Сроковете на сеитба влияят на продуктивността на царевицата Избрана

Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата

Агр. Петър Кръстев

Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.

Факторът сеитбооборот

Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика. Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбърът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.

Факторът обработка на почвата

Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.

На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.

Факторът сеитба

Сред факторите, определящи добива на зърно от царевица, на природните условия се падат около 45%, а на технологията на отглеждане – 36%. Сред агротехническите мероприятия особено място заема своевременната сеитба. За правилното определяне на оптималните срокове на сеитба е нужно да се вземат предвид изискванията на царевицата към условията на отглеждане и особеностите на агроекологическите условия на текущата пролет. Агрономически е установено, че за покълване на семената и за дружното им поникване е необходима сума от ефективни температури, която превишава аналогичния показател за ранните пролетни култури. За най-ранните хибриди тя е 800- 900°С, за ранните – 900-1000, за средноранните по зрелост – 1000-1050, за среднокъсните – 1000-1100 и за късните –1100-1250°С.

Установено е, че оптималните срокове за сеитба на царевица са при загряването на почвата на дълбочината на сеитбата на семената до 10 –12°С. През последните години природните условия през пролетния период показват, че климатът съществено се променя към затопляне. Четири години от пет потвърждават, че продължителността на пролетния период продължава всичко 10 – 12 дни със среднодневни температури от 8 до 15°С, след което температурният режим рязко се повишава и достига 23 – 25°С и повече.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"

Прочетена 1551 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта