12 юли и веднага станаха основен фактор, определящ посоката на ценовите отклонения в Чикаго и Париж. До оповестяването на доклада цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се катериха нагоре, повлияни от информациите за силната суша в районите засети с пролетна пшеница в САЩ; неблагоприятните агрометеорологични условия в редица основни страни производителки на Стария континент (най-вече Франция и Испания), поройните дъждове в Русия и др. Спекулантите успешно разиграваха климатичната карта, като в търговските среди доминираха очаквания за значимо намаление на оценките за добивите от пшеница и царевица в Европа и САЩ в сравнение с юнските прогнози. Цифрите в доклада на USDA обаче драстично се разминаха с песимистичните нагласи. Вместо очакваното редуциране на прогнозата за добив от пшеница в САЩ с 3-4 млн.т, същата беше намалена само с 1,7 млн.т, като това намаление се компенсира от увеличения начален запас и спад в износа. В крайна сметка вместо значимо редуциране на запасите от пшеница в Щатите в края на новия сезон USDA предвижда ръст на преходните наличности в сравнение с юнската прогноза. Намалението на оценката за добива от пшеница в ЕС, противно на пазарните нагласи също е минимално – от 150,75 млн. т до 150,00 млн.т, а това е с 4,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон. Като голяма изненада с негативен за цените знак участниците в зърнената търговия възприеха и актуализираната прогноза за новата руска реколта от пшеница – 72,0 млн.т, в сравнение с 69 млн.т очаквани през юни и рекордните 72,5 млн.т ожънати през 2016 г. Респектира и увеличената оценка за обема на руския износ – 30,5 млн.т, спрямо 27,8 млн.т през сезона 2016/17 г. и 26,5 млн.т очакваният износ на Щатите през новия сезон. Подобно разминаване на очакванията на търговските среди и актуализараните данни на USDA виждаме и в новата редакция на балансите на царевицата и соята.

Под пресата на по-оптимистични от очакваните от търговските среди прогнози цената на септемврийския контракт пшеница в Чикаго само за два дни (12-13 юни) се срина с 17 долара (до $188/т), а на борсата в Париж мелничарската пшеница поевтиня от ЕUR181,75/т до ЕUR175,25/т.С 5- 6 евро, в сравнение с пиковите седмични стойности падна цената на западноевропейската пшеница на експортния пазар – до ЕUR172/т FOB Руан за френска пшеница (11-12% протеин), и EUR176/т СРТ Хамбург и EUR181-186/т FOB Балтийско море за германската пшеница12,5% протеин (EUR157; EUR158 и EUR163-168 съответно на 14-15 юли 2016 г.)

Пазарът на царевицата в ЕС завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 2 евро на равнище – ЕUR 172/т FOB Бордо.

На пазара за сурово слънчогледово масло в Ротердам липсваха значими промени като котировките му се колебаеха в тесен диапазон $790-800/т .

София, 14 юли 2017 г.

 

Публикувана в Бизнес

Цените на плодовете и зеленчуците у нас ще се покачат заради градушките, но поскъпването няма да е драстично. Причината е, че 85% от плодовете и зеленчуците у нас са вносни, а едва 15% е родното производство, заяви пред “Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. По думите му засегната е реколтата от сливи, ябълки, кайсии, череши, праскови, като на места в Източна и Западна България пораженията са много сериозни. “Има фермери със 100% щета от градушката, а обезщетението, което предоставя министерството на земеделието и храните, не може да покрие само разходите на производителя през годината”, добави той.

Данните на комисията за стокови борси и тържища показват, че 57% от предлаганите на пазара у нас домати са вносни. През юни производството на български оранжерийни краставици се увеличава, но все още относителният им дял е по-малък от количествата вносна продукция и представлява 41%.

Количествата картофи от старата реколта намаляват, но на пазара има предлагане и на пресни картофи и българската продукция съставлява 77% от общото количество продажби.

Наблюденията през последните години са, че производството на ябълки в страната е изключително малко и предлаганите количества не могат да задоволят търсенето, твърдят експертите на комисията. Относителният дял на български ябълки на пазара е 38%, такива са и половината ягоди и едва 31% от кайсиите.

Публикувана в Бизнес

Цените на повечето плодове и зеленчуци намаляват през изминалата седмица, като най-значително е това по отношение на кайсиите, които регистрират понижение от 43% до 1,15 лева за килограм на едро. Това показват данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) за периода 26-30 юни. С над 13% намалява цената на зелената салата, с по около 7% по-ниска е цената на краставиците и доматите, а с 8% - на тиквичките.

В същото време цената на ябълките се увеличава с 3,6%, а на морковите с 3,3%.

От комисията съобщават за поскъпване на прясното мляко, макар и минимално - с 0,6% до 1,57 лева за 1 литър. Маслото обаче се търгува на едро с 1,2% по-евтино в края на юни.Краве сирене, ориз и брашно тип „500" поскъпват с над 2% на едро само за седмица.  Цената на брашното се повишава с 3,7% до 0,84 лева за килограм. Сиренето по борсите добавя 2,8% към стойността си и достига 5,97 лева за килограм с ДДС. Оризът поскъпва с 2,1% до 1,91 лв./кг.

Усреднено, цените на хранителните продукти, следени от ДКСБТ записват минимален ръст в края на юни. Индексът, който следи институцията, достига 1,348 пункта при ниво от 1,347 в началото на месеца.

Публикувана в Бизнес

1600 лева е средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич за 2016 г., съобщават от "Статистически изследвания". Стойността на чернозема е нараснала спрямо предходната година с 13.9% и е най-висока в сравнение с останалите области.

За страната средната цена достига едва 761 лева на декар. За сравнение в Добричко сделките през 2012 г. са вървели средно за 1320 лева, коментира "Дарик". Най-скъпи са земеделските площи в община Балчик - 2190 лева, като бележат увеличение спрямо 2015-а с над 400 лева. Следват общините Каварна и Шабла с цени съответно 1770 и 1720 лева за декар. Там също има нарастване на цените с по 300-400 лева. Спад се отчита в Генерал Тошево, където от 1700 лева през 2015 г. през 2016-а търговията е вървяла за 1550 лева на декар. Най-ниска е цената на земята в Добричко в община Тервел - 1230 лева, но и там се забелязва ръст от 250 лева спрямо предната година. В най-голямата община в страната - Добричка, нивите се търгуват за 1300 лева.  Средната рента за един декар земеделска земя в област Добрич достига 85 лева, което е с 3.7% по-високо спрямо 2015 година. Най-добре плащат земеделците в Балчишко - 96 лева, следвани от тези в Добричка община - 89 лева, и Добрич и Шабла - 82 лева. В страната се плащат за наем и аренда средно 44 лева, посочват от още от статистиката.


Публикувана в Бизнес

Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Слънчогледът, не само при мен, стои от миналата година, коментира Георги Христов,председател на „Земеделска кооперация -21 век“, с. Владимирово

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, кога бе учредена „Земеделска кооперация 21 век“ и с колко земя започнахте?

  • Тръгнахме с 18 хил. дка през 1994 г. В района има още една кооперация. В момента имаме към 29 хил. дка земя във Владимирово и в още няколко съседни села.

  • Какво отглеждате основно?

  • Тази година сме засели 4200 дка рапица, пшеница – 11200 дка, ечемик - 800 дка, царевица – 4300 дка и около 7 хил. дка слънчоглед.

  • С каква техника разполага кооперацията във Владимирово?

  • Техниката ни е 90% нова и е много хубава. Имаме трактор FENDT 3936, два малки Fendt 312, имаме три трактора Valtra и два New Holland.

  • Ползвахте ли европейски средства чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да купите тези машини?

  • Осъществихме навремето два проекта и си купихме двата FENDT и два комбайна. Останалите машини взехме със собствени средства. Сега имаме четири комбайна - два броя CLAAS LЕXION серия 660, CLAAS TUCANO 440  и John Deere966 е последният, който си купихме.

  • Смятате ли, че кооперациите имат по-различни проблеми в сравнение с останалите арендатори?

  • Кооперациите запазиха имота на хората, сградите и машините навремето. Но в този си вид вече не могат да издържат на конкуренцията. Казвам това, защото на събранията, които правим всяка година с отчет пред член-кооператорите, идват по 40-50 човека. Никой не задава друг въпрос на събранието, освен –рента, колко рента ще получим? Друго изобщо не ги интересува. Тази форма на стопанисване вече отмира. Това е мое мнение, но така смятат и доста мои колеги. Да, запазихме имота на хората, но трябва да се търсят други форми на работа в бъдеще.

  • Как, според Вас, ще се трансформират арендните отношения?

  • Трудно е да се каже. Разделянето на земята, което стана по много лош начин, и с навлизането на нови маслодайни култури от рода на лавандула, маточина, бял равнец, не вещаят добро бъдеще. Аз имам обяснение защо навлизат „екзотични“ култури - защото хората нямат работа и търсят поминък. Ако навремето, когато връщаха земята на собствениците й, бяхме повторили опита на Унгария, на Испания, Италия, сега положението у нас щеше да е по-добро. Там казаха на собствениците, че имат определени декари с дадена категория, без да казват къде се намира земята им. Затова сега имат плантации и държавата регулира добре агробизнеса. Казват, примерно, този блок става за круши, този – за лозя, тук за маслини, малини и т.н., и са направили плантации. А ние какво направихме? – Дадохме земята в реални граници: от майка му – на едно място, от баща му – на друго, от баба му – на трето. Но човек не може да я комасира и да засее определени култури, които позволяват ползване на високопроизводителна техника. Това е голям проблем.

  • Подготвя се нов закон за кооперациите – какво ще постигне той?

  • Нищо няма да постигне. Аз не виждам кой ще го направи този закон и как ще е по-сполучлив от сегашния. Ако направим равносметка и видим кой – какви пари внася в държавата от земеделие – това са кооперациите.

  • Известно е, че земеделските кооперации помагат и за изграждане на инфраструктурата по места, създават работни места, осигуряват социални придобивки в селата..

  • Ние поддържаме селата във всяко отношение – и през лятото, и през зимата. Като падне снегът – няма кой да го почисти. И без това селата обезлюдяха.

  • В новите мерки на ПРСР непрекъснато се говори за създаване на сдружения…

  • Българинът сдружения не прави, защото един на друг си нямаме доверие, а това е необходимо. Аз съм в този бранш от 1969 г. Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Ето, слънчогледът не само при мен стои от миналата година. Складовете са пълни, а жътвата чука на вратата. Никой обаче не казва отгоре какво ще правим със слънчогледа, с царевицата. Жътвата идва и трябва да обгазим складовете. Оставени сме сами на произвола на съдбата, което е жалко. А в България земеделието трябва да е един от приоритетите на държавата. Историята показва, че още от 1939 г. земеделието спасява държавата ни от икономически кризи.

  • Сега много се говори за периода след 2020 г. и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Вие какво очаквате да стане?

  • Ще отпаднат много селскостопански производители. Малките ще отпаднат, защото са неконкурентноспособни. Ще стане един хаос. Аз не виждам много светлина в бъдещето - тунелът е тъмен. А добруджанци, а и не само те, хората са работливи. Вижте само каква култура на земеделие имаме.

  • Какво трябва да се направи?

  • Трябва сериозно да се седне на масата и да има държавна политика. Тази година все още не сме получили субсидии - закога? И никой не казва – дали ще ги получим или не. Ще има ли или няма да ги има в бъдеще. Говорим само за пътища, пътища и пътища… Хубаво е, че се говори за туризъм. Всъщност туризъм и хранително-вкусова промишленост – това може да храни България. В магазините по селата, щом раздадем рентата, търговците виждат как оборотът им расте. Казват: пенсионерът със 150-160 лв. пенсия вземаше обикновено по 200 г сирене, сега взема 1 килограм. Това е временно. Хората в Добруджа имат средно по 5 дка и какво да правят с тях, какви пари могат да вземат от тях? Така че върху земеделието трябва много да се мисли. Виждат как е в другите държави, непрекъснато обменят опит. Да видим какво правят хората и да го направим и ние. Ние се задоволихме само с това - раздадохме земята на хората и им казахме: „Работете си земята, господа!“. А някъде на един парцел от 20 дка има по 30 наследници. Голяма грешка беше връщането на земята в реални граници. Ето сега и примерът с лавандулата. Във Франция вече приключиха с тази култура заради някаква болест, но и при нас утре ще свалят цените заради свръхпроизводство, и пак ще сринат стопаните.

  • Има ли млади специалисти, които искат да работят при вас?

  • Още преди 10 години казах, че във всяка една област вече нямаме кадри. Изчезнаха и специализираните училища, които имаше доскоро. Не от всяко дърво става свирка, е казал народът ни. Един ще стане доктор, друг – учител, инженер, кравар, механизатор. Преди 7-8 години директорът на Техникума по механизация ми казва, че е изпратил две момчета на практика при мен, но никой не ги е виждал в стопанството. Намерихме ги на плажа на Албена. Те нямат желание, нямат тръпка, не са заинтересовани. Сега всички казват – завършвам и заминавам в чужбина

  • Миналата година съобщиха, че комбайнер в Добруджа взема по 4 хил. лв. заплата по време на жътва. Вярно ли е?

  • Има пари за тези, които работят. Моите комбайнери като отидат на борсата, получават средно по 1000 лв., което значи, че им даваме хубави заплати. Но само с механизатори не става, трябват и животновъди – кравари, овчари... А при това изчезващо население – къде да ги намерим?

Публикувана в Бизнес

Ако добивът е висок, качеството и цената ще са ниски – започват психологическата си атака търговците

Агр. Петър Кръстев

Отдавна не е имало година като тази, която да дава толкова много надежди на земеделските производители. Въпреки колебливия характер на времето през миналата есен и последната пролет, ранното лято предостави отлични възможности за растеж и развитие на културите – както есенните, така и пролетните. Дъждовете, които започнаха през май, продължиха и през юни и позволиха на есенниците да пълнят класовете, а на изоставащите от хладната пролет пролетни култури да наваксат развитието си. Всички тези предпоставки зареждат с оптимизъм земеделските производители, изпълват ги с положителни очаквания. В същото време започват и техните тревоги, защото производството има и друга, не по-малко съществена страна – реализацията. И както винаги в подобни ситуации, търговците започват да спекулират и да дават прогнози, че цената на продукцията ще бъде ниска, защото качеството няма да е високо, а и се очаква голямо предлагане. В крайна сметка, точните параметри на количеството и качеството на реколтата, както и на цените ще станат ясни, когато зърното влезе в хамбарите.

На тази тема разговаряхме със Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ с. Обнова, Плевенско, който от първа ръка ни сподели своите виждания за ситуацията.

  • Г-н Минчев, колко дъждове ви валяха през май?

  • Специално в Обнова от стопяването на снега досега имахме 5 литра дъжд на кв. метър. Но от зимата се задържа постоянна влага, която помогна на културите. За пролетниците има достатъчно влага. Очакваме още дъждове, а като се вдигне слънчогледът още малко, той засенчва междуредието и запазва влагата.

  • Каква реколта очаквате тази година от есенниците?

  • Много е рано да се каже, при пшеницата очаквам средно около 650 кг/дка. Но още отсега предлагат цена по 22-23 ст. на килограм., докато преди 20 дни пшеницата се продаваше на 32 ст./кг. Точно сега, преди жътвата, цената драстично падна. Дотогава има време, но при 700 кг добив се опасявам, че търговците ще се наговорят за цените, което най-много ни притеснява нас, производителите. Ние продаваме на големите търговски представители от Варна и Бургас.

  • Колко и каква пшеница отглеждате?

  • Отглеждам 7000 дка пшеница и 100 дка рапица. Произвеждаме повече фуражна пшеница, защото при нас, в Обнова, има две мелници, но те изкупуват хлебната пшеница на ниски цени, поради което не си заслужава да я гледаме. Повечето ни сортове са вносни, български нямаме, защото създадените от нашия институт не ни удовлетворяват като добив. А оттам няма и предлагане, няма достатъчно дистрибутори.

  • Какви са очакванията ви при рапицата и къде я реализирате?
    – Рапичните посеви полудяха тази година, в отлично състояние са. Изкупуват ни рапицата от Сливо поле, Русенско, защото там има много голяма рафинерия.

  • Ясно е, че очаквате добър добив от рапицата, а имате ли идея за изкупната й цена?

  • Тази прогноза няма кой да ни я даде. Аз от 7 години сея рапица – при отглеждането й има доста тънкости, но и голям късмет, защото ако есента не падне дъжд навреме, няма поникване.

  • Отглеждате ли ечемик?
    – Всяка година отглеждаме и по малко ечемик. Тази година отглеждаме пивоварен за бирената фабрика на френската фирма в Плевен. Оттам всяка година обещават добри цени, убеждават все нови и нови клиенти, но старите бягат – така че вероятно има нещо, което не е съвсем наред.

  • В какво състояние са пролетниците?

  • Много е рано да се говори за тях. Засега се развиват нормално и нямаме проблеми.

Снимка
Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ в Обнова е притеснен от цената на зърното, която се коментира преди жътва

Публикувана в Растениевъдство

В началото на жътвата изкупната цена може да стартира от 240-255 лв. за фуражна и 250-270 лв. за тон  хлебна пшеница. Средната цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв. за тон за фуражното зърно и 275 лв. за тон – за хлебното. При рапицата средната цена по предварителни изчисления ще е около 670 лв. на тон.

Това сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

Според анализаторите има голяма вероятност през 2017 г. да наблюдаваме обърната ценова скала, като изкупните цени от началото на жътвата да са по-високи отколкото през втората й половина.

Предварителните предвиждания сочат, че площите с есенните култури за новата реколта са:  пшеница – 1,16 млн.ха, ечемик 0,17 млн. ха и рапица – 0,17 млн. ха. Тези площи са почти същите от 2016 г., единствено се очаква 11% при ечемика.


По прогнози на европейските изследователски центрове MARS-JRC от май 2017 г., добивът при пшеница ще достигне 466 кг от дка (САРА прогнозира 453 кг от дка), ечемик – 433 кг от дка (според САРА 411 кг от дка), рапица – 284 кг от дка (САРА – 248 кг от дка).

Изчисленията на САРА преди началото на жътвата показват, че общото производство на пшеница ще бъде около 5,2 млн.тона, ечемикът около 670 хил.тона, а рапицата - 450 хил.тона.

Публикувана в Бизнес

Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 1.3%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 4.9%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2017 г. е с 1.4% надравнището на същото тримесечие на предходната година и с 1.7% спрямо 2016 година, показва статистиката.

През първото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 9.4%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 1.2%, на минералните торове - с 12.3%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 4.5%.

През първото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 6.3%. 

 Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2017 година

(Проценти)

  2010 = 100 Съответното тримесечие на 2016 = 100 2016 = 100
Общо 104.2 101.4 101.7
Посевен и посадъчен материал 102.5 98.8

98.7

Електроенергия, горива и други 97.5 109.4

106.3

Минерални торове 100.8 87.7

100.5

Продукти за растителна защита 104.5 100.0

99.8

Ветеринарномедицински продукти 106.2 95.5 95.1
Фуражи 109.0 100.7

100.5

Поддръжка и ремонт на превозни средства

115.6

100.1

100.2

Поддръжка и ремонт на селскостопански сгради

106.4

99.9

100.1

Други стоки и услуги 106.0 101.0

100.8

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 22

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта