Производството на слънчоглед в България през 2017 г. ще достигне 24-годишен връх от 2,08 млн. тона, се посочва в последната прогноза на Генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия. В сравнение с миналата година рекотата се очаква да нарасне с 15,7%, а добивите – с 16,7% до 2,6 тона от хектар. Прогнозира се също силен ръст при царевицата и лек спад при пшеницата.

От дирекцията очакват също силен ръст на производството на царевица у нас през годината – с 25,4% спрямо миналогодишния резултат до 2,8 млн. тона. Оценката за ръста на добивите е с 25,1% до 6,8 тона от хектар.

При пшеницата обаче предвижданията са за спад с 6,4% до 5,25 млн. тона въпреки очаквания ръст на добивите с 0,4% до 4,8 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

Изискването чужди граждани да докажат поне 5 години уседналост в България преди да могат да купуват земеделска земя у нас трябва да отпадне заради риск от тежки евросанкции, но правителството ще търси други начини да ограничи тази практика. Това обясни земеделският министър Румен Порожанов пред bTV.

"През 2014 г. със закон е въведено ограничение, което противоречи на поне 3 от членовете за функционирането на ЕС и на две от решенията на Европейския съд. Образувана е процедура, като срокът, преди да ни дадат на Европейския съд е докъм края на септември”, обясни още Порожанов.
Ако България не реагира, първоначално я очаква глоба от 900 000 евро с 660 евро наказателна лихва на ден и възможност първоначалната санкция да бъде повтаряна. "Ние в МЗХ не можем да носим отговорност за такава санкция от над 1 млн. евро, която ще се калкулира”, подчерта министърът на земеделието.

Вече стана ясно, че е изработен законопроект, който ще позволи на чуждестранни граждани да купуват земя у нас. Разпоредбите на ЕС изискват той да важи и за граждани от страни извън общността – напр. от Турция или Русия. В Министерския съвет ще се направи работна група, която да види дали може да се направят друг тип ограничения”, обясни той. По думите му има и други страни, които са заплашени от санкция заради невъзможност чужденци да притежават земеделска земя, като една от тях е Полша.

Порожанов предпочете да не коментира дали до момента се е заобикалял мораториумът, като отбеляза, че либерализация на режима може да донесе и повече инвестиции.

Земеделският министър коментира още, че се очаква тазгодишната реколта от пшеница да е по-добра от миналата година. Добивите са средно около 524 кг на декар, което прави между 5,5 и 5,7 млн. тона с "много добро” и "добро” качество. По-малко от 9% е некачественото жито.

Според Порожанов у нас за консумация остават около 1 млн. тона, 500 000 – за фураж и 250 000 – за семена. Останалото се изнася.

"Ние нямаме внос на пшеница”, категоричен беше земеделският министър. Той обяви, че са определени нови 30 продукта, за които ще се направи проверка дали са с по-различен състав у нас и в Италия, Швейцария и други страни. След като първият подобен анализ показа 20% разминаване по етикети, сега въобще няма да се прави физико-химичен анализ.

Порожанов призна, че "може да се третира в някаква не много голяма степен, че качеството не е същото”, но сега акцент ще бъде разликата в цените, която ощетява българския потребител: "Разлика от 100% не може да се дължи на ставката на ДДС”.

Публикувана в Бизнес

Рангел Матански е българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери. Той е говедовъд, трето поколение земеделски стопанин. През 2012 г. създава втората в България организация на млекопроизводители "Фермерско мляко" от седем семейни говедовъдни ферми. Рангел Матански ще представлява България в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Българското издание на конкурса се организира от евродепутата Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието.

Отличие за най-социален проект получи Петър Наков от село Бачевци, който заедно със семейството си отглежда коне и подпомага деца със специални потребности. За най-интергриран проект признанието отиде при Петър Петров от габровското село Съботковци. Той се занимава с млечно говедовъдство. Грамота имаше и за проекта на Теодора Вълова от село Писарово, Плевенско, която е започнала бизнеса си с 50 овце, но днес броят им е достигнал 1000. Денис Дурал от силистренското село Брадвари, който се занимава с биологично пчеларство и отглежда шафранов минзухар, си тръгна с грамотата за най-предприемчив проект.

Събитието уважиха председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева и заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева. Танева поздрави младите фермери с думите, че развитието на земеделието и България като аграрна страна е безалтернативно и призова младите хора: “Обучавайте се ежедневно“. Тя каза още, че най-добрите решения за сектора идват от хората, които са на полето и призова фермерите да участват в инициативи за формиране на политики.

115 млн. евро на над 5700 млади стопани са разпределени през миналия програмен период, а до момента одобрените заявления по мярката за млад фермер за програмния период 2014-2020 г са 1386 между тях ще бъдат разпределени субсидии в размер на над 67 млн. лв, каза Лозана Василева.

Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ, обърна внимание, че земеделските производители допринасят да са живи регионите и да се запазят традициите.

Тази година  Европейският конгрес на младите фермери, в рамките на който е конкурсът “Европейска награда за млади фермери”, ще се проведе за четвърти път.

Европейският конгрес на младите фермери, организиран от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, е най-мащабното събитие, посветено на младите земеделски производители от цяла Европа. Форумът е признание за ролята на младите земеделци за бъдещето на аграрния сектор и платформа за обмен на добри практики и опит. В рамките на конгреса ежегодно се връчва Европейската награда за млад фермер за най-успешните проекти на млади фермери от страните-членки.

През 2015 г. евродепутатът Владимир Уручев бе определен за посланик на Европейския конгрес на младите фермери за България и организатор на конкурса на национално ниво.

Припомняме, че при избора си на български победител журито се води от няколко основни критерия - използването на ноу-хау, нови методи и нови форми на технологиите в даден сектор или регион, чрез използването на иновативни методи в селското стопанство.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува последния от серията документи по Бялата книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Подобно на другите документи, „Reflection Paper on the future of EU finances“ предлага пет възможни варианта за формирането и разходването на общия европейски бюджет след 2020 г. Интересното е, че значителна част от документа е посветена на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще. Това е съвсем нормално, защото ОСП заедно с кохезионната политика на ЕС се финансират с около 70% от общия бюджет на Общността.

В първата си част документът посочва приходните пера, чрез които се формира бюджета на Общността. Посочва се още, че бюджетът на ЕС продължава да представлява малка част от общите публични разходи в ЕС, което е равно на по-малко от 1% от целия доход, генериран в ЕС и не повече от около 2% от общите публични разходи на ЕС. Като пример се дава, че за всеки спечелени 100 евро, европейският гражданин плаща около 50 евро данъци и осигуровки, от които само 1 евро отива за финансиране на бюджет на ЕС. В същото време този бюджет се изправя пред сериозни предизвикателства като кризата с бежанците и заплахата от организирана престъпност и тероризъм. В документа се отбелязва още, че средствата, предназначени за сигурност и миграция се удвоиха в последните години, за да подкрепят новата европейска гранична охрана и агенция за брегова охрана и да помогнат на страните от ЕС, които бяха затрупани от пристигането на бежанци. Всичко това, наред с излизането на Обединеното кралство от ЕС показва по един недвусмислен начин, че промяна е необходима.

По отношение на ОСП, документът отчита, че това е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е ефективен способ за борба с климатичните промени. Независимо от тези положителни страни, в документа е записано още, че в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания. В тази връзка като евентуални варианти за реформиране на ОСП, освен пълното опростяване на правилата на ниво фермер ЕК е разгледала следните възможности:

  • По-добро фокусиране на директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми;

  • Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания, по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв един вариант ще трябва задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Важно е да се посочи, че посочените две възможности за промяна, макар и изрично посочени в документа, към настоящия момент са само евентуални варианти, които ако бъдат законодателно предложени, ще трябва да бъдат одобрени от всички държави-членки.

Наред с евентуалните варианти за промяна в общите политики на ЕС документът предлага пет варианта за бъдещето на европейския бюджет :

  1. Запазване на статуквото – при този вариант държавите-членки запазват досегашните си права и задължения по отношение на бюджета на ЕС. Спрямо ОСП обаче това ще означава по-малка възможност за финансиране на нови приоритети и ще се наблегне на по-голямото използване на финансови инструменти. В частта директни плащания това ще означава по-целенасочена подкрепа за земеделски стопани, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери и такива в планински и необлагодетелствани райони. По отношение на втори стълб това ще означава засилване на агроекологичните мерки.

  1. Да правим заедно по-малко – при този вариант държавите-членки ще правят едновременно по-малко във всички политики. Спрямо ОСП това ще означава значително намаление на финансирането. При това положение директни плащания ще бъдат предоставяни единствено на фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. При този вариант задължително за всички ще се прилагат мерки за управление на риска.

  2. Някои правят повече – при този вариант ще се разрешава на групи от Държави-членки да правят повече в определени политики. Спрямо ОСП това ще означава прилагане на вариант едно. Тук възможностите за допълнително финансиране, но то ще бъде в повечето случаи за страните от еврозоната.

  1. Радикална промяна – при този вариант държавите-членки ще могат да правят повече в определени политика, за сметка на други. Спрямо ОСП това ще означава по-малък дял за финансиране, защото фокуса ще бъде върху приоритети, които имат много висока добавена стойност на европейско ниво. При това положение директните плащания ще бъдат намалени, а фокусът на подпомагането ще бъде главно спрямо фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. Мерките за управление на риска и агроекологични дейности ще бъдат задължителни за прилагане от всички фермери.

  1. Да правим повече заедно – при този вариант всички държави-членки ще правят повече във всички европейски политики. Спрямо ОСП, както и всички останали политики това ще означава увеличено финансиране, но за сметка на една радикална реформа на приходната част на бюджета на ЕС.

В заключение може спокойно да се каже, че Европа е на кръстопът. Кой път ще поеме и дали той ще бъде правилния само бъдещето ще покаже. Важното е в следващите месеци и години да запазим европейския дух и ценности, за да може българското земеделие да намери своето място в рамките на Общата селскостопанска политика и Общия пазар на общността.

Материалът е разработен от Институт за агростратегии и иновации по Reflection paper on the future of EU finances, публикуван от Европейската комисия на 28 06 2017 г.

Публикувана в Бизнес

На свое заседание, проведено на 22.06.2017 г., Комисията по околна среда в Европейския парламент разгледа трите възражения, внесени от евродепутата Юлия Гирлинг. По своята същност тези възражения целяха отпадане на предложението на Комисията за забрана на три неоникотиноидни пестицида, увреждащи пчелите.

С 43 гласа ЗА, 8 ПРОТИВ и 7 ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, Комисията по Околна среда в Европарламента отхвърли тези възражения. Предложението на Европейската комисия остава!

Предстои то да бъде разгледано и подкрепено от Съвета на министрите, за да влезе в сила окончателната забрана на неоникотиноидните пестициди в ЕС.

„Ние от Фондацията за околна среда и земеделие, както и  Българска асоциация Биопродукти, сме изключителни доволни от факта, че кампанията ни за спасяване на пчелите дава резултати“, сподели Албена Симеонова, председател на двете организации.

От асоциацията припомнят, че през 2013 ЕС забрани използването на тези три препарата въз основа на увреждането, което те причиняват на пчелите. ЕС забрани третирането на семената на слънчогледа, царевицата, рапицата и пролетните зърнени култури, които привличат пчелите по време на опрашването. Въпреки забраната, за съжаление, тези препарати продължават да се употребяват масово в съюза на базата на т.н. дерогация.

От 2013 насам се появиха допълнителни научни доказателства относно щетите, нанесени от пестицидите. Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) излезе със становище, че разрешените употреби или представляват „висок риск за пчелите“ или „не можем да изключим висок риск.“ В допълнение, скорошен преглед на научна литература по въпроса показа, че неоникотиноидите са опасни не само за пчелите, а и за други видове.

Публикувана в Пчела и кошер

Европейската комисия регистрира „Пастърма говежда” в европейския Регистър на Храните с традиционно специфичен характер. Това стана факт с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1106 на ЕК в Официалния вестник на ЕС, серия L 160 от 22.06.2017 г. Това e петият български продукт, регистриран като Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) съгласно европейските схеми за качество след „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица“ и „Кайсерован врат Тракия“. 

Заявлението за регистрация беше подадено в МЗХ от Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти”. Членовете на сдружението имат право да произвеждат „Пастърма говежда”, като трябва да спазват одобрената спецификация и да обозначават продукта с европейското лого за ХТСХ, както и да използват означението „Храна с традиционно специфичен характер”. Наименованието трябва също така да се придружава от обозначението „приготвена в съответствие с традициите на България“. Регламентът влиза в сила 20 дни след неговото публикуване. Други производители, желаещи да произвеждат продукта след регистрацията му, трябва да спазват продуктовата спецификация и да бъдат вписани по процедурата на чл. 47, ал. 2 - 9 от Наредба № 16 от 14.09.2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица.

Публикувана в Бизнес

Във вторник, 13 юни, ще се проведе дебат относноустно запитване на Европейската комисия относно употребата на глифозат.

ЕК трябва да реши, дали да разследва твърденията за неправомерно влияние от страна на „Монсанто“ относно одобрението на ЕС за използване на глифозат на пазара на растителна защита.

„Монсанто“ е собственик и производител на препарата „Раундъп“ (Roundup®), хербицид, който съдържа глифозат.


Евродепутатите завяват, че кореспонденцията на Монсанто, която беше наскоро оповестена, поставя под съмнение надеждността на редица проучвания, спонсорирани от компанията. Изследванията са част от доказателствата, използвани от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по химикалите (ECHA) за оценка на безопасността на глифозата.

 
Публикувана в Новини на часа

 Почти 59,6 милиарда евро за земеделските стопани и развитието на селските райони предвижда Европейската комисия в бюджета за 2018 година, съобщи пресслужбата на ЕК в Брюксел. ЕС ще отпусне 55,4 милиарда евро за структурните и инвестиционните фондове, предназначени за регионите и държавите членки.

ЕК предложи проектобюджетът за 2018 г. да е в размер на 161 млрд. евро поети задължения, за да се стимулира създаването на повече работни места, особено за младите хора, и да се даде тласък на растежа и стратегическите инвестиции,

Опирайки се на вече осъществените през предходни години дейности, бюджетът на ЕС за следващата година ще продължи да действа ефективно за справяне с предизвикателството, което представлява миграцията, както в рамките на ЕС, така и извън него. По-доброто докладване ще засили акцента върху конкретните резултати, които ще бъдат постигнати благодарение на финансирането от ЕС.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „С този бюджет искаме да намерим точния баланс между изпълняването на ангажиментите, поети преди време по отношение на големите програми на ЕС, и преодоляването на новите предизвикателства, като същевременно бъде повишена добавената стойност от ЕС. Стремим се да гарантираме, че повече млади европейци ще могат да намерят работа и че на място ще бъдат направени допълнителни ключови инвестиции. Постигането на осезаеми резултати и внасянето на положителна промяна в ежедневието на европейските граждани продължават да са двигател за всички действия на ЕС".

Предложеният бюджет е изготвен съобразно ограниченията, определени от Европейския парламент и държавите членки в многогодишната финансова рамка, но с презумпцията, че Съветът ще приеме официално вече договореното междинно преразглеждане на тази рамка скоро след изборите в Обединеното кралство, които ще бъдат проведени на 8 юни. В противен случайнякои от допълнителните предложени разходи, като оставащите 700 милиона евро за инициативата за младежка заетост през периода 2018-2020 г., няма да бъдат гарантирани и Комисията вероятно ще трябва да използва средства от перото за селското стопанство, за да плати допълнителните суми, предвидени за сигурността и миграцията.

Европейският парламент и държавите - членки на Европейския съюз, ще обсъдят съвместно това предложение.

Стимулиране на създаването на работни места и на инвестициите

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на плана „Юнкер", е обезпечен с гаранция от бюджета на ЕС, допълнена със средства от собствения капитал на Европейската инвестиционна банка. Целта му е да подпомага създаването на работни места и да стимулира растежа чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси с цел мобилизиране на частни инвестиции. Очаква се до момента Фондът да е мобилизирал инвестиции на стойност 194 милиарда евро. Комисията предлага през 2018 г. гаранционният фонд на ЕФСИ да бъде захранен с още 2 милиарда евро.

Структурните и инвестиционните фондове продължават да са основните инвестиционни инструменти на ЕС. Те подкрепят МСП и действията, предприети предимно в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, околната среда и развитието на селските райони.

След бавен старт през първите години се очаква структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. да достигнат нормален ритъм на изпълнение през 2018 г. съгласно поетите задължения, договорени от държавите членки и Европейския парламент. С това се обяснява увеличението на общите плащания с 8,1 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

Насърчаването на устойчивото развитие ще ръководи също така действията на бюджета на ЕС извън Съюза, които се подсилват значително по отношение на съседните на ЕС държави. Поради това се очаква новият Европейски фонд за устойчиво развитие да мобилизира допълнително финансиране, особено от частния сектор.

Предлагане на по-добри възможности за младите хора

Целта на програмата „Еразъм+" е да бъдат изпълнени договорените цели на политиката на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта чрез подобряване на уменията и компетенциите на учащите, чрез насърчаване на качествените подобрения в заведенията и организациите за образование, за обучение и за младежта и чрез стимулиране на развитието на политиката. В проектобюджета за 2018 г. за тази цел са заделени 2,3 милиарда евро, което представлява увеличение с 9,5 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

До края на 2016 г. ползи от подпомаганите по линия на инициативата за младежка заетост дейности са извлекли около 1,6 милиона млади хора. Тази инициатива допринесе за намаляването на младежката безработица в повечето държави членки. Тъй като обаче безработицата продължава да е над равнищата отпреди финансовата криза, необходими са постоянни усилия и подкрепа на равнището на ЕС. За тази цел за инициативата следва да бъдат осигурени допълнителни 1,2 милиарда евро през периода 2017-2020 г., от които 233 милиона евро са включени в проектобюджета за 2018 г., а 500 милиона евро са предвидени в коригиращ бюджет за 2017 г., който също се предлага днес.

Друга възможност за младите хора е Европейският корпус за солидарност, който осигурява работа за доброволци, стаж и предложения за работа за период от 2 до 12 месеца, с което насърчава солидарността в общностите в Европа. Днес Комисията предложи бюджет и правно основание за Европейския корпус за солидарност, за да могат в него да участват 100 000 европейци до 2020 г.

Действията, свързани с Европейския корпус за солидарност през периода 2018-2020 г., ще бъдат на обща стойност 342 милиона евро, 89 милиона евро от които ще бъдат отпуснати през 2018 г.

Ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства

Тъй като миграцията и сигурността продължават да са първостепенни приоритети, Комисията планира да продължи да финансира широк набор от свързани с тези области действия в рамките на ЕС, като осигуряване на хуманитарна помощ, подсилване на управлението на външните граници, оказване на подкрепа на най-засегнатите държави членки и др. С предвидените в проектобюджета за 2018 г. 4,1 милиарда евро за миграцията и сигурността общият размер на финансирането от ЕС в тези две области възлиза на безпрецедентните 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г. Проектобюджетът за 2018 г. отразява факта, че по-голямата част от тези средства бяха отпуснати в началото на периода.

Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за справяне с първопричините за миграцията във външен план, най-вече чрез предоставяне на помощ на държавите, които не членуват в ЕС и които са изправени пред големи миграционни потоци, като Ливан и Йордания. В проектобюджета са включени и ангажиментите за този регион в размер на 560 милиона евро, поети на проведената през април 2017 г. конференция в Брюксел относно подкрепата за бъдещето на Сирия.

В областта на сигурността финансирането от ЕС ще бъде съсредоточено върху превантивните мерки за сигурност, и по-конкретно в областта на тежката и организираната престъпност, включително засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, повишаване на сигурността на външните граници на ЕС и подпомагане на държавите членки в борбата срещу тероризма и киберпрестъпленията.

Освен това през 2017 г. Комисията започна т.нар. подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната, които се финансират от ЕС. Като цяло в бюджета са предвидени 90 милиона евро за периода 2017-2019 г., с които ще бъдат финансирани съвместни научни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти.

Проектобюджетът на ЕС включва две суми за всяка програма, която подлежи на финансиране - поети задължения и плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което може да бъде определено в договорите, сключени през дадена година. Плащанията представляват реално изплащаните средства. В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 милиарда евро (увеличение с 1,4 % спрямо 2017 г.), а плащанията възлизат на 145 милиарда евро (увеличение с 8,1 % спрямо 2017 г., което се дължи на това, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. след бавен старт през първите години), уточняват още от пресофиса на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри позицията на страната ни по дело С-97/17, Европейска комисия срещу Република България, образувано пред Съда на Европейския съюз по предявена от ЕК искова молба.

Искането на Комисията към Съда на ЕС е да установи, че България не е изпълнила задължение по Директива 2009/147/ЕО за опазването на дивите птици. Основното твърдение на ЕК е, че страната ни не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици съгласно Директивата, тъй като не е класифицирала Орнитологично важното място (ОВМ) „Рила” като специална защитена зона (СЗЗ) в неговата цялост.

Българската страна смята за неоснователни и недоказани твърденията на ЕК, а иска – за недопустим. Комисията не е взела предвид данни за видовете птици, изпратени от България през 2014 г., които са от значение за решаването на спора, тъй като осигуряват информация за орнитологичната стойност на Рила. България настоява, че държавите членки нямат задължение да класифицират ОВМ като СЗЗ, а да класифицират като такава зона най-подходящите по брой и площ територии.

Публикувана в Бизнес

Тази сутрин председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер получи предложението на българския министър-председател Бойко Борисов за номинация на г-жа Мария Габриел за кандидат, който да замени предишния комисар Кристалина Георгиева, съобщават от пресслужбата на Европейската комисия. Предложението за номинация бе направено след телефонен разговор между председателя Юнкер и премиера Борисов, проведен на 5 май, петък. По време на разговора двамата ръководители постигнаха съгласие, че номинацията за кандидат за комисар трябва да се представи в кратък срок, се казва в съобщението, цитирано от "Фокус".  Следващата стъпка е председателят Юнкер да се срещне с Мария Габриел и да проведе интервю. Целта е да се прецени способността на кандидата да изпълнява длъжността европейски комисар, особено с оглед на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, който гласи: ,,Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение“. Въз основа на интервюто председателят Юнкер ще вземе решение и за разпределянето на отговорностите на бъдещия комисар с българско гражданство. Това е в съответствие с член 17, параграф 6 от Договора за Европейския съюз, по силата на който председателят на Комисията има изключителното право да организира работата на Комисията.  От процедурна гледна точка за назначаването на нов комисар с българско гражданство е необходимо взаимно съгласие между председателя на Комисията и Съвета, след консултация с Европейския парламент (член 246, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз). Освен това съгласно междуинституционалното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия председателят на Комисията, преди да даде съгласието си относно решението на Съвета за назначаване на новия комисар, трябва да ,,разгледа задълбочено“ резултата от консултацията с Европейския парламент (параграф 6 от Рамковото споразумение), който провежда размяна на мнения с кандидата. След решението на бившия заместник-председател Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия комисар Гюнтер Йотингер пое отговорността на 1 януари 2017 г. за бюджета и човешките ресурси, а председателят Юнкер временно разпредели портфолиото за цифровата икономика и цифровото общество на заместник-председателя Андрус Ансип. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта