300x250

Пшеницата може да даде 200% рентабилност Избрана

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел, важна е себестойността на продукцията. Това е основополагащ принцип за руските братя фермери Перетятко от Ростовска област, които прилагат новаторски принципи в отглеждането на хляба на народа

Двамата братя Юрий и Александър Перетятко управляват фермерско стопанство от 13 000 декара земеделска земя в Зерноградски район, Ростовска област. Успели са да обзаведат парка си с ефективна селскостопанска техника, построили са съвременни зърнохранилища, закупили са скъпо и модерно оборудване от технологии на световно ниво. Доходите са им позволили да го направят. Вложените всеки сезон в земята средства им носят тройна възвръщаемост. За да проучат опита им, в тяхното стопанство идват не само фермери от Русия, но и ръководители на големи земеделски стопанства. Нещо повече - забележителният опит на двамата братя е интересен и за чуждестранни техни колеги, които са любопитни да узнаят на какво се дължи успеха на стопанството им. Разказът на Юрий Перетятко със сигурност ще е интересен и за българските фермери, защото увлекателно и на достъпен език, той представя новаторските принципи на работа и производствения си опит в отглеждането на пшеницата. Заедно с брат си са тръгнали от нулата, принудени от исторически обстоятелства, сходни и добре познати и у нас от близкото ни минало... (Бел. ред.)

Прекършена традиция

На входа на имението виси табела „Ферма Перетятко“. И самият надпис, и фактът, че изкованата от метал табела е закрепена с верига към оригинална здрава арка, издигната на края на добре поддържана морава, издават нещо достоверно, държеливо и показват ясно, че братята се придържат към традициите на миналото.

Във фермерския офис тази връзка с миналото е още по-ясна. На стената висят три портрета в дървени рамки. От портрета вдясно ни гледа спретнато облечен, целеустремен, волеви мъж с открито високо чело и гъста черна брада. Това е прапрадядото на фермерите Савелий Шафранов. Портретът е датиран 1827 година.

Отляво е снимката на голямо семейство. Годината вече е 1904-а. Роднините са събрани в просторна къща (видимо от стълбище към втория етаж), най-вероятно по случай празник. В ръцете на добре облечените деца има букети с цветя. Главата на семейството е брадат, с висока по тогавашната мода фуражка – Николай Савелиевич, син на Савелий Шафранов. До и около него са жена му, синове, дъщери, снахи и внуци. Сред децата е шестгодишната тогава баба на фермерите. В толкова млада възраст тя притежава, както биха казали днес, верига магазини. Като цяло, семейството по това време е имало много земя в източната част на днешната Ростовска област. Там, в началото на миналия век, корейци-зеленчукопроизводители са отглеждали домати, краставици, салати. Освен това семейството е владяло баржи, тъкачни фабрики, ханове... Сега това се нарича "многопрофилен бизнес".

Третата снимка, в средата, е направена 65 години след втората. Промяната е поразителна. На отворената врата на къщата в покрайнините на Зерноград, на дървената веранда, изработена от необработени дъски, седят три скромно облечени деца. Двете по-малки са с боси крака в сандали, по-големият е съвсем бос. Всички вече са пораснали, а панталоните са им окъсели и са почти до коленете. На ризата на момчето в средата има различни копчета, особено се откроява голямо черно най-горе, очевидно от палто. Това е Юрий Перетятко. Трудно и дори невъзможно е да се повярва, че това са потомците на самите земевладелци, които се виждат на снимките вдясно и вляво.

Всички в края на 60-те години живееха по този начин, не само ние, коментира Юрий Перетятко. – Закачих тези снимки, за да видят децата ми какво е било и какво стана. От първата до третата снимка можете лесно да прецените: от затвора никой не печели. Много зависи и от нас самите. Въпросът е да продължим напред. И не забравяйте да погледнете назад: без да се успокояваме и без да падаме духом. За децата е направена и табелката"Peretyatko Manor" („Имението на Перетятко“ – бел. ред.). Брат ми и аз възродихме бизнеса, който, надявам се, отново ще стане семеен, ще бъде предаван от баща на син и ще се развива на стабилна финансова основа, както се случва по целия свят.

Нахраних всички, но аз останах гладен

Днес бизнесът на братята Перетятко, както и на много други селяни в областта се крепи на зимната пшеница. Защо Александър и Юрий сеят монокултура през последните години, което се смята за неправилно и дори вредно не само от гледна точка на учените, но и от напредналите земеделци. Като цяло братята правят много неща по различен начин, не както „трябва“ и не като другите. А изненадващото е, че тяхната пшеницата ражда, както другите в сеитбооборот и след предшественици боб, и дори по-добре.

Ако някой селянин стоеше пред мен, бих му казал: задължително спазвайте ротацията на културите, тогава ще имате по-малко проблеми, съгласява се Юрий Албертович с опонентите си. – Но ако трябва да направите скок напред, да печелите пари, тогава можете да сеете няколко години подред. Пшеницата е нашата основна култура. Пристанищата са наблизо, цената е нормална.

Това ще ни позволи да се преоборудваме или да преминем към нови технологии. Но за всичко са нужни пари. А пшеницата ни дава стабилни пари.

Рекордните и впечатляващите реколти не са самоцел на фермерите Перепиатко.

Ние не се стремим към рекордни реколти, подчертава Юрий Албертович. – Рекордите не са ни присъщи, ние работим по предварителни разчети на реколтата – най-изгодните.

Изводът на Юрий Перетятко произтича от резултатите от един експеримент. На площ от десет хектара той сее пшеница, на която дава най-доброто от всичко – най-ефективното хранене, без да отчита ценовите нива. Защитава я от всички неблагоприятни фактори – от възможни болести, вредители, плевелни съперници. С една дума, той се е отнасял към пшеницата като по учебник.

В резултат, от този участък аз получих фантастична за нашите места реколта – 1140 кг/дкa, казва Юрий Албертович. – Но когато пресметнах всички разходи, се хванах за главата: рентабилността на тази пшеница беше само 25%. В пъти по-малко, отколкото в моите основни полета. Оказва се, че с такава реколта ще нахраня всички (превозвачи, пристанищни работници, екипаж на шлеп, търговци), но аз самият ще остана гладен. Защо ми трябват тогава тези рекорди?

Повече от 800 кг/дка може, но не е нужно

Братята Перетятко си поставили за цел да определят оптималния добив за своите почвено-климатични условия. Поканили учени, които в края на февруари измерили запасите от влага, натрупани през есента и зимата в еднометровия слой на техните земи. Към получените показатели добавили средностатистическите данни за последните 10 години по количествата на валежите от края на зимата до началото на прибиране. Разделили получените резултати на 45 мм (толкова вода са необходими за 1 тон пшеница) и разбрали, че почвената влага е достатъчна за добив от 700 до 800 кг/дка. Освен влага пшеничните растения изискват определено количество макроелементи (азот, фосфор, калий, сяра) и микроелементи (мед, бор, цинк, манган, молибден, желязо) на всеки тон добив, а така също и средства за защита от гризачи, гризещи и смучещи насекоми, от болести и от плевели. При това учените напомнят за закона за минимума: ако например вложите всичките четири макроелемента за добив от 800 кг/дка, а от шестте микроелемента – пет за 800 кг от един декар и да речем, само един – молибдена, дадете за 400 кг/дка, тогава добивът ще бъде 400кг/дка.

С една дума, сметките показаха, че най-рентабилна при нас е пшеницата при добив от 700 до 800 кг/дка. Разбира се, може да се получат и повече от 800 кг/дка, уточнява Юрий Перетятко. – Но в този случай трябва вече да прилагаме 12 микроелемента. 

И тогава рязко ще нарасне разходната част, а допълнителният добив ще е малко по-голям. Затова при добив от 1140 кг/дка ще получим скъпоструваща пшеница, а в джоба ни няма да има нищо. Пшеницата се е самоизяла. 

 

Цялата статия чететете само в новия брой на хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Прочетена 1548 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта