Проучват сухоустойчивостта на соргото Избрана

Изследователи от Калифорнийския университет търсят специфичните гени, за да ги внедрят в зърнените култури

„В бъдеще ние ще се нуждаем от култури, които да имат по-висока устойчивост на суша, казва Джеф Далбърг, директор на Изследователския център по селекция на растенията от Калифорнийския университет. И допълва: – Аз предлагам използването на соргото като модел за откриване на сухоустойчиви гени, а след това да видим дали можем да ги включим в други зърнени култури.“

Далбърг е специалист по селекция и генетика на растенията и се занимава с културата сорго от около 40 години. Неговият интерес към растението е възникнал, когато е работил като доброволец в Корпуса на мира в Западна Африка през 80-те години на миналия век. В Нигер той е видял реколта от сорго, която е била получена буквално в екстремни условия. „Това бяха извънредно сухоустойчиви растения и аз реших да науча повече“, казва Далбърг.

В момента учените правят изпитвания на сорго на открито, за да получат данни за съпоставяне на разновидностите на културата – как те се държат по време на суша и какво става в микробиома (почвената екосистема). Изследването е част от петгодишен проект, финансиран от Министерството на енергетиката на САЩ.

„Ние успяхме действително да видим как микробиомът реагира на недостига на влага, казва Далбърг. – Смятаме, че микробните съобщества не само реагират на случващото се в почвата, но и в известен смисъл взаимодействат със соргото, помагайки на растенията да преодоляват периодите на суша с помощта на различни механизми, които ние все още не можем да разберем.“

Соргото е петата по важност зърнена култура, отглеждана в цял свят. Тя осигурява храна на около 500 милиона човека на година. В САЩ соргото се отглежда основно за фураж на животните и за производство на биоетанол.

Според Далбърг по-рано никой не е правил подобни изследвания в толкова голям мащаб. „Калифорния е идеалното място за изучаване сухоустойчивостта на сорго, защото повечето отглеждани тук култури се нуждаят от изкуствено напояване. Аз мога моментално да създам необходимия ми ефект на суша, просто спирайки водата. За разлика от Калифорния, другите щати – Тексас или Аризона, където също се провеждат изследвания за сухоустойчивостта на растенията на открито, се натъкват на проблеми, като бури при изпитанията, разказва Далбърг. – Агродроновете ни позволиха да ускорим хода на изследванията. Безпилотниците, които използваме тук, могат да облетят 3600 опитни участъка, където се тестват 1800 образци за 25 минути, и незабавно да предоставят оценка на биомасата. Преди пет години ние нямахме такива помощници. Единственият проблем е в това, че тези агродронове са скъпи, както впрочем и всички инструменти в геномиката и протеомиката (наука за протеините).“

Далбърг е в тясно сътрудничество с друг експерт в областта на изучаване на гените на растенията – Девин Коулман-Дер.

„В сравнение с близки родственици като царевицата и видовете просо, соргото изисква най-малко вода, казва Коулман-Дер. – Ние все още не знаем какво става на молекулярно и на генетично ниво. Целта ни е да изясним това, за да можем да разберем как да го използваме с предимство при другите култури.“

Коулман-Дер предполага, че именно по-големите, отколкото у другите култури, микробиоми на растенията сорго, помагат на културата да оцелява при недостиг на вода.

Ако изследователите успеят да идентифицират конкретните микроби, допринасящи полза за соргото по време на суша, те ще могат да ги култивират, което потенциално може да стане стоков продукт за фермерите, упражняващи земеделие в условия на суша. Докато учените не са изолирали специфичния ген за сухоустойчивост, те се опитват да разсекретят микробиома на соргото в близка перспектива и да намерят път към защита на продоволствените култури от сушата.

етикети:
Прочетена 331 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта