No-till ще помогне да се спрат негативните промени в климата Избрана

Данните на НАСА и многочислени изследвания, резултатите от които са публикувани в научни издания, свидетелстват, че 97 на сто от климатолозите са съгласни, че именно човешката дейност е предизвикала рязката промяна в климата през миналия век. Много политици обаче не са съгласни с това. Фермерите също се съмняват в изводите на учените. През 2011-2012 година сътрудниците от университета Пердю на щата Айова са провели допитване до 6795 души от агросектора и са установили, че 66 на сто от производителите на царевица вярват в данните за климатичните промени, но едва 8 на сто от тях признават, че основната причина за тях е човешкия фактор.

Промяната в климата е продължителен процес, поради това не е толкова лесно да се каже, дали индикатор за него е засухата или наводненията през някоя конкретна година. Както твърди водещият стратег по въпросите на земеделието  и околната среда на  Monsanto Майк Лохуйс, климатът се променя твърде бързо и именно поради човешката намеса в него.

В съчетание с технологиите за обработка на семената и селекцията на раннозрели сортове промените в климата помагат на канадските фермери да отглеждат соя и царевица там, където преди десетилетие те не биха могли да го направят. От друга страна, увеличаването на съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата способства повече за растежа на плевелите, отколкото на културните растения.

Увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата само с 50 молекули на милион (ppm), например от 350 до 400 - стимулира растежът на повечето плевели, особено агресивните, почти 2 пъти. По тази причина трябва да се създават земеделски култури, които да реагират на въглеродния диоксид по същия начин, казва директорът на Националната лаборатория по селско стопанство и защита на околната среда на Министерството на земеделието на САЩ Джери Хатфилд. Друг красноречив факт е, че днешната концентрация на въглероден диоксид от 400 ppm за последен път се е наблюдавала на Земята преди повече от 2 млн. години в плиоценовата ера.

Фермерите могат да спасят положението

Добрата новина е, че още днес фермерите използват технологии, които могат да смекчат климатичните промени. "Устойчивото земеделие е равнозначно на съвременно земеделие", казва директорът по устойчиво развитие на Monsanto Дион Макбет.

През 2015 година Monsanto обяви, че спира изхвърлянето на въглеводородни емисии в атмосферата до 2021 г. През 2016 година компанията публикува изследване, наречено „Път към въглеродно неутрално земеделие. Потенциал за намаляване на емисиите въглероден диоксид и стратегии при отделните култури“. Този отчет предвижда два специфични метода:

Устойчиво управление на храненето

В доклада се отбелязва, че прецизното земеделие, в частност използването на технологии с помощта на GPS повишава ефективността на производството. „По всяко време можем да използваме по-малко, за да произвеждаме повече, така можем да станем устойчиви“, казва М. Лохуйс.

Минимална почвообработка и използването на почвопокривни култури

Почвообработката засилва окисляването на органичния почвен въглерод до въглероден диоксид. Не само почвата губи въглерод – жизненоважна част от здравето на почвата, но въглеродният диоксид се изхвърля в атмосферата.

Намаляването на интензивността на почвообработката или пълното й спиране ще подобри състоянието както на почвата, така и на атмосферата. А растителните остатъци, оставени на повърхността на почвата, подобряват здравето на почвата и свързват въглерода.

Голям потенциал

Тези краткосрочни стратегии имат потенциал да намалят емисиите на въглероден диоксид. Ако на 60 процента от селскостопанските земи, на които тези стратегии не се използват сега, те бъдат внедрени до 2030 г., само земеделието на САЩ ще намали ежегодните емисии на въглероден диоксид с повече от 100 млн. тона. Толкова въглероден диоксид поглъщат 2,5 млрд. дървета за 10 години. Повече от 90 на сто от този потенциал могат да реализират производителите на соя и царевица.

Технологиите, които могат да смекчат климатичните промени, такива като растителни остатъци, сидерати или прецизно земеделие, също така способстват за оздравяването на почвата. Разпространението на внедряването на междинните култури и no-till ще способстват и за нарастването на популациите на микроорганизмите и ускоряването на кръговрата на хранителните вещества. А именно това повишава реколтата и минимализира ерозията.

Потенциалната реколта от внедряването на тези методи няма да се промени, дори ще се повиши в дългосрочен план. Междинните култури имат неразкрит потенциал в земедлието. Но засега те са разпространени едва на 3-5 на сто от селскостопанските площи. Ниските цени на земеделската продукция препятстват разпространяването на покровните култури. Но в дългосрочен план, активирането на кръговрата на хранителните вещества ще помогне да се повиши ефективността от внасянето на торовете.

„Това ще позволи на производителите да оставят фермите си на следващото поколение в добро или даже по-добро от днешното състояние“, казва агрономът на компания Channel Брайън Фришмейер. Освен забавянето на ерозията, положителното влияние на покровните култури върху почвената биота подобрява структурата и проницаемостта на почвата. Той добавя, че увеличената конкуренция между покровните култури и плевелите ще намали настъпването на последните.

Твърде големият обем на растителните остатъци може да е проблем за фермерите, особено ако това е царевица, отглеждана по no-till. Но технологиите на прецизното земеделие помагат да се засява на необходимата дълбочина и по no-till. Това помага на растенията, докато растителните остатъци повишават съдържанието на въглерод в почвата и го запазват.

Растителните остатъци също така повишават концентрацията на почвенитге организми, които разрохкват почвата и така подобряват нейната водопроницаемост.

Прочетена 1064 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта