Модифицираната царевица е устойчива на насекоми и хербициди.

Китай разрешава вноса на две генетично модифицирани култури, се казва в изявление на министъра на земеделието Хан Чангфу.
Разширяването на достъпа на китайските фермери към генетично модифицирани семена е настъпила в рамките на 100-те дни търговски преговори със Съединените щати, започнали през април със срещата на американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин.
Ще бъде разрешен тригодишен внос на генетично модифицирани сортове царевица, устойчиви на насекоми който се продават под марката Agrisure Duracade и Монсанто 87427- устойчив на глифозат. На третираните с глифозат участъци загиват всички плевели, като по този начин се осигурява на културните растения повече хранителни вещества и светлина.
В Китай е разрешено да се внесат четири ГМО култури – удобрени по-рано царевица сорт Enow Dow Chemical Co и соя на Монсанто Vistive
Gold. Още четири продукти на Monsanto, DuPont и Dow са в списъка за одобрение на Пекин.
Обикновено одобрението за внос на нови сортове отнема години, принуждавайки водещите производители да ограничават продажбите си за това време. Много от производителите се оплакаха от липсата на прозрачност в процеса на одобрение на заявките в Китай.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Международната служба за агробиотехнологични приложения 175,2 милиона хектара генетично модифицирани култури се отглеждат в световен мащаб през 2013 г. Засетите с ГМО площи за една година са се увеличило с 6,3 млн. хектара или официалните данни са, че през 2014г. са засети 181,5 милиона хектара с ГМО.

Генетично модифицираните организми са организми, в които генетичния материал (ДНК) е бил изменен по начин, който не се среща в природата и не може да се получи чрез естествено кръстосване или размножаване, като изкуствено се вмъква модифициран ген или гени от друг организъм чрез техниките на генетичното инженерство. Тъй като ГМО семената са разработени като „самоопрашващи се”, те нямат нужда от природата и от пчелите, които да го правят вместо тях. Веднъж внедрени в околната среда генно модифицирани организми или получени от взаимодействие с немодифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Опрашването на немодифицирани растения с полен от трансгенни, води до генното им замърсяване.

Според някои конспиративни теории, планът е популацията на пчелите да бъде изтрита от лицето на земята.

„Монсанто” знае, че пчелите са голяма заплаха за нейния монопол, поради способността им да опрашват растенията и така да създават естествена храна, което не влиза в „плана за пълен контрол и доминация” на корпорацията. Когато пчелите се опитват да опрашат ГМО растение или цвете, те се отравят и умират. Всъщност, рязкото намаляване на пчелите е вече установено, а началото му датира от момента, в който започват да се използват ГМО семена.

Естествените семена вече трудно се намират и почти цялата отглеждана продукция е модифицирана. Някои експерти по земеделие дори твърдят, че природните сортове пшеница, царевица, соя и ориз на много места вече са изгубени и целият свят е залят от ГМО.

Целият материал, публикуван от Анонимните, можете да прочетете на https://anonybulgaria.wordpress.com/2016/03/17/zaraza/

Публикувана в Бизнес

По данни на международната служба ISAAA, през 2016 година засетите площи със селскостопански култури с генномодифицирани култури е била 185,1 млн. ха срещу 179,7 млн. ха година по-рано. През 1996 година издадените разрешения за отглеждане на такива култури е била за 1,7 млн. ха сеитбени площи.

В 26 страни на света фермерите отглеждат генномодифицирани култури, най-вече соя, царевица, памук и рапица. По думите на Пол Тенга – председател на ISAAA, използването на новите сортове биотехнологични картофи и ябълки позволява да се увеличи срока на съхранение на продукцията и да се намали обема на хранителни отпадъци.

„Биотехнологичните култури станаха жизнено важен селскостопански ресурс за фермерите в цял свят, благодарение на огромната изгода от повишаване на производителността и рентабилността, а така също от увуличаване срока на съхранение на продукцията“, смята Пол Тенга.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Генетично модифицирани култури днес се отглеждат в 28 страни по света, а в почти 30 съществува забрана за тях. Почти 450 млн. ха в света са заети с генно-модифицирани култури. С такива култури си изкарват прехраната 18 милиона фермера от 20 развиващи се и 8 икономически развити страни.
Страните създават правила за производството и употребата на ГМО, изхождайки изключително от собствените икономически, политически и социални системи. Днес съществува т.нар. индекс ГМО за определянето на отношението на конкретната държава към този доста сложен въпрос.
География на ГМО:
Култивирането и вноса са забранени:  Алжир, Венецуела, Мадагаскар.
Култивирането е забранено, внос се допуска: Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Белгия, Гърция, Дания, Еквадор, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Холандия, Северна Ирландия, Шотландия, Уелс (Великобритания), Норвегия, Полша, Саудитска Арабия, Сърбия, Словения,Унгария, Франция, Хърватия, Швейцария, Турция.+
Отглеждането и вноса са забранени: Бутан, Киргизстан, Перу, Русия.
Отглеждането е забранено, внос се допуска: Белиз, Германия.
Публикувана в Растениевъдство

 По-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури, съобщават от екологичното сдружение За земята. Въпреки това въпросът за отглеждането им предстои да бъде решен окончателно от Европейската комисия. От За Земята призовават председателя иЖан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, екологичното сдружение настояват българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.

Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешени за отглеждане в ЕС от 1998 г. насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМО, свързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди и от там върху цели екосистеми.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“

Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия, припомнят еколозите.

Публикувана в Бизнес

Експертите посочват основната характеристика на новата генетично модифицирана ябълка, която ще се продава в магазините на САЩ от следващия месец. Плодове се отличават с наличието на ген, който няма да им позволява да потъмняват около три седмици на мястото на срязване, съобщават от CBC News.
Обикновените ябълки съдържат полифенолоксидаза. Тези ензими са необходими за окисляване на антиоксиданти – в случая полифенол, в резултат на което се образуват хинони. Това е окислението, което се наблюдава при разрязване на ябълка, до няколко минути плодовете придобиват характерен кафяв цвят.
Новосъздадените ябълки, които не се поддават на такова окисление, ще се продават в десет супермаркета на САЩ . Създателите на модифицирани плодове вече отглеждат 85 хиляди нови ябълкови дървета. До 2018 г. броят им ще се увеличи до 500 хиляди. Нови плодове, отбелязват експертите, са много по-трайни и по-евтини от останалите видове ябълки.

Петър ѝкръстев

Публикувана в Растениевъдство

Великобритания е отправила за разглеждане до Министерството на храните и селскостопански въпроси на страната (DEFRA) въпрос за нови полски опити с ГМО пшеница. След получаване на разрешение те могат да започнат през пролетта на 2017-а, съобщава The Telegraph.
Става дума за съвместен проект на изследователски център Ротамстед и Университета в Ланкастър и Есекс. Те доказват възможността да създадат пшеница с по-ефективна фотосинтеза и едро зърно, което ще увеличи добива до 40%. Тази пшеница може да подобри влиянието на слънчевата светлина за сметка на увеличеното съотношение на ензими. Според учените, културата ще се отглежда в оранжерии.
Министерството заяви, че заявлението е получено и в рамките на 90 дни ще се даде становище по въпроса. Според учените, при успешни опити ще се оправдае мнението на скептиците за това, че използването на ГМО не увеличава добивите. В допълнение, положителният ефект може да стимулира увеличаването на трансгенна продукция, включително хляб и други продукти.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Световният пазарен обем на семена от генномодифицирани култури в близко бъдеще ще расте, се казва в доклад на Allied Market Research. Средногодишният темп на ръста (CAGR) в периода от 2016 до 2020 г. ще е 9,83%.

Основните играчи на пазара на ГМ семена са: Bayer CropScience, DowDuPont, Groupe Limagrain, Monsanto и Syngenta. Значителна роля на пазара играят и компаниите BASF, DLF Seeds and Science, Kleinwanzlebener Saatzuch SAAT SE, Land O'Lakes, Sakata Seed и Takii Seed.

Повишеното търсене наГМ семена е в резултат на ръста в употребата на продуктиза преработкана растителни масла, които се използват в строителството, козметиката, целулозно-хартиенатапромишленост, използването на хранителни продукти за биопластика и др. отрасли. Презпоследните десетгодинисъществуваповишено търсене на биоразложими вещества, което на свой ред води до увеличаване на ГМ семена от маслодайни култури.

Поради промяната в потребителския пазар, предпочитанията за органични храни се увеличават в значителна степен (25% -30%). Основните фактори, които допринасят за увеличаване на търсенето на органични храни са нарастващия брой на хората, които се грижат за здравето си, нарастваща загриженост за околната среда, както и държавна подкрепа, насочена към повишаване на осведомеността и използването на органични продукти.

Високата цена на биологичните продукти обаче ще ограничи тяхното търсене. Въпреки че днес населението е по-загрижено за здравето си, решението за закупуване на храни, които не съдържат ГМО, често се взема въз основа на цената. Повече от 68% от купувачите не са склонни да платят по-висока цена за продукти без ГМО и само 11% са готови да плащат повече. Повече от половината от потребителите в САЩ имат съмнения относно ГМО, но не са убедени, че то носи рискове за здравето им. Очаква се, че с непрекъснатото покачване на цените на продуктите, които не съдържат ГМО, потребителите ще преминат към генетично модифицирани храни.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа се употребяват около 30 генномодифицирани храни и фуражи. Сега само царевицата МОН 810 на Монсанто е разрешена за отглеждане на полето

Лили Мирчева

Доскоро България бе оазис на чистота за отглеждане и употреба на генномодифицирани организми. Ние бяхме една от страните в Европейския съюз с най-рестриктивно законодателство относно ГМО, но това скоро ще остане в историята. Първата крачка към навлизането им на наша територия е промяната в законодателството. Наскоро Министерският съвет прие предложението на МЗХ и изпрати в парламента нов Закон за храните. Една от промените спрямо сегашната ситуация предвижда десетократно намаление на санкциите за наличието на генномодифицирани организми в храните. Досега глобата беше 35 хиляди лева, а сега се предвижда да е около 6 хиляди лева.

Няколко неправителствени организации вече заплашиха да организират протести, ако агроведомството не оттегли проектозакона за храните.

В момента максимално допустимото съдържание на ГМО съставки в българските продукти е 0,9%, но МЗХ иска да предизвика България да направи крачка назад и да позволи до 25% участие на ГМО в храните. Единственото условие е, това да е изписано в етикета.

„За нас това е сериозно отстъпление и явно форма да правят по-лесно за нарушения, което означава все повече ГМО в нашите храни“, коментира Борислав Сандов от партията на Зелените. По думите му все повече ще наблюдаваме примери на компании-вносители и производители, които ще плащат санкции и ще реализират големи продажби у нас. Още повече, че контролът от страна на БАБХ е нисък или никакъв.

В новия законопроект се предвижда МЗХ да изпълнява функциите, извършвани досега от Министерството на околната среда и водите. Ще трябва агрочиновниците да правят оценка за въздействие на околната среда. Примерно, ако българска или регистрирана у нас фирма, реши да вкара на европейския пазар ново ГМО, европейското законодателство позволява два хода. Единият е централно да се подава заявление в Европейската агенция по безопасност на храните, а вторият е страните-членки сами да извършат оценката на риска. Досега това беше в компетенциите на МОСВ, но вече МЗХ ще прави такива оценки, без да има капацитет и условия да прави анализи.

Ще припомним, че при допитване през 2010 г. на Националния център за изследване на общественото мнение 97% от гражданите на България не искаха навлизане на ГМО у нас. В резултат бе забранено дори освобождаването им извън лабораториите, т.е. дори не могат да се правят опити с ГМО култури в опитни полета. Само 5 страни в ЕС имат такава забрана. А всички останали допускат отглеждането единствено на царевицата МОН 810 на Монсанто.

Когато през 2010 г. имаше предложение да бъдат внесени ГМО култури за отглеждане в България, последва силно негативна реакция. Въпреки това като страна-член на ЕС и на Световната търговска организация, не можем да забраним ГМО. Но това е нищо пред задаващото се подписване на търговските споразумения между ЕС и Канада – (СЕТА), както иЕС - САЩ (ТПТИ). Сближаването на стандартитевече е факт.

Публикувана в Бизнес

Пшеница, която устоява на брашнеста мана, ябълки със запазена свежест и цвят поради неутрализиран ген – тези видове са създадени с прилагането на най-новата техника за селекция CRISPR. На фона на ожесточени дебати за и против тази хирургия на геномите се очаква решение на Европейската комисия

Алекс Петров

След високите постижения в ГМО (генетично модифицирани организми) вече се появиха и Новите техники за селекция –NBT (NewBreedingTechnique), към които проявяват подчертан интерес лабораториите за агрономични изследвания. Но тези техники предизвикват горещи дебати – пише в посветена на темата статия френското специализирано издание FranceAgricole.

Датата е 20 май, действието се развива в департамента Дром в региона Рона-Алпи – седалището на френската водеща фирма за семена Vilmorin-Limagrain е окупирано от представители на Конфедерацията на селскостопански производители. Активистите изразиха твърдата си воля да разобличат тези нови методи, които възприемат като „скрити ГМО”. Тяхното желание е семената, получени чрез NBT или Новата техника за селекция, да попаднат под ударите на Европейската директива 2001/18, отнасяща се за мутационните растения, което чисто и просто означава да бъдат забранени в Европа. Тази опция, закономерно, се отхвърля анблок от семепроизводителите. В действителност, могъщи компании инвестират в новите методи, които са стратегически за тях. „Когато не знаеш към каква нормативна рамка да се придържаме, положението е неясно и комплицирано”, преценява Рафаел Дюмен, отговорен за научноизследователските и опитноконструкторски дейности при Bayer CropScience.

Целта на настоящия материал е да се представят в най-достъпен вид

предимствата и опасенията при внедряването на NBT

До неотдавна в генното инженерство се използваше единствено способът ГМО, представляващ директен пренос на гени от един жив организъм на друг, с цел да се подобрят възможностите за предаване на полезни признаци, най-често между видове, не подлежащи на кръстоска помежду им. Днес съществуват далече по-ефективни методи за „редактиране на гена”– от по-старите, които са и по-скъпи, ще споменем т.нар. Цинков пръст и Talen, използван за създаване на пшеница, устойчива на брашнестата мана. Но най-нашумелият метод, който датира едва от 2012 година, безспорно е Crispr-Cas9. Отличава се със следните качества: прецизен, ефективен, относително евтин и лесен за използване, притежава най-производителната досега техника за редактиране на генома, поради което някои учени отсега предричат, че той ще направи революция в медицината, но също така в растителната селекция.

Хирургия на геномите

Хирургическата намеса в геномите е техника, която няма нищо общо с всички познати досега практики” – обобщава Кристиан Юиг, зам.- директор на INRA – водещ институт за агрономични изследвания в Европа Мнението му се споделя от много негови колеги. За Давид Гуаш, който се занимава със сравнителните биотехнологии в престижния Институт по растениевъдство Arvalis, пшеницата е видът, който може да се възползва най-много от тези технологии поради сложната си биология: на практика тя притежава три генома, което е пречка за нейното подобряване. Но тази спирачка може да бъде вдигната благодарение на „ретушната” генетична техника.

Китайските учени създадоха споменатата по-горе пшеница, устойчива на одиума (брашнеста мана), която бе комерсиализирана от американската компания Calyxt. И това е пример какво може да ни очаква в бъдеще. От своя страна, Дюпон обяви наскоро намерението си да пусне на пазара първите семена на восъчна царевица, която ще се получава по технологията CRISPR-Cas през следващите пет години. Появиха се и ябълки, наречени ArticApple: вътрешността им въобще не покафенява, поради неутрализирането на ген, отговорен за полифенол-оксидазата.

Новаторският потенциал, който се съдържа в т.нар. редактиращ ген, е настина много широк: резистентност на биоагресори, по-добро усвояване на азота, повишаване на количеството и качеството на реколтата. С помощта на CRISPR и „генетичния нож” (или генетични ножици) учените се надяват да открият растения, които да могат да устоят на суша, на бури и на промените в климата. И да открият чудо – оръжието против глада по света. В същото време стремежът е да се произведат по-здравословни продукти: картофените чипсове да съдържат по-малко от вредния акриламид, а пшеницата – по-малко глутен; доматите да зреят на определена дата за по-лесната им беритба и транспортиране. За разлика от ГМО растения, в които могат да се открият чужди ДНК, то при новата техника културите, създадени с помощта на „генетическите ножици”, чужди ДНК са изключени.

Следващият етап е вмъкване на отсъстваща в природата мутация, с цел да се предадат нови свойства на културите: устойчивост против вируси, повишаване ефективността на ензимите за увеличение на продукцията. Интересното е, че с CRISPR ще се намесят и в генома на животните: вече се работи за намаляване на изхвърления метан от червата или за премахване на миризмата на нереза, за да се избегне кастрацията. Вече се вкарва флуоресцентен протеин в хромозомите на половите клетки на кокошките за елиминиране на мъжките пиленца в стадий на яйце.

Учените планират да създадат геном „идеал”

вмъквайки от 50 до 100 благоприятни мутации в пределите на вида. „Но още не е известно как това би могло да се осъществи технически, липсват достатъчно познания за генома и взаимодействието между гените, които могат да бъдат поразени в резултат на въведените мутации”, разсъждава Лоран Шиблер от Allice (Национален съюз на селскостопанските кооперативи за животновъдство и изкуствено осеменяване). `

Етични проблеми

Битката около редактиращите техники на генома се очертава да бъде гореща” – прогнозира Давид Гуаш. Еколозите не приемат без резерви значимите достижения в биотехнологиите. За производителите на екопродукция един неконтролируем допуск на CRISPER продукти е „абсолютно недопустим”, обявяват от Асоциацията за биологични храни. От друга страна, критиците на генната хирургия се опасяват, че „колелото” на патентните посевни семена ще се завърти на още по-бързи обороти, отколкото в настоящия момент. „Ще бъде жалко да се забранят тези перспективни методи, преди да се знае какво точно би могло да се измени и докъде може да се достигне в изследванията”, опровергава противниците си Кристиан Юиг. Според него Европейската комисия трябва да „бърза бавно”, когато разглежда легализирането на тази техника. Защото ако се действа прибързано, тези нови технологии могат директно да попаднат под ударите на правилата 2001/18. Тази директива бе написана в контекст, когато селскостопанските потребности се различаваха напълно от тези в настоящия момент. „И ако така се третират новите техники, защо трябва да се правят открития?” – пита риторично Кристиан Юиг. Семепроизводителите желаят оценките да се извършват за всеки конкретен случай на произведения краен продукт, а не въз основа на използвания метод. Към края на годината Брюксел трябва да даде своето юридическо тълкувание за Новите техники за селекция и да дефинира границата, понякога неясна, между ГМО и NBT.

БОКС

СRISPR-Cas9, швейцарският нож в генетиката

Насочен от механизъм, използващ бактерии за борба срещу вирусите, CRISPR-Cas9 e нов мощен инструмент в молекулярната биология, открит през 2012 г. CRISPR, което е абревиатура от английското Clustered regularly interspaced short palindromic repeats, е повтаряща се поредица от ДНК, която трябва да се имплантира на определено място в желан геном, подлежащ на модификация и селекция. Той се закрепва към създаден протеин Cas9, който е ензим, специализиран да пренася части от ДНК, да открива мястото за присъединяване, да реже специфичната, къса последователност, да отстранява или не частици и да замени в точно определения момент нужния генетичен продукт.

Целта на тази техника е да модифицира проявата на гена или да го замени с нов. Това представлява екстремално насочена и прецизна мутация. CRISPR-Cas9 се явява най-ефективният метод за „редактиране на гена” и поради прецизността си е наречен „швейцарският нож в генетиката”.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта