300x250

Площите с нахут може да достигнат 2 млн. дка Избрана

Фермерите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход коментира Георги Герджиков, промоутър на Пионер Семена - България за района на Добрич и за големи клиенти

Интервю на Лили Мирчева

-Г-н Герджиков, все по-често се говори за проблем с т. нар. заместващи култури. Какъв е този проблем?

- Тази година проблемът възникна с пълна сила заради ниските изкупни цени на основните зърнени култури – царевица, слънчоглед и пшеница. Колегите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход. Една такава култура, която в момента излиза на пазара, е нахутът. Досега се водеше като протеинова култура, но след спорове, в които се изказаха различни мнения, се реши да не я водят като протеинова култура. Основната причина за това е, че тази година засетите площи с нахут може да достигнат 2 милиона декара. Това означава, че така ще се изземат субсидиите за всички останали протеинови култури. Затова предложенията са или силно да се намали субсидията на декар, или дори да се премахне подпомагането на нахута като протеинова култура.

- Какво е личното Ви становище по този проблем?

- Аз не искам да вземам страна в спора колко трябва да се подпомага нахутът, а по-скоро - дали трябва или не трябва да се сее нахут. Първото, което трябва да знаем за този култура е, че тя не е борсова култура, т.е. не се търгува в големи мащаби на световната борса, а подлежи на райониране. Нахутът спада към т. нар. конюнктурни култури, които имат засилено търсене в определени райони на света. Затова може да се получи спад, но и свръхпроизводство. Докато при борсовите култури спадът и увеличението стават плавно през определен период от време, приблизително на 2-3 години. При т.нар. конюнктурни култури това може да се случи в една година. Може да има бум на цената, но може и много рязко да падне. Всичко е търсене и съответно - производство.

  • Къде намират пазар българските производители на нахут?

  • Пазарът е ограничен и е предимно в Близкия изток и Азия. Там наистина има търсене, което е традиционно всяка година, дори доскоро имаше известен дефицит на пазара. Но има нещо, което нашите производители не знаят и това е, че цените в България са максимално високи.

  • Каква по-точно е цената у нас?

  • В момента стопаните сключват договори на 1600 – 1800 лв. на тон, като добивите в Добруджа достигнаха 300 кг от декар. Но съветвам фермерите да си представят и цена от 600 лв. на тон, и да си помислят каква ще е реколтата при влажна година.

  • Как се отразява влагата при отглеждането на нахут?

  • Това, което е интересно за нахута е, че във влажни условия рязко намаляват добивите. Това е точно обратното на царевицата, слънчогледа и пшеницата. Добивите са нормални при засушливи условия. Тази култура донякъде може да компенсира засушливите условия, но в никаква степен не трябва да се отглежда на големи площи. Има стопани, които споделят, че ще намалят два пъти площите, засети със слънчоглед, за сметка на нахута. Ако едно стопанство сее около 25% от площите си с дадена зърнена култура, това означава 12% да се засеят с нахут, което за мен е доста безотговорно. При една влажна година добивите, които могат да се получат от нахут, са между 50 и 100 кг от декар. Второто нещо, което трябва да си представят производителите е, че цената няма да е 1600-1800 лв. на тон, а ще падне на 600-800 лв. на тон.

  • Как си обяснявате залитането на фермерите към тази доста рискова култура?

  • Първо – има масово предлагане на смесени семена. Има два вариетета нахут. Единият е т.нар. сорт „Деси“, а другият е „Кабули“. Първият сорт, от който се прави брашно, е твърд и дребен, с тъмнозелен, тъмнокафяв и дори жълтеникъв цвят, с груба повърхност и с неправилни ръбести семена. Растението на този сорт цъфти в розово, много рядко до бяло, а самото стъбло е леко оцветено в антоциан (леко лилаво). Добитите семена от този сорт се използват предимно за брашно. В България се опитваме да отглеждаме едрия сорт „Кабули“. Семена му са кръгли и е доста популярен под названието леблебия. Той е за директна консумация и разликата с другия сорт е, че съдържанието на фибри е доста ниско, а на захари е доста високо. Оттук идва и приятният при консумация вкус. Семената при него са едри и меки. Интересното при този вид нахут е, че растенията цъфтят предимно в бяло и нямат антоцианово оцветяване на стъблото. През миналата година съм посетил много фермери, които имаха смесени посеви. Тези колеги трябва да си представят как ще се представят когато пазарът се насити и търговецът трябва да избира по-качествената стока. Тогава вероятно няма да получат цената или още по-лошо – няма да стигнат до сделка.

  • Защо се получи увеличение на цените в България в сравнение със световния пазар.

  • Това е относително нова култура за България и от две години масово навлиза. Затова за всички площи, които се засеят и получат реколта, има два пътя на реализация. Единият е семената да бъдат продадени за директна консумация и тогава фермерите получават добра цена. Но за съжаление фирмите пропускат да споменат, че търсят едри семена. Ако трябва малко по-професионално да говорим, става дума за кръгло сито над 8 – това означава доста едро семе. Всичко, което падне под кръгло сито 8, досега отиваше за семена, т.е. имаше вторичен пазар, който в никакъв случай не беше по-лош като цена. Искам да си представя догодина, когато ще има семена в изобилие и се питам - къде ще отиде тази част? Обикновено около 30%-35% от добития нахут има исканата форма и големина. В някои от хибридите се гарантира 80% едро семе, но не се получава на практика. Второто нещо както казах, е вторичният пазар на семена. Масово се продават семена, тъй като някой – някъде е прибрал посев и го е заготвил. Никаква гаранция, никакъв контрол от страна на държавата и затова много често се получава смесване на самия посев. Колегата си е свършил всичко чудесно, добивът му е доста висок, но впоследствие се оказва, че нахутът е смесен и няма кой да го купи. Трябва да се отиде на почистване, на разделяне на семената и т.н. Търговията на сорта „Деси“, който е за брашно, е доста трудна, да не кажа, че е почти липсва в България. У нас масово се търси едър нахут. Той е лесен на търгуване, но ако се получи смесена продукция, нищо по договора няма да е издържано.

  • Фирмите, които продават семена, не гарантират ли какъв точно е сортът?

  • Фирмите гарантират, но си имат изисквания при отглеждането и каква да е в крайна сметка продукцията. Не на последно място – при едно насищане на пазара, ще се купи само най-хубавата стока. Всичко останало ще стои и ще чака.

  • А за фураж не може ли да се реализира?

  • На практика става, но липсата на фибри не е добра и за фураж. Така фермерите няма да могат да реализират стоката си.

  • Имате ли данни колко площи бяха засети през миналата година с нахут?

  • Очаква се площите с нахут да достигнат 2 млн. декара, което е кошмарно. Никой не може да каже какво ще се случи ако годината е влажна и добивите паднат, или пък ако нахутът да бъде изваден от протеиновите култури при финансирането.

  • Какво ще посъветвате нашите фермери?

  • Съветвам ги да се свържат с румънските си колеги, които вече минаха по този път и имаха проблеми. Там истерията мина, но при нас все още не е. Ние този мач вече сме го играли. Играхме го с кориандъра преди години и тогава много големи количества стока остана непродадена, а цената падна драстично. Играхме го със слънчогледа за директна консумация. Засяха се огромни площи при многобройни изисквания и в крайна сметка никаква реализация. По 2-3 години стопаните не можеха да го продадат. Минахме през маточината и видяхме, че и при нея имаше задържане на продукция и никакъв пазар.

  • А какво ще кажете за лавандулата?

  • Това идва и при лавандулата. В момента французите имат проблеми заради бактерията, която яде корените и растенията, но трябва да знаем, че този проблем много скоро ще дойде и в България. Не искам да го пожелавам, но няма как да го избегнем – ние сме част от Европейския съюз. Резниците се движат напред-назад, така че и при нас ще дойде заболяването. След това французите ще си направят устойчиви сортове и ще започнат да добиват старите количества лавандула.

  • Какво ще правим тогава с нашите насаждения?

  • Сега всеки си казва – още една-две години да изкарам, но инвестицията в лавандула е доста голяма. Да не говорим, че се разбиват полета. Като се насеят две парчета в средата на блока, другите фермери ще започват да те обикалят. Няма лошо, но ние не сме такава държава, при която земеделието се прави от малки производители. При нас се прави от едрите фермери. Във Франция, Германия, Швейцария хората имат максимум по 200 декара земя. Там не е проблем да се засее лавандула. Нашите фермери имат трактори по 300-400-500 коня. Какво става когато изпратиш такъв трактор за две полета лавандула в средата на блока, защото по проект трябва да сееш на собствена земя. Тук не може да комасираш и да „издърпаш“ лавандулата в единия ъгъл на блока. Колкото е хубаво, толкова е и лошо това. От една страна държавата казва на фермерите да се комасират, но от друга страна – иска лавандулата да е на собствена земя. Нещо трябва да се доизмисли по този проблем. Примерно да се направят региони за производство.

  • Но щом Франция е допуснала да се отглежда толкова голямо количество лавандула, какво пречи на България сега да е номер едно в производството й?

  • Те имат традиции в промишлеността и най-вече в парфюмерията. Това се е случвало вече с лозята. В Началото на ХХ век се е появило насекомото филоксера, което предизвикало масово измиране на лозята във Франция. Тогава България става производител номер едно в лозарството и винарството, но филоксерата дойде и у нас. През това време французите измислиха подложките, направиха калеми и сега си купуваме лози от тях. Франция пак е по-големият винопроизводители в сравнение с нас. Вероятно всичко това ще се повтори, но не го пожелавам на фермерите, защото не останаха много култури, от които да се печели. Хубаво е в началото на годината да си направиш сметка - 3 хил. дка нахут по 400 лв. прави 120 хил. лв., но ако не стане? Не може да се заложи бизнесът на картата „Нахут“. Тя е несигурна, но фермерите масово залитат към тази култура. Щом в Добруджа се обръщат към нея, проблемът е сериозен. Рапицата също е вариант за заместваща култура. Тя има добри добиви, много добре се развива в България. Проблемът е, че фермерите имат неприятности по време на поникването, заради малкото валежи, които имаме по време на сеитбата и заради обработките, които се извършват. 80% от полетата, които губим от рапица, е защото не са поникнали редовно. Съответно плевелите превземат полето. Налага да се допълнително третиране и фермерите казват, че отчитат големи загуби. Ако те се замислят и направят всичко както трябва, няма да е така. За мен е по-нормално да се сее рапица, отколкото нахут. Нахутът е много страшен, той е жив хазарт. Нека го има, но не може стопанство от 10 хил. дка, от които половината трябва да са с пшеница, да има около 2000 - 2500 дка, засети са нахут. Няма никаква логика. Миналата година имаше региони, където валя доста и добивът от нахут беше по 60 кг от декар и то от огромни площи. Завали ли дъжд, нахутът не дава реколта. Той си е азиатска порода и обича сушата.

етикети:
Прочетена 6254 пъти Последно променена в Вторник, 06 Февруари 2018 12:24
Оценете
(1 глас)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    иван Понеделник, 06 Август 2018 23:41

    Ако пионер продаваха семена за нахут господинът щеше друга песен да пее. За стопанство с 10хил дка е съвсем нормално да отглежда 20% протеинови култури, което са 2хил дка.

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта