Европейската комисия ще проведе предварително гласуване на страните-членки на ЕС, относно забраната на неоникотиноидите до 27 април, 2018 г., така че до тази дата те ще вземат окончателно решение.
Предполага се, че забраната за употребата на трите неоникотиноида (клотинидин, имидаклоприд и тиаметоксам) на открито, предложена от Европейската комисия, ще бъде окончателно приета от държавите-членки на ЕС през април.
В края на февруари Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи преработена оценка, според която трите неоникотиноида представляват висок риск за дивите и медоносните пчели. Ако забраната мине, употребата на тези неонекотиноиди ще бъде ограничена до семената от цвекло и картофи, а вече е ограничена до голяма степен при царевица, рапица и зимни зърнено-житни култури.

Европейската комисия изрази мнението си, че използването на тези неоникотиноиди трябва да бъде забранено за всички растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) предлага да забранят особено вредните нелоялни търговски практики по веригата на предлагане на храни, за да се осигури по-справедливо участие на малките и средните предприятия от хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Освен това предложението включва разпоредби за ефективно прилагане, като националните органи могат да налагат санкции за констатирани нарушения, съобщи пресслужбата на ЕК.

По-малките оператори във веригата за предлагане на храни, сред които са и земеделските стопани, не са защитени от нелоялните търговски практики на партньорите по веригата преди тях. Нерядко те нямат възможности за договаряне, нито друг начин да предлагат продуктите си на потребителите.

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: Съществува неравенство на позициите за водене на преговори по веригата за предлагане на храни. С това предложение Комисията се изправя решително срещу нелоялните търговски практики. Предприемаме конкретни мерки, защото нелоялното поведение в бизнеса заплашва икономическата жизнеспособност на операторите по веригата. Чрез определянето на минимални стандарти и ефикасно прилагане на правилата искаме да гарантираме, че всички работят в условия на справедлива конкуренция, тъй като това повишава ефективността на цялата верига. Предложението ни е израз на категорична подкрепа за лоялно корпоративно поведение.

Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган заяви: Колко здрава е една верига, личи от най-слабото ѝ звено. Веригата за предлагане на храни не може да функционира добре и резултатно, ако няма равнопоставени, почтени условия. Представеното днес предложение е в защита на справедливостта - да бъде чут гласът на тези, които не по своя вина се оказват жертва на слабата си позиция за договаряне. Инициативата за забрана на нелоялни търговски практики има за цел да утвърди позициията на производителите и на МСП във веригата за предоставяне на храни и да осигури стабилно и ефективно прилагане. Стремим се да отстраним и фактора „страх"с помощта на процедура за поверителност на данните, когато се подават жалби.

Забраната

Ще бъдат забранени следните нелоялни търговски практики: забавени плащания за нетрайни продукти, анулиране на поръчки в последния момент, едностранни промени по договори или промени с обратна сила и принуждаване на доставчика да плаща за похабени продукти. Други практики ще бъдат допустими само ако са включени в предварително споразумение между страните при ясни и недвусмислени условия: когато купувач връща на доставчика непродадени хранителни продукти; когато купувач принуждава доставчика да плати такса, за да сключи или

да не изгуби договор за доставка на хранителни продукти; когато доставчик плаща за рекламата или за пускането на пазара на хранителни продукти, продавани от купувача.

Кой ще следи нарушителите

Съгласно предложението на Комисията държавите членки трябва да определят публичен орган, отговарящ за прилагането на новите правила. При доказано нарушение отговорният орган ще бъде компетентен да налага пропорционална и възпираща санкция. Той ще може да започва разследвания по своя собствена инициатива или въз основа на подадена жалба. В тези случаи страните, които подават жалба, ще могат да изискат поверителност и анонимност, за да защитят позицията си спрямо търговския си партньор. Комисията ще създаде механизъм за координация между прилагащите органи за обмен на най-добри практики.

Предложените мерки допълват съществуващите в държавите членки мерки и кодекса за поведение на доброволната инициатива за веригата на предлагане на храни. Държавите членки могат да вземат допълнителни мерки, които счетат за необходими.

Предложението на Комисията е за законодателен акт на ЕС (директива) и заедно с оценка на въздействието ще бъде представено на двамата съзаконодатели - Европейския парламент и Съвета, където са представени правителствата на държавите членки.

Предистория на инициативата

В работната програма на Комисията за 2018 г. се посочва, че Комисията ще предложи мерки за подобряване на функционирането на веригата за предлагане на храни, за да се помогне на земеделските стопани да утвърдят своите позиции на пазара и да се подобри защитата им от бъдещи сътресения.

Тази инициатива е следствие от констатациите относно хранителната верига в речите на председателя на Комисията Юнкер за състоянието на Съюза от 2015 и 2016 г. Тя е и политически отговор на резолюцията на Европейския парламент, приета през юни 2016 г., с която Европейската комисия се приканва да представи предложение за законодателна уредба на равнището на ЕС относно нелоялните търговски практики. Освен това през декември 2016 г.

Съветът призова Комисията да извърши оценка на въздействието с цел да се изготви предложение за законодателна уредба или за други, незаконодателни мерки на равнището на ЕС, за да се намери решение за нелоялните търговски практики.

Публикувана в Новини на часа

Трудът в ЕС  е най-евтин в Българи япрез 2017 г., а най-скъп в Дания. Това става ясно от разпространената от Евростат статистика за почасовите разходи за труд.
Средните почасови разходи за труд в цялата икономика (изключва се земеделието и публичната администрация) са в размер на 26,8 евро в ЕС и 30,3 евро в еврозоната. Но тази средна стойност прикрива значителната пропаст между отделните страни членки. Почасовите разходи за труд са най-ниски в България (4,9 евро), Румъния (6,3 евро), Литва (8,0 евро), Латвия (8,1 евро), Унгария (9,1 евро) и Полша (9,4 евро). Най-високи са в Дания (42,5 евро), Белгия (39,6 евро), Люксембург (37,6 евро), Швеция (36,6 евро) и Франция (36,0 евро).
Почасовите разходи за труд в индустрията в ЕС са 27,4 евро и 33,4 евро в еврозоната; в услугите - съответно 26,6 евро и 29,3 евро; в строителството - 23,7 евро и 26,7 евро.
Разходите за труд включват не само възнагражденията и работните заплати, но и разходи извън заплатите - най-вече вноските за социално осигуряване.
В сравнение с 2016 г. разходите в ЕС са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната. Във валутния съюз най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Спад е отчетен само във Финландия (-1,5 на сто). В целия Европейски съюз най-голямото увеличение е в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).

Публикувана в Бизнес

ЕС и Великобритания постигнаха съгласие, че преходният период след Brexit ще бъде 21 месеца и ще приключи на 31 декември 2020 г. Това заяви главен преговарящ за ЕС по Brexit Мишел Барние на пресконференцията с британския министър по въпросите на Brexit, Дейвид Дейвис в Брюксел.
Преходният период бе изчислен за периода от 29 март 2019 г. до 31 декември 2020 г. и има за цел да смекчи ефекта от "Брекзит" както за Великобритания, така и за ЕС.
През този период, Обединеното кралство ще бъде в състояние да се ползва с всички права на член на Европейския съюз, оставайки в рамките на единния пазар, но няма да може да участва във вземането на решения в Европейския съюз.
По време на преходния период Обединеното кралство ще може също да преговаря и да подписва търговски споразумения.
По-рано бе съобщено, че Лондон и Брюксел са се договорили по редица важни въпроси, които ще бъдат включени в текста на освобождаването на Великобритания от договора за ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Министерският съвет прие План за действие за 2018 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2014-2020 г.

Планът съдържа мерки за постигане на заложените стратегически и оперативни цели на Националната стратегия. Дейностите, включени в него, са свързани с подобряване на превенцията, повишаване ефективността при разкриване и противодействие на нередностите и измамите, както и на дейностите по разследване, възстановяване и санкции, укрепване на сътрудничеството с ОЛАФ и с компетентните институции на ЕС, на държавите-членки и на други държави.

Публикувана в Новини на часа

Българското председателство даде възможност на държавите-членки на ЕС да се доближат до обща визия за бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., като прие Заключения на председателството по темата.

"Заключенията съдържат визия за основните елементи на бъдещата ОСП, която споделя мнозинството от държавите-членки. Ето защо бих искал да благодаря на всички мои колеги в Съвета и техните екипи за духа на съгласие, за консенсусното настроение и за цялата упорита работа и доброто сътрудничество през последните месеци ", заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Днешните заключения призовават за увеличаване на добавената стойност на ОСП, държавите-членки да бъдат оправомощени да вземат решения, отговарящи на местните нужди и специфики, да се засили устойчивостта на селскостопанския сектор, да се насърчава приносът на ОСП към екологичните цели и да се подобри качеството на живот в селските райони.  

Заключенията ще послужат на Комисията при подготовката на предстоящото законодателно предложение за Общата селскостопанска политика. Те идват след три месеца на интензивни преговори между държавите-членки. 

Задълбочената дискусия за следващата ОСП започна под естонското председателство на Съвета. През януари, по време на българското председателство, министрите обсъдиха добавената стойност на ОСП, основните цели на ЕС, които трябва да бъдат запазени, и подходящото ниво на субсидиарност.

През февруари те бяха насочени към директните плащания, към действията в областта на околната среда и климата и към развитието на селските райони.

Публикувана в Новини на часа

Както вече е известно в края на миналата година използването на хербицида глифозат в ЕС беше продължено с още 5 години. За това гласуваха 18 от 28 представители на страните-членки на Европейския съюз. Въпреки възможността за бъдещото прилагане в производството от фермерите на този хербицид, споровете за вредата от него все още не стихват. Представителите на 9 страни се изказаха против неговото използване, въпреки че досега няма научни доказателства за възможната опасност от глифозат за здравето на човека.

Официалният представител на министерството но селското стопанство на Белгия Дени Дюкарм в изявление пред местните средства за масова информация заяви, че Министърът на ведомството е силно обезпокоен и „изказва голямо съжаление, че не е било предложено никакво решение за създаване и внедряване на механизъм за постепенен  отказ от глифозата в бъдеще и не е предвиден никъкъв бюджет за финансиране на проект за разработване на негова алтернатива“. Това означава, че след 5 години земеделските производители отново няма да разполагат с адекватно решение за проблема с плевелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

България е начело по публични разходи за опазване на обществения ред и безопасността с 2,4% от БВП и за поддръжка на жилища и други комунални услуги с 1,9% от БВП, сочат обобщените данни от прочуване на европейската статистическа служба „Евростат". Сред основните публични разходите от консолидирания държавен бюджет в Европейския съюз (ЕС), най-големи са за "социална защита" през 2016 г. и се равняват на 19,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Следващите най-важни области са "здравеопазване" (7.1%), "икономически работи" като външни работи и сделки с държавен дълг (6.0%), „образование" (4.7%), „икономически политики" (4.0%), "обществен ред и безопасност" (1,7%), "отбраната" (1,3%), "отдих, култура и религия" (1,0%), "опазване на околната среда" (0,7%) и "жилищни и други комунални услуги" - под процент. 

Тези данни, обаче не разкриват значителните различия между държавите-членки за тези разходи като дял от БВП, които могат да се видят в пълния текст на изследването по страни.

Разходите за социална защита са най-големи във Финландия и най-ниски в Ирландия

През 2016 г. публичните разходи за социална защита имат най-голям дял от разходите на сектор "Държавно управление" във всички държави-членки на ЕС. Съотношението на разходите за държавна социална защита към БВП варира в различните държави-членки на ЕС от по-малко от 10% в Ирландия (9,9%) до повече от четвърт във Финландия (25,6%). Осем държави-членки - Финландия, Франция, Дания, Австрия, Италия, Гърция, Швеция и Белгия - отделят минимум 20% от БВП за социалната защита, докато Ирландия, Литва, Румъния, Латвия, Малта, Чехия и България до 13 на сто от БВП.

Разходите за социална защита се разпределят в няколко подробни групи. Групата "старост", която включва пенсии, заема най-голяма част от разходите за социална закрила във всички държави-членки.

Държавните разходи за "старост" като дял от БВП са най-високи през 2016 г. в Гърция (16.0%), следвани от Финландия (13.7%), Франция и Италия (по 13.5%) и Австрия (13.0%). За разлика от тях, най-ниски са тези разходи в Ирландия (3,5%), Литва (5,9%), Кипър (6,2%) и Нидерландия (6,7%). Общите разходи за "старост" представлява 10,2% от БВП в ЕС.

Къде са най-високи публичните разходи за здраве и образование?

През 2016 г. начело  по разходи за здравеопазване са Дания (8,6% от БВП) и Франция (8,1%), а за образонание Дания и Швеция (по 6,9% от БВП), Белгия (6,4%) и Финландия (6,1%).

Най-много публични разходи за отбраната се отделят в Естония (2,4% от БВП), Гърция (2,1%) и Великобритания (2,0%).

Лидери по разходи за защита на околната среда са Гърция (1,6%) и Холандия (1,4%), а за почивки, култура и религия е Унгария (3.3%) и Естония (2,1%).

Публикувана в Бизнес

Задава се поскъпване на свинското месо у нас, като крайните цени се очаква да се вдигнат с 50 стотинки до 1 лев за килограм. Това съобщава председателят на свиневъдите Добрин Папазов, цитиран от "Телеграф".

Цените на прасетата за клане продължават да растат в цяла Европа според данни на германски свиневъди. Очаква се тази тенденция скоро да дойде и у нас, макар и със закъснение, посочи Папазов.  Увеличението на цените на прасетата ще се усети най-вече при производителите. За потребителите поскъпването ще бъде с 20-50 стотинки, най-много с до 1 лев.  Трудно е да се прогнозира кога ще поскъпне свинското, но това ще се случи, защото и ние сме част от Европейския съюз и няма как да ни подмине, но не мога да кажа кога точно, добави председателят на Съюза на свиневъдите. Италия заема челната позиция по най-висока продажна цена на прасета за клане за последните 9 седмици - 1 евро и 80 цента за килограм. За сравнение в края на 2017 година цената е била 1 евро и 70 цента. Най-евтино се търгуват животните в Белгия - за 1 евро и 30 цента за килограм.

Публикувана в Бизнес
От дебатите за ОСП става ясно, че министри на земеделието в ЕС са съгласни бюджетът на единствената стабилна и наистина структурирана политика да се запази. Това заяви в интервю за най-голямото френско земеделско издание Agra Presse министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По думите му намаляването на средствата за ОСП би било опасно. "Това би било истинско разтърсване за селскостопанския сектор, което може да доведе до липса на конкурентоспособност и да причини  икономически и социални проблеми", коментира Порожанов.
Министрът на земеделието споделя, че по време на Съветана ЕС е обсъдена и горната граница на директните плащания на големите производители. „Тези разисквания са много плодотворни и се надявам до март –април да завършим консултациите по между си и да представим резултатите пред ЕК и обществото“. Попитан дали според него е необходимо да има законодателство, което да защитава дребните търговци и производители Порожанов отговаря: 
"Трябва да разработим правила, които да регулират разпределението на добавената стойност в хранителната верига, тъй като най-засегнати са производителите. Би било добре да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че интересите на производителите, които носят най-голяма отговорност в хранителната верига, са защитени. Ние, министрите на земеделието в ЕС чакаме предложението на Комисията за разрешаване на проблема. Бихме искали регламентът да бъде приет от текущия мандат на Парламента, което би било добър сигнал за фермерите. За да бъде успешен този регламент, всяка страна би следвало  да бъде отговорна за справедливото разпределение на печалбата в сектора . Това е много важен регламент, който ще бъде трудно да се приеме, но поздравявам смелостта на Комисията". 
По отношение на приоритетите за развитие на българското земеделие Порожанов  споделя, че в краткосрочен план се подготвя законодателно предложение за борба с градушките. 
„Аз и моят екип работим за това България да бъде страна със съвременно селско стопанство, в която се прилагат най-добрите практики на ЕС, обясни Порожанов.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 33

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта