България и Турция подписаха протокол за сътрудничество в областта на земеделието. Това стана по време на 13-тото заседание на Комитета по земеделие между двете страни в Одрин, Турция. Документът беше подписан от зам.-министър Цветан Димитров, който водеше българската делегация и Али Реджеп Назли, генерален директор на Дирекция международни отношения и Европейски съюз на Република Турция. Двете страни изразиха желание за подобряване на отношенията и сътрудничеството в областта на селското стопанство и храните, като обсъдиха въпроси свързани с растениевъдството, рибарството и аквакултурите, аграрната наука, развитие на селските райони, търговията със селскостопанска продукция, както и животновъдството и здравеопазването на животните.

България и Турция се споразумяха за сътрудничество и обмяна на опит и експерти в областта на биологичното земеделие и семепроизводството, аграрната наука и биотехнологиите и засилено сътрудничество в областта на борбата с градушките. В областта на рибарството и аквакултурите двете страни ще обменят информация и научни данни и ще си сътрудничат в областта на опазването и рационалната експлоатация на рибните ресурси в Черно море, включително в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и обмяна на опит при изкуствено развъждане на калкан.

Турската страна заяви, че българските животновъди могат да изнасят живи овце за разплод, угояване и клане в Турция, като са придружени с допълнителна декларация в съответствие с ветеринарно-санитарните условия, определени от Министерството на храните, селското стопанство и животновъдството на Република Турция.

В рамките на визитата си заместник-министър Цветан Димитров се срещна и със заместник-министъра на храните, земеделието и животновъдството на Република Турция, Мехмет Даниш. На срещата двамата се договориха да бъде организиран селскостопански бизнес форум, чиято цел е увеличаване на обема на селскостопанската търговия между двете страни.

Публикувана в Новини на часа

Износът на България за Европейския съюз и трети страни за периода януари - юли 2017 се увеличава с 13.8% спрямо същия период на предходната година до 29.772 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт /НСИ/. За същия период общият внос възлиза на 33.192 млрд. лева, което е със 17% повече на годишна база. Външнотърговското салдо за първите седем месеца от годината е отрицателно и е на стойност 3.42 млрд. лева.

Най-голямо увеличение има при вноса от трети страни - с близо 30% до 12.135 млрд. лева, докато износът е нараснал с 18.9% до 10.304 млрд. лева. Основни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Китай, Египет, Македония. В Евросъюза това са Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния и Белгия.

Едновременно с това статистиката направи сериозни корекции в данните за миналата година. Предварителните оценки сочеха ръст на експорта от 2.6% спрямо 2015 г. до 46.104 млрд. лева.

Според окончателната оценка обаче увеличението е 5% до обща стойност от 47.186 млрд. лева. Корекция има и при вноса за 2016 г., който се свива по-малко от първоначално обявеното - с 0.7% вместо с 1.1% спрямо 2015 г.

Общата стойност на внесените у нас стоки през миналата година се изчислява на 51.206 млрд. лева, показват окончателните данни на статистиката.

Така външнотърговското салдо на България намалява до малко над 4 млрд. лева за миналата година при първоначална оценка за 4.9 млрд. лева. Външнотърговският обмен на България продължава да расте през първите седем месеца на тази година с впечатляващи темпове. По-сериозно обаче е нарастването на вноса, което води до отрицателно салдо както в общия обмен, така и в търговията с ЕС, коментират експерти. 

Публикувана в Бизнес
Вторник, 05 Септември 2017 10:16

Гръцките праскови сринаха българските

Българските преработватели отказват да купуват български праскови, а предпочитат продукция от Гърция. Това обяви членът на УС на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
По думите ѝ през тази година в Гърция има свръхпроизводство на компотни праскови. "Поради климатичните условия там те зреят по-рано и преработвателите в България имат възможност да ги закупят и да ги преработят преди узряване на българската продукция", коментира тя. 
"Изкупуваме от всеки един производител, който отговаря на качествените критерии, които имаме", коментира от своя страна оперативният директор на Фрукто-Сливен Димитър Кънев. 
На този етап 30% от нуждите на Фрукто-Сливен са задоволени чрез българска продукция. Неговото предприятие има нужда от 10 хил. тона годишно, а българските производители не могат да предложат повече от 5 хиляди, сподели още той. 
"Приоритет за предприятието ни е българската суровина, тъй като в Гърция имаме транспортни разходи от 0,08 до 0,10 лв", допълни още Кънев.

Публикувана в Бизнес

Добивът на картофи през 2017 година ще бъде значително по-нисък поради лоши агрометеорологични причини. В много областибяха регистриранизагуби, поради което обема на произведената продукция ще бъде по-малък“, заяви председателя на Националната асоциация на производителите на картофи (НАК) Венцеслав Каймаканов.

Лошото време повлия на всички основни производствени зони, включително Самоковския регион и околностите на гр. Пазарджик, Смолян, Гоце Делчев и др., където основно е съсредоточено картофопроизводството. Аналогична е ситуацията и в съседните страни, поради което българските картофопроизводители очакват конкурентоспособни цени.

Венцеслав Каймаканов заявява, че за задоволяване на вътрешното търсене на България са необходими не по-малко от 450 хиляди тона картофи годишно. При благоприятни климатични условия местните производители могат да отгледат от 200 до 250 хиляди тона. Останалите 200 - 250 хиляди тона трябва да се набавят от внос.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В началото на сезон 2017/18, към 11 август, България е изнесла около 840 хил. тона пшеница. При това 86% от този обем е отишъл в страни от Евросъюза.

Такава активност в експортните товари на пшеница са рекордни за страната, както и за този период на сезона. Към 15 август на миналия сезон, експортът на пшеница от България е бил 450 хил. тона.
През сезон 2016/17 България е доставила на външния пазар рекорден обем пшеница от 4 170 000 тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

От гледна точка на договорените и платените средства по Програмата за развитие на селските райони, в края на 2016 г. изпълнението на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) е 0%. По отношение на рибарството България изостава значително от другите страни, съобщава Economik.bg.

10 години след присъединяването си към Европейския съюз страната ни продължава да извлича ползи от европейските фондове. Опитът, натрупан през първия програмен период (2007 - 2013 г.), се доказа като ключов фактор в осигуряването на по-добра програма и управление на проектите. Това сочи проучване на базираната в Холандия одиторска компания KPGM. Тя е изследвала изпълнението на еврофондовете в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Данните от проучването показват, че от всички страни в ЦИЕ България е сред първите три по отношение на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд.

Страната ни е постигнала 32% договаряне в края на 2016 г. Другите топ изпълнители са Естония, която е първа с 47% и Унгария, която е втора с 45% към края на миналата година.

Като цяло през първите три години от настоящия програмен период България е демонстрирала добри резултати в изпълнението на европейските фондове в сравнение със същия период на предишния програмен период (2007 - 2013 г.).

Изпълнението на Европейските структурни фондове показва постепенно ускоряване на договарянето. Степента на разплащане е 7%, а сертифицирането от Европейската комисия е 3.5%, което е средното равнище в сравнение с останалите държави от ЦИЕ.

Добра практика, установена от проучването на KPMG, е прилагането на финансови инструменти чрез приемането на Оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020.

Въпросната програма е насочена към подобряване на достъпа на малките и средни предприятия до финансиране чрез комбинацията от Европейския фонд за регионално развитие и друго финансиране от ЕС чрез Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME) и програмата „Хоризонт 2020“.

Публикувана в Бизнес

Българските производители на растителни продукти вече могат да изнасят продукцията си за Виетнам. Това стана, след като Министерството на земеделието, храните и горите на Република България и Българската агенция по безопасност на храните утвърдиха образец на фитосанитарен сертификат с Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам. Документът дава възможност на български фирми да изнасят стоки от растителен произход (зърно, фуражи, брашна, технически култури, цветя, семена и др.) на виетнамския пазар. За реализиране на износа не са необходими други сертифициращи документи, освен договореният сертификат.

Припомняме, че на 7 април 2014 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието и храните на Република България и Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам в областта на земеделието, животновъдството и рибарството. През месец ноември 2015 г. беше проведена Двадесет и третата сесия на Междуправителствената българо-виетнамска Смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Българската делегацията бе водена от заместник-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров в качеството му на съпредседател на Смесената комисия. 

Постигнатата договореност ще способства за увеличаване на търговския обмен между двете страни. Основен износен продукт за Виетнам е българската фуражна пшеница. МЗХГ продължава да активно да работи и за регистрацията на България като страна вносител на стоки от животински произход, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа

Министерствата на туризма и на земеделието и храните подготвят проект за организиране на винени маршрути в България, който ще заработи от 2018 г. Очаква се в началото на следващата година маршрутите да бъдат представени, дигитализирани, обсъдени със специалистите и да започне тяхната реклама, заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на кръгла маса дискусия на тема „Слоу туризъм“, която се проведен в Национален археологически резерват „Античен и средновековен град Деултум-Дебелт“ в община Средец.

Маршрутите ще бъдат включени в платформата „Аз обичам Бълагрия“ (I love Bulgaria), която беше създадена миналата година и рекламира 100 Национални туристически обекта. Тя се надгражда с културно-историческите маршрути, които вече са разработени от Министерството на туризма, а след това ще се добавят и винените. Във винено-кулинарните маршрути ще бъде включена и Община Средец. 

 вече работи в тази посока, като има Вече е подписан меморандум между министерствата на туризма и на земеделието. С документа се насърчава, както местното производство, така и хотелите да използват храна, отгледана в региона.

В момента се подготвят промени в Закона за туризма, с които ще се въведе доброволен етикет за качество за местата за настаняване. Той ще се връчва на хотелите, снабдяващи се с храни от местни фермери, произвеждани по БДС, обясни министър Ангелкова.

Меморандумът е подписан и от Българската хотелска и ресторантьорска асоциация (БХРА), както и от още 9 организации, са свързани с производството на храни и напитки. Всички изследвания показват, че 30 процента от преживяванията на всеки един турист в България и в световен мащаб са свързани именно с храната и с това как е бил посрещнат на мястото, изтъкна министърът. Приблизително толкова са и разходите за храна, които всеки отделя по време на ваканцията си.

Рекламирайки винените и кулинарни маршрути и привличането на повече хора във вътрешността на страната, ще помогне за затвърждаването на България като дестинация  четири сезона. Най-актуалните данни показват, че в местата за настаняване в Област Бургас са пренощували близо 435 хил. туриста в периода януари–юни тази година, което е увеличение с близо 3 процента.

Последните публикувани данни на БНБ за приходите от туризма показват, че за периода януари-юни 2017 г. в цялата страна те възлизат на 2,4 млрд. лeва, което е почти с 13% повече спрямо периода януари-юни миналата година. А постъпленията само за юни са 898 млн. лева, като ръстът спрямо юни 2016 г. е 8,2%.  Туристите, които са посетили страната, са почти 3.3 млн., като нарастването е 8%. Почти двоен е ръстът на приходите от чуждестранните туристи, което показва, че страната все повече се превръща в дестинация, която предлага качество, обясни министър Ангелкова. 

Публикувана в Новини на часа
Продължава активният експорт на пшеница от страната. Към 18 август от началото на реколтна 2017 година, страната са изнесени над 1 млн.тона, което е двойно повече в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данни на Министерството на земеделието, храните и гоите (МЗХГ).
Средната изкупна цена на хлебната пшеница през изминалата седмица запази нивото си от 272 лв./тон. За сравнение средната изкупна цена за месец август 2016 г. е била 254 лв./тон, съобщават още от МЗХГ.
Според анализа на агроведомството лекото повишение се наблюдаваше в средната цена на фуражната пшеница, която се покачи на ниво от 256 при 255 лв./тон. през предходната седмица. Цената на хлебната и фуражна пшеница доставена на пристанище бе съответно 288 лв./тон и 280 лв./тон, сочат данните на агроведомството.
 
Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов се срещна в Анкара с министъра на храните, земеделието и животновъдството на Република Турция Ахмет Факъбаба. Двамата обсъдиха възможностите за повишаване на стокообмена в земеделския отрасъл. По време на срещата министрите направиха преглед на текущата ситуация в животновъдния сектор с цел повишаване на търговията. 

Министър Порожанов и турският му колега се договориха за сътрудничество в различни сфери, както и за обмен на опит в областта на селекцията и нововъведенията при семената и посадъчния материал. 

Двамата се договориха през септември тази година, в Анкара, да се проведе съвместен Комитет по земеделие. Работните групи по организацията му ще започнат дейност още от следващата седмица. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта