Реколтата от ечемик в ЕС ще падне под миналогодишната

Реколтата от ечемик в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 юли, ще падне до 58 млн. тона от ожънатите през миналия 60 млн. тона, сочи последната оценка на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains, цитирана от сайта УкрАгроКонсалт. Само преди месец предвиждането на компанията бе с 1,6 млн. тона по-високо.

Реколтата от засетия през есента ечемик ще остане под миналогодишната най-вече за сметка на свиването на производството в Испания, където заради зимните студове и недостига на влага в почвата производството ще намалее почти двойно – до 4,9 млн. тона от 9,29 млн. тона, прибрани през миналия сезон, сочат оценки на испанската Селскостопанска асоциация на младите фермери.

В Германия пък дъждовете забавят жътвата и фермерите се опасяват, че показателите за качеството на културата могат да се влошат. Общата реколта от засетия през есента ечемик, който се използва предимно за приготвяне на фуражи, се очаква да намалее с 0,4% спрямо миналия сезон до 8,932 млн. тона, прогнозират от Асоциацията на германските фермери. Производството на ечемика, засят през пролетта, обаче се очаква да нарасне с 4,3% до 1,84 млн. тона. Значителен ръст на реколтата от ечемик се прогнозира във Франция, макар това да не е учудващо при изключително слабия минал сезон. Предвижданията сочат, че производството ще нарасне до 9,5 млн. тона от прибраните през миналия сезон 8,2 млн. тона. Засетия през есента ечемик вече е прибран от 60% от площите и показателите за качеството засега са доста добри.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 11 Юли 2017 15:45

Бюджетът на ЕС се свива

 „Гражданите очакват от ЕС да прави повече, а бюджетът на ЕС се свива. В тези условия трябва да постигаме максимални резултати с всяко евро, което харчим. Когато правилата са по-опростени, разходването на средствата е по-успешно“, заяви комисарят по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер на днешното заседание на групата от независими експерти по политиката на сближаване, накоето бе представен окончателниятдоклад за по-опростена рамка на фондовете на ЕС след 2020 г.

Европейската комисия трябва да проучи възможностите за опростяване на достъпа до фондовете на ЕС в бюджетната рамка след 2020 г. Това е основното послание, което групата на високо равнище, работеща по опростяването на рамката, иска да разпространи в дискусията за бъдещето на финансите на ЕС, която Комисията стартира на 28 юни. .„Когато правилата са по-малобройни и по-прости, резултатите са по-добри, а грешките — по-малко. Нека се съсредоточим върху истински важното: подобряването на живота на гражданите навсякъде в Европа.“, заяви от своя страна комисарят за регионалната политика Корина Крецу.

Председателят на групата на високо равнище Сийм Калас заяви: „Опростяването на достъпа и използването на фондовете за сближаване на ЕС със сигурност ще доближи гражданите до ЕС.“

Становището на групата е, че сегашната структура на правилата е ефективна, но трябва добре да се прочисти от всичко, което ненужно я усложнява. Споделеното управление следва да се запази, за да гарантира взаимно доверие и ангажираност с общите цели за растеж и работни места. Най-прости са малобройните правила — затова групата предлага правила, които могат да отпаднат или драстично да се свият като обем.

Макар че постиженията на политиката на сближаване на ЕС са безспорни, обемът на разпоредбите понякога затруднява работата на органите, които управляват по места фондовете на ЕС, и на предприятията, които искат да кандидатстват за финансиране. Поради това опростяването е от основно значение, категорични са независимите експерти.

Правилата за отделните фондове и инструменти на ЕС трябва да се хармонизират по отношение на държавната помощ, обществените поръчки и методите за възстановяване на разходи, да улесняват постигането на синергии и да дават възможност на бенефициерите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС за един и същ проект.

Държавите членки и регионите следва да могат да работят и съгласно още по-опростена рамка, стига да отговарят на няколко критерия: надеждни системи за контрол и управление; значително национално съфинансиране, което да бъде стимул за отговорно разходване на средствата; набелязани основни структурни реформи и съсредоточаване върху няколко приоритетни области, което ще осигури постигане на резултати.

Групата предлага в такива случаи правилата на ЕС да се изчерпват с определяне на стратегическите инвестиционни приоритети и принципите при разходването на средствата.

Фондовете на ЕС ще се използват чрез съществуващите национални административни механизми, а одитната дейност на Комисията ще бъде ограничена. Държавата членка и Комисията ще договарят какви структурни реформи трябва да бъдат проведени и кои ще са конкретните резултати, въз основа на които може да се иска възстановяване на разходите.

Опростяването вече се доказа като особено полезно: днес комисарят Йотингер представи три доклада относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. Един от изводите е, че по-опростените правила на ЕС улесняват органите по места, земеделските производители и предприятията да използват ефективно и правилно фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери ще стане известен на 7 юли. Церемонията по награждаването му ще се проведе в петък от 15 часа в Ботаническата градина в столицата. 12 български земеделци на възраст под 40 години се състезават за престижното отличие. Това реши експертно жури, в което участват представители на държавната администрация, академичните среди и неправителствения сектор. През тази година за четвърти път Европейският парламент организира Европейски конгрес на младите фермери, в рамките на който се провежда конкурсът “Европейска награда за млади фермери”. Организатори за България са евродепутатът Владимир Уручев, член наКомисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието. Европейската награда сe инициира от евродепутатите от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент – Нуно Мело (Португалия) и Ещер Херанс (Испания) с подкрепата на Конфедерацията на португалските фермери (CAP) и испанската Асоциация на младите фермери (ASAJA).

Седем от проектите, които участват в националната надпревара, са в областта на растениевъдството. Те са разпределени между биологичното и конвенционалното отглеждане на трайни насаждения, производството на зеленчуци и отглеждането на етерично-маслени култури. Проектите в отрасъл животновъдство са свързани с млечното говедовъдство, отглеждането на коне и овце. Един от младите български фермери, който се включва в конкурса, се занимава с биологично пчеларство и отглежда шафранов минзухар.

Спечелилият проект на национално ниво ще представлява България в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Останалите класирани участници на национално ниво ще бъдат поканени като делегати на конгреса на младите фермери.

Основните критерии за оценка на проектите са използването на ноу-хау, нови методи и нови форми на технологиите в даден сектор или регион, чрез използването на иновативни методи в селското стопанство. Регламентът предвижда три награди – за най-добър проект, най-устойчив проект и най-иновативен проект.

През миналата година победителят на национално ниво - Петко Симеонов, млад фермер и производител на биологичен мед, представи България на третия Европейски конгрес на младите фермери (6-7 април 2016 г., Брюксел). Той спечели Европейската награда за най-добър проект на млад фермер с проекта си за дистанционно управление на пчелни семейства чрез интегрирана ИТ система. Спонсорите на конгреса - компанията New Holland и Европейската асоциация за растителна защита (ECPA) осигуриха специални награди за победителите в различните категории на конкурса: посещение на CNH Industrial Village в Торино, Италия и посещение на най-голямото селскостопанско изложение в Париж - Salon International de l’Agriculture.

Европейският конгрес на младите фермери, организиран от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, е най-мащабното събитие, посветено на младите земеделски производители от цяла Европа. Събитието е признание за ролята на младите земеделци за бъдещето на аграрния сектор и платформа за обмен на добри практики и опит, създаване на контакти между тях самите, както и с представители на агробизнеса и Европейските институции. В рамките на конгреса ежегодно се връчва Европейската награда за млад фермер за най-успешните проекти на млади фермери от държавите-членки.

През 2015 г. евродепутатът Владимир Уручев бе определен за посланик на Европейския конгрес на младите фермери за България и организатор на конкурса на национално ниво.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува последния от серията документи по Бялата книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Подобно на другите документи, „Reflection Paper on the future of EU finances“ предлага пет възможни варианта за формирането и разходването на общия европейски бюджет след 2020 г. Интересното е, че значителна част от документа е посветена на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще. Това е съвсем нормално, защото ОСП заедно с кохезионната политика на ЕС се финансират с около 70% от общия бюджет на Общността.

В първата си част документът посочва приходните пера, чрез които се формира бюджета на Общността. Посочва се още, че бюджетът на ЕС продължава да представлява малка част от общите публични разходи в ЕС, което е равно на по-малко от 1% от целия доход, генериран в ЕС и не повече от около 2% от общите публични разходи на ЕС. Като пример се дава, че за всеки спечелени 100 евро, европейският гражданин плаща около 50 евро данъци и осигуровки, от които само 1 евро отива за финансиране на бюджет на ЕС. В същото време този бюджет се изправя пред сериозни предизвикателства като кризата с бежанците и заплахата от организирана престъпност и тероризъм. В документа се отбелязва още, че средствата, предназначени за сигурност и миграция се удвоиха в последните години, за да подкрепят новата европейска гранична охрана и агенция за брегова охрана и да помогнат на страните от ЕС, които бяха затрупани от пристигането на бежанци. Всичко това, наред с излизането на Обединеното кралство от ЕС показва по един недвусмислен начин, че промяна е необходима.

По отношение на ОСП, документът отчита, че това е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е ефективен способ за борба с климатичните промени. Независимо от тези положителни страни, в документа е записано още, че в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания. В тази връзка като евентуални варианти за реформиране на ОСП, освен пълното опростяване на правилата на ниво фермер ЕК е разгледала следните възможности:

  • По-добро фокусиране на директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми;

  • Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания, по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв един вариант ще трябва задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Важно е да се посочи, че посочените две възможности за промяна, макар и изрично посочени в документа, към настоящия момент са само евентуални варианти, които ако бъдат законодателно предложени, ще трябва да бъдат одобрени от всички държави-членки.

Наред с евентуалните варианти за промяна в общите политики на ЕС документът предлага пет варианта за бъдещето на европейския бюджет :

  1. Запазване на статуквото – при този вариант държавите-членки запазват досегашните си права и задължения по отношение на бюджета на ЕС. Спрямо ОСП обаче това ще означава по-малка възможност за финансиране на нови приоритети и ще се наблегне на по-голямото използване на финансови инструменти. В частта директни плащания това ще означава по-целенасочена подкрепа за земеделски стопани, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери и такива в планински и необлагодетелствани райони. По отношение на втори стълб това ще означава засилване на агроекологичните мерки.

  1. Да правим заедно по-малко – при този вариант държавите-членки ще правят едновременно по-малко във всички политики. Спрямо ОСП това ще означава значително намаление на финансирането. При това положение директни плащания ще бъдат предоставяни единствено на фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. При този вариант задължително за всички ще се прилагат мерки за управление на риска.

  2. Някои правят повече – при този вариант ще се разрешава на групи от Държави-членки да правят повече в определени политики. Спрямо ОСП това ще означава прилагане на вариант едно. Тук възможностите за допълнително финансиране, но то ще бъде в повечето случаи за страните от еврозоната.

  1. Радикална промяна – при този вариант държавите-членки ще могат да правят повече в определени политика, за сметка на други. Спрямо ОСП това ще означава по-малък дял за финансиране, защото фокуса ще бъде върху приоритети, които имат много висока добавена стойност на европейско ниво. При това положение директните плащания ще бъдат намалени, а фокусът на подпомагането ще бъде главно спрямо фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. Мерките за управление на риска и агроекологични дейности ще бъдат задължителни за прилагане от всички фермери.

  1. Да правим повече заедно – при този вариант всички държави-членки ще правят повече във всички европейски политики. Спрямо ОСП, както и всички останали политики това ще означава увеличено финансиране, но за сметка на една радикална реформа на приходната част на бюджета на ЕС.

В заключение може спокойно да се каже, че Европа е на кръстопът. Кой път ще поеме и дали той ще бъде правилния само бъдещето ще покаже. Важното е в следващите месеци и години да запазим европейския дух и ценности, за да може българското земеделие да намери своето място в рамките на Общата селскостопанска политика и Общия пазар на общността.

Материалът е разработен от Институт за агростратегии и иновации по Reflection paper on the future of EU finances, публикуван от Европейската комисия на 28 06 2017 г.

Публикувана в Бизнес
 Европейската комисия (EК) обмисля възможността мобилната техника, включително и агромашините, да се движат с един документ по пътните артерии на целия Европейски съюз (ЕС). Това може да бъде въведено през следващата година, съобщиха от Комисията.
В общ документ Комитетът за европейски строителна техника (CECE), Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника  (CEMA),  Европейската федерация на производителите на градинска техника (EGMF), Европейската асоциация на производителите на градски машини (EUnited Municipal Equipment) и Федерацията на производителите на строителни материали (FEM) приветстваха тази идея и подкрепят инициативата. 
Създаването на хармонизирана система за придвижването на техниката по пътищата ще облекчи и подобри ситуацията, тъй като в момента за да бъде позволено на агротехниката да се придвижва по пътната мрежа в ЕС, трябват редица разрешителни, които са различни във всяка отделна страна-членка и трябва да се вадят поотделно. Идеята е това да става еднократно и документът да важи за всички държави-членки в ЕС. 
Така ще се минимизира бюрокрацията, се  казва в становището, публикувано на сайт на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника.  
Публикувана в Агротехника
Европейската комисия (EК) обмисля възможността мобилната техника, включително и агромашините, да се движат с един документ по пътните артерии на целия Европейски съюз (ЕС). Това може да бъде въведено през следващата година. В общ документ Комитетът за европейски строителна техника (CECE), Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника  (CEMA),  Европейската федерация на производителите на градинска техника (EGMF), Европейската асоциация на производителите на градски машини (EUnited Municipal Equipment) и Федерацията на производителите на строителни материали (FEM) приветстваха тази идея и подкрепят инициативата. 
Създаването на хармонизирана система за придвижването на техниката по пътищата ще облекчи и подобри ситуацията, тъй като в момента за да бъде позволено на агротехниката да се придвижва по пътната мрежа в ЕС, трябват редица разрешителни, които са различни във всяка отделна страна-членка и трябва да се вадят поотделно. Идеята е това да става еднократно и документът да важи за всички държави-членки в ЕС. 
Така ще се минимизира бюрокрацията, се  казва в становището, публикувано на сайта на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника.  
Публикувана в Новини на часа

Какво представляват правата на плащане и какво е бъдещето на директните плащания в ЕС. Представяме ви анализ на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Регламент 1307/2013 г. (т.н. Регламент за директните плащания) държавите-членки могат да продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ (СЕПП) най-късно до 31 декември 2020 г. Това означава, че ако в предстоящата инициатива по „опростяване” на Общата селскостопанска политика след 2020 г. не бъде направено предложение за удължаване на срока на прилагане на СЕПП, то след едва три кампании по директните плащания Р България ще трябва да въведе схемата за основно плащане, което се базира на права на плащане. Преди да започнат да се търсят отговорите на въпросите „Дали ще има удължаване на СЕПП?”, „Искаме ли удължаване на СЕПП?” и други с подобен характер, трябва да можем да си отговорим на въпроси като „Какво е схема за основно плащане?” и „По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?”. Важно е да се отбележи, че целта на настоящия материал не е да коментира разликите в размера на подпомагане, както и основанията за това. Причината е, че в дългосрочен план, чрез външната конвергенция трябва да се постигне максимално сближаване в нивата на подпомагане в ЕС.

Какво представлява схемата за основно плащане?

Схемата за основно плащане беше въведена през 2013 г. с последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и замени въведената през 2003 г. Схема на единно плащане (СЕП). Схемата за основно плащане по своята същност представлява едно базово плащане, върху което се наслагват останалите схеми и мерки за подпомагане, част от директните плащания в ЕС. Основната цел на тази схема е да подпомогне процеса на вътрешно и външно сближаване на стойностите на правата на плащане. Подобно на СЕП, схемата за основно плащане се базира на права на плащане, които се активират на база допустими за подпомагане хектари и е напълно необвързана с производството.

Съгласно разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. схемата за основно плащане е задължителна за прилагане от всички държави-членки. Като изключение от това правило, и то за определен период от време (до 31.12.2020 г.), на държавите-членки, които през 2014 г. са прилагали СЕПП,се дава право да продължат да прилагат тази схема на подпомагане. Мотивът за това е, че те имат нужда от време за да могат да преминат от едната система на подпомагане към другата. Към момента следните държави-членки са избрали да прилагат СЕПП до 2020 г.: България, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Всички останали 18 държави-членки прилагат система за подпомагане, базирана на права на плащане.

Право на подпомагане по схемата за основно плащане имат земеделски производители, активни фермери, които притежават права на плащане и са ги активирали. Това активиране става на база Регламент 1307/2013 г. като активираните права на плащане дават право на годишно плащане на определените в тях суми. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, броят на правата на плащане, разпределени за отделните земеделски стопани през 2015 г., е равен на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин декларира в заявлението си за подпомагане. Важно е да се отбележи, че правата на плащане по СЕП изтекоха на 31.12.2014 г., като за целта през 2015 г. държавите-членки създадоха нови права на плащане по новата Схема за основно плащане. Разбира се подобно на СЕПП, Регламента даде възможност на някои държави-членки да продължат до 2020 г. да прилагат СЕП. Към момента това са Дания, Обединеното кралство, Финландия и Швеция.

Съгласно действащото законодателство съществуват само три начина, по които един фермер може да се сдобие с права на плащане, а именно:

  1.  посредством първоначалното им разпределение, което е направено с тяхното създаване през 2015 г.;
  2. чрез придобиването им от Националния резерв от права на плащане;
  3. чрез прехвърляне.

На основание разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. при първоначалното разпределение на правата на плащане, правата се разпределят на земеделски производители, които през 2015 г. са били допустими за подпомагане по схемата за директни плащания и са подали заявление за подпомагане, и които през 2013 г. са имали право да получат плащания по смисъла на Регламент 73/2009 г. Като изключение от това правило, през 2015 г. държавите-членки са имали право да разпределят права на плащане на земеделски производители, които са допустими за подпомагане, подали са заявление за подпомагане, не са получавали директни плащания през 2013 г. в държави-членки, които са прилагали СЕПП, но са притежавали само земеделска площ, която към 30 юни 2003 г. не е била в добро земеделско състояние, както се предвижда в член 124, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

На основание Регламент 1307/2013 г. всяка държава-членка създава национален и/или регионален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите-членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище. По този начин се създава един т.нар. „буфер от права“, чрез който държавата-членка може при нужда да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да предотвратят изоставянето на земя, включително в райони, които са обект на програми за преструктуриране или за развитие във връзка с форма на публична интервенция, да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да ги компенсират за специфични неблагоприятни условия; да разпределя права на плащане на земеделски стопани, на които не са разпределени права на плащане, поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства. При всички случаи обаче права от националния и/или регионалния резерв се разпределят приоритетно на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

На основание Регламент 1307/2013 г. земеделски производител, който притежава права на плащане, може да ги прехвърли на друг активен фермер, като прехвърлянето на правата не е обвързано с прехвърлянето на съответната земеделска земя.

По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?

При първото „голямо” разрастване на ЕС през 2004 г., когато се присъединиха държавите-членки от т.нар. Източен блок, поради наличието на ограничен административен капацитет и липса на исторически данни, на база на които да бъдат формирани права на плащане по въведената през 2003 г. Схема за единно плащане, се взема решение да бъде въведена Схемата за единно плащане на площ. Тази схема предвижда въвеждане на фиксирано плащане на единица площ, необвързано с производството, което замества почти всички плащания, отпускани в по-старите държави-членки.

Реално погледнато, при схемата за основно плащане, активният фермер получава субсидия на едно право на плащане, което произлиза от един допустим хектар, докато при СЕПП същият получава субсидия на един допустим хектар. Така на пръв поглед единствената разлика в принципа на подпомагане се явява правото на плащане, като междинен елемент. Причината за въвеждането на този междинен елемент е в подписаното през 1994 г. Споразумение на Световната търговска организация за селското стопанство. Съгласно това споразумение се предвижда диференцирано намаление на размера на подкрепата, в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в три различни „кутии“ според тяхното възможно влияние върху пазарите на селскостопански продукти. В конкретния случай директните плащания, които се предоставят от ЕС, попадат в т.нар. „Зелена кутия”, в която попадат всички помощи, съвместими с нормите на Световната търговска организация (СТО). Особеното в случая е, че тези помощи трябва да са напълно необвързани с производството. Ето защо ЕК въвежда едно междинно основание за плащане, съгласно което формално плащането е на право, а не директно на допустим хектар, който допустим хектар може да се счита за средство за производство и респективно да постави под съмнение мярката. Тук трябва да се отбележи, че за целите на реципрочността ЕК е нотифицирала и СЕПП като мярка, съвместима със „Зелената кутия” на СТО. Въпреки това, през определен етап от време, при преразглеждане на Споразумението темата за съвместимостта на мерките в „Зелената кутия” периодично се засяга.

Освен посоченото по-горе, основната разлика между двете схеми – схема за основно плащане и СЕПП е, че при преминаване към схема за основно плащане държавата-членка ще бъде задължена да фиксира броя на допустимите за подпомагане хектари към датата на първоначално създаване и разпределение на правата на плащане. Изключение ще има единствено при създаване на националните, съответно регионалните, резерви от права на плащане. Всички други различия ще бъдат производни на тази основна разлика.

Последиците

Много могат да бъдат въпросите от тук нататък. Най-лесно за българската администрация е в следващите месеци да настоява за поредното удължаване на срока на прилагане на СЕПП. Какъв обаче ще бъде икономическият ефект от запазването на СЕПП и в следващия програмен период? Това по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на българския фермер и на българското земеделие като цяло? Ако в крайна сметка СЕПП се окаже една преходна мярка, къде е добавената стойност за Р България да продължи да я прилага до самия й край? Всички тези въпроси обуславят необходимостта от изготвяне на един цялостен анализ, който да подпомогне дебата между бранша и администрацията, за да може Р България да формира единна национална позиция. Само по този начин можем да се надяваме на една бъдеща ОСП след 2020 г., която да отговаря едновременно на нуждите и на бранша, и на администрацията. 

Публикувана в Бизнес

Европейските организации на производители на плодове и зеленчуци от 1 юни, 2017, ще ползват опростените правила в дейността си, намалени са административните разходи и се увеличава финансовата помощ по време на криза.
"Новите разпореждания влизат в сила от 1 юни 2017 след приемането им през март. Засилва се ролята на организациите на производителите, което ги прави по-привлекателни за производители, които не са членове на такива организации и по този начин се подобрява функционирането на съществуващата система за управление на пазара", се посочва в комюнике на Европейската комисия.

В документа се отбелязва, че всяка година 3,4 милиона домакинства, или около една четвърт от всички стопанства, работещи в целия Европейски съюз, произвеждат плодове и зеленчуци на обща стойност около 47 милиарда евро. По последни данни, около 1,5 хиляди организации на производители предоставят 50% от произведените плодовете и зеленчуците в ЕС.

"От началото на въвеждането на руското ембарго през август 2014 г , от преките помощи и проекти за развитие на селските райони с участието и финансиране от ЕС, производители на плодове и зеленчуци в ЕС са се възползвали от мерки за спешна помощ в размер на 442 милиона евро", се посочва в доклада на ЕК ,

Европейската комисия също така предоставя годишно допълнително финансиране на организации на производители в размер на около 700 млн евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

 „Трябва да се обединим с останалите страни-членки и да сезираме комисаря за защита на потребителите на ниво ЕС от гледна точка да има еднакви стандарти на продуктите, които се предлагат”, призова земеделският министър Румен Порожанов в „Здравей, България” на Нова телевизия.

На въпроса: По-лоши храни ли ядем от западноевропейците, Порожанов отговори: „Разликите не са масови. Те са в определени продукти по отношение на съдържанието на етикета на идентичен продукт. Например, процентът на какаото в шоколада, който е по-нисък при нас. Също така замяна на захарта с фруктоза. Има установяване и на различен физико-химичен състав на самия продукт от гледна точка на това, което е обявено”, обясни Порожанов. Той направи уточнението, че не става въпрос за вредни за здравето храни. „Иззели сме 31 продукта от три големи вериги у нас, както и от Германия и Австрия. Става въпрос за шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Изследват се в две лаборатории, а анализът ще бъде на три етапа. Първият е сравнителният анализ на информацията на етикетите. Ще се изследват типа и плътността на продуктите, както и физико-химичния им анализ, тоест съдържанието”, поясни земеделският министър.


Публикувана в Бизнес

„България настоява за постигането на устойчиво земеделие да има адекватно финансиране от Общата селскостопанска политика“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в гр. Валета, Малта. То се проведе в периода 21-23 май 2017 г.
Темата за обсъждане беше „Промените в климата и водните ресурси в ЕС – възникващи предизвикателства пред селското стопанство“.  Позицията на България, изразена от министър Порожанов е, че добре да бъдат запазени мерките от първия и втория стълб на ОСП за смекчаване на последиците от климатичните изменения. Той уточни, че това трябва да са мерки, които са доказали своята ефективност. Даде и пример с Програмата за развитие на селските райони като подходящ инструмент за бърз трансфер на научни знания към фермерите. Постигането на устойчиви резултати обаче е възможно едва когато се полагат индивидуални усилия от всеки земеделски производител по отношение на опазване на климата и водните ресурси. 
Извън основната тема на срещата в Малта министър Порожанов проведе и неформални консултации с висши представители на Европейската комисия, както и с колегите си от триото, което предстои да председателства Съвета на ЕС през 2018 г. за координация на политики и приоритети. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта