Според изтъкнатия наш селекционер проф. Иван Панайотов тази година ще бъде триумфална за българската селекция

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Свищов

Кооперация „Изгрев 93”, в с. Царевец, Свищовско, и тази година остана вярна на новаторския си дух и на стремежа към подобряване и усъвършенстване на земеделското производство. За 21-ви пореден път стопанството, което е достоен пример за подражание, организира Открит ден на пшеницата. Събитието е организирано от Регионалния съюз на кооперациите, Земеделската кооперация в с. Царевец и Опитната станция по земеделие „Дунав”, чийто представител е проф. д-р Иван Панайотов. Внушителна аудитория от арендатори и фермери от Централна Северна и Северозападна България, представители на кооперации, фирми, научни работници и селекционери от земеделски институти в страната, специалисти агрономи бяха дошли в Царевец, за да видят новостите в селекцията на българската и чужда пшеница.

Този път обаче имаше нещо различно. Организаторите с болка споделиха, че последните няколко години винаги на този ден е валяло дъжд и те са имали надеждата, че с насрочване на събитието ще предизвикат времето да ги дари с крайно необходимата влага. Но уви, това не се случи. Жестока суша е обхванала региона и дъжд със стопанска стойност там не е валял от месец април. Спорадичните валежи от по 3-5 литра са недостатъчни и по-скоро нанасят вреда, отколкото полза. Това се видя и на опитните парлцели в полето, където септория и ръжди бяха силно нападнали пшеничните сортове. И това, което беше много очебийно и фрапиращо, – силно пострадали от болестите бяха пшениците чужда селекция, докато българските сортове и линии бяха в доста добро състояние.

Целта на това събиране, както разбрахме от организаторите, е да се популяризират селекционните постижения при пшеницата и другите култури, да се видят новостите в технологиите и др.

В кратката си реч на Открития ден на пшеницата проф. д-р Иван Панайотов припомни хронологично условията, при които са се развивали есенниците тази пролет. „През ранната пролет имахме влага, валежи и хладно време, благоприятно за развитие на житните култури. Късната пролет бе характерна със суша и високи температури – идеални условия за развитие на българските сортове пшеница“– каза специалистът. Той сподели, че през миналите 2-3 години е имало залитане по западната селекция, но тази година производителите може би ще останат малко излъгани. Проф. Панайотов увери, че българската селекция през тази и в близките години ще покаже своята сила. А основанието си той разкри като „тайна“ – когато се съчетае българската със западната селекция, се получават прекрасни сортове, прекрасни материали. „Това ще видят гостите на събитието, когато отидем на нивата“, заяви гордо селекционерът.

Специалистът покани присъстващите през есента да дойдат тук, в кооперацията в с. Царевец, и да си вземат семена от сортовете, които имат качествата за хлебно производство, а добивният им потенциал не е по-нисък от този на западните сортове.

Публикувана в Растениевъдство

Иван Панайотов

Селекционер, професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав

Клон с. Царевец, общ. Свищов

В последно време много се пише за добиви от пшеницата в страната и нейното качество. Многобройните анализи, извършени от различни лаборатории, показват, че българският сорт Младен няма конкуренция в качеството на зърното. От тях се вижда, че основните му качествени показатели не се променят съществено – мокрият глутен се движи от 28 до 36%, а протеинът – от 13,5 до 16%, хектолитровата маса е 82-84.

Съвсем накратко за продуктивността на сорта – тя е от 680 до 820 кг/дка, при различни условия на отглеждане – почви, торене, валежи. Това, което е нужно на българското пшеничено производство, е: ефективност, качество и по-добра цена на зърното. Тук предлагам финансиране от европейските субсидии за производство на семена и зърно от качествени сортове пшеница, създадени в България. Сега всички говорят за добивните западни сортове, но трябва много да се внимава при тяхното използване, те са рискови. Затова ви предлагам сорт Младен – той може да върне славата на качественото българско пшеничено зърно и най-важното – производство на Хляб без подобрители.

Публикувана в Растениевъдство

Изходът е в отглеждането на български сортове пшеница с ниска себестойност и високо качество, съветва един от най-изтъкнатите наши селекционери

Проф. Иван Панайотов, селекционер, д.н., Опитна станция по земеделие – Дунав, клон в с. Царевец, общ. Свищов

Казват, че цената на пшеницата била ниска. А как да бъде висока? Висока е цената на руската пшеница, защото се знае, че е качествена. А българската, произведена от чуждестранни сортове, става само за производство на спирт. Защо? Защото нашите родни фермери се заблудиха, че могат да печелят повече от пшеница с висок добив и ниско качество. О, неразумни юроде, отглеждай българска пшеница с ниска себестойност и високо качество, това е изходът. Че и се хвалят – три пръскания с фунгициди, 100 кг торове и т. н. и себестойност на 1 кг зърно 30 – 32 стотинки, 320 лв. за тон. Отговорът го даде един английски фермер, получил над 1600 кг от декар – отказва се от пшеницата и разчита на рапицата, просто сметката му не излиза. На някои ще се стори грубо това, което казвам, но то е истината.

Ниската цена в България се определя от три фактора:

  • световната политика за земеделските продукти, които трябва да имат ниска цена;

  • голямото световно производство – над 730 млн. тона за настоящата година;

  • и ниското качество на българската пшеница.

И още един фактор – цялата търговия на зърно в страната е концентрирана в две-три чужди фирми, няма държавно влияние, няма регулация, няма стратегия, няма качество, няма стандарти и контрол. Качествената пшеница, използвана за производство на хляб, трябва да е с 30% по-скъпа от нискокачествената. Какво зърно произведе България през тази година? Това пшеница ли е, какво е, за какво става? Само в някои арабски страни не се държи на качеството, тъй като си правят питки, за там и за това става, но не и за хляб. За да се приготви хляб от такава пшеница, се прибавят подобрители, набухватели, избелители и т.н., с такъв ли хляб трябва да се храни българският народ? Къде са стандартите и контролът? Къде са цените за качествена пшеница, типична за българската селекция и производство? Но това не означава по-скъп хляб, защото от един кг зърно се произвежда 1 кг хляб, цената съответно е 25 стотинки и 1 лев. Всеки нормален човек може да си направи сметката, аз няма да я правя тук.

Тук ще ви предложа отново старата практика за производство на пшеница –

ефективност и качество

Това означава по-малко торове, по-малко третирания, по-евтино производство с добро и високо качество, със себестойност 22-24 стотинки на килограм. Тук стотинките са важни, ето защо препоръчвам българските сортове пшеница, които са устойчиви на биотични и абиотични стресове и са с високо качество на зърното. Сега всички са се втурнали към чуждите сортове. А какво стана в самата Франция? Провал, пълна катастрофа в пшеницата, за да внасят пшеница от България. Казвам ви, ако има суша през пролетта, тези сортове няма да се отделят от земята; ако има валежи, ще се покрият от плевели. Да, последните три години бяха благоприятни, но

сушите ще дойдат

Това показват наблюденията през последните 120 години. Ние трябва да ги предвидим и ги посрещнем с благоприятна сортова структура. Такава, каквато предлага българската земеделска наука и селекция.

Ето, затова ви предлагам два от българските сортове пшеница, които се отличават с висока степен на устойчивост към засушаване и болести –

Нове и Младен

Те са селекционирани в засушливите условия на Централната Дунавска равнина, в района на град Свищов.

  • Сорт НОВЕ

Сорт Нове е в производството вече четвърта година и резултатите от него са много добри до отлични. По добив сортът конкурира и превишава най-добрите чужди сортове, като добивите от него варират от 598 до 920 кг/дка. Най- благоприятни резултати се получават от сорт Нове при ниски нива на торене – от 10 до 12 кг/дка азот а.в., не повече. Препоръчваме не повече от едно третиране с фунгициди, заедно с хербицидната кампания, нищо повече, оставете сортът да се развива нормално, без повече вмешателства, и резултатът ще е евтино и качествено зърно.

  • Сорт Младен

Специално внимание обръщам на сорт МЛАДЕН. Това е качествен сорт, в Европа няма такова качество като този сорт – доказано е от много анализи. Освен с качество, сортът се отличава със студо- и сухоустойчивост, комплексна устойчивост на болести, отлични агрономически характеристики. Това е сортът за хляб и хлебни изделия. За групата от качествени пшеници продуктивността на сорта е висока – от 520 до 820 кг/дка при най-ниска възможна себестойност.

Естествено е, че световната селекция се развива, аз уважавам успехите на селекционерите от чуждестранните селекционни центрове, но всеки сорт се проявява най-добре там, където е селекциониран. Със сигурност българската селекция в близко време ще представи нови сортове, с по-здраво стъбло, с повишена продуктивност и тези качествени показатели, характерни за националния ни биотип пшеница. Но основните принципи ще останат – ефективно производство и качествено зърно. Само така българската пшеница ще намери своето достойно място в световния и местния пазар.

Публикувана в Бизнес

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта