Правилното управление на азота е залог за богата реколта! Избрана

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на тозиелемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

По същия начин съществува риск и при внасяне на азота прекалено късно, ако климатичните или логистичните условия не са позволили използването му в планираното време.

Определяне на дозите за внасяне на азот

Азотът представлява много мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, подвижно в почвата. Затова анализът на елемента в почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването и може да доведе до грешни препоръки за внасянето.

Подходът по отношение на азота се състои във вземане на решение и препоръки, основани на очаквания добив и потребностите на съответната култура от елемента. При препоръките за азотни торове е важно също така да се разгледат „азотните кредити“ – наличието на органично вещество в почвата и на остатъчен азот от предшестващите култури.
В днешно време непрекъснато се разработват и оценяват нови методи и подходи за внасянето на азотните торове. Търсейки повече информация по темата, попаднах на сайта www.smart-fertilizer.com. Той е специализиран за консултации и изготвяне на препоръки за торене и е достъпна за всички интернет услуга. След мое запитване към специалист от този сайт дали тази система е приложима за България, ми отговориха, че не само е приложима, но и много наши фермери вече се ползват от нея.

Внесяне на течен азот чрез листно подхранване

Един от примерите за внасяне на азот с минимални рискове е съвременният начин чрез течно листно подхранване на растенията. Благодарение на точно изчислените индивидуални дози за всяка култура, растениевъдът не греши в необходимото количество, а листното подхранване (за разлика от почвеното внасяне) максимално бързо постъпва непосредствено в растението, без риск да бъде измито в долните слоеве на почвата.

Не е чудно, че тази методика бързо набира популярност. В търговската мрежа у нас вече се предлагат достатъчно продукти, повечето от които са универсални и са подходящи за листно подхранване на почти всички отглеждани култури. Някои от тях са комплексни и освен жизнено важният за растенията азот съдържат и макро- и микроелементи в хелатна форма.

Листното подхранване особено добре се отразява на овощните и ягодоплодни култури. Ето какво означава своевременно и точно подхранване с азот:

Получени резултати от листно подхранване с течен азот

  • картофи – допълнение към добива от 3,1 до 13,0%, повишение на стоковите клубени до 40%;

  • домати – допълнение към добива от 4,4 до 12,4%;

  • зеле – допълнителна продукция от 20,9 до 27,0%;

  • лозя – допълнителен добив от 7,9 до 17,5%, увеличаване съдържанието на общи захари в гроздето с 20 – 28%;

  • вишна – допълнителен добив от 10,6 до 35,3%, увеличение на плодовете с 60 – 78%;

  • ябълка – по-висок добив от 9 до 19%;

  • диня – увеличение на добива от 40 до 60%, увеличение на стоковата продукция с 4 – 10%.

Прочетена 3425 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта