Нахранете зимните култури през есента, те щедро ще ви се отблагодарят Избрана

Адекватно осигурените с хранителни вещества житни растения и рапица презимуват успешно и бързо възобновяват вегетацията си през пролетта

Периодът на зимния покой е времето, когато в растенията на зимните култури протича забавяне до минимум на всички важни функции и процеси на жизнената дейност. В зависимост от продължителността и протичането на зимата, след пролетното възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. За да се облекчи „пролетният им старт“, следва още есента да се положат грижи за адекватно осигуряване на зимните културите с хранителни вещества, още повече че бъдещата реколта при тях се формира именно в този период.

Извънкореновото подхранване през есента придобива все по-широко приложение, преди всичко при отглеждането на рапицата. Все повече фермери са убедени в положителния ефект, който дава този начин на хранене при използването на торове, съдържащи бор, фосфор и калий. Може да се отбележи, че от година на година расте интересът и към есенното подхранване на зърнените култури. В тази връзка интересни са резултатите от експериментите, направени в Опитните станции по оценка на сортовете в градовете Бонкув и Павловице, Полша. Те убеждават стопаните, че внедряването на този начин на хранене е още една положителна стъпка към по-висок добив от отглежданите култури.(Бел. ред.)

Есенно подхранване на зърнените култури

Зимните житни култури формират своята бъдеща реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимния период с вече частично формиран добивен потенциал. Това оказва решаващо влияние на бъдещата реколта: колкото по-рано растенията формират стъбло, толкова повече те имат шансове да формират силен флагов лист и значителен клас. Съществено значение в този период за житните култури имат фосфорът и калият, а така също манганът и молибденът.

Фосфорът е компонент, който влияе на скоростта на растежа на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Пролетта добре нахранените с фосфор растения бързо встъпват във вегетация и се характеризират с много добър растеж. Фосфорът влияе благоприятно и на формирането на зърна в класа, което увеличава добивността. Калият пък е важен за водния обмен на растенията и тяхното успешно презимуване, а заедно с фосфора регулира обмена на захари и протеини.

Калият заедно с фосфора, сярата и мангана съществено влияе на ефективността от усвояване на внесения азот. Манганът играе огромна роля за повишената устойчивостта на гъбни заболявания, особено в условията на топла есен, а така също стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент е важен за нормалното протичане на процеса фотосинтеза и участва активно в нарастването на биомасата. Молибденът пък участва в синтеза на съединения, отговарящи за увеличение устойчивостта на растенията към ниски температури.

Прилагането на есенни извънкоренови подхранвания при отглеждането на зимна пшеница има висока ефективност. За това свидетелстват резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в полския град Бонкув (Рис. 1, 2). Прилагането на извънкореново (листно) торене във фаза начало на братене на житните през есента е дало средно 6% -тна прибавка към добива в сравнение с контролни посеви, на които такова подхранване е направено само пролетта.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица много важен, влияещ на презимуването елемент е оптималният срок на сеитба. Той трябва да бъде съответно ранен (в условията на Полша — втора-трета декада на август в зависимост от региона), за да създаде за растенията условия за непрекъсната 9 – 10-седмична вегетация. Такъв подход дава възможност за навлизане на рапицата в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне до 40 – 50 см в дълбочина на почвения профил). Следва да се отбележи, че в този период рапицата (започвайки от фаза пета-шеста двойка листа) образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза осма двойка листа) започва формиране на съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещия добив.

В периода на есенната вегетация на рапицата следва

да се избягва прекомерното внасяне на азот

Причината за негативния ефект е, че в съчетание с много гъсти посеви вегетативният (растежният) връх може да се издигне достатъчно високо над повърхността на почвата, вследствие на което да измръзне в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване на съдържанието на вода в растенията, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и на резистентността към болести. За да може рапицата в есенния период да достигне необходимата фаза, следва културата да се осигури с достатъчно фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите — преди всичко с бор. Необходимо е тези правила да се знаят, защото в пролетния период рапицата няма да има време и възможност да навакса пропуснатото и да достигне добивността на растенията, които са били добре подхранени есента.

Фосфорът има значително влияние за правилното развитие на кореновата система (добре развитата и съответно дълга коренова система осигурява добро презимуване и достъпност на вода и хранителни вещества). Калият, от своя страна, играе ключова роля във формирането на розетката на рапицата и нейното презимуване („сгъстява“ клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията). Елементът влияе също така на водния обмен на растенията, което е особено важно в период на засушаване, защото той подобрява азотното хранене.

Извънредно важен компонент от храненето на рапицата е борът — есенното й подхранване с този елемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното презимуване на растенията.

Убедително потвърждение за голямото значение на есенното подхранване са резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в Павловице. От анализа на данните, представени на диаграмите (Рис. 3, 4), се вижда добре разликата между нивото на добива, получен на участъци, където е било проведено извънкореново подхранване есента, в сравнение с тези, на които е направено извънкореново подхранване само пролетта. Представените резултати доказват потребността от прилагането на отделни макро- и микроелементи, като едновременно с това потвърждават необходимостта от въвеждане на есенното подхранване в постоянна практика при отглеждането на зимни култури. Следва да се знае, че при добро подхранване през есента растенията се отблагодаряват още през пролетта с успешното презимуване, а през лятото – с повишената добивност.

Превод Петър Кръстев

Източник:“Екоплон а.о.“, Полша

Прочетена 1342 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта