Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов се срещна в Анкара с министъра на храните, земеделието и животновъдството на Република Турция Ахмет Факъбаба. Двамата обсъдиха възможностите за повишаване на стокообмена в земеделския отрасъл. По време на срещата министрите направиха преглед на текущата ситуация в животновъдния сектор с цел повишаване на търговията. 

Министър Порожанов и турският му колега се договориха за сътрудничество в различни сфери, както и за обмен на опит в областта на селекцията и нововъведенията при семената и посадъчния материал. 

Двамата се договориха през септември тази година, в Анкара, да се проведе съвместен Комитет по земеделие. Работните групи по организацията му ще започнат дейност още от следващата седмица. 

Публикувана в Бизнес

Стопанска камара - Велико Търново, в партньорство с Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието - Констанца (Румъния) и Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, стартира изпълнението на проект “Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България-Румъния” по програма Interreg V-A Румъния-България на обща стойност 593 492,79 €, от които европейско финансиране в размер на 504 468,87 €.

Недостигът на подходяща работна сила продължава да бъде основен проблем пред българските работодатели. Настъпващата криза на пазара на труда може да създаде катастрофални последици за развитието на икономиката и инвестиционната среда в страната. В създадената ситуация е изключително важно да бъдат установени и използвани всички възможности за насърчаване на трудовата заетост и мобилността на работната сила.

Проектът „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона  България-Румъния" има за цел да подпомогне взаимодействието и сътрудничество в осигуряването на подходяща работна сила между областите Велико Търново, Добрич, Силистра, Русе – България, и областите Констанца, Кълъраш - Румъния.

Проектът ще се фокусира върху секторите „Селско и горско стопанство", „Туризъм“, „Строителство“, „Преработваща промишленост“ и „Транспорт, пощи и логистика“.

Проектът е насочен към частните компании в трансграничния регион, активното население (над 2 млн. души), както и към неактивното население и безработните лица (приблизително 400 000 души). В помощ на целевите групи ще бъде създаден информационен портал за повишаване на осведомеността относно възможностите за заетост в трансграничния регион България – Румъния, разполагащ с обща-база данни за областите, предприятията, работните места, компетентностни каталози на длъжностите с потенциал за трудова мобилност, инструменти за оценка и развитие на компетенциите на работната сила.

В рамките на проекта ще бъдат реализирани множество дейности, в т.ч.:

  • Разработване на компетентностни каталози на избраните предприятия с описание на основни знания, умения, компетенции, изисквани от работода­телите;
  • Разработване на електронни инстру­менти за оценка на компетенции;
  • Провеждане на изследване сред поне 300 представители на целевата група относно възможностите за заетост;
  • Разработване и провеждане на електронни обучения за поне 300 представители на целевата група;
  • Провеждане на обучения за HR специа­листи от България и Румъния с цел подобряване на уменията им за подбор на работна сила от другата страна на границата;
  • Кампания по повишаване на осведоме­ността относно възможностите за зае­тост в трансграничния район България - Румъния;
  • Разработване и поддържане на обща база-данни с полезна информация за работещите лица и работодателите от двете страни на границата.
  • С изпълнението на проекта ще се създадат условия насърчаване на трудовата мобилност в района чрез създаване и развитие на устойчиви работни места, по-добри условия за кариерно развитие и повече възможности за трудова заетост.

Проектът трябва да приключи през пролетта на 2019 г.

Публикувана в Бизнес

 За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на правото на собственост по света, а в изданието за 2017 г. са включени 127 държави, в които живее 93% от населението на света и които произвеждат 98% от световния БВП. В тазгодишното издание на индекса България отбелязва ново дъно. Резултатът на страната намалява и вече не достига и половината от възможните максимални точки.

България получава резултат от 4,8 т. (от 10 т.) и се нарежда на 85-то място (от 127 страни). Спрямо миналата година резултатът на страната намалява с 0,2 т., но в класацията България пада с 19 места. Намалението в точките не е толкова голямо, но предвид ниската база, особено за европейска държава, поддържането на това изключително незадоволително ниво на защитата на правото на собственост е стряскащо. В същото време драстичното пропадане в класацията показва, че докато в България нищо не се променя, другите държави подобряват защитата на правото на собственост. България е изпреварена дори от страни като Мали, Доминиканската република, Кения, Хондурас и Замбия.

Най-ниски продължават да са резултатите в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията.

В областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми. Това подобрение, обаче, следва възстановяването на пазара, а не е следствие от някакви усилия на управляващите.

Защитата на правото на интелектуална собственост е с най-висок резултат в рамките на трите изследвани сфери - 5,2 т. от максималните 10 точки. Въпреки това, тази оценка е доста по-ниска от резултата на страната в тази сфера преди 8-9 години. Индексът отново показва, че липсата на защита на правото на интелектуална собственост и широкоразпространеното пиратство на авторски права продължава да е сред големите проблеми в страната.

Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително тежките проблеми в правната среда в България, както и липсата на каквото и да е подобрение. Това води до по-ниски доходи, повече корупция, по-високо неравенство и по-слаба защита на индивидуалните и икономическите свободи.

Резултатите на изследването и последвалата класация са формирани въз основа на представянето на държавите в три различни области: 1) правна и политическа среда; 2) право на физическа собственост и 3) право на интелектуална собственост.

Средният резултат на индекса за света е 5,6 т. от максималните 10 точки. Най-добре защитено е правото на собственост в Нова Зеландия (с 8,6 т.), следвана от Финландия, Швеция, Финландия и Норвегия.

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са разделени на пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията, т.е. първите 20% от включените държави се радват на 13 пъти по-висок доход на глава от населението (в паритет на покупателната способност) в сравнение със страните на дъното - последните 20% от включените държави. В допълнение, анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.

Публикувана в Бизнес

Визията за промяна на ОСП трябва да предхожда подготовката на национална позиция, да взема предвид различните гледни точки на заинтересованите страни и в най-добрия случай да отчита резултатите от сериозни анализи на прилагането на европейската земеделска политика у нас до момента. Така започва анализът на Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, изпратен до медиите. Публикуваме пълния му текст:

С наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период, ще зачестят и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Когато говорим за национална визия за промяна на една толкова важна политика обаче, това вече е една високо отговорна задача, към която не следва да се подхожда с лека ръка. Причината е, че към настоящия момент ЕК все още изготвя законодателните предложения, които ще визуализират ОСП след 2020 г. А това означава, че ЕК следи много внимателно всички изказвания, идеи и сигнали, които изпращат държавите-членки. Подготвяйки ги те най-напред е важно да правят разграничение между визия за бъдещата ОСП след 2020 г. и позиция по ОСП след 2020 г. Визията отразява становището на съответната държава-членка за това какво трябва да се промени, докато позицията вече се базира на конкретни законодателни предложения. Познаването на материята и процедурите в дълбочина е само една от предпоставките „да не се излагаме“ с общи приказки по една толкова сериозна тема. Публичността, отчитането на различни гледни точки и сериозният анализ на постигнатото до момента, са другите елементи на една премерена, обективна и в крайна сметка успешна национална позиция.

Целта на настоящия материал е да представи една примерна визия на Р България за бъдещата ОСП след 2020 г., до която можем да стигнем по „лесния начин“ - без особено задълбочени изследвания и анализи. Тук ще се опитаме да обясним какво биха означавали всички точки в един такъв „документ“, както и защо все пак е по-добре този път да подходим различно. Да, едва ли ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, може би още не сме дорасли дотам. Но все пак да не бъдем и толкова инертни и този път подходим към темата различно.

Четейки следващите редове е важно да се има предвид, че към настоящия момент официална визия на Р България не е представяна от страна на администрацията, макар, че определени нейни действия показват, че такава вече е изготвена. В противен случай подписването на различни политически документи и отделни изказвания от политически лица биха били много неуместни.

Кой има право да изготви и одобри визията на Р България за ОСП след 2020г.?

Реално погледнато всеки може да подготви визия по ОСП след 2020 г. От юридическа гледна точка обаче, тази визия сама по себе си представлява една политическа насока за бъдещото развитие на Р България, а изготвянето на такова нещо попада единствено в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ характер, а лично негова в качеството му на политическо лице, избрано от Народното събрание на Р България. Одобряването на тази бъдеща политическа насока пък е в прерогативите на Министерски съвет на Р България. Така че изготвянето на визията за ОСП след 2020 г. и след това позицията по законодателните предложения на ЕК е едно високо отговорно политическо задължение на министъра на земеделието, храните и горите. Това е и една много важна дейност, защото от взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развитие, на целия сектор земеделие. Ето защо, е изключително важно при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. да се отчитат становищата на всички организации пряко свързани със сектор земеделие. Много важно ще бъде взетите решения от страна на министъра на земеделието, храните и горите да бъдат обосновани и обяснени на всички, които след това ще зависят от ОСП в Р България. В тази връзка на мнозина сигурно ще се стори странно, но съгласно действащото законодателство, при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. Народното събрание не може по никакъв начин да влияе върху или при вземане на тези решения. И това действително изглежда странно, защото след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 г. на ниво ЕС, именно Народното събрание на Р България ще трябва да облича в законодателна форма вече взетите европейски решения.

Как може да изглежда една примерна визия на Р България по ОСП след 2020 г. и какво стои зад всяка една идея?

„Република България желае запазването на една силна Обща селскостопанска политика след 2020 г., която за да може да отговори на приоритетите на ЕС в областта на продоволствената сигурност, борбата с климатичните промени и запазването на развитието на селските райони трябва да бъде много добре финансирана. Такава една ОСП трябва да се базира на един силен Първи стълб, който да гарантира доходите на европейските земеделски производители, като отчита необходимата ангажираност към запазване на екологичните европейски и световни норми. В рамките на Първи стълб Р България настоява продължаването на Схемата за единно плащане на площ и в новия програмен период, която към настоящия момент няма алтернатива в новите Държави-членки. Запазването на Обвързаното с производството подпомагане е съществен елемент от подпомагането на земеделските производители, което трябва да се запази и разшири не само по отношение на количество, но и на качество на произведената продукция. В допълнение на Първи стълб Р България предпочита запазването на Втори стълб на ОСП като основен инвестиционен механизъм, който да допълва базовата подкрепа по линия на директните плащания. В тази връзка правилата и мерките в него трябва да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските райони и обновяването на поколенията там. При всички положения трябва да се направи едно опростяване на правилата и по двата стълба на ОСП.”

Към една такава примерна позиция може да се допълват и още много други неща, като например премахването на историческия подход при формиране на националните финансови пакети на държавите-членки, макар че такава позиция се защитаваше от всички страни при реформата от 2013 г. Ако такава позиция продължава да се застъпва, това означава, че реформата от 2013 г. не е постигнала една от целите си, а това ще даде много лош сигнал към европейските данъкоплатци. Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за Преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи.

Да се върнем към примерната позиция. Какво реално се казва в нея?

  • Запазване на нивата на финансиране близки до предишния програмен период;

  • Запазване на структурата на ОСП в два стълба;

  • Продължаване на Схемата за единно плащане на площ;

  • Запазване на Обвързаната подкрепа и разширяването й освен по отношение на количество, но и по качество на продукцията;

  • Осигуряване на заетост в селските райони и запазване на схемите за младите фермери;

  • Опростяване на ОСП.

Финансиране – ще спрем ли да чуваме каквото ни се иска, за да погледнем реалистично на нещата?

По отношение на финансирането – съвсем нормално е да се настоява за запазване на нивата на финансиране на ОСП. Това звучи политически правилно и много се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се коментират причините за намаляване на бюджета за ОСП през годините. Ако в конкретния програмен период едно примерно намаление с 20% може да се обясни с напускането на ЕС на Обединеното кралство, то никой не коментира на какво се дължаха намаленията в предните програмни периоди. Отделно от това никой не коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средностатистическия европейски фермер от субсидиите, които той получава и все по-малката полза, която той има от световния пазар. Никой не коментира външно търговската политика на ЕС, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е повсеместно.

Структура – можем ли да предложим нещо различно и по-работещо от „запазването й“?

По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е изключително консервативна. При положение, че в различните държави-членки се прокрадват все повече и различни идеи за промяна на дизайна на ОСП и увеличаване на стълбовете за подкрепа. Една такава консервативна позиция трябва да бъде много добре обоснована от администрацията, защото в противен случай сигнала, който може да бъде възприет от фермерите е, че тя няма идеи.

СЕПП – необходим е официален анализ на случилото се до момента

По отношение на запазването на Схемата за единно плащане на площ – както вече беше посочено в предишен материал - една такава позиция трябва да бъде много добре обоснована. За съжаление анализ на администрацията в тази насока все още не е представян за обществено обсъждане.

Обвързаната подкрепа - проблеми

По отношение на Обвързаната подкрепа – важно е да се знае, че този вид подкрепа като цяло има проблем с правилата за субсидиране на Световната търговска организация. Това е и причината в момента да се прилага една „квази обвързана подкрепа”, при прилагането на която няма абсолютно нищо обвързано. Съгласно правилата на обвързаното с производството подпомагане, субсидията е обвързана с произведената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 г. и националното ни законодателство, подпомагането е на единица производствена мощност – глава животно, допустим хектар. Въпреки, че се говори за мляко, плодове и зеленчуци и т.н. реално подпомагането по никакъв начин не е обвързано с произведеното количество продукция. Действително с последните изменения в наредбата беше въведено изискване за произведени количества, но това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на субсидията. Отделно съгласно изискванията на Регламент 1307/2013 г. получаването на обвързана с производството подкрепа не трябва да води до повишаване на нивата на производство, което само по себе си е малко нелогично. При това положение тук администрацията ще трябва да изготви един сериозен анализ, на база на който да може да предложи адекватни за сектора нови мерки за подпомагане, които да са едновременно приемливи на европейско ниво и същевременно да отчитат спецификите на българското земеделие.

Заетост и млади фермери – ще има ли за кого да работят такива мерки?

По отношение на запазването на заетостта в селските райони и запазване на схемите за младите фермери – това са мерки, които биха били напълно в унисон с всички досегашни позиции на Р България, но те трябва да бъдат подкрепени с данни. В противен случай може да се окаже, че в резултат на различни демографски процеси, в следващия програмен период ще имаме отделени средства, чрез които да подпомагаме създаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подпомагане кандидати да са прекалено малко. Същото може да се каже и за схемите за заетост в селските райони.

Опростяване – ще го усетят ли фермерите?

По отношение на опростяването на ОСП – тук трябва да има ясна представа за какво опростяване говорим. Опростяване на правилата, които трябва да спазват фермерите и които им се налагат от националните администрации или опростяване на правилата, които администрацията на държавата-членка трябва да спазва и които й се налагат от Брюксел.

Заключение

Представената в този материал примерна визия на Р България, ако бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието, храните и горите трябва да намери решение, обхваща може би едва 5% от цялата ОСП. Ето защо подходът за изготвянето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието в Р България трябва да бъде изключително сериозен. Този подход трябва да се предхожда от един задълбочен анализ, на база на който всички ангажирани в сферата на земеделието в Р България да могат да се обединят около общия за всички национален интерес.

Публикувана в Бизнес

23% от мениджърите у нас са склонни да дадат подкуп за процъфтяване на бизнеса им, а 68% от българите вярват, че корупцията в страната е широко разпространена. Това показва проучване на „Ernst & Young Global Limited", които следят пулса на пазара и сравняват 41 държави в Европа, Азия и Африка, цитирано от Нова телевизия.

„България почти не прави разлика в общото ниво на разбиране на корупция в сравнение с държавите от развиващите се икономики. Като цяло имаме комплекс да си мислим,че сме на опашката и изоставаме във всичко, но не е така", заяви Владимир Стоев, мениджър в отдел за разследване на измами.

„Мисля, че корупцията е корупция, няма значение дали в частния, или в държавния сектор, това е заболяване, което изяжда работни места, изяжда печалби.  И ако искаме да се справим с това, трябва да се изправим всички ние като общество срещу корупцията и злоупотребите", коментира Али Пирзада, старши мениджър на „Ernst & Young Bulgaria".

България е поставяна сред най-корумпираните държави в света и в доклади на други компании и неправителствени организации. В началото на годината изследване на Асоциация „Прозрачност без граница" отреди на нашата страна последно място от държавите-членки в ЕС по индекс на възприятие на корупцията. България заема 75-то място от 176 изследвани страни.

Румъния е на 57 позиция. Изпреварван и Гърция, която е 69-та. Индексът на възприятие на корупцията у нас е 41 пункта, а когато нивата са под 50 това говори за системни проблеми. В последните 4 години индексът у нас остава непроменен и е в ниските нива.

В края на миналата година неправителствената организация "Световен проект за справедливост" (World Justice Project или WJP) определи, че върховенството на закона в България остава сред най-слабите в ЕС. От анализираните 113 държави по света страната ни се е изкачила с една позиция спрямо класацията от 2015 г. до 53-о място. Но то е последното сред включените в тазгодишната класация 24 държави от ЕС и Северна Америка и страните от Европейското споразумение за свободна търговия, каквато е Норвегия. В тази група критикуваната през последните години за засилващи се авторитарни и антидемократични тенденции Унгария е на 49-о място. Румъния заема 32 позиция, а Гърция - на 41 място.

Публикувана в Бизнес

Трудно е да успееш, ако всички си тръгват. Някои от бившите комунистически държави страдат от смъртоносна спирала, свързана с населението, като спадът му се измерва с двуцифрени числа.

Проблемът не е само в това, че гражданите напускат тези държави, а защото най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни – т.е. узрелите млади хора. Остават тези, които са най-малко мобилни – неквалифицираните, онези с физически или психически увреждания и възрастните, т.е. зависимата класа, остават.

За да се разбере проблемът, си представете държава със 100 души, 20% от които са деца, 10 на сто не са в състояние да работят поради липса на умения или увреждания, а 20 процента са в пенсионна възраст. Това оставя 50% от населението като продуктивни работници, които не само плащат за себе си, но и за останалите 50% от населението.

Ако 20% от продуктивните работещи напуснат заради по-добри, според тях, възможности другаде, делът на зависимото население нараства от 50 на 56 на сто. Увеличаването на зависимите кара политиците да повишават данъците на продуктивните, за да подкрепят останалите, което демотивира продуктивните да продължават да работят – поне в родната си страна.

Латвия е загубила почти една трета от населението си, откакто стана отново независима държава през 1992 година. Това е равно на загуба от 100 млн. души в САЩ. Други бивши комунистически държави също са се лишили от големи части от населението си. Загубата на население не е само резултат от емиграция, а и от много ниска раждаемост (доста под възможността за попълване). Както беше отбелязано, докато данъците на работещите растат, това обезкуражава трудещите се и тласка хората към райони, където чистото възнаграждение след облагането е по-високо. Данъците за социално осигуряване – за пенсии за прослужено време и старост, медицинско осигуряване и осигуряване при безработица, в много по-голяма степен са причина за опразването на работни места, отколкото подоходните данъци.

Данъците за социално осигуряване на труда надхвърлят 30 на сто в много държави и може да надвишат 50% в Румъния. България има плосък данък върху доходите от само 10 на сто върху личните и корпоративните доходи, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15 процента. Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване в повечето държави с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са доста над 50 на сто.

Както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честото възнаграждение за труд е по-високо, но подхранват и сенчестата икономика. (Сенчеста икономика има тогава, когато хората работят поне в част от работно време незаконно, а продажбата и печалбата не се декларират пред данъчните власти).

Изследвания оценяват размера на сенчестата икономика в САЩ на около 11 на сто. Наскоро бях в Украйна и забелязах, че в Киев масово се строят жилищни и офис сгради, а това е столицата на държава с ниски доходи, въвлечена във война с ниска интензивност с Русия. Откъде получават капитала за тези домове и офиси? Украински икономисти ми казаха, че размерът на сенчестата икономика е над 50 на сто от съвкупния вътрешен продукт, което означава, че реалната икономика може да е два пъти по-голяма от официалната.

Миналия петък бях в историческия град Лвов в Западна Украйна. Големият и до голяма степен възстановен Стар град беше пълен с хора, които се наслаждаваха на многобройните кафенета на открито, на много изискани ресторанти и магазини. Хората бяха добре облечени, а улиците изпълнени със скъпи автомобили – очевидно в градовете живеят по-добре, отколкото би регистрирала официалната статистика.

В цяла Западна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, докато селските райони се опразват, защото хората се местят към големите градове или към други държави, между които Обединеното кралство, Германия и САЩ, където има повече високо платена работа. Рита Вайниене – икономистка и бивша председателка на литовския Институт за пазарна икономика, ми каза, че сенчестата икономика в Литва е около 29 на сто. Тя отбеляза, че село край полската граница е напуснато от почти всичките си жители в трудоспособна възраст, които се преместили на няколко километра по-нататък в Полша заради по-добро заплащане. Толкова за данъчната основа.

Голяма част от останалата Европа са сблъсква с намаляване на населението, което значи повишаване на дела на зависимите, главно поради намаляване на раждаемостта. Единственият начин тези държави да избегнат реално намаляване на пенсиите и други социални програми е да увеличат производителността и темповете на растеж, което изисква по-ниски данъчни ставки и по-малко наредби, които убиват работни места.

Швейцария е пример за правилен подход с по-ниско данъчно бреме в много региони и благоприятна бизнес среда. В резултат швейцарците имат недостиг на работна ръка и трябва да внасят работници, които увеличава населението от добре платени производители за сметка на зависимите граждани. Останалата част от Европа трябва да се учи от швейцарците. 

Ричард Ран е председател на Improbable Success Productions и член на борда на Американския съвет за капиталообразуване – мозъчен тръст и лобистка група, създадена през 1975. Председател на Надзорния съвет на българския ИПИ. Анализът е от в. "Вашингтон таймс".

Публикувана в Бизнес

Тази сутрин председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер получи предложението на българския министър-председател Бойко Борисов за номинация на г-жа Мария Габриел за кандидат, който да замени предишния комисар Кристалина Георгиева, съобщават от пресслужбата на Европейската комисия. Предложението за номинация бе направено след телефонен разговор между председателя Юнкер и премиера Борисов, проведен на 5 май, петък. По време на разговора двамата ръководители постигнаха съгласие, че номинацията за кандидат за комисар трябва да се представи в кратък срок, се казва в съобщението, цитирано от "Фокус".  Следващата стъпка е председателят Юнкер да се срещне с Мария Габриел и да проведе интервю. Целта е да се прецени способността на кандидата да изпълнява длъжността европейски комисар, особено с оглед на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, който гласи: ,,Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение“. Въз основа на интервюто председателят Юнкер ще вземе решение и за разпределянето на отговорностите на бъдещия комисар с българско гражданство. Това е в съответствие с член 17, параграф 6 от Договора за Европейския съюз, по силата на който председателят на Комисията има изключителното право да организира работата на Комисията.  От процедурна гледна точка за назначаването на нов комисар с българско гражданство е необходимо взаимно съгласие между председателя на Комисията и Съвета, след консултация с Европейския парламент (член 246, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз). Освен това съгласно междуинституционалното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия председателят на Комисията, преди да даде съгласието си относно решението на Съвета за назначаване на новия комисар, трябва да ,,разгледа задълбочено“ резултата от консултацията с Европейския парламент (параграф 6 от Рамковото споразумение), който провежда размяна на мнения с кандидата. След решението на бившия заместник-председател Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия комисар Гюнтер Йотингер пое отговорността на 1 януари 2017 г. за бюджета и човешките ресурси, а председателят Юнкер временно разпредели портфолиото за цифровата икономика и цифровото общество на заместник-председателя Андрус Ансип. 

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 11 май в Брюксел.

На заседанието ще се търси общ подход по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки.

В точка „Други въпроси“ делегацията на Швеция ще представи информация във връзка с предстоящата Конференция за океаните, която ще се проведе в периода 5-9 юни 2017 г. в Ню Йорк. По искане от делегацията на Полша, Европейската комисия ще представи информация за международната ситуация във връзка с болестта „африканска чума по свинете”.

Правителството одобри и българската позиция за заседанието на Съвет „Външни работи/Търговия”, което ще се проведе на 11 май в Брюксел. На него ще бъдат разгледани теми относно подготовката на 11-ата министерска конференция на СТО през декември, автономните търговски мерки на ЕС спрямо Украйна, прилагане на споразуменията за свободна търговия на ЕС, Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Бирма/Мианмар, търговските отношения с Чили, Нова Зеландия и Австралия.

Ще се обсъдят също Споразуменията за свободна търговия на ЕС с Япония, Мексико и Меркосур, и проект на Регламент на ЕП и Съвета изменящ Регламент (ЕС) 2016/1036 относно защитата срещу дъмпингов внос от страни извън ЕС и Регламент (ЕС) 2016/1037 относно защитата срещу субсидиран внос от страни извън ЕС.

Публикувана в Бизнес

През периода януари - март 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 20.1% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 4 243.3 млн. лева, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 52.9% от износа за трети страни. Същевременно вносът на България от трети страни през периода януари - март 2017 г. се увеличава с 41.8% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 5 158.3 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.

През март 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 20.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 411.0 млрд. лева, сочи статистиката. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите три месеца на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (47.1%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (36.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”.

През март 2017 г.вносът на България от трети страни се увеличава с 63.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 977.7 млрд. лeвa. При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (79.7%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (71.1%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22.6%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - март 2017 г. е отрицателно и е в размер на 915 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 653.2 млн. лева.

През март 2017 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 566.7 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През периода януари - март 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 12 161.3 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 14.8%.

През март 2017 г. общият износ възлиза на 4 371.8 млрд. лв. и се увеличава с 18.8% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - март 2017г. в страната са внесени стоки общо на стойност 13 927.7 млн. лв. (по цени CIF), или с 21.0% повече спрямо същия период на 2016 година.

През март 2017 г. общият внос се увеличава с 25.3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 285.9 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2017 г. и е на стойност 1 766.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - март 2017 г. също е отрицателно и е в размер на 1 068.7 млн. лева.

През март 2017 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 914.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 647.2 млн. лева, съобщава още от НСИ.

Публикувана в Бизнес

България да се присъедини към Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), реши правителството. Това ще позволи на страната ни и на българските учени да участват активно в международните процеси и научни дейности в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

IPBES извършва научни оценки на състоянието на биологичното разнообразие и екосистемните услуги въз основа на нуждите на заинтересованите правителства. Оценките се извършват от водещи специалисти на базата на най-новата научна и техническа информация и имат за цел да подпомогнат компетентните национални и международни органи при формирането и провеждането на публични политики в областта на околната среда.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта