България става етерично-маслен рай Избрана

Назрява моментът да дойдат болестите по лавандулата в Добруджа, коментират Юлия и Станимир Пенкови от добричкото село Победа. Те са сред пионерите в отглеждането на ароматната култура в региона и очакват още фермери, независимо дали едри, или дребни, да се захванат с този бизнес

Лили Мирчева

Аз не се безпокоя колко площи в България ще се засеят с лавандула. Моите притеснения са от нашите съседи на Балканския полуостров. Румънците засяха много лавандула, но изкарват малко масло. Големият ми страх е от Турция, където земеделието се подкрепя и нищо чудно за няколко години да ни надминат, дори и като добиви. Така коментира регионалния пазар на

модната за Добруджа култура – лавандулата

бившият спортист и настоящ фермер Станимир Пенков. Заедно със съпругата си Юлия отглеждат етерично-маслени култури близо 10 години и не смятат да се отказват от този бизнес и в бъдеще. „ В първите години бабите от селото ни се смееха, че сеем на полето чубрица, защото лавандулата прилича на нея“, спомня си Юлия.

„Който не рискува, той не печели. Аз за два дни реших и си купих разсад, отидох с приятели на полето и засях лавандулата. През първата година нищо не знаехме – тръгнахме с мотики, с лопати... В крайна сметка засадихме и сме много доволни от културата.

Изчистихме кредитите си, можем да се изхранваме

и да живеем спокойно“, допълва Станимир. По думите му когато през 2013 г. цените са паднали между 30 и 32.50 лв. за килограм лавандулово масло, много хора са се отказали. „Аз тогава засях най-много и от 2015-а досега рискът ми се оправда“, продължава младият фермер, който през ноември тази година ще закръгли 30 години. Той е многократен шампион на България по хвърляне на чук. Спортният хъс и дисциплината на атлет пренесъл върху работата на полето. След контузия през 2009 г. се наложило да напусне стадиона и да избере нов път. „Станах военен, но трябваше да се захвана с нещо след като напуснах и военните. Само за две вечери решихме да сеем лавандула, която тогава беше нова култура, а производителите се брояха на пръсти. Започнахме с 9.5 дка и сега имаме 150 дка с лавандула. Тази година ще засеем още 50 декара и ще ги закръглим на 200 декара. Имаме бял равнец и вероятно ще го увеличим догодина.

IMG 20171003 112703 1

Произвеждаме сами разсада от нашите полета. Залагаме на един, максимум на два сорта. Имаме 85% от сорта „Сефтополис“ и 15% от сорта „Дружба“. Експериментират и с други етерични култури като бял равнец, риган, маточина, ще опитат и с невен. Насочват се към биологичното производство и вече са в преход като сертифицирани производители на биопродукти. Юлия и Станимир

сами си произвеждат разсада заради безконтролното производство

и липсата на гаранции какъв е сортът. „Много наши колеги засяха лавандулови насаждения през хитовата 2015 година, когато имаше висока изкупна цена и тогава изкупиха абсолютно всичкия разсад в България. В Казанлъшко има „китни“ селца като Хаджидимитрово, където във всеки двор има засята лавандула. Продават я за какъвто сорт питате. Хората въобще не са запознати със сортовете, при това често се краде разсад от полето на други стопани. Случва се циганите да съберат една каруца резници от едно поле, утре – от друго поле. А после нашите колеги разбраха, че в техните ниви има по 5-6 сорта. Всички цъфтят по различно време и те не могат да я оберат в подходящия момент, а така добивите им са изключително ниски. Сеят се стари сортове, за които преди години твърдяха че са качествени. В момента в Китай е хит ароматерапията и

сортове като „Сефтополис“ и „Рая“ са предпочитани

защото имат най-траен и хубав аромат“, разказва Станимир. Бившият спортист твърди, че от земеделие печели много повече, отколкото е получавал като държавна заплата. „Ние сме неспокойни духове и обичаме да рискуваме, защото животът е кратък. Трябва веднага да сменяш, ако видиш, че работата не върви. Като си направим сметката, че няма печалба, веднага се отказваме и търсим алтернатива. Когато видяхме, че маточината е трудна за отглеждане култура, веднага се отказахме от нея“, обяснява той, а Юлия допълва, че и двамата постоянно са на ароматерапия и затова като „дрогирани“ почти винаги са в добро настроение.

IMG 20171003 112817 1 1

„Ние сме фенове на етерично-маслените култури. Не ни блазни голямата печалба от тях. Искаме по-скоро да сме новатори. Сега

истерията към лавандулата е масова

но съм сигурна, че белият равнец и белият риган ще се харесат на фермерите повече. Дори да има по-малка печалба от тях, все пак и разходите са по-малко“, казва Юлия. По думите й сега новината е кой фермер е засял най-много декари с лавандула. Дори в култово заведение в Добрич, когато земеделци се съберат да пият кафе, вече се хвалят не каква марка автомобил са купили, а дали са направили дестилерия за етерично-маслени култури.

„Едрите зърнопроизводители имат пари и направиха дестилерии. Повечето играят по програмите на ПРСР, в което няма нищо лошо. Докато

малките фермери изпускат златен шанс да са кооперират

В цял свят хората печелят от кооперативи, но нашият манталитет е много объркан“, коментира Станимир. „Аз си накупих техника - имам два трактора и всичко, което ми е необходимо Хвърлихме около 70 хил. лв., а можехме като кооператив от 5-6 души да купим техника за 300 хил лв. С програмите щяхме да имаме чисто нова техника, а сега използваме втора ръка. Всеки казва, че ще разчита на услуга, но всяка година тя ще става все по-скъпа“, обяснява фермерът. А съпругата му добавя, че не трябва за всичко да обвиняваме държавата и да се оплакваме. „Тя е толкова корумпирана и често неработеща като система. Но по-често ние, хората, сами сме си виновни, защото все чакаме някой да ни каже какво да правим. Ние трябва да се информираме, да се развиваме, да ходим и да питаме – никой няма да дойде и да ти подаде решения наготово“, казва тя. Двамата се опитали да обединят колеги и да направят кооператив, но ударили на камък. „По време на жътвата идват фермери при мен и предлагат да се обединим, за да продадем етеричното масло по-изгодно, но всичко минава за три дни, а така не става обединение“, споделя Станимир.

Идеята им преди 3-4 години да съберат около 20 земеделски производители в кооперация, така и не сработила. „Направихме няколко сбирки с колеги, но не се получи. Можехме да имаме общо счетоводство, служител, който да се занимава с документи и регистрации, ние да си гледаме земеделската работа.

Това беше печеливша формула и много фермери щяха да имат дялове в дестилерии

да имаме модерна техника, да сме конкурентни“, разказва фермерът. По думите му лавандулови насаждания трябва да се отглеждат на максимум 300 дка. Културата е подходяща за дребни фермери, но лилавата лавина превзема все повече добруджански ниви и вече много от едрите зърнопроизводители заделят сериозни площи за нея. „Щом се отказват от борсовите стоки, значи им дава стабилност и спокойствие. При това етеричното масло се съхранява далеч по-лесно от зърнените култури“, коментира Станимир.

IMG 20171003 120732 1 1

„Ние искахме

да създадем асоциация на независими фермери, които да са наравно с големите

и да изнасят готов продукт, защото България пак изнася суровина“, допълва Юлия, но все пак и двамата не се отказват от мисълта, че все някога българинът ще узрее за идеята да се кооперира.

Големият проблем, както във всички аграрни сектори, е липсата на работна ръка. Колкото до цената на труда – дневната надница върви между 30 лв. и 40 лева. „Лошото е, че циганинът работи два дена, плащаш му, а на третия се напива и не идва на работа. Принудени сме да вземаме всички хора, дори и които не стават за работа. Повечето от тях не искат да подписват еднодневни трудови договори, защото 80% имат решения на ТЕЛК или са с инвалидна пенсия, или пък на социални помощи. Не искат да си дават личните карти. Казват, че са ги изгубили или заложили. Половината се изкарват с припадъци, другата половина – с болни бъбреци, а цялата работа е, че просто не им се работи. На жътвата съм им давал по 80 лв. на ден, а това са пари, които дори висшист не може да ги изкара на ден, но ние сме принудени да плащаме“, разказва Станислав. По думите му проблемът с работната ръка през следващите години ще нараства лавинообразно. Прогнозира, че фермерите ще спрат да сеят етерично-маслени култури, когато се сблъскат с недостиг на работници на полето. А засега повечето етерично-маслени култури изискват ръчен труд.

Още един проблем -

в Чирпан лавандулата вече съхне

Там са започнали гъбични заболявания и е възможно да се пренесат до няколко години и в Добруджа. Според младото семейство фермери, основната причина за това е, че хората не поддържат насажденията както трябва.„Назрява моментът да дойдат болестите по лавандулата и при нас. Масово се насадиха с лавандула ниви от 10 до 50 декара. По-големите са на крупни земеделски производители. Но те имат техника. Малките фермери нямат техника и един и същи трактор обикаля половината полета, за да ги ожъне. Само една нива да има гъбично заболяване, това ще се пренесе на абсолютно всички. Никой не си почиства техниката с препарати и аз избягвам да давам моите машини“, споделя Станимир. Отказва дори на приятели, с риск да му се разсърдят, но знае, че така опазва собствените си насаждения.

Много по-оптимистично е настроена съпругата му. По думите на Юлия България е райски кът със страхотен климат. „Тук свободно виреят над 200 билки – в полето, в горите и планините.

Ние сме благословени да имаме земя точно тук

В Турция и Индия имат проблем с горещи ветрове, които изсушават съцветието. Високата температура не е добра за лавандулата, защото няма семка и съответно – не дава масло. Ние сме една прекрасна страна и трябва да се радваме, че живеем в това райско кътче, в което по естествен начин виреят билки. Ние ги обгрижваме и им даваме цялата си любов. Няма как да не е печеливш такъв бизнес. Тези хубави слънчеви дни, предимно меките зими, почви, води. Хубаво е да използваме тези блага, за да извлечем икономически блага и материална изгода. Този труд носи удоволствие, още повече, че като се занимаваме с етерично-маслени култури, сме на постоянна ароматерапия постоянно сме дрогирани ту от лавандула, ту от бял равнец, ту от невен и така перманентно сме спокойни и усмихнати“, обяснява Юлия. Тази радост и любов предава и на 11-годишния им син Максим, който от малък помага на полето. „Опитваме се да го научим да обича труда, да бъде добър човек“, споделя тя. „Ние започнахме случайно този бизнес, но се оказа, че е нашата печеливша формула. Няма да спрем, стига да сме живи-здрави.

Дисциплината е много важна в земеделието

допълва Станимир. Той има послание към младите фермери и малките производители – да не се отказват при първата трудност и препъни-камъните по пътя си.

„Когато не е добра стопанската година, младите фермери с лека ръка развалят започнатото и се отказват. Защо да ходим по чужбина и да ставаме бели роби на западните държави? Ние имаме гените на корав народ, оцелял през много трудности. Земеделието е изкарвало България от много тежки кризи. Надявам се да има възраждане на икономиката и сега“, прибавя Юлия. По думите й навсякъде по света признаха нашето лавандулово масло. Продуктите от лавандула имат

огромно приложение - от строителството и индустрията, до парфюмерията и медицината

Трябва да се търсят и алтернативни култури - равнец, маточина, невен, лайка и други.

При това всяка етерично-маслена култура може да се продаде като суха дрога, за която също има безброй приложения – от направата на чай, до успокояващи възглавници и дори кукли. А когато към това прибавим и атракции за туристи – картината става многообразна. Засега са известни групите от руски туристи, които посещават България само за да си направят фотосесия сред лавандулови полета.

Прочетена 22468 пъти Последно променена в Четвъртък, 12 Октомври 2017 11:26
Оценете
(3 гласа)

3 Responses Found

  • Връзка на коментара
    Николов Сряда, 18 Октомври 2017 21:12

    Адрес или телефон на сем. Пенкови?

  • Връзка на коментара
    Юлия Пенкова Неделя, 15 Октомври 2017 10:44

    Здравейте,коментарът ми е по повод написаното по-горе.Съпругът ми Станимир Пенков е роден през 1986г.През 1995 год. умира майка му,а през 2005 год. баща му. Аз съм родена през 1981год.През 2000год. почина баща ми,а през 2011год. майка ми.Сигурно сме самонадеяни и самодоволни,но в никакъв случай неблагодарни.Бъдете здрави и целеустремени! сем.Пенкови

  • Връзка на коментара
    Име Събота, 14 Октомври 2017 20:13

    От 2009 пък от 10 години..пък на 30 сега, пък 29 годишен сял...айде дай малко по-сериозно. Баща ти ся, ти се ежиш сега, наблагодарни деца, срамота ! На 20 имал си хабер ти ...л@йно самонадеяно.. !!!

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта