300x250

Ръчният труд в производството на лавандула ще изчезне до две години Избрана

Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен терен. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента, казва Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ от Генерал Тошево

Лили Мирчева

За изобретателя на комбайн за прибиране на лавандула в. „Гласът на фермера“ писа още миналата година. Тогава Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ в Генерал Тошево, получи специалното отличие на Добричкия панаир. Открихме го пак на входа на изложението „Селското стопанство и всичко за него“, където представяше своите машини година по-рано, но сега с разгърната изложбена площ и много нова техника.

IMG 20180830 110212 1

„Всяка година двойно разширяваме производството. Наскоро получихме и патент за промишлен дизайн“, заяви Димитър Славов. По думите му поръчките за покупка на машините му са нараснали двойно спрямо миналата година. Към старата номенклатура и добавил още два нови модела. Единият е нов комбайн за прибиране на лавандула, а другият е уникална машина, която е изключително удобна при транспорт. „Машината вече не е извънгабаритна и само с едно завъртане влиза в стандартните размери. Като отидете на нивата, машината се разкачва чрез завъртване и то за по-малко от минута време. Веднага влиза в нормален режим на работа, а след като излезе от полето, придвижва се по асфалтов път без никакви проблеми. Върви си – все едно, че е малък трактор. Тя е продължение на модела „Магдалена“ и сме я нарекли „Магдалена компакт“. Просто е същата машина, но е вече сгъваема и компактна“, обяснява конструкторът.

Друга новост е култиваторът за торовнасяне

който е с компютърно управление и дозира от 100 г до 100 кг на декар торове и препарати за растителна защита. Може да дозира и микроторове. Прототипът на този култиватор вече е продаден.

„До две години няма да има ръчни процеси в отглеждането на лавандулата. Дори и товаренето на ремаркета ще става изцяло механизирано. За година-две ръчният труд ще изчезне, поне в Добруджа“, категоричен е Димитър Славов. Така според него ще спре извиването на ръцете на производителите от страна на вечно недостигащата работна ръка в земеделието.

„Фермерите още нямат навици да сеят етерично-маслени култури и култивирани билки с машини. Но като се засее с машини, веднага се окопава с машини, с машини се пръска, прибира, товари… Ръчният труд вече отстъпи значително“, казва фермерът- изобретател. Споделя, че вече е построил и нова база. Купил е още цифрови машини и тези дни пуска в експлоатация нова цифрово-програмна машина. „През миналата години пуснахме една такава машина, тази година – още една. Развиваме се“, обяснява добруджанецът. Семейството му продължава да отглежда лавандула, но сега синът му Илия е поел земеделските дела. „Аз съм си само по машините, а шеф е жена ми, защото парите са в нея, шегува се Димитър. – Казал съм си, че

всяка година трябва да постигам двоен ръст

През миналата година трябваше да направим 50 машини, а ние произведохме повече. Тази година гоня бройката 100, но пак ще са повече. Вече имаме договорите. Само през първите два дни от панаира в Добрич сключихме 12 договора. Хубавото е, че вече имаме капацитет, база, обучен персонал. Не може да се стои на едно място“, разказва собственикът на машиностроителната фирма. Сега в нея работят 13 човека, но от 1 октомври ще назначи още работници.

Засега фермерите проявяват изключителен интерес към машината с компактните габарити. Търсят и малката машина, която е добра за обработка на лавандула в планинските райони.

„Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен вариант. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента. Така разширяваме асортимента“, обяснява Славов. Обещава догодина да е готов нов модел машина, която да покрива големи площи. „Досега обслужвах малките фермери, сега ще разработя машина и за големите масиви с лавандула, добавя той и отговаря на въпроса ми дали не се страхува, че модата с лавандулата в Добруджа ще отмине: – Не се сее само в Добруджа, а и в Молдова, в Румъния, и аз вече изнасям машини за там. Занапред ще имаме износ и в Турция.“

А с кого се конкурира в производството на машините за лавандула?

– „Засега с българската фирма „Бизон“, които произвеждат качествени машини. Ние също произвеждаме, а сега и други стартират, но копират от нас, от „Бизон“ – отговаря ми Димитър. – Но при този ръст, който имам, не считам, че конкуренцията е голяма. Производителите на лавандула идват основно при мен. При мен е гарантирано качеството, гарантирано е подобряването всяка година на машината и може би това ни носи успеха. Стопаните знаят, че получават по-добра машина, отколкото са поръчали и това ще продължи. Отстраняваме веднага слабости и недостатъци, които сме видели през сезона. Имаме много добра обратна връзка с клиентите.“

Затова на всеки фермер, който желае, му се слагат новите приставки в машината или се правят подобрения към старата. „Хората идват на изложението специално за това. И сега има в базата машини, които сме пуснали тази година, но стопаните виждат какво предлагаме на панаира и искат да дойдат за новите приложения. Поправяме всичко в движение. Няма спиране“, категоричен е конструкторът.

Най-добрият му консултант е синът Илия

„Много от съветите получавам от него, специално сме направили трета точка в цилиндъра по негово искане, и то стана хит. Едната машина, която е за планински вариант земеделие, се посрещна много добре, сгъваемата също е много търсена от фермерите. Дори хора, с които съм сключил договори с анекс за новата машина, идват пак. Просто са изненадани от новите възможности“, разказва Димитър.

Според договорите, машините за окопаване и прибиране на лавандула се заплащат разсрочено. „50% при заявяване и останалите 50% при получаването. Така и те са добре, и аз съм добре. Просто използвам парите за работа“, обяснява конструкторът. По думите му тази година може да направи и 200 машини, ако иска. „До миналата година нямахме база, а сега с новата база и новите цифрови машини… не ми пука. Базата пак е в Генерал Тошево – на площ 6.5 дка, от която са застроени 3 дка. Базата е страхотна, но пак не ми стига и ще строим още цехове. Просто няма къде да прехвърлим всички машини от старата база, няма къде да сложим и машини, които купихме през тази година. А догодина пак ще купуваме машини, спиране няма“, казва Димитър Славов.

По думите му тази година времето не бе благоприятно за отглеждане на лавандула, „но който имаше машини – успя. Който нямаше – загуби пари за 1-2 машини. И затова може би сега имам толкова много поръчки. Дори хора с 20 дка загубиха пари точно колкото струва една машина. И точно такива хора идват да си купят сега машина“, обяснява конструкторът, който няма инженерно образование, но пък е с голям опит на фермер и любопитство на откривател.

Оказва се, че лошата откъм метеорологични условия година е била полезна на него и по-точно „полезна е годината за всеки, който работи. Не може 99% от производителите на лавандула в Добруджа да са на печалба, а 1% да са на загуба“.

Не смята, че лавандулата е екзотична за България

култура. „Хората продължават да я сеят и то не само в Добруджа. Просто добруджанци са сериозни хора. Където и да ходя и да гледам лавандулите, виждам, че тук най-добре се отглежда. Най-голямо внимание й се обръща. Беше ми смешно с молдовците – преди да дойдат да купуват машини, казваха, че имат страхотни лавандули. Дойдоха при нас, разведох ги из добруджанските полета, а където да минеш при нас, е лавандула... Отивам в Молдова да пускаме нашите машини. Ама там е мъка – просто няма нищо общо с нас. Идва френска делегация и им стана тъжно – не само защото изкорениха техните лавандули, заради заболяване на растенията, а защото видяха как се произвежда у нас, че добруджанецът има култура на работа. Тук фермерът иска да работи с нови машини, иска да е съвременен и да отглежда качествено всяка култура. Просто добруджанецът е друг“, отсича с нотка местен патриотизъм изобретателят-фермер. С това си обяснява защо рентите в Добруджа са толкова високи и често достигат до 120 лв. на дка. Арендаторите в другите райони на страната се чудят как може в североизточната част на страната да се дават толкова високи ренти. Как издържат производителите там и защо никой друг в България не го прави?

Димитър Славов обяснява, че „в Добруджа се работи здраво. Никой не се огъва, никой не се оплаква – просто работи. Затова тук няма стачки – тук всеки си е хванал работата. В Добрич преди имаше страхотна промишленост, която унищожиха с мерак. Сега се опитваме да правим промишленост, но като знам какво беше и какво е сега – просто ми се плаче. Когато бях на 20 години, работехме с аналогови машини, а сега с цифрови. След 26 години навлязоха първите дигитални технологии и при нас, но въпреки всичко пак продължаваме напред и промишленост в Добруджа пак ще има. И машиностроене ще има. Не спират хората да работят. Щом ние успяхме, ще успеят и другите. Просто не му е дошло времето“.

Радвам се, че виждам един от малкото оптимисти, останали сред нас. За разлика от доста изложители на Добричкия панаир, които твърдят, че тазгодишното изложение „Селското стопанство и всичко за него“ е слабо, Димитър Славов коментира, че панаирът в Добрич е много успешен и силен за него.

Прочетена 1064 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта